РЕШЕНИЕ

№ 279

гр. София, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев Членове: Вера Чочкова, Стефан Милев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600699 по описа за 2025 година Предмет на извършената от САС въззивна проверка по гл. 21 НПК е постановената от Софийския градски съд (СГС) присъда № 28/26.02.25 г. по н.о.х.д. № 2841/24 г., обжалвана в срока и по реда на чл. 319 НПК от защитника на подсъдимия А. Г. М. (адв. И. И.).

С тази присъда М. е признат за виновен в извършено на 03.10.23 г. в гр. София престъпление по чл. 354а, ал.1 НК (държане с цел разпространение без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество – 7 обекта коноп с общо тегло 102, 66 гр., оценено на 2053, 20 лв.); наказан е с 2 години лишаване от свобода (при първоначален строг режим) и с глоба от 5000 лв. и осъден да заплати разноските по делото (чл. 189, ал.3 НПК); постановено е още изтърпяване на отложеното наказание (8 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим) по н.о.х.д. № 1452/22 г. на СРС (чл. 68, ал.1 НК), отнемане на наркотика в полза на държавата (чл. 354а, ал.6 НК) и приложението на чл. 59, ал.1-2 НК.

Искането в жалбата, изцяло поддържана в откритото заседание пред САС от М. и неговия защитник, е подсъдимият да бъде оправдан – цялостно (чл. 336, ал.1, т.3 НПК), или поне частично (относно целта за разпространение на наркотичното вещество), а доводите са за необоснованост на присъдата. Твърди се основно, че СГС е оценил неправилно доказателствата и е достигнал до грешни фактически изводи. Аргументът е сведен до тезата, че не е безспорно установено подс. М. лично да е държал инкриминирания наркотик, при това - за да го разпространява, защото: а) върху опаковките на конопа няма открити дактилоскопни следи; б) пакетът, съдържащ отделните обекти, е бил оставен от майката на подсъдимия в неговата стая и той не е установявал фактическа власт върху него; в) в претърсеното му жилище не е открита везна или друг измервателен уред, чрез който марихуаната да бъде разпределяна в сравнително еднакви по тегло обекти; г) няма доказателства подсъдимият да е продавал или предлагал наркотични вещества на други лица; и д) задържането на М. от полицията на 03.10.23 г. след срещата му със св. Р. Р. е организирана от друго лице (св. И.) провокация с цел набедяване на подсъдимия.

Лансираните дотук доводи са допълнени във въззивната пледоария на адв. И. с молбата му САС да оцени с цялостно доверие показанията на свидетелите Р. и М. - майка на подс. М., както и дадените от него пред първата инстанция обяснения – позиция, към която и самият подсъдим се придържа и с която участващият прокурор от САП изразява несъгласие, предлагайки обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Въпреки някои частични процесуални грешки при оценката на доказателствата, като краен резултат Градският съд е изяснил правилно фактите по делото и оплакването на въззивния жалбоподател в тази насока се явява неоснователно. Липсват предпоставки в рамките на същите доказателства втората инстанция да установява „нови фактически положения“ (чл. 316 НПК); по-скоро следва да бъдат маркирани онези обстоятелства, които (според САС) касаят пряко съставомерните признаци на разглежданото обвинение.

Към процесната по делото дата (03.10.2023 г.) подс. А. Г. М. (ЕГН: ••••••••••) живеел с майка си (св. Л. М.) в обща къща в •••. На втория етаж на къщата той разполагал със собствена спалня (стая), в която същия ден (03.10.23 г.) държал 7 обекта високорискови наркотични вещества (общо 102, 66 гр. коноп, съдържащ 24% активен компонент тетрахидроканабинол, на стойност 2053, 20 лв.). Един от обектите – плик с 99, 58 гр. марихуана (оценена на 1991, лв.), бил прибран в шкаф във въпросната стая, а останалите 6 броя - поставени в червена пластмасова кутия (с надпис „Tribulus“), съхранявана на рафт към гардероб в същото помещение. Конопът в тях бил обособен както следва: 0, 45 гр. (с оценка 9, 00 лв.), 0, 47 гр. (9, 40 лв.), 0, 59 гр. (11, 80 лв.), 0, 49 гр. (9, 80 лв.), 0, 60 гр. (12 лв.) и 0, 48 гр. (9, 60 лв.).

Подсъдимият поддържал контакти със св. С. И., който живеел в близост (•••) и се занимавал с разпространение на наркотични вещества. В края на м. септември 2023 г. И. предоставил на св. Р. Р. неустановено с точност количество марихуана (с активен компонент - 24% тетрахидроканабинол), а на 03.10.2023 г. се обадил на подс. М. и му казал да се срещне със св. Р., за да вземе от него дължимата за тази марихуана сума от 170 лв., която да му донесе. В изпълнение на указаното, в следобедните часове (около 14.15 ч.) на посочената дата М. и Р. (също инструктиран от св. И. да даде парите на момче с име „А.“), които не се познавали предварително, се срещнали в района на столичната автогара „Изток“ и подсъдимият получил предоставената му сума. Поведението им, обаче, било наблюдавано от полицейските служители Б. и Ш., които работили по предварителни оперативни данни за разпространение на наркотици и пристъпили към задържане на двете лица. Свидетелят Р. предал доброволно част от намиращото се в него остатъчно количество марихуана, предоставено му седмица по- рано от св. И., а подс. М. бил попитан държи ли в дома си „нещо незаконно“, на което отговорил, че „има нещо“, което обаче „… не е негово“. Свидетелите Б. и Ш., съпровождани от дежурна огледна група, посетили адреса на подсъдимия (•••) и при проведеното в стаята му същия следобед при условията на чл. 212, ал.2 НПК претърсване, на посочените места (шкаф и рафт) били открити, фиксирани и иззети гореописаните обекти с марихуана.

Начинът на оценка на доказателствата е основно повдигнатият с въззивната жалба въпрос и в тази връзка втората инстанция намери за необходимо да изведе „пред скоби“ няколко съществени за правилното решаване на делото проблема. Никоя от страните не оспорва факта, че инкриминираните наркотични обекти са открити в шкаф и на рафт в ползваната от подс. М. стая, защото неговата защитна теза е сведена единствено до това да отрича, че е знаел за съдържанието на пакетите и да твърди, че същите са били предадени ден/два по-рано на майка му (св. Л. М.) от св. С. И. и оставени за временно съхранение. За да отхвърли лансираната версия, Градският съд неправомерно се е позовал (мотиви, л. 263 от н.о.х.д.) на онази част от показанията на свидетелите Б. (л.145, гръб от н.о.х.д., вкл. и прочетените по чл. 281, ал.4 НПК – л. 54 от д.п.) и Ш. (основно – на прочетените по чл. 281, ал.4 НПК, л. 147 от н.о.х.д. и л. 55 от д.п.), в която двамата полицейски служители са възпроизвели направените пред тях изявления на А. М. към момента на задържането му (че в дома си държи наркотични вещества, които са му били предадени от св. С. И.). Проведеният разговор попада в категорията „разузнавателна беседа“ (чл. 10, ал.1, т.1 ЗМВР) по смисъла на чл. 118, ал.2 НПК (ДВ, бр. 18/24 г.) и не може да бъде възпроизвеждан по реда на чл. 117 НПК; не само поради азбучно известни правни положения, които не се налага да бъдат преповтаряни (за тях - вж. например р.90/25-III, р.207/25-III, р.192/25-I и позоваването на решението на ЕСПЧ по делото „М. с/у България“), но и поради обстоятелството, че опитът за събиране и оценка на т.нар. „производни доказателства“ в случая е изцяло безпредметен поради съществуването на „първични“ такива в обясненията, които самият М. е дал пред първата инстанция (л.139 и сл. от н.о.х.д.). Допуснатият порок, обаче, не е фатален, защото поправянето му от въззивния съд може да се извърши чрез внимателното обсъждане на други допустими източници на информация, чиято съпоставка „сглобява“ в цялост картината на събитията и като резултат не води до промяна в изводите по фактите.

Поддържаната с въззивната жалба теза, че откритият и иззет от стаята на подс.

М. коноп е бил оставен там от майка му, която преди това го приела за съхранение от св. И., донякъде „размива“ иначе ясно дефинирания с обвинителния акт предмет на доказване. А той е сведен до твърдението, че на 03.10.2023 г. в ползвана от подсъдимия спалня разследващите органи са открили инкриминираната по делото марихуана, която в този момент е била под негова фактическа власт (държане) със знанието какво съдържат отделно пакетираните обекти. Така, че в случая за съставомерността на деянието е изцяло ирелевантно (и ненужно да бъде изследвано в детайли) как наркотикът е попаднал на мястото на открИ.ето му, кой и кога го е поставил там. Следователно, основният въпрос, на който съдът следва да отговори по силата на чл. 301, ал.1, т.1 НПК, е знаел ли е деецът, че намиращите се под негова фактическа власт в стаята му 7 обекта са съдържали марихуана и какво е било нейното предназначение – разпространение или лична употреба. И точно в този аспект САС прецени, че обвинителната теза е несъмнено доказана (чл. 303, ал. 2 НПК) и че залегналите в жалбата оплаквания срещу нея, на които се дължи отговор (чл. 339, ал.2 НПК), са неоснователни.

Безспорно изяснени са най-напред мястото и времето на открИ.е на 7-те обекта зелена тревиста маса, установени в следобедните часове на 03.10.2023 г. в ползвана от подс. М. стая в къща на адрес в •••. Изготвеният и съдебно одобрен протокол (л.38 и л. 41 от д.п.) за извършеното при условията на чл. 212, ал.2 НПК претърсване ясно отразява точното местоположение на обектите: единият – „в шкаф, поставен върху пода в дясно от дИ.“; и останалите шест – „… в червена пластмасова кутийка (…), поставена върху рафт в гардероб…“. И при непосредствените си разпити, и след прочитане на показанията им при условията на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 НПК, свидетелите И. Я. и М. П., присъствали като поемни лица на действието по чл. 161, ал.2 НПК, са потвърдили (л.140 и л. 173-гръб от н.о.х.д., както и л. 46-49 от д.п.) достоверността на записаното в протокола, както и че в претърсената стая са възприели непосредствено отрИ.ето на полиетиленовите пликове с тревиста маса. Нейната принадлежност към копона (като високорисков наркотик), активното компонентно съдържание (24% тетрахидроканабинол при всеки от обектите) и теглото й - общо (102, 66 гр.) и на отделно обособените 7 дози - са потвърдени от експертното заключение на в.л. С. (ФХЕ № 820-Х/24.10.23 г. – л. 65 от д.п., прието в с.з. на 24.10.24 г. – л. 173 от н.о.х.д.), а отделната им и обща стойност (2073, 80 лв.) е изяснена и калкулирана от в.л. Н. според критериите на ПМС № 106/02.08.23 г. (СОЕ – л. 82 от д.п., приета в същото с.з. – л.173, гръб от н.о.х.д.).

Никой по делото не отрича, че помещението, в което е бил открит и иззет наркотикът, е именно еднолично ползвана от подс. М. стая на къщата. Твърди го, на първо място, самият подсъдим в обясненията си пред СГС, в които е използвал достатъчно ясни и показателни изрази като „…плика на дИ.а в моята стая (…) Аз горе съм си в спалнята…“ (л.139, гръб; абз. първи от н.о.х.д.) и т.н.. Тези изявления не са голословни, защото във въпросната им част се потвърждават и от свидетелския разказ на майка му (Л. М.), която – лансирайки своята версия за събитията – разяснява как е оставила предадената й от св. С. И. „една торбичка (…) в стаята на А.“ (л.206, гръб – л. 207 от н.о.х.д.).

Оттук нататък, оспорвана от защитата по делото всъщност е обвинителната теза, че подсъдимият е знаел какво съдържат откритите в ползваното от него помещение пликове, както и че съхранението им там е било „с цел разпространение“. Позоваването на приетото експертно заключение на в.л. М., че върху иззетите и изследвани обекти не се проявяват дактилоскопни следи (по Протокол № 351- Д/10.10.23 г. – л. 89 от д.п. и л.173 от н.о.х.д.), по никакъв начин не подкрепя защитната му версия, както впрочем е отбелязал в мотивите си и СГС (л. 263, гръб от н.о.х.д.) и тук могат да бъдат изложени поне две допълнителни съображения: първо – че върху опаковките изобщо не се проявяват каквито и да е пръстови следи, а не просто дактилоскопни находки, оставени от М. (това, само по себе си, означава единствено, че който и да е имал физически досег с течение на времето с процесните обекти, го е правил по начин или чрез интензитет на натиска, които не са рефлектирали върху съответните повърхности); и второ – че в принципен план възможността да се упражнява фактическа власт върху конкретен предмет не е безусловно предопределена от изискването той да бъда физически докосван от своя държател.

При служебната проверка на присъдата въззивната инстанция също достигна до извода, че подсъдимият е знаел за наркотичното съдържание на държаните в стаята му 7 обособени обекта и че именно той е съпричастен към упражняваната спрямо тях фактическа власт. Веригата от косвени доказателства в подкрепа на тази констатация е еднопосочна и може да бъде изведена от отделни фрагменти в свидетелските разкази на полицаите Ю. Б. и О. Ш., на Р. Р., както и от показанията на Л. М. и обясненията на самия М., защото изявленията на последните две лица, независимо, че са подчинени на опита за изграждане на обоснована защитна позиция, съдържат някои уличаващи подсъдимия данни.

Изобщо, ако трябва да се обобщи – логическата съпоставка между отделните факти разкрива, че между подс. М. и св. С. И. е съществувала предварително постигната координация (стиковане и логистика) за извършване на престъпления, имащи за предмет наркотични вещества, и именно тази връзка е достатъчно показателна за съпричастността на подсъдимия (обективна и субективна) към сега разглежданото деяние.

Направеното от САС уточнение за частичната недопустимост на показанията на свидетелите Б. и Ш. не изключва като цяло възможността други аспекти на съобщената от тях информация да бъдат ползвани, защото се касае до обстоятелства, които двамата непосредствено са наблюдавали, възприели и възпроизвели (чл. 117 НПК). Еднопосочната практика на ВКС по тълкуването и прилагането на актуалната редакция на чл. 118, ал.2 НПК (относно недотам прецизно формулираното в нея ограничение изобщо „да бъдат свидетели“ служителите на МВР, които са провеждали разузнавателни беседи) приема, че посочената категория лица не могат да бъдат разпитвани единствено за да пресъздават изслушани от тях извънпроцесуални признания на обвиняемия, но няма забрана да дават показания за свързани с престъплението факти, които те пряко са възприели (р.130/25-III, р.303/25-I, р.340/25-I).

Така, че не съществува пречка съобщеното от Б. и Ш. (л.145-146 от н.о.х.д., вкл. и прочетените показания по чл. 281, ал.4 НПК – л.54/55 от д.п.) във връзка с наблюдаваната от тях среща между подсъдимия и св. Р. в района на столичната автогара „Изток“ в следобедните часове на 03.10.23 г. да бъде ползвано като източник на доказателства (относно предаването на паричната сума от 170 лв. от Р. на М. и приобщаването й с протокола за доброволно предаване след задържането на подсъдимия – л.91 от д.п.; относно открития в св. Р. хартиен плик с тревиста маса, също доброволно предаден – л. 90 от д.п.; както и относно последващото присъствие на двамата полицаи на претърсването в дома на М.). Установените от тях събития изцяло съответстват на версията на св. Р. (л.142-гръб-л.143 от н.о.х.д., вкл. и показанията, прочетени по чл. 281, ал.5 НПК, л. 56 от д.п.) за причината, наложила срещата му с непознания за него подсъдим – бил е изпратен на това място от св. С. И., за да предаде на М. 170 лв. като остатък от дължима сума за марихуана, която седмица по-рано закупил от И.. Но един съществен детайл, на който Градският съд е обърнал дължимото внимание, е, че според експертното заключение (ФХЕ № 820-Х/24.10.23 г. – л. 65 от д.п., прието в с.з. на 24.10.24 г. – л. 173 от н.о.х.д.) доброволно предаденият от св. Р. остатък от зелена тревиста маса е марихуана със същия процент на активен компонент (24% тетрахидроканабинол), който е установен в откритите в дома на подсъдимия обекти коноп. Което не само означава, че на посочения свидетел може да се вярва, че е придобил наркотика от св. И., но и че версията на М. и майка му за произхода на иззетата от дома им марихуана (че тя е била донесена там от С. И.) звучи напълно логично и в синхрон с останалите доказателства (независимо, че това обстоятелство изобщо не е предмет на обвинението, защото то няма пряко значение за възникването или отпадането на наказателната отговорност на подсъдимия).

Внимателният прочит и съпоставката между обясненията на подс. М. и показанията на неговата майка – св. Л. М. (л.206, гръб и сл. от н.о.х.д.), сочи, че тази група гласни доказателствени средства съдържа както изявления, подчинени на защитната позиция, че двамата не знаели за наркотичното съдържание на оставената от св. И. торба, така и съобщени факти, които не само влизат в конфликт с въпросната теза, но изобличават (вероятно несъзнателно) подсъдимия, че през цялото време е бил наясно какво приема за съхранение в ползваната от него стая.

В показанията си М. твърди, че след като на 01 октомври 2023 г. приела от св.

И. найлоновия плик с неясно съдържание, го оставила на дИ.а в стаята на сина си, а след като последният се завърнал вкъщи реагирал възмутено и остро с думите: „Майко, това не е подарък за семейството. С. се занимава с наркотици, продава и може нещо такова да излезе…“ (л.207 от н.о.х.д.), като в същото време е категорична, че подсъдимият изобщо не е поглеждал какво има в торбата. Същата ситуация е пресъздадена и в обясненията на М. (л.139-гръб – л. 140 от н.о.х.д.) с уточнението, че не е видял съдържанието на плика, тъй като му се струвало „съмнително“, още повече, че и други пъти си е купувал от С. И. „трева … за лична употреба“.

При условие, че от тези изявления може да се изведе, че след предаването на въпросния найлонов плик на разположение на подс. М. (в неговата стая) той вече е упражнявал фактическа власт спрямо него, остава да бъде изяснен другият съществен аспект от предмета на доказване – знанието му, че торбата е съдържала високорисковия наркотик „коноп“. Този факт, според въззивния съд, също може да се приеме за несъмнено установен. Няколко обективни находки по делото опровергават тезата, че подсъдимият не се е запознал непосредствено със съдържанието на оставения от св. И. плик. Очевидно е, например, че при проведеното на 03.10.2023 г. претърсване в стаята на М., обектите не са били открити от разследващите на едно място (в обща торба, както твърди, че ги е приел подсъдимият), а според описаното в протокола (л.38 от д.п.) са били разделени: единият (99, 58 гр. марихуана) – „в шкаф, поставен върху пода в дясно от дИ.“; и останалите шест – „… в червена пластмасова кутийка (…), поставена върху рафт в гардероб…“. Ясно е също така, че става дума за наркотични вещества с общ произход, които са били обособени на различни локации в спалнята, защото е налице пълно сходство не само във вида им (коноп), но и в процентното съдържание на активния компонент (24% тетрахидроканабинол). Дори да се даде вяра на опита му по логичен начин да обясни това обстоятелство (с тезата, че 6-те обекта в кутията били закупени преди това лично от него за собствена употреба – вж. допълнителни обяснения на л. 148 от н.о.х.д.), няма как да бъде преодоляно другото противоречие в тезата му, защото пликът с по-голямото количество марихуана не е бил установен при претърсването „на дИ.а“ (както твърдят подсъдимият и св. М.), а затворен (прикрит) „в шкаф“ в същата стая.

Нещо повече, ако подс. М. в действителност е бил възмутен и уплашен от информацията, че майка му е приела от С. И. плик с неясно съдържание, за който има съмнение, най-логичната негова реакция би била незабавно да се свърже със св. И. и да му върне торбата, или да уведоми за нея органите на МВР. Нищо подобно. Изготвената от в.л. Х. компютърно-техническа експертиза (л.219 от н.о.х.д., приета в с.з. на 30.01.25 г. – л. 235, гръб от н.о.х.д.), която е изследвала иззетите по делото мобилни телефони на И., Р. и М., установява, че на 01, 02 и 03 октомври 2023 г. между подсъдимия и св. И. е имало няколкократна телефонна комуникация, а последните данни за разговор между двамата (за времето между 13.50 ч. и 14.10 ч. на 03.10.2023 г.) изцяло съответстват на доказателствата, че М. е бил инструктиран от св. И. по телефона да се срещне със св. Р., за да вземе от него сумата от 170 лв. Което пък напълно логично повдига следващия въпрос – защо „възмутеният“, „притеснен“ и „уплашен“ подсъдим е откликнал приоритетно на молбата на С. И. да се среща с непознати лица, от които да събира пари в следобедните часове на 03.10.2023 г., вместо в ултимативен тон най-напред да поиска от И. да си прибере „торбата“. А – че става въпрос за предварително координирана от св. И. среща между подс. М. и св. Р., се изяснява още и от експертно проследената телефонна комуникация между Р. и И., установяваща разговори помежду им няколко минути преди срещата в района на автогара „Изток“ – обстоятелство, което подкрепя достоверността на показанията на св. Р. Р.. И не на последно място – в обясненията си пред Градския съд самият подсъдим на практика е признал, че след като е бил задържан от полицията и попитан държи ли в дома си нещо незаконно, е отговорил положително, визирайки именно откритите по- късно в стаята му наркотици: „….и аз се притесних и казах, че имам нещо, което не е мое и че се съмнявам какво може да е. Казах, че не знам какво е, защото преди да го отворят полицаите аз не знаех какво е. Просто имах предположения…“ (л.140 от н.о.х.д.). Самият факт, че веднага е разбрал какъв е предметът на проявения от органите на МВР оперативен интерес и е направил асоциация с намиращите се в спалнята му „обекти“, достатъчно ясно показва осведомеността на М. за тяхното естество.

Обективните данни, че между св. И. и М. е водена активна комуникация; че подсъдимият е изпълнявал указания на И. за събиране на пари от продажба на наркотици; че идентичен с намерения в св. Р. коноп е установен в ползваната от А. М. жилищна стая, са все улики, които разкриват, че подс. М. е лицето, съпричастно към държането на инкриминираната по делото марихуана. Трудно в тази ситуация би могло да се обоснове, че автор на деянието е неговата майка Л. М., за която са събрани достатъчно гласни доказателства (от нейните показания; от тези на св. Б., от обясненията на М.), че е обитавала друго помещение в къщата; че е болна и трудно подвижна възрастна жена; най-малкото – защото в случая подобно нейно поведение е несъвместимо с нормалната житейска логика.

Няма как да бъде споделен и застъпеният във въззивната жалба довод, че подс.

М. бил изпратен от св. С. И. на срещата със св. Р. само с цел да бъде уличен, набеден и задържан от полицията, т.е. в резултат на активна постановка, чийто организатор е самият И.. Като се остави настрана, че подобна теза изобщо стои извън предмета на доказване по делото, хронологията на събитията изключва подобен сценарий. Защото експертно установената активна телефонна комуникация между подсъдимия и св. И. и данните, че между тях е съществувала принципна организация да си съдействат за съхранението и разпространяването на наркотични вещества с нищо не е налагала подобно целенасочено поведение на И.. СГС с основание е отказал да кредитира онази част от показанията му (л.141 от н.о.х.д.), в които същият отрича някога изобщо да се е занимавал с наркотици, вкл. и да е имал такъв вид отношения с А. М. (въпреки, че и този проблем не попада в пределите на чл. 102 НПК), тъй като казаното обективно противоречи не само на версията на подсъдимия, но и на информацията на „безпристрастния“ (условно наречен) свидетел Р., който убедително е разяснил, че е закупувал марихуана именно от С. И.. Още повече, че полицейските служители Б. и Ш. са категорични, че са наблюдавали срещата между подс. М. и св. Р. по служебно известна им предварителна оперативна информация, без да твърдят, че са изпратени там „по сигнал“ на св. И.. В този смисъл, тезата на жалбоподателя, че задържането на М. е резултат от предварителна провокация (с намек за евентуална координация между органите на МВР и И.) не кореспондира с последвалите събития, защото част от тях е и проведеното в жилището на С. И. претърсване – факт, който най-ясно показва, че въпросното лице също е било предмет на оперативен интерес.

Редица други доказателствени средства, които първата инстанция също е обсъдила, не допринасят съществено за правилното изясняване на фактите по делото. В тази група могат да бъдат отнесени протоколът за проведеното в дома на св. И. претърсване на 03.10.23 г. (л.42 от д.п.), показанията на присъствалото на това действие поемно лице М. (л.175 от н.о.х.д.), както и на свидетелите И. (майка на С. И., л.140-гръб от н.о.х.д.) и В. П. (л.247, гръб от н.о.х.д.) - техническият експерт, който пък е присъствал на претърсването в дома на подс. М.. Съобщената от П. информация СГС (мотиви, л.261 от н.о.х.д.) убедително е използвал единствено като довод да отхвърли версията на св. М., че още при самото претърсване е поискала в протокола да бъде вписано, че торбата с марихуаната е била донесена от св. И. и приета от самата нея.

Казано накратко - няма никакво значение как точно откритите в стаята на подс.

М. обекти с коноп са попаднали там; дали част от тях са били закупени от него, а друга – донесена от св. И. и връчена лично на подсъдимия, или чрез св. М.. Релевантни са единствено достатъчното улики, че към момента на проведеното претърсване фактическата власт спрямо тези обекти е била упражнявана от М., при това – със доказаното знание какво съдържат те.

III.

Макар и основното недоволство на въззивния жалбоподател да е срещу начина на оценка на доказателствата, в тезата му се съдържа и частично оплакване срещу дадената от СГС правна квалификация на деянието по чл. 354а, ал.1 НК, защото се оспорва изводът, че откритите в дома на подс. М. обекти с коноп са били държани там „с цел разпространение“.

САС не намери основание да решава по различен начин въпросите по чл. 301, ал.1, т.2 НПК, защото Градският съд се е произнесъл по тях законосъобразно.

Вменяемостта на подс. М. и изобщо – качеството му на наказателноотговорно лице, което да е субект по чл. 354а, ал.1 НК, в нито един момент не са били поставяни под съмнение от страните по делото, а също така несъмнено установени са и обективните признаци на това престъпление: неговият предмет – високорискови наркотични вещества (доколкото конопът фигурира в Списък I от Приложение I към чл. 3, т.1 от специалната Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични); формалното му изпълнително деяние („държането“, което деецът е реализирал упражнявайки спрямо предмета своя необезпокоявана фактическа власт с възможност за непосредствено разпореждане с него), липсата на „надлежно разрешително“ (защото видът на наркотика – коноп, изобщо не допуска общественото му приложение, за разлика от тези по чл. 3, т.2 и т.3 НРКРВН, за които по силата на чл. 34 ЗКНВП при определени предпоставки могат да бъдат издавани държавни лицензии).

Изложените вече доводи, че подс. М. е знаел какво държи в опакованите обекти в своята стая, обосновават и общите признаци на субективната страна на поведението му, разкриващо типичния за чл. 354а НК пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието (че упражнява фактическа власт върху забранени за държане предмети), предвиждал е общественоопасните му последици (които – поради чисто формалния характер на изпълнителната деяност – се проявяват още с факта на самото държане) и е искал настъпването им.

Противно на застъпената в жалбата теза, първата инстанция законосъобразно е открила в доказателствата и специфичната съставомерна цел, на която е било подчинено държането на марихуаната – нейното разпространение. Неоснователността на оплакването в тази насока произтича преди всичко от опита на защитата да обоснове, че М. не е имал личната цел той сам да разпространява намерените в дома му обекти с коноп, което можело да се изведе поради липсата на открита в жилището електронна везна (за отмерване и разпределение на отделните дози), както и от липсващите данни подсъдимият пряко да се е занимавал с предлагане и продажба на наркотични вещества. Съставът на чл. 354а, ал.1 НК, обаче, не прави разлика дали деецът държи наркотика с цел той да бъде разпространяван лично от него или от друго лице, поради което е достатъчно да се установи, че предназначението на престъпния предмет е било насочено към тази цел. А подобен извод е лесно изводим при оценката на фактите, които още СГС е съпоставил и обсъдил – голямото количество на единия от обектите коноп (99, 58 гр.), опровергаващо тезата за възможна лична употреба; отделното обособяване и пакетиране на останалите 6 дози, състоящи се от ориентировъчно сходни грамажи и напълно еднакъв процент (24%) на активния компонент. Тук, само в допълнение, може да се изтъкне още, че не е вярно, че няма данни подс. М. да е бил замесен в дейност по наркотично разпространение. Явяването му на срещата със св. Р. с цел да получи парите от преди това реализирана от св. И. продажба на дрога също е вид съпричастност, която – макар и да не е пряко свързана със самото изпълнително деяние на „разпространение“ – достатъчно ясно афишира контактите на М.; една от дейностите, с които се е занимавал; и общата му представа какво е било предназначението на намиращите се в дома му обекти с коноп.

И двете наказания, включени в кумулативната санкция по чл. 354а, ал.1 НК, са индивидуализирани по размер от Градския съд съобразно чл. 54 НК на прага на законовия минимум – две години лишаване от свобода и 5000 лв. глоба. Изложените в подкрепа на този подход смекчаващи обстоятелства са сведени до необходимостта подс. М. да полага грижи за болната си майка и сравнително младата му възраст (под 30 год.). Въззивната инстанция, от своя страна, прецени, че към тази група следва да отнесе още един фактор, на който СГС не е обърнал достатъчно внимание. Обясненията, които подсъдимият е дал в съдебното следствие, в някои техни части подпомагат обосноваването на обвинителната теза и на практика чрез тях деецът е съдействал донякъде за собственото си разобличаване. Защото именно от съдържанието им (а не от неправилно ползваните в тази насока части от показанията на полицаите Б. и Ш.), ако то логически се съпостави с останалите улики, става възможно мотивирането на изводите, че точно М. (а не майка му) е държателят на инкриминираните по делото наркотични вещества; че той е бил запознат какво има в опаковките; и че доброволно (с елемент на процесуално съдействие) е отвел органите на МВР до жилището си, посочвайки им своята стая и местата, на които са били съхранявани процесните обекти.

Казаното дотук мотивира САС да оцени смекчаващите отговорността факти като „многобройни“, основно – поради тяхната относителна тежест, и така да пристъпи към приложението на чл. 55, ал.1, т.1 НК по отношение и на двете кумулативно наложени санкции. Основната от тях – лишаването от свобода, следва да бъде редуцирана с 4 месеца под законовия праг и сведена до една година и осем месеца, а допълнителната – глобата, също намалена „под най-ниския предел“, до сумата от 3000 лв. (възможност, изрично разяснена в раздел. „4.6“ към Т.р.2/24- ОСНК). Така оразмерени, и две наказания са напълно достатъчни за постигането на целите по чл. 36 НК и се явяват съответни (чл. 35, ал.3 НК) на обществената опасност на деянието и дееца.

Известна корекция се налага и в подхода на първата инстанция да третира предходната съдимост на дееца като съществено отегчаващо обстоятелство (мотиви, л. 265 от н.о.х.д.). Правните последици на въпросното осъждане са вече „взети предвид от закона“ (чл.56 НК). Те не само правят невъзможно прилагането на чл. 66 НК спрямо наказанието по сега разглежданото дело, но в съответствие с чл. 68, ал.1 НК налагат и отделно изтърпяване на 8-те месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1452/22 г. на СРС, доколкото престъплението по чл. 354а, ал.1 НК подс. М. е осъществил на 03.10.2023 г., т.е. преди изтичането на определения 3-годишен изпитателен срок за предходното деяние по чл. 343б, ал.3 НК.

Освен, че е решил правилно още с присъдата (чл. 301, ал.1, т.8 НПК) въпросите по чл. 68, ал.1 НК, СГС е процедирал законосъобразно и при определянето на режимите на изтърпяване на двете отделни наказания „лишаване от свобода“. Това по настоящото дело, независимо от намаляването му от въззивната инстанция до 1 година и 8 месеца, все пак, следва да бъде изпълнено при първоначален „строг“ режим, защото въпреки приложението на чл. 337, ал.1, т.1 НПК, сборът между него и активираната санкция по н.о.х.д. № 1452/22 г. на СРС продължава да „надвишава две години“ (чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС). Приведеното в изпълнение лишаване от свобода от 8 месеца (н.о.х.д. № 1452/22 г.), обаче, е търпимо при първоначален „общ“ режим, защото попада под самостоятелното основание по чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС (за подобни хипотези: р. 21/22-II, в което е изоставено застъпваното преди това разбиране в р. 14/20-II).

Дължима последица от признаването на подс. М. за виновен са и всички „вторични“ въпроси, на които обжалваната присъда е дала законосъобразен отговор – за приспадането по чл. 59 НК (включващо задържането по ЗМВР и изпълнявания и към днешна дата „домашен арест“); за отнемането на наркотичните вещества в полза на държавата по силата на чл. 354а, ал.6 НК; и за осъждането на дееца да заплати по сметките на МВР и СГС разноските за двете фази на наказателното производство.

В обобщение, при обосновано установени от първата инстанция фактически положения и дадената им с присъдата правилна правна квалификация, Софийският апелативен съд (НО, Трети състав) прецени, че следва да измени обжалвания съдебен акт единствено в частта му относно размера на наложеното наказание и по изтъкнатите вече съображения – на осн. 337, ал.1, т.1 НПК,