Решение № 3 от 13.1.2025 г. на Районен съд - Самоков по дело № 394/2023 г.

РЕШЕНИЕ №2

гр. С., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20231870100394 по описа за 2023 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Х. Г. К. от гр. С. обжалва решение № 723-06 от 23.1.2023 г. на О.С. „З.“

(ОСЗ) – С. с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от

пълномощника си адв. П.И., който поддържа жалбата и в хода на устните състезания моли за отмяна на обжалваното решение по съображения, изложени в жалбата, подкрепени и от допълнителни доводи.

Ответникът по жалбата – О.С. „З.“ – С. се представлява от началника на

службата Й.П., която оспорва жалбата със становище за нейната неоснователност, изразено в хода на устните състезания.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и обсъди поотделно и

в съвкупност събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу решение на О.С.

„З.“ (ОСЗ) – С., с което е постановен отказ по същество за възстановяване на право на собственост на наследниците на С. Г. К. в съществуващи

(възстановими) стари реални граници върху земеделска земя в землището на с. Г., Община С.. Поради това съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) решението на общо основание подлежи на обжалване пред РС – С.. Жалбоподателят е наследник на С. Г. К., поради което е легитимиран да обжалва решението. Същото му е връчено на 27.3.2023 г., а жалбата е подадена чрез ОСЗ – С. на 6.4.2023 г., т. е. в преклузивния 14-дневен срок, установен в чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С т. 12 от решение № 331/1.11.2005 г. на О.С. по З. и гори – С.

(понастоящем ОСЗ – С.) на наследниците на С. Г. К., сред които е и жалбоподателят, е възстановено право на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот – ливада с площ 5, 000 дка в землището на с. Г., Община С. в местността „Равни дол“. В това решение имотът не е индивидуализиран с граници и съседи, а и е безспорно, че то не е придружено със скица на имота. Ето защо то няма характер на решение за възстановяване на правото на собственост на правоимащите лица в стари реални граници с конститутивен ефект относно обекта и субектите на възстановяване на собствеността, а неговите правни последици се изразяват в признаване на правото на наследниците на С. К. на възстановяване на собствеността върху този имот. В такъв случай възстановяването на правото на собственост върху имота с конститутивен ефект относно обекта и субектите на това право се осъществява в процедура по чл. 45д и сл. от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), в която преди всичко имотът следва да бъде идентифициран и надлежно индивидуализиран, след което по решение на съответния Общински съвет следва на основание § 27, ал. 2 от ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 62/2010 г., доп. ДВ, бр. 61/2016 г., в сила от 5.8.2016 г.) да се предостави земя от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху него, въз основа на което ОСЗ да постанови решение по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

В хода на тази процедура е постановено обжалваното решение № 723-

06/23.1.2023 г., с което ОСЗ – С. е отказала да възстанови на наследниците на С. Г. К. правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху ливада с площ 5, 000 дка в землището на с. Г., Община С. в

местността „Равни дол“.

Решението е постановено от компетентен орган, подписано е от

длъжностни лица по чл. 60а от ППЗСПЗЗ и съдържа мотиви, в които ОСЗ – С. е приела, че представените ръчни скици и протокол за идентифициране на имотни граници по чл. 45, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се отнасят за проектен имот в местността „Мечкарица“, като в приложено писмо изх. № 53/8.4.2022 г. от кметство с. Г. е посочено, че признатият имот в местността „Равни дол“ е на голямо разстояние от идентифицирания имот в местността „Мечкарица“, а именно – имот № 15285.9.264.

Обстоятелството, че местностите „Равни дол“ и „Мечкарица“ в

землището на с. Г., Община С. не граничат една с друга, е потвърдено от приетото и неоспорено заключение на в. л. инж. К. Д. по назначената съдебно- техническа експертиза, но това обективно обстоятелство само по себе си не може да подкрепи извод за законосъобразност на обжалваното решение, тъй като постановяването му са допуснати нарушения на

административнопроизводствени правила, изложени по-долу и обосноваващи неговата отмяна независимо от това обстоятелство.

В приложения по административната преписка протокол за

идентифициране на имотни граници от 23.10.2020 г. е посочено, че с него се идентифицират имотните граници на имот в местността „Мечкарица“ с площ от 5, 0 дка по решение на ОСЗ № 331/3.1.1992 г. за признато право на собственост на наследниците на С. Г. К. в землището на с. Г., Община С.. В него се съдържа и ръчна скица на имот с проектен идентификатор 15285.9.264.

Обсъденият протокол е подписан единствено от представителя на

търговското дружество – изпълнител на дейностите по кадастъра, а не е подписан от заявителя (в случая – жалбоподателя), нито от представител на ОСЗ – С.. Следователно този протокол не може да удостовери надлежно по реда на чл. 45е, ал. 4 от ППЗСПЗЗ обстоятелството, че установяването на границите на земеделския имот е извършено в съответствие с чл. 45е, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Ето защо изводът на административния орган, че е налице несъответствие между имота в местността „Равни дол“, за който на наследниците на С. К. е признато право на възстановяване на собствеността и идентифицирания имот в местността „Мечкарица“, е обоснован с протокол за

идентифициране на имотни граници, който е съставен при нарушение на административнопроизводствени правила, установени в чл. 45е, ал. 4, вр. ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ –

когато ОСЗ установи несъответствие между скицата-проект и решението за признато право на възстановяване на собствеността по отношение на местоположението на имота и/или в допустимите отклонения в размера на имота в случаите по чл. 18ж, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тя уведомява лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ (в случая – жалбоподателя), както и съответната СГКК и връща на лицето по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ преписката за отстраняване на констатираното несъответствие. Тази разпоредба изключва възможност за ОСЗ да постанови отказ по същество за възстановяване на правото на собственост на правоимащите върху заявения за възстановяване имот, както ОСЗ – С. е сторила в обжалваното решение. Установеното в чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ връщане на преписката е своего рода оставянето й „без движение“, без тази правна норма да установява за правоимащия заявител по чл. 45д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ определен срок за отстраняване на несъответствието. В този смисъл е писмо с изх. № ПО-21-723-3/1.11.2022 г. от Началника на ОСЗ – С. до жалбоподателя. Следва обаче да се отбележи, че съдържанието на последващото заявление на жалбоподателя до ОСЗ – С. с вх. № РД-12-05- 325/15.11.2022 г. не е съставлявало основание за постановяване на обжалваното решение от 23.1.2023 г. с отказ по същество за възстановяване на правото на собственост върху имот в м. „Равни дол“ в землището на с. Г., Община С. на наследниците на С. К.. Независимо от съдържанието на изявлението на жалбоподателя в това негово заявление, административният орган е следвало да администрира нова идентификация на имота в съответствие с изискванията чл. 45е, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което не е сторил, а вместо това е постановил обжалваното решение при следващо допуснато нарушение на административнопроизводствено правило – този път на разпоредбата на чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ.

Изложените дотук нарушения на административнопроизводствените

правила, установени в чл. 45е, ал. 4, вр. ал. 3 от ППЗСПЗЗ и в чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, са съществени, защото пряко са повлияли на извода на административния орган, че наследниците на С. К. нямат право на възстановяване на собствеността върху признатия им за възстановяване

земеделски имот – ливада с площ 5 дка в землището на с. Г., Община С., м. „Равни дол“.

Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено като

незаконосъобразно.

Естеството на обжалваното решение не позволява решаване на въпроса по

същество в настоящото съдебно производство, поради което по арг. от чл. 173, ал. 2 от АПК съдът следва да изпрати преписката на ОСЗ – С. за провеждане на процедура по чл. 45д – чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за

присъждане на разноски ОСЗ – С. следва да бъде осъдена да му заплати сумата 600 лв. за разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ.

От бюджета на РС – С. е платено възнаграждение в размер 100 лв. за

възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Жалбоподателят е освободен от заплащане на такси и разноски за производството (§ 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ), поради което с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (а и с оглед субсидиарната разпоредба на чл. 144 от АПК) ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – С. сумата 100 лв. за платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по тази експертиза.

Воден от гореизложеното, съдът