Решение № 604 от 11.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 3138/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение № 4084/26.06.2025г. постановено по гр.д. № 8316/2024 г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, е отхвърлен предявения от В. Б. И. срещу „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване на установено липса на вземане за сумата от 1 904 433,33 лв., представляващо задължение по Договор за банков кредит от 19.12.2006 г., за което е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на Районен съд-Бургас, ведно със законната лихва от 29.08.2018г. до окончателното плащане, поради заличаване на длъжника „АКЛАДИ“ ООД в производство по несъстоятелност и погасяване на неудовлетворените му задължения по реда на чл.739 ал.1 ТЗ, за които задължения ищецът е поръчител. В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото. Жалбоподателят-ищец В. Б. И. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи предявения от него иск. Изтъква факта, че правния спор се свежда до това, дали с погасяване на главното обезпечено вземане, поради прекратяване на субекта - главен длъжник „АКЛАДИ“ ООД, заличен от регистъра, след проведено производство по несъстоятелност, приключило с решение за заличаване по реда на чл.632, ал.4 ТЗ поради непредплащане на разноски от кредитора „БАКБ“АД, се погасява и вземането на поръчителя, с оглед акцесорния характер на поръчителството. По делото е безспорно, че задължението му е възникнало именно по реда на чл.138 ЗЗД. На банката е било указано е да докаже качеството, в което ищецът се е задължил да отговаря като солидарен длъжник по договора за кредит, както и че процесното вземане е предявено в производството по несъстоятелност. В изпълнение на указанията на съда по делото са представени и приети като доказателства Молба с правно основание чл.685 ТЗ по т.д.№ 179/2019г. ведно с извлечение, Списъците по чл.686 по т.д.№ 179/2019г. на БОС и Определение № 260263/05.03.2021г. на БОС по т.д. № 179/2019г. Уточнено е, че поръчителството е инкорпорирано в самия договор за кредит. От така представените доказателства се установява идентичност между така предявените по търговското дело вземания от БАКБ АД от длъжника „Аклади“ ООД и тези, въз основа на които са били издадени изпълнителен лист № 3280/30.08.2018г. и Заповед за изпълнение № 3197/30.08.2018г. по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на РС- Бургас, по които е било образувано изп.д. № 965/2018г. по описа на ЧСИ 800 И. Б., което понастоящем е висящо. Видно от молбата на кредитора БАКБ АД и от Списъците на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, това вземане е било предявено и прието като обезпечено с договорни ипотеки, учредени с Нотариален акт № 114, том IV, per. № 6972, дело № 585 от 2006г. на нотарус, с per. № ••• на НК, Е. Б. с район на действие PC - Бургас, вписан вх. Per. № 20806/20.12.2006г. на Служба по вписвания - гр.Бургас, акт № 180,181, том XII, дело № 13807.13808/2006г. и Нотариален акт от 19.05.2019г. № 19, том II, per. № 3481, дело № 196 на нотарус, с per. № ••• на НК, Ц. А. с район на действие PC - Бургас, вписан с вх. Per. № 5879. на Служба по вписвания - гр.Бургас, акт № 151, том 2, дело № 2943, както и с Особен залог на търговското предприятие на „Аклади“ООД от 20.12.2026г. и Особен залог на движими вещи от 15.05.2015г. върху оборудването и обзавеждането на нощен бар и фитнес. Счита, че в случая е приложима нормата на чл.739, ал.1 ТЗ, според която непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Кредиторът БАКБ АД не е упражнил правата си в хода на производството по несъстоятелност на длъжника „Аклади“ООД, което е довело и до пълно погасяване на вземането му. Доколкото заличаването на търговеца е резултат от приключило производство по несъстоятелност по силата на чл.634, ал.4 ТЗ настъпва и погасяване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания, каквито са тези на „Българо-американска кредитна банка“ АД и които вземания са били предявени в посоченото производство, така и на непредявените вземания, без възможност да бъде приложено изключението, предвидено в чл. 739, ал. 2 ТЗ. На второ място счита, че ал. 2 на чл.739 е създадена с изменение на ТЗ, обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2016 г. В предишната редакция на текста законът е предвиждал погасяване на всички неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания, без разграничаване на обезпечени или необезпечени от трети лица. Със същото изменение на ТЗ, законодателят е променил чл.735 ал.2 ТЗ, като е предвидил, че производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица. От системното тълкуване на тези две разпоредби, става ясно, че идеята на законодателя е била да постанови, че при наличие на обезпечение, учредено от трето лице, когато изпълнението срещу обезпеченията не е приключило, производството по несъстоятелност не се прекратява и неудовлетворените вземания, за които са учредени обезпечения от трети лица, не се погасяват. Ако производството е прекратено и търговецът - длъжник е заличен, се прилага общият принцип на правото, че не може да има нито право, нито задължение без титуляр и вземането се погасява. Твърди, че за да бъде приложено изключението, предвидено в чл. 739, ал. 2 ТЗ, търговецът следва да не е заличен, какъвто настоящият случай не е. Освен това, разпоредбата на чл.739, ал.2 говори за „учредени“ обезпечения, който термин навежда на мисълта, че законодателят е имал предвид реалните обезпечения - залог, ипотека - които именно се „учредяват“. По този въпрос практика на ВКС е еднозначна и е закрепена в редица съдебни актове, като например Решение № 265 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2553/2017 г., II т. о., ТК, в което е даден отговор, че менителничното поръчителство, представлява лично обезпечение, учредено от трето лице, което не може да бъде пречка по смисъла на чл.735 ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. След като наличието на лични обезпечения не е пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, то изводът е, че те не са измежду визираните в правната норма на чл.739, ал.2 ТЗ изключения, поради което същите се погасяват съобразно предвиждането в първата алинея на същата правна норма. Поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД не попада в обхвата на учредени обезпечения от трети лица,под нормата на чл.739 ал. 2 ТЗ поради своята акцесорност към задълженията на длъжника,който вече е заличен. Приемането на обратното ще означава дерогация на всички законови норми регламентиращи поръчителството в базовият ЗЗД. Поръчителството като функция на друг главен дълг не може да съществува самостоятелно, а само във връзка с главното задължение. Именно поради акцесорния му характер, поръчителство в случая е погасено със заличаването на длъжника. Следващият въпрос е дали с погасяване на главния дълг на соченото основание, както и вследствие на заличаване на главния длъжник въз основа на постановено решение по реда на чл.632, ал.4 ТЗ, поради неплащане на разноските от страна на кредитора БАКБ АД, задълженията на поръчителя В. Б. И. са се погасили на основание чл.146, ал.З ЗЗД. Предпоставка за действието на договора за поръчителство е съществуването на главен дълг. Ето защо, погасяването на главния дълг има аналогично действие и за поръчителството. Този извод следва пряко от акцесорния характер на поръчителството - аргумент от чл.138 ал. 2 и чл.142 ЗЗД - ако главният дълг е погасен, поръчителят също се освобождава. Съгласно нормата на чл.142 ЗЗД поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Предвид акцесорния характер на поръчителството, то се прекратява при прекратяване на обезпеченото главно задължение чрез изпълнение или други погасителни способи - прихващане с вземане на длъжника, опрощаване, заличаване на длъжника, както и поради изтекла давност. Изключения от правилото за акцесорната отговорност на поръчителя са уредени в изрични законови разпоредби в защита интересите на поръчителя - например в нормите на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 148 от ЗЗД. Претендира разноски. Въззиваемата страна „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ е обща и приложима при всички случаи на приключване на производството - независимо дали по реда на чл.632, ал.4 или по този на чл.735, ал.2 ТЗ. Съдебната практика приема, че наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица (договорно или менителнично поръчителство, встъпване в дълг) не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаването на търговеца главен длъжник, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят, тъй като вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват - така решение № 158 от 10.07.2018 г. по т. д. № 2369/2017 г„ Т. К„ IТ. О. на ВКС. Не е налице хипотезата на непредявени в производството по несъстоятелност вземания по смисъла на чл.739, ал.1 ТЗ, тъй като вземанията на ответника-кредитор по описания договор за кредит са предявени в производството по несъстоятелност и са включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на предявените вземания. Обезпечените (с поръчителство и договорна ипотека) вземания на Банката се явяват приети, но неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания, които обаче въпреки прекратяването на производството по несъстоятелност на основание чл.632 ТЗ, не са погасени на основание чл.739, ал. 2 ТЗ, тъй като е налице второто установено от закона изключение - тези парични вземания са обезпечени с учредени от трети лица лични обезпечения /поръчителство/. Твърди, че неплатежоспособността или неправосубектността на някой от солидарните длъжници не погасява вземанията на кредитора по отношение на останалите солидарни длъжници. По така изложените съображения съдът правилно е приел, че при прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на несъстоятелния търговец, на основание чл.739, ал.2 ТЗ останалите неудовлетворени парични вземания на „БАКБ” АД са погасени само по отношение на кредитополучателя, но не и спрямо останалите солидарни длъжници по договора за кредит. Висящността на производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник лични и/или реални обезпечения не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност по аргумент от чл. 739, ал.2 ТЗ, като дори след прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на несъстоятелния търговец, това изпълнение може да продължи, след като взискателят има непогасени вземания по конкретен изпълнителен титул. Обратното би означавало необосновано ощетяване на интересите на добросъвестния кредитор и предоставяне на възможност за процесуални злоупотреби, нарушаващи правата му, както от страна на длъжника, така и от страна на трети лица, какъвто е и настоящия случай. Претендира разноски. Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК вр.чл.739, ал.2 ТЗ за липса на вземания, в общ размер на 2 436 675,92 лв., за които е образувано изп.д. № 965/2018 г. на ЧСИ И. Б. въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.08.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 6282/2018 г., по описа на РС-Бургас, поради заличаване на длъжника в производство по несъстоятелност и погасяване на неудовлетворените му задължения по реда на чл. 739, ал.1 ТЗ, за които задължения ищецът е поръчител. Уточнява, че с изпълнителен лист от 30.08.2018 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на РС - Бургас „АКЛАДИ“ ООД, В. Б. И. и С. В. Д. са осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата в общ размер от 4 084 712,20 евро, дължима на основание договор за банков кредит от 19.12.2006 г. както и сключените към него седемнадесет анекса. Договорът е сключен между „БЪЛГАРО- АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД и „АКЛАДИ“ ООД, с поръчители - В. Б. И. и С. В. Д.. Кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека, като в полза на кредитора е вписана привилегия по отношение на всички имоти в нея. Банката е предприела действия за събиране на вземането си по изп. д. № 965/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б., което е висящо. Част от дълга е погасен в хода на изпълнителното производство, като към момента задължението възлиза на 2 436 675,94 лв. С решение № 179/16.09.2020г. по т.д. №179/2019 г. на БОС е открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност на „АКЛАДИ“ ООД. Производството е прекратено на основание чл.632, ал.3 ТЗ като на 13.07.2023 г. е постановено заличаване на дружеството. Твърди, че заличаването се дължи на виновно поведение на кредитора – невнасяне на средства за възобновяване на производството. Заличаването на „АКЛАДИ“ ООД, в хода на изпълнителното производство е довело до прекратяване на изпълнението спрямо него. Намира, че с погасяване на главното обезпечено вземане поради прекратяване на субекта- длъжник се погасява и вземането на поръчителя, с оглед акцесорния характер на поръчителството. Сочи, че погасяването на главния дълг е станало след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство, с което обосновава правния си интерес от иск по чл.439 ГПК. Банката твърди, че спрямо физическите лица - поръчители заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като не са депозирали възражения в сроковете по ГПК. Сочи, че прекратяването на изпълнителното производство спрямо един от солидарните длъжници - „АКЛАДИ“ ООД, не пречи принудителното изпълнение да продължи по отношение на останалите солидарни длъжници. Позовава се на новата ал.6 на чл.637 ТЗ, с която е дадена възможност на кредитора да образува нови дела срещу длъжника и след откриване на производството по несъстоятелност за вземания, обезпечени с имущества на трети лица, какъвто е настоящият случай. Оспорва становището на ответника, че съгласно чл.739, ал.1 ТЗ след като търговецът е заличен, то и отговорността на солидарните длъжници е погасена. Сочи, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват, ако за тяхното обезпечаване са учредени обезпечения от трети лица, независимо, че несъстоятелният длъжник е заличен като субект, какъвто е и настоящия случай, като се позовава на трайната съдебна практика на ВСК - Решение № 158 от 10.07.2018 г. на ВКС по от т.д. № 2369/2017 г., I ТО, ТК, както и Решение № 1300 от 6.12.2021 г. на САС по в. гр. д. №2005/2021 г. Твърди, че макар и неудоволетворени в производството по несъстоятелността вземанията му не са погасени именно защото са учредени обезпечения от трети лица – поръчителство. От фактическа страна се установява, че на 19.12.2006г. е сключен договор за банков кредит, последван от 17 бр. анекси към него, сключени в периода 18.05.2009г. – 08.12.2017г. между БАКБ, като кредитодател и „Аклади” ООД като кредитополучател, а ищецът и С. В. Д. са поръчители по същия. По силата на чл.2.01. от договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 232 518 евро, а кредитополучателят е поел задължение да плати всички предоставени по кредита суми, заедно с лихви и такси (чл.9.01). В раздел XII от договора са уговорени обезпечения, сред които (наред с други) договорна ипотека, учредена от ищеца и Е. П. Г. върху недвижим имот в гр. София (чл.12.01, б. (аг)), както и поръчителство чрез поемане на задължение от ищеца и С. В. Д. да отговарят солидарно с кредитополучателя за всички парични задължения до пълното и окончателното им погасяване (чл.12.01, б. (в)). Видно от Удостоверение, издадено от съдебния изпълнител по изп.д. №20188000400965, същото е образувано по молба на взискателя „БЪЛГАРО- АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД срещу солидарните длъжници: „АКЛАДИ“ ООД, В. Б. И. и С. В. Д. въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 30.08.2018 г. от РС-Бургас по гр.д. №6282/2018 г. Изпълнителното производство е все още висящо към датата на приключване на устните прения. С решение №179 от 16.09.2020 г. на ОС-Бургас по т.д. №179/2019 г. е обявена неплатежоспособността на „Аклади” ООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Процесното вземане на „БАКБ“ АД по Договора за банков кредит от 19.12.2006 г. е предявено пред съда по несъстоятелността и е включено от синдика в списъка на приетите вземания. С решение №260037 от 30.06.2023 г. на ОС- Бургас по т.д. №179/2019 г. съдът е констатирал, че в хода на производството по осребряване на имуществото е констатирана липса на средства за осигуряване на развиване на производството по несъстоятелност и никой от кредиторите не е предплатил указаната от съда сума за разноски. След спиране на производството и изтичане на законовия едногодишен срок не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, поради което същото е прекратено. Съдът е разгледал възражение от страна на банката срещу прекратяването поради висящо индивидуално принудително производство, по което е взискател и на основание чл. 735, ап. 2 ТЗ, която разпоредба предвижда изключение за прекратяване на производството по несъстоятелност при изчерпване на масата на несъстоятелността - когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило. Съдът е посочил в мотивите си, че тази разпоредба е неприложима в случаите на невъзможност за продължаване на производството по несъстоятелност при липса на средства за покриване на разноските и с решение е прекратил производството по несъстоятелност, като е заличил „АКЛАДИ“ ООД от търговския регистър. Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: СГС е отхвърлил иска като неоснователен като е посочил, че разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ е обща и приложима при всички случаи на приключване на производството – независимо дали по реда на чл.632, ал.4 или чл.735, ал.2 ТЗ. Съдебната практика приема, че наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица (договорно или менителнично поръчителство, встъпване в дълг) не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаването на търговеца- главен длъжник, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят, доколкото вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват – така решение № 158 от 10.07.2018 г. по т. д. № 2369/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. САС споделя горния извод, тъй като смисълът на разпоредбата за погасяване на акцесорното задължение на поръчителя при погасяване на главното такова е свързан с бездействието на кредитора да упражни своите права, при това виновно. Липсата на надлежно привнесени разноски в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.632 ТЗ не може да се приравни автоматично на виновно бездействие по смисъла на чл.146 ал.3 ЗЗД. Съгласно Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т.д. № 404/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., касационното обжалване е допуснато за отговор на материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за погасяване на поръчителството по чл.146 ал.3 ЗЗД и доколко невъзможността поръчителят да встъпи в правата на кредитор следва да е окончателна, като е отговорено, че поръчителството се погасява на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗД, когато поради виновни действия на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му и не би могъл да получи удовлетворение от длъжника; невъзможността за суброгиране трябва да е окончателно настъпила. При тълкуване разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ЗЗД съставът на ВКС е направил разграничение между възможността на поръчителя да встъпи в правата на кредитора и възможността на поръчителя да реализира правата, в които е встъпил, като релевантна за отпадане отговорността на поръчителя е приета невъзможността да реализира правата, в които е встъпил, както и че вземането на поръчителя е различно по основание, а размерът му се формира от размера на изплатения чужд дълг, лихви, разноски, вкл. и разноски по изпълнението. По съображения, че възможността за суброгиране на поръчителя в правата на кредитора - взискател по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК може да бъде реализирана не само в рамките на образуваното вече изпълнително производство срещу главния длъжник, но и в ново изпълнително производство, след доказване на предпоставките за суброгиране, до изтичане на давността срещу главния длъжник, по същество съставът на ВКС е отрекъл недължимостта на вземането по изп.дело поради прекратяване на поръчителството на основание чл.146 ал.3 ЗЗД. Относимо в случая е даденото със същото разрешение, че невъзможността за суброгиране следва да е окончателно настъпила, което обстоятелство е отречено, доколкото към момента продължава индивидуално принудително изпълнение в гр.Бургас спрямо трети лица – ипотекарни длъжници. Следователно ако поръчителят плати дълга – частично или изцяло, би могъл да се суброгира в правата на взискателя /банката/ до размера на платеното. С изтичането на предвидените в чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ преклузивни срокове се погасява единствено процесуалното право за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, при което, въпреки че материалното право все още не е погасено /чл. 739, ал. 1 ТЗ/, кредиторът не може да реализира вземането си нито чрез универсалното принудително изпълнение, нито в недопустимото поради производството по несъстоятелност индивидуално принудително изпълнение. Ето защо невъзможността за суброгиране на поръчителя в правата на удовлетворения кредитор по см. на чл. 146, ал. 3 ЗЗД трябва да е окончателно настъпила и то поради виновни действия на кредитора/взискателя. Такава невъзможност би могла да е налице при прекратяване от страна на кредитора на дадени от длъжника или от трети лица обезпечения, както и при погасяване на самото материално право, установено с изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист. В случая материалното право не е погасено. По силата на чл. 739, ал. 2 ТЗ вземанията на ищеца не следва да се считат погасени, доколкото за тях има учредено обезпечение от трето лице. Видно от представените от ищеца писмени доказателства - Нотариален акт № 114 от 20.12.2006 г. и Молба до Служба по вписванията – Бургас от 19.05.2015 г. се установява, че за обезпечение на вземанията на банката по процесния договор за банков кредит е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, която е подновена. Не е спорно по делото, че кредитополучателят „АКЛАДИ“ ООД се е разпоредил с имотите, предмет на договорната ипотека, и към настоящия момент същите се притежават от трети лица. Това е факт правно ирелевантен, доколкото ипотеката следва имота, независимо в чия собственост се намира той. Съдебната практика признава възможността на ипотекарния кредитор да се снабди с изпълнителен лист по чл. 173, ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 417, т. 6 от ГПК направо срещу третото лице - ипотекарен длъжник, като принудителното изпълнение ще се ограничи само до предоставеното ипотечно обезпечение. Няма данни заповедите по чл. 417 ГПК да са били оспорени, като при евентуално възражение по чл. 414 от ГПК ищецът разполага с иск по чл. 422 от ГПК за признаване на правото да се удовлетвори от равностойността на ипотекираните имоти. Още повече вземането на банката е било предявено и прието от синдика в производството по несъстоятелност. На второ място и независимо от гореизложеното разпоредбата на чл.739 ТЗ визира единствено неупражнените в срок права на кредитора т.е. непредявените пред синдика. В случая преди прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ал.4 ГПК, банката е предявила своето вземане на 13.10.2020г. пред синдика, а той го е приел и включил в списъка на приетите вземания по ред на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ при наличието на две ипотеки. В този смисъл с оглед приетите разрешения в Тълкувателно решение № 2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, се погасяват на основание чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност, прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ, вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника, тъй като всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са били предназначени за търговската му дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговскивземания, които са ги предявили в производството по несъстоятелност. С аргумент от противното след като банката е предявила своето вземане пред синдика и то е прието и включено в списъка, същото не се погасява по реда на чл.739 ТЗ, независимо от факта на прекратяване по реда на чл.632 ал.4 ТЗ. С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции решението следва да бъде потвърдено. На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза въззиваемата страна- взискател направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма направени и не следва да се присъждат. На осн.чл.78 ал.8 ГПК е дълимо единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът