Решение № 1732 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 9160/2025 г.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу К. Т. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98 ЗЛЗ, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 282,90 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ••• - „•••“ по време на болничния му престой, продължил от 12.05.2024 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 12.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9619/14.11.2024 г., по ч. гр. д. № 19470/2024 г., по описа на Районен съд Пловдив. В исковата молба е посочено, че на 12.05.2024 г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, Отделение по смешна медицинска помощ, с травма на ••• след падане от колело. След извършен преглед от дежурен лекар, било установено, че диагностичната и лечебната цел на медицинската помощ не могат да бъдат преодолени в условията на извънболнична помощ, като се налага болнично лечение и пациентът е насочен за приемане в Клиника по ортопедия и травматология. Ответникът бил хоспитализиран с приемна диагноза „•••“ по клинична пътека № ••• - „•••“. За приемането в лечебното заведение същият дал своето информирано съгласие, като му била съставена история на заболяването. Ответникът отказал извършване на оперативна процедура, която била задължително условие, за да бъде изпълнен диагностично лечебният алгоритъм по клиничната пътека, бил му поставен гипсов имобилайзер и бил изписан на 13.05.2024 г. Към датата на изписване ответникът бил здравноосигурено лице, но следвало да заплати сумата за предоставената медицинска помощ по ценоразпис на медицинското заведение, защото клиничната пътека не била завършена. За събиране на посочената сума ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 19470/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. С оглед изложеното се претендира предявеният иск да бъде уважен като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от особения представител на К. Т. П. – адв. М.. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от приложеното ч. гр. д. № 19470/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество. За основателността на заявената искова претенция ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване постъпването на пациента по спешност в лечебното заведение и наличие на състояние, което налага болнично лечение по съответната клинична пътека; наличие на правоотношение между страните по предоставяне на медицинска помощ и услуги, породено въз основа на изразено от ответника съгласие да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ и предоставени услуги при определена от ищеца цена и при посочените в исковата молба условия - незавършен алгоритъм на клиничната пътека; оказването на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в исковата молба изследвания и манипулации; както и самоволно прекъсване на лечението от страна на пациента, преди да са осъществени всички необходими медицински дейности по съответната клинична пътека. Ищецът следва да докаже и размера на исковата си претенция. От представените към исковата молба писмени доказателства - Лист за преглед на пациент от дата 12.05.2024 г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от същата дата и История на заболяването № 3312/2024 г., се установява, че на 12.05.2024 г. ответницата П. е приета в спешен кабинет с водеща диагноза "•••" както се твърди в исковата молба, като състоянието й не е могло да се преодолее в спешен кабинет, а лечението не може да се осъществи в условията на извънболнична помощ, поради което е предложена и хоспитализация в Клиника по ортопедия и хирургия. Поставянето на диагноза „•••“ пък е една от индикациите за хоспитализация, посочени в Клинична пътека № ••• съгласно Приложение № 17 от Националния рамков договор за медицински дейност за 2023 - 2025 г., приложим към процесния период. Следователно установява се от представените доказателства, че на 12.05.2024 г. ответницата е постъпила по спешност при лечебното заведение - ищеца по делото, и че състоянието й е налагало хоспитализация по посочената в исковата молба клинична пътека. Отново съгласно съставената в хода на лечението История на заболяването и приложени документи по време на престоя й в болницата на 12.05.2024 г. на ответницата, в качеството й на пациент, са извършени редица лабораторни изследвания, консултации и прегледи. Това е видно от и представената с исковата молба епикриза на ответницата П.. Всички предоставени медицински услуги, за които са налични и писмени доказателства по делото, са надлежно отразени в и съответстват на посочените в Сметка на пациента П. от болничното заведение. Поради изложеното съдът намира за доказано и оказването на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в исковата молба изследвания и манипулации. Също от представените История на заболяването и епикриза на ответницата се установява, че същата не е продължила лечението си и е напуснала самоволно болницата на дата 13.05.2025 г., т. е. на следващия ден от хоспитализацията й. Съгласно Приложение № ••• от Националния рамков договор за медицински дейност за 2023 г. – 2025 г. г., лечението при Клинична пътека № ••• „•••“ следва да е с минимален болничен престой от 6 дни. В тази насока установява се и че пациентката самоволно се отклонила от лечението и не е завършен неговия алгоритъм, съобразно приложимата клинична пътека. От правна страна следва да се посочи, че ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от ЗЗО, които се заплащат от НЗОК. По правило здравноосигурените лица не заплащат оказаната им медицинска помощ, а тя се заплаща от НЗОК, но само ако е завършена клиничната пътека. Посоченото се извежда на база на нормата на чл. 4, ал.1 ЗЗО и чл. 45 ЗЗО. Следователно при незавършване на алгоритъма на лечението по съответната клинична пътека НЗОК не заплаща на лечебното заведение стойността на предоставените медицинска помощ и услуги, независимо дали пациента е здравно осигурен. Доколкото обаче медицинските услуги не са безплатни, то и с оглед спазване на принципа за неоснователното обогатяване, същите следва да се заплатят от пациента, на когото са предоставени. В същия смисъл е и чл. 98, ал. 1 от ЗЛЗ, който гласи, че в случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса и не се предоставят по реда на чл. 82 ЗЗО, лечебните заведения формират цена. Директните плащания от физически лица пък са един от начините, по който се формират приходите на лечебните заведение. В този смисъл е чл. 97, т. 2 ЗЛЗ. За посочените обстоятелства ответницата П. е била надлежно уведомена при постъпването си в болницата, видно от представената Декларация за информирано съгласие. Същата е била запозната с клиничната пътека, по която ще се осъществи лечението, както и че НЗОК няма да заплати оказаната болнична помощ при незавършен алгоритъм на лечението. Ответницата също така изрично се е задължила, че ако откаже лечение или напусне болницата преди да бъде завършен съответния алгоритъм на клиничната пътека, тя ще заплати стойността на дните й престой в болницата, на консултативните прегледи, цената на медицинските услуги и лекарства, съгласно ценоразписа на лечебното заведение. Последното е индикация за наличието на облигационна връзка между страните по делото, по силата на която ищецът УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД се е задължил да укаже съответното болнично лечение съобразно приложимия диагностично-лечебен алгоритъм, а ответницата, като пациент да заплати стойността на предоставените медицинска помощ и услуги за съответния й престой, при наличие на определени предпоставки, а именно отказ от лечение и самоволно напускане на болницата преди завършване на алгоритъма на клиничната пътека. В случая тези предпоставки са осъществени. Ответницата самоволно е прекъснала болничното си лечение, без да е изпълнен алгоритъма на клиничната пътека и НЗОК не е заплатила на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД стойността на извършените медицински услуги, поради което тя се дължи от пациента. С оглед на гореизложеното съдът намира исковата претенция да доказана по своето основание. Същата се доказа и по размер, с оглед на представения Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, утвърден със Заповед № ••• на ••• на болницата и допълнителни заповеди. Приложимите цени за предоставените медицински услуги и извършени изследвания, вкл. и за преглед от специалист и стойността на ден предстой в болницата, колкото е лежала ответницата, са коректно отразени в Сметката на пациента. Следователно искът се намира за доказан и по размер. По разноските: При този изход на спора, правно на разноски има ищецът. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева, заплатен депозит за особен представител в размер на 400,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева. С оглед изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер на 625,00 лева (равняваща се на 319,56 евро), представляваща разноски за исковото производство. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева (равняващи се на 12,78 евро) – платена държавна такса, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Съдът