Решение № 1363 от 19.4.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 9279/2024 г.

Производството по делото е образувано по предявени от В. И. И., с ЕГН:

••••••••••, с настоящ адрес: гр. Б. срещу "Вива Кредит" АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. „Джавахарлал Неру" № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от Свилен Петков Петков обективно и евентуално съединени осъдителни искове, както следва:

1/ Да бъде прогласен за недействителен Договор за паричен заем Standard 14 №5995043, сключен между В. И. И., с ЕГН: ••••••••••, в качеството й на Кредитополучател и "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

2/ В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, да прогласи за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5995043, сключен между В. И. И., с ЕГН: ••••••••••, в качеството й на Кредитополучател и "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, в качеството му на Кредитодател на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД.

3/ В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД да прогласи за недействителна клаузата на чл. 4, ал. 2 о т Договор за паричен заем Standard 14 № 5995043, сключен между В. И. И., с ЕГН: ••••••••••, в качеството й на Кредитополучател и "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба се излага, че на 08.01.2024 г. между ищцата и „ВИВА КРЕДИТ" АД, бил сключен Договор за паричен заем Standard_14 № 5995043 (наричан за краткост „Договора").

Съгласно чл. 2 от Договора с него се рефинансира друг заем на Заемателя, като Заемателят изрично е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с КИД 5986309 от 12.12.2023, което към датата на подписване на договора е било в размер на 772.66 лева.

Съгласно чл. 3 от Договора Заемодателят се задължава да предаде в собственост на Заемателя сумата от 1800.00, наричана по-долу ЗАЕМНА СУМА, а Заемателят се задължава да върне същата на Заемодателя, при следните условия:

1 / Размер на погасителна вноска в лева 111.32, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане;

2/ Срок на заема: 60 седмици;

3/ Брой вноски: 30;

4/ Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32%;

5/ Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден- 0.11%;

6/ Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 3339.60 лв. като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8;

7/ Годишен процент на разходите на заема: 50.04 %; При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор;

8/ Вид на предоставения заем - потребителски заем;

9/ Условия за усвояване на цялата сума по заема -Easy Pay.

Съгласно чл.1, ал. 2-4 от Договора Заемателят е заявил, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което обстоятелство било декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние срещу уговорена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1069.20 лева. С подписване на договора, страните уговорили да се дължи разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл.5, ал. 1 от Договора Заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1/ Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. ИЛИ 2/ Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Съгласно чл.5, ал.2 от Договора, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, Заемателят дължи неустойка в размер на 712.80 лева. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 135.08 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 4052.40 лева.

Твърди, че ищцата е заплатила 1800.32 лева към датата на подаването на исковата молба.

Излага, че доколкото ищцата има качеството на потребител са приложими разпоредбите на ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 2 2 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че Договор за паричен заем Standard 14 №5995043 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради следните причини:

1/ Таксата за експресно разглеждане на документи не е посочена като включена в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР, въпреки че представлява пряк разход по кредита, което е довело до нарушаване на заложения в чл.19, ал.4 ЗПК лимит. Счита, че в процесния случай е очевидно, че изискваната от ищцата допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката в размер от 1069.20 лева е явно непропорционална на отпуснатия кредит в размер от 1800 лева, тъй като представлява 59.4 % от главницата по кредита. Сочи, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. Предвид горното, нищожен се явява целият договор за кредит на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11 т. 10 от ЗПК.

2 / Не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира, в който случай потребителят е поставен в неравностойно положение и е възпрепятстван да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Отделно сочи, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това счита, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, моли съдът да се произнесе по предявените искове с правно основание:

1/ Чл. 10, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД, с който иска от съда да прогласи за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5995043 и 2/ чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с който иска от съда да прогласи за недействителна клаузата на чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5995043.

По отношение на иска с правно основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД ищецът излага, че съгласно чл.10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в пакета услуги действия на практика обслужват усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, респ. евентуалната възможност за неговото отсрочване и разсрочване, което по своята същност са действия по усвояването и управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. С оглед на това се налага извод, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на основание чл. 19, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗПК.

2. По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за обявяване за недействителна клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5995043 излага, че изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция в размер на цялата дължима сума по договора - главница и лихви /чл. 5, ал. 1 от Договора/, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен срок от усвояване на сумата по Договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Счита срокът за твърде кратък, което създава за потребителя значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или да осигури поръчител, който да отговаря на всички изисквания на Заемодателя, тъй като за учредяването на банкова гаранция се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ прави извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Сочи, че включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Излага, че клаузата за дължимостта й в чл. 5, ал. 2 от Договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на критериите за нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, заложени в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че уговорката противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции, които законодателят определя. Сочи, че действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението, в случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на едно вторично задължение. Счита, за основна цел на така уговорената неустоечна клауза да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона, като се нарушава принципа на справедливост и не се държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.

Като допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка, излага, че същата води до неспазване на задължението на кредитора да направи преценка за кредитоспособността на потребителя като тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на това задължение върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва на предявените искове.

На първо място излага, че в договора за потребителски кредит правилно е отразен размерът на ГПР като същият е изчислен при отчитане единствено на начислената възнаградителна лихва по договора. В тази връзка излага, че таксата експересно разглеждане на заявката за договора за кредит не следва да се включва в ГПР по кредита, както защото същата предшества неговото сключване и съответно няма характера на такса по усвояване и управление на договора за кредит, така и понеже, същата не е задължителна и потребителят е можел да избере да не ползва тази услуга и документите му да бъдат придвижени в 10 дневния срок. Излага, че срещу заплащането на цената на тази услуга е извършена действителна работа от служител на ответното дружество, поради което оспорва твърденията, че начисляването на тази такса представлява начисляване на скрита лихва за кредитодателя. Оспорва наличието и на противоречящото твърдение за накърняване на добрите нрави, доколкото за потребителя е имало яснота за цената на услугата и същият доброволно е избрал да се възползва от нея.

Оспорва твърденията на ищцата и за недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора поради накърняване на добрите нрави, като на първо място излага, че ищцата не сочи конкретен морален принцип, който да е накърнен. Сочи, че неизпълнение на задължението на ищцата да предостави обезпечение на кредита поставя дружеството в риск от неизпълнение на задълженията по договора. Сочи, че предварително обезпечение на договора за кредит не се изисква по избрания от нея кредитен продукт за нейно удобство и с цел бързина на усвояване на заемната сума от кредитополучателя. Сочи, че ответното дружество в качеството си на професионалист заемодател най-точно може да изчисли паричния еквивалент на риска, който е поел, предавайки заемната сума преди предоставяне на обезпечението, поради което оспорва, твърденията на ищцата за прекомерния и несъответен размер на неустойката. Излага, че ищцата не е принуждавана да сключи договора на конкретна дата и можела да го сключи, след като осигури едно от изискваните обезпечения или изобщо да не го сключва. Освен това е разполагала с възможността да се откаже от договора в 14 дневен срок от сключването му. Излага, че размерът на неустойката не следва да бъде включван в ГПР, доколкото към сключване на договора тя е само едно условно задължение, чието възникване зависи от поведението на потребителя.

По същество се моли съдът да отхвърли предявените искове и да му присъди сторените по делото разноски.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че са валидно обвързани по силата на Договор за паричен заем Standard_14 №5995043 от 08.01.2024 г.; че в чл.5 от договора е уговорено, че с подписването му Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5, ал. 1 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от усвояване на сумата по договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 712, 80 лева, като страните се съгласяват, че в този случай дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено.

Видно от текста на процесния договор, фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 40, 32 %, а ГПР е 50, 04 %. Уговорено е предоставеният заем да бъде върнат с 30 вноски в размер на 111, 32 лева (с включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане), тъй като с договора е начислена такса за експресно разглеждане, то общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 3339.60 лева.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22, ал.11, т.10 ЗПК. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

В настоящия случай, страните не спорят относно факта на сключване на договора и предоставянето на заемната сума, спорът се концентрира върху валидността на процесния договор за кредит. Същият попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната закрила по този закон.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор е изготвен на разбираем език и съдържа изискуемите реквизити. Текстът на договора е лесно четим. Налице е индивидуализация относно страните, размера на заема, дължимата договорна лихва. Уточнен е размерът на погасителната вноска с включване на главница и договорна лихва. Договорът е сключен при спазване изискванията на чл.18 ЗПФУР.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като съгласно ал.2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В настоящия случай, видно от посоченото в чл.1, ал.2 и чл.2, т.7 от договора е, че допълнително уговореното заплащане на такса „експресно разглеждане“ е свързано с експресното разглеждане на документите за одобрение на паричния заем.

Включването на такса за тази допълнителна услуга, представлява начисляване и събиране на възнаграждение за действие, свързано с усвояване и управление на кредита, дейност, което е категорично забранено с нормата на чл.10а, ал. 2 ЗПК и се извършва във всички случаи при сключването на договор за потребителски кредит, въз основа на което се явява присъщ на основния предмет на договора, разход. Включването на тази услуга има за цел единствено увеличаване на главното вземане на кредитора. Размерът на оспорената такса не е отчетен от кредитора при формиране на ГПР /чл. 2, т. 8 от процесния договор/. Като не е включил допълнителния разход в общия размер на разходите по договора, кредиторът е представил невярна информация на потребителя, тъй като е вписал в договора ГПР по-нисък от действителния. След като разходът за начислената такса не е съобразен при определяне на общия размер на разходите по кредита, това означава, че ГПР не е в съответствие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, респ. клаузата, с която е определен ГПР е недействителна, поради противоречие със закона.

Видно от разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК е, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му.

Следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, тъй като в него следва да се включват всички разходи по отпускане и управление на кредита, включително и възнаградителна лихва, поради което е необходимо всички дължими от кредитополучателя разходи, да бъдат описани.

В настоящия случай, годишния процент на разходите е 50.04% като не се съдържа информация относно начина на формирането му. Ето защо, съдът намира, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, чиято цел е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Това задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същият следва да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри.

Съдът намира, че процесната такса следва да се съобрази при определяне общата сума за разходи по кредита, дължима от потребителя, като в този случай ГПР ще бъде по-висок от максимално допустимия, определен с разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, която е въведена забрана за кредитора да формира ГПР по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Клаузата, с която е уговорена оспорената от ищеца такса противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал. 2 ЗПК и чл.19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е недействителна. След като клаузата е нищожна, същата не поражда правно действие, като нейната недействителност не влече недействителност на целия договор. В случая е невъзможно прилагане на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като тази клауза не може да бъде заместена по право от повелителните правила на закона, нито може да се предположи, че сделката би била сключена и без тази недействителна част, доколкото включването на клаузата, с която се определя ГПР е въведено като изрично изискване по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Поради горните съображения, съдът намира за основателен предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и като такъв същият подлежи на уважаване, поради което не следва да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове.

По разноските:

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 175 лева.

Претендира се и заплащане адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв. А. Д.. Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е депозирал искане делото да се гледа в негово отсъствие, както и обстоятелството, че предявените искове не налагат отделна защита, намира, че за справедлив размер на адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът