Решение № 28 от 17.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 480/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 19543 от 19.02.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 131385485, срещу Решение № 105 от 19.01.2024г., постановено по търговско дело № 20221100900724 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI - 11 състав, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.3 ГПК, вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, от „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 131385495, срещу „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980, за признаване за нищожни взетите решения на общи събрания от 22.01.2022г. и 23.02.2021г. и несъществуващи вписванията по партидата в ТР на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980 с дата 24.03.2021г., като неоснователни, и „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 131385495, е осъдено да заплати на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980, направените по делото разноски в размер на 8 700 лв., и частна жалба вх.№ 33693 от 22.03.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980, чрез адв. Г. С. Я., срещу Определение № 969 от 11.03.2024г., постановено по търговско дело №20221100900724 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, с което е отменено Решение №105/19.01.2024г., постановено по т.д.№ 724/2022г. по описа на СГС, VI-11 състав, в частта за разноските, в която част същото има характер на определение, и с която в тежест на „Дар Финанс“ ЕООД, ЕИК 131385495, са присъдени разноски в размер на 8 700, 00 лв.

С въззивна жалба вх.№ 19543 от 19.02.2024г. по описа на Софийски градски съд, „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 131385485, обжалва в цялост Решение № 105 от 19.01.2024г., постановено по търговско дело № 20221100900724 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, като неправилно, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, по подробно изложени съображения.

Въззивникът иска от съда, да реши спора по същество и да отмени изцяло Решение № 105 от 19.01.2024г., постановено по търговско дело № 724 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, да постанови ново съдебно решение, с което да уважи изцяло предявените от „ДАР ФИНАНС“ ЕООД искове и да бъде установено, че решенията, отразени като взети на общо събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, проведено на 22.01.2021г. и решенията от т.1 до т.5 включително, отразени като взети на общо съорание на акционерите, проведено на 23.02.2021г. не са приети, а са липсващи, следователно същите са нищожни, както поради непровеждането на общи събрания, противоречието им с правния ред чрез подправяне на личния подпис на г-н Т. на присъствените списъци на акционерите и на поканата за провеждането на събранието на 23.02.2021г., така и поради отразяване в протокола на вземането им от лице, което не е член на общото събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД.

В случай, че бъде уважен искът по т.2, на основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, да постанови решение, с което да бъде установено, че вписаните по партидата на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД със заявления А5 20210209120132 и А5 20210324145912 конститутивни решения, отразени като взети на общо събрание на акционерите, проведено на 22.01.2021г. и решенията от т.1 до т.5 включително, отразени на общо събрание на акционерите, проведено на 23.02.2021г. са извършени като вписвания на несъществуващи обстоятелства, поради установяването на нищожността на горепосочените решения.

В случай, че бъде уважен искът по т.3, горепосочените вписвания да бъдат заличени по партидата на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД и правното положение да бъде възстановено към момента преди вписването на несъществуващите обстоятелства.

Претендира и направените разноски с оглед изхода на делото и пред двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност и законосъобразност на решението, по подробно изложени съображения, и претендира направените разноски във въззивното производство.

С частна жалба вх.№ 33693 от 22.03.2024г. по описа на Софийски градски съд, „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980, обжалва Определение № 969 от 11.03.2024г., постановено по търговско дело №20221100900724 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, като неправилно, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъде отменено и да бъде потвърдено решение №105/19.01.2024г. в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 131385495, е подало отговор на частната жалба, в който поддържа становището за несонователност на същата, съответно за правилност на обжалваното определение, по подробно изложени съображения.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбите във връзка с атакуваните съдебни актове, намира следното:

Софийски градски съд е сезиран с искова молба вх. № 23541 от 19.04.2022г. по описа на съда, с която „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 131385485, е предявило обективно съединени искове с правно основание чл.29, ал.1, пр.1 от ЗТРРЮЛНЦ срещу „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980, с които иска да бъде установено, че решенията, взети на общо събрание на акционерите, проведено на 22.01.2021г. и решенията от т.1 до т.5 включително, взети на общо събрание на акционерите, проведено на 23.02.202 г. са нищожни поради противоречието им с правния ред чрез подправяне на личния подпис на г - н Т. на присъствените списъци на акционерите, както и на поканата за провеждането на събранието на 23.02.2021г., както и поради приемането на решенията от лице, което не е член на общото събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД; в случай че бъде уважен искът по т. 1, на основание чл. 29 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че вписаните по партидата на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД със заявления А5 20210209120132 и А5 20210324145912 конститутивни решения, взети на общо събрание на акционерите, проведено на 22.01.2021г. и решенията от т.1 до т.5 включително, взети на общо събрание на акционерите, проведено на 23.02.2021г. са извършени като вписвания на несъществуващи обстоятелства, поради установяването на нищожността на горепосочените решения; в случай че бъде уважен искът по т. 2, горепосочените вписвания да бъдат заличени по партидата на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД и правното положение да бъде възстановено към момента преди вписването на несъществуващите обстоятелства.

Ищецът е основал исковете си на твърдения, че е акционер в „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД с 50% участие в капитала и към момента на вземането на решенията е притежавал 21 756 броя налични поименни акции, с номинална стойност от 100 лв. всяка. Останалите 50% от капитала се притежават от „М ТЕХНИК“ ЕООД, с ЕИК 175257376.

В периода от 29.11.2016г. до 02.06.2021г. от името на управителя на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД - г-н А. Т., е действал г-н Л. С., в качеството си на негов пълномощник, с право да представлява Дружеството при свикване на общи събрания на дружества, в които има участие. Към исковата молба е приложено копие както от пълномощното, така и от надлежното му оттегляне.

На 21.12.2020г. г-н Л. С. е получил от името на Дружеството покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД. Събранието се е провело на 22.01.2021г., като взетите решения са свързани с освобождаването на г-н П. И. Д. от длъжност като член на Съвета на директорите, а на негово място за член е избрано „ГЕНИПОНИКА МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 202196592, представлявано от г-н Х. Л. С.. За разлика от поканата, в която изрично е посочено, че се приема от г-н Л. С. в качеството му на пълномощник, то в списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание, проведено на 22.01.2021г., фигурират името и подписът на г-н А. Т.. На 20.01.2021г. от името на Дружеството е получена покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, като подписът наподобява подписа на г-н Т., без да е указано изрично, че се подписва той - в лично качество. Събранието се е провело на 23.02.2021г., като взетите решения са по съществени въпроси като брой на членовете и персонален състав на Съвета на директорите, начин на представляване, продължителност на мандата на членовете, както и освобождаването от длъжност и от отговорност на някои от членовете. Отново в списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание проведено на 23.02.2021г., фигурират името и подписът на г-н А. Т.. Пороците, от които страдат взетите решения на извънредни общи събрания на акционерите, проведени на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г. са, че са взети в противоречие с правния ред чрез подправяне на подпис и от лице, което не е член на общото събрание на акционерите, следователно същите могат да бъдат квалифицирани като нищожни.

Тъй като Дружеството се представлява еднолично от управителя - г-н А. Т. и (по това време) от пълномощника г-н Л. С., то само те са лицата, които са имали право да участват на събранията и да гласуват при вземането на решенията. Тъй като не е указано, че същите са взети от г-н Л. С. като пълномощник, а, съгласно списъците - от г - н Т., поради невъзможността на последния да присъства на събранията, то изглежда решенията са взети от лице, което не е имало правна възможност да волеизявява от името и за сметка на Дружеството.

По време на провеждането на събранията, както и на получаването на поканата на 20.01.2021г., г-н А. Т. не се е намирал на територията на Република България, а на територията на Халкидики, Република Гърция, като не е имал право да пътува от една регионална единица в друга, следователно не би могъл да стигне до и да премине през границата на Република Гърция с Република България, действащите предвид противоепидемичните мерки, е цел ограничаване на разпространението на коронавирусната инфекция.

Към този момент г-н Т. е притежавал само финландски паспорт с № FP3776984 и не е разполагал с български документ за самоличност - настоящата лична карта, която притежава, е с номер 650538072 и е издадена на 14.05.2021г. По това време в Република България също са въведени противоепидемични мерки - считано от 20.12.2021г. до 29.01.2021г. е действала заповед № РД-01-719/20.12.2020г. на министъра на здравеопазването на Република България, с която е ограничено влизането на територията на страната за лица, пристигащи от други държави; съгласно заповеди № РД-01- 50/26.01.2021г., № РД-01- 74/01.02.2021г. и № РД-01-105/16.02.2021г., издадени от министъра на здравеопазването, действащи на територията на Република България в периода 29.01.2021г. - 30.04.2021г., г-н Т., в качеството си на гражданин на държава-членка на Европейския съюз, е имал възможността да влезе на територията на Република България, но само срещу представен отрицателен резултат от изследване по метода на полимеразна верижна реакция за установяване на зараза с COVID-19, като независимо от това същият подлежи и на поставяне под карантина от Регионалната здравна инспекция.

Единствената възможност решенията да са взети валидно, е г-н Т. да е присъствал лично на събранията. След като в този период г-н Т. се е намирал на територията на Република Гърция, то същият не е имал възможността да присъства лично и да вземе участие в гласуването на общите събрания на акционерите, провели се на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г., нито е имал възможност да приеме поканата на 20.01.2021г.

Обстоятелствата по провеждането на заседание на общо събрание и взетите на него решения са материализирани чрез съставянето на писмен протокол, както и на присъствен списък към него. В случая - след като г-н Т. не се е намирал на територията на Република България по време на провеждане на събранията и на получаване на поканата, то същият, в качеството си на единствен едноличен управител на Дружеството, не е имал възможността действително да положи подписа си върху списъците на присъстващи акционери на общите събрания, проведени на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., както и да удостовери с подписа си приемането на поканата на 20.01.2021г. По тази причина – ищецът оспорва присъствието на акционера „Дар Финанс“ ЕООД, чрез управителя - г-н А. Т., както и автентичността на подписа му, отразени в списъците и върху поканата, от което следва, че същите са с невярно съдържание.

Отразените в протоколите решения като „взети“, впоследствие са вписани по партидата на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД със заявления А5, както следва А5 20210209120132 и А5 20210324145912. Извършените конститутивни вписвания следва да бъдат квалифицирани като такива на несъществуващи обстоятелства поради това, че същите не са се осъществили /не са възникнали валидно/ или са съществували, но нищожността им е установена по исков ред.

Оспорваните решения са взети в противоречие с правния ред чрез подправяне на личния подпис на г-н Т., а и същите са взети от лице, което не е член на общото събрание.

По този начин се увреждат интересите на Дружеството, в качеството му на акционер в „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, тъй като същото е лишено от възможността да упражни надлежно правата си в общото събрание. Правният интерес на Дружеството се състои в това, че същото нито е съгласно с приетите решения, нито е било уведомено за провеждането на второто събрание, тъй като подписът на поканата е подправен. В този смисъл, признаването на извършените вписвания за несъществуващи, би рефлектирало благоприятно в правната му сфера. В случай на обявяване на решенията за нищожни, Дружеството би могло действително да присъства и да вземе участие в гласуването по тези толкова съществени въпроси като брой на членовете и персонален състав на Съвета на директорите, начин на представляване, продължителност на мандата на членовете, както и освобождаването от длъжност и от отговорност на някои от членовете.

Ответникът „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980, е оспорил предявените искове, като недопустими и неоснователни, по съображения изложени в представения по делото отговор вх. № 44109 от 12.07.2022г. по описа на СГС.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел исковете за допустими, но разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения:

Ищцовото дружество е легитимирано да предяви иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, като акционер в ответното дружество, притежаващ 50 % от капитала му към момента на провеждане на оспорените решения на общите събрания. Управител на ищцовото дружество е вписан А. Т.. От представено пълномощно и изрично заявление за оттеглянето му се установява, че управителя Т. е предоставил изричните пълномощия да се представлява ищцовото дружество на Л. С. за периода на действие на упълномощаването или от 29.11.2016г. до 02.06.2021г., когато пълномощията са оттеглени. Стоев е имал представителната власт да полага подписи от името и за сметка на управителя за всички действия, вкл. и разпоредителни от името на ищцовото дружество, вкл.и да го представлява в общите събрания.

Общите събрания са на дати на 22.01.2021 г. и 23.02.2021г. и това е период, в който в страната са установени противоепидемични мерки, видно и от представената Заповед №РД- 01-719/20.12.2020г. на министъра на здравеопазването на Република България, с която е ограничено преминаването през територията на страната за лица, пристигащи от други държави. Не се спори, че г-н Т. е с финландски паспорт. Писмо от ГД „Гранична полиция“ към МВР с вх. № 22440/09.03.2023г. установява, че в посочения период няма данни А. Т. да е преминавал през ГКПП на Република България. В справка от СРЗИ № 94-276/1/28.02.2023г. се съдържат данни за това, че на А. Т. към зададения период не е налагана карантина. От представени извлечения от банкова сметка за разплащанията на кредитна карта Виза Голд на г-н Т., е видно, че за периода януари-март 2021г. същия е пазарувал в гръцки хранителни магазини на остров Халкидики.

От представените данни за Р Гърция, от публикувана в медиите информации за периода на общите събрания е видно, че на територията на Р Гърция също са въведени противоепидемични мерки като за част от страна, вкл.Халкидики са били на ниво Б, със съответните ограничения на правото на придвижване.

От приетата по делото съдебно - почеркова експертиза, изпълнена от вещо лице С. Ц., се установява положените подписи под поканата за второто събрание и присъствените списъци към двете събрания не са извършени т.е. положени от А. Т. под неговото име. Вещото лице е изследвало ксерокопия, тъй като оригинали не са му предоставени, но е приело, че ксерокопията са годни за да се изпълни задачата.

Във връзка оспорване на единичната експертиза е допусната тройна съдебно - почеркова експертиза, чиито изводи потвърждават изводите на единичната експертиза, поради което съдът е приел, че подписите положени в присъствените списъци при името на А. Т. не са негови, както и в поканата за насрочване на събранието за 23.02.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът е направил следните изводи:

Страните не спорят, че „ДАР ФИНАНС“ ЕООД е акционер в ответното дружество „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД с брой акции представляващи 50 % от капитала към момента на провеждане на събранията на които се твърдят за взети нищожните решения, и това се установява от вписванията в търговския регистър и временното удостоверение 7 и вписванията в акционерната книга.

Установителният иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, като преценката във връзка с правния интерес е винаги конкретна. Нищожно е вписването на обстоятелства, неподлежащи на вписване или допуснато с нищожен акт на длъжностното лице по регистрацията, а несъществуващо е обстоятелство, което не се е осъществило или е съществувало, но нищожността му е установена по исков ред. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Така в ТР 1 от 2002г. В съдебната практика, включително и в ТР 1 от 2002г., е утвърдено виждането, че произнасянето на съда по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ не е обусловено от произнасянето по иска по чл.74 ТЗ, досежно законосъобразността на проведеното ОС на съдружниците. Двата типа защита са паралелни и независими един от друг, поради което и съдът е приел, че този иск е допустим, независимо изпускане на срока и непровеждане на иск с правно основание по чл.74 от ТЗ.

Ищецът поддържа, че извършените вписвания в ТРРЮЛНЦ по партида на ответника са извършени въз основа на несъществуващи обстоятелства - взетите решения са липсващи, поради което и нищожни и по тази причина вписаните обстоятелства въз основа на протоколите на общите събрания са несъществуващи.

От събраните писмени доказателства е установено по безспорен начин, че на проведените извънредни общи събрания от 22.01.2021г. и 23.02.2021г., управителят на ищцовото дружество А. Т. не е присъствал, тъй като не могъл и съответно не се е намирал на територията на Република България, като това касае и периода към момента на получената покана за свикване на второто оспорено общо събрание.

Доказано е, че полаганите подписи върху присъствените листи приложени към протоколите от проведените общи събрания не са от управителя А. Т., макар и в тях да е вписано неговото име и да имитират неговите подписи. В самите протоколи е вписано, че се представлява 100 % от акциите, т.е. от капитала при провеждане и на двете оспорени събрания. Съдът е намерил, че безспорно следва да се приеме, че след като А. Т. чрез присъствения списък е посочен като представляващ акционера ДАР ФИНАНС АД и не е присъствал на двете общи събрания, съответно акционера ДАР Финанс АД не може да е се приеме, че е представляван на тези две общи събрания.

Доказателствената сила на двата протокола относно отразеното в тях за присъствалите акционери и кворума на събранията е оборена изцяло. На събранието от 23.02.21г. е присъствал пълномощника, с действащо пълномощно към този момент Л. С., но не в качеството на представляващ ДАР ФИНАНС ЕООД, поради което това обстоятелство не променя извода за липсата на кворум за провеждане на двете общите събрания. Липсват твърдения, и дори да приемем, че такива твърдения са налице във връзка с твърденията за нищожност на взетите решения, то по делото не се установява, втория акционер М Техник ЕООД ЕИК 175257376, да не е бил представляван и да не е присъствал на двете процесни спорни общи събрания. В протоколите и в присъствените списъци е посочен неговия представител и същия е положил подпис на присъствените списъци, като съответна тяхната доказателствена сила във връзка с тези обстоятелства не е оборена. Следва извод, че на тези събрания е присъствал представител на другия акционер представляващ 50 % от капитала на ответника - М Техник ЕООД. В резултат на това съдът не е приел, че двете събрания изобщо не са проведени. Същите са свикани редовно, като съдът приема, че това е така за ищеца вкл. и за второто такова, доколкото поканата макар и да не е подписана от А. Т., а само е имитиран неговия подпис, на второто събрание е присъствал неговия пълномощник, макар и в друго качество, но съответно явно е бил уведомен своевременно за това общо събрание. На поканата е положен печат, който явно не може да е положен от А. Т., а не е и необходимо, тъй като дружеството би следвало да има служители. Общите събрания са били водени от управляващи на ответника - членове на съвета на директорите, от които е изготвен и подписан протокол. Техните подписи и присъствието им на събранието не е оспорено. Проведени при присъствие само на акционер с 50 % от капитала, и предвид доказаното по делото отсъствие на представляващия на ищеца, следва да се приеме, че проведени при липсващ кворум. Съгласно устава на ответника представен и по делото, за да може да се проведе и за да може да се вземат решения от общото събрание на ответното акционерно дружество на събранието следва да са представени 2/3 от акциите и решенията да са взети също с толкова - чл.24 и чл.28 от устава. Съдът е приел, че при установяване липса на присъствие само на единия акционер и присъствие на другия с притежание на акции равни на половината от капитала не може да се приеме, че общите събрания не са проведени и съответно не може да се приеме, че взетите решения са нищожни т.е. неосъществени обстоятелствата подлежащи на вписване относно промените в управителните органи и устава. Решенията взети на общо събрание нямат характер на договор и за тях не са прилагат правилата на чл.26 ЗЗД. Съдът е намерил, че събранията в конкретния случай са проведени, но взетите решения са в нарушение на устава, поради неучастие на единия от акционерите, съответно липса на кворум за провеждане на събранието и за вземане на решенията, което не ги прави невзети или несъществуващи. За да несъществуващи като невзети решенията, то общите събрания следва изобщо да не са проведени, което не е установено. Решенията и на двете общи събрания при липсващ кворум са незаконосъобразни, и е могло да се отменят като такива, но в сроковете и по реда на чл.74 от ТЗ, които не се спори, да са изтекли към датата на исковата молба.

Доколкото предявените искове на осн.чл.29 от ЗТРЮЛНЦ, вр.чл.124 ГПК, са за признаване на вписаните промени на обстоятелствата в ТР по партидата на ответника от 24.03.2021г. за несъществуващи въз основа на нищожни решения на общите събрания от 22.01.2022г. и 23.02.2021г., касателно представителство, членове на съвета на директорите и промените в устава, и съдът ги е приел за допустими, то следва да ги отхвърли, като неоснователни, тъй като не се установи събранията да не са проведени и решенията да не са взети, макар и да са незаконосъобразни. Съответно не може да се укаже и заличаване на тези вписвания, в рамките на едно регистърно производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

С въззивната жалба са представени и приети по делото писмени доказателства – списък на акционерите, присъствали на общо събрание на акционерите на „Генипоника Мениджмънт“ АД, проведено на 08.02.2021г.; актуално състояние от австрийския фирмен регистър на АФГ Инвест ГмбХ, с peг.№ FN 271408, свидетелстващо за свързаността на Л. С. с дружеството, които не установяват промяна във фактите установени в първоинстанционното производство.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имащи правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуален способ за защита срещу порочни вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство.

Не се спори, че ищцовото дружество е легитимирано да предяви иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, като акционер в ответното дружество, притежаващ 50 % от капитала му към 22.01.2021г. и на 23.02.2021г., като в тази връзка с молба от 10.05.2022г. ищецът е представил актуален устав на „Прохорово Майнинг“ АД и временно удостоверение № 7, както и че не е предявило иск по чл.74 ГПК, в какъвто смисъл е и изявлението му в първото по делото съдебно заседание.

Определящи за правния интерес са твърденията, с които ищецът обосновава необходимостта от търсената с исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ защита, но отсъствието на такива твърдения не лишава съда от правомощието да изследва служебно наличието на правен интерес, преценявайки дали и в каква степен положителното произнасяне по исковете, т.е. признаването на извършеното вписване за нищожно или за недопустимо и/или на вписаното обстоятелство за несъществуващо, ще рефлектира благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него правен резултат /В този смисъл Решение №174 от 5.02.2021г. на ВКС по т.д.№1748/2019г., II т. о., ТК/.

Настоящият състав на съда приема, че за ищеца е налице превен интерес от предявените искове, предвид заявеното от него, че признаването на извършените вписвания за несъществуващи, ще рефлектирало благоприятно в правната му сфера - би могъл действително да присъства и да вземе участие в гласуването по съществени въпроси като брой на членовете и персонален състав на Съвета на директорите, начин на представляване, продължителност на мандата на членовете, както и освобождаването от длъжност и от отговорност на някои от членовете.

Страните не спорят относно твърдените факти от ищеца в исковата молба, а относно правните последици, които същите са породили.

В исковата молба ищецът е основал исковете си на следните обстоятелства:

• в периода от 29.11.2016г. до 02.06.2021г. от името на управителя на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД - г-н А. Т., е действал г-н Л. С. в качеството си на негов пълномощник, с право да представлява Дружеството при свикване на общи събрания на дружества, в които има участие.

• на 21.12.2020г. г-н Л. С. е получил от името на Дружеството покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД. Събранието се е провело на 22.01.2021г., като взетите решения са свързани с освобождаването на член на Съвета на директорите, а избор на нов член. В списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание, проведено на 22.01.2021г., фигурират името и подписът на г-н А. Т.. - на 20.01.2021г. от името на Дружеството е получена покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, като подписът наподобява подписа на г - н Т., без да е указано изрично, че се подписва той - в лично качество. Събранието се е провело на 23.02.2021г., като взетите решения са по съществени въпроси като брой на членовете и персонален състав на Съвета на директорите, начин на представляване, продължителност на мандата на членовете, както и освобождаването от длъжност и от отговорност на някои от членовете. В списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание проведено на 23.02.2021г., фигурират името и подписът на г-н А. Т.. - по време на провеждането на събранията, както и на получаването на поканата на 20.01.2021г., г-н А. Т. не се е намирал на територията на Република България, а на територията на Халкидики, Република Гърция, като в подрепа на това твърдение са изложени подробни аргументи.

Предвид изложеното, ищецът е посочил, че след „като г - н Т. не се е намирал на територията на Република България по време на провеждане на събранията и на получаване на поканата, то същият, в качеството си на единствен едноличен управител на Дружеството, не е имал възможността действително да положи подписа си върху списъците на присъстващи акционери на общите събрания, проведени на 22.01.2021г и 23.02.2021г., както и да удостовери с подписа си приемането на поканата на 20.01.2021г. По тази причина ищецът заявил, че „оспорваме присъствието на акционера „Дар Финанс“ ЕООД чрез управителя - г-н А. Т., както и автентичността на подписа му, отразени в списъците и върху поканата, от което следва, че същите са с невярно съдържание“.

• отразените в протоколите решения като „взети“, впоследствие са вписани по партидата на „Прохорово Майнинг“ АД със заявления А5, както следва: А5 20210209120132 и А5 20210324145912.

• оспорваните решения са взети в противоречие с правния ред чрез подправяне на личния подпис на г-н Т., а и същите са взети от лице, което не е член на общото събрание.

С допълнителната искова молба ищецът е заявил следното:

• протоколите от проведените общи събрания на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., присъствените списъци към тях, както и констативните протоколи за проверка на кворум са неверни и неавтентични - неистински, с невярно съдържание. Тъй като г-н Т. не е присъствал на събранията, а положеният подпис на присъствените списъци не е негов. Изброените документи съдържат твърдения, че на въпросните събрания е бил налице 100% кворум и е бил представен 100% от капитала на ответното дружество, което е категорично невярно.;

• протоколите не отразяват действителните обстоятелства;

• общи събрания не са провеждани;

• посочените решения не са приети;

• оспорва присъствието на г-н Т., в качеството му на представител на „Дар Финанс“ ЕООД, притежаващ 50% от капитала на дружеството.

С исковата молба са представени копия от: пълномощно от г - н А. Т. за г-н Л. С. и последващото му оттегляне; покана, протокол, списък на присъствали акционери и констативен протокол от проведено общо събрание на 22.01.2021г.; покана, протокол, списък на присъствали акционери и констативен протокол от проведено общо събрание на 23.02.2021г.; заповеди № РД-01-719/20.12.2020г., № РД -01-50/26.01.2021 г„ № РД-01-74/01.02.2021г. и № РД-01-105/16.02.2021г., издадени от министъра на здравеопазването на Република България, ограничаващи влизането на територията на страната; копия от разпечатки от кредитните карти на г-н Т., съгласно които на датите 15.01.2021г., 20.01.2021г., 22.01.2021г. и 23.02.2021г. същият е извършвал плащания в магазини и дрогерии в Халкидики, Република Гърция, както и надлежният им превод на български език; официално съобщение от Министерството на гражданската защита и управлението на кризи на Република Гърция относно налагането на по- строги противоепидемични мерки за Халкидики, списък на приложимите и към онзи момент „хоризонтални мерки“, както и надлежният им превод на български език; статии на български медии, свидетелстващи за действащите противоепидемичните мерки в Република Гърция.

С писмо изх. 328200-4433/07.03.2023г. на ГД „Гранична полиция“ МВР е установено, че в периода 20.12.2020г. до 24.02.2021г. за лицето А. Т., ЕГН ••••••••••, няма записани данни за преминавания през ГКПП на Република България.

С писмо 94-276/1/28.03.2023г. на СРЗИ /л.259/ е установено, че А. Т., ЕГН ••••••••••, е със статут „За карантина“, което означава, че не е налагана карантина, тъй като към момента на проверката /27.02.2023г./ не са налице условия съгласно чл. 61 от Закона за здравето.

По делото е прието заключение на съдебно – почеркова експертиза, представена на 03.04.2023г. /л.268/, изготвено от вещото лице С. Ц., според което подписите, положени както следва:

• в мястото за „Дар финанс ЕООД: ...“ на Покана от „Прохорово майнинг“ АД, за свикване на Извънредно общо събрание, насрочено за 23.02.2021г., получена на 20.01.2021г.;

• в графа „Подпис на акционера: “ за „ДАР ФИНАНС“ ЕООД - А. Т.“ в Списък на акционерите, присъствали на Извънредното общо събрание на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ АД, проведено на 22.01.2021 г. - в графа „Подпис на акционера: “ за „ДАР ФИНАНС“ ЕООД - А. Т.“ в Списък на акционерите, присъствали на Извънредното общо събрание на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ АД, проведено на 23.02.2021г., са ксерокопия на подписи, които не са изпълнени от А. Т.. По делото е прието заключение на тройна съдебно – почеркова експертиза, представена на 20.09.2023г. /л.304/, изготвено от вещите лица Г. М., М. З. и Д. Д., според което: подписите за „Дар финанс“ ЕООД - А. Т.“ в покана от „Прохорово майнинг“ АД за свикване на Извънредно общо събрание на 23.02.2021г., получена на 20.01.2021г., списък на акционерите, присъствали на Извънредно общо събрание, проведено на 23.02.2021г. и в списък на акционерите, присъствали на Извънредно общо събрание, проведено на 22.01.2021г. не са положени от А. Ж. Т.. Страните спорят, налице ли са вписвания на несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ по партидата в търговския регистър на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, ЕИК: 202704980, с актове за вписване по заявления А5, както следва: А5 20210209120132 и А5 20210324145912, като последица от взети решения на извънредни общи събрания на акционерите, проведени на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Според Решение № 123 от 14.03.2007г. на ВКС по т.д.№ 891/2006г., ТК, II о., разрешението по което настоящият състав на съда въприема - посоченото в т.1 на на ТР №1/6.12.2002г. на ОСГК на ВКС, че „нищожно е и липсващото /невзето/ решение, което обаче е отразено в протокола на ОС или в протоколната книга, а също и ако е вписано в Търговския регистър“, визира случаите, когато на общото събрание изобщо не е било провеждано гласуване по дадения въпрос и въпреки това, в протокола от същото или в протоколната книга е вписано, че е било взето решение. Само при това положение, ще е налице хипотезата на липсващо решение, чиято нищожност следва да бъде релевирана чрез иск по чл.97, ал. 1 ГПК. Когато обаче е проведено гласуване от участващите в общото събрание, това означава наличие на взето решение, като съответствието на същото със закона и устава може да бъде преценявано единствено и само чрез иска по чл.74 ТЗ“.

Според Решение № 188 от 3.10.2011г. на ВКС по т.д.№33/2009г., II т. о., ТК, разрешението по което настоящият състав на съда въприема - Конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са: когато въобще не е проведено ОС на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Нарушенията на процедурата по свикването и провеждането на ОС, наличието на кворум и необходимото мнозинство за вземане на решенията води до тяхното опорочаване, но не ги прави липсващи, а незаконосъобразни. В този смисъл са и Решение № 100 от 4.06.2010г. на ВКС по т.д.№799/2009г., II т.о., ТК и Решение №70 от 25.08.2014г. на ВКС по т.д.№ 3560/2013г., I т.о., ТК.

Ищецът е основал исковете си на твърдения в исковата молба: за проведени извънредни общи събрания на акционерите в „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., в които не е взел участие управителят А. Т. на един от акционерите - „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, който в периода от 29.11.2016г. до 02.06.2021г. е бил представляван от Л. С.; за получени покани за свиканите общи събрание акционера /ищцовото дружество/ – на 21.12.2020г. за първото събрание от пълномощника на управителя; на 20.01.2021г. за второто събрание, като подписът наподобява подписа на управителя Т., без да е указано изрично, че се подписва; на датите на провеждане на процесните извънредни общи събрания на акционерите /22.01.2021г. и 23.02.2021г./ управителят А. Т. не е бил на територията на Република България, не е имал възможност да положи подписа си върху списъците на присъстващи акционери на общите събрания, проведени на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., както и да удостовери с подписа си приемането на поканата на 20.01.2021г.; за взети решения на проведените извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, които ищецът твърди, че са нищожни – поради противоречието им с правния ред чрез подправяне на личния подпис на А. Т. на присъствените списъци на акционерите, както и на поканата за провеждането на събранието на 23.02.2021 г., както и поради приемането на решенията от лице, което не е член на общото събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, и въз основа на които са вписани несъществуващи обстоятелства с актове за вписване - А5 20210209120132 и А5 20210324145912.

Според заключенията по допуснатите по делото съдебно – почеркови експертизи, еденична и тройна, които съдът кредитира, като обосновани и правилни, подписите за „Дар финанс“ ЕООД - А. Т.“ в покана от „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД за свикване на Извънредно общо събрание на 23.02.2021г., получена на 20.01.2021г., списък на акционерите, присъствали на Извънредно общо събрание, проведено на 23.02.2021г. и в списък на акционерите, присъствали на Извънредно общо събрание, проведено на 22.01.2021г. не са положени от А. Ж. Т.. При съобразяване на цитираната съдебна практика, твърденията на ищеца в исковата молба за релевантните за спора факти и представените с исковата молба протоколи от проведените извънредни общи събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД от 22.01.2021г. /л.16 и 17/ и 23.02.2021г. /л.23-27/, съдържащи оспорените решения, настоящият състав на съда приема, че не са налице вписвания на несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ по партидата в търговския регистър на ответното дружество, а вписване на съществуващи обстоятелства, като последица от взети решения от извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, проведени на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., поради което предявените искове са неоснователни.

В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че с исковата молба не са оспорени протоколите от процесните извънредни общи събрание на акционерите на ответното дружество, които не носят подписа на управителя на ищцовото дружество - акционер, удостоверяват провеждането на събранието и съдържат взетите решения, които според ищеца са нищожни. А и твърденията на ищеца в исковата молба относно провеждането на извънредните общи събрания и съставянето на протоколи, в които са отразени взетите оспорени решения, съставляват признание съдържащо неизгодни за ищеца факти, релевантни за спорното право, което преценено по реда на чл.175 ГПК с оглед на всички обстоятелства, включително и представените от протоколи с исковата молба, които не са оспорени, обосновава извод, че на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г. са проведени извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, за които са съставени протоколи, съдържащи взетите решения оспорени от ищеца.

Съгласно чл.372, ал.2, изр.2 ГПК в допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната, като според Определение № 362 от 30.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№ 156/2010г., I т.о., ТК - уточняването на обстоятелствата би могло да е с характер на пояснение относно наведени твърдения, които не изменят релевантните за спора факти, обуславящи основанието на претенцията, а допълнителните - нови твърдения за факти и обстоятелства също следва да са във връзка с първоначалните.

В случая с допълнителната искова молба ищецът е направил допълнения и уточнения на исковата си молба, като е изменил част от твърденията си за релевантните за спора факти – вече твърди, че протоколите от проведените извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и 23.02.2021г. са неверни и неавтентични; протоколите не отразяват действителните обстоятелства; общи събрания не са провеждани; посочените решения не са приети, което е процесуално недопустимо на този етап от производството, поради което същите не следва да бъдат съобразявани при решаването на спора по същество.

Дали взетите решения от проведените извънредни общи събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г., съотвестват на закона и устава на дружеството и дали същите са породили целените правни последици, съответно дали лицата, които са взели участие в общите събрания, предвид установените факти по делото /отсъствието на управителя на акционера „ДАР ФИНАНС“ ЕООД от страната и неподписването от него на поканата за свикване на общото събрание на 23.02.2021г., списъка на акционерите, присъствали на общото събрание проведено на 23.02.2021г. и списък на акционерите, присъствали на общото събрание, проведено на 22.01.2021г./, са имали право да участват в общите събрания и как това се е отразило на взетите решения, са въпроси, които могат и следва да бъдат преценявани в производство по чл.74 ТЗ, каквито искове в случая не се твърди да са предявени.

Спора относно участието или неучастието на акционер в процесните извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, проведени на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г., съответно законосъобразното упражняването на членствени права от него, какъвто в същността си е спора между страните, не може да бъде разрешен в производството по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ а следва да намери разрешението си в производство по реда на чл.71 или чл.74 ТЗ, което ще се отрази върху доказването редовноста на свикването и провеждането на процесните извънредни общите събрания на акционерите /кворума за приемане на решения/, съответно на извода относно законосъобразността на взетите решения от общото събрание.

В производството по чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ съдът не може да извършва проверка по отношение законосъобразността на вписаното обстоятелство – дали е опорочена процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения /процесуална незаконосъобразност/, поради обстоятелството, че в процесните общи събрания не е взело участие лице, което е акционер, което по същество се иска да бъде установено чрез предявените искове.

В подрепа на този извод са и мотивите към т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2002г., ОСГК, в които е посочено, че – когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения /процесуална незаконосъобразност/ или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл.74 ТЗ, както и че – при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство /решение на общо събрание на управителен или надзорен орган на дружеството/. Ако решението на ОС е незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, основани на твърдения за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в противоречие между фактическа и правна част на мотивите, в които е прието, че доказателствената сила на двата протокола относно отразеното в тях за присъствалите акционери е изцяло оборена, във връзка с което са посочени различни констатации на съда и са обсъдени доказателства по делото / заключенията по на приетите експертизи/, и едновременно с това, че другият акционер „М ТЕХНИК“ ЕООД е присъствал на общите събрания. След като съдът сам е приел, че доказателствената сила на протокола /като диспозитивен и свидетелстващ документ/ е оборена изцяло, поради наличието подправения подпис на г-н Т. и поради факта, че по време на общите събрания той не е бил в България, следователно отразеното в него присъствие на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД не съответства на действителността, то последващото позоваване на този протокол от страна на съда, за да аргументира присъствието на другия акционер „М ТЕХНИК“ ЕООД противоречи на процесуалния закон. Дори и да се приеме, че твърденията на въззивника относно допуснати противоречия в мотивите на обжалваното решение са верни, това не може да обоснове твърдяната неправилност на обжалваното решение и отмяна на същото, поради съвпадането на крайните изводи на съдилищата по отношение неоснователността на предявените искове и мотивите в настоящето решение.

По същите мотиви неоснователни са и възраженията относно нелогични изводи на съда, който от една страна приема, че на проведеното на 23.02.2021г. общо събрание е присъствал пълномощникът на г-н Т. - г-н Л. С., но не в качеството си представляващ „ДАР ФИНАНС ЕООД, а от друга страна, посочва, че и двете общи събрания са свикани редовно, макар и поканата за второто общо събрание да не е подписана от г-н Т., тъй като „на него е присъствал неговият пълномощник, макар и в друго качество, но съответно явно е бил уведомен своевременно за това общо събрание“.

Изложените съображения относно присъствието или неприсъствието на Л. С. на общи събрание на акционерите на ответното дружество, качеството, в което евентуално е присъствал, евентуално причините да не удостовери с подписа си вземането на процесните решения, съответно изводите на съда в тази насока, са ирелевантни за правния спор, предвид приетото относно правомощията на съда производството по чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не могат да обосноват твърдяната неправилност.

По същите мотиви неоснователни са и възраженията срещу неясни и противоречиви констатациите на съда относно поканата за общото събрание на 23.02.2021г. до „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, съответно изводите на съда за редовно свикване и провеждане на общите събрания.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, основани на твърдения за нарушение на материалния закон.

Въззивникът излага съображения, че атакуваните решения са нищожни, защото протоколите не отразяват действителните обстоятелства, че общи събрания не са провеждани, че посочените решения не са приети, както и че г-н Т., в качеството му на представител на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД. не е присъствал на тях. По въпроса за провеждане на процесните общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г. съдът изложи мотиви, като въз основа на преценка на доказателствата по делото и изявленията на ищеца в исковата молба прие, че такива са проведени, поради което не се налага да бъдат преповтаряни. Дали съставените протоколи отразяват действителните обстоятелства относно присъствието на общите събрания на г - н Т., в качеството му на представител на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, а и на други лица, включително и на другия акционер, и как това отразява на атакуваните решения на общите събрания е въпрос, който касае законосъобразността на взетите решения и следва да бъде разрешен в производство по реда на чл.71 или чл.74 ТЗ, а не в производството по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, в което проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство, в какъвто смисъл са и мотивите към т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002г., ОСГК, поради което не е налице твърдяното противоречие с цитираното решение и нарушение на материалния закон.

По същите мотиви неоснователни са възраженията, основани на твърдения, че протоколите от общите събрания и присъствените списъци към тях са подписани от лице, което не е имало право нито да присъства на събранията, нито да взема решения от името на „Дар Финанс“ ЕООД, което е още едно основание за нищожност на решенията, както и че неправилно съдът е приел, че решенията са незаконосъобразни поради липса на кворум поради неучастие на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, като заключение противоречи не само на закона и на съдебната практика, но и на морала и добрите нрави.

Изложените съображения, че ограничаването на оспорване на решения, взети с подправени подписи на акционер, със сроковете за предявяване на иск по чл.74 ТЗ създава условия за правна несигурност и несправедливост, са несъстоятелни, тъй като не са свързани конкретно с обжалваното решение и предмета на делото, а и не съотвестват на разпоредбите на закона и Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002г., ОСГК.

Цитираните решения и определения на Върховния касационен съд, Окръжен съд – Варна, Апелативен съд – София, Апелативен съд – Варна, Апелативен съд – Пловдив, в подрепа на възраженията на въззивника нямат задължителна сила за съда, по смисъла чл.130, ал.1 ЗСВ, и не могат да обосноват промяна в направените изводи, които са съобразени с разпоредбите на закона и Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2002г., ОСГК.

При съобразяване на горното и поради съвпадане на крайните изводи на градския съд и апелативния съд, настоящият състав на съда приема, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По частната жалба:

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване.

Обжалваното определение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с търсената защита, е валидно и допустимо.

Страната е представила списък за разноски по чл.80 ГПК в последното по делото съдебно заседание, поради което съдът е дължал произнасяне по направеното в срока по чл.248 ГПК, ал.1 ГПК искане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Основателни са възраженията в частната жалба за подаден отговор на молбата по чл.248 ГПК в законоустановения срок - вх. № 25566 от 05.03.2024г. по описа на СГС.

За да удостовери сторените разноски ответното дружество – „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, е представило към списъка по чл.80 ГПК, с който претендира сумата от 8 700 лв. – фактура № 1000001940 от 10.04.2023г., издадена от Адвокатско дружество С. с получател „Прохорово Майнинг“ АД за процесуално представителство пред СГС по т.д. № 724/2022г., ТО, VI-11 състав за сумата от 6 000 лв. без ДДС или 7 200лв. с ДДС; платежно нареждане от 13.04.2023г., с което PRO TREJT FINANS KONSULT EOOD е заплатило на ADVOKATSKO DRUJESTVO SAVOVA сумата от 7 200лв., с посочено основание – F. № 1000001940/10.04.23 PLASANE V POLSA NA PROXOROVO MAJNING AD. По делото е приложено платежно нареждане от 21.04.2023г., с което ПРО ТРЕЙД ФИНАНС КОНСУЛТ ЕООД е заплатило сумата от 1 500лв., с посочено основание – тройна експ. т.д. № 724/2022г. СГС VI-11, задължено лице Прохорово Майнин АД.

По делото е представено пълномощно, с което „Прохорово Майнинг“ АД, чрез представляващата го П. Б. Б., е упълномощило адвокат Г. С. Я., Адвокатско дружество С., да представлява „Прохорово Майнинг“ АДпо т.д. № 724/2022г., ТО, VI-11 състав, но в същото не е уговорен размер на адвокатско възнаграждение и начин на плащане на същото.

Предвид установеното, не може да се направи извод, че страните са постигнали съгласие относно размера и начина на плащане на претендираното адвокатско възнаграждение, след като липсват съвпадащи волеизявления по тези въпроси.

В мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК, е прието, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, както и че страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, като тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.

Представените от ответника писмени доказателства със списъка по чл.80 ГПК за установяване на направените разноски за адвокатско възнаграждение са изходящи от адвокатското дружество и макар и да съвпадат по размер с платената сума от третото лице не могат да обосноват осъждане на ищеца по чл.78, ал.3 ГПК. Това е така, тъй като при липса на договор за адвокатска услуга сключен между адвокат и клиент, съответно съгласие между адвоката и страната относно размера и начина на плащане на адвокатското възнаграждение, и плащане на адвокаско възнаграждение от трето лице, както е в случая, не може да се приеме, че третото лице е платило съобразно уговореното, съответно, че насрещната страна дължи заплатената сума. Да се приеме противното е неправилно, тъй като страните може да са уговорили безплатна правна помощ, може трето лице да е заплатило възнаграждение в по - голям размер от уговореното и не съобразно уговорения начин на плащане, поради което присъждането на сумата платена от третото лице би се оказало без основание или в по - голям размер, което не е в съотвествие с чл.78, ал.3 ГПК, а и в този случай съдът не може да прави предположения за отношенията между страните /адвокат, клиент, трето лице/ при плащане от трето лице, въз основа на които да обосновава правните си изводи при решаването на въпроса за разноските с оглед изхода на спора.

По отношение на заплатеното за вещите лица липсва посочване, че същото е о т името и за сметка на ответника, от което следва извод, че тези разноски не са направени от ответника и не следва да му бъдат присъждани, предвид мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи заплащане на направените от ответника разноски по въззивното производство.

Страната е представила списък за разноски по чл.80 ГПК, с който претендира сумата от 12 000 лв., като е представила: фактура № 1000002211 от 18.03.2024г., издадена от Адвокатско дружество С. с получател „Прохорово Майнинг“ АД за процесуално представителство пред САС във връзка с депозиране на писмен отговор по ВЖ против решение по т.д. № 724/2022г., ТО, VI- 11 състав, за сумата от 6 000 лв. без ДДС или 7 200лв. с ДДС и платежно нареждане от 21.03.2024г. за плащане на сумата по фактурата от „Прохорово Майнинг“ АД; фактура № 1000002337 от 19.09.2024г., издадена от Адвокатско дружество С. с получател „Прохорово Майнинг“ АД за изготвяне на писмен отговор на молба по чл.248 ГПК и отговор на частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК и отговор по спор за разноските по в.т.д. № 480/2024г., САС, 6-ти търговски състав, за сумата от 4 000 лв. без ДДС или 4 800 лв. с ДДС и платежно нареждане от 25.09.2024г. за плащане на сумата по фактурата от „Прохорово Майнинг“ АД.

Предвид изхода на спора срещу определението по чл.248 ГПК на ответника не се дължат разноски в заплатения и пратендиран размер от 4 800 лв.

В последното по делото съдебно заседание процесуалните представители на ищеца направиха възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК за заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по въззивното производство.

Разгледано по същество възражението по чл.78, ал.5 ГПК е основателно.

При съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката фактически и правни действия по осъществяване на възложената му защита /представяне на мотивиран отговор на въззивната жалба и участие в открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства/ и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав на съда приема, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство в по - нисък размер от направените /7 200лв. с ДДС/, а именно в размер на 4 200 лв. с ДДС, в какъвто размер са заплатени разноски за адвокатско възнаграждение от ищеца.

Воден от тези мотиви и на основание чл.270, ал.1, пр.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд