Решение № 39 от 26.2.2026 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 67/2026 г.

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба, постъпила чрез ЧСИ С. К., рег. №809, с район на действие ОС Велико Търново, от С. М. М., ЕГН:••••••••••, с адрес гр. С., чрез пълномощник адв. Н. Д., против Постановление от 19.12.2025 г. на ПЧСИ Е. Р., в което е обективиран отказ за вдигане на наложена възбрана по изп.д. №20067350400179 по описа на ЧСИ И. И., с рег. №735 и район на действие ОС Г., върху следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от масивна жилищна сграда с адрес: гр. Г., с площ 64 кв. м и 1/2 ид. ч. от дворище пл. № 1231 с площ 184,50 кв. м, находящо се в гр. Г., кв. 42, 30-та част. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление, като се излагат следните доводи: Посочените идеални части от сграда и дворище са собственост на жалбоподателката в качеството й на наследник на М. И. М., ЕГН: •••••••••• – длъжник по ИД № 179/2006 г. по описа на ЧСИ И. И.. След загубване на правоспособността на ЧСИ И. И., неговият архив е предаден на ЧСИ С. К.. С молба вх. № 44463/28.11.2025 г. С. М. е направила искане цитираната възбрана да бъде заличена, като с обжалваното постановление искането е оставено без уважение. Изразява се несъгласие с мотивите на ПЧСИ, като се твърди, че обжалваното постановление представлява отказ измежду визираните в чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Тъй като в случая изпълнителното дело физически липсва, информация за него следва да бъде почерпена от електронно-информационната система на ЧСИ И. И., с достъп до която ЧСИ С. К. разполага. Твърди се, че наличните данни доказват, че по делото е настъпило основанието за неговото прекратяване, визирано в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а оттам са налице и предпоставките на чл. 433, ал. 3 ГПК за вдигане на служебно наложените възбрани и запори. Оспорва се правния извод в обжалваното постановление, че доколкото процесното изпълнително дело не било открито и предадено на ЧСИ С. К., същата нямала правомощия да извършва действия по него. След постъпване на жалбата в ОС Г., адв. Д. е представил заверени преписи от документа, въз основа на който в АВ е вписана процесната възбрана, както и преписизвлечение от описната книга за изпълнителните дела за 2005 г. по описа на СИС при РС - Г.. Другата страна по изпълнителното производство – взискателят Б. П. В., гр. Г., не е подал писмено възражение по жалбата. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ПЧСИ Е. Р. е изложила мотиви, съгласно които счита, че жалбата се явява недопустима, тъй като отказът за вдигане на обезпечителни мерки не попада сред подлежащите на обжалване действия по чл. 435, ал. 2 ГПК. Съобразявайки необичайната ситуация, счита, че жалбата следва да бъде разгледана, но по същество я намира за неоснователна. Посочва, че в закона липсва механизъм, с който съдебният изпълнител да изпълни молбата за вдигане на наложената възбрана. Съдебният изпълнител може да извършва законосъобразни изпълнителни действия по изпълнителни дела, образувани по неговия опис или делегирани съгласно чл. 18 ал. 5 и ал. 6 3ЧСИ. Посочва, че ЧСИ И. И. с рег. №735 и район на действие ОС Г. е загубил правоспособност на основание чп.31, ал.1, т.7 от ЗЧСИ, с оглед на което служебният му архив е прехвърлен и предаден на основание на заповеди на Министъра на правосъдието на ЧСИ С. К. с рег. №809 и район на действие ВТОС. При приемане на архива комисията е установила физическата липса на част от изпълнителните дела, образувани според деловодната програма на ЧСИ И. И. „Е.", като едно от липсващите дела е и изпълнително дело №20067350400179. Откриват се данни във входящ регистър - молба за образуване на изпълнително дело с вх. №354/01.08.2006 г. от Б. П. В., без наличие на сканирани документи и в секция основна информация - статус на изпълнителното дело "свършено" и архивен № 512/2012г. В секция "Изпълнителни титули и страни по делото" е посочен: Изпълнителен лист - ГД №:239/2005г. на Районен Съд Г. и данни за страните в изпълнението: взискател Б. П. Д., ЕГН/ЕНЧ ••••••••••, гр/с. Г. ул."Н. Г." № 60 (Постоянен адрес) и длъжник М. И. М. ЕГН/ЕНЧ ••••••••••, гр/с. Г., ул." С. С. " № 30 (Постоянен адрес). В изходящия регистър на цитираното дело няма информация, т.е няма информация за наложените обезпечителни мерки и тяхното вдигане/ заличаване или връчване. С друга информация и документи на хартиен носител ЧСИ С. К. не разполага. Такива не са открити по време на приемане на служебния архив на ЧСИ И. И., което е наложило същият да бъде приет по опис с изрично посочване на делата, които са установени физически. С оглед на гореизложеното се изразява становище за законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, вкл. отказът за вдигане на обезпечителни мерки. От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На съда е служебно известно, че на 21.06.2024 г. е приключила процедурата по приемане-предаване на служебния архив на временно загубилия правоспособност ЧСИ И. И. на ЧСИ С. К., като за това обстоятелство ОС Г. е уведомен от определената за това комисия. В ГОС са получени и екземпляри от протоколите и описите на приетите изпълнителни дела, съгласно които не са открити 4639 изпълнителни дела, в т.ч. изп. д. №179/2006 г. по описа на ЧСИ И. И.. Видно от представеното препис-извлечение от описната книга за изпълнителните дела за 2005 г. на СИС при Районен съд Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №239/2005 г. по описа на РС Г. е образувано изп. дело 273/2005 г. по описа на СИС при ГРС, с взискател Б. П. Д. и длъжник М. И. М.. На 31.01.2006 г. изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ И. И. с рег. №735 и район на действие ОС Г. под номер 179/2006 г. по негов опис. Видно от представената справка от АВ за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на М. И. М. и молба с номер от дв.вх.рег. 999/05.04.2005 г., изхождаща от съдия-изпълнител при РС Г. по изп.д. №273/2005 г., по молба от взискателя Б. П. Д. е вписана възбрана върху следния недвижим имот: ½ идеална част от масивна жилищна сграда с адрес: гр. Г., ½ идеална част от масивна жилищна сграда със застроена квадратура от 64 кв. м., обособяваща едно жилиещ в гр. Г., ул. „С. С.“ №30 и и ½ ид. ч. от дворище пл. № 1231 с площ 184,50 кв. м, находящо се в гр. Г., кв. 42, 30-та част по плана на гр. Г., находящо се в гр. Г., ул. „С. С.“ №30. От представеното удостоверение, изд. на 13.11.2025 г. от Община Г., се установява, че М. И. М., ЕГН:••••••••••, е починал на 03.04.2025 г., а жалбоподателката С. М. М. е негов единствен наследник. На 28.11.2025 г. С. М. М., в качеството си на правоприемник на длъжника по изп. д. 179/2006 г. по описа на ЧСИ И. И. е подала молба до ЧСИ С. К. с искане за заличаване на наложената възбрана и предприемане на необходимите за това действия. С постановление от 19.12.2025 г. помощник-частен съдебен изпълнител Е. Р. при ЧСИ С. К. е отказала да вдигне наложената възбрана, тъй като изп. д. №179/2006 г. по описа на ЧСИ И. И. не е предадено на ЧСИ С. К. като част от служебния архив на ЧСИ И. И., поради което тя няма правомощия да извършва действия по него. Постановлението за отказ е съобщено на пълномощника на длъжника, чрез пълномощника му адв. Н. Д., на 19.12.2025 г., а жалбата против него е подадена на 02.01.2026 г. Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения двуседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице – длъжник по изп. д. 179/2006 г. по описа на ЧСИ И. И., тъй като няма данни посоченото дело да е прекратено и молителката изрично твърди, че е приела наследството на М. И. М.. Съдът приема, че жалбата е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно – отказ за прекратяване на изпълнителното производство. Съдът приема, че такова искане имплицитно се съдържа в молба вх. № 44463/28.11.2025 г., а произнасяне по него се съдържа в обжалвания отказ на ПЧСИ, доколкото вдигането на наложените възбрани и запори е пряка последица от влизане в сила на постановлението за прекратяване, на осн. чл. 433, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ЗЧСИ, при прехвърляне на архива по ал. 2 и 3 правомощията на частния съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива. Съгласно чл. 2 от Наредба № 4 от 6.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители, служебният архив на ЧСИ не съдържа само изпълнителните дела, а представлява съвкупност от тях и от: входящ и изходящ регистър; регистър на заведените дела; дневник за извършените действия; платежни и други документи; печат на частния съдебен изпълнител. В овластяващата законова норма не е посочено, че правомощията преминават само върху физически съществуващите и предадени дела, а че извършеното предаване на архива води до оправомощаване на приемащия ЧСИ да извършва действия по всички образувани пред предаващия ЧСИ дела, в т.ч. и физически изгубените такива. За последните се съставя протокол, съгласно чл. 20 от наредбата, което в случая може да се приеме за сторено с извършеното предаване на архива. От изложеното следва извод, че с предаването на архива на ЧСИ И. И. на ЧСИ С. К. върху последната са преминали правомощията на ЧСИ И. И. по всички образувани при него изпълнителни дела, сред които е и изп. д. №20067350400179. Съгласно отразените в становището на ПЧСИ данни, във входящия регистър на ЧСИ И. И. изпълнителното дело е отбелязано като свършено и архивирано, с архивен номер от 2012 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 т. 1 от Наредба № 4 от 6.02.2006 г. внесените в архива дела се съхраняват в срок от 5 години. Този срок е изтекъл към момента на предаване на архива на ЧСИ С. К., което може да обясни физическата липса на делото. Липсата на достатъчно информация за причините за архивиране на изпълнителното дело действително съставлява обективна пречка за ЧСИ С. К., респ. ПЧСИ Е. Р., да извърши в пълнота дължимата проверка за конкретното основание, на което делото е внесено в архив. Съдът споделя мотивите на ПЧСИ, че се касае за неуредена в закона хипотеза, поради което за произнасяне по искането приложение следва да намери разпоредбата на чл. 5 от ГПК, съгласно която съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. При приложение на това основно начало в гражданския процес и при безспорно установения факт, че възбраната върху описаните в молба с вх. № 44463/28.11.2025 г. имоти е наложена по изп. д. №179/2006 г. по описа на ЧСИ И. И., настоящият съдебен състав приема, че неограниченото съществуване във времето на вписаната възбрана води до неравенство на гражданите пред закона и накърнява неоправдано правната сфера на длъжника, а впоследствие и на неговия наследник, тъй като целта на възбраната е удовлетворяване на кредитора /взискателя/ в рамките на законосъобразно развиващо се изпълнително производство. Самото изпълнително производство също не е с неограничен времеви обхват, като в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е посочено, че то се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – т. 10 от ТР № 2/2013 от 26 юни 2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай не се установява наличието на акт за прекратяване на производството по изп.д. №179/2006 г. по описа на ЧСИ И. И., който е предпоставка за вдигане на наложената възбрана. От годината на архивиране на делото до настоящия момент са изтекли много повече от две години, без по същото да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия. И след приемане на архива на ЧСИ И. И. от ЧСИ С. К. взискателят Б. П. Д. не е поискал извършване на каквито и да било изпълнителни действия. С оглед на изложеното обжалваният отказ следва да се отмени, а молбата на С. М. М. следва да се върне на ЧСИ С. К. за постановяване на постановление за прекратяване, с което се прогласява настъпилия прекратителен ефект по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Заедно с това, на осн. чл. 20 от Наредба № 4 от 6.02.2006 г. взискателят следва да бъде уведомен за физическата липса на делото. След влизане в сила на постановлението за прекратяване съдебният изпълнител прилага разпоредбата на чл. 433, ал. 3 от ГПК за служебно вдигане на наложените възбрани и запори. По изложените съображения, съдът