Решение № 346 от 26.6.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1112/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Агенция „ПИ”/АПИ/ чрез С.П. началник отдел „Административно обслужване” при Областно пътно управление-Б., срещу Решение № 220/23.08.2024г., постановено по гр.д. № 402/2024г. по описа на РС- С.. Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е за необоснованост, поради това че същото е постановено в противоречие на действителното правно положение. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, като се навеждат доводи, че видно от мотивите към обжалваното решение, съставът на РС С. неправилно е приел, че са налице при условията на кумулативност всички предпоставки, както и че вредата е пряко в следствие от действие или бездействие на друго лице, от възложител на работа при и по повод на изпълнението и. Сочи се с жалбата, че ищецът с исковата молба претендира, че на 13.01.2023г., на АМ „С.“, на км. 148, в посока гр. С. е настъпило ПТП, при което застрахованият автомобил е блъснал внезапно излязло на пътното платно куче, вследствие на удара на автомобила са нанесени вреди. С исковата молба се твърди, че от АПИ не е осигурена защита на АМ „С.“, чрез поставяне на предпазна телена ограда, и че това е осигурило достигането на животното- безстопанрствено куче до пътното платно. Поддържа се още с ИМ, че ако такава е била поставена, респ. отговаря на изискванията и е поддържана в изправно състояние, то тя следва да е ефективна при опити на животни да минат през нея. Поддържа се с въззивната жалба, че от АПИ с писмения отговор е оспорено това обстоятелство, тъй като през посочения период на АМ „С.“ е била поставена предпазна телена ограда, която възпрепятства достъпа на животни до пътя. Поддържа се от въззивната страна по делото, че от приетите писмени доказателства и разпитаните свидетели се установява категорично, че предпазната телена ограда на км. 148 на АМ „С.“ е била изградена и е съществувала към датата на ПТП-13.01.2023г. По делото е прието Разрешение за ползване, издадено от началника на ДИСК, с което обектът АМ „С.“ в процесния участък е въведен в експлоатация. В представено извлечение от Технически паспорт от 25.02.2019г. на строеж АМ „С.“ ЛОТ 3.3, участък „К.-С.“ е посочено, че е изградена- телена оградна мрежа за ограничаване достъпа на хора и животни до пътното платно. Излагат се правни доводи от въззивника че в чл. 3 ал. 7 от Закона за пътищата са посочени задължителните елементи, които трябва да притежават автомагистралите, като съгласно т. 6 автомагистралите трябва да имат задължително предпазна телена ограда. Според § 1 т. 4 от ДР на Закона за пътищата- предпазните огради представляват „пътни принадлежности“, каквито пътни принадлежности са пътните знаци, маркировката, светофарните уредби и др. Поддържа се от Агенция „ПИ”/АПИ/, чрез пълноощника и по делото, че от горепосочените документи категорично се установява, че предпазна телена ограда е била изградена при въвеждането в експлоатация на АМ „С.“ на км 148. Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение, относно наличието на причинно - следствена връзка между щетите и действието, респ. бездействието на възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД. Възразява се от въззивника, че съдът е направил изцяло погрешен извод, че: „Но, фактът, че в момента на удара с лекия автомобил кучето е било на автомагистралата, е достатъчен за да се приеме, че е налице противоправно поведение, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на определените по закон задължения във връзка с организиране и осъществяване защитата на принадлежностите на пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение по републиканския път“. Поддържа се с жалбата, че също така съдът неправилно е приел, че: „Предвид изложеното съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между бездействията на служителите на АПИ и настъпилите щети, т.е. една от задължителните предпоставки за уважаване на иска“. Възразява се, че в случая по делото липсва установена причинна връзка между твърдяното в исковата молба поведение на АПИ, че от АПИ не е осигурена защита на АМ „С.“, чрез поставяне на предпазна телена ограда, и че това е осигурило достигането на животното - куче до пътното платно. Също и че ако такава е била поставена, респ. отговаря на изискванията и е поддържана в изправно състояние, то тя следва да е ефективна при опити на животни да минат през нея. Поддържа се с въззивната жалба, че съдът е направил погрешен извод, че е налице бездействие от страна на АПИ по непоставяне на предпазна телена ограда, а от друга страна е кредитирал показанията на свидетеля- водач на увредения автомобил М.М., че в деня на процесното ПТП на магистралата е имало предпазна ограда. Също е приел, че показанията на свидетелите се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства- Разрешение за ползване и Технически паспорт. Поддържа се с въззивната жалба, че по делото ищецът не доказва по категоричен начин причинната връзка между твърдяното в исковата молба поведението на АПИ по непоставянето на предпазна телена ограда - и вредите за МПС. Застъпва се становище, че в случай като настоящия когато страната основава исканията си на твърдения за претърпени вреди от противоправно бездействие на насрещната страна, следва да установи, всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, включващ причинната връзка между твърдяното противоправно поведение и вредите. В този см. изрично Решение № 147/19.6.2012г. на ВКС, по гр. д. 582/2011г., 4-то г. о. на ГК/ Поддържа се че по делото е установено и доказано, че през посочения период на автомагистралата е била поставена предпазна телена ограда, която възпрепятства достъпа на животни до пътя. Съгл. § 1, т. 4 от ДР на Закона за пътищата- предпазните огради представляват „пътни принадлежности“, каквато към момента на процесното ПТП е била поставена и е съществувала. В случая при положение, че животното е попаднало на пътното платно, то не е доказано убедително противоправно поведение на ответника АПИ чрез негови служители или натоварени лица. Действително е задължение на АПИ чрез Областно пътно управление Б. да осигури безопасността на пътното платно, включително и чрез поставяне на обезопасителни съоръжения, препятстващи попадането на всякакви животни върху платното за движение на автомобили. Тези съоръжения се поставят на нормативно определените за това места и в участъка, където е настъпило произшествието- км. 148 от АМ „С.“, безспорно е имало поставена стандартна предпазна телена ограда. Поддържа се, че ищецът на е доказал фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно- причинната връзка между твърдяното противоправно бездействие на АПИ и настъпилите вреди. В случая не се установява по несъмнен начин причинно-следствената връзка между настъпилите щети и твърдяното поведение на АПИ, явяваща се необходим елемент от фактически състав на непозволеното увреждане, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Излагат се доводи, че преценката на горните обстоятелства обуславя извода, че не са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на АПИ за причинените имуществени вреди. При така изложените правни и фактически аргументи, поддържа се от въззивника- АПИ че съдебният състав на PC - С. се е произнесъл с решение, което е неправилно и необосновано, постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства. Атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, като при постановяването му, съдът не е приложил правилно материалния закон и е извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано от събраните по делото доказателства. Поддържа се с въззивната жалба, че решението не е постановено след задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства.С оглед на изложеното и вземайки впредвид доказателствения материал, събран в хода на цялото съдебно производство, иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение № 220/23.08.2024г., постановено по гр. дело № 402/2024г. по описа на PC С., като решавайки спора по същество отхвърлите исковата претенция. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски. В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, "Застрахователно дружество Е.” АД, чрез пълномощника си юрк К.Н. е депозирало отговор на въззивната жалба, в която оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи от въззиваемата страна, че депозираната въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение на РС С. е правилно, като съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства и установената съдебна практика. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че в производството ищеца доказа всички елементи от фактическия състав на регресното си право, в т.ч. противоправността на деянието и причинно-следствената му връзка с вредите. Изложените в обратния смисъл аргументи от страна на въззивника са несъстоятелни и не следва да бъдат споделяни. Сочи се, че въз основа на събраните доказателства установява се механизма на настъпване на процесното ПТП в цялост, като се установи от представените писмени доказателства, изготвеното и прието без да бъде оспорено от страните експертно заключение по съдебната автотехническа експертиза, както и от показанията на разпитания свидетел М. (последователни и вътрешно непротиворечиви), всички кореспондиращи помежду си- че при управление на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф“ по автомагистрала „С.“ в посока гр. С., водачът удря куче, излязло внезапно на платното за движение. Водачът установи, че за него е липсвала възможност да избегне удара, въпреки предприетото аварийно спиране. Свидетелят посочи още, че удара е настъпил в предната част на автомобила и е предизвикал множество скрити увреждания по него. Нещо повече, заключението по съдебната автотехническа експертиза, установи категорично причинно- следствена връзка на така описания механизъм на ПТП и настъпилите по превозното средство вреди. Както съдът правилно отбелязва в мотивите си, пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е републикански по смисъла на чл. 3 ал. 2 от Закона за пътищата, поради което на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, ответникът е длъжен да осъществява дейностите по управлението и поддържането му, в т ч. осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година (§ 1 т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата). Също така, разпоредбата на чл. 167 ал. 1, изр. първо от Закон за движение по пътищата вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. По смисъла на § 1, т. 37 от Закона за движение по пътищата, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества и други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Нещо повече, разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за пътищата, която предвижда автомагистралата да има предпазна телена ограда. Ако такава е поставена, респ. отговаря на изискването да предпазва и е поддържана в изправно състояние, то тя следва да е ефективна при опити на животни да я преминат и да навлязат на платното за движение, което от своя страна без съмнение застрашава безопасното движение на превозните средства. Ето защо, фактът, че в момента на удара с лекия автомобил кучето е било на автомагистралата е достатъчен, за да се приеме, че е налице противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, респ. неизшълнение на определените с горепосочените разпоредби законови задължения. Предвид изложените съображения, иска се от състава на ОС Б., да остави подадената въззивна жалба без уважение и да потвърдите изцяло обжалваното Решение № 220/23.08.2024г. по гр.д. № 402/2024г. по описа на PC С., с което е уважен предявения иск, както и са присъдени разноски в полза на ищеца “ЗД Е.” АД. Претендират се от въззиваемата страна направените разноски в настоящата инстанция, в това число и юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК констатира, че жалбата е подадена в предвиденият в чл. 259 ал.1 от ГПК законов срок, от легитимирана страна в производството при наличие на правен интерес от обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Редовността на жалбата налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждане на спора по същество. Депозирания писмен отговор от “ЗД Е.” АД, чрез пълномощника е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран в установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба, поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния акт. За насроченото от въззивната съдебна инстанция открито съдебно заседание, пълномощниците на страните не се явяват, като с писмени становища по делото поддържат доводите си наведени с въззивната жалба и писмения отговор на същата. За да се произнесе в изпълнение на задълженията си на въззивна съдебна инстанция, съставът на ОС Б. съобрази следното: РС С. е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), предявен от „ЗД Е.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от Й.Ц.- председател на Съвета на директорите и Р.Б.- изпълнителен директор, срещу Агенция „ПИ”, със седалище и адрес на управление в гр. С.. Ищецът твърди в ИМ пред първоинстационния съд, че на 13.01.2023г., на автомагистрала „С.“, в района на 148-ми километър в посока гр. С., е настъпило ПТП, при което МПС с рег. № •••••• се е блъснало във внезапно изскочило на пътя безстопанствено куче, в резултат на което на лекия автомобил са били причинени щети. Поддържа се, че към момента на настъпване на ПТП, между “ЗД Е.” АД и собственика на повредения автомобил е имало сключен договор за „Каско на МПС“ № 00500100469151/17.06.2022г., валиден към датата на произшествието. Поддържа се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие, въз основа на претенция от водача на пострадалото МПС, дружеството застраховател по образувана щета № 0500891214, е изплатило на собственика на уредения автомобил- застрахователно обезщетение в размер на 1 143.35лв., видно от приложено с ИМ банково извлечение от 10.02.2023г. Исковата претенция пред РС С. е основана на доводи, че участакът от пътя, където е настъпило процесното ПТП е републикански по смисъла на чл. 3 ал.2 от Закона за пътищата, поради което Агенция „ПИ“ е длъжна да осъществява дейността по управлението, поддържането му и осигуряване на необходимите условия за безопасно и удобно движение през цялата година/§ 1т. 14 от ДР към ЗП/. Ищецът сочи, че съгласно чл. 3 ал. 7 т. 6 по Закона за пътища, на автомагистралата трябва да има поставена предпазна телена ограда, която трябва да се поддържа в изправно състояние, за да не могат да преминават през нея животни. Същата следва да е изградена така и да се поддържа в такова състояние, че да е достатъчно ефективна при опити на животни да я преминат и да навлязат в платното за движение на магистралата, което сериозно застрашава безопасността на движението на ППС. Предявен е иск за ангажиране на отговорността на Агенция „ПИ”/АПИ/, която като ЮЛ извършва дейностите за които е задължена по закон чрез своите служители или като възлага извършването им на други лица, за чиито действия или бездействия отговоря. Поддържа се че отговорността на АПИ за неизпълнение на възложената работа е обективна и безвиновна, като е основание за ангажиране на отговорността на ответника за действията или бездействията на тези лица. Поддържа се с ИМ пред РС С., че в настоящия случай отговорността на вредите настъпили за водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••, е в резултат на виновно бездействие на служители на ответната Агенция "ПИ", която следва да отговаря по реда на чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Поддържа се от ищеца- “ЗД Е.” АД, че като е платил на собственика на увредения от ПТП автомобил обезщетение за щетите, за дружеството ищец е възникнало правото да встъпи в правата на застрахования срещу АПИ, която следва да отговаря като възложител на възложената работа по поддръжка на пътя, по повод на която са възникнали щетите до размера на платеното- 1 143.35лв. Сочи се с ИМ, че “ЗД Е.” АД е отправил до АПИ регресна покана за връщане на сумата, получена на 07.03.2023г. чрез известие за доставяне, но сумата не е била платена, което обуславя предявяването на настоящия иск пред съда, наред с претендиране заплащане на законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на предявяването на иска пред съда. Ищецът иска от първоинстационния съд да постанови решение, с което да осъди Агенция „ПИ”- С. да му заплати сумата от 1 143, 35 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500891214/17.01.2023г., с включени ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Агенция „ПИ”/АПИ/, чрез пълномощника си- Стоил Паргов, оспорва предявения иск по чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ като недоказан и неоснователен. Възразява се причината за претърпените вреди е единствено виновното поведение на водача на пострадалия лек автомобил, действал при условията на груба небрежност, като е управлявал МПС с превишена и несъобразена скорост. Навадено е с отговора на ИМ възражение за съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Застъпва се становище, че в случая отговорността за настъпилите вреди е по реда на чл. 50 от ЗЗД и ако вредите са причинени от животно, то отговорен е собственика на животното, под чийто надзор същото се намира, като тези лица са отговорни и тогава когато животното е избягало или се е изгубило. Оспорва се от ответната страна с писмения отговор на ИМ- механизма на настъпване на ПТП, доколкото поддържа се че такива вреди по увредения автомобил не могат да бъдат получени от удар с животно- куче на пътното платно. Оспорват се основанията за ангажиране на отговорността на АПИ, като са развити съображения, че ответникът е изпълнил задълженията си съобразно чл. 3 ал. 7 т. 6 по Закона за пътища, като в участъка на пътя където е настъпило ПТП, на автомагистралата е имало поставена предпазна телена ограда, която е поддържана в изправно състояние, като през нея е било обективно невъзможно да преминават животни, вкл. безстопанствено куче, с което се обосновава основание за отпадане на отговорността на Агенция „ПИ”/АПИ/, доколкото лицата на които е било възлажено изграждането и поддържането на такава предпазна ограда са изпълнили своите задължения. Оспорва се с писмения отговор на ИМ както наличието на безстопанствено куче на пътното платно на автомагистлата, така и наличието на причинно- следствена връзка между твърдяното бездействие на АПИ и на лицата на които е била възложена работата по поддръжката на предпазната телена ограда и появата на куче на платното на магистралата. Оспорва се предявеният иск на суброгиралия се застраховател и поради това че се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП между “ЗД Е.” АД и собственика на увредения автомобил, като се оспорва исковата претенция и като прекомерна, като се възразява че установените щети по автомобила не са произлели пряко или косвено от настъпилото ПТП при твърдения удар с животно. Пред първоинстанционния съд са били събрани писмени и гласни доказателства, разпитани са били свидетели, допусната е, изслушана и приета съдебно- техническа експертиза. Пред настоящата въззивна съдебна инстанция, не са правени доказатлествени искания от страните и не са събирани нови доказателства. С обжалваното Решение № 220/23.08.2024г., постановено по гр.д. № 402/2024г. по описа на РС- С., първоинстанционният съд е уважил предявения иска по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ като основателен. След като е приел че съгласно чл. 19 ал.1 т. 1 от ЗП, магистралата е част от републиканската пътна мрежа и за нейната поддръжка, осигуряването на безопасното движение по пътя, включително чрез изграждане на предпазни пътни съоражения отговаря Агенция „ПИ”/АПИ/, съдът е намерил ответника за отговорен по чл. 49 от ЗЗД за неуспешното изпълнение на тези задължения. Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, съдът е приел че независимо дали е била изградена предпазна телена мрежа в участъка на наспъпилото ПТП и дали същата е била добре поддържана, не е изпълнено задължението във връзка с организацията и осъществяването на защита на принадлежността на пъти и осигуряването на безопасно и удобно движение по републиканския път, какъвто е имагистрала „С.“. Съдът е приел, че факта че кучето в момента на настъпването на ПТП е било на платното на магистралата е достатъчен, за да се приеме, че е налице противоправно поведение, изразяваще се в бездействие и неизпълнение на определените от закона задължения, което е достатъчно за да ангажира отговорността на АПИ по реда на чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата. Срещу решението на РС е постъпила въззивна жалба от ответника- Агенция „ПИ”/АПИ/, който е останал недоволен от крайния резултат на съдебния акт. Въз основа на установеното от събраните пред първоинстанционния съд доказателства въззивнят съд намира за установено от фактическа страна следното: Установява се по несъмнен начин от доказателствата по делото, че на 13.01.2023г., около 13: 00 часа, при слънчево време и сух асфалт, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № •••••• се движел по автомагистрала „С.“ в посока с. К. - гр. С.. В района на 148 км, докато се движел в изпреварващата лента за движение със скорост около 90-100км/ч, внезапно от дясно пред автомобила на платното изскочило безстопанствено куче. Свидетелят М. не успял да спре и с предната част на автомобила се блъснал в кучето, като в резултат на удара на автомобила били причинени щети. След удара водачът спрял и сигнализирал на тел. 112. На място пристигнали служители от Сектор Пътна полиция при ОДМВР- Б., извършили оглед, съставили Протокол за ПТП № 1036893 и 4 броя снимки. В протокола за ПТП е посочена причината за настъпилото ПТП, както и че автомобила на водача М.Б. М. има щети: счупена предна броня и други. Установява се от приложената по делото комбинирана застрахователна полица № 00500100469151 от 17.06.2022г., за застраховка "Каско на МПС", сключена между ищцовото дружество- “ЗД Е.” АД и М.Б. М., в качеството му на собственик на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••, със срок на покритие на договора от 21.06.2022г. до 20.06.2023г. От представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС част II се установява, че л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № •••••• е собственост на М.Б. М.. Видно от ОУ към застраховка „Каско на МПС“, покритите застрахователни рискове по договора са "пълно каско", в обхвата на който се включва покриване на щети, причинени от ПТП. За настъпване на ПТП водачът на застрахования автомобил М.Б. М., действащ като собственик на автомобила, на 13.01.2023г. подал уведомление- декларация за щета по застраховка "Каско на МПС" до ищцовото дружество- “ЗД Е.” АД, в която описал датата, часа, мястото и механизма на процесното ПТП, както и настъпилите щети по автомобила, като в ищцовото дружество е била заведена щета № 0500891214/17.01.2023г. Бил извършен оглед и оценка на вредите от служители на застрахователното дружество и било определено застрахователно обезщетение в размер на 1143, 35лв. Плащането било извършено с преводно нареждане от 10.02.2023г., в размер на 1143, 35лв., като не се оспорва че същото е получено от собственика на автомобила. Видно от представената по делото регресна покана с изх. № 108-15 от 02.03.2023г. ищецът е отправил до Директора на Областно пътно управление гр. Б. на АПИ регресна покана за възстановяване на сумата в размер на 1143.35лв., съставляваща стойността на заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500891214/17.01.2023г. Същата е била получена от ответника на 07.03.2023г. от ответника. Не са представени по делото доказателства за извършване на доброволно плащане на дължимото по така изпратената регресна покана. Пред първоинстанционния съд е допусната, изслушана и приета САТЕ. От заключението на експерта изготвин съдебната авто-техническата и оценителна експертиза, която съдът кредитира като пълна, компетентно и безпристрастно изготвена се установява, че щетите по процесния автомобил, описани в протокола за ПТП и описите на застрахователя, са в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, доколкото според експерта съответстват на начина по който е описано че са настъпили в съставения Протокол за ПТП № 1036893. Същите съответстват и на дадените показания на свидетеля М.- водач на увредения автомобил, участвал в настъпилото ПТП. Сочи се от експерта че пътния участът от Автомагистрала „С.“, в района на който е настъпило ПТП, е високоскоростен и следва да бъде осигурена пълна безопасност на движещите се по него ППС. По магистралата не могат да се движат ППС, със скорост по- малка от 50 км./час, а движението на пешеходци и животни е забранено. Според чл. 21 ал.1 от ЗДвП, максималната скорост за движението на леките автомобили е 140км./час. Експертът посочва, че при посещение на местопроизшествието на 10.06.2024г. на мястото е имало поставена телена ограда с височина 2, 0 метра, като същата не е забелязала оградата да е компрометирана в някой от своите части. Същевременно вещото лице сочи в писменото си заключение, че на 200-300 метра от местопроизшествието се намира пътен възел за гр. С., който е най- близкия пътен възел за излизане от магистралата, по посока на движение на процесния лек автомобил. В показанията си пред РС С., свидетелят К.З. главен специалист- ръководител на „Районна пътна служба” при Областно пътно управление- Б. сочи, че участъкът от 128км до 153км на автомагистрала „С.”, попада в техния район на поддръжка на пътя. Сочи, че този участък от автомагистралата бил изграден преди 5 години и бил приет с всички принадлежности, включително и с предпазна ограда. Свидетелят сочи, че не е имало случай, в който ограда да е липсвала. Сочи, че поддръжката на автомагистралата с принадлежностите е предадена на пътно поддържаща фирма, която има линейна охрана и периодично обикаля участъка- по два пъти на ден. Сочи, че при констатирана липса или повреда на оградата, те биват сигнализирани от фирмата, след което изготвят техническо задание и пристъпват към възстановяване. Свидетелят сочи, че в участък 140км оградата никога не липсвала, нито била повредена. Свидетелят сочи че ако на магистралата влизат животни, то това става от ръкавите, където на магистралата няма заграждения. Показанията на свидетеля З. се потвърждават от представените и приети като писмени доказателство по делото- Разрешение за ползване, издадено от началника на ДНСК и от Технически паспорт от 25.02.2019год. на строеж АМ „С.” ЛОТ 3.3 участък К. - С.. Същите се потвърждават и от показанията на другия рапитан по делото свидетел- М.М. който също сочи, че в деня на процесното ПТП- 13.01.2023г. на магистралата е имало монтирана предпазна ограда. Въз основа така установната фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни доводи: Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и съответствие с материалния закон на първоинстанционното решение, в параметрите очертани от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Настоящият състав на ОС Б. намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилно установена и в съответствие с анализа на събрания по делото доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА към изводите на състава на РС С.. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания, нови доказателства не са събирани. За да се ангажира отговорността на Агенция „ПИ”/АПИ/ по предявения главен иск, следва да се докажат елементите на сложния фактически състав на деликтната отговорност- противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди наличие на гаранционно – обезпечителна отговорност на Агенция "ПИ", гр. Б. по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно- обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. При съобразяване релевираните твърдения с ИМ, поддържани в хода на производството пред РС С., възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните групи материални предпоставки /юридически факти/: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между собственика на увредения лек автомобил и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. деяние /действие или бездействие/; противоправност; ищецът да е претърпял вреди с имуществен характер и да е установен техния размер; причинната връзка между деянието и претърпените вреди; деянието да е осъществено от служители на ответника или на юридически лица, при или по повод възложена им работа; кучето да е безстопанствено; и 3) заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец, установяване на дължимия размер на изплатеното обезщетение, както и че са направени обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение. Ищецът дължи установяване на правнорелевантните факти при успешно провеждане на пълно и главно доказване. Ответникът следва да установи, че е предприел дължимите мерки за обезопасяване на територията на магистралата чрез изградане на предпазни телени мрежи и за недопускане появата на безстопанствени кучета на платната за движение на автомобили; че кучето има собственик, след като твърди че е налице отговорността по чл. 50 от ЗЗД. Върху ответника тежи и задължението да обори уредената в чл. 45 ал. 2 ЗЗД презумпция, че работникът или служителят или третото юридическо лице, комуто е възложена работата, е действал виновно. Въззивният състав на ОС Б. намира за неоснователно възражението, наведено с въззивната жалба- за недоказаност на механизма за настъпване на ПТП. Механизмът на процесното ПТП, възприет както от първоинстанционния съд, така и от настоящата инстанция въз основа на съставения Протокол за ПТП № 1036893, потвърден от приетата САТЕ, е следния: при преминаване на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••, по Автомагистрала „С.“, в посока към гр. С., в района на км. 148, от дясната страна на пътя, перпендикулярно спрямо оста му, внезапно навлиза безстопанствено куче със средна големина, като траекториите на МПС и на животното се пресичат в границите на активната пътна лента, като ударът е в предната дясна част на процесния автомобил, като водачът след удара спира на неустановено място и изчаква служителите на "Пътна полиция", които съставят процесния протокол за ПТП. Деформациите на процесното МПС отговарят на този механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: удар в животно с размерите и тегло на куче при движение по магистрала. Съгласно заключението на вещото лице по приетата САТЕ, най-вероятно водачът се е движил с не по-висока скорост от 120/130 км. ч., като от събраните доказателства не може с точност да бъде определена скоростта, с която се е движил. Водачът не е разполагал с време, за да задейства спирачната система, което означава, че не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпилото произшествие. Описаните и заснети деформации на процесното МПС отговарят да са възникнали при механизъм на ПТП включващ удар с животно при движение по автомагистрала, където се предполага движение с относително по-висока скорост. От заключението на приетата САТЕ се установява, че от техническа гледна точка, водачът на МПС, при създалата се ситуация, не е разполагал с време дори да задейства спирачната система, което определя, че той не е разполагал с техническата възможност да предотврати настъпилото произшествие. За настъпване на пътния инцидент е съставен протокол за ПТП № 1036893 от 13.01.2023 г. в 13: 55 часа, като ПТП е било посетено от органите на пътна полиция на място. В протокола за ПТП изрично е посочена причината за ПТП- внезапно излязло на пътното платно безстопанствено куче. С оглед възраженията на въззивника относно протокола за ПТП и неговата доказателствена сила, следва да се отбележи, че същият е официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Oбвързващата материална доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи е предвидена в чл. 179, ал. 1 ГПК, съгласно който официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия по установена форма и ред, съставлява доказателства за изявленията пред него и извършените от него и пред него действия. Съдебната практика е категорична, че протокола за пътнотранспортно произшествие не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на пътно - транспортно произшествие, доколкото и когато то не е настъпило в присъствието на съставилото протокола за пътно - транспортно произшествие длъжностно лице. В настоящия случай протоколът не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на пътнотранспортното произшествие, но се ползва с такава касателно времето, мястото на същото, щетите по автомобила, доколкото съставилият го служител на МВР е посетил мястото на инцидента. Дори и протоколът за ПТП, в случая, да не се ползва с материална доказателствена сила, то елементите от фактическия състав на предявеното материално право се установяват чрез другите събрани по делото доказателства/свидетелските показания на водача на увредения автомобил, заключението на експерта по приетата СТЕ/. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка, а в съдебната практика, е установено, че обвързващата формална доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие не освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с други доказателства, включително чрез служебно назначаване на специализирана авто - техническа експертиза /Решение № 110 от 04.09.2013г. по т. д. № 194/2012г., на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Следва да се отбележи, че протокола за ПТП не е оспорен от ответната АПИ неговата доказателствена сила остава необорена. Удостовереното с него не се опровергава, разколебава от останалите събрани по делото доказателства, в т. ч. заключението на назначената и изслушана от районния съд съдебна авто-техническа експертиза. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се посочи, че в протокола изрично е отбелязано куче в схемата като причина за ПТП, като свид. А.Г. – посетил мястото на ПТП и съставил протокола за ПТП, изрично е посочил, че причината за настъпването на ПТП е появата на платното на "безстопанствено куче", което означава, че това обстоятелство е установено на място, т.е. видели са на място кучето. Видно е от доказателствата по делото че са направени 4бр. снимки от органите на КАТ и същите са представени пред съда, като видно е че на платното лежи убито куче. Въззивният съд намира че механизма за настъпване на ПТП е установен с годни доказателствени средства-протокола за ПТП, свидетелските показания на свид. М., като същият се потвърждава и от назначената и изслушана от първоинстанционния съд САТЕ. Поради това, въззивният съд намира възраженията на въззивника в тази насока за неоснователни. Въззивният съд намира възражението на ответника- въззивник за съпричиняване на вредоносния резултат от водава на увредения автомобил за неоснователно. По делото не е установено водача на лекия автомобил да се е движел с несъобразена скорост или да е допуснал друго нарушение на правилата за движение. Съгласно заключението на вещото лице по приетата САТЕ в съответния участък няма ограничение на максимално допустимата скорост за движение по магистрала/140км/ч./, като водачът М. е шофирал в рамките на позволената скорост до 140 км/ч. Вещото лице категорично е посочило, че удара на автомобила с кучето е бил непредотвратим и поведението на водача на автомобила не е предпоставило настъпването на ПТП. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си по делото. В хода на процеса по делото не са ангажирани доказателства, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Не е спорно по делото, а установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че към момента на настъпването на процесното ПТП, между “ЗД Е.” АД и собственика на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••. Предвид изложеното въззивнвият съд намира за доказана една от материалните предпоставки предвидени в закона за уважаване на иска- съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото/настъпване на суброгацията по смисъла на чл. 410 КЗ/. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на изключен застрахователен риск, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквото възражение не е било навеждано по делото пред първоинстанционния съд. Несъмнено- АМ „С.“ е част от Републиканската пътна мрежа на Република България /чл. 3, ал. 2 ЗП/. Като вид изключителна държавна собственост автомагистралите се управляват от АПИ, а управлението им включва и организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, както и организиране, и осъществяване защита на пътищата, вкл. и на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя- чл. 19 ал.1 т. 1 от ЗП. Съгласно т. 14 от § 1 от ДП на ЗП, „Поддържане на пътищата'' е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 от ЗП автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и една от основните им характеристики е че са обезопасени с предпазна телена ограда, която съставлява вид пътна принадлежност според определението на § 1, т. 4 от ДР на ЗП. Републиканските пътища съгласно чл. 19, ал. 1 т. 1 от ЗП се управляват от Агенция „ПИ”. Съгласно чл. 30 ал. 1 от ЗП, дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенция „ПИ”. Задължение на АПИ е да поддържа всички елементи на пътя, в това число предпазната ограда, която се поставя винаги и по цялата дължина на магистралите съобразно чл. 89 ал. 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018г. за проектиране на пътища, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и основната и функция е да не допуска навлизането на животни или пешеходци на платното. Бездомното куче, оказало се на платното, без значение дали е влязло в обхвата на магистралата през пътните изходи от магистралата, за които споменава свидетелят З., или на друго място, е резултат от неизпълнение на задължението на агенцията да осигури и поддържа ограда, такава, че тя да изпълнява функциите си пълноценно. Без значение е дали това е станало в резултат на конкретно, установимо неизпълнение на задълженията на определен служител на агенцията, или се дължи на организацията на дейността и. Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 1 ЗП, Агенция "ПИ" осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като извън населените места служби за контрол, определени от администрацията, управляваща пътя /Областно пътно управление- Б./, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и пътната маркировка- по арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай, с оглед установената фактическа обстановка, несъмнено е, че ПТП е настъпило поради необезопасен /неограден/ пътен участък от АМ "С.", което е довело до възможността безстопанственто куче да премине през предпазните заграждения и да се озове на пътното платно, което необезопасяване се дължи на противоправното и виновно /съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ бездействие на служител на ответника А. "Пътна инфараструктура" или оправомощено от нея трето лице, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него или риск от настъпване на препятствие, в това число и преминаване на животно – да го обозначи. Въззивният състав на ОС Б. при самостятелен анализ на събраните пред РС С. писмени и гласни доказателства, намира за установено и доказано по делото, че в района на процесното ПТП от Автомагистрала „С.“, на км. 148, е била поставена предпазна телена ограда, като не се установява към този момент същата да е била компроментирана или частично повредена. Това е видно от приетите като писени доказателства пред РС С.- Разрешение за ползване, издадено от Началника на ДНСК, с което обекта АМ „С.“ е въведена в експлоатация и от представеното извлечение от Технически паспорт от 25.02.2019г. на строеж АМ „С.“, ЛОТ 3.3, участък К.- С., където на стр. 18 е посочено, че е изградена телена оградна мрежа за ограничаване на хора и животни до пътното платно. Писмените доказателства се подкрепят изцяло и от свидетелските показания на свидетеля К. З., който е работник в „Районна пътна служба“ за района на РПС С., към Областно пътно управление- Б., на която е възложено от Агенция „ПИ”/АПИ/- поддъръжката на АМ „С.“, в участък от 128км. до 153км., в който участът попада и 148 км., където е настъпило процесното ПТП. Свидетелят е категоричен в показанията си, че към 13.01.2023г./датата на ПТП/, района на магистралата е бил обезопасен с предпазна телена ограда, която е постоянно наблюдавана и поддържана от служителите на пътно- строителната фирма, които извършват периодеч обход всеки ден и при откриване на нарушаване на предпазното съоражение, фирмата се уведомява и веднага се пристъпва към възстановяване на целостта на оградата. Оградата според показанията на този свидетел е висока 2м. и достатъчно здрава, като не може да бъде преодоляна от животни, които да навлизат в сервитута на магистралата- най- вече да се озовават на платното за движание. Свидетелят сочи в показанията си, че ако навлизат животни, това става през пътните ръкави за излизане и влкючване в магистралата. Неоснователни са доводите наведени с въззивната жалба- че отговорност за причинените вреди на автомобила, застрахован при дружеството ищец, следва да се търси от собственика на кучето, с което водачът на МПС се е блъснал на платното на магистралата. Ответникът АПИ изпълнява свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението на поддръжката и управлението на магистралата, като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975 г., т. 3, налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а настъпилите вреди се дължат на обективните присъщи свойства на вещта. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение по поддръжката на вещта в състояние годно за обикновеното и предназначение, тогава отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, какъвто е настоящият случай. Поради изложеното следва да се приеме, че с бездействието си за отстраняване препятствието на пътя /обозначаване на риска от поява на такъв тип препятствие/ ответникът е причинил на застрахованото при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната и безвиновна отговорност, установена в нормата на чл. 50 ЗЗД. По изложените съображения въззивният състав на ОС Б. намира, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на служители на ответника, на които е била възложена работа по поддръжка на магистралата и осигуряване на нейната сигурност. Въззивният съд намира, че в настоящия случай не може да се касае и за случайно събитие, което да обоснове освобождаване на ответника от отговорност. Според съдебната практика /Решение № 204 от 10.03.2010г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК/, случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. За да се приеме, че е налице случайно събитие следва да бъде установено по категоричен начин, че служителите на ответника или лицата на които е възложена работата, са направили всичко необходимо, но въпреки положените усилия е възникнал вредоносния резултат и доказателствената тежест за това е възложена на ответника. Доказателства в този смисъл и в необходимия обем, по делото не са ангажирани. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги, когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа. По делото не е спорно, че пътят при използването на който е настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, поради което в качеството на собственик следва да отговаря ответникът- АПИ, в качеството на държавен орган, на който е възложено управлението на вещта - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП. Съобразно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и 167 от ЗДвП ответникът/съответно лицата на които е възложена работата/ са били длъжен да поддържат пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най- кратък срок. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на лицата на които ответника е възложил поддръжката и осигяраването на сигурността на магистлралата, в процесния пътен участък е попаднало неконтролируемо и безстопанствено животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение по високоскоростен път, какъвто е магистралата. В случая пътят и неговите принадлежности/предпазната телена мрежа/ в района на инцидента дори и да са били в изправно състояние, то безспорно причината за вредите е ударът в преминаващото внезапно животно/с неизвестен собственик/, като в този случай централният орган на държавата в лицето на АПИ, носи отговорността за последици от нерегламентираното присъствие и преминаване на животни през принципно „обезопасената“ магистрала в района на инцидента. В случая е без никакво фактическо и правно значение на кое конкретно място животното е проникнало през монтираната защитна оградна мрежа на магистралата и съответно кое длъжностно лице евентуално носи вина и отговорност за това. Следователно, настоящият въззивен съдебен състав намира, че по делото е безспорно установена и доказана по несъмнен начин причинно- следствената връзка между претърпените от пострадалия имуществени вреди в резултат на процесното ПТП и общата вина на стопанина на вещта/пътя- магистрала/- ответника АПИ, ангажиран и задължен за поддръжка и обезопасяване на пътя. В този смисъл, в това съдебно производство не е необходимо да се изследва и установява въпроса за евентуалните действия и/или бездействия на конкретните лица на които работата е била възложена от АПИ, отговорни за станалия инцидент с вещи държавна собственост/магистралата/. Агенцията отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на конкретна работа, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата/т. 7 от ППВС № 7/1959г./ Както вече бяха изложени съображения по- горе, налице е неизпълнение на основната и функция- да не допуска навлизането на животни или пешеходци на платното. Бездомното куче, оказало се на платното, без значение дали е влязло в обхвата на магистралата през пътните изходи от магистралата, за които споменава свидетелят З., или на друго място, е резултат от неизпълнение на задължението на агенцията да осигури и поддържа ограда, такава, че тя да изпълнява функциите си пълноценно. Без значение е дали това е станало в резултат на конкретно, установимо неизпълнение на задълженията на определен служител на агенцията, или се дължи на организацията на дейността и. Натоварените с така възложените задължения лица от АПИ, са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък/километър 148/ от Автомагистрала „С.“, по такъв начин че да не бъде допуснато по никакъв начин появата на безстопанствено животно на платното на бързоскоростния път. Поради изложеното въззивниът състав на ОС Б. напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че факта на появата на безстопанственото куче на платното на магистралата, е достатъчен, за да се приеме наличието на противоправно поведение, изразяващо се в недопустимо бездействие и неизпълнение на определените от закона задължения във връзка с организацията за защита и обезопасяване на съответните участъци от пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение по всяко време и по цялата дължина на пътя./Решение № 122 от 16.11.2017г., по гр.д. № 5185/2016г. на III г.о. на ВКС/. В настоящия случай, с оглед установената фактическа обстановка, несъмнено е, че ПТП е настъпило поради необезопасен пътен участък от АМ "С.", което е довело до възможността безстопанственото животно/куче/, да премина и да се озове на пътното платно, което необезопасяване се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ) бездействие на оправомощено от А“ПИ“ лице, който в нарушение на установените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него или риск от настъпване на препятствие, в това число и преминаване на животно – незабавно да го обозначи. В случая виновното поведение се изразява в бездействие. Така е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, като презупцията за виновност по чл. 45 ал.2 от ЗЗД не беше оборена успешно чрез събраните по делото доказателства. Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая, така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети по пострадалия автомобил- л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ••••••, които са и предмет на исковата претенция. Размерът на вредите, в това число и стойността на ликвидационните разноски, е безспорно доказан от представените към застрахователната преписка опис-заключение, фактура за извършен ремонт, както и от заключението на приетата по делото САТЕ. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал заключеинето на експерта по приетата САТЕ в частта относно стойността на вредите, доколкото оценката не е извършена по пазарни аналози. По изложените съображения съдът приема, че в полза на застрахователя- “ЗД Е.” АД, който се е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от 1143, 35лева. и 15, 00 лева – ликвидационни разноски, поради което исковата претенция на ищцовото дружество правилно е уважена от първонистнационния съд в пълния предявен размер. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД върху посочените главници следва да се присъди и законната лихва за забава от датата на плащането на обезщетението- 01.06.2023г. до окончателното изплащане на сумите. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК да се потвърди изцяло. Въззивната жалба е неоснователна. По разноските: С оглед изхода на спора по въззивната жалба – неоснователност на същата, то въззивникът- Агенция „ПИ”/АПИ/следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил и да заплати направените от въззиваемото дружество- “ЗД Е.” АД, разноски за юрисконсулстко възнаграждение, в размер на 200лв. Ръководен от гореизложеното съдът