Решение № 23 от 27.6.2026 г. на Районен съд - Елхово по дело № 20/2025 г.

наказателно дело № 20252310200020 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Ю. Р. Ю., ЕГН - ••••••••••, от град ••• действащ чрез процесуален представител адв. И. Г., против РЕЗОЛЮЦИЯ № BG2024/1000-5173/MP от 26.11.2024 година на Директора на ТД Митница Бургас за прекратяване на административно наказателна преписка № BG20242/1000-5173 по описа на ТД Митница Бургас, образувана въз основа на АУАН № BG02112024/1000/М-4855 от 02.12.2024г. по описа на ТД Митница Бургас, с указание да бъде съставен нов АУАН за констатираното нарушение. В жалбата се твърди, че издадената резолюция е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон и като такава същата следва да се отмени. Излагат се доводи, че прекратяването с цел съставяне на нов АУАН нарушава принципа ne bis in idem и съставлява недопустимо повторно образуване на производство за същото деяние, в противоречие с чл. 24, ал.1, т.6 от НПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 84 от ЗАНН. Ответникът по жалбата, административнонаказващия орган - директора на ТД Митница Бургас, чрез редовно упълномощената юрисконсулт Д.Д., изразява писмено становище за недопустимост на жалбата срещу Резолюция № BG2024/1000-5173/MP от 26.11.2024г. на Директора на ТД Митница Бургас, с която е прекратено административнонаказателно производство, с довод, че за жалбоподателя Ю. Р. Ю. не е налице правен интерес да обжалва така издадената резолюция, тъй като същата не е неблагоприятен за него акт. Иска се жалбата да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено. В случай, че съдът приеме жалбата за допустима, се желае същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се и присъждане в полза на Агенция „Митници“ на разноски за възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание жалбоподателят Ю. Р. Ю. и неговият проц. представител не се явяват, но с подадена от адв. Г. молба се заявява, че жалбата се поддържа изцяло. Административният орган, издал обжалвания акт - Директора на ТД Митница Бургас, редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. От редовно упълномощената юрисконсулт Д.Д. е подадено писмено становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа страна следното: Предмет на проверка в настоящото производство е РЕЗОЛЮЦИЯ № BG2024/1000- 5173/MP от 26.11.2024 година на Директора на ТД Митница Бургас, с която е прекратена административно наказателна преписка № BG20242/1000-5173 по описа на ТД Митница Бургас, образувана въз основа на АУАН № BG02112024/1000/М-4855 от 02.12.2024г. по описа на ТД Митница Бургас, с указание да бъде съставен нов АУАН за констатираното нарушение. Видно от материалите, приложени към АНП № BG20242/1000-5173 по описа на ТД Митница Бургас административно – наказателно производство е образувано срещу жалбоподателя Ю. Р. Ю. със съставяне на 02.11.2024 година на АУАН № BG02112024/1000/М-4855 за това, че на 02.11.2024 г. около 17.30 часа на митнически пункт „Лесово“ е осъществил състава на административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ като е направил опит да превози през държавната граница стоки – 170 броя електронни устройства за пушене, съдържащи никотин /вейп/ с търговска марка SALTICA LONDON 30 000 PUFFS, без знанието и разрешението на митническите органи. Стоките предмет на описаното по - горе нарушение – 170 броя електронни устройства за пушене, съдържащи никотин /вейп/ с търговска марка SALTICA LONDON 30 000 PUFF, без бандерол, са били задържани с разписка № 24016416 от 02.11.2024 година. За тези стоки на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците Ю. Р. Ю. е дал писмено обяснение, в което заявява, че не е знаел, че стоките са забранени и моли да бъде извинен. На 26.11.2024г. административнонаказателната преписка е била прекратено с обжалваната РЕЗОЛЮЦИЯ № BG2024/1000-5173/MP на с.д. Директор на ТД Митница Бургас – И.Д. на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН във вр. чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради това, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. За да прекрати административнонаказателната преписка директора на ТД Митница Бургас е приел, че в диспозитива на АУАН неправилно е записано, че с описаното деяние Ю. Р. Ю. е осъществил състава на чл.233, ал.1 от ЗМ, като е направил опит да превози през държавната граница стоки - електронни устройства за пушене съдържащи никотин (вейп) с търговска марка SALTICA LONDON 30 000 PUFFS - 170 броя без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. в съставения АУАН извършеното деяние неправилно е квалифицирано като нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, вместо правилната такава по чл. 233, ал.3, вр. с ал. 1 от ЗМ, тъй като случаите, които обхваща първата разпоредба са когато стоките имат търговско количество или надвишават праговете за безмитен внос, а втората хипотезата на чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМ се отнася за акцизните стоки, каквито са и процесните такива. За деяние по чл. 233ал.1 от ЗМ е предвидено по закон наказание глоба в размер от 100 до 200 на сто върху стойността на стоката, предмет на нарушението, при износ, а в чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗМ - от 200 до 250 на сто от продажната цена на акцизните стоки. Ето защо и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, е прието, че когато преквалификацията на деянието изисква да се наложи глоба в по-голям размер, какъвто е настоящият случай, това утежнява положението на нарушителя, което се явява закон за по-тежко нарушение и с непосочването на правилната административнонаказателна разпоредба и с неспазване изискването на чл.42, ал.1. т.5 от ЗАНН е било нарушено правото на защита на Ю. Р. Ю.. Предвид на това е прието, че е налице допуснато особено съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което опорочава проведеното административнонаказателното производство и винаги води като своя закономерна последица до отмяна на издадения впоследствие от административнонаказващия орган санкционен акт. С тези мотиви е прекратена админ. наказателната преписка и е указано да бъде съставен нов АУАН за констатираното нарушение в предвидения от закона срок от компетентните митнически органи. От заповеди № ЗАМ -502/32-817160 от 15.04.2024 година и № 1304 от 21.10.2024г., двете на Директора на Агенция Митници се установява компетентността на И.Д. зам.директор на ТД Митница Бургас, изпълняваща длъжността Директор на ТД Митница Бургас за определен период, считано от 21.10.2024г., да издава наказателни постановления и сключва споразумения за прекратяване на административно - наказателното производство по реда на Закона за митниците, съобразно териториалната му компетентност. От изпратеното от АНО писмо с рег. № 32-100362 от 31.03.2025г. е видно, че по отношение на жалб. Ю. Р. Ю. не е издаден нов /втори/ АУАН след вече съставеният му АУАН № BG02112024/1000/М-4855. Препис от обжалваната резолюция е връчен на жалбоподателя на 03.01.2025 година. Жалбата е депозирана пред съда на 20.01.2025 година, но е била изпратена по куриер на 17.01.2025г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК във вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства, приложени към административно - наказателната преписка и представени и приети в съдебно заседание. Жалбата е процесуално допустима като депозирана от лице имащо правен интерес да обжалва акта с оглед правното основание на което производството /преписката/ е прекратено, а именно на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН и депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество същата е неоснователна. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакувания акт, съдът прие, че в производството по издаване на същия не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Обжалваната резолюция отговаря на формалните изискванията на чл.54, ал.4 от ЗАНН относно нейното съдържане, вкл. съдържа мотиви, които налагат прекратяване на производството. Основният спорен по делото въпрос е дали АНО има правомощието да прекрати производството поради процесуален порок в АУАН и дали това пречи на последващо ново образуване на производство. Съдът намира, че действията на административния орган изцяло съответстват на закона. Разпоредбата на чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН (в сила от 2021 г.) изрично предвижда, че АНО прекратява производството с мотивирана резолюция, когато при съставянето на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилната правна квалификация, когато тя води до прилагане на закон за по-тежко наказуемо нарушение, съставлява именно такова нарушение, което не може да бъде санирано с издаването на наказателно постановление . В този смисъл е и ТР № 2 от 07.10.2002г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 2 от 2002г., съгласно което АНО не може да преквалифицира деянието към по-тежък състав в самото НП, без да накърни правото на защита на дееца. Единственият законосъобразен път при откриване на такъв порок във фазата на произнасяне е прекратяването на настоящата преписка. Доводът на жалбоподателя за нарушение на принципа ne bis in idem (никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо) е несъстоятелен. Този принцип забранява повторно наказателно преследване или наказване за деяние, за което лицето вече е било окончателно оправдано или осъдено. В настоящия случай няма влязъл в сила санкционен акт. Прекратяването на производството/преписката с резолюция на процесуално основание не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на материалноправния спор. Съгласно чл. 54, ал.8 от ЗАНН, когато съдът отмени резолюция, преписката се връща за произнасяне. В обратната хипотеза – когато резолюцията е законосъобразна, тя просто прекратява конкретното порочно производство. Това не е пречка за съставяне на нов АУАН, стига да не са изтекли преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Новият АУАН ще постави началото на ново производство, в което правото на защита на лицето ще бъде гарантирано чрез правилното му уведомяване за правната квалификация на обвинението. Изложената в жалбата практика на административни съдилища от 2009 г. и 2010 г. е ирелевантна, тъй като тя предхожда мащабната реформа в ЗАНН от 2021 г., с която законодателят въведе именно фигурата на „резолюцията за прекратяване“ като инструмент за контрол върху законосъобразността на АУАН преди фазата на санкциониране. Поради изложеното, Резолюцията на с.д. Директор на ТД Митница Бургас се явява правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Д. искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което и в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно нормата на чл. 143, ал.3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая следва да намери приложени чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в сила към момента на приключване на съдебното дирене /възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, като дължимите разноски следва да бъдат определени в минималния размер от 80.00 лева с оглед фактическата и правна сложност по делото и неявяването на проц.представител на АНО в съдебно заседание, като тази сума след превалутирането й съгласно ЗВЕРБ, или сумата от 40.90 евро следва да се присъди в тежест на жалбоподател. Направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски – за заплатено адв. възнаграждение, с оглед изхода от делото, не следва да се уважава. Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът