Решение № 3176 от 10.11.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 8367/2022 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. №8367/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ДЗИ О.З.” ЕАД гр.София ЕИК ••••••• срещу решение №5715 от 02.06.2022 г по гр.д.№63814/21 г на СРС, 63 състав, с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ на М. Ц. С. ЕГН •••••••••• от гр.Бургас сумата от 1872, 28 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди – увреждане на л.а.АУДИ 100 с рег.№••••••• от ПТП на 26.09.2021 г на пътя гр.Бургас-гр.Поморие по вина на водача на л.а.Тойота Корола с рег.•••••••; ведно със законната лихва от 09.11.2021 г до окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Не трябва да се кредитира второто допълнително заключение на САТЕ, защото при допускането и изслушването й са нарушени чл.144 ГПК и чл.147 ГПК. За увредения автомобил са представени доказателства от ищеца въпреки настъпилата преклузия, като същият е знаел или при полагане на дължимата грижа е можел да узнае информацията от немското свидетелство за регистрация още при подаване на исковата молба Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба. Ответникът е платил незначителна сума за щетите по увредения автомобил, а е следвало да заплати възстановителната стойност. Само втората допълнителна експертиза е взела предвид действителните технически параметри на увредения автомобил. Данни за работния обем на двигателя се съдържат и в немското свидетелство за регистрация, което е представено своевременно преди първото о.с.з. Второто и актуално българско разрешение за временно движение представлява ново писмено доказателство, а СРС трябва да съобрази всички характеристики на увредения автомобил. Въззивната жалба е допустима. Обжалваното решение е връчено на въззивника на 03.06.2022 г, поради което въззивната жалба от 13.06.2022 г / по пощата/ е подадена в срок. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да уважи иска СРС е приел, че безспорно е настъпило процесното ПТП, ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач, а страните спорят само за размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди. Трябва да се кредитира второто допълнително заключение на САТЕ, което е взело предвид всички технически параметри на увредения автомобил, които се установяват от приложеното второ българско разрешение за временно движение и свидетелство за регистрация от ФРГ. Второто българско разрешението за временно движение е ново доказателство по чл.147 т.1 ГПК, защото е издадено на 01.04.2022 г, а свидетелство за регистрация от ФРГ е представено преди първото о.с.з. Предвид данните за заплатени само 467, 04 лева обезщетение от ответника и размер на щетите от 2445, 50 лева искът за сумата от 1872, 28 лева е доказан по основание и размер. Решението на СРС е правилно. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал по отношение на размера на щетата заключението на втората допълнителна САТЕ. Това заключение е изготвено след най-пълно и задълбочено изпълнение на поставената задача и като краен резултат единствено то се поддържа от вещото лице Й.Й.. Следва да се отбележи, че и без представяне на пълната техническа документация на увредения автомобил по делото, вещото лице е длъжно и само да извърши оглед на автомобила, както и да установи всичките му технически характеристики и конкретни особености. Практиката да се дават оценки на автомобили без оглед и само „по документи“ не съответства напълно на разпоредбите ГПК и е допустима само ако страните не възразят по нея и по заключението. Следователно, неоснователно е позоваването от въззивника на чл.143 ГПК и чл.147 ГПК. Съдът не е длъжен да приеме и кредитира САТЕ, която не е извършила необходимите проучвания, не е дала подробно и задълбочено заключение, а и не се поддържа вече от вещото лице. Отделно, първото българско разрешение за временно движение и свидетелство за регистрация от ФРГ са представени още преди първото о.с.з и вещото лице е следвало да установи разликите между тях. Грешките в първото българско разрешение за временно движение са отстранени с второ разрешение за временно движение, което е издадено на 01.04.2022 г т.е. след депозиране на първата допълнителна експертиза. Не са допуснати от СРС процесуални нарушения при приемане и кредитиране на второто допълнително заключение на САТЕ. Постановеното от СРС решение е правилно и трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 480 лева адвокатско възнаграждение. Поради цена на иска под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване. По изложените съображения, СЪДЪТ