Решение № 2060 от 26.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1109/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК. С решение № 20186815 от 16.09.2021 г., постановено по гр. Д. № 1070/2021 г. По описа на СРС, ГО, 72 състав, е признато за установено, по предявените от ЗК „Л.И.“ АД, искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че С.О. дължи сумата от 639, 06 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.02.2016 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението сумата от 194, 55 лв. – лихва за забава за периода 06.10.2017 г. – 05.10.2020 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 48281/2020 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, като искът е отхвърлен за лихва за периода 05.10.2017 г. и за разликата над 194, 55 лв. до пълния предявен размер от 194, 73 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 404, 92 лв. – разноски в исковото производство и сумата от 74, 98 лв. – разноски за заповедното производство. „ПСТ Г.“ ЕАД е осъден да заплати на С.О., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 639, 06 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от 11.05.2015 г., с предмет поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, при условие, че сумите за главница и лихва бъдат заплатени от СО на ЗК „Л.И.“ АД. „ПСТ Г.“ ЕАД е осъден да заплати на СРС, сумата от 50 лв., представляваща държавна такса. С решение № 20212291 от 16.11.2021 г., постановено по същото дело по реда на чл.248 ГПК и чл.250 ГПК, е оставена без разглеждане молбата на С.О. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и е отхвърлена молбата й за допълване на съдебното решение и изменение в частта за разноските, които е осъдена да плати на първоначалния ищец. Срещу постановеното на 16.09.2021 г. съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД, както и срещу решението от 16.11.2021 г., постановеното по реда на чл.248 ГПК и чл.250 ГПК съдебно решение, е депозирана въззивна жалба от ответника С.О.. Излага съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че се е произнесъл по отговорността за разноските по предявения иск, както и че искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустимо. Неправилно е приел също така, че се е произнесъл по целия спорен предмет, тъй като е уважил обратния иск за главницата, но не и за мораторната лихва. Поддържа възражението си за погасяване на лихвата за забава за периода 05.10.2017 г. – 05.10.2020 г., съгласно чл.378, ал.8 КЗ вр. с чл.111, б.“в“ ЗЗД. С оглед на това счита, че предявеният иск относно претендираната мораторна лихва следва да се отхвърли, респ. да осъди ответника по обратния иск да заплати сумата от 194, 55 лв. Претендира сторените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по предявения обратен иск „ПТС Г.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че СО не е предявила иска за присъждане на мораторна лихва, поради което постановеното на 16.09.2021 г. съдебно решение не е непълно. Обосновано решаващият съд е приел, че погасен по давност е иска за заплащане на мораторна лихва до 05.10.2017 г. Счита, че отговорността за разноските е правилно разпределена от решаващия съд, поради което не са налице предпоставки за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. С предявяване на обратния иск СО не е отправила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което правилно не е присъдено такова. Също така СО не е представила списък на разноските по чл.80 ГПК, поради което искането за изменение на съдебното решение от 16.09.20201 г. в частта за разноските е процесуално недопустимо. Постъпила е въззивна жалба срещу решението от 16.09.2021 г. от „ПСТ Г.“ ЕАД, в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В производството пред СРС валидността на застраховка „Каско“ е оспорена, тъй като представения препис не е подписан от страните. Счита, че неправилно съдът е тълкувал съдържането на чл.293, ал.4 ТЗ, която намира приложение единствено при спор между страните по договора. СО, както и жалбоподателя, не са страна по застрахователното правоотношение. В доказателствена тежест на страната, която представя застрахователния договор, е да докаже, че волеизявленията са налице към момента, в който се твърди, че договорът е сключен. Счита, че от представения по делото акт за унищожаване № 10922/27.12.2019 г. не може да се направи извод какви конкретни полици са унищожени, като същият има характера на частен документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. С оглед на това счита, че необосновано решаващият съд е приел, че към момента на ПТП е налице валидно сключен договор по застраховка „Каско“. Поддържа, че по делото не са установени причините за настъпване на ПТП, размера на вредите. Представеният по делото протокол за ПТП няма доказателствена стойност относно механизма на ПТП, тъй като не е очевидец на инцидента. Същевременно експертното заключение се основава именно на този документ. Дори да се приеме, че вредите са настъпили по описания в експертизата механизъм, то те са резултат от субективните действия на водача, който в нарушение на чл.20 ЗДвП се е движил с несъобразена скорост. Излага съображения, че ищецът по предявения обратен иск не е ангажирал доказателства основателността на същия. За да бъде ангажирана отговорността му, на основание чл.18.3 от договора, следва да е налице констатирано неизпълнение или некачествено изпълнение. В случая не са заявени твърдения в тази насока, което води до неоснователност на предявения обратен иск. Моли съда отмени обжалваните решения и да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца по предявения обратен иск С.О., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото е представен договор от 11.05.2015 г., по силата на който е възложила на насрещната страна извършване на територията на гр. София, зона II – райони „Овча купел“, „Банкя“, „Красна поляна“ и „Красно село“, на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната пътна мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база посочени режими за съответни обекти, включени в обхвата на зоната. На основание чл.1.1.1 от договора посочените в списък - Приложение № 1, улици и булеварди, поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното ниво на поддържане, като изпълнителят се е задължил да извърши всички дейности, необходими с оглед постигане на изискуеми от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, а по отношение на цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение № 11, дейностите се извършват на база конкретно възлагане при необходимост. Срокът на договора изтича на 11.05.2018 г., поради което е действал към датата на ПТП. Според чл.4.1 от договора за извършването на дейностите по чл.1.1.1 възложителят заплаща на изпълнителя ежемесечно възнаграждение в размер на 94 979, 16 лв. с ДДС, въз основа на одобрен от възложителя месечен отчет, изготвен от изпълнителя. Съгласно Приложение № 11 към договора бул. „••••••• III“ е включен в него и дължимото месечно възнаграждение за дейностите по неговата поддръжка възлиза на 1 582, 99 лв. без ДДС С оглед на това счита, че не е необходимо допълнително възлагане. По силата на чл.10.2 от договора за изпълнение на строителните работи отговорността за вида и качеството на материалите е изцяло на изпълнителя. На основание чл.11.2.3., б.“б“ от договора възложителят не носи отговорност за действията или бездействията на изпълнителя, м резултат на които възникне загуба или нанесени вреди/щета на каквото и да било имущество, вследствие изпълнение предмета на договора. Изпълнителят е задължен да извършва за своя сметка всички работи по отстраняване на виновно допуснати грешки, недостатъци и др. Констатирани от възложителя, съгласно чл.12.1.8 от договора. На основание чл.14.1 от договора изпълнителят се задължава за отстранява за своя сметка всички появили се дефекти и/или скрити недостатъци в гаранционен фонд. Дружеството носи пълна имуществена отговорност при причиняване на щети/имуществени вреди в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на договора. Абонаментното поддържане на определените в Приложение № 11 към договора улици е организирано така, че във всеки един момент изпълнителят има ангажимент да извършва проверка на улиците и да отстранява незабавно възникналите повреди, за което получава ежемесечно възнаграждение, независимо дали през дадения месец е имало повреди за отстраняване или е нямало такива. По силата на чл.12.1.15 изпълнителят е длъжен да инспектира района, предмет на поръчката, и да набира актуална информация за състоянието на уличите и пътните съоръжения и необходимите ремонти със съответните количествени измерители и да представя на възложителя ежемесечно съответна справка. По делото са събрани доказателства, че увреденият автомобил е преминал през дупка, както и е изслушана авто - техническа експертиза. Моли съда да потвърди обжалваното решение. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от първоначалния ищец ЗК „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Решаващият съд е обсъдил задълбочено ангажираните по делото доказателства, като е достигнал до обосновани изводи. По делото е представена сметка за платена застрахователна премия по договора за застраховка „Каско“, както и уведомление за настъпила щета. С оглед на това счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. По делото не е представен оригинал на застрахователната полица, тъй като същата правомерно е унищожена. Счита, че протоколът за ПТП съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Също така ПТП е посетено на място от компетентните органи на ОПП-СДВР и последните непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата във връзка с настъпване на произшествието. По делото е установен механизмът на ПТП чрез ангажираните свидетелски показания и експертно заключение по изслушаната авто -техническа експертиза. Счита, че решаващият съд правилно е приложил института на погасителната давност, поради което доводите на СО се явяват неоснователни. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.410 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, както и обратен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че във връзка с подадено заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 48281/2020 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, срещу която ответникът е подал възражение в срок. Твърди, че на 10.02.2016 г., около 16.15 ч., в гр. София, на бул. “••••••• (Датски колеж), с посока на движение към ж. к. „Бъкстон“, водачът И.С.М., при управление на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № •••••••, собственост на В.И.М., попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което реализирал ПТП. В резултат на това посоченият автомобил е увреден. Във връзка с настъпилия инцидент е съставен протокол за ПТП № 1618444 от 10.02.2016 г. Във връзка с настъпилото ПТП при ищеца е образувана щета, по която са установени причинените щети, оценени на 629, 06 лв. На 09.11.2016 г. ищецът е платил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в посочения размер. Тъй като ПТП е настъпило на път, стопанисван от СО, на основание § 1, т.1 от ДР на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г. По силата на чл.19, ал.2, т.1 ЗП управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата По смисъла на § 1, т.14 от ДР на ЗП поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение пред цялата година. Нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстранят във възможно най-кратък срок. В т.19 на Ц 1 от ДР на ЗП е предвидено, че препятствие на пътя е нарушаване на целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Отправил покана до ответника за заплащане на сумата от 629, 06 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски, както и сумата от 194, 73 лв. – лихва за забава, което не е сторено. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 639, 06 лв. – главница, 194, 73 лв. – мораторна лихва за периода 05.10.2017 г. – 05.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, като му присъди сторените по делото разноски. С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не е пасивно легитимирана да отговаря по иска, предмет на делото, тъй като липсва противоправно поведение от страна на служители на ответника. Поддържа, че за ищеца не са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което няма право на регрес спрямо ответника. Оспорва представената по делото застрахователна полица, тъй като не носи подписите на страните. В представената по делото фактура са посочени две щети. Счита, че от представените по делото фактури не се установява в кой автосервиз са отстранени щетите по увредения автомобил. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение претендираната мораторна лихва, който е изтекла на към момента на завеждане на делото. Счита, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила, който се е движил с несъобразена скорост. Отправено е искане за привличане на трето лице – помагач – „ПСТ Г.“ ЕООД, спрямо който предявява обратен иск за заплащане на изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, заедно с разноските по делото. Твърди наличието на съпричиняване от страна на ответника по обратния иск, тъй като към момента на ПТП е действал договор рег. № СО15- РД55-281/11.05.2015 г., който не е изпълнил точно от ответника. В т.1.1.1 от договора е предвидено, че за посочените в Приложение № 11 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в Приложение № 11 от договора ниво на поддържане, като изпълнителят се е задължил да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане. Ответникът се е задължил да следи състоянието на уличната мрежа и да извършва съответните ремонтни дейности, както ида поставя пътна сигнализация. По силата на чл.11.2.3, т.2 възложителят не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя, в резултат на които възникне нанесена вреда на каквото и да е било имущество, вследствие изпълнение предмета на договора. Моли съда да постанови решение, с което да присъди претендираната сума, ведно с дължимите лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба по предявения обратен иск, с който го оспорва. Оспорва наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Каско“, сключен между собственика на увредения автомобил и ищеца по първоначалния иск. С оглед на това последният няма право на регрес към СО. Счита, че по делото не е установен механизмът на ПТП, както и причинната връзка между вредите и инцидента. В тежест на ищеца е да докаже реално извършените разходи за всяка една от подменените части, които са монтирани в увредения автомобил. Поддържа, че водачът се е движил с несъобразена скорост, което е причинило процесните щети. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендирната лихва за забава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения обратен иск. На 06.10.2020 г. ЗК „Л.И.“ АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.О. за сумата от 639, 06 лв. – главница, ведно със законна лихва от завеждане на делото до изплащане на вземането, както и 194, 73 лв. – мораторна лихва за периода 05.10.2017 г. – 05.10.2020 г. В т.12 от заявлението са посочени същите обстоятелства, като заявените в исковата молба. С разпореждане от 27.10.2020 г. по ч. гр. д. № 48281/2020 г. на СРС, ГО, 72 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил разноски в размер на 25 лв. - заплатена държавна таса, както и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред. Видно от представения протокол за ПТП № 1618444 от 10.08.2016 г., на същата дата, в 16.15 ч., е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № •••••••, собственост на В.И.М., управляван от И.С.М.. Каято обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП е посочено, че автомобилът се е движил в локалното платно на бул. „••••••• III“, с посока към ж. К. „Бъкстон“. В района на № 120-124 автомобилът с предна дясна гума попада в необезопасена дупка на пътното платно и реализира ПТП с материални щети. Съставена е схема на ПТП, като е посочено местонахождението на дупката на пътното платно. Видимите увреждания по МПС са: изместен преден ляв калник, ходова част в ляво, броня предна лява част. Протоколът е подписан от съставителя и водача на лекия автомобил. Видно от представения препис от застрахователна полица № 93001510025262 от 23.04.2015 г. между ищеца и В.И.М. е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ относно лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № •••••••. Срокът на действие на договора е от 24.04.2015 г. до 23.04.2016 г. Застрахователната сума възлиза на 15 000 лв., а застрахователната премия е в размер на 808, 99 лв., платима еднократно. Представеният препис от застрахователна полица не носи подписа на страните. Съгласно талон за оглед на автомобил, съставен на 23.04.2015 г., е извършен оглед на застрахования при ищеца лек автомобил, като е определена застрахователната му стойност на 15 000 лв. в талона е описана застрахователната полиза № 93001510025262, валидна до 23.04.2016 г. По делото е представен акт за унищожаване на неценни документи на ищцовото дружество с изтекъл срок на съхранение от 17.12.2019 г., съгласно която са унищожени 46 621 броя папки полици „Каско“ – сухопътни безрелсови превозни средства и сметки за 2015 г. С уведомление за настъпило застрахователно събитие от 10.02.2016 г. И.С.М. е уведомил ищеца на настъпилото на същата дата ПТП. Посочил е същите обстоятелства, при които е настъпило застрахователното събитие, като удостоверените в съставения протокол за ПТП. Образувана е щета № 0000-1201-16-250686. Ищецът е съставил опис – заключение, в което са описани констатираните щети по автомобила. Видно от представената фактура от 28.03.2016 г. стойността на извършения ремонт на увредения автомобил по щета № 0000-1201-16-250686 възлиза на 660, 08 лв. с ДДС. По делото е представена фактура за репатриране на увредения автомобил на стойност 55 лв. Съгласно доклад по щета № 0000-1261-16-250686/1, съставен във връзка с настъпило на 10.02.2016 г. ПТП, което съставлява покрит риск от условията на застрахователния договор полица № 93001510025262, валидна от 24.04.2015 г. – 23.04.2016 г., стойността на дължимото застрахователно обезщетение е 639, 06 лв. С платежно нареждане от 09.11.2016 г. ищецът е превел по банков път на В.И.М. сумата от 629, 06 лв. по процесната щета. С писмо изх. № L-1920/23.06.2017 ищецът е поканил ответника да му плати сумата от 629, 06 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“, рег. № •••••••, собственост на В..М., във връзка с настъпило на 10.02.2016 г. ПТП в гр. София, бул. „••••••• III“, в резултат на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. По силата на договор от 11.05.2015 г. С.О. – възложител, е възложила на „ПТС Г.“ ЕАД – изпълнител, да извършва на територията на СО – ІІ зона, Райони „Овча купел“, „Банкя“, „Красно поляна“ и „Красно село“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението на база на посочените в договора режими за съответните обекти, включени в обхвата на зоната. В чл.1.1.1 страните са уговорили, че за посочените в списък – Приложение 11 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение в зависимост от определеното в Приложение 11 т договора ниво на поддържане. Изпълнителят се е задължил да извърши всички дейности, необходими с оглед постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане. В чл.10.2 е предвидено, че при никакви обстоятелства възложителят не носи отговорност за качеството на материалите, използвани от изпълнителя, включително ако използваният материал е бил разрешен от възложителя. В чл.11.2.3, предл.2 е предвидено, че възложителят не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя, в резултат на които възниква загуба или нанесена вреда на каквито и да било имущество, вследствие изпълнение предмета на договора. По силата на чл.12.1.8 от договора изпълнителят се е задължил да извършва за своя сметка всички работи по отстраняването на виновно допуснати грешки, недостатъци и др., констатирани от възложителя. в чл.12.1.15 е предвидено задължение за изпълнителя да инспектира района, предмет на поръчката и да набира актуална информация за състоянието на улиците и пътните съоръжения и необходимите ремонти със съответните количествени измерители и да представя на възложителя ежемесечно съответна справка, като информацията се изпраща до 15.то число на месеца. по силата н чл.18.3 от договора при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предметът на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на този договор, изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за причинените вреди. Съгласно представеното по делото приложение във ІІ зона се включва бул. „••••••• ІІІ“. От заключението на вещото лице В.К.Д. по изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза се установява, че на 10.02.2016 г., в 16.15 ч. е настъпило ПТП в гр. София, бул. „••••••• III“, в района на № 120. Лекият автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ се е движил в локалното на бул. „••••••• III“, с посока ж. к. „Бъкстон“. В района на № 120-124 автомобилът е попаднал с предна дясна гума в необезопасена дупка на пътното платно и реализира ПТП с материални щети. От техническа гледна точка нанесените щети по лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ е възможно да бъдат получени и са вследствие на реализираното на 10.02.2016 г. ПТП. Стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, съгласно изготвения опис възлиза на 585, 55 с ДДС. От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.С.М. се установява, че не си спомня да е участвал през 2016 г. в ПТП. След предявяване на съставения протокол за ПТП свидетелят е заявил, че го е подписал инцидентът настъпил при Датския колеж, в локалното платно на бул. „••••••• ІІІ“. Преминал през дупка, в резултат на което паднал шарнира на окачването на автомобила, като предната дясна гума се изместила настрани. Обадил се на „Л.И.“, които го насочили да се обади на КАТ. Решили да му напишат акт, че е карал с несъобразена скорост. Тогава управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“. Свидетелят не можел да опише дупката като големина и размер. Била разположена от лявата страна, не била обозначена. Усетил дупката, нямал време да я заобиколи. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Третото лице – помагач и ответник по предявения обратен иск „ПТС Г.“ ЕАД поддържа възражението си, че липсва валидно сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗК „Л.И.“ АД и собственика на увредения лек автомобил. За установяване на това обстоятелство пред СРС е ангажирана застрахователна полица, която не носи подписите на страните, доказателства относно унищожаването на неценни документи от дружеството с изтекъл срок на съхранение, сред които попадат съставените такива през 2015 г. Представена е разписка, изходяща от застрахователя относно заплащане на уговорената застрахователна премия по процесната застрахователна полица, талон за оглед на автомобил, както и уведомление за настъпило застрахователно събитие, депозирано от водача на увредения автомобил до ищеца във връзка с процесния инцидент. При извършване на преценка основателността на доводите относно валидността и действието на представената по делото застрахователна полица следва да се съобразят задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС, мотивите на т.2а, съгласно които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл.343, ал.2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл.293, ал.4 ТЗ. Тези разяснения намират приложение и за застраховката „Ксако на МПС“, доколкото нормата на чл.344, ал.1 КЗ е обща и регламентира формата на застрахователните договори. Следва да се съобрази също така наличието на документи, отразяващи волята на застрахованите лица да се ползват от застрахователния договор и да изпълнява задълженията си по тях. Отделно от това на нищожност на договора може да се позове само лицето, чието съгласие е опорочено и има интерес от установяване на нищожността с оглед правните последици - в случая това са застрахованите лица, каквото качество няма третото лице – помагач по делото (определение № 398 от 29.06.2022 г. по т. д. № 1498/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК и др.). По изложените съображения и с оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, обоснован е изводът на решаващия съд, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС, действал към момента на ПТП. Ето защо релевираните от третото лице – помагач и ответник по обратния иск доводи в тази насока се явяват неоснователни. През време на действието му – 10.02.2016 г., застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП. Жалбоподателят „ПТС-Г.“ ЕАД поддържа, че по делото не е установен механизмът на настъпване на ПТП. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал протокол за ПТП, съставен по надлежния ред. В протокола са удостоверени личните възприятия на съставителя относно наличието на необезопасена дупка на пътното платно, нейното местонахождение, установените видими щети, самоличността на водача на увреденото МПС. Съдържанието на протокола за ПТП е законово заложено с Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09 г. Трайната съдебна практика приема, че протоколът за ПТП се съставя от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление – решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І ТО; решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО; решение № 211 от 14.12.2015 г. по т. д. № 2782/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. В постоянната практика на ВКС се приема, че съдът е длъжен и непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва механизма на ПТП, с оглед обосноваване на изводите му относно механизма на ПТП, размера на имуществената отговорност и др. В разглеждания случай са ангажирани и други доказателства за установяване механизма на настъпване на инцидента. По делото е изслушана авто –техническа експертиза, която не е оспорена от страните. От нея се установява осъществяването на описния в исковата молба механизъм на ПТП, както и стойността на ремонта на увредения от инцидента автомобил. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице Венцислав Другански, като задълбочено обосновано. Вещото лице е ползвали всички относими за възложената задача материали и е достигнало до обосновани изводи. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената му стойност. По делото е разпитан водачът на увредения автомобил – И.С.М.. От показанията му се установява механизмът на ПТП, който изцяло кореспондира с отразения в протокола за ПТП, както и в уведомлението до застрахователя. По изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест, съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК, разпределена с изготвения доклад по делото, да установи механизма на ПТП. Липсва спор между страните, че процесният пътен участък е част от общински път. Съгласно чл.19, ал.1, т.2 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. На основание чл.31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по него. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника. Последният не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.31 ЗП, вр. с чл. 167 ЗДвП да ремонтира тази дупка, както и задължението си, регламентирано в чл.13, ал.1 ЗДвП, да предупреди участниците в движението за опасности по пътя, каквато е наличието на дупка в пътното платно, като постави необходимите средства за сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване дупката на пътя и сигнализиране на същата е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл.50 ЗЗД. По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно поведение на служители на ответника. Застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 629, 06 лв. на 09.11.2016 г., в чийто размер е включена и стойността за репатриране на застрахования автомобил след инцидента. Съгласно нормата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ, действал към момента на възникване на регресното право, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно размера на изплатеното застрахователно обезщетение, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно нормата на чл.269 ГПК. Жалбоподателят „ПТС-Г.“ ЕАД поддържа своевременно заявеното по делото възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. В доказателствена тежест на жалбоподателя е да докаже това свое възражение, на основание чл.154, ал.1 ГПК. В хода на производството не са събрани никакви доказателства относно скоростта на движение на увредения автомобил, за да може да се извърши обоснована преценка дали са изпълнени изискванията на чл.20, ал.2 ЗДвП или не. Въз основа на показанията на водача на автомобила, че служителите на КАТ са счели, че се е движил с несъобразена скорост, не могат да обосноват извод в тази насока, доколкото не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо, като е счел възражението на третото лице – помагач за съпричиняване за неоснователно, решаващият съд е достигнал до обоснован извод, формиран в съответствие с изискванията на процесуалния закон. По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 639, 06 лв. Ответникът не твърди и не установява да е погасил същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради което предявеният иск е основателен. Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи заплащане на обезщетение, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че вземането за мораторна лихва е погасено с изтичане на 3 – годишния давностен срок, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен. На основание чл.111, б.“в“ ЗЗД с изтичане на 3 – годишвна давност се погасяват вземанията за лихва. Решаващият съд е приложил 3 – годишната давност, като е присъдил лихва за забава за период от 3 години преди завеждане на делото, в съответствие с цитираната норма. В настоящото производство не са заявени оплаквания от страните относно размера на мораторната лихва, поради което и на основание чл.269 ТПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество. Жалбоподателят „ПСТ – Г.“ ЕАД поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по предявения обратен иск, тъй като липсва възлагане на извършване на ремонт на процесиня участък от пътя. По делото се установи, че страните по предявения обратен иск са обвързани от договор, сключен на 11.05.2015 г., по силата на който ответникът се е задължил да извършва на територията на С.О. – ІІ зона „Райони: Овча купел, Банкя, Красна поляна и Красно село“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението, срещу заплащане на уговореното възнаграждение за това. Доколкото уговореният срок на действие на договора е 48 месеца, същият е действа към момента на процесния инцидент, настъпил на 10.02.2016 г. Също така инцидентът е настъпил в уговорения между страните район, по отношение на който приложение намира разглеждания договор. По силата на чл.2.2.2 от договора текущото поддържане включва дейностите по ремонт на отделни разрушения на пътното платно – дупки, пукнатини, пропадане, обрушени ръбове и др. За извършване на тези ремонтни дейности страните на уговорили отделно възлагане на всяка една от тях, като възлагането на всички текущи ремонтни дейности е сторено по силата на сключения между страните договор. На основание чл.18.3 от договора при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на договора, изпълнителят носи пълна имуществена отговорност за причинените вреди. По изложените съображения и доколкото процесните щети са настъпили в резултат на попадане на застрахования автомобил в дупка, която не е била своевременно отстранена от ответника по обратния иск (пътното платно не е ремонтирано), обосновано решаващият съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране договорната отговорността му. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението от 16.09.2021 г. в обжалваната част следва да се потвърди. В предмета на делото е включена въззивна жалба от ответника С.О. срещу решението от 16.11.2021 г. Жалбоподателят поддържа, че основното решение е непълно, тъй като съдът не е разгледал предявеният обратен иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Искането за допълване на постановеното на 16.09.2021, г. съдебно решение е своевременно направено от ищца по предявения обратен иск - в рамките на установения в нормата на чл.250, ал.1 ГПК срок. Същото изхожда от легитимирана страна в процеса и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен предмет, очертан в исковата молба, като съдът не е формирал воля относно част от спорното право, по което е налице произнасяне в диспозитива на обжалваното съдебно решение. В случая в предявения обратен иск се включва претенция за заплащане на изплатено обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, заедно с разноските в производството и юрисконсултско възнаграждение. Както в обстоятелствената част на исковата молба по предявения обратен иск, така и в петитума липсва заявена претенция за заплащане на мораторна лихва, изтекла към момента на завеждане на делото. Ето защо постановеното на 16.09.2021 г. съдебно решение не е непълно, поради което искането на ищеца по предявения обратен иск за допълването му се явява неоснователно. С решението от 16.11.2021 г. съдът е оставил без разглеждане искането на ответника по предявения обратен иск за изменение на основното съдебно решение в частта за разноските. С постановеното на 16.09.2021 г. решение съдът е разпределил отговорността за разноските по предявения обратен иск, като е възложил в тежест на ответника по обратния иск разноски в размер на 50 лв. – държавна такса. Ищецът по предявения обратен иск е отправил искане за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Нормата на чл.248, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за разноските. В случая искането за изменение на решението в частта за разноските е своевременно направено, в рамките на установения в нормата на чл.248, ал.1 ГПК срок, като същото изхожда от легитимирана страна. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 и т.8, първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В разглеждания случай е налице произнасяне с постановеното на 11.01.2017 г. съдебно решение по своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната им безплатна правна помощ. Ето защо първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК не може да намери приложение в случая. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е отправено искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с действително дължимия размер, това искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина следва да намери приложение правната последица, установена в нормата на чл.80, ал.2 ГПК. Посочената разпоредба регламентира, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Представянето на списък на разноските съставлява абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството за изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което липсата на такъв, води до недопустимост на това производство. В случая процесуалният представител на ищеца по предявения обратен иск не е представил списък на разноските в рамките на установения в чл.80, ал.1 ГПК срок, поради което за него не е възникнало правото да иска изменение на съдебното решение в частта за разноските. Неправилно жалбоподателят С.О. поддържа, че в случая се касае за допълване на решението в частта за разноските. След като е налице произнасяне на съда по отговорността за разноските по предявения обратен иск, то искането, с което е сезиран СРС, е за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, а не за допълването му. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. По изложените съображения правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон решаващият съд е приел, че молбата на процесуалния представител на ищеца по предявения обратен иск е процесуално недопустима и като такава я е оставил без разглеждане. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението от 16.11.2021 г. следва да се потвърди. По разноските по производството: Предвид обстоятелството, че ответникът по жалбата ЗК „Л.И.“ АД е защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя „ПСТ – Г.“ ЕАД следва да се възложи сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство, без явяване в открито съдебно заседание. Воден от гореизложеното, съдът