Решение № 325 от 23.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 427/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 261642 от 29.12.2021 г. по т.д. № 552/ 2021 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ – 24 състав е отхвърлил предявените от „Клуб по спортни танци Поморие“, гр.Поморие срещу „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ искове по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на Общото събрание на Българска федерация на клубовете по спортни танци“ от 28.02.2021г., взети по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 и т.10, като неоснователни. Със същото решение са отменени по иск с правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ на „Клуб по спортни танци Поморие“, гр.Поморие срещу Българска федерация на клубовете по спортни танци“ решенията на Общото събрание на „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ от 28.02.2021г., взети по т.6 и т.7, като незаконосъобразни- противоречащи на устава, както и са обявени на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за несъществуващи вписаните обстоятелства по партидата в Търговския регистър към Агенцията по вписвания на „Българска федерация на клубовете по спортни танци“вписаните по заявление А15 с вх. № 20210305154309 относно освобождаване на членовете на Управителния съвет, Председателя и секретаря от длъжност и отговорност и избора на членове на Управителния съвет и Председател на федерацията за следващ 5 годишен мандат, като вписването ще следва да бъде заличено на основание чл. 30, ал. 2, вр. с, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Срещу решението в отменителната част по иска с правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ е подадена въззивна жалба от „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, чрез процесуалния представител адв. П. Ч., , в която се твърди, че е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необосновано, в подкрепа на което са изложени следните съображения. В жалбата се твърди, че изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание за липса на представителна власт на пълномощниците, които са представлявали членовете на сдружението не се основавал на довод на ищеца в тази насока. Твърди се, че ищеца е направил само оспорване на кворума при вземане на решенията на ОС, но не и относно липсата на представителна власт, както и че асоцирани членове на сдружението са били лишени от правото да гласуват от Устава, което представлявало нарушение на основно членско право. Счита, че представителната власт на пълномощника може да бъде оспорена само от упълномощителя, тъй като той е лицето, което възлага конкретни права на пълномощника си и той има правото да ги оспори при определени от закона условия. Позовава се на това, че длъжностното лице по регистрацията при изпълнение на задълженията си по ЗТРЮЛНЦ извършва проверка, при която задължително извършва проверка на всички приложени по регистърното производство документи и при вписването на заявените за вписване обстоятелства е констатирало, че приложените документи отговарят на императивните изисквания за вписване на заявените обстоятелства, вкл. и дали са представени пълномощни за членовете, които са били представлявани от пълномощници, като доказателства за това са били налични в преписката по охранителното производство, които длъжностното лице следва да ги е взело предвид при вписването на заявените обстоятелства. На следващо място и по самото дело е представен списък на присъствалите на ОС, именуван като Актуален списък на членовете на БФКСТ взели участие на общото събрание и в него било посочено точни кои членове са били представлявани от пълномощници, като изрично е посочено и името на пълномощника, като самите пълномощни са налични и се съхраняват в документите от проведеното общо събрание от 28.02.2021г. Молбата към съда е решението да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Ответникът по въззивната жалба „Клуб по спортни танци Поморие“ в писмения си отговор я оспорва като неоснователна по съображения изложени в писмения отговор. Молбата му е решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната от ответника част, с която са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание за избор на нови членове и нов председател на управителния съвет на сдружението. Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав съобрази следното: Въззивната жалба на „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. При обсъждането на нейната основателност намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Клуб по спортни танци Поморие“ в качеството му на член на „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ с твърдения, че решенията, взети на общото събрание на сдружението, проведено на 28.02.2021г., вкл. и тези за избор на нови ръководни органи на сдружението- председател на управителния съвет, членове на управителния съвет, секретар на сдружението, са незаконосъобразни. Поддържа, че посочените решения са взети след опорочена процедура за свикване на общото събрание, нарушени правила относно реда и кворума за вземане на решения, вкл. и относно начина на представляване на членовете на сдружението при провеждане на общото събрание и при нарушение на правилата на устава и на императивни норми на закона при вземане на решението като съображенията за това са подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба и уточнението към нея от 12.04.2021г., направено преди изтичането на срока по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ. Моли да бъдат отменени всички решения взети от общото събрание, вкл. и тези за избор на ръководни органи на сдружението- членове и председател на управителния съвет, както и за секретар на сдружението. Ответникът „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ чрез процесуалния си представител адв. П. Ч. е оспорил иска изцяло като изложил твърдения, че на са допуснати сочените от ищеца нарушения на разпоредбите от Устава, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора: Между страните не се спори, че въззиваемият „Клуб по спортни танци Поморие“ към датата на вземането на оспорените решения е членувал в ответното сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“. Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Протокол от проведено Общо събрание на сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, от който е видно, че на 28.02.2021г. в гр. Ямбол от 14.00ч. е проведено общо събрание на това сдружение. Видно от протокола общото събрание при единодушие е взело следните решения: по т.1- за освобождаване и приемане на членове на сдружението; по т.2- приемане на отчет за дейността на управителния съвет за 2020г.; по т.3- приемане на ГФО на сдружението за 2020г.; по т.4 – приемане на бюджета за 2021г.; по т.5- приемане на нов устав- изменен и допълнен; по т.6- освобождаване на членовете на УС, Председателя и секретаря от длъжност и отговорност; избор на членове на УС и Председател на сдружението за следващ 5 годишен мандат; т.7- избор на членове на УС и Председател на сдружението за следващ 5 годишен мандат; т.8- за потвърждаване на взети решения на УС взети на заседанията, проведени за периода от 17.10.2020г. до 28.02.2021г., както и по т.9- за приемане на отчет за изпълнение на 4 годишната програма по чл.28, ал.1, т.10 от ЗФВС. Видно е от приложения към протокола актуален списък на членовете на Сдружението взели участие на общото събрание проведено на 28.02.2021г. в гр. Ямбол са присъствали представители на 18 члена на сдружението- клубове за спортни танци от цялата страна, от които 14 члена са били представени чрез пълномощници. Видно е от представения по делото и приет като доказателство Протокол № 2/06.02.2021г. на УС на Сдружението, че е взето решение за свикване на редовно общо събрание на „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, което ще се проведе на 28.02.2021г. в гр. Ямбол от 14.00ч. при посочения в протокола дневен ред. Не е спорно, а и се установява, че решението е взето при участието на четири от петте члена на управителния съвет- това са лицата вписани в протокола- Г. Н., Т. Д., А. Д. и В. Х., при отсъствието на петия член на управителния съвет- С. В.. По делото е представена и е приета като доказателство Покана на управителния съвет за свикване на общото събрание при посочения в протокола на УС проект за дневен ред, като видно от представения по делото констативен протокол от 12.02.2021г. е удостоверено, че поканата е поставена на 12.02.2021г. в сградата на по адреса на управление на сдружението, намиращо се в сградата на Министерство на младежта и спорта. Поставянето на поканата е удостоверено с подписите на А. Д., В. Х. и Г. Н., като първите двама са разпитани по делото и като свидетели. По делото е представен и е приет като доказателство действащия към датата на вземане на спорните решения Устав на „Българска федерация на клубовете по спортни танци“. Съгласно чл.10, ал.2 членовете на сдружението биват два вида: редовни и асоциирани. За асоциирани членове се считат спортни клубове по спортни танци, които отговарят на изискванията на чл.11 от Устава, както и такива по чл.21, ал.1 от устава- редовен член, при невнасяне на членски внос в срока определен от ОС, се счита трансформиран по право в асоцииран член, като констатирането на това обстоятелство става с решение на УС- по арг. от 17, ал.1 и чл. 57, т.12 от Устава. Съгласно чл.12, ал.1, т.2 от действащия устав всеки член на сдружението притежава правото да избира и да бъде избиран в органите на сдружението, както и да посочва за член на управителния съвет физическо лице, което не е член на сдружението. Съгласно ал.2 асоцираните членове имат всички права на редовните членове, но без правото на глас в общото събрание на сдружението, както и не могат да бъдат избирани в ръководните и помощните органи на сдружението. При участие в работата на общото събрание асоциираните членове имат правото само на съвещателен глас/ чл. 42/. Съгласно чл.30 от Устава изключително правомощие на Общото събрание е да избира и освобождава членовете на УС, Председателя и секретаря на сдружението, както и да ги освобождава от отговорност. В чл.36 на Устава е уредено правилото, че общото събрание се свиква от УС или по инициатива на една трета от членовете на сдружението, като свикването се извършва чрез публикуване на поканата в официалния интернет сайт на сдружението и/или поставяне на поканата на мястото за обявление в сградата, където се намира адресът на управление на Сдружението, удостоверено с констативен протокол за залепване на поканата. В чл.44 е въведено ограничението, че едно лице може да представлява не повече от трима други членове на Сдружението и то само въз основа изрично писмено пълномощно от управителния орган на члена на сдружението. Съгласно чл.55, ал.1 управителния съвет се състои от пет лица- председателят на сдружението и четирима членове, като може да взема решения, ако на заседанието му присъстват повече от 2/3/т.е четири от петима негови членове/- чл. 60, ал.1. При тези факти правните изводи са следните: С искът по Чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ се реализира постестативното право на член на дружеството с нестопанска цел да иска отмяна на решенията на общото събрание на сдружението, когато то противоречи на повелителни норми на закона или на устава на сдружението, което право може да бъде упражнено при спазване на преклузивните срокове по ал.6 от ЗЮЛНЦ, за спазването на които срокове съдът следи и служебно. В настоящия случай искът е предявен по пощата на 29.03.2021г. и в първия присъствен ден, тъй като последният ден от срока е неприсъствен, съобразно правилото на чл. 62, ал.2 ГПК и чл.60, ал.1 ГПК, т.е - в предвидения от ЗЮЛНЦ преклузивен едномесечен срок от датата на Общото събрание проведено на 28.02.2021г. Искът е предявен и от надлежна страна – „Клуб по спортни танци Поморие“, за който няма спор, а и се установява, че е бил член на ответното сдружение към датата на вземане на оспорените решения на върховния орган на сдружението. Единствено качеството на членство към датата на вземане на оспореното решение на общото събрание като върховен орган на сдружението се явява процесуална предпоставка за предявяването на иска за отмяната от съда на това решение. От друга страна, както правилно е разяснила и първата инстанция, без значение за извода дали е налице правен интерес за ищеца от предявяването на настоящия иск е и обстоятелството какво точно качество на членство притежава ищеца- дали е „редовен“ или само „асоцииран“ член на сдружението, каквото разграничение е предвидено в устава. Наличието на правен интерес за ищеца като член на сдружението да оспорва законосъобразността на взетите решения от върховния орган на сдружението е изводимо от разпоредбата на чл. 25, ал. 4, вр. с, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, която предвижда изключително дискреционно право на всеки член на сдружението да ги оспорва пред съда като иска отмяната им поради тяхната незаконосъобразност без тази норма да държи сметка дали по силата на вътрешния устройствен акт някои от неимуществените права на ищеца са били ограничени до определен обем. Предвиденото в устава на сдружението разграничение между редовни и асоциирани членове на сдружението и свързаното с това ограничение в правата на асоциираните членове само до възможността за участие със съвещателен, но не и решаващ глас при вземане на решения на общото събрание е изцяло съобразено с диспозитивния характер на нормата на чл. 24 от ЗЮЛНЦ предвиждаща, че общото събрание на сдружение с нестопанска цел се състои от всички членове на сдружението, освен ако в устава не е предвидено друго. Такова друго именно е предвидено в разпоредбата на чл.12, ал.2 от Устава, където изрично е посочено, че асоциираните членове нямат право на глас в общото събрание на сдружението, както е че не могат да бъдат избирани в ръководните и помощните органи на сдружението. По отношение обаче на всички останали техни имуществени и неимуществени права те имат всички права в пълен обем и по съдържание, съответстващи както и на редовните членове на сдружението, обстоятелство между впрочем, което е и изрично упоменато в конкретния текст от устава. Следователно и за асоциираните членове, независимо от качеството им, е налице и правото по чл. 25, ал. 4, вр. с, ал. 6 от ЗЮЛНЦ да обжалват всички актове на органите на сдружението, вкл. и на общото събрание, чрез които твърдят да са засегнати техните членствени права и законни интереси в това им качество. Доказателствената тежест по иска с правно основание Чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ е на ответника, въззивник в настоящото производство-той е следвало да докаже и то при условията на пълно и главно доказване законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание проведено на 28.02.2021г.- за надлежно свикване на събранието с решение на Управителния съвет на сдружението; за надлежното уведомяване за събранието от членовете на сдружението по предвидения в устава ред и начин- чрез поставянето на покана в сградата на управление на сдружението и/или чрез публикация на интернет сайта на сдружението, както и че е спазена предвидената в закона и устава процедура за вземане на решенията по всяка от точките от дневния ред на събранието, съобразно изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за незаконосъобразност, определящи основанието на иска. С оглед на така изброените пороци на организирането, провеждането на общото събрание и на начина на вземане на отделните решения и с оглед разпоредбата на чл. 269, предложение последно ГПК, според която при произнасянето по жалбата съдът е ограничен само до посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция намира следното: Правилни са и следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за неоснователността на твърденията на ищеца, че решенията на общото събрание са опорочени поради това, че решението за свикването му не е било взето на редовно свикано заседание на управителния съвет; решението на УС за свикване не е било взето по предвидения в устава кворум; че поканата не е била отправена по предвидения в устава ред и срок и че писмените материали за провеждане на общото събрание не са били на разположение нито на адреса на управление, нито на друго определено място, като на основание чл.272 ГПК въззивния съд в мотивите си изцяло препраща към фактическите и правни изводи на първата инстанция. Установява се, че решението на управителния съвет за свикване на общото събрание е взето при спазване на предвидения от чл.60, ал.1 от устава кворум- присъствали са четири от петима негови членове, съответстващи на изискуемия съгласно устава кворум от 2/3, поради което е ирелевантно обстоятелството дали и как членовете на управителния съвет са били уведомени за заседанието на управителния орган, както и че един от членовете му след като е гласувал, е напуснал заседанието поради наличието на негов личен ангажимент. Установява се и че е спазена предвидената от устава процедура за разгласяване на общото събрание посредством един от двата алтернативно предвидени в устава начини- чрез поставена в сградата по адреса на управление покана и/или чрез публикацията й на сайта на сдружението. В настоящия случай ищецът не оспорва, че поканата е била публикувана на сайта на сдружението, но според него това е станало по начин, който е затруднил възможността на членовете на сдружението да узнаят своевременно за свикването на събранието. По този довод на ищеца съдът счита, че формално изискването за публикация на интернет сайта на сдружението е спазено тъй като в самия устав не е предвиден някакъв специален ред или начин само по който следва да бъде разгласена публикация до членовете на сдружението като адресати на съобщението за свикване на общо събрание, поради което и лична е преценката на лицето, което администрира сайта къде точно да постави поканата, стига това място да е достатъчно видимо и достъпно за всеки потребител на информация за дейността на сдружението, вкл. и адресатите на поканата за свикване на общото събрание. Независимо от горното и без да е бил длъжен, управителния орган е разгласил поканата за свикване на общото събрание и по другия алтернативно предвиден от устава начин- чрез поставянето й на общо достъпно място в сградата на Министерството на младежта и спорта, където между страните няма спор да се намира и адреса на управлението на сдружението. От показанията на разпитания като свидетел В. Х. се установява, че той съвместно с другите двама членове на управителния съвет А. Д. и Г. Н. е поставил поканата на 12.02.2021г. на общо достъпно и видимо за всички място, каквото представлява информационното табло в министерството, като същевременно обстоятелството, че воденият от ищеца свидетел Н. Й. е заявил, че при посещение от негова страна по друг повод на министерството не е видял да има такава поставена покана, не опровергава и не разколебава казаното от свидетеля на ответника. Това е така, защото както се е мотвирал и първоинстанционният съд страните не са конкретизирали на кое точно табло в Министерството на младежта и спорта е била поставена поканата, както и дали това нарочно определено място е било само едно, вкл. и възможността при справката извършена от свидетеля Й. поканата да е била вече закрита от други поставени публикации или просто свалена от трети недобросъвестни лица. Правилно са били приети от съда за неоснователни и доводите на ищеца за това, че нито законът, нито уставът на ответното сдружение предвиждат задължението за общо събрание да се подготвят писмени материали предварително и същите да се предоставят на членовете. Наличието или липсата на писмени материали за общото събрание и това къде се намират същите не предпоставя по аналогия с разпоредбите за търговските капиталови дружества извод за противоречие със закона или устава и това да води до порок на взетите решения. По отношение обаче на направеното оспорване на взетите решения по т. 6 и т. 7 от дневния ред на Общото събрание от 28.02.2021 г., основаващо се на това, че не са налице спазени изисквания за кворум и мнозинство за вземането на оспорените решения поради това, че членовете на сдружението участващи при вземането на решения по тези въпроси не са били надлежно представлявани поради липсата на надлежно учредена представителна власт по отношение на посочените в протокола от общото събрание лица, настоящият съдебен състав също както и първоинстанционният съд намира това оспорване за основателно като на осн. чл.272 ГПК отново препраща към правните изводи на съда изложени в мотивите на решението. Независимо от това следва да се добави следното. Съгласно чл.47 от Устава на сдружението решенията за избор и освобождаване на членове на Управителния съвет се вземат с мнозинство от 2/3 от всички редовни членове на сдружението. Видно от протокола от проведеното на 28.02.2021 г. Общо събрание и представения списък на редовните членове към тази дата, гласувалите 18 члена /от общо 26/ са представлявали повече от 2/3 от всички редовни членове. По значимата част от тях/14 на брой/ обаче са били представлявани от пълномощници, като ищецът позовавайки се на това, че пред търговския регистър в производството по вписването на взетите от общото събрание решения за освобождаване на старите и за избор на нови ръководни органи не са били представени доказателства, че тези лица са били надлежно упълномощени от сдруженията- членове на „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ да ги представляват, е твърдял липсата на валидно учредена в тяхна полза представителна власт, което от своя страна е опорочило и взетите с техните гласове решения съобразно изискванията на устава за кворум и мнозинство. Въпреки указаната в тежест на ответника доказателствена тежест да установи точно тези обстоятелства ответникът не е представил доказателства за представителната власт на пълномощниците, взели участие на процесното общо събрание, поради което и правилно първоинстанционният съд е заключил, че не се установява наличието на кворум и мнозинство при гласуването при вземането на решенията по т. 6 и т. 7 от общото събрание, предвид което и тези решения не следва да се считат законно взети и като такива подлежат на отмяна като незаконосъобразни – като противоречащи на чл. 47, вр. с чл. 30, т. 4 от Устава на сдружението. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя във въззивната жалба, че изводът на съда незаконосъобразност на оспорените решения на общото събрание за липса на представителна власт на пълномощниците не се основавал на довод на ищеца в тази насока, като ищецът правил само оспорване на кворума при вземане на решенията на общото събрание, но не и относно липсата на представителна власт по който въпрос съдът се бил произнесъл без да е бил изрично сезиран. Това твърдение на жалбоподателя освен всичко е фактически невярно тъй като изрично с исковата молба и уточнението към нея от 12.04.2021г. ищецът е твърдял незаконосъобразност на оспорените решения и поради това, че към датата на провеждането на общото събрание посочените в протокола пълномощници не са имали представителна власт и правомощия да гласуват изрично по точките от дневния ред, като това твърдение последователно е било поддържано и отстоявано от жалбоподателя в хода на делото. На следващо място, както правилно е преценил и първоинстанционният съд, липсата на надлежно учредена представителна власт за всички пълномощници е съпоставима към проверката дали са спазени изискванията за кворум и мнозинство при вземането на конкретните решения за освобождаване на стария и избор на нов състав на управителния орган на сдружението, за което обстоятелство съгласно устава е поставено квалифицирано изискване от 2/3 от всички редовни членове представени на общото събрание/чл.47/. Това е така, защото в случай че някои от гласувалите за вземането на спорните решения за освобождаване на старите и за избор на новите членове на управителния съвет не са били надлежно представлявани, каквито са били и твърденията на ищеца, то и очевидно няма да е налице спазване на изискването за 2/3 мнозинство от представените на събранието членове на сдружението. На ответника с определението от 27.07.2021г. на първоинстанционния съд, с което е изготвен проекта за доклад и е била разпределена доказателствената тежест, са му били дадени конкретни, ясни и достатъчно пълни указания за представяне на доказателства в тази насока- за наличието на упълномощаване, като същевременно във въззивната жалба не са изложени от него доводи и твърдения за това доклада да е бил непълен или неточен, което да е осуетило възможността му да посочи доказателства, чрез които да се допринесе за правилното изясняване на спора от фактическа страна и което да обуслови и задължението на въззивния съд съобразно ТР №2/2013г. да даде нови правилни указания с оглед преодоляване на процесуалната преклузия и възможността за събирането като нови доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК за представяне по делото на пълномощните по сила на които четиринадесет члена от присъстващите осемнадесет члена са били представлявани чрез пълномощници. Неоснователна е и поддържаната от въззивния жалбоподател теза, че представителната власт на пълномощника може да бъде оспорена само от упълномощителя, тъй като той е лицето, което възлага конкретни права на пълномощника си и той има правото да ги оспори при определени от закона условия. Както е разяснил и първостепенният съд спазването на това изискване е от значение за проверката за спазване на кворума и на установеното от устава квалифицирано мнозинство от 2/3 от гласовете на представените на общото събрание членове на сдружението. Ако не са били надлежно представлявани съответния брой членове съставляващи това необходимо съгласно устава мнозинство, то по дефиниция ще се отрази и на законосъобразността на взетите с това мнозинство от гласове решения. Следователно и ищецът който като член на сдружението ще е пряко засегнат от вземането на оспорените решения на общото събрание, има самостоятелен правно значим интерес, различен от този на упълномощителя, да се позове на това, че не е налице валидно възникнало упълномощаване тъй като липсата на такова ще се отрази върху законосъобразността на решението на общото събрание имащо действие по отношение на всички членове на сдружението, вкл. и спрямо него самия. Неоснователен и ненамиращ опора в закона е и последният довод на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение- че съдът по повод иска с правно основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на общото събрание е обвързан от изводите на длъжностното лице по регистрацията относно наличието на предпоставките за вписване, вкл. и относно представителната власт на пълномощниците. И двете производства са с напълно различен характер и предмет- това пред Агенцията по вписване за вписване на заявените обстоятелства е охранително при което се преценява само от външна страна наличието на предпоставките за вписване на взетите решения без да се изследва дали те действително са се осъществили, а дали същите действително съществуват са предмет на спорното и състезателно производство, какъвто характер има именно и предявеният предмет на настоящото производство иск с правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ. А както правилно е разяснил и първоинстанционния съд, което се потвърждава и от настоящия съд при извършената служебна проверка в регистъра по партидата на сдружението не се потвърждава да са били представени доказателства за представителната власт на пълномощниците, взели участие на процесното общо събрание. В обобщение и на горното- настоящият съдебен състав също както и първоинстанционният съд счита, че не се установява наличието на кворум и мнозинство при вземането на решенията по т.6 и т.7 от общото събрание, предвид на което и тези решения не следва да се счита, че са законно взети и като такива те подлежат на отмяна като незаконосъобразни- поради противоречието им с чл.47, вр. с чл. 30, т.4 от Устава на сдружението. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция също както и първоинстанционният съд достига до правния извод за основателността на предявения иск, с правно основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ, поради което обжалвания съдебен акт, като правилен и постановен в съответствие със закона, следва да се потвърди, а въззивната жалба да остане без уважение. Предвид изхода на делото в тежест на въззивника следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 800 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът: