Решение № 667 от 21.2.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 860/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от П. Т. З. с адрес: гр. Димитровград, ул.“Христо Смирненски“ № 4-б-21, подадена чрез пълномощник – адв. Б. Б. от Адвокатска колегия Хасково, с която са оспорени разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 и чл. 45 в частта относно „т.4“ от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора /НОРИПСОПТОСЗ/, приета с Решение № 1296 от 28.07.2011г. на Общински съвет /ОбС/ – Стара Загора, с последващи изменения и допълнения, последното от които е Решение № 827 по Протокол 21 от проведено на 18.12.2024г. заседание на Общински съвет – Стара Загора, с твърдения за тяхната нищожност, а в условията на алтернативност - незаконосъобразност. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с това, че в качеството си на правоспособен водач на МПС категории А, Б и М често управлявал, спирал и паркирал, както лични, така и моторни превозни средства на трети лица, на територията на Община Стара Загора. Сочи, че редовно посещавал Регионална библиотека „Захари Княжески“ в гр.Стара Загора, където получавал краеведска литература, а също така и закрития плувен басейн, като за заявените обстоятелства талони за паркиране, издадени от паркомат в гр.Стара Загора, фактури за паркиране, издадени от Община Стара Загора и читателска карта от Регионална библиотека „Захари Княжески“. Поради това съществувала вероятност понякога да паркира на място, отредено за автомобили на инвалиди, с което да наруши въведената с оспорената разпоредба на чл.44, ал.1, т.4 от НОРИПСОПТОСЗ забрана и съответно автомобилът му да бъде задържан при прилагане на последиците на чл.45 от същата наредба. С оглед на което счита, че е налице пряк и непосредствен интерес да оспорва посочените разпоредби от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за нищожност, алтернативно – за незаконосъобразност на оспорените разпоредби от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора, по съображения за противоречието им с нормативен акт от по-висока степен. Обосновава се, че съдържащата се в оспорените разпоредби регламентация противоречиви на разпоредбата на чл.178в от ЗДвП, с която законодателят не е забранил паркирането на места, определени за МПС на хора с увреждания, а освен това е предвидена глоба от 200лв. за всеки, който без право е паркирал на такова паркомясто. Поддържа се, че Общински съвет – Стара Загора, приемайки оспорените разпоредби е надхвърлил нормотворческите предели, очертани му от чл.8 ЗНА, като по недопустим начин е преуредил обществени отношения, които изрично са уредени в ЗДвП. Наведени са и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неспазване на императивните изисквания, регламентирани в чл.26 и чл.28 от ЗНА. Ответникът по оспорването - Общински съвет – Стара Загора, в представено по делото писмено становище и в открито съдебно заседание чрез упълномощения процесуален представител – юрисконсулт Н., оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима, поради липса на правен интерес за жалбоподателя да оспорва подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Стара Загора, доколкото неговият постоянен адрес не е на територията на Община Стара Загора. Изложени са и доводи за неоснователност на подадената жалба, като се поддържа, че при приемане на оспорените разпоредби от НОРИПСОПТОСЗ са били спазени процесуалните правила и не е налице соченото от оспорващия противоречие на процесните подзаконови разпоредби с по-висш по степен нормативен акт. По изложените доводи се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане и в условията на евентуалност – да се отхвърли като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на ОП Стара Загора дава становище за допустимост на подадената от П. Т. З. жалба и за нейната основателност. Съдът, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: С предложение от 14.07.2011г. Кметът на Община Стара Загора внесъл за приемане в Общински съвет-Стара Загора проект за нова Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора /л.42/. С Решение № 1251, от проведено на 28.07.2011г. заседание, ОбС Стара Загора приел на първо четене на осн. чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, вр. с чл.2 Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. Решението било прието с гласовете на 39 общински съветници /л.28/. С Решение № 1296 от 28.07.2011г., прието на заседание на Общински съвет Стара Загора на 28.07.2011г. на основание чл.21, ал.1, т.7 във вр. с ал.2 от ЗМСМА и на второ четене била приета Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора. В проведеното гласуване са участвали 31 общински съветници /при общ брой общински съветници в общински съвет Стара Загора – 51/, като всички са гласували „за” /л.29/. По делото не са представени доказателства, а и при служебно извършена от съда справка на интернет страницата на Общински съвет – Стара Загора, не се установиха данни за публикуване на проектът на наредбата. С последващи решения на Общински съвет Стара Загора са направени изменения и допълнения в отделни разпоредби от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, които обаче не касаят текста на чл.44, ал.1, т.4. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1, т.4 от НОРИПСОПТОСЗ не се допуска паркиране на МПС на места в „Зелена зона“ определени за инвалиди. С решение № 1499 по Протокол № 37 от заседание на Общински съвет – Стара Загора, проведено на 30.10.2014г., въз основа на предложение на кмета на Община Стара Загора с рег.индекс: 10-61-395/ 22.07.2014г., е приета на второ четене /с 45 гласа „за“/ Наредба за допълнение и изменение на Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора, приета с Решение № 1296 от 28.07.2011г., като с §8 от същата е изменен текстът на чл.45 и разпоредбата добива следната редакция, която е действаща и към настоящия момент: „Чл.45. След установяване на извършено от водача нарушение, от упълномощени от Кмета на Общината лица, на изискванията по т.1, 2, 3, 4 и 5 на предходния член, автомобилът се задържа принудително чрез използване на техническо средство за заплащане на таксата за разходите по прилагане на техническото средство“. По делото са представени мотивите към изработения проект на Наредбата за изменение и допълнение на НОРИПСОПТОСЗ, както и доказателства за съгласуването му от постоянните комисии при Общински съвет – Стара Загора. При извършена от съда справка на интернет страницата на ОбС – Стара Загора се установи, че проектът на Наредбата за изменение и допълнение на НОРИПСОПТОСЗ, ведно с мотивите към него, е бил публикуван на 02.07.2014г., като е указана възможността и начина за изпращане на предложения по проекта в срок до 16.07.2014г. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, като според ал. 2 подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като според чл. 187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая предмет на оспорване са отделни разпоредби от НОРИПСОПТОСЗ, която е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на община Стара Загора, като засяга неограничен брой адресати – чл. 7, ал. 2 от ЗНА и чл. 75 от АПК С оспорената разпоредба на чл.44, ал.1, т.4 е въведена забрана за паркиране на МПС на места в „Зелена зона“, определена за инвалиди, а с частично оспорената норма на чл.45 от същата наредба са регламентирани последиците при неспазване на тази забрана. Оспорващият изрично заявява в подадената жалба, че ползва автомобил и редовно посещава гр.Стара Загора, като представя и разходооправдателни документи за паркиране на автомобила в гр.Стара Загора. Във връзка с тези твърдения и представените към жалбата доказателства следва да се приеме, че за П. Т. З. е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването на посочените подзаконови разпоредби, доколкото при паркиране в „Зелена зона“ на територията на гр.Стара Загора е длъжен да съобразява поведението си с установените в НОРИПСОПТОСЗ правила. Да се приеме тезата на ответника, че липсата на трайна връзка на лице, което е с постоянен адрес в друго населено място, изключва правния му интерес от оспорване на подзаконовия нормативен акт, действащ на територията на гр.Стара Загора, означава да се ограничи по недопустим начин действието на наредбата, приета от Общински съвет – Стара Загора, само по отношение на лицата, в т.ч. и водачите на МПС, с постоянен и настоящ адрес в гр.Стара Загора, което е лишено от всякаква логика. С оглед на изложеното оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбите е и основателна. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.75, ал.1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на РБългария или от закон /чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Отделно от това общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорените разпоредби от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, следва да обхване преценката дали в съответствие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл.7, ал.2 от ЗНА и за съответствието на разпоредбите с нормативни актове от по-висока степен. В настоящия случай оспорената разпоредба на чл.44, ал.1, т.4 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, съгласно която не се допуска паркиране на МПС на места в „Зелена зона“ определени за инвалиди, регулира обществени отношения, които са обект на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата. Тази законова разпоредба въвежда забрана за паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания, е забранено паркирането. Адресат на задължението са всички водачи на моторни превозни средства, независимо от разположението на мястото, което е определено за хора с трайни увреждания. Нормата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП не е с бланкетен характер, за да се нуждае от конкретизация и детайлизиране с подзаконов нормативен акт. Същата е конкретна, точна и изчерпателна в своя обхват и съдържание – на всяко място, което е определено за хора с трайни увреждания съществува забрана за паркиране. След като общественото правоотношение е уредено от ЗДвП и не е въпрос от местно значение, то на основание чл.8 ал.1 от ЗНА общинският съвет не разполага с компетентност да го преурежда с оглед обстоятелството, че мястото, определено за паркиране от лица с трайни увреждане попада в обхвата на утвърдените на територията на гр.Стара Загора зони за платено паркиране /“Зелена зона“/. Действително по силата на чл. 99 от ЗДвП собственикът, в случая Общината, може да определени райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, които да бъдат обозначени с пътни знаци и маркировка, а Общинският съвет да определи цената за паркиране, условията и реда за заплащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическо лице по чл.14 ал.1 т.5 от ЗОП, на което е предоставено управлението на местата за платено паркиране. Нормата предоставя на кмета на общината и на общинския съвет изрично посочените правомощия – да определят съответните зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, цена за паркиране и начинът й за заплащане, и нищо по-различно от това. Оспорената разпоредба на чл.44, ал.1, т.4 от НОРИПСОПТОСЗ обаче преурежда, при липса на каквато и да е било нормотворческа компетентност за органа на местно самоуправление, обществени отношения, законово регулирани с разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, като преформулира съдържанието на законоустановената забрана. Последиците от неспазване на забраната по чл.98 ал.1 т.4 от ЗДвП също е изрично уредена от закона с административноназателната разпоредба на чл.178д от ЗДвП, съгласно която се налага глоба в размер 200 лв. на лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В ЗДвП не е предвидена възможност за използване на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство при нарушаване на забраната за паркиране на място, определено за хора с трайни увреждания, като не се съдържат и норми, делегиращи правомощия на общинските съвети да детайлизира законовата уредба като въвеждат специфични правила и санкции в съответните общини при нарушение на правилото по чл.98, ал.1, т.4 от ЗДвП. Поради това и регламентираното в разпоредбата на чл.45 от НОРИПСОПТОСЗ принудително задържане на автомобила чрез използване на техническо средство до заплащане на таксата за разходите по прилагане на техническото средство в случаите на установено нарушени на т.4 от чл.44, се явява прието при липса на каквато и да е било нормотворческа компетентност за органа на местно самоуправление, тъй като се разширява съдържанието на законово регламентираните последици от неспазване на забраната да се паркира на място, определено за хора с трайни увреждания. С оглед на гореизложеното съдът приема, че липсата на предвидено правомощие за общинските съвети да приемат наредби по изрично уредените от нормативни актове от по-висока степен въпроси, изключва материалната компетентност за органа на местно самоуправление да регулира чрез подзаконов нормативен акт обществени отношения - предмет на законова правна уредба. Ето защо оспорените разпоредби на чл.44, ал.1, т.4 и чл.45 в частта относно „т.4“ от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на община Стара Загора, като приети в противоречие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА, следва да бъдат обявени за нищожни. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора, в редакцията й от 28.07.2011г., не е приета в съответствие със законово регламентираните изисквания за подготовката и приемането на нормативни административни актове. По делото въпреки дадените изрични указания с разпореждане от 12.11.2024г. не са представени доказателства за спазване на изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА / в редакция към м.юли 2011г/ - вносителят на проекта за наредбата да го е публикувал на интернет страницата на Община Стара Загора заедно с мотивите и да е предоставил на заинтересованите лица възможност за изразяване на предложения и становища по проекта в необходимия 14-дневен срок. Данни да това не могат да се установят и при извършена служебна справка на интернет страницата на Общински съвет - Стара Загора. В случая се констатира и липса на пълни мотиви към проекта. Не са изложени съображения по всички критерии, посочени в чл.28, ал.2 от ЗНА, включително за съответствието с правото на Европейския съюз. Тъй като по отношение на приетия проект на наредбата цитираните законови изисквания не са спазени, то при издаването на подзаконовия нормативен акт съществено е нарушена процедурата. Нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентният орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което в случая не е изпълнено. При този изход на спора и своевременно заявеното от пълномощника на жалбоподателя искане, следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в пълен размер от 10лв и 30лв. заплатена такса за публикуване на оспорването в Държавен вестник, а за адвокатско възнаграждение в редуциран размер от заплатения по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2024г., съобразно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение от 1500лв, не може да се определи нито като съразмерен, нито като съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поради което не са налице основания за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение, а следва да се уважи до минималния такъв от 1000лв. при прилагането на чл.8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.