Решение № 660 от 2.10.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 4118/2026 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С Присъда рег.№ 59/04.02.2026г. по НOХД № 13317/2025 г. по описа на СРС, 23 състав, съдът е признал подс. Т. П. П. за виновен в това, че на 07.01.2025г. около 09:15 часа в автобус на градския транспорт – линия № 280, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – притиснал се към В.Р., като притиснал с ръка областта на влагалището й, а другата прокарал по гърба й и задните й части и извършеното представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ – престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2 НК, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1 НК. Със същата присъда, СРС е признал подс. П. за виновен в това, че на 10.01.2025г. около 14:00 часа в автобус на градския транспорт – линия № 88, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – притиснал ръката си към бедрото на Д. Т. и я е прокарал по горната част на бедрото на свидетелката и извършеното представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ – престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2 НК, като на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.150, ал.1 НК. С присъдата първоинстанционният съд, на основание чл.23 НК, е определил на подс. Т. П. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца. На основание чл.24 НК, СРС е увеличил така определеното общо наказание с 2 месеца. На основание чл.57 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.59, ал.1 НК, съдът е приспаднал срокът, през който подсъдимият е бил задържан, считано от 18.01.2025г. до 04.02.2026г. С присъдата, на осн. чл.189, ал.3 НПК, подс. П. е осъден да заплати в полза да държавата сумата в размер от 578 евро, представляващи направени разноски по делото, както и сумата от 2.50 евро за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановената присъда е останал представителят на държавното обвинение, който в срок е депозирал протест и допълнение към същия. Със сезиращите съда документи се релевират множество аргументи относно наличието на доказателства, че в настоящия казус подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна две престъпления по чл.150, ал.1 от НК. В тази връзка, прокурорът посочва, че проверяваната инстанция неправилно е приела, че в случая не се доказва наличието на използвана сила от страна на подсъдимия. Отделно от това се акцентира и върху размера на наложеното наказание, като прокуратурата не се съгласява със същия, а напротив, приема същия за явно занижен, предвид обремененото съдебно минало на подс.Т. П.. В заключение се иска СГС, в този му състав, да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нов, с който да признае подс. П. за виновен по първоначално повдигнатите му две обвинения за престъпления по чл.150, ал.1 НК. Алернативно се предлага съдът да измени присъдата на СРС и да увеличи наложеното на подс. П. наказание. По делото е постъпила жалба и допълнение към нея от адв. Б. Х., служебен защитник на подс. П.. В същите се излагат твърдения, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и несправедлив, а също и постановен при съществени нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон. Посочва се, че неправилно първата инстанция е осъдила подсъдимия за извършване на престъпления по чл.325 ал.5, вр. ал.2 от НК, за които не му е било повдигнато обвинение и не е могъл да се защитава по тях. Иска се СГС да отмени присъдата и да признае подс. П. за невиновен, а в условията на алтернативност да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав. Депозираните въззивна жалба, протест и допълнение към тях, са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон, както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгласно чл.321 от НПК. Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ от НПК. В процесните сезиращи съда документи не се отправят искания за С.ране на нови доказателства, като и по служебна преценка на съда такива не се събраха в проведеното въззивно съдебно следствие. Въззивната инстанция прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства. В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав представителят на държавното обвинение пледира за нова присъда, с която Т. П. да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатите му обвинения за две престъпения по чл.150, ал.1, пр. 1 НК. Аргументира искането си с обстоятелството, че според него първият съд неправилно е приел, че в казуса не се доказва наличието употребена сила от страна на П.. В тази връзка се инвокират аргументи за непълен доказателствен анализ. В условията на алтернативност, ако съдът прецени, че не са налице основанията да признае подс.П. за виновен по чл.150, ал.1 НК, то да приеме, че така наложеното му наказание следва да бъде увеличено. Защитникът на подс. Т. П., адв. Х., излага аргументи по същество, приемайки исканията на представителят на СГП за неоснователни. Отделно от това излага несъгласие и с изводите на СРС касателно осъждането на подзащитният му по чл. 325, ал.5, вр. ал.2 НК. В тази връзка релевира твърдения, че на подзащитния му не е повдигнато обвинение за горното престъпление, поради което и същият не се е защитавал срещу такова. Ето защо и в заключение предлага на СГС да отмени атакуваната присъда и да оправдае подс. П. или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, ако прецени, че са налице основанията за това – наличие на процесуално нарушение. Подсъдимият, в своя лична защита, моли да не се потвърждава потежката присъда, като аргументира искането си с влошеното му здравословно състояние. В правото си на последна дума подс. П. заявява, че е доволен от присъдата и моли да не се увеличава. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда - нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл.334 т.1, вр. чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 от НПК, поради което същата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. В изпълнение на вмененото от разпоредбата на чл. 314 от НПК задължение, настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка в резултат на която установи, че при разглеждане на делото пред проверяваната инстанция, са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които нарушения са неотстраними във въззивното производство, а единствено при ново разглеждане на делото от първата съдебна инстанция. На първо място, следва да се посочи, че при запознаване с мотивите на СРС се забелязва чувствителна непълнота на същите, до степен настоящата инстанция да приеме, че в случая се касае за липса на мотиви. Непълнотата се изразява в това, че не са изложени мотиви по отношение анализа на доказателствената съвкупност. Констатира се единствено посочване на съдържащите се в кориците на делото доказателства, без да се излагат конкретни съображения, касаещи съдържанието на доказателствените източници и в частност, коя част от същите кореспондира или не с останалите такива. В тази връзка съдът следва да посочи, че относно свидетелските показания се забелязва единствено цитиране на същите, но не и описание на доводите на решаващата инстанция защо се е позовала или не на тях. Липсва описание на възприетата от съда фактическа обстановка, като единствено се цитира заявеното от двете пострадали лица в разпитите им в качеството на свидетели. Структурата и изложението на мотивите трябва да обхващат уводна част, следвано от изложение за установените факти, както и анализ на доказателствата в подкрепа на изводите по фактите. Структурата на мотивите обхваща и извлечение от доказателствените източници, водещо до правни изводи и съждения по тях. Конкретен анализ на доказателствата по конкретните фактически обстоятелства в настоящия казус не е направен, а са изложени общи фрази и твърдения, приети незнайно защо и от къде за доказани. Макар и формално към присъдата да са изложени мотиви, по същество същите са непълни до степен, приравняваща ги до липса на такива. Доказателствата, въз основа на които СРС е възприел конкретна фактическа обстановка единствено са изредени бланкетно, като на практика според настоящия съдебен състав анализ на същите напълно липсва. В светлината на горното се налага извода, че мотивите са непълни, неясни, схематични и повърхностни. Съдебната практика е последователна и трайна в разбирането си, че такива пороци са от категорията на съществените, тъй като представляват липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК (в т.см.Решение № 181/30.04.2019г. по н.д.№ 697/2018г. на ВКС, ІІІ н.о.). На второ място, при проведената проверка от настоящият съдебен състав се установи и друго процесуално нарушение на процесуалните правила, тъй като СРС, с крайния си съдебен акт, се е произнесъл по обвинение, което изначално не е било предявено на подсъдимия както в хода на ДП, така и с ОА. Производството по НOХД № 13317/2025 г. по описа на СРС, 23 състав, е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу подс. Т. П. П., който е обвинен за това, че на 07.01.2025г. около 09:15 часа в автобус на градския транспорт – линия № 280, извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по отношение на В.Р. (навършила 14-годишна възраст), като притиснал лявата си ръка към гърба й, в областта на влагалището й, а дясната прокарал по гърба й и задните й части – престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, както е обвинен и за това, че на 10.01.2025г. около 14:00 часа в автобус на градския транспорт – линия № 88, извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по отношение на Д. Т., чрез използване на сила - притиснал ръката лявата си ръка към бедрото на Наталия Т. и я е прокарал по горната част на бедрото й – престъпление по 150, ал. 1 от НК С Присъда рег.№ 59/04.02.2026г., постановена по делото, съдът е признал подсъдимия подс. Т. П. П. за виновен в това, че 07.01.2025г. около 09:15 часа в автобус на градския транспорт – линия № 280, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – притиснал се към В.Р., като притиснал с ръка областта на влагалището й, а другата прокарал по гърба й и задните й части и извършеното представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ – престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2 НК, както и за това, че на 10.01.2025г. около 14:00 часа в автобус на градския транспорт – линия № 88, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – притиснал ръката си към бедрото на Д. Т. и я е прокарал по горната част на бедрото на свидетелката и извършеното представлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ – също престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2 от НК. От съпоставката между диспозитива на обвинителния акт и диспозитива на присъдата се установява, че съдът се е произнесъл по непредявено обвинение, а именно престъпление по чл.325 ал.5, вр.ал.2 от НК. Съгласно обвинителния акт, подсъдимият П. е подведен под наказателна отговорност за извършено престъпление от Глава Втора, Раздел VIII „Разврат“ от Особената част на НК. Същевременно с присъдата съдът е приел, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2 от НК, което се явява престъпление против реда и общественото спокойствие по Глава Десета Особената част на НК, каквото обвинение не е повдигано и предявявано на подсъдимия на ДП и в рамките на първоинстанционното производство не е направено изменение на обвинението в тази насока. Произнасяйки се по едно непредявено обвинение, съдът е лишил подсъдимия П. от възможността да се защитава по непредявените му с обвинението факти и обстоятелства. Допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, тъй като произнасянето по непредявено обвинение води до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице да научи в какво се обвинява, за какво престъпление е привлечен като обвиняеми, да се защитава по предявено обвинение, ограничава се правото му на защита, както и на прокуратурата като страна в процеса. Допуснатите процесуални нарушения са обусловили неправилна оценка на фактите, относими към предявеното с обвинителния акт обвинение и до нарушение на материалния закон. Визираните нарушения не могат да се отстранят от настоящата инстанция, поради което присъдата следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В тази насока е и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела - Решение № 2/07.05.2013 г. по н.д.№ 2240/2012 г., ВКС, ІІІ н.о., съгласно което „произнасянето по непредявено обвинение води до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, както и на прокурора, като страни в процеса.“ Гореобсъжданата липса на мотиви, констатирани в проверяваната присъда, също води до съществено нарушение на процесуалните правила и е от категорията на абсолютните основания за нейната отмяна, защото накърнява процесуалното право на страните да получат в пълен обем защита на своите интереси. Предвид характера на допуснатото нарушение, въззивният съд намира, че същото може да бъде отстранено единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Противното би означавало страните да бъдат лишени от една инстанция по същество, с решението на която могат и следва да получат категоричен и непротиворечив отговор на въпросите, обсъждани при постановяване на присъдата. Именно по този начин се обезпечава и правото на страните на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ. Предвид характера на допуснатите и описани в проверяваната присъда съществени и отстраними процесуални нарушения, настоящият състав на съда не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени в жалбата и протеста, както и изнесените такива от страните в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 1, вр. чл. 335 ал. 2 от НПК, съдът