РЕШЕНИЕ

№ 252

гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова Членове: Тодор Тодоров, Милен Василев при участието на секретаря Т. Т. Ставрева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000382 по описа за 2023 година С Решение от 15.02.2023 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в, e отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ от „Лизингова – брокерска къща – Изира“ ЕООД срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., претендирана като частичен иск от общия размер от 95 791, 99 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди върху ползвания от ищеца по договор за лизинг лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „C 350 Блутек“, с рег. № ••••••••, настъпили в резултат на ПТП от 12.01.2018 г., в гр. София, на ул. „Кумата“, по вина на водача на лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Дедра“, с рег. № ••••••••, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 22.01.2018 г. до окончателното плащане.

С Определение от 27.03.2023 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I- 16 с-в, е оставена без уважение молба, подадена Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за изменение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК на Решение № 260298/15.02.2023 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в.

Постъпила е въззивна жалба от „Лизингова – брокерска къща – Изира“ ЕООД чрез адв. С. Ч. срещу Решение от 15.02.2023 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в.

В същата се излага, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Счита се, че неправилно първоинстанционния съд е приел за недоказани вида и обема на вредите, както и причинната връзка между тях и процесното ПТП. Излага се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващи се в недопускане на автотехническа експертиза, което е ограничило правото на защита на ищцовото дружество.

Поддържа се доказателствено искане за допускане на съдебна автотехническа експертиза относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП и причинените вреди.

Претендира се да се отмени Решение от 15.02.2023 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се постанови друго, с което изцяло да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез адв. Т. Я., САК. В същия се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Въззиваемото дружество счита, че решението, постановено от първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Излага се, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че представеният по делото констативен протокол за ПТП не установява при условията на пълно и главно доказване описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и причинната връзка на твърдените имуществени вреди. Въззиваемото дружество възразява срещу изложеното доказателствено искане за допускане на съдебна автотехническа експертиза с довода, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 266 от ГПК.

Претендира се да се потвърди Решение от 15.02.2023 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в, и да се остави въззивната жалба без уважение.

Постъпила е и частна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез адв. Т. Я. срещу Определение № 262097/28.03.23 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в, с което е оставена без уважение молба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за изменение в частта за разноските на Решение № 260298/15.02.2023 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в., по реда на чл. 248 от ГПК. В същата се излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че съдебният състав неправилно не е съобразил разноските за адвокатско възнаграждение спрямо Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение към датата на постановяване на решението съгласно практиката на ВКС. Претендира се да се отмени Определение № 262097/28.03.23 г. по гр. д. № 8193/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-16 с-в и да се присъдят извършените разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Лизингова – брокерска къща – Изира“ ЕООД чрез адв. К. Т.. В същия се оспорва подадената жалба като неоснователна. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е изчислил разноските с оглед изхода на делото.

Счита, че размера на адвокатското възнаграждение се съобразява с действащата уредба към момента на договаряне. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Съгласно чл. 515, ал. 1, т. 2 от КЗ Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.

Първоинстанционният съд е приел, че вредите, чиято обезвреда се претендира не са доказани, като не се установява вида и обема на същите, както и не се установява, че са причинени в резултат на описаното в исковата молба ПТП.

Не може да бъде споделен довода на жалбоподателя, че описаното в констативния протокол №38/12.01.2018 г. относно обстоятелствата във връзка с процеснотото ПТП е достатъчно, за да се установи механизма, на самото ПТП, както и че претендираните вреди са причинени по начина описан в исковата молба. Липсата на схема на ПТП в обсъждания констативен протокол от една страна, както и противоречията в свидетелските показания и констатациите в протокола от друга препятстват установяването на самия механизъм на произшествието.

По делото пред въззивна инстанция е назначена автотехническа експертиза, която да изясни спора от фактическа страна. Вещото лице инж. Д. сочи, че с оглед доказателствата по делото и извършените симулации на удари събитието не е настъпило по описания в протокола за ПТП място и начин. Също така се излага, че не е налице причинно – следствена връзка между щетите по автомобил „Мерцедес“ и механизма на ПТП, описан в протокола.

Установеното с експертизата несъответствие на увредените участъци на процесния автомобил, с мястото на контакт на причинилото удара МПС и последвалия удар с третия автомобил, съпоставени с реално констатираните увреждания на снимковия материал по делото изключват наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите за които се претендира обезщетението.

Настоящият съд кредитира заключението на вещото лице като приема, че правилно първоинстанционният съд е възприел, че не са доказани вредите от процесното ПТП, механизма на ПТП и причинната връзка между щетите по автомобил „Мерцедес, модел „С 350 Блутек“, с рег. № ••••••••, и събитието.

Гореизложеното обуславя липсата на задължение на въззиваемия НББАЗ да заплати на въззивника „Лизингова – брокерска къща – Изира“ ЕООД сочените имуществени вреди.

Относно обжалваното определение, с което е оставена без уважение молба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за изменение на решението в частта за разноските, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд не е изменил процесното решение. Разноските за адвокатско възнаграждение се дължат за съответната инстанция, като се съобразява изхода на делото на същата инстанция и волята на страните. В конкретния случай жалбоподателят НББАЗ е представил списък на разноските. С оглед направените възражения от ответника, следва да се уточни, че адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се изчислява към датата на сключване на договора за процесуална защитата и съобразно цената на иска, като в конкретния случай предявения частичен иск е на стойност 26 000 лв.

Предвид изложеното обжалваните решение и определение следва да бъдат потвърдени, а подадените срещу тях въззивна и частна жалба, следва да се оставят без уважение, като неоснователни.

По отношение на разноски:

Въззивното дружество „Лизингова – брокерска къща – Изира“ ЕООД, подало въззивната жалба, претендира разноски на основание чл. 78 от ГПК. Ответното дружество Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ също претендира разноски.

С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, а именно оставяне без уважение на въззивната и частната жалба и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на 3 830 лв.- 2730 лв. адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 750 лв. адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция на основания чл. 7, ал. 9 от Наредбата и 350 лв. разноски за експертиза, на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“.

По изложените съображения, съдът