Решение № 3240 от 25.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 15867/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110215867 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „,,•••''“ ЕООД като правоприемник на ,,•••'' ЕАД чрез адв. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 820955 F-807152/28.03.2025 г. издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 278б, ал. 3 от ДОПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 22677.62 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на министъра на финансите. В подадената жалба се излагат пространни съображения за наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, свързани с липсата на посочване на датата и мястото на нарушението. Оспорва се и компетентността на органа, издал НП. Намира, че е налице и неяснота относно словесното описание на нарушението, откъдето не може да се изведе еднозначно дали се твърди едно единствено нарушение или недеклариране за множество превози. Настоява, че в случая са налични предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни съображения в подкрепа на искането за прилагане на разпоредбата. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен или упълномощен представител. Редовно призованата адв. С. – пълномощник на дружеството, е депозирала молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие с изложени доводи по съществото на спора за отмяна на НП. В молбата адв. С. претендира присъждане на разноски за адвокатска защита, като представя и договор за правна защита и съдействие. Административнонаказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Намира за неоснователно и искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При потвърждаване на НП моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Търговско дружество „,,•••''” ЕАД със седалище в гр. София, се занимавало с производство на слънчогледово масло. След преобразуване чрез пълно вливане, правоприемник на ,,•••'' ЕАД станало дружеството-жалбоподател – „,,•••''“ ЕООД с ЕИК •••••••. На 14.12.2024 г. около 19:00 часа била извършена проверка на МПС марка „,,•••''“ с рег. № ,,•••'' с ремарке, регистрирани в Литва и водач С.Х. /S.H./ на ГКПП Кулата от служители на НАП и било установено, че камионът превозва стоки с висок фискален риск, декларирани като 23100 кг. бруто тегло „Слънчогледово масло, памучно масло или масло от шафранка и техните фракции, дори рафинирани, но не химически променени : Слънчогледово масло или масло от шафранка и техните фракции; Други“. От представените документи органите по приходите установили, че изпращач на стоката е „,,•••''“ ЕАД и получател на стоката е „,,•••''”. Още при проверката било установено, че за превоза не бил предоставен УНП. За проверката бил съставен протокол от 14.12.2024 г. и МПС било допуснато да продължи превоза на стоката към Република Гърция. На 23.12.2024 г. при проверка по седалището на дружеството – изпращач на стоката, му било указано да представи информация дали за превоза има издаден УНП, както и документи за превоза и стоката. На 27.12.2024 г. по електронен път били изпратени документи за стоката и било посочено, че превозът не е деклариран предварително от продавача – доставчик на стоката ,,•••'' ЕАД. Същата информация била потвърдена и с писмо от упълномощената от дружеството адв. М. С. от 10.01.2025 г. От представените документи /CMR и фактура от 13.12.2024 г./ проверяващите установили, че доставчик на стоката е ,,•••'' ЕАД, а получател – гръцкото дружество ,,•••'' с адрес в гр. ,,•••''. Стоката била описана във фактурата като бутилирано олио 5 литра – 4752 броя на обща стойност 56694.04 лева. След като се запознал с така представените документи и обяснения, св. Т. К. установил, че в качеството си на доставчик /продавач/ на стока с висок фискален риск, чийто превоз започва от територията на България и завършва на територията на страна-членка на ЕС, ,,•••'' ЕАД не е изпълнило задължението си да декларира предварително данни за превоза преди започване на натоварване на транспортното средство. С оглед на горното св. Т. К. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП преценил, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на министъра на финансите. Поради изложеното, в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на жалбоподателя, св. К. съставил АУАН № F 807152/22.01.2025 г., което се потвърждава от техните подписи. В акта единствено е посочено кога е извършена проверката на ГКПП Кулата, както и последващите проверки по документи на дружеството, но не и време и място на извършване на нарушението. Не е посочено и кога се твърди стоката да е била натоварена на МПС. Препис от акта бил връчен на представител на дружеството, който не изложил възражения. Подробни възражения са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от адв. С., които са развити и в жалбата. Въз основа на АУАН № F 807152/22.01.2025 г., било издадено обжалваното наказателно постановление от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на 28.03.2025 г., като в него на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 22677.62 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на министъра на финансите, на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК. В НП също не е посочена дата или място на извършване на нарушението. Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на 13.10.2025 г., като на 27.10.2025 г. по пощата е изпратена жалбата срещу него до ЦУ на НАП. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Т. К., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят потвърждава за извършената проверка по документи, както и за установеното от него, че до момента на преминаване границата на страната, за товара не е била подадена декларация и не е бил издаден УНП. Свидетелят сочи, че е установил липсата на УНП освен от твърденията на самото дружество и от служебна проверка в нарочната система на НАП. Но преди всичко съдът изгради своите фактически изводи въз основа на представените по делото писмени доказателства, включително протоколи за проверка от 14 и 23 декември 2024 г., документи за превоза и стоката /CMR, фактура/, заповед за компетентност. Фактически и жалбоподателят не оспорва, че не е подал декларация за превоза и не е имал УНП. Съдът установи, че по преписката не са представени заповедите на министъра на финансите, утвърждаващи списък на стоки с висок фискален риск, нито в АУАН и НП са посочени индивидуализиращи белези на заповедта, в която да е включена процесната стока. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния закон. Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за нищожност на НП поради липсата на компетентност на началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Видно от т. 3 на представената Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, той е оправомощил органите по приходите в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да извършват контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Съгласно чл. 127и ал. 2 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, доставчикът или продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз преди започване на натоварването на транспортното средство и потвърждава изпращането на стоката след излизане на транспортното средство от територията на страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България в първото си изречение дословно преповтаря законовия текст. А във второто си изречение посочва, че „Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48.“ Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК, заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни. Но както беше посочено по-горе, по делото от наказващия орган не е представена заповед на министъра на финансите, която да е била в сила към датата на нарушението и в която да е предвидено, че слънчогледовото масло попада сред стоките с висок фискален риск. В случая липсва и посочване в акта и в НП въз основа на коя заповед на министъра на финансите се твърди да е утвърден списък на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на заповедта, в която да е включено и слънчогледовото масло. Доколкото заповедта не е нормативен акт, съществуването й и нейното съдържание, както и датата на влизане в сила, подлежат на доказване от наказващия орган. По делото не са представени и каквито и да е доказателства за датата на натоварване на транспортното средство с процесната стока, като съдът отчете, че фактурата за стоката е издадена на 13.12.2024 г., а преминаването през границата на страната е на 14.12.2024 г. Поради това съдът не е могъл да установи съществено обстоятелство за нарушението, доколкото именно датата на натоварване на МПС е изведена като момента, до който следва да се подаде УНП. Тежестта на доказване по делата от административнонаказателен характер е изцяло върху наказващия орган, като той е бил длъжен да събере всички възможни доказателства за вмененото на жалбоподателя нарушение, което обаче не е сторено. Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като предостави и възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление. Но в случая наказващият орган е бездействал и не е подкрепил с доказателства своите фактически изводи за класификацията на превозваната стока като стока с висок фискален риск, нито за датата на натоварване на МПС, осъществяващо превоза. В случая се твърди осъществяването на превоз на стоки с висок фискален риск, който е започнал на територията на България и е завършил на територията на друга държава - членка на Европейския съюз - Гърция, за който превоз доставчика ,,•••'' ЕАД не е декларирал предварителни данни за превоза до започване на натоварване на МПС и респективно - не е бил генериран уникален номер за превоза. Затова на дружеството е вменено нарушение на чл. 127и, ал. 2 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. Действително, по делото не е спорно, че дружеството не е декларирало превоза към 14.12.2024 г. и не е разполагало с УНП. Но при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати множество процесуални нарушения, които опорочават административнонаказателното производство и водят до необходимост от отмяна на НП. На първо място, съдът намира за изцяло основателно възражението на жалбоподателя за липса на съществени реквизити в АУАН по чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, съответно в НП по чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, а именно дата и място на извършване на нарушението. Нито в акта, нито в НП се съдържа твърдение на коя дата е извършено нарушението или къде. Детайлно е описано в колко часа и на коя дата е извършена проверката на ГКПП Кулата и в последствие в офиса на дружеството, но не се твърди нарушението да е извършено на някоя от тези дати. В акта и в НП не е посочено и на коя дата се твърди да е натоварена стоката на МПС, извършило превоза от България за Гърция, а това е съществено с оглед формулирания в закона последен момент за законосъобразно изпълнение на задължението по чл. 127и, ал. 2 ДОПК – до натоварването на стоката. Следователно, с оглед законовата разпоредба, към преминаването на границата на страната, нарушението вече е било извършено, доколкото превозът на стока с висок фискален риск очевидно е започнал и не е могло правомерно да се декларира превоза. Поради липсата на информация за датата на натоварване на МПС, датата на нарушението не би могла и да бъде изведена от съда. Остава неясно дали това е станало на датата на издаване на фактурата – 13.12.2024 г. или на датата на преминаване на границата на страната – 14.12.2024 г. Датата на нарушението е един от неговите найсъществени реквизити, който има отношение и към преценката за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Определянето на мястото на нарушението в случая също е съществено, доколкото се касае до международен превоз на стоки, с получател дружество със седалище в гр. София, при което обаче нарушението е установено на ГКПП Кулата. А от местоизвършването на нарушението се определя и компетентния съд, който да разгледа делото. В настоящия случай, съдът намира, че е компетентен, доколкото нарушението е извършено в гр. София. Нарушението е свързано със задължение за предварително деклариране на данни за превоза, а това съгласно Наредба № Н-5/2023 г. се извършва електронно, като информацията се подава до ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, която се намира в гр. София. Именно там следва да се счита за извършено и нарушението, което е осъществено чрез бездействие. Но тези разсъждения не са намерили отражение в НП. По този начин, като не са посочени датата или мястото на извършване на процеснот нарушение в НП, грубо са нарушени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за даване на точно и ясно словесно описание на нарушението, включително и посочване на дата и място на извършването му и обстоятелствата, при които то е извършено. Това е довело до съществено нарушение на правото на защита на дружеството, което е затруднено да разбере какво конкретно нарушение му е вменено. В този смисъл е и преобладаващата практика по идентични случаи, изразена и в Решение № 25650 от 25.06.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 2579/2026 г.; Решение № 25648 от 25.06.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 3217/2026 г. и много други. Съдът констатира и налично разминаване между описанието на процесната стока в НП /направено съгласно C M R за превоза/ и представената фактура за превоза, от който е установена и стойността на стоката. Видно от документите, предадени при първоначалната проверка на стоката на ГКПП Кулата, предмет на превоза е 23100 кг. слънчогледово масло или масло от шафранка и техните фракции. Именно по този начин е описана и стоката в АУАН и НП. Но от представената в хода на проверката фактура № 3000026008 от 13.12.2024 г. с издател ,,•••'' ЕАД, се установява, че предмет на сделката е бутилирано олио 5 л., 4752 броя на стойност 56694.04 лева без ДДС. Но чрез просто математическо изчисление се установява, че така описаната във фактурата стока представлява 23760 литра олио. Наказващият орган не е изяснил дали разминаването в документите се дължи на ползваните различни мерни единици и плътността на олиото или представената фактура касае друг превоз между същите страни. Но наказващият орган е ползвал именно стойността на данъчната основа по тази фактура от 13.12.2024 г., за да изчисли размера на наложената на дружеството санкция по чл. 278б, ал. 3 от ДОПК – 40 % от данъчната основа на превоза, а именно посочената в НП санкция от 22677.62 лева. Въз основа на всички изложени съображения, съдът прие, че в НП е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва пълно и непротиворечиво описание на нарушението от фактическа страна. Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления следва да установи дали е извършено описаното в НП административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН. С оглед на горните съображение, съдът намира, че въпреки установеното извършване на нарушението от формална страна, са налице основания за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са затруднили в значителна степен наказаното дружество да разбере за какво нарушение е наказано и съответно да организира адекватно защитата си. Поради изложеното не се налага излагането на подробни мотиви относно останалите възражения на жалбоподателя – за прекомерност на санкцията по чл. 278б, ал. 3 ДОПК и за наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, които съдът също намира за основателни. Поради това и не са налице условията за присъждане на поисканото от представителя на НАП юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на адв. С. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно заседание не е участвала упълномощената адв. М. С., която обаче е изготвила жалбата срещу НП и допълнителното писмено становище. Адв. С. е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 2000.00 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен по банков път и изцяло на адв. С., видно от представеното извлечение от банковата й сметка. Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на наложената с НП имуществена санкция от 22677 лева и положените усилия от адвоката. Освен това съдът взе предвид и че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на юрисконсулт К. не е мотивирано, каквото е изискването на актуалната редакция на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН. Следователно претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е изцяло основателна. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН, съдът