Решение № 20 от 2.3.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 273/2025 г.

Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН. Жалбоподателят – Н. К. Н. от с.Райново, обл.Хасково е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 4612/08.07.2025 г. на Директор на РДГ - Кърджали, с което за това, че на 12.03.2025 г. в с.Райново, община Димитровград съхранява в двора на дома си, където живее 6,05пр.м3 дърва за горене от дъб, непридружени с превозен билет доказващ законния им произход, с което за виновното нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН и поради липса на основание за прилагане на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева и на осн. чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението 6,05пр.м3 дърва за горене дъб. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Посочва се, че на посочената дата действително имал в къщи дърва, но те били за лично ползване, събирани от гората паднали сами. Бил безработен с две деца на 9 и 13 години и бил принуден да си събере дърва от недоимъка и суровата зима. В съдебно заседания посочва, че дърветата били сухи. Не можел да заплати сумата. Моли за отмяна на наказателното постановление. Административно-наказващият орган – Директор на РДГ – Кърджали чрез процесуалният си представител счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно. Безспорно било установено извършеното нарушение и вината на жалбоподателя. При всички обстоятелства, следвало съхраняваната дървесина да бъде маркирана и да бъде придружена със съответния превозен билет, който доказва законния произход на дървесината. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание чл. 63„д“, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН и съгласно чл. 27„е“ от Закона за правната помощ. Районна прокуратура - Хасково, ТО - Димитровград редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Съдът, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 12.03.2025 г., била предприета проверка от служителите на РДГ- Кърджали М. С. А. и П. И. И. във връзка с получен сигнал от „Зелени балкани“ до РДГ-Кърджали за незаконна сеч на територията на община Димитровград. При обход на района на с.Райново, констатирали, че лицето Н. К. Н. съхранява в двора на къщата, където живее, дърва за горене от дървесен вид дъб, за които не можал да им представи документ за законен произход. Същите дърва не били маркирани с контролна горска или общинска марка. Дървата били измерени с помощта на ролетка пред нарушителя. Дървата били оставени зад къщата. Измерили ги – 6,05 пр. кубика дъб. Зад къщата имало и много стари и сухи дърва, но тях не ги измерили. Измерили само тези, които видимо били по-пресни. При проверката присъствал и полицейски служител, тъй като първоначално не били допуснати да извършат проверката. Пред служителите на РДГ-Кърджали нарушителят заявил, че ги е събрал от гората, но дори и това да било така, трябвало същия да има документ. Дървата били рязани, а не сечени, с дължина на 2 метра или на 1,50 м., складирани. Това била последната къща в селото. Гората започвала на около 2 метра от оградата. Горните констатации били обективирани в съставения при извършване на проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 135023 от същата дата – 12.03.2025 г., а на същия ден, въз основа на преценката за извършено нарушение на разпоредбите на Закона за горите, срещу жалбоподателя, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, Серия КOO 2025 г., с бл. № 098124 за нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, както е посочено в съдържанието на АУАН. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му, подписал съставения АУАН. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения законов срок от връчването му не са депозирани. На базата на съставения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 4612/08.07.2025 г. на Директор на РДГ-Кърджали, с което за това, че на 12.03.2025 г. в с.Райново, община Димитровград съхранява в двора на дома си, където живее 6,05пр.м3 дърва за горене от дъб, непридружени с превозен билет доказващ законния им произход, с което за виновното нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и 2 от ЗАНН и поради липса на основание за прилагане на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева и на осн. чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите, предмет на нарушението 6,05пр.м3 дърва за горене дъб. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – М. С. А. и П. И. И.. Към преписката са приложени Заповед № РД49-171/23.05.2024 г. на министър на земеделието и храните, трудов договор за директор на РДГ- Кърджали, допълнително споразумение, дължностна характеристика на „специалист –горски инспектор, свидетелство за професионална квалификация. Приложена е експерта справка за стойността на дървесината – 362,69 лева. С постановление от 28.04.2025 г. на прокурор при РП-Хасково, ТО- Димитровград е постановен отказ да се образува ДП за престъпление от общ характер – такова по чл.235, ал.6 вр. ал.1 НК, като е прието, че деянието е с явно незначителна степен на обществена опасност, поради което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, то не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Преписката е изпратена на Директора на РДГ-Кърджали по компетентност. Съдът кредитира показанията на свид. А. и И., които са безпротиворечиви, еднопосочни и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от Закона за горите, забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказания е обявено от закона за наказуемо. При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, подписал акта. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ , нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с факта на съставяне на процесния АУАН от свид. А. на длъжност "специалист горски инспектор" в РДГ – Кърджали, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, като е налице пълно и изчерпателно, макар и лаконично, описание на извършеното нарушение откъм всички негови съставомерни белези – дата, място и начин на извършване. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено при спазване формата, от орган, за който, предвид изложеното за наличието на положителен извод относно компетентността на актосъставителя, се явява овластен да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата н а чл. 275, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ , а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, са установени от събраните по делото доказателства по необходимия и безпротиворечив начин. Ясно и категорично, въз основа на годни гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели, кредитирани с доверие, е установен предметът на административно нарушение, неговото местонахождение и обстоятелството, че съхраняваната дървесина не е придружена с превозен билет, доказващ законния й произход, с което тази деятелност попада в кръга от възможни форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, както правилно е квалифицирано. В случая жалбоподателят излага твърдения за това, че служителите на РДГ-Кърджали измерили и сухите дърва, които се намирали в двора на къщата му, които бил събирал от 2-4 години, вкл. и от градината си, както и за това, че по-пресните били от година, година и половина. Тези твърдения обаче остават недоказани. Те се опровергават и от показанията на свид. А.. Същественото за конкретния случай е това, че е без значение от къде е добита дървесината, дали от горски или извънгорски територии, дали същата е била от паднали/изсъхнали дървета, като при всички случаи същата следва да бъде маркирана и да бъде придружена със съответния превозен билет, който да доказва законния й произход. На следващо място, в контекста на отправеното конкретно възражение, следва да бъде изтъкнато, че не се установяват обстоятелства, въз основа на които извършеното административно нарушение да може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 93, т. 9 от НК , приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено определение на понятието "маловажен случай". Както неведнъж е отбелязвано в други случаи, такъв е налице, когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по - ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява случай с липсваща въобще или с незначителна степен на обществена опасност, съдът счита, че не се касае за маловажен случай. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, която преценка е по същество и може да се направи при упражняване на съдебния контрол за законосъобразност, релевантни са всички обстоятелства, които могат да обосноват извод в тази насока. Безспорно, в конкретната хипотеза, липсват доказателства за предходни нарушения като процесното, както и други отегчаващи отговорността обстоятелства, предметът на нарушение е в малко количество, но същите не са от естество да доведат до извод за наличието на основание за квалифициране на деянието като маловажен случай, а са от значение за преценката по отношение размера на наложеното административна санкция. С индивидуализирането на санкцията в размер на 500 лева, тоест съобразно установения специален минимум, съдът намира, че наказващият орган е действал обосновано от гледна точка изискванията на чл. 27 ЗАНН, като е отчел обществената опасност на деянието, както и че липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от налагане на административната санкция в размер, по – висок от минималния. Или, не е допуснат пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган. По така предложените аргументи, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление – законосъобразно издадено и правилно и следва да бъде потвърдено от съда. При този изход на делото, претенцията на административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. С оглед обстоятелството, че пълномощникът на административно-наказващия орган не е проявил особена процесуална активност по делото, същото не е с особена фактическа и правна сложност, депозирано е единствено писмено становище по същото, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН , във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на РДГ-Кърджали следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро (80 лева). Мотивиран така, съдът