Решение № 476 от 6.4.2026 г. на Административен съд - Габрово по дело № 88/2026 г.

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-560 от 09.03.2026 г., подадена от Г. Й. П. от [населено място], обл. Габрово, [ЕГН], против Решение № 7 от 30.01.2026 г., постановено по н.а.х.д. № 147 от 2025 година на Районен съд – Дряново /РСД/. С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 25-0258-000328 от 27.06.2025 г., издадено от началник на Районно управление /РУ/ Дряново, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – глоба в размер на 2 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Нарушението, за което е санкциониран П., се изразява в следното: На 07.02.2025 г., в 18.35 ч., в [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово, на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], Г. П. управлява собственото си МПС – електрически мотопед черен на цвят с надпис [Наименование]без номер на рама, като отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство дрегер Дръг тест 5000 с посочен фабричен номер. На водача е издаден талон за изследване № 070413 и осем броя холограмни стикери № [рег. номер], като във ФСМП – Дряново той е отказал да даде биологични проби за изследване. Нарушението е по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от същия нормативен акт са му наложени административните санкции, посочени по-горе. В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. С жалбата се оспорва най-общо извършването на процесното противоправно деяние, като също общо се твърди, че административнонаказващият орган /АНО/ е допуснал нарушение на материалния закон при издаването на процесното НП, а с издаването на АУАН е нарушен процесуалния закон. Едва в дадения ход по същество процесуалният представител на привлеченото към АНО лице конкретизира оплаквания, изразяващи се в това, че НП е издадено за две отделни нарушения, а е наложена една санкция, за неизпълнено предписание за химично токсикологично изследване. Освен това процесното ППС е снабдено с педали, видно от приложения към преписката снимков материал, като в образуваната по случая прокурорска преписка предмет на обсъждане е друго превозно средство, а не посочения в НП мотопед. Процесното ППС е велосипед с двигател и не подлежи на регистрация, поради което и извършеното деяние е несъставомерно, за управляващите такова ППС не е налице задължение да се подлагат на тестовете, посочени в постановлението. За да постанови съдебния си акт, РСД е приел, че са установени по несъмнен начин деянието, деецът и неговата вина, а санкцията е мотивирано и законосъобразно индивидуализирана. По конкретните възражения на жалбоподателя са изложени мотиви и съображения, въз основа на които съдът не приема, че при издаване на АУАН и НП са допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Въпросният мотопед отговаря на определението по §.6, т. 10 от ДР на ЗДвП за ППС, а според т. 1 на същата разпоредба то е и МПС, т.к. е снабдено с двигател за придвижване. Според т.18б индивидуалното електрическо превозно средство е ППС, оборудвано с електрически двигател и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 км/ч, като процесното такова съответства и на останалите посочени в нормата технически параметри. Водачът на същото е задължен да се подложи на посочените проверки, съгл. сочената като нарушена правна норма, поради което отказът му е правилно и законосъобразно санкциониран като противоправно деяние. Санкционната разпоредба, също така, не се интересува от това, дали ППС подлежи на регистрация или не. Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност. В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира на това, че касаторът е лишен от право да управлява МПС, без да е изследван въпросът дали той по принцип притежава такова. Той не притежава СУМПС, поради което такава санкция не може да му бъде налагана. Също така той не се явява водач на МПС и не може да е субект на нарушение от вида на процесното. Не е налице и вина у водача, т.к. при закупуването на въпросния мотопед той е информиран, че същият не подлежи на регистрация като МПС и се управлява свободно, без СУМПС. В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационния жалбоподател, редовно призована, се явява адвокат Р. И. от АК - Габрово, който поддържа жалбата. Ответната страна не се представлява. При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното: Съдебното решение е допустимо, като произнесено от компетентен съдебен състав. По делото са събрани достатъчни и относими доказателства и са направени правилни изводи за компетентност на АНО. Правилно са конституирани страните в процеса. Съдържанието на процесното НП съответства на изискванията на закона. По отношение установеността на деянието и неговата съставомерност настоящият съдебен състав взе предвид следното: По делото е установено по безспорен начин, че на посочените дата, час и място касаторът действително е управлявал ППС и е отказал извършване на проверки за употреба на наркотици и упойващи вещества както с дръгтест, така и при условията на лабораторно изследване. Спорът е дали е подлежал на такова изследване, съответно – дали е извършил съставомерно нарушение от процесния вид, вкл. дали то е извършено виновно. От събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства е видно, че това превозно средство съставлява електрически велосипед, закупен на 06.01.2021 г. от Г. Й., за което му е издадена фактура от тази дата. Той е снабден с мотор /двигател/ и педали. В Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 07.04.2025 г. на прокурор при РП Габрово е посочено, че същото е категория [Наименование] /мотопед/, съгласно Наредба № 1-45/24.03.200 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на СУМПС. Съгласно чл. 2 и 3 от тази Наредба, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) в срок до един месец от придобиване на собствеността. Превозните средства от тази категория също подлежат на регистрация, по аргумент от чл. 12, чл. 29, ал. 3,ь чл. 30, ал. 2, чл. 48, ал. 1 на Наредбата. Според чл. 149, т.1 от ЗДвП, за нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви: категория L – моторни превозни средства, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Според този чл.4, към превозните средства от категория L спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, включително велосипедите с двигател, каквото е процесното, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност. За целите на Регламента се прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I: превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории: i) [Наименование]А превозно средство (велосипед с двигател); ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед). Т. П. е издадено като отказ от образуване на наказателно производство, т.к. се приема, че у П. липсва умисъл, като форма на вина, за управление на нерегистрирано МПС. В случая обаче става въпрос за друго по вид нарушение, като следва да се има предвид, че за да се носи административнонаказателна отговорност умисъл не е необходим, достатъчна е непредпазливост. В първоинстанционния съдебен акт липсва мотивиран извод дали и по какви причини съдът приема, че управляваното от касатора превозно средство е като вид именно моторно превозно средство, а не, например, индивидуално електрическо превозно средство, което съгл. §.1, т.11 от ДР на ЗДвП, не е МПС. По делото е приложена Справка рег. № 258р-4250/24.03.2025 г., изготвена от П. П., но не става ясно по какъв конкретен повод е била изготвена тя, кой е възложил изготмянето й, по какъв начин са установени изложените в нея факти и изводи, каква е [жк], което я е изготвило, за да се прецени каква доказателствена сила притежава тя. Това е единственият документ, който съдържа подробно описание на въпросното превозно средство, но същата не е обсъдена в първоинстанционния съдебен акт, не са събирани и обсъждани други доказателства, които установяват този релевантен за спора факт – вида на превозното средство, управлявано от П.. Също така пред настоящата касационна инстанция е направено съществено възражение относно допустимостта за налагане на една от кумулативно определените санкции на водача – лишаване от право на управление на МПС, като се изтъква като аргумент, че лицето е неправоспособен водач, не притежава СУМПС и такава санкция не може да му бъде налагана. По делото липсват данни това обстоятелство да е било изследвано, съответно и не е обсъдена от първоинстанционния съд допустимостта да се налага подобна санкция, а е недопустимо първично събиране на нови доказателства за установяване на неизяснени факти от инстанцията по същество да се реализира едва в рамките на касационното съдебно производство, чиято функция е да проследи правилността на изводите на предходната инстанция досежно установените факти и правилното приложение на правото. По тези съображение настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени първоинстанционното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при новото разглеждане на спора да се съобрази с мотивите на този съдебен акт. По отношение направеното искане за присъждане на деловодни разноски следва да се отбележи, че същото подлежи на разглеждане от Районен съд при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 68в от ЗАНН. Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово