Решение № 129 от 10.9.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 414/2026 г.

На първо място, за да бъде съставомерно престъплението, предвидено в цитираната разпоредба, за което на обвинеямия е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и в последствие освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, т.е. деянието да е извършено от обективна страна, необходимо е деецът да е извършил лъжливо документиране в документ в своя полза, а именно чрез потвърждение на неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или Постановление на Министерски съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства.

От събраните по делото гласни доказателствени средства по категоричен начин се установяват датата и мястото на извършване на деянието, както и неговото авторство. Източник на доказателствена информация за тези обстоятелства са: „Декларация- образец Приложение към чл. 17, ал.1 от ПИБЛД“ попълнена от обвиняемия И. Х. Б., обстоятелство което е безспорно установено в хода на досъдебното и съдебното производство. От обективна страна, безспорно се установи в хода на производството, че И. Х. Б., от гр. Петрич, на посочените в акта на прокуратурата дата и място, пред служител на Сектор „Български документи за самоличност“, в писмена декларация, която по силата на закона – на основание чл. 160, ал. 1 от ЗДвП се изисква да бъде дадена в хипотезата, визирана в цитираната норма, вписал обстоятелствата, а именно, че шофьорската му книжка СУМПС № 284567028, издадена на негово име е открадната умишлено. В този смисъл, настоящия състав, приема че установената фактическа обстановка, еднопосочна с постановлението на РП- Благоевград, ТО- Петрич, както и от самопризнанието на обвиняемия, недвусмислено се налага извод, че твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца е съставомерност на същото по чл. 313, ал.1 от НК се доказват по несъмнен начин. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие- вписване на обстоятелства, които подлежат по силата на закона за удостоверяване откъм тяхната истинност в подадена писмена декларация, което по този начин съставлява първата предвидена в нормата на чл. 313, ал.1 НК форма – потвърждаване на неистина, тъй като с използване на израза „открадната умишлено“, обвиняемият е имал предвид чисто логически и езиково погледнато, че документът, се намира на неизвестно за него място, вследствие противоправно въздействие по отношение на владението, което е прекъснато, съзнавайки, че това му противоправно въздействие по отношение на владението, което е прекъснато, не съответства на обективната истина. Напротив, от всичко изложено, както в досъдебното, така и в съдебното производство, се установява по какви причини свидетелството му за управление на МПС не е в негово държане (защото е било иззето с АУАН от полицейските служители в гр. Пловдив), както също така и къде се е намирало СУМПС.

Поради гореизложените доводи, съдът приема, че в случая са налице декларирани неверни обстоятелства, което е елемент от обективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Санкционната норма на чл.313 ал.1 от НК е бланкетна такава и обвинението следва да се попълни с изрично посочване на правната норма, която регламентира задължението за деклариране на определени обстоятелства.

Освен това, налице е и другата обективна предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 313, ал.1 от НК, а именно тази декларация по силата на определен нормативен акт - закон, указ или ПМС да се дава пред орган на властта /респ. чл.93, т.2 от НК/, за да бъде удостоверена чрез нея истинността на някои обстоятелства. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт“ са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, а според чл.1, ал.2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този закон.

Самата декларация, подадена от обвиняемия е по изискуем образец - Приложение към чл. 17, ал.1 от ПИБЛД от 04.05.2023 г. и същата е задължителна в случаите, когато не се представи/ не се върне документа, чийто срок е изтекъл и това обстоятелство произтича от разпоредбата чл. 160 ал.1 от ЗДвП в редакцията му към ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) и чл. 8 ал.2 от ЗБЛД. Съгласно чл.160 ал.1 от ЗДвП дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което обстоятелство притежателят е декларирал съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи. Последната разпоредба от своя страна също вменява задължение за деклариране - при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в найблизкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

От субективна страна деянието по чл. 313, ал. 1 пр.1 от НК е умишлено такова и деецът трябва несъмнено да съзнава всички обективни елементи от фактическия състав на престъплението, т.е. същият следва съзнателно да потвърди неистина. В случая обвиняемият Б. е декларирал съзнателно неистина. Всяко едно от деянията му са извършени умишлено, с пряк умисъл. Обвиняемият И. Х. Б. от гр.Петрич е пълнолетно и вменяемо лице. Същият е бил наясно с обстоятелството, че притежаваното от него СУМПС, е с изтекъл срок, което е било иззето от полицейските органи на гр. Пловдив, обстоятелство което се потвърждава от съставения АУАН, но въпреки това е решил да заяви пред служителката Г. Г.ева- системен оператор в с „БДС“ /Сектор Български документи за самоличност/, че същото е било откраднато.

По този начин, декларираното от обвиняемия, не само обективно не съответства на истината и поради това следва да се приеме като потвърждаващо неистина, а така също това несъответствие е било съзнавано от него. По този начин, съдът не може да приеме за достоверни обясненията на обвиняемия, в които е посочил, че не е бил длъжен да е запознат със съдържанието на съставения АУАН, тъй като е бил наясно, че книжката е била иззета от съответните органи на МВР, поради причината, че последната е била с изтекъл срок, като в подкрепа на това обстоятелство, а именно изтичането на срока е и първоначалното подадено Заявление за издаване на нова.

Причината за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на обвиняемия, както и незачитаните от негова страна на установените в Р България норми за защита на документооборота.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на държавата и доверието в удостоверителната фукнция на подаването на декларирани данни, пред орган на властта.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК законодателят е предвидил две алтернативни наказания - „Лишаване от свобода“ за срок до три години или наказание „Глоба“ в размер от сто до триста лева. С престъплението не са нанесени имуществени вреди. Установено е от приложеното свидетелство за съдимост, че обвиняемия И. Б., към момента не е осъждан, след като е реабилитиран по право и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.

При индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства, каквито се явяват в случая чистото съдебно минало на обвиняемия, съдействието за изясняване на обективната истина по делото, неговото признанието, чистосърдечното разкаяние от стореното, изразено в съдебно заседание. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не установи по случая. Съдът намира, че определянето на административната санкция „Глоба“ в размер на минимума, а именно 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и дванадесет и девет евроцента/, ще бъде в съответствие с данните за личността на обвиняемият- същият е неосъждан и с добри характеристични данни, а в същото време получава и минимална работна заплата. В този смисъл, съдът при определяне на конкретния размер на административната санкция се съобрази с материалното състояние на обвиняемия. Така наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност не деянието и на дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. Според настоящия съдебен състав, с наложената административна санкция в определения й размер в най- пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с факта, че същото макар и да е по вид „глоба“ по своя характер е административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му обвиняемият, от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в по- благоприятно положение, независимо от размера на това наказание, предвид липсата на основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал.5 НК. Последното се мотивира с възприетото законодателно разрешение в разпоредбата на чл. 313, ал.1 НК, където действително е предвидено възможност за налагане на наказание „глоба“ и размерът на същото е определен в диапазона от 100 до 300 лева, но в случая алтернативно предвиденото наказание по вид е „лишаване от свобода“. То по своя характер е по- тежко от наказанието „глоба“, следователно не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а, ал.5 от НК при определяне размера на административното наказание „Глоба“.

По разноските в производството:

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, с оглед факта, че бе признат за виновен в извършване на деянието, което е материалноправната предпоставка от значение за преценката, в тежест на обвиняемия са възложени и направените по делото разноски и същата бе осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- Благоевград сумата в размер на 223,79 евро /двеста двадесет и три евро и седемдесет и девет евроцента/, представляващи направени по досъдебното производство разноски, а по сметка на Районен съд- Петрич, сумата в размер на 2,56 евро /две евро и петдесет и шест евроцента/ - държавна такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: