Мотиви към Решение № 350 от 12.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1831/2025 г.

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Постъпило е Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено несъдебен орган на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция против Г. Т. Г., ЕГН ••••••••••, роден на ••••••••• с постоянен адрес в гр. София, с което му е наложена глоба в размер на 100 евро за извършено нарушение на правилата на Закона за обществен превоз на Кралство Нидерландия. От удостоверението се установява, че производството по налагане на финансовата санкция е било писмено и решението е влязло в сила на 07.09.2024г. Прокурорът изразява становище, че решението следва да се признае, доколкото са налице всички изискуеми от закона предпоставки за това. Засегнатото лице Г. Т. Г., ЕГН ••••••••••, нередовно призован, не се явява. В производството е бил защитаван от служебен защитник адв. Г. от САК. Засегнатото лице против Г. Т. Г., ЕГН ••••••••••, роден на ••••г., българин, български гражданин, с известен по делото настоящ адрес в гр. София, ул.“••••. С решение от 28.02.2024г., влязло в сила на 07.09.2024г., постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия на Г. е наложена финансова санкция в размер на 100 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към 12.05.2025г. – 195, 50 лева за извършено нарушение на правилата Закона за обществен превоз на Кралство Нидерландия. Именно за тази сума е било издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението). Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено от компетентен несъдебен орган н а Кралство Нидерландия и е придружено с превод на български език съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. С него се иска признаване на акта, с който на Г. е наложена финансова санкция в размер на 100, 00 евро за нарушение на чл. 70, ал. 1 от Закона за обществен превоз на Кралство Нидерландия. Доколкото в настоящото производство не се допуска проверка на постъпилата информация и събиране на доказателства в подкрепа на изложеното в изпратения за изпълнение акт, с оглед принципа на взаимно доверие, няма пречка да бъде признат чуждият акт за налагане на финансова санкция. С оглед това, съдът намира, че от формална страна са налице условията по чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило според издателя му нарушение, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с финансова санкция. Това деяние съставлява нарушение и съгласно българското законодателство, с оглед което от формална страна е изпълнено и изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган – „несъдебен орган“, чиято компетентност няма основание да бъде поставена под съмнение, за извършеното нарушение, обстоятелства, при които е извършено нарушението, наложеното наказание, което се предвижда по законите на издаващата държава членка за извършеното нарушение, обстоятелството, че решението е влязло в сила. Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в удостоверението данни за нарушението за което е издадено същото, не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е уведомен, че на Г. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата е постановено и приведено в изпълнение решение за конфискация или отнемане. Не е изтекла давност по българското законодателство, липсва имунитет или привилегия по отношение на засегнатото лице съгласно българското законодателство. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението. Не са налице данни, че засегнатото лице не пребивава постоянно на територията на страната. Напротив, видно от данните, съдържащи се в справката, изискана от НБД Население В. има настоящ адрес на територията на гр. София, посочен по-горе. Равностойността на наложената финансова санкция в размер на 100 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към 12.05.2025г. – 195, 50 лева, поради което и на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС Г. следва да заплати именно тази сума. Въз основа на изложеното и като прие, че са налице условията за признаване на удостоверението и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Софийски градски съд постанови решението си.