Решение № 247 от 2.12.2025 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 789/2025 г.

Производство по чл. 44 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Образувано е за разглеждане на Европейска заповед за арест от 18.06.2025 г., издадена от Районен съд Нордхорн, ФРГ, по дело № 5 Gs 930 Js 40080/24 (92/25) за предаване на българската гражданка М. Г. И., с ЕГН ••••••••••. Европейската заповед за арест е издадена за изпълнение на Заповед за задържане от 29.04.25 г. на Районен съд Нордхорн, ФРГ, по дело № 5 Gs 930 Js 40080/24 (92/25). Представителят на ПОП изразява становище, че ЕЗА следва да бъде изпълнена, но да бъде отложено предаването на исканото лице. Защитникът на исканото лице ангажира мнение, че ЕЗА следва да бъде изпълнена, но да бъде отложено предаването на исканото лице. Исканото лице моли съда да не допуска изпълнение на ЕЗА. Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото и извърши проверка на условията по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и на основанията за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, намира за установено следното: Европейската заповед за арест е издадена от компетентен орган на съдебната власт – Районен съд Нордхорн, ФРГ, за изпълнение на Заповед за задържане от 29.04.25 г. на Районен съд Нордхорн, ФРГ с цел провеждане на наказателно производство спрямо исканото лице. Заповедта е издадена в писмена форма, съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА и в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА тя е придружена с превод на български език. В Европейската заповед за арест са посочени характера и правната квалификация на престъпленията – квалифицирана кражба и компютърна измама. Деянията представляват престъпления по §§ 242, 243, 263 и 263а от Наказателния кодекс на ФРГ. В Европейската заповед за арест са посочени и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице. Деянията, за които е издадена Европейската заповед за арест представляват престъпления и по законодателството на Република България – по чл. 195 и чл.249 от НК, т. е. налице са условията по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Престъпленията за които е издадена заповедта не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната наказателна юрисдикция, освен това съдът не е уведомен, че исканото лице е осъдено за същите престъпления за които е издадена заповедта с влязла в сила присъда от български съд или от съд на трета държава членка на ЕС и изтърпява или е изтърпяло наказанието или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която исканото лице е осъдено и на трето място последното не е малолетно съгласно българското законодателство. Поради това не са налице основанията по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест. В същото време давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл по българското законодателство т. е. не са налице и основанията по чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест. В конкретния случай издаващата държава е предоставила гаранции по чл.41, ал.2 и 3 от ЗЕЕЗА. След извършената проверка на условията по чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА и на основанията за отказ по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА съдът намира, че на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА следва да постанови решение за предаване на исканото лице на издаващата държава въз основа на издадената Европейска заповед за арест. От доказателствата по делото се установява, че спрямо исканото лице в РБ има висящи наказателни производства - пр. пр. 5516/24 г. на РП-Плевен; НОХД № 1021/25 г. на РС-Ловеч и НОХД № 1291/25 г. на РС-Плевен и влезли в сила присъди по НОХД № 465/24 г. на ОС-Велико Търново и по НОХД № 157/25 г. на ОС-Велико Търново, за престъпления, различни от посочените в ЕЗА. Това налага на основание чл.52, ал.1 от ЗЗЕЗА предаването на исканото лице да се отложи до приключване на наказателните производства и до изтърпяване на наложените наказания по тях. В конкретния случай предвид изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.44, ал.7, изр.последно от ЗЕЕЗА спрямо исканото лице следва да се вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от момента на приключване на наказателните производства и изтърпяване на наложените наказания по горепосочените висящи наказателни производства до фактическото му предаване на издаващата държава. По изложените съображения, Плевенският окръжен съд