Решение № 6543 от 4.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1952/2025 г.

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1.Производството по делото е по реда на Г. Е. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2.Образувано е по искова молба, предявена от Г. Б. К., [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат д-р Д. Х., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати следните обезщетения :

-В размер на 6 000 лв., за периода от 18.12.2024г. до 20.03.2025г. за престоя му в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

-В размер на 6 000 лв., за периода от 21.03.2025г. до 15.07.2025 г. за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Посочените суми се претендират като претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ (в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив) и наказанието „лишаване от свобода“ (в Затвора Пловдив), изразяващи се в следното:

По отношение на Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек). Допълнително посочва, че по време на престоя в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“Пловдив бил в килия 102, етаж 1 и в килията бил с още двама задържани под стража и пространството било недостатъчно за всички;

2) без санитарен възел на определените и задължителни места,без топла и студена вода и без баня.

3) през зимата било много студено, нямали постелъчен инвентар;

4) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове);

5) липса на адекватно лечение за здравословното му състояние (станало му лошо, вдигнал висока температура и се нуждаел от лекар, но не бил прегледан, имал алергия, но не му изписвали лекарства за алергията).

6) липса на пералня (дрехите се перяли на ръка и се простирали в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

7) лошо качество на храната (с изтекъл срок на годност и с наличие на инсекти в храната)

По отношение на Затвор Пловдив:

1) липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек). Допълнително посочва, че по време на престоя в Затвора Пловдив е бил на Шети пост, в килия 12, където били 12 л.св;

2) без санитарен възел на определените и задължителни места. Допълнително посочва, че на коридора нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели „каре” за един час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна;

3) наличие на хлебарки, дървеници и гризачи (мишки и плъхове);

4) липса на пералня (дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага).

5) липса на адекватно лечение (получавал алергии от ухапвания от дървеници, но не бил преглеждан и не му били изписвани лекарства за алергия; имал нужда от дентална помощ, но такава не му била оказана, понеже нямало инструменти и консумативи);

6) наличие на котки, които влизали в соловата, качвали се на масите, ядели от храната, което било предпоставка за разпространение на болести и зарази; котките обикаляли и свободно по килиите, разнасяли бълхи и паразити и създавали дискомфорт;

7) неосигуряване на работно облекло, обувки и предпазна маска като работещ в Обособеното производство. Допълнително сочи, че не му бил предоставян и престой на открито т.н.“каре“ като работещ в Обособеното производство.

Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

ІІ. За фактите:

По отношение на Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив:

5. От данните по делото ( Справка от 25.09.2025г. от Началник с-р Арести при ОС „ИН“ [населено място] – л. 64-л.65; Обобщена справка за Арест Пловдив рег.№ СА - 1404 от 12.10.2021г. от Началник с-р Арести при ОС „ИН“ [населено място] – л.62;Правилник за вътрешния ред в следствените арести – л. 63;Медицински картон на Г. Б. К. – л.66; Протоколи за извършени услуги по ДДД обработка – л.41-л.48) се установява, че Г. Б. К. е бил задържан на територията на Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив с мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ на 18.12.2024г. и на 21.02.2025г. в 13:50 часа е бил преместен в Затвор Пловдив.

По отношение на престоя на К. в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“Пловдив се установява следното:

През месец юни на 2009 г. е бил открит новият арест Пловдив, който се е намирал в рамките на Затвора Пловдив. Арестът е представлявал масивна двуетажна сграда [рег. номер]. м РЗП. Общата информация за арестните помещения е: Квадратурата на килиите отговаря на изискванията от мин. 4 [жк], арестните помещения, в които са се настанявали задържани лица, са : две килии с по две легла с размери 190/70 см с [жк], 56 килии с по три легла размери 190/70 см с [жк],74 кв.м, както и две килии с четири легла с размер 190/70 см и с [жк],5 кв.м, имало е също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. През процесния период К. бил настанен в килия № 102 на ет.1, която е била с капацитет за три задържани лица, с [жк],74 кв.м., със санитарен възел с размери 125/112 см., или 1,4 кв.м. ([жк],34 кв.м.) През периода К. е съжителствал с още две задържани лица, при което се получава нетна жилищна площ от 4,45 [жк], което е в съответствие с изискуемите стандарти по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Килията, в която е обитавал К. била оборудвана с три легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в тях е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите са се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е била и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста са се почиствали и дезинфекцирали ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните лица, след предоставяне на препарати и средства за почистване от служители на Сектор „Арести” към ОС „ИН” Пловдив.

Храната на задържаните лица в Сектор „Арести“ в ОС “Изпълнение на наказанията „ – Пловдив се доставяла три пъти дневно - сутрин, обед и вечер от Затвор Пловдив. Нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005г. за физиологичните норми за хранене на населението,издадена от МЗ.Сготвената храна се разпределяла на всяко задържано лице от ДА, като стриктно са се спазвали разпорежданията на чл.71 от Наредба № 2/22.03.2010г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.

Всяка килия е била снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест – Пловдив. Размерите на санитарния възел са били 125/112 см. - което се явява 1.4 кв.м. Извеждането до банята на Арест-Пловдив е ставало по утвърден график за месеца с периодичност два пъти седмично най-малко, за лицата от женски пол най- малко три пъти седмично по препоръки на Омбудсмана на Р България, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание.

Арест - Пловдив е бил оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста е представлявала всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуквал и отвеждал навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се е вкарвал в килиите.

Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, съгласно изискуемите стандирти за осветеност. Дневна светлина е прониквала и през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е бил с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се е осигурявало задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на открито.

По отношение на мястото за престой на открито-същото се е намирало в източната част на района, в който е ситуирана сградата на Арест-Пловдив на територията на Затвора-[населено място], извън самата сграда и е представлявала три броя карета, които от едната страна е имало масивно изградена и измазана стена от тухлено-бетонна конструкция, а от другата метална конструкция, обвита с оградна мрежа, а отгоре е имало една трета плътна ламарина за навес, а останалите две трети отново покрито с оградна мрежа, като навеса е служил за ползване при влошени атмосферни условия. Трите карета са били разделени помежду си с плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито.Това право било осигурявано на К. съгласно Заповед на Директор на ГД“ИН“ по график, който се изготвял ежемесечно и се утвърждавал от съответния служител с ръководни функции, като престоя на открито бил в рамките на един астрономически час всеки ден. На същото място можело да се упражняват отделни спортни дейности по избор и преценка. На карето няма обособен санитарен възел.

Ежедневно се е правил обход сутринта от дежурен служител от НОС на Арест-Пловдив и са се правили запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицинско естество. При преценка и изразено желание се е провеждал съответния преглед в медицинския кабинет на Арест-Пловдив, като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба №2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС.

Относно дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията на арестните помещения са налице сключени централни договори за ДДД обработка на цялата площ на Арест-Пловдив, като мероприятията се извършват от съответната фирма-изпълнител по график, както и при необходимост-по заявка от страна на арест - Пловдив.

5.1.Представени са писмени доказателства (протоколи за извършени услуги по ДДД обработка) за периодично извършени дейности по дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против насекоми (хлебарки, дървеници) и гризачи (л.41-л.48). В цитираните протоколи са описани подробно извършените дейности по ДДД обработка, в т.ч и размера на третираната площ, имената и/или подпис на лицето извършило описаните дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

5.2.От страна на затворническата администрация е представен медицинския картон на ищеца с отбелязани амбулаторни прегледи и направени изследвания по време на престоя му в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив (л.66). От посочените писмени доказателства се установява, че на ищеца са били извършвани съответните амбулаторни прегледи и медицински изследвания по време на престоя му в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“Пловдив.

По отношение на Затвор Пловдив:

6.От данните по делото (Справка на Вх.№ 7980/23.09.2025г, от 24.09.2025г. на ИСДВР – л.31; Справка към рег.№ 7980/23.09.2025г., от 30.09.2025, на Инспектор „СДВР“– л.32;Справка от 24.09.2025г. на ИСДВР –л.35-л.36; Становище от 24.09.2025г. на Специалист ТРЗ - л.37, от 24.06.2025г. Справка към Рег.№ 7980/23.09.2025г., от 26.09.2025г. на НС „ФЛКР“- л.39-40; Графици за разпределение на времето на л.св. от Пети пост и Шести пост - л.33 и л.34; Седмичен график на служебната пералня в затвора Пловдив-л.28 гръб; Таблица № 6 за разпределение на перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 месец- л.27- гръб; Протоколи за ДДД обработка- л.41-л.48) се установява, че Г. Б. К. е постъпил в Затвор Пловдив от Сектор „Арести към ОС ”ИН” на 21.02.2025г. и е пребивавал там до 15.07.2025г., когато е преведен в Затвор Пазарджик.

6.1. Г. Б. К. за исковия период от 21.03.2025г. до 15.07.2025г. не е пребивавал в Приемно отделение на Затвор Пловдив.

6.1.1 През периода от 21.03.2025г. до 22.04.2025г. ищецът е бил настанен в Пета група в Затвор Пловдив, 65 спално помещение. Размерите на спално помещение № 65 на пост V са 27,24 кв.м. (без санитарен възел) с два отваряеми прозореца – 0,99 х 1.17м. и 0,50 х 1,17м. Размерите на санитарния възел са 2,65 кв. м. с един отваряем прозорец - 0.34 х 1.17м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход.

От 21.03.2025г. до 11.04.2025г. в № 65 са били настанени 7 лишени от свобода.

От 11.04.2024г. до 11.04.2025г. в ст. № 65 са били настанени 6 лишени от свобода.

За периода от 12.04.2025г. до 22.04.2025г. (на която дата ищецът е бил настанен на Шеста група, стая № 12) липсват данни с колко лишени от свобода е бил настанен ищеца в стая № 65 на Пети пост, като с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ответника не са представени доказателства с колко други л.св. е пребивавал в едно спално помещение К. за посочените периоди, следва да се приеме, че за този период на ищеца не е била осигурена необходимата жизнена площ от 4 кв.м.

На всеки обвиняем, подсъдим или лишен от свобода се осигурява дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден, какъвто е случаят с ищеца. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните са обособени помещения с отделен вход. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си.

6.1.2. На 22.04.2025г. ищецът е бил настанен в Шести пост в Затвор Пловдив, 12 спално помещение.

Размерите на спално помещение № 12 на пост VI са 41,65 кв.м. (без санитарен възел) с три отваряеми прозореца – 1,00 м. х 1,00м.; 1,00м. х. 1,10м.;1,50м. х 1.10м. Размерите на санитарния възел са 2,56 кв. м. с един отваряем прозорец - 0.30 х 1.15м. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход.

От 22.04.2025г. до 26.05.2025г. в ст. № 12 са били настанени съответно, 11, 12 и 13 лишени от свобода.

От 27.05.2025г. до 27.05.2025г. в ст. № 12 са били настанени 10 лишени от свобода.

От 28.05.2025г. до 28.05.2025г. в ст. № 12 са били настанени 9 лишени от свобода.

От 29.05.2025г. до 29.06.2025г. в ст. № 12 са били настанени 10 лишени от свобода.

От 30.06.2025г. до 30.06.2025г. в ст. № 12 са били настанени 11 лишени от свобода.

От 01.07.2025г. до 14.07.2025г. в ст. № 12 са били настанени 12 лишени от свобода.

За времето на престой в Затвор Пловдив Г. Б. К. е устройван на работа в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив, където е работил като ръчник на 8 часов работен ден и 6 дневна работна седмица, до 15.07.2025г. – превеждането си в Затвор Пазарджик. Назначените на работа в Обособеното производство към ДП ФЗД – ТП Пловдив спазват работно време съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020г. на Началника на Затвор Пловдив. При започване на работа на л.св. се прави инструктаж,раздава им се работно облекло/тениски и престилки/ и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис..Не е известно Г. Б. К. да е правил оплаквания срещу условията на труд. Съгласно утвърден график Рег.№ 1421/12.03.2024г. на Началника на Затвора работещите използват престой на открито от 15:30ч. до 16:30 ч. в района на цеховата зона, пост 4.

Г. Б. К. не е изявил желание и не е включван в предлаганите общогрупови мероприятия и програми.

На всеки обвиняем, подсъдим или лишен от свобода се осигурява, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Водата в затвор Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са обособени помещения с отделен вход. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост пет и пост шест могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си.

6.2. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Затвора [населено място] се отоплява с централно парно. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. Банята за лишените от свобода е обща. Пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. През периода на пребиваване на ищеца на Пети и Шести пост, не е извършван основен ремонт. Извършвани са текущи ремонти и поддръжка изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и други. Своевременно се остъкляват счупени прозорци. С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо става посредством 3 броя перални машини. Прането се осъществява чрез молби от л.св. според нуждите им през месеца по утвърден график. Простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост.

Има утвърден график по които се извършва дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН / по затвори /. Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периода на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС.

На лишените от свобода не е разрешено да отглеждат домашни любимци в спалните помещения/ чл.88, ал.2, т.5 от ППЗИНЗС/.

ГД „ИН“ сключва централен договор за доставка на хигиенни материали/Справки за предоставени и изписани хигиенни материали – л.50- л.56/.

6.3. Представени са писмени доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против насекоми (хлебарки, дървеници и гризачи), протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив(л.41 – л.48) В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

6.4. От страна на затворническата администрация е представен Здравния картон, ведно със съответната медицинска документация на Г. Б. К. (л.65л. - 100). От посочените писмени доказателства се установява, че на ищеца са били извършвани съответните амбулаторни прегледи и медицински изследвания по време на престоя му в Затвор Пловдив.

7. По делото като свидетел е разпитан С. П. П.. Разпитан по делото свидетелят П. заявява, че от месец март 2025 г. до юли 2025г. са били заедно с Г. К. в затвора Пловдив. Б. на шести пост, но в различни стаи. К. бил в стая № 12 на Шести пост, килиите били отворени и постоянно си ходили на гости. В стая № 12 постоянно били 10,11,12 души, нямало място за размиване, килията била около 22-23кв.м. с тоалетната, легла - вишки, шкафове, маси, личен багаж. Килията била в окаяно състояние, разбити стени, мухъл, влага, тоалетната почти нямала врата, била увита с найлон, прозорците били счупени, подът разбит. Нямало дежурно осветление, само през прозореца влизала светлина. Имало много дървеници и хлебарки,пръскали един път само срещу дървениците и хлебарките, но без резултат.Пералня нямало през повечето време, дрехите ги перяли на ръка, като топлели вода с бързовари, опъвали въжета в стаите, на които си простирали дрехите, вследствие на сушенето на дрехите в стаите се образувала влага и имало мухъл. В столовата и в самото помещение, където се готви имало котки, които влизали свободно през прозорците, не се полагали грижи да не се разпространяват. Лекар имало само по график - във вторник, през другото време нямало лекар.Имало зъболекар, но свидетелят не знае дали ищецът се е нуждаел от зъболекар и дали е получавал стоматологична помощ. Общата баня се намирала извън корпуса, минавало се през двора и се отивало в сграда, където била банята. В банята нямало душове, само тръби, от които течала топла вода, нямало съблекални, само дъски със закачени на тях пирони. За един час трябвало да се изкъпят 140 души, като не успявали всички да се изкъпят.Г. Б. К. работил в Обособеното производство, но нямал право на каре. К. бил подтиснат, потресен, депресиран от ухапването от дървеници,бил поддут постоянно. В затвора имало ремонт на трети и втори пост, вследствие на което лишените от свобода от тези постове били настанени на пети и на шести пост, или по други затвори.

По отношение на посочения свидетел на съда е служебно известно, че е водил дела по ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца и за сходни периоди, поради което, за същия е налице личен интерес да твърди конкретни обстоятелства. От друга страна по делото са налице писмени доказателства за обстоятелствата, които следва да се доказват, като същите не могат да се считат опровергани със свидетелските показания, с оглед на което показанията на свидетелят следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, с оглед разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

ІV. За правото:

8. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] и Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

9. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

10. На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Ч. С. от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приет основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява следната медицинска дейност: 1 спешна медицинска и дентална помощ; 2 първична медицинска помощ; 3 специализирана извънболнична медицинска помощ; 4 дентално обслужване; 5 профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6 медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време – чл. 143 ЗИНЗС. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1 в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2 се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3 са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център, съгласно чл. 115, ал. 2 ППЗИНЗС. Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал. 2 без охрана – чл. 115, ал. 3 ППЗИНЗС. Идентична правна регламентация се съдържа и в чл. 60 от издадената на основание чл. 128, ал. 3 ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010 г./, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 3 ЗИНЗС/.Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

Следва още да се посочи, че правото на задържаните лица да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, субсидиарно приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода, респ. задържаните лица имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, респ. задържаните лица трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

11. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

11.1.По отношение на исковите претенции, касаещи Сектор „Арести“ към ОС „ИН“– Пловдив:

От събраните и неоспорени от страните писмени доказателства, се установява, че ищецът е постъпил в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив на 18.12.2024г. и е пребивавал в него до 21.02.2025г. – датата на която е преместен в Затвор Пловдив.

Или, няма данни К. да е пребивавал на територията на Сектор „Арести” към ОС „ИН” в периода от 22.02.2025г. до 20.03.2025г. (доколкото за този период няма данни да е изтърпявал мярка за процесуална принуда на територията на Сектор „Арести” към ОС „ИН”Пловдив). Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

Следователно оплакванията на ищеца по отношение на Сектор „Арести” към ОС „ИН”Пловдив ще бъдат разгледани само за периода от 18.12.2024г. до 21.02.2025г., когато е пребивавал в Сектор „Арести” към ОС ”ИН”.

Установява се, че ищецът през целия период на пребиваване в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“Пловдив, в частност и за сочения исков период от 18.12.2024г. до 21.02.2025г., е бил настанен в спално помещение № 102, ет.1, в което на всеки задържан е била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. Помещението е било обзаведено с отделни легла, маса и шкафчета за лични вещи, наличен се установи и да е санитарен възел с постоянно течаща студена вода и топла – подавана сутрин и вечер. Топла вода е осигурена и в банята, до която задържаните лица имат достъп два пъти седмично. При постъпването си в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, на ищеца е бил осигурен постелъчен инвентар - възглавници, одеала и чаршафи. Що се отнася до хигиената в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително, от твърденията на ищеца и показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че в помещението в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, в което е бил настанен К., се е задържала влага. Нейният произход, обаче, както и наличието на мухъл в помещениета, според твърденията на самия ищец, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на задържаните лица, макар в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив да е налично обособено перално помещение и места за простиране и сушене на дрехи. Освен това, установява се, че задържаните под стража имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. Нещо повече, от доказателствата по делото, представени от страна на ГД“ИН“ се установява, че въздухът от арестните помещения се изсмуква и отвежда отвън, посредством въздушни турбини, а посредством други въздушни турбини, свеж въздух отвън се вкарва в помещенията. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца. В този контекст, като недоказани останаха твърденията на ищеца, че в килията не е имало достатъчно осветление, отопление и вентилация със свеж възхдух. Както вече бе казано, в чл.20, ал.2, пр.2 от ППЗИНЗС е указано, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. От неоспорените писмени доказателства, представени от ответника се установява, че отоплението в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив се е осъществявало от водогреен газов котел, а за охлаждане в летния сезон се е използвала чилърна инсталация, като вентилацията се е осъществявала посредством съществуващата вентилационна система. Ищецът не сочи и не доказва конкретно нарушение на съответния стандарт, а само сочи, че е било много студено, като се касае единствено за субективни възприятия относно отоплеността и охлаждането на помещенията. Действително, от твърденията на ищеца и показанията на разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещението, в което е пребивавал ищеца в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, е с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от задържаните лица, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща студена вода, както и топла вода сутрин и вечер. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

Като недоказани настоящият съдебен състав приема и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в разглеждания период в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, тъй като са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, имената на лицето, извършило описаните дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД обработка, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това няма данни от страна на ищеца да са подавани молби, в които да се е оплаквал от наличието на инсекти и/или гризачи в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив.

Що се касае до наведените твърдения за неосигуряване на медицинско обслужване, следва да се посочи, че от страна на ищеца, при носене на доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани. Напротив, от представените по делото медицински документи, се установява, че при постъпването си в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив на 18.12.2024г. на ищеца е извършен първоначален медицински преглед и му е създаден Медицински картон, в който е вписан, както първоначалния медицински преглед при постъпването му в ареста, така и последващите медицински прегледи в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив – на 10.01.2025г. и на 15.01.2025г., съответстващи на медицинското му състояние. Или, не се установява Я. да е имал твърдяните в исковата молба здравословни оплаквания и да не е получил адекватно медицинско обслужване в съответствие с нормативно установените медицински стандарти. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени заболявания в съответствие с нормативноустановените медицински стандарти.

Все в обсъждания контекст и по отношение на оплакванията на ищеца за лошо качество на предоставяната храна (с изтекъл срок на годност и с наличие на инсекти в храната), следва да се посочи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса,следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани. Напротив от представените от ответника писмени доказателства, се установява, че храната в Арест Пловдив се доставяла три пъти дневно - сутрин, обед и вечер от Затвор Пловдив. Нейното количество, химически и калориен състав, са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005г. за физиологичните норми за хранене на населението,издадена от МЗ и същата се е разпределяла на всяко задържано лице от ДА, като стриктно са се спазвали разпорежданията на чл.71 от Наредба № 2/22.03.2010г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Или, не се установява да ищеца да не е получавал храна, в съответствие с нормативно установените стандарти. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на храна със съответния количествен и качествен състав в съответствие с нормативноустановените стандарти.

При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени твърдяните в исковата молба незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС при престоя му в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал мярка за процесуална принуда през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Или, исковата претенция в размер на 6 000 лева за периода от 18.12.2024г. до 20.03.2025г. вкл. за претърпени от К. неимуществени вреди от бездействията на администрацията на Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив при налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ Пловдив, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

11.2. По отношение на исковите претенции, касаещи Затвор Пловдив :

11.2.1. От събраните и неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив в целия исков период от 21.03.2025г. до 15.07.2025г.

Следователно оплакванията на ищеца по отношение на Затвор Пловдив ще бъдат разгледани за целия исков период от 21.03.2025г. до 15.07.2025г., когато ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив.

Установява се, че през целия период на пребиваване в Затвор Пловдив от 21.03.2025г. до 15.07.2025г., помещенията, които е обитавал К. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, ищецът е имал достъп до баня с топла вода два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а като работещ е имал право да ползва банята и топлата вода и всеки ден. Преминаването през „карето“, за да се достигне до банята, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени, както и е осигурено и съответното помещение – съблекалня със закачалки за събличане и обличане на дрехите. Действително, ноторно е, че използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на л.св. през двора, но е ноторен факт и че банята се намира в закрито оборудвано помещение, в което има съблекалня. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел П., доколкото в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се „борели“ 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел П. не твърди да има ръждясали железа и кал.Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не е нормативно установено задължение на ответника. Независимо от това, от представените писмени доказателства от ответника се установява, че по време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от пост Пети и пост Шести (в които е пребивавал ищецът) е осигурено ползване на тоалетна, разположена между двете групи.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от твърденията на ищеца и показанията на разпитания свидетел се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил ищеца, се е задържала влага. Нейният произход, обаче, както и наличието на мухъл в килиите, според ищеца, се дължи, според твърденията на самия ищец, на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение със сушилня и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото), а сушенето на дрехите е възможно да се осъществи на простор в общите помещения, или в сушилня за дрехи в общите помещения. В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята и сушилнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел, които каза се, се преценяват при условията на чл.172 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК по съвкупност с писмените доказателства по делото, като се държи сметка за тяхната заинтересованост.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция,дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия посочен период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД обработка за посочения период, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал в този период, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

Що се касае до наведените твърдения за неосигуряване на адекватно лечение по време на престоя му в Затвор Пловдив, от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест в процеса, следва да се приеме, че тези твърдения са недоказани. Напротив от представените от ответника писмени доказателства - Медицинския картон ведно с приложените медицински документи (л.65-л.100), се установява, че на ищеца са били извършвани съответните амбулаторни прегледи и медицински изследвания. Или, не се установява К. да е имал твърдяните в исковата молба здравословни оплаквания и да не е получил адекватно медицинско и дентално обслужване в съответствие с нормативно установените медицински стандарти. Вярно е, че ищецът е страдал алергия, което обстоятелство е отразено в Здравния картон/л.65/, но по делото не е установено, на ищецът да не е осигурено своевременно диагностициране и лечение на това заболяване. Обратно, обстоятелството, че в Здравния картон е отразено това медицинско състояние/алергия/, обосновава именно извода, че това заболяване е своевременно диагностицирано от органите на ОС“О.“ и е отразено в Здравния му картон. В обсъждания контекст, и във връзка с оплакванията на ищеца за наличие на симптоми на алергия, вследствие от ухапвания от насекоми, следва да се посочи, че от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства пристъпите на алергия от какъв алерген са провокирани, съответно дали алергията е провокирана от ухапвания от насекоми, или имат друга етиология. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени заболявания в съответствие с нормативноустановените медицински стандарти.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че в затвора има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел П., които в тази част съдът не кредитира по посочените вече по-горе съображения.

Неоснователно е и оплакването на ищеца за неосигуряване на работно облекло, обувки и предпазна маска при работата му в Обособеното производство, тъй като от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства в подкрепа ан това фактичиско твърдение. Напротив, от представената информация от ГД „ИН“ се установява, че при започване на работа на л.св. се прави инструктаж,раздава им се работно облекло/тениски и престилки/ и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис, поради което и твърденията свързани с неосигуряване на работно облекло и лични предпазни средства следва да се приемат за неоснователни и недоказани.

В този контекст и по отношение на твърдението, че му бил предоставян престой на открито т.н.“каре“ като работещ в Обособеното производство, следва да се посочи, че от представените доказателства от ГД „ИН“ се установява, че такъв му е осигуряван съгласно утвърден график Рег.№ 1421/12.03.2024г. на Началника на Затвора като на работещите използват престой на открито от 15:30ч. до 16:30 ч. в района на цеховата зона, пост 4,поради което и твърденията свързани с неосигуряване на престой на открито, също следва да се приемат за неоснователни и недоказани.

При това положение следва да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени твърдяните в исковата молба незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС при престоя му в Затвор Пловдив.

Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 6 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание, каквито не се установиха по делото. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

11.2.2.Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от исковия период, в който ищецът е пребивавал в Затвор Пловдив ( от 21.03.2025г. до 11.04.2025г.; от 12.04.2025г. до 22.04.2025г.; 23.04.2025г. до 26.05.2025г.; от 30.06.2025г. до 14.07.2025г. вкл.) – общо 82 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.

Приетото за установено в т. 6 от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив през посочените периоди, или общо 82 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание К. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че К. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода К., минимално необходима жилищна площ в спалните помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са [жк], ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се неосигуряване на необходимата жилищна площ от минимум 4 кв. м. за периодите от 21.03.2025г. до 11.04.2025г.; от 12.04.2025г. до 22.04.2025г.; 23.04.2025г. до 26.05.2025г.; от 30.06.2025г. до 14.07.2025г. вкл.

Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че Г. Б. К. е претърпял, посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

12. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от К. неимуществени вреди за посочения по-горе период, общо 82 дни, следва да бъде определен по справедливост при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната през периода на изтърпяване на наказанието през 2025г., според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 328 евро за периодите : от 21.03.2025г. до 11.04.2025г.; от 12.04.2025г. до 22.04.2025г.; 23.04.2025г. до 26.05.2025г.; от 30.06.2025г. до 14.07.2025г. вкл., съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от общо 82 дни е налице единствено едно нарушение, като неблагоприятен фактор при изпълнение на наложеното наказание, (наличие на пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът), то обезщетението, което следва да се присъди е в общ размер на 328 евро. Именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

13. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2025г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

V. За разноските:

14. С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 О. 2025 Г.), приложима на основание §21, ал.2 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата (ДВ, бр. 17 от 2026 г.) ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 204,52 (двеста и четири евро и 0,52 евроцента) евро с левова равностойност 400(четиристотин) лева, съразмерно уважената част от иска.

15. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 5,11 евро с левова равностойност 10,00 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

16. По отношение на паричните суми в настоящото решение се съобразиха правилата на ЗАКОН за въвеждане на еврото в Република България във връзка с превалутиране на сумите.

17. Що се касае до искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично отхвърляне на исковата претенция, то нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,