Решение № 1334 от 6.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4618/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение от 11.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 190/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 39 състав, по предявен от ЗК „Л.И.“ АД- гр. София установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е признато за установено, че Н. С. С. /ЕГН ••••••••••/ дължи на ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК ••••/ сумата 1 250 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета- съгласно рамков договор № 000-9-297/0013766 от 06.12.2007 г., във връзка с настъпило събитие /непогасяване на задължения по договор за издаване на кредитна карта от 24.03.2007 г., сключен между Н. С. С. и „ОББ“ АД/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 11.02.2016 г., до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение от 11.02.2016 г. по гр.д.№ 4207/ 2015 г. на СРС, 39 състав. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът Н. С. С. е осъден да заплати на ищеца ЗК „Л.И.“ АД сумата 550 лв.- разноски за исковото и заповедното производства. Постъпила е въззивна жалба от Н. С. С. /ответник по делото/, съдържаща оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗК „Л.И.” АД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ като основателен и доказан- чл.272 ГПК. За да бъде уважен предявен на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ суброгационен иск, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните материално- правни предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение във връзка с това застрахователно право-отношение и при реализация на покрит от него риск; противоправно поведение на ответника; вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди. При плащане на застрахователното обезщетение по силата на закона застрахователят се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и може да иска от третото лице реално изпълнение на поетото от него задължение, заедно с обезщетение за забавеното изпълнение. Фактическият състав на регресното право на застрахователя, което възниква и става изискуемо в момента, в който е удовлетворил застрахования, предпоставя действително застрахователно право-отношение и възникнало право на вземане на застрахования поради настъпило застрахователно събитие. В случая въз основа на събраните в процеса писмени доказателства се установява, че между ищеца ЗК „Л.И.“ АД- застраховател, и третото за спора лице „Обединена българска банка“ АД /“ОББ“ АД/- застрахован, е бил сключен рамков договор за застраховка № 000-9-297/0013766 от 6.12.2007 г. с предмет: застраховане на вземания, представляващи непогасени задължения на клиенти на банката по договори за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки, между които е и ответникът Н. С. С. /длъжник по договор за издаване на кредитна карта/, както и че от страна на застрахованото лице е предявена претенция за плащането на застрахователно обезщетение за неплатени от длъжника Н. С. суми, поради неизпълнение на договорното му задължение за периода м.07.2008 г.- м.03.2009 г. /вкл./, по която е извършено плащане от застрахователя- ищец на сумата 1 250 лв.- застрахователно обезщетение, представляваща част от непогасеното вземане на кредитора по кредитното правоотношение, съответна на предвиденото в чл.8 от рамковия застрахователен договор. Процесното вземане е в обхвата на сключения на 6.12.2007 г. рамков застрахователен договор и предвид настъпилия в срока на действие на застрахователното покритие застрахователен риск- забавяне на плащането от длъжника, налице са били изискуемите по- горе предпоставки за извършването на застрахователно плащане от ищеца. Наведеният в този смисъл във въззивната жалба на ответника довод за неоснователност на иска е неоснователен. За установяване на горните релевантни факти и обстоятелства са представени като доказателства по делото и: Договор за издаване на кредитна карта Visa Elektron, Visa, Mastercard от 24.03.2007 г., сключен между „ОББ“ АД и Н. С. С., по силата на който банката издала на ответника кредитна карта Mastercard- с лимит от 1 000 лв. към датата на сключване на договора /2 000 лв.- към м.01.2008 г./, и срок на валидност- две години, изтичащ в края на отпечатания върху картата срок; списък на длъжниците по кредитни карти на „ОББ“ АД с признати суми, в който под № 1129 фигурира задължението на ответника по процесния договор за кредитна карта от 24.03.2007 г.; уведомление от 8.02.2010 г. за плащането на застрахователно обезщетение по процесния рамков договор за застраховка от 6.12.2007 г., с приложен списък на одобрените договори за кредитни карти, по които се плаща; суброгационно писмо изх. № 301-Бд-12/ 23.01.2015 г., дадено от „ОББ“ АД на застрахователя- ищец, според което във връзка с настъпило застрахователно събитие- непогасяване на задължения от Н. С. С. към „ОББ“ АД, на 19.02.2010 г. застрахователят- ищец заплатил на банката- кредитор сумата 1 250 лв., поради което встъпил в правата на последната срещу ответника С.. Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, по процесния договор за кредитна карта от 24.03.2007 г. на карто-държателя Н. С. С. бил предоставен кредитен лимит от 1 000 лв., впоследствие увеличен на 2 000 лв. /през м.01.2008 г./. По кредитната партида били извършени транзакции на обща стройност 4 060.48 лв., заплатените вноски били в размер на 2 062.65 лв., последната заплатена месечна вноска датирала от 11.06.2008 г., като не били заплатени вноски от м.07.2008 г. до м.03.2009 г. вкл. Незаплатеният остатък по кредита бил в размер на 1 997.80 лв., от които: 1 571.38 лв.- главница, и 426.45 лв.- лихви. Освен това вещото лице е направило и констатация, че по процесната кредитна партида в „ОББ“ АД към 31.03.2010 г. било осчетоводено плащане от ЗК „Л.И.“ АД към „ОББ“ АД в размер на 1 250 лв. /с дата 19.02.2010 г./, като останалата незаплатена сума по кредитната карта- в размер на 747.83 лв., била заплатена от картодържателя през периода от 17.07.2013 г. до 20.11.2014 г. Покритият от сключената между ищеца и третото лице „ОББ“ АД застраховка риск е забавяне на плащането от длъжника, което според приложимите към този застрахователен договор Общи условия по застраховка „Кредити" представлява забавяне на дължимо плащане по договор за продажба или предоставяне на услуги от страна на длъжника за период, по- дълъг от периода на изчакване, който е определен на „до 6 месеца, освен ако в полицата не е уговорено друго“- според Раздел VІІІ /т.1/ ОУ. В случая в процесния рамков договор е „уговорено друго“, а именно- период на изчакване „90 дни след просрочието“ /чл.7, ал.5/, като началото на периода на изчакване е датата на първото дължимо и непогасено кредитно задължение съгласно цитираната клауза на ОУ. Не е спорно между страните, че неизпълнението на задълженията на Н. С. да погасява задълженията си по процесния кредитен договор за периода м.07.2008 г. до м.03.2009 г. вкл. е продължило повече от 90 дни /повече и от 6 месеца/ и съответства на установения в застрахователния договор период на изчакване. Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства налага извод, че в случая е бил реализиран покрит от процесната имуществена застраховка риск и в резултат на осъщественото от ищеца ЗК „Л.И.“ АД застрахователно плащане е настъпила суброгация в правата на застрахованото лице- „ОББ“ АД, съответно възникнало е регресното му вземане срещу ответника Н. С., поради което и предявеният установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./ като основателен и доказан правилно е уважен. Правилен е и приетият от първоинстанционния съд извод за неоснователност на направеното от ответника С. възражение за погасяване на вземането по давност. При съобразяване на релевантните относно възникване на регресното право и неговото упражняване по съдебен ред факти и обстоятелства се налага приемането на извод, че процесното вземане не е погасено по давност, тъй като не е изтекъл приложимият 5- годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД преди завеждане на настоящото дело. Според събраните доказателства /експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза и суброгационно писмо/ давностният срок е започнал да тече на 19.02.2010 г., когато е извършено застрахователно плащане от застрахователя- ищец към застрахованото лице „ОББ“ АД /като издател на кредитна карта, по която е налице неизпълнение от кредитополучателя/, съответно- настъпила е суброгация и е възникнало регресното право на застрахователя- ищец, упражнено по съдебен ред в настоящото производство, и към датата на подаване на исковата молба- 26.01.2015 г., не е изтекъл. Правилно са определени от първоинстанционния съд началният и крайният момент на приложимия давностен срок, за чието спиране или прекъсване не са въведени твърдения от страна на ответника. При тези съображения искът като основателен и доказан правилно е уважен с обжалваното решение. Горният извод въззивният съд приема, като намира, че не е допуснато от СРС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на обжалваното решение. Според приетото в Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС- т.17 /в тази част ТР не е загубило сила/, когато в първата инстанция страната е била лишена от участие поради непризоваване или при призоваване в нарушение на процесуалния ред, е налице порок, обосноваващ обжалване на първо- инстанционното решение, като допуснатите процесуални нарушения могат да бъдат поправени от въззивния съд по искане на заинтересованата страна. Ако не е била обезпечена възможността на ответника надлежно да участва в първоинстанционното производство, неговите доказателствени и процесуални искания не биха били преклудирани и той би могъл да упражни тези процесуални права с въззивната жалба и да ги релевира пред въззивната инстанция- арг. чл.266, ал.3 ГПК. В случая не се установява да е нарушено правото на участие на ответника в съдебния процес. Насроченото за 15.11.2021 г. о.с.з., в което не са събирани доказателства, е отложено за о.с.з. на 13.12.2021 г., за което- съгласно чл.142, ал.3 ГПК, същият е следвало сам да следи /без да бъде призоваван/, а за посоченото последно о.с.з. не е постъпила по делото нито молба за отлагането му на основания по чл.142, ал.2 ГПК, нито молба с доказателствени искания, насочени към изясняване на спора от фактическа и правна страна. Следва да се отбележи в тази връзка, че и пред въззивния съд не са заявени доказателствени искания от страна на ответника- въззивник. При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД