Решение № 844 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 605/2026 г.

Производството е образувано след като с Определение № 15/10.01.2026 г. производството по гр. д. № 894/2025 г. по описа на РС Кула е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС Пазарджик. Депозирана е искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И. и В. В. М. чрез пълномощник- юрисконсулт З. Т., против „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, Областно пътно управление Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, за признаване за установено дължимостта на сумите: 133,76 евро /261,62 лева/ главница, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 1205-1201-23-000038 и 29,35 евро /57,41 лева/ мораторна лихва за периода от датата на уведомяване 19.01.2024 г. до 04.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 455/2025 г. по описа на РС Кула. В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 9254/31.03.2026 г. се излагат обстоятелства, че на 12.06.2023 г. при движение по улица в с. Гелеменово, водеща към бензиностанция „Енерджи”, л.а. марка „М.”, модел „••••• Д” с рег. № РА ••••• КТ поради наличието на дупка на пътното платно претърпява вреда - пука задна лява гума и изкривява джанта. Посочва се, че автомобилът е собственост и бил управляван от А. П. Й., който реализира пътнотранспортно произшествие, като се удря в препятствие /дупка/ на платното за движение, вследствие на което е увреден автомобилът. За настъпилото ПТП било издадено Удостоверение с рег. № 100600-11692/20.06.2023 г. на ОД на МВР – Пазарджик. Твърди се, че във връзка с настъпилите вреди по автомобила от собственика на увреденото МПС при ищцовото дружество била заведена щета № 1205-1201-23-000038, тъй като към датата на процесното застрахователно събитие за увредения лек автомобил имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС с ищцовото дружество, обективиран в застрахователна полица № 93002210047530, валидна от 22.10.2022 г. до 21.10.2023 г. При извършения оглед на увредения лек автомобил „М.”, модел „••••• Д” с рег. № РА•••••КТ били констатирани следните щети: гума задна лява била за подмяна и джантата била за ремонт и боя. Твърди се, че ищцовото дружество на 27.07.2023 г. изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 261,62 лева, което било определено на базата на опис, експертиза и оценка на щетите на увреденото МПС по щета № 1205-1201-23-000038. Посочва, че по силата на чл. 411, ал.1, т. 3 от КЗ вр. с чл. 3 от ЗДвП и чл. 19, ал. 2, т. 3 от ЗП, както и по силата на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Каско“ на МПС ищцовото дружество встъпило в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Във връзка с гореизложеното ищецът на 05.09.2025 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 455/2025 г. по описа на РС Кула. На 27.10.2025 г. заявителят получил указания от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение. В проведеното последно съдебно заседание за ишцовата страна не се явява законен или процесуален представител. Постъпила е молба, с която молят съда да уважи исковите претенции в цялост. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна депозира отговор на исковата молба чрез пълномощник Я. Георгиева Б., в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Счита, че липсва пасивна процесуална легитимация на АПИ, тъй като видно от исковата молба се касае за инцидент, настъпил при движение по улица в с. Гелеменово, водеща към бензиностанция „Енерджи““, която улица не била част от републиканската пътна мрежа и за която АПИ не носи отговорност. Исковата претенция следвало да се насочи спрямо Община Пазарджик, която е задължена да поддържа улицата, на която е настъпил инцидентът. Посочва също, че от представените писмени доказателства не се установявало по безспорен начин дали е налице причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила. Не бил установен по безспорен начин механизмът на осъществяване на 12.06.2023 г. на настъпилия инцидент – не била установена скоростта, с която се е движил шофьорът, нито големината на дупката, ако е имало такава. Не се установявали по безспорен начин обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, метеорологичната обстановка, нито че твърдините щети на МПС са именно в резултат на преминаването му през дупка на улицата. Нямало данни за размерите на твърдяната „дупка“ по дължина, широчина и дълбочина. Твърди, че описаният механизъм на ПТП е също недоказан. С оглед на горното заявява, че застрахователното дружество изплатило застрахователното обезщетение без да е установена причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие, декларираните от водача имуществени вреди по автомобила и връзката им със състоянието на пътното платно, което обуславяло неоснователност на регресната претенция. Твърди, че няма доказателства за противоправно поведение на АПИ, ОПУ Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по Закона за пътищата /ЗП/ за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по автомобила. Следователно в случая не била налице пряка причинно-следствена връзка между състоянието на републиканския път и вредоносния резултат. Не било налице и бездействие на АПИ, а други директни въздействия се явявали пряка причина за настъпване на ПТП. Претендира разноски. В проведеното последно съдебно заседание за ответната страна не се явява законен или процесуален представител. Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, вкл. обявено е за безспорно с доклада по делото, че със застрахователна полица № 93002210047530, със срок на действие от 22.10.2022 г. до 21.10.2023 г. ищцовото дружество е сключило договор за застраховка „Каско” на лек автомобил „М.”, модел „••••• Д” с рег. № РА ••••• КТ, който е бил валиден към процесната дата – 12.06.2023 г.; че ищецът в качеството на застрахователя по имущественото застраховане е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 261,62 лева. Горните обстоятелства се установяват и от приложените по делото писмени доказателства - застрахователна полица № 93002210047530 за застраховка „Каско на МПС“, сключена на 18.10.2022 г., със срок на валидност от 22.10.2022 г. до 21.10.2023 г., общи условия на ЗК „Лев Инс“ за застраховане на сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства, преводно нареждане в полза на собственика А. П. Й. от 27.07.2023 г. в размер на 261,62 лева с посочено основание „1205-1261-23-000038“. От собственика на увреденото МПС А. П. Й. при ищцовото дружество постъпило уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което била образувана претенция по щета № 1205-1261-23-000038. От уведомлението се установява, че А. П. Й. в качеството на собственик на МПС „М.”, модел „•••••” с рег. № РА ••••• КТ на 12.06.2023 г. около 19:30 часа в с. Гелеменово в посока ТИР паркинг след пороен дъжд спукал гума в дупка, която била покрита с вода. Събитието било посетено от служители на КАТ. В резултат на попадането в дупката били увредени гума и джанта на автомобила. От приложените по делото опис – заключение по щета № 1205-1261-23-000038 и калкулация – ремонт № •••••••••• от 27.06.2023 г. се установява какви по вид и размер са щетите по процесния лек автомобил – задна лява гума за подмяна и задна лява джанта за боядисване гума, чийто ремонт е остойностен в размер на сумата от 261,62 лева общо. От приложения доклад по щета № 1205-1261-23-000038/1/1 се установява, че е определен размер на застрахователно обезщетение за причинените вреди по МПС на А. П. Й. в размер на 261,62 лева, както и е прието, че са налице предпоставките да се предяви регресна петенция срещу Община Пазарджик. По делото е приложена регресна покана, изходяща от дружеството ищец и адресирана до Община Пазарджик, в която са описани обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то, че са изплатили застрахователното обезщетение в размер на 261,62 лева. Поканата за възстановяване на платената на собственика на увредения автомобил сума е получена от Община Пазарджик, като видно от писмо с изх. № 18-00-1826-001/27.11.2023 г. от Община Пазарджик е отговорено, че не е налице основание за ангажиране отговорността на общината, тъй като инцидентът е настъпил извън населеното място – на пътен участък от с. Гелеменово към бензиностанция „Енерджи“, а исканията следва да се отправят към администрацията, управляваща пътя извън населените места на основание чл. 167, ал. 3 от ЗДвП. Приложена по делото е и регресна покана, изходяща от дружеството ищец и адресирана до ответника, в която са описани обстоятелствата, при които е настъпило ПТП- то, че са изплатили застрахователното обезщетение в размер на 261,62 лева. Поканата за възстановяване на платената на собственика на увредения автомобил сума е получена от ответника на 19.01.2024 г. Приети като доказателства по делото са представените с писмо с вх. № 12852/04.05.2026 г. от ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ документи, изготвени във връзка с процесното ПТП – докладна записка № 1006р-9372/15.06.2023 г., молба № 100600-11220/13.06.2023 г. и удостоверение № 100600-11692/20.06.2023 г. От тях се установява, че А. П. Й. е заявил възникването на процесното произшествие, същото е посетено от автопатрул на сектор „Пътна полиция“, на водача А. П. Й. е извършена проба за установяване наличието на алкохол в кръвта, която е отчела 0,00 на хиляда. За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетел е разпитан А. П. Й.. От показанията му се изяснява, че именно той е управлявал лек автомобил „М.”, модел „•••••” с рег. № РА ••••• КТ на процесната дата 12.06.2023 г. Свидетелят навлязъл в с. Гелеменово в посока от гр. Пазарджик и в началото на селото завил на ляво, по посока ресторант „Неджо“, където се намирала бензиностанция „Енерджи“, в момента с наименование „Инса“. Движейки се по пътя, се чул силен трясък и автомобилът попаднал в дупка, която не се виждала. Свидетелят слязъл от автомобила и установил, че гумата е спукана. Управлявал автомобила със скорост около 20-30 км/ч, тъй като било дъждовно. Дупката се намирала на около 200 метра разстояние след като свидетелят завил по улицата. Отдясно имало къщи, а дупката била разположена в участъка между края на къщите и бензиностанцията, в платното за движение на свидетеля. Спукана била задната лява гума на автомобила. Малко преди да попадне в дупката управляваният от свидетеля Й. автомобил, се разминал с друг автомобил, който също криволичил, за да избегне дупките. Свидетелят посочва, че пътят е разбит и други хора също били спукали гуми на автомобилите си по същото време и на същото място. По времето на инцидента валяло дъжд и имало локви. Свидетелят не е видял дупката, тъй като била пълна с вода и нямало как да я види, нито да я избегне. На мястото нямало знак или друга сигнализация, която за предупреждава за наличието на дупки. Гумата на автомобила била спукана на две места и автомобилът не можел да продължи движението си на собствен ход, а по джантата имало драскотини. Свидетелят подал сигнал на телефон 112 и на място пристигнали служители на Пътна полиция. Тествали свидетеля за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. Дупката на пътя, в която попаднал управляваният от свидетеля автомобил, била с диаметър около 50 см. и дълбочината около 4-5 см. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля А. П. Й. като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. От прието и неоспорено от страните заключение по назначената съдебноавтотехническа експертиза се установява, че на 12.06.2023 г. в светлата част на денонощието, в условия от валежи от дъжд, лек автомобил марка „М.“ модел „•••••“ с рег. № РА••••• КТ, управляван от свидетеля А. П. Й., се движи в с. Гелеменово по ул.„•••••“ в посока от Изток на Запад /от главен път II-37 към бензиностанция „Енерджи“/. Движейки се по платното за движение със скорост от около 20-30 км/ч, водачът Й. приближава препятствие, представляващо дупка покрита с дъждовна вода. След навлизане в дупката със задно ляво колело водачът спира движението на автомобила, който управлява. Вследствие навлизането в необозначената дупка, е нарушена целостта на задна лява гума и са се получили ожулвания по задна лява джанта. Настъпил е удар между задна лява гума на автомобила, след който е нарушена целостта на гумата на задно ляво колело и са се получили ожулвания по джантата. Описаната повреда се намира в зоната на въздействие на ударните сили. Увредената гума и джанта съответстват по местоположение, характер и вид на механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба и от водача на автомобила. В тази връзка вещото лице посочва, че е технически вероятно при настъпване на описания в исковата молба и от водача удар между задно ляво колело и дупка на платното за движение да се повредят гумата и джантата на автомобила. Повредените части на автомобила са: гума – за подмяна и джанта – за боядисване, като стойността на щетите към дата 12.06.2023 г. по средни пазарни цени за труд и след като се отчете остатъчната годност на гумата възлиза на 119,03 евро с ДДС. Установява се също от заключението на вещото лице, че пътят, по който се е движил автомобил марка „М.“ с рег. № РА ••••• КТ, започващ от път II-37 и водещ към бензиностанция и паркинг, при проверка в КАИС в първата си част функционира като общинска собственост под наименованието улица „•••••“, а впоследствие преминава в частен път, непосредствено преди подхода към бензиностанцията. Пътят, по който се е движил автомобилът, не е част от републиканската пътна мрежа. В първата си част трасето е обособено като улица „•••••“, което съгласно разпоредбите на ЗУТ му придава статут на публична общинска собственост. След като премине границите на останалите съседни имоти и достигне непосредствения подход към търговските обекти, трасето сменя своя характер и преминава в частен път. От техническа гледна точка, тази втора част представлява вътрешна комуникационна връзка, разположена изцяло в пределите на частната собственост. Пътят, по който се е движил автомобилът, в първата си част спрямо посоката на движение е общински път, който непосредствено преди подхода за търговските обекти преминава в частен път. В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като експертизата е изготвена компетентно и обективно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза. При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна: РС Пазарджик е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 410 от КЗ във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 437/02.10.2025 г. по ч. гр. д. № 455/2025 г. по описа на РС Кула срещу ответника, да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 261,62 лева, представляваща главница и сумата в размер на 57,41 лева мораторна лихва за периода от 19.01.2024 г. до 04.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от подаване на заявлението на 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 25 лева ДТ и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК е възразил срещу нея. В указания от съда едномесечен срок е предявената настоящата искова претенция, поради което същата се явява допустима. За да бъде уважен предявеният главен иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице, както и изплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования. Следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – наличие на вреди, тези вреди да са настъпили от лице, на което ответникът като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа. Следва да се установи, че вредите са причинени вследствие на противоправно деяние /действие или бездействие/ при и по повод възложената работа. Следва да се установи размерът на претендираните вреди. Вината на съответния служител се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващи възражения. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на процесното ПТП, е съществувало действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 93002210047530 от 18.10.2022 г. За действителността на този договор законодателят е предвидил писмена форма, която е спазена. По силата на този договор ищецът е приел да покрива за периода от 22.10.2022 г. до 21.10.2023 г. риска от увреждане на собственото на застрахования МПС. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – на 12.06.2023 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Горното не е спорно и между страните. Наличието на тази формалната предпоставка, визирана във фактическия състав на чл. 410 ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката, е доказана, тъй като обезщетението безспорно е изплатено от ищцовото дружество-застраховател, видно от представеното по делото платежно нареждане. Следователно, първите два елемента – наличие на валидно застрахователно правоотношение и плащане на обезщетение по него са безспорно установени по делото. Това право обаче е обусловено от деликтното правоотношение между последните двама и при това положение върху ищеца лежи доказателствената тежест да проведе пълно доказване на всички правнорелевантни положителни факти, от чието наличие извлича благоприятните за себе си правни последици. Т.е. освен тези, касаещи застрахователното правоотношение, следва да бъдат доказани и тези, свързани с настъпването на деликта. Така на пълно, пряко и главно доказване подлежат всички елементи на фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника като юридическо лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. В настоящото производство за установяване механизма на ПТП са ангажирани показанията на свидетеля А. П. Й., както и е изслушана съдебно-автотехническа експретиза. Свидетелят е управлявал увредения автомобил и има преки впечателния относно механизма на настъпване на ПТП. Показанията му са логични и последователни и пряко кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това, при съобразяване изискванията на чл. 172 от ГПК, съдът възприема същите. Ответникът не е ангажирал доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля показания. Също от показанията на свидетеля се установява, че при движението си е преминал през необозначена дупка. Изяснява и щетите, причинени в резултат на удара. Според приета от съда съдебно – автотехническа експертиза повредата по автомобила отговаря като да е причинена по посочения от водача начин. Изложеното обуславя извода на съда за доказаност, че вредите по управлявания от Й. лек автомобил са вследствие от преминава през необозначена дупка на пътя. Спорно между страните по делото е дали пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа като предпоставка за ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ пътищата са републикански и местни. Втората алинея на разпоредбата съдържа изброяване на републикански пътища - автомагистрали, скоростни пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗП местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Съгласно чл. 8 от ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост, общинските пътища са публична общинска собственост, а частните пътища са собственост на отделни юридически или физически лица. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗП указва, че отговорността за управлението на републиканските пътища е на Агенция „Пътна инфраструктура“, отговорност за управлението на общинските пътища носят кметовете на съответните общини, а за частните пътища - техните собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно чл. 32 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища се осъществяват от техните собственици. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че на 12.06.2023 г. свидетелят А. П. Й. като водач на лек автомобил „М.”, модел „•••••” с рег. № РА ••••• КТ при движението си по частен път, който се намира след края на ул. „•••••“ в с. Гелеменово, в посока бензиностанция „Енерджи“ и паркинг, е попаднал в необозначена дупка на платното за движение, при което настъпили повреди по автомобила. От неоспореното заключение на приетата САТЕ, което съдът кредитира с пълно доверие, се установи категорично, че пътят, по който се е движил автомобилът и където е настъпило процесното ПТП, не е част от републиканската пътна мрежа. В първата си част пътят функционира като общинска собственост под наименованието улица „•••••“ в с. Гелеменово, а впоследствие преминава в частен път. Вещото лице разяснява също, че след като премине границите на съседните имоти и достигне подхода към търговските обекти, трасето сменя своя характер и от общинска собственост преминава в частен път. Същевременно от показанията на свидетеля Й., които поради изложените съображения съдът цени като достоверни, се установи, че дупката, в която е попаднал управляваният от него автомобил, се е намирала в участъка между мястото, където свършват къщите и бензиностанцията, а от заключението на САТЕ се установи, че в този участък пътят е частен. Следователно произшествието е настъпило на частен път. Следователно след като местопроизшествието на процесното ПТП е на път, който не е републикански по смисъла на Закона за пътищата, ответникът АПИ не е материалноправно легитимиран да отговаря за претърпените от собственика на увредения автомобил вреди, доколкото за ответника не са възникнали задълженията по чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 от Закона за пътищата, а именно да управлява, както и да изгражда, ремонтира и поддържа процесния пътен участък, за който се установи, че не представлява републикански път. Не може да бъде ангажирана отговорността на АПИ по реда на чл. 49 от ЗЗД, тъй като ищецът - застраховател е възстановил причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди във връзка с настъпило ПТП на път, който не е републикански, а е частен път, настъпили при преминаването на МПС през необезопасена и необозначена пътна неравност –дупка на платното за движение, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които ответникът не е възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация. В допълнение следва да се посочи, че крайният извод на съда, че ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по регресната претенция на ищеца, не би се променил дори да се приеме, че ПТП – то е настъпило преди края на ул. „•••••“ в с. Гелеменово, тъй като в този случай ще се касае за общински път, за чието управление, ремонт и поддържане отговорност носи Община Пазарджик. Гореизложеното налага извод, че следва да се отхвърли изцяло предявеният от ищеца против ответника главен иск за признаване дължимостта на сумата от 261,62 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Поради неоснователност на главната искова претенция на отхвърляне подлежи и акцесорната искова претенция за сумата в размер на 57,41 лева мораторна лихва за периода от 09.01.2024 г. до 04.09.2025 г. С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника сумата от 110 евро за направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното съдът