Решение № 3785 от 13.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12600/2025 г.

Ищецът С. Б. С. ЕГН •••••••••• с адрес ••• , чрез адв. Р. Р. от ВАК е сезирал РС Варна искова молба с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, като е предявен частичен осъдителен иск за сумата от 100 лв. от общо 1 803.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -03.12.2025 г. до окончателно изплащане на задължението против ответника ЗАД „Б. В. И. Г."АД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление •••, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и И. Г.. С Определение Рег.№ 6961 / 14.05.2026 г. съдът в настоящия му състав е оставил без уважение възражението на ответното дружество за местна неподсъдност на спора, на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК, изготвил е проект за доклад по делото съгл.чл.140 и сл.ГПК, насрочил е производството за разглеждане в о.с.з., като е приел за разглеждане исковата претенция на ищеца С. Б. С. ЕГН •••••••••• с адрес ••• , чрез адв. Р. Р. от ВАК против ответника ЗАД „Б. В. И. Г.“АД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление •••, с искането да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде осъден ответника ЗАД „Б. В. И. Г.”АД, ЕИК ••• ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. Б. С. ЕГН •••••••••• с адрес ••• СУМАТА от 51,13 евро (100.00лв.) - представляваща частичен иск от общо сумата от 921,86 eвро ( 1 803.00 лв.), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня; спойлер задна броня; датчик парктроник з.л.; престилка задна; клапа на купе з.л.; основа на датчик парктроник з.л. и лайсна заден капак на лек автомобил „Хонда Сивик” с рег. №•••, причинено в резултат на настъпило застрахователно събитие на 13.09.2025г. в гр. Варна по застрахователен договор с полица № 47252517810000349 по автомобилна застраховка „Каско“ и образувана застрахователна щета №4725-01900- 00148/25/15.09.2025г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.12.2025 г. до окончателно изплащане на задължението. Определението по чл.119, ал.3 ГПК е влязло в законна сила, не е било обжалвано от страните. Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства : Лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №••• бил собственост на ищеца С. Б. С.. На 07.08.2025г. между ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД и ищеца С. Б. С. бил сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско“, по отношение на следното МПС - лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №•••. Този факт се удостоверявал от застрахователна полица № 47252517810000349. Съобразно посоченото в застрахователната полица, тя била със срок на действие от една година и започвала да действа, считано от 07.08.2025г. до 06.08.2026г. Към датата на сключване на застрахователният договор, съобразно изискванията на застрахователното дружество, била определена застрахователна стойност на автомобила в размер на 12 000лв, при дължима застрахователна премия в размер на 561 лв. По време действие на застрахователният договор възникнало застрахователно събитие, вследствие на което били причинени увреждания на детайли на МПС- лек „Хонда Сивик“ с рег. №•••. На 13.09.2025г. в гр. Варна, ул. „•••“ ищецът паркирал автомобила си на посоченият адрес, където автомобилът престоял в паркирано състояние няколко часа. След пристъпване отново към управление на лекия автомобил, ищецът установил, че по същият били налице увреждания, които не били налични по автомобила, преди да бъде паркиран. Установено било, че била увредена задната част на лекият автомобил, като най-вероятно същата била ударена от друго МПС. Ищецът твърди, че за настъпилото застрахователно събитие уведомил застрахователното дружество, като предявил претенция по застраховка „Каско“ - за образуване на щета, оглед на автомобила и отстраняване на щетите по автомобилът. Вследствие на това била образувана застрахователна щета № 4725-01900- 00148/25/15.09.2025г. Извършени били няколко огледа на автомобила от страна на служители на застрахователната компания и съставени Опис на претенция от 15.09.2025г.; 03.10.2025г. и 08.10.2025г. в които били отразени щетите по същият. Съобразно заключението на експертите на застрахователя, по лекия автомобил били налице в обобщен вид следните увреждания: облицовка задна броня -посочена за подмяна и боядисване; спойлер задна броня -посочен за боядисване; датчик парктроник з.л.-посочен за подмяна; престилка заднапосочена със средна степен на деформация и за боядисване; клапа на купе з.л.-посочена за подмяна; основа на датчик парктроник з.л. -посочена за подмяна и лайсна заден капакпосочена за подмяна и боядисване. Твърди се от ищеца, че на 02.10.2025г. по посочена от ищеца банкова сметка, от страна на ответното дружество ЗАД „Б. В. И. Г."АД по застрахователната претенция била заплатена сума в размер на 511,93лв. След извършено от ищеца възражение по отношение на описаните увреждания по автомобилът от страна на застрахователната компания и приемане на възражението за основателно, на 08.10.2025г. бил добавен още един детайл, като увреден, вследствие на настъпилото застрахователно събитие лайсна заден капак. От страна на ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД било извършено допълнително определяне на застрахователно обезщетение и на 13.10.2025г. по посочена от ищеца банкова сметка, от страна на ответното дружество по застрахователната претенция била доплатена сума в размер на 384,39лв. Общо заплатеното застрахователно обезщетение от страна на ЗАД „Б. В. И. Г."АД по застрахователната претенция , сочи ищеца , че е в размер на 896,32лв. Ищецът излага твърдения, че след извършено проучване за стойността на ремонта, необходим да бъдат отстранени щетите по лекия автомобил, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня; спойлер задна броня; датчик парктроник з.л.; престилка задна; клапа на купе з.л.; основа на датчик парктроник 3.л. и лайсна заден капак, установил, че необходимата сума е по-голяма от размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Средната пазарна стойност за отстраняване на щетата според ищеца била в размер на около 2 700лв., при определена от страна на застрахователната компания сума в размер на 896,32лв. Налице била разлика в размер на закръглено 1 803лв. Твърди се по същество , че ответникът ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД към момента на сезиране на съда с исковата молба не бил заплатил в пълен размер дължимото се от него застрахователно обезщетение, на основание застраховка „Каско“, за възникналите увреждания по лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. №•••, вследствие на възникнало застрахователно събитие, изразяващи се в увреждане задна броня; спойлер задна броня; датчик парктроник з.л.; престилка задна; клапа на купе з.л.; основа на датчик парктроник з.л. и лайсна заден капак, като извършил плащане единствено на сума в размер на 896,32 лв. от общо необходима такава за извършване на ремонта от 2 700 лв. Т.е. налице било задължение за плащане на разлика от сума в размер на 1 803 лв. С плащане на сумата от 896,32 лв., счита ищецът, че застрахователната компания е извършила признание на основателността на дължимото се застрахователно обезщетение, като определя за спорен момент, че е единствено дължимия се размер на застрахователното обезщетение.С оглед на горното ищецът е отправил и съответното искане до съда. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил искания за събиране на доказателства. В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗЕАД "Б. В. И. Г." АД, ЕИК: •••, •••, представлявано от изпълнителните Директори Н. Ч. и И. Г., чрез юрисконсулт Н. З. изразява следното становище : Ответникът намира претенцията за главница и лихва за неоснователни. Ответникът е навел възражение, че на базата на описа на претенцията, изрично заявеното при завеждането на застрахователната претенция искане на ищеца обезщетението да бъде калкулирано по експертна оценка и Общите условия по застраховка „Каското „ експертите на дружеството определили и заплатил на ищеца обезщетение в размер на 896,32 лева , поради което и исковата претенция следвало да бъде отхвърлена изцяло. Ответникът оспорва исковата претенция за заплащане на разликата до твърдяната от страна на ищеца стойност на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 2 от Раздел II “ Обезщетяване на МПС при частични повреди“, т. 1.3. обезщетяване „За МПС над 7 години“, какъвто бил процесният автомобил, от Общите условия по процесната застраховка обезщетение при частични щети се изчислявало на база на експертна оценка, която по никакъв начин не е обвързана с реално направените от собственика разходи за възстановяване на превозното средство, нито с избора на начин на отстраняване на щетите. В т. 1.3. във връзка с т. 1.4 и т. 1.5. от същият раздел от представените Общи условия, бил посочен договореният между страните по застрахователния договор начин за определяне на застрахователното обезщетение по отношение на трудът, включително и материалите за един детайл за превозни средства на възраст над 7 години, каквото било процесното, поради което ответникът счита , че определеното от него застрахователно обезщетение е съгласно договореностите между страните по застрахователният договор, а съответно исковата претенция е неоснователна. Оспорва се и исковата претенция за присъждане на законна лихва, с посочената начална дата както по основание, така и по размер. С оглед неоснователността на главния иск, счита ответника за неоснователен и предявения иск за заплащане на законна лихва, като моли също така да се има предвид, че при евентуално увеличение на исковата претенция законната лихва ще се дължи от датата на молбата за увеличение.Ответникът е направил искане за събиране на писмени доказателства и за провеждане на САТЕ. В условията на евентуалност е заявено възражение по чл. 78 , ал.5 ГПК. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.09.2026 г. страните по делото са били редовно призовани, като само ищецът е бил представляван от адв.Р.Р. , а ответното дружество не е изпратило представител. В о.с.з. на 18.09.2026 г. съдът е допуснал , на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения от С. Б. С., ЕГН ••••••••••, срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.” АД, ЕИК •••, иск за заплащане сумата от 100 лв. - представляваща частичен иск от общо сумата от 1 803.00 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня; спойлер задна броня; датчик парктроник з.л.; престилка задна; клапа на купе з.л.; основа на датчик парктроник з.л. и лайсна заден капак на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № •••, причинено в резултат на настъпило застрахователно събитие на 13.09.2025 г. в гр. Варна по застрахователен договор с полица № 47252517810000349 по автомобилна застраховка „Каско“ и образувана застрахователна щета № 4725-01900- 00148/25/15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.12.2025 г., до окончателно изплащане на задължението, като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2025 г., за сумата от 1939,00 евро (хиляда деветстотин тридесет и девет евро) – окончателен иск – представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня; спойлер задна броня; датчик парктроник з.л.; престилка задна; клапа на купе з.л.; основа на датчик парктроник з.л. и лайсна заден капак на лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № •••, причинено в резултат на настъпило застрахователно събитие на 13.09.2025 г. в гр. Варна по застрахователен договор с полица № 47252517810000349 по автомобилна застраховка „Каско“ и образувана застрахователна щета № 4725-01900- 00148/25/15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 03.12.2025 г., до окончателно изплащане на задължението. В откритото съдебно заседание от 18.09.2026 г. адв.Р. в качеството му на процесуален представител на ищеца , моли съда да уважи предявения иск като счита, че с оглед събраните по делото доказателства, същият се явява доказан и по основание, и по размер. Адв.Р. моли и да бъдат присъдени сторените по делото разноски в полза на ищеца, а с оглед оказаната от адв.Р. безплатна адвокатска помощ, моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение. СЪДЪТ, след съобразяване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон и нормите на чл. 235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : С доклада по делото , съдът е квалифицирал предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заявен като частичен с цена от общо 100,00 лв. /51,13 евро - представляваща частичен иск от общо сумата от 1 803.00лв./ 921,86 евро. Предявения частичен иск е изменен на осн. чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. на 18.09.2026 г. от частичен в окончателен и в пълен размер 1939,00 евро . Претендира се и законна лихва върху главницата от 1939,00 евро, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 03.12.2025 г., до окончателно изплащане на задължението. С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, отделил е спорното от безспорното между страните . По квалифицирания от съда осъдителен частичен иск с пр. осн. чл.405 КЗ ведно с акцесорното искане с пр.осн. чл.86,ал.1 ЗЗД съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: Страните по делото С. Б. С. ЕГН •••••••••• и ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ••• са страни по договор за застраховка КАСКО, обективиран в застрахователна полица № 47252517810000349, със срок на действие от 07.08.2025г. до 06.08.2026г. относно лек автомобил „Хонда Сивик" с рег. №•••; на 13.09.2025г. в гр. Варна е настъпило застрахователно събитие с л.а. „Хонда Сивик" с рег. №••• ; Ищецът е уведомил застрахователя за събитието, образувана е преписка по щета 4725-01900- 00148/25/15.09.2025г. Ответникът е изплатил на ищеца общо застрахователно обезщетение от 896,32 лева. В тежест на ищеца съдът е възложил доказателствената тежест да установи и докаже: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът е поел задължение за репариране на причинени на застрахованото имущество вреди, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2 че е изправна страна по договора (заплатил е дължимата застрахователна премия); 3 .че е уведомил своевременно застрахователя за настъпилото увреждане и е представила необходимите документи; 4 . действителната стойност на причинените при настъпване на застрахователното събитие щети по лекия му автомобил . В тежест на ответното дружество съдът е възложил да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1 . точно изпълнение на договорните си задължения, в т. ч. факта на изплатено в пълен размер застрахователно обезщетение по процесната полица; 2. направените правоизключващи и правопогасяващи възражения, вкл. възражението си, че действителната застрахователна стойност е правилно определена при действието на приложимите към договора застраховка „ Каско „ общи условия . При така изложеното по-горе, на база писмените доказателства по делото : представените от ищеца с исковата молба заверени копия от : застрахователна полица 47252517810000349 по застраховка КАСКО /л.9/, Заявление от 3.10.2025 г./л.10/, опис на претенция № 4725-01900-00148 /25/ 15.09.2025г./л.11/; Опис на претенция № 4725-01900- 00148 /25/ 15.09.2025г./л.12/; Опис на претенция № 4725-01900-00148 /25/ 15.09.2025г./л.13/;свидетелство за регистрация част I № •••••••••• /л.14 /; представените в срока по чл.131 ГПК от ответника заверени копия от : Общи условия на застраховка КАСКОТО / л.31 -36/ ; Доклад по щета № 472525252501243 от 01-10-2025г./л. 37/ ; Опис заключение по претенция № 4725-01900-00148/25 /15.09.2026 г. /л. 37 гръб – л.38 /; Доклад по щета № 472525252501243-ДОПЛАЩАНЕ от 10-10-2025 г./л.38 гръб / , преводно нареждане от 2.10.2025 г./л. 39/, преводно нареждане от 15.10.2025 г./л.38,гръб/; Описаключение по претенция № 4725-01900-00148/25/15.09.2025 г. / л.40 , л.40 гръб / ; Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка КАСКО от 15.09.2025 г./ л.41 и л. 41 гръб / ; нечетливо копие на снимка /л. 42 и чл.43/ ; Опис – заключение по претенция № 4725-01900- 00148/15.09.2026 г. / л. 43 и л.43 гръб / ; опис на претенция № 4725-01900- 00148/15.09.2026 г./л.44 / ; Уведомление от 08.10.2025 г./л. 45 / и копия на снимков материал приложен на л. 46 - 48 вкл. и заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ , съдът приема за безспорно установено и изяснено по делото следното : Ищецът е твърдял, а и не е и спорно, че с ответника са се намирали във валидно застрахователно правоотношение, че е настъпило застрахователно събитие със собствения на ищеца л.а. , по време на действие на договора за застраховка КАСКО, че ищецът е уведомил застрахователя за събитието, че направен оглед от ответника на увредения л.а. и че след проведени огледи и опис-заключение по щета , вкл. и след възражение от ищеца, застрахователят ответник е определил първоначално и допълнително обезщетение, изплатено по банков път на ищеца в общ размер на 896,32 лева или 458,28 евро. Спорен по делото е въпросът дали с изплащане на общия размер на застрахователно обезщетение от 896,32 лева или 458,28 евро ответникът – застраховател е изпълнил пълно и точно задължението си към ищеца във връзка със застрахователното събитие от 13.09.2026 г. С оглед правилното изясняване на фактическата страна на спора , твърденията и възраженията на страните и исканията йм , съдът е допуснал провеждане на САТЕ която да даде отговор на спорните по делото въпроси . От проведената по делото САТЕ, изготвена от вещото лице Ст.М.,заключението по която не е оспорено от страните и е прието по делото на листи 75- 78, съдът приема , че по делото е установено и доказано следното от фактическа , а и правна страна : В обстоятелствената част на САТЕ в.л.М. сочи , че на 13.09.2025 г. в гр.Варна , на ул.“•••“ е бил паркиран , без надзор , л.а. марка и модел „Хонда Сивик“ с рег. № ••• , при което по същия са причинени увреждания.Правилно вещото лице е посочило , че се води спор между страните по делото за размера на причинените увреждания. Видно от раздел Трети от САТЕ , процесния л.а. е с дата на първа регистрация 05.11.2020 г. , а анализа на щетите вещото лице е направило на база обективните данни по делото . Отчетено е от в.л. , че на 15.09.2025 г., 03.10.2025 г. и 08.10.2025 г. представител на застрахователя е извършил съответно първичен и вторичен оглед на автомобила по процесната щета № 472525252501243 при което са констатирани следните увреждания по л.а. „Хонда Сивик“ в следствие на застрахователното събитие :1. Облицовка задна броня – П- за подмяна + Б – боя .2.спойлер задна броня – Б- боя ;3.датчик парктроник з.л. – П- за подмяна ; 4.престилка задна -2-ра степен + Б – боя .5.Клапа на купе з.л.-П –за подмяна . 6.Основа на датчик парктроник – П-за подмяна . 7.Лайсна заден капак – П –за подмяна +Б- боя. Видно е от същия раздел Трети от САТЕ, че на 20.08.2026 г. в.л. е изискало от ответника,и още на същия ден са му били представени, цветни снимки в добро качество, на база и на които вещото лице е дало отговори на спорния по делото въпрос каква е стойността на щетите по л.а. Хонда Сивик . В т.3.3. вещото лице е посочило критериите на които основава изводите си, като дава в раздел Четвърти от САТЕ отговори на поставените 2 въпроса. Отговора на въпрос първи : Каква е пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредените детайли /изброени подробно / на л.а.Хонда сивик с рег- № •••, като вещото лице направи проучване за извършване на ремонта в сертифицирани и в несертифицирани автосервизи , както и в зависимост от вида и качеството на извършване на ремонта , като вземайки под внимание посочените варианти, векото лице да даде и определи средна пазарна стойност за извършване на ремонта към дата на възникване на застрахователното събитие? е следния: При така поставените условия за калкулация стойността на ремонта за възстановяване на автомобила възлиза на 2397,81 евро или 4689,71 лв. към датата на събитието / препращайки към калкулация представена в таблица 3 на стр.3 от САТЕ . Отговора на втория въпрос , поставен към вещото лице : Да изчисли размера на застрахователното обезщетение за л.а. Хонда Сивик с рег.№ ••• съгласно ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ по застраховка КАСКО , както и какъв следва да е размера на обезщетяването по експертна оценка , како и ако автомобила се ремонгира в „ доверен сервиз „ е следния: При така поставените условия за калкулация по експертна оценка съгласно Общите условия по застраховка КАСКО , стойността на ремонта за възстановяването на автомобила възлиза на 718,21 евро или 1 404,70 лева към датата на събитието /препращайки към таблица 4 , стр. 3-4 от САТЕ . Относно стойността на ремонта при възлагането му на доверен сервиз , вещото лице заключава, че може да се приеме стойността по средни пазарни цени съгласно калкулацията представена на таблица 3, стр.3 от САТЕ , т.к. вещото лице сочи , че се е свързало с офиса на ЗАД Б. В. И. Г. , от който му изброили четири техни примерни доверени сервизи , следната пазарна цена а труда в които била почти същата като приетата за тази калкулацията , а разлика от десет евроцента определя вещото лице като „ почти никаква разлика „ . Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявените по делото искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковите претенции са допустими и по тях съдът дължи произнасяне по същество. С доклада по делото съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване и е разпределил тежестта на доказване между страните При разпределената тежест на доказване, на база събраните по делото доказателства, съдът достига до извода от правна страна за основателност и доказаност на предявения главен, окончателен осъдителен иск, в изменения му размер ведно с акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД . Както бе посочено и по-горе безспорно е и е доказано, че ищецът С. Б. С., ЕГН •••••••••• и ЗАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК ••• са страни по договор за застраховка КАСКО, обективиран в застрахователна полица № 47252517810000349, със срок на действие от 07.08.2025г. до 06.08.2026г. относно лек автомобил „Хонда Сивик" с рег. №•••; че на 13.09.2025г. в гр. Варна е настъпило застрахователно събитие с л.а. „Хонда Сивик" с рег. №••• ;че ищецът е уведомил застрахователя за събитието, образувана е преписка по щета 4725-01900- 00148/25/15.09.2025г.,както и че ответникът е изплатил на ищеца общо застрахователно обезщетение от 896,32 лева/ в еврова равностойност 458,28. Спорно е само между страните дали изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер от 896,32 лева/ 458,28 евро е достатъчно да покрие действителния размер на нанесените щети по л.а. на ищеца в резултат на процесното застрахователно събитие . Именно с оглед определяне на размера на действителната пазарна стойност на щетите по л.а. на ищеца по делото е допусната САТЕ . Видно е от САТЕ, че вещото лице е определило средна пазарна стойност от 2397, 81 евро за пълно възстановяване на щетите по л.а на ищеца и 718, 21 евро при прилагане на ОУ на ответника по застраховка КАСКО . На трето място вещото лице е посочило , че ако л.а. се отремонтира от „доверен сервиз „ разликата ще бъде от около десет евроцента със средната пазарна стойност . Сравнителния анализ на заключението на в.л. Ст.М. по т. 1 и т. 2 от експертизата обосновава и извод, че действителната средна пазарна стойност на щетите по л.а. на ищеца не е определената от ответника сума от 896,32 лева/ 458,28 евро, а по –висока : по т.1 в размер на 2397,81 евро .Сумата от 458,28 евро видно от т.2 от САТЕ е получена след калкулация на щетите по експертна оценка, при прилагане на Общите условия на ответника – застраховател по застраховка КАСКО. При така изложеното по - горе, кредитирайки напълно заключението на в.л. инж.М., като обективно и компетентно дадено, съдът прави извод от правна страна, че предявеният от ищеца осъдителен главен, окончателен иск, е доказан и по основание и по размер.За да изведе извода за основателност и доказаност на предявения осъдителен иск изменен на осн. чл.214,ал.1 ГПК в пълен размер от 1939 евро , съдът се спира и на анализ на относимата правна уредба на правоотношенията между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3, които съответно се изразяват в това, че при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, който не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и на размера на вредите. По делото не е спорно, че е настъпило застрахователно събитие по повод на което застрахователят - ответник е бил надлежно уведомен от ищеца, негов представител след огледи от 15.09.2025 г. 03.10.2025 г. и 08.10.2025 г. е изготвил опис-заключение по щетата , след което на 02.10.2024 г. е било изплатено от застрахователя-ответник на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 511,93 лв./л. 39 / а на 15.10.2026 г. и допълнително застрахователно обезщетение от 384,39 лв./л.39,гръб/. Спорният въпрос между страните се свежда до това дали сумата която застрахователя - ответник е определил и изплатил на ищеца е достатъчна да покрие в пълен размер щетите по собствения на ищеца л.а., а отговорът на този въпрос се съдържа в заключението на вещото лице по САТЕ - инж.Ст.М. , в т.1 .При приспадане на заплатеното преди завеждане на настоящия иск обезщетение от действително дължимото се обезщетение в размера по т.1 от заключението на в.л.М. се получава разликата представляваща изменения размер на частичния иск, дори и малко по-висока. Разликата между средната пазарна стойност от 2397, 81 евро минус изплатеното застрахователно обезщетение от общо 458,28 евро възлиза на точно 1939,53 евро – с петдесет и три евроцента повече от изменения размер на окончателния иск. С оглед горното и съдът приема, че искът с цена 1939,00 евро е доказан и по основание и размер и следва да бъде уважен. Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва ВРС присъжда и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането. Настоящият състав намира възраженията на ответника за недължимост на допълнително застрахователно обезщетение за неоснователни. Съгласно трайната съдебна практика - размера на застрахователното обезщетение е равен на действителната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл са и мотивите в решенията постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски; Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия В.а, които са задължителни за съда. Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно част от трайната практика на ВКС, цитирана по-горе, ВКС приема, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В решение № 235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е даден отговор на релевантния за спора въпрос как следва да се определи размера на обезщетението, като е посочено, че принципният отговор намира своята законова опора в нормата на чл.208, ал.3 КЗ, вр. с чл. 203, ал.2 КЗ, вр. с ал.4, като последната изрично урежда, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал.2), т.е. по пазарната му стойност. В тази насока са и други решения на ВКС, а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д. 627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение № 209/30.1.2012 г. на ВКС по т.д. 1069/2010 ІІ т.о. , ТК , постановени също по реда на чл.290 ГПК. По изложените мотиви и съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав намира предявения, изменен окончателен иск с цена 1939 евро , с правно основание чл.405, ал.1 КЗ /нов / (аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм.) за основателен изцяло и напълно доказан по размер , поради което следва да бъде уважен . Както бе посочено и по-горе основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.12.2025 г. и до окончателното изплащане на вземането съгласно нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД. С оглед изхода по спора и нормата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца сторените разноски по делото,за които са представени доказателства за реалното им извършване.Видно е от писмените доказателства по делото, че ищецът е направил следните разходи :25,56 евро за първоначално платена държавна такса ; 52 евро за доплатена държавна такса по изменението на иска ; 100 евро депозит за САТЕ и 20 евро доплатен депозит за вещо лице. Общият размер на сторените от ищеца съдебно деловодни разноски за платени държавни такси и депозити възлиза на 197,56 евро и съдът ги присъжда на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответника. На второ място : съдът констатира, че на л. 7 е приложено заверено за вярност с оригинала копие на пълномощно и договор за правна защита и съдействие, неоспорени от ответника, които отразяват и доказват факта, че ищецът С. С. е бил представлявана по делото от адв.Р.Р. при условията на чл.38, ал.1, т.3 пр.II -ро ЗАдв. Ето защо и съгласно чл. 38, ал.2 ЗАДв., съдът следва да определи размера на дължимото се в полза на адв.Р.Р. възнаграждение за оказаната от него пред настоящата инстанция безплатна правна помощ на ищеца. При определяне на размера на дължимото се в полза на адв.Р. възнаграждение за процесуално представителство съдът се ръководи от нормата на чл. 38, ал.2 ЗАдв ., препращаща към чл.36, ал.2 ЗАдв и към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , обн. - ДВ, бр. 64 от 2004 г., сега Наредба № 1 /2004 за възнаграждения за адвокатска работа . При цена на иска 1939 евро или 3792,35 лв., съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. съдът определя възнаграждение равно на сбора от 400 лв. плюс десет процента върху горницата над 1000 лв. - общо 679,24 лева или 347,29 евро. Така пресметнатия от съда размер на адвокатско възнаграждение, съдът присъжда в полза на адв.Р. и в тежест на ответника. Водим от горното , Варненският районен съд