Решение № 2309 от 23.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 16310/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „•••••” ООД срещу наказателно постановление/НП/ № 847183-F822857/29.08.2025г., издадено от зам.- директор на ТД на НАП София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева на основание чл. 192а, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 123, ал. 10 ЗДДС, вр. чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се, че не е ощетен бюджетът, поради което следва да се приложи чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, нередовно призован, като съдът е дал ход на делото при условията на чл. 61, ал. 4 ЗАНН.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. K., която моли НП да бъде потвърдено. Счита, че случаят не е маловажен, като сумата, която не е декларирана е в значителен размер. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на резолюция за възлагане на проверка № О-22220025045939- 0РП-001/12.03.25г. е извършена проверка на „•••••“ ООД за установяване на налични активи/инвентаризация/. След анализ на представените документи и писмени обяснения на 31.03.25г. и 14.04.25г. по искане за представяне на документи и писмени обяснения, връчено на 17.03.25г., проверяващите са установили, че съгласно представената оборотна ведомост към 31.03.2024г. „•••••“ ООД разполага с налични парични средства в брой в размер на 582 205.49 лева, отразени като крайно дебитно салдо по счетоводна сметка 501 „Каса в лева“.

„•••••“ ООД в качеството си на платец на доход, задължен да удържа и внася авансов данък по чл. 43, ал. 4, чл. 44, ал. 4 и чл. 44а ЗДДФЛ, е подало декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за първо тримесечие на 2024г. с вх. № 2202И0449965/15.04.24г.

При извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че „•••••“ ООД не е декларирало в Приложение № 4 на подадената декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за първо тримесечие на 2024г. сумите/размерите, налични в текущата счетоводна отчетност в края на тримесечието по отношение на паричните средства в касата на дружеството в размер на 582 205.49 лева.

За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка № 0478088/16.07.25г.

При тези констатации св. С. Ф. съставила на „•••••“ ООД АУАН № F822857/20.05.25г. за нарушение на чл. 123, ал. 10 ЗДДС, вр.чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 847183-F822857/29.08.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. С. Ф..

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съобразно чл. 123, ал. 10 ЗДДС когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията/включително от предоставени заеми/ от собственици физически лица, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лева, регистрираните лица по този закон, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:

1. сумата на налични парични средства в касите;

2. размер на вземанията/включително от предоставени заеми/ от собственици физически лица;

3. размер на вземанията/включително от предоставени заеми/ от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.

В конкретния случай „•••••“ ООД след като е било длъжно като регистрирано по ЗДДС лице, което е предприятие по Закона за счетоводството, не е декларирало паричните средства в касата на дружеството в размер на 582 205.49 лева, които суми в края на първото тримесечие на 2024г. надхвърлят 50 000 лева, е осъществило от обективна страна състав на нарушение по чл. 123, ал. 10 ЗДДС. Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействие и за довършването му не е необходимо настъпване на вредни последици. Правилно е определена датата на нарушението, която е 02.05.2024г., първият работен ден, следващ крайния срок за подаване на декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО за първо тримесечие на 2024г., а именно 30.04.2024г.

Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност на юрдическите лица и ЕТ е обективна и безвиновна.

Законосъобразно на дружеството е ангажирана отговорност на основание чл. 192а, ал. 1 ЗДДС, в която норма се предвижда глоба от 1000 до 4000 лева за лице, което, като е длъжно, не декларира или невярно декларира данни по чл. 123, ал. 10, или не ги декларира в предвидените срокове.

Съдът намира, че искането на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН е неоснователно. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.

Съдът обаче намира, че наложената имуществена санкция в максимален размер е явно несправедлива и не съответства на установения факт, че нарушението е за първи път, и отсъстват каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават максимален размер на санкцията. Настоящият съдебен състав прие, че НП следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален от 4000 лева на 1000 лева, какъвто е законоустановеният минимум, който според съда съответства на тежестта на нарушението, както и на факта, че се касае за първо нарушение.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, тъй като издаденото НП е законосъобразно и бе изменено единствено досежно размера на наложената имуществена санкция. Съдът прие, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66.47 евро/възлизащи на 130 лева/.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд: