Решение № 2905 от 4.10.2021 г. на Софийски районен съд по дело № 33025/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на Б. ИВ. Г. срещу етажните собственици на етажна собственост, находяща се в гр..... Ищецът твърди, че е собственик на.... На 12.05.2021г. било проведено общо събрание на етажните собственици съгласно протокол от събранието при дневен ред от 7 точки, като не всички от тях били включени в дневния ред, обявен в поканата за свикване. На 20.05.2021г. в имейл кореспонденция с.., ищецът изразил своето несъгласие и оспорил взетите решения в съответствие с чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Протоколът от общото събрание бил изготвен на 20.05.2021г., поради което искът бил предявен в установения законов срок. Поддържа, че при свикването и провеждането на общото събрание на 12.05.2021г. са допуснати съществени пропуски и нарушения, водещи до незаконосъобразност на приетите решения. Изтъква, че поставената на 22.04.2021г. покана за ОС е подписана и поставена от лице, което към тази дата не е имало правото да извършва тези действия, тъй като договора с.. бил изтекъл на 01.01.2021г., а нов не е сключван. Ето защо, същото било свикано в нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Допълва, че за поставянето на поканата не е изготвен и предвидения в закона протокол. На следващо място, поддържа, че за протоколчик на събранието бил избран..., който бил едноличен собственик и управител на.., а т. 2 от дневния ред била взимане на решение за сключване на нов договор с дружеството, като по този начин се стигнало до конфликт на интереси, предвид явната му заинтересованост при воденото на протокола. Оспорва част от съдържанието на протокола, като твърди, че някои от констатациите в него не съответстват на действителните събития. 1 На следващо място, посочва, че ОС на ЕС е приело решения, които не са били включени в предварително обявения дневен ред и не представляват неотложен случай. Счита, че решението по т. 3 от дневния ред за избор на.. за член на УС също е незаконосъобразно, тъй като същият не е присъствал на събранието, а и няма данни да отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 5 ЗУЕС. Като допуснати закононарушения, водещи до опорочаване на приетите решения, ищецът изтъква и че протоколът от ОС не е изготвен и поставен на видно място в 7-дневен срок, че разходите за поддръжка и управление са разпределени в нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, тъй като размерът им е поставен в зависимост от етажността, както и че не е спазено изискването на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС, доколкото в протокола не е посочен начин на изчисляване на процентите идеални части. Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъдат отменени като незаконосъобразни всички решения на ОС на ЕС, приети на 12.05.2021г. и обективирани в изготвения протокол. Ответниците, чрез членовете на УС, са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок. В него посочват, че не оспорват фактите, изложени в исковата молба, и признават предявения иск. Считат, че с поведението си не са дали повод за завеждане на делото и с оглед направеното признание разноските не следва да бъдат възлагани в тяхна тежест. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното: Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Ответниците с отговора на исковата молба са признали предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат. Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен. По разноските: Ответниците поддържат, че с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, като са признали предявения иск, поради което приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са налице, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички сторени от ищеца разноски следва да бъдат понесени от ответниците. Решенията на етажните собственици, чиято отмяна се иска в настоящото производство, са приети на общо събрание, проведено на 12.05.2021г. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС етажен собственик разполага с 30-дневен срок да иска отмяната им. Следващите общи събрания на етажните собственици, на които се позовават ответниците и на които твърдят, че са отменени решенията от 12.05.2021г., са от дати 24.06.2021г. и 12.07.2021г. Тоест, период по-дълъг от 30-дневния срок за подаване на иск по чл. 40 ЗУЕС. Нито към датата на исковата молба - 09.06.2021г., нито към датата на изтичане на 30-днвения срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, са били проведени следващите общи събрания, а и решенията, приети на тези общи събрания не съвпадат изцяло с тези от 12.05.2021г., чиято отмяна се иска, поради което с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото. Не може да бъде споделен и доводът, че отговорността за разноските следва да бъде поета от предходния професионален управител. Този управител действа само като представител на етажните собственици, а правоотношението е със самите тях. Ако считат, че неговото поведение е било неправомерно и е довело до незаконосъобразност на оспорените решения, то същите могат да предявят регресни права, но в настоящото производство именно етажните собственици следва да понесат отговорността за разноските. По изложените съображения, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски, възлизащ в общ размер на 480лв., от които 80лв. държавна такса и 400лв. платено адв. възнаграждение. Воден от горното, съдът