Решение № 1356 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 440/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на Д. П. Д., действащ като ЕТ „Агро - М-Д. Д.”, против Ревизионен акт № Р- 03002524005782-091-001/12.05.2025 г., издаден от М. Г. А.-Д. на длъжност Началник сектор - възложил ревизията и Й. Р. Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 150/05.08.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на ЕТ „АГРО-М-Д. Д.“ е определено данъчно задължение в размер на 40668.00 лв., на основание чл.167 от ЗКПО, представляващо дължим годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. както и лихва върху дължимата сума в размер на 22987.14 лв. Определеното с РА данъчно задължение е в резултат на отказано право на преотстъпване на данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят твърди, че в нарушение на чл.92, ал. 1, т.1 от ЗДДС органите по приходите са възстановили на ЕТ „Агро-М-Д. Д.“ ДДС по СД, подадена през м. 12.2019 г., без да бъде извършено прихващане с негови ликвидни и изискуеми задължения, възникнали преди влизане в сила на АПВ по обр. 6 № 250021910585562/09.12.2019 г. Сочи, че неизпълнението на законовите изисквания за извършване на прихващането от страна на органите по приходите, както и неспазването на чл.175. ал.2, т.2 от ДОПК и чл.5 от ДОПК, които изискват органите по приходите служебно, без искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагане на определените в закона облекчения, не би могло ла се отрази неблагоприятно в правната му сфера. Сочи доводи, че в конкретния случай следва да се приеме, че задълженията му по декларация обр. 6 са погасени към 31.12.2019 г., от което следва и незаконосъобразността на изводите в РА. Намира, че отказът на органите по приходите да признаят право на преотстъпване на корпоративен данък е в нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, като проявление на принципа на правна сигурност. Счита, че наличието на изискуемо публично задължение по чл.167. ал.1, т. 1 от ЗКПО има отношение само към понятието предприятие в затруднено положение, каквото ЕТ „Агро - М - Д. Д." не е, тъй като с оглед подлежащия на възстановяване ДДС и надвнесените суми не е допуснато нарушение на общите изисквания по чл.167 от ЗКПО. Моли ревизионния акт да бъде отменен, като претендира за присъждане на разноски по производството. Ответникът по жалбата, директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в решението, с което РА е бил потвърден. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионния акт е потвърден с Решение № 150/05.08.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП - Варна. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество. Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия от 06.11.2024 г., изменена с последваща заповед, с които е възложено извършването на ревизия на Д. П. Д., действащ като ЕТ „Агро - М- Д. Д.” за установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Фактическите и правни изводи на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад от 15.04.2025 г., издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен по електронен път. От ревизираното лице не е подадено възражение срещу РД в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. В законоустановения срок е издаден Ревизионен акт, с който на Д. П. Д., действащ като ЕТ „Агро - М- Д. Д." са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 40 668,00 лв. главница и 22 987,14 лв. лихви. Установено е, че лицето е вписано в Търговския регистър като ЕТ „Агро - М - Д. Д.“. През ревизирания период е извършвало основна дейност по производство на селскостопанска продукция - зърнени /без ориз/ и бобови растения и маслодайни семена. Жалбоподателят е регистриран земеделски производител при Областна дирекция „Земеделие“ гр. Търговище. Задълженото лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г., в която е декларирало полагащ се данък върху годишна данъчна основа в размер на 70336,84 лв., преотстъпен корпоративен данък - 40668,43 лв., дължим данък след преотстъпването - 29668,41 лв., направени авансови вноски в размер на 18000,00 лв., дължим и внесен ефективно данък в размер на 11668,00 лв. Установено е, че ЕТ „Агро - М - Д. Д.“, като регистриран земеделски производител, преотстъпва данък по чл. 189б от ЗКПО за доходите си от дейността по производство на непреработена растителна продукция по подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. След анализ на събраните документи е установено специфичните условия по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО. Прието е, че освен изискванията на чл. 189б от ЗКПО, данъчните облекчения за земеделските производители могат да се ползват, ако лицата отговарят и на общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, уредени в чл. 167, ат. 1 от ЗКПО. В хода на ревизионното производство е извършен анализ за това дати едноличният търговец е изпълнил изискванията на чл. 167, ат. 1 от ЗКПО. При извършена проверка в информационната система /ИС/ на НАП е установено, че към 31.12.2019 г. ревизираното лице има задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения - задължение по декларация образец 6 с вх. № 250021910585562/09.12.2019 г. за периода 01.11.2019 г. -30.11.2019 г. в размер на 55.59 лв. Предвид това с РА е установено, че към 31.12.2019 г. ЕТ „Агро - М. Д.” е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по чл. 209, ал. 2 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 167. ал. 1 от ЗКПО е регламентирано общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, а именно: по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 3 1 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани е нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. Въз основа на това е прието, че не са налице основанията за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за 2019 г., тъй като от страна на едноличния търговец не е изпълнено регламентираното в чл. 167. ал. 1 от ЗКПО общо изискване за преотстъпване на корпоративен данък и с РА е постановен отказ за преотстъпване на корпоративен данък за ревизирания период. Определен е дължим данък за 2019г. в размер на 70336.84 лв. Предвид факта, че не е признато право на преотстъпен данък в размер на 40668,43 лв.. от общата сума на дължимия данък са приспаднати направени авансови вноски в размер на 18000,00 лв., както и внесения по ГДД данък в размер на 11668,00 лв. В резултат на това е установен дължим корпоративен данък по ЗКПО за довнасяне в размер на 40668,00 лв. и лихва в размер на 22987,14 лв. Ревизионен акт № Р - 03002524005782-091-001/12.05.2025г. е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК, поради което е валиден акт. Така направените констатации се оспорват от жалбоподателя по съображения за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 167 от ЗКПО в контекста на използваните в нея правни понятия за целите на облагането по ЗКПО. Направените възражения съдът приема за основателни. По делото е допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза, чието заключение, като неоспорено от страните и кореспондиращо с останалите доказателства по делото се кредитира от съда. От експертизата се установява следното: С декларация образец № 6 с вх. № 250021910585562/ 09.12.2019 г. от ЕТ „Агро М - Д. Д.“ са декларирани данни за дължими осигурителни вноски и авансов данък по ЗДДФЛ за ноември 2019 г. в следните размери: • 1 128.11 лв. - дължими вноски за ДОО; • 238.16 лв. - дължими вноски за ДЗПО в УПФ; • 462.55 лв. - дължими вноски за здравно осигуряване; • 515.01 лв. - удържан авансов данък по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ За конкретния спор отношение има декларираният данък по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 515.01 лв. Съгласно предоставените ведомости за заплати, сумата представлява удържан данък върху възнагражденията за м. октомври 2019 г., фактически изплатени през м. ноември 2019 г. Срокът за деклариране и внасяне на посочената сума е бил до 27.12.2019 г. (предвид официалните празнични дни). Общият размер на задължението за авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м. 11/2019 г. е 515.01 лв. Сумата съответства на ведомостите за заплати за м. октомври 2019 г., изплатени фактически през м. ноември 2019 г. Тъй като данъкът се счита за удържан в месеца на плащане (ноември), в Декларация образец 6 правилно е посочена дата 30.11.2019 г. Законовият срок за внасяне на сумата е бил 27.12.2019 г. За периода м. 11/2019 г. от ЕТ „Агро М - Д. Д.“ е платена сумата от 459.42 лв. Плащането е извършено на 18.12.2019 г. от банкова сметка в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД с основание „Данъци“ за период 01.11. - 30.11.2019 г. Наредената сума е с 55.59 лв. по- малко от декларирания и дължим авансов данък (515.01 лв.). Не са установени плащания за периода м. 11/2019 г., които да са били пренасочени от НАП за погасяване на по-стари публични задължения по реда на чл. 169 от ДОПК. Установената разлика от 55.59 лв. към 31.12.2019 г. е резултат от непълно внасяне на дължимия данък, а не от служебно прихванати суми за предходни периоди. Това обстоятелство се потвърждава и от предоставената справка за погасени задължения към НАП за месец декември 2019 г. Към 31.12.2019 г. по данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на ЕТ „Агро М - Д. Д.“ няма налични надвнесени суми, които да са достатъчни за погасяване на задължението от 55.59 лв. Последното плащане на авансов данък е наредено от ЕТ на 18.12.2019 г. то е погасило част от дължимия данък за ноември 2019 г. Видно от прието по делото Писмо Изх.№ ЕВ-54-03-4159-3 от 08.05.2026 г. на Директора наТД на НАП Варна, Офис Търговище, се установява, че към 31.12.2019 г. от страна на публичен изпълнител не са предприемани действия по принудително събиране на задължението в размер на 55.59 лева, въпреки изтеклия на 27.12.2019 г. срок за доброволно изпълнение на задължението. Допълнително, няма данни по делото жалбоподателят да е бил уведомяван от органите по приходите за наличие на непогасеното публично задължение. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО, чието систематично място в общите условия за ползване на данъчно облекчение по този закон, преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в паримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък регламентирано в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е към 31 декември на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1, т. 2 задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и т. 3 лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. Между страните по делото не е спорно, че към 31.12.2011г. дружеството жалбоподател е имало непогасени данъчни задължения, така, както са описани по-горе. Спорен е въпросът дали тези задължения са „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения”, т.е. дали е налице изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. На осн. чл.92, ал.1, т. 1 от ЗДДС при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до края на календарния месец на подаване на справката-декларация по ЗДДС, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване, за остатъкът, ако има такъв, се прилага редът по т. 2. Видно от приетия по делото Акт за прихващане и възстановяване № П- 03002519208273-004-001/17.12.2019 г. на ТД на НАП Варна, органът по приходите е възстановил на жалбоподателя ДДС в размер на 10477.09 лв. по СД, подадена през м. 12/2019 г., без да бъде извършено прихващане с негови ликвидни и изискуеми задължения, възникнали в същия календарен месец, а именно не е извършено прихващане със задължения по декларация образец 6 № 250021910585562/09.12.2019 г. за данък върху доходите на физическите лица в размер на 515.01 лв. Споделя се довода изложен в писмена защита, че органите по приходите не са изчакали изтичането на календарния месец на подаване на СД по ЗДДС (м. 12/2019г.) и са възстановили ДДС преждевременно, без да извършат прихващане с други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски, декларирани от ДЗЛ в същия данъчен период. В резултат, за жалбоподателя са възникнали неблагоприятни последици - останало е частично непогасено задължение в размер на 55.59 лв. към 31.12.2029 г. Това задължение не би съществувало, респ. не би имало съмнение относно правото за ползване на данъчно облекчение по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, ако органите по приходите бяха изпълнили задълженията си по чл.92, ал.1, т. 1 от ЗДДС. Налице е и неизпълнение на задълженията на органите по приходите по чл. 5 от ДОПК, която разпоредба им вменява да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагане на предвидените в закона данъчни облекчения. Незаконосъобразни са изводите на органите по приходите, че не са налице предпоставките предпоставките на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО във връзка с прилагането на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО за предоставяне на право на преотстъпване на данък върху годишната данъчна основа за доходите на жалбоподателя като едноличен търговец по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ за 2019 г.. Жалбоподателят е изпълнил всички условия по чл. 189б, ал.1 от ЗКПО за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани за 2019 г. Следва да се приеме, че същият отговаря и на общото условие по чл.167, ал.1, т. 1 от ЗКПО, поради следното: Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, с декларация обр.6 с Вх.№ 250021910585562/09.12.2019 г., жалбоподателят е декларирал данни за дължим за внасяне данък по чл.42, ал.6 от ЗДДФЛ в общ размер на 515.01 лв. за период м.11/2019 г. На 18.12.2019 г. жалбоподателят е извършил плащане в размер на 459.42 лв., но така наредената сума е с 55.59 лв. по-малко от декларирания и дължим авансов данък по чл.42 от ЗДДФЛ, поради което към 31.12.2019 г. е останало налично непогасено публично задължение в този размер. Установява се по т.6 от заключението, че сумата от 55.59 лева е окончателно погасена на 14.01.2020 г., като дължимите лихви за забава в размер на 0.28 лева са погасени на 21.01.2020 г. Установява се също така по т.5 от заключението, че към 31.12.2019 г. по данъчно-осигурителната сметка на ЕТ „Агро-М-Д. Д.“ са налични надвнесени суми, но същите са недостатъчни за погасяване на задължението в размер на 55.59 лева, в това число - 449.15 лв. ДДС за възстановяване за период 2006 г. и 2007 г., за които вещото лице дава становище, че са с изтекла погасителна давност по чл. 129, ал.1 от ДОПК, както и налични кредитни остатъци за здравно осигуряване (-1.49 лв.) и ДЗПО (-0.44 лв.), които са недостатъчни за погасяване на задължението в размер на 55.59 лева. От прието по делото Писмо Изх.№ ЕВ-54-03-4159-3 от 08.05.2026 г. на Директора наТД на НАП Варна, Офис Търговище, се установява, че към 31.12.2019 г. от страна на публичен изпълнител не са предприемани действия по принудително събиране на задължението в размер на 55.59 лева, въпреки изтеклия на 27.12.2019 г. срок за доброволно изпълнение на задължението. Допълнително, няма данни по делото жалбоподателят да е бил уведомяван от органите по приходите за наличие на непогасеното публично задължение. В чл.167, ал.1, т. 1 от ЗКПО е установено ограничение за ползване на данъчно облекчение от лица, които имат непогасени данъчни задължения. Законът има предвид лица, които са в затруднено положение или са некоректни платци. От събраните в хода на ревизията доказателства, както и установените факти и обстоятелства по делото, категорично не следва извод ЕТ „Агро-М -Д. Д.“ да е такова лице. Напротив, установява се, че на лицето е възстановен ДДС, значително надхвърлящ задължението му от 55.59 лв. и то в кратък срок след подаването на СД по ДДС, което означава, че ЕТ „Агро- М. Д.“ е изряден в плащането на публичните си задължения. В случая, непризнаването на декларираното данъчно облекчение не съответства на целта на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Размерът на невнесеното в срок публично задължение, съпоставен с размера на декларирания и внесен ДДФЛ от жалбоподателя за 2019 г. (70336.84 лева) и декларирания преотстъпен данък (40668.43 лева) е незначителен. В производствата, свързани с установяване на публични задължения по ДОПК, включително и при преценка за предоставяне на данъчни облекчения, намира приложение общият принцип на съразмерност (пропорционалност) в административното производство, установен с чл. 6 от АПК, по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, който в случая е нарушен от органите по приходите с непризнаването на правото на преотстъпване на данък в размер на 60 на сто на основание чл. 1896, ал. 1 ЗКПО, след като са изпълнени всички останали законови изисквания за надлежното му упражняване. В обобщение, ако е било извършено прихващане от възстановявания ДДС от 10 477,09 лв. щяха да бъдат прихванати 515,01 лв. и към 31.12.2019 г. не би останал непогасен остатък от 55,59 лв. Задължението е възникнало поради начина, по който НАП е извършила възстановяването. То е погасено окончателно на 14.01.2020 г. Лихвата е едва 0,28 лв. Към 31.12.2019 г. по данъчно-осигурителната сметка са съществували и надвнесени суми който са минимални. Не са предприемани действия по принудително събиране. Няма данни лицето да е било уведомено за остатъка. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО цели да изключи от държавната помощ лица, които: системно не плащат данъците си; укриват публични задължения; са некоректни длъжници. При положение, че задължението е 55,59 лв. и срещу него стои възстановен ДДС над 10 000 лв. както, и че неплащането произтича от действията на самата администрация буквалното приложение на чл. 167 ЗКПО би довело до резултат, противоречащ на целта на закона. Отказът на преотстъпване за над 40 000 лв. поради остатък от 55,59 лв., породен от неправилно възстановяване на ДДС от НАП, трудно може да бъде определен като съразмерен. Формално погледнато, задължението от 55,59 лв. действително е съществувало към 31.12.2019 г. , но поради нарушението на чл. 92 ЗДДС от страна на НАП и предвид принципа на съразмерност, това задължение не може да бъде основание за отказ на преотстъпването. Жалбоподателят е бил в правото си да ползва данъчно облекчение по чл. 189б, ал. 1 от ДОПК. РА е незаконосъобразен в обжалваната му част, поради което следва да се отметни. При този изход на делото основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за производството. Съдът следа да осъди ответника да му заплати направените и доказани такива в процеса, а именно – държавна такса от 25,56 € , депозит за СИЕ в общ размер на 600 € и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 3523,26 €., или общо сума в размер на 4148,82 €. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът