Решение № 631 от 15.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2956/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №261718/23.05.2022 г. по гр.д.№1597/2021 г. на СГС – I ГО – 26-ти състав, постановено по предявен от Г. Д. Г. против Национална групировка за застраховане „Застрахователна полица“ – гр. Скопие, Република Северна Македония, иск за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането до окончателното плащане, за претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпило ПТП на 20.05.2019 г. в с. Кадино, Република Северна Македония, виновно причинено от И. В., като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№•••••••, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество със задължителна застраховка. С обжалваното решение съдът е приел, че за българския съд са приложими правилата на Регламент №864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни отношения /Рим II/, въпреки че Република Северна Македония е трета за Европейския съюз държава, както и правилата на КМЧП и Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония, ратифициран с решение на НС, обнародвано в ДВ бр.7/2001 г., в сила от 07.04.2002 г., а приложимото материално право за уреждане на последиците от непозволеното увреждане на ищеца, е материалното право на Република Северна Македония. Приел е, че правната квалификация на предявения иск е по чл.5, ал.1 от Закона за задължителното застраховане в транспорта на Република Северна Македония, и е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на сумата от 43 000 лева, ведно със законната наказателна лихва в размер на референтната ставка на Народната банка на Република Северна Македония, която е била в сила за всяко полугодие към последната дата на полугодието, предхождащо текущото полугодие, увеличена с 8 процентни пункта, считано от 11.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над 43 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както иска за присъждане на лихва за забава върху присъденото обезщетение, за периода от 20.05.2019 г. до 11.06.2020 г., и са осъдени страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни. С Въззивна жалба вх.№292223/17.06.2022 г. ищецът Г. Д. Г., чрез адв. С. Н., обжалва решението в отхвърлителната му част по иска за главница, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника. Релевирани са оплаквания за нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – нарушен е принципът на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД, респективно – чл.192, ал.2 от ЗЗД на Република Северна Македония, тъй като присъденото обезщетение не кореспондира на претърпените от ищеца множество травматични увреждания, тежки по своя характер, претърпените две оперативни интервенции, продължителния възстановителен период, нуждата от чужда помощ, липсата на настъпило пълно възстановяване и продължаващи страхови преживявания при управляване на автомобил и движение по улиците, и чувство за несигурност за бъдещето. Определеният размер на обезщетението не съответства на икономическата конюнктура към момента на увреждането, утвърдените застрахователни лимити, както и на практиката на ВКС по сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част за главницата, като бъде присъдено на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 57 000 лв. – до пълния претендиран размер, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.06.2020 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на всички направени разноски за двете съдебни инстанции. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, ищецът не дължи държавни такси на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№298176/29.07.2022 г., подаден от Национална групировка за застраховане „Застрахователна полица“АД – гр. Скопие, чрез адв. Д. Д., надлежно упълномощена. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца, като се настоява в отхвърлителната му част обжалваното решение да бъде потвърдено. Не е нарушен принципът на справедливостта в посоката, сочена от ищеца, а напротив – определен е завишен размер на обезщетението, който е в отклонение от приложимото право на Северна Македония, и възприетата там съдебна практика, като се препраща в тази връзка към изложени подробни съображения във въззивната жалба на ответника. Сочи се, че съдът неправилно е посочил като приложима правната норма на чл.192, ал.2 от Закона за задълженията и договорите на Република Северна Македония, като относимата към спора правна норма е чл.189, ал.2 от същия закон. Българският чл.52 от ЗЗД е неприложим. Не се установява предприето в гр. Скопие лекуване – открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация, тибия и фибула, а данни за осъществено оперативно лечение са налице само за УМБАЛСМ „Пирогов“, където са осъществени две оперативни интервенции – за открито наместване на фрактурата, и за изваждане на част от остеосинтезата. Лечението на счупените ребра е било консервативно. Ищецът е ходел с патерици 3 месеца, след което обема на движенията на глезенната става е напълно запазен. Не са налице доказателства за настъпило сътресение на мозъка и загуба на съзнание, а за сътресение на мозъка няма и твърдения в исковата молба, поради което такова увреждане не следва да се разглежда. От СМЕ не се установява пожизнен характер на страданията на ищеца. Не са събрани доказателства за неправилно зарастване на ребрата. Преживeният от ищеца страх е отчетен при определяне на обезщетението. Поради неприложимостта на българското право, неотносими са ППВС №4/68 г. и практиката на ВКС. Неоснователно се сочи лимит на отговорността на застрахователя от 10 000 000 лв. – такъв лимит не е установен по делото по северномакедонското право, а приетите в българското право са неостносими. Претенцията за лихва от 11.06.2020 г. е неоснователна, по изложени във въззивната жалба на ответника съображения. С Въззивна жалба вх.№294753/05.07.2022 г. ответникът Национална групировка за застраховане „Застрахователна полица“ АД – гр. Скопие, чрез адв. С. А., обжалва решението в осъдителната му част изцяло. Неправилно съдът е приел, че произшествието не е настъпило по вина и на друг водач, управлявал автомобил „Сеат“. Липсата на данни за съпричиняване на произшествието и от друг водач, не е пречка за установяване на това обстоятелство в настоящото производство, и неправилно съдът не е допуснал поисканите гласни доказателства в тази връзка. Сочи се процесуално нарушение на съда, като не е допуснал до разпит в качеството на свидетел делинквента И. В., като е приел, че същият е страна по делото. Водачът на застрахования при ответника автомобил не е страна по делото, и е допустим свидетел, като показанията му са относими към спора, и необходими за изясняването на възражението на ответника за принос на водача на неустановен автомобил марка „Сеат“ за настъпване на произшествието. Същевременно, съдът е отказал да вземе предвид вписаното в протокола за оглед изявление на В.. Присъденото обезщетение е завишено спрямо доказаните вреди, преценени съобразно северномакедонското право. Съдът правилно е приел, че тъй като за повредите на главата ищецът не е претендирал обезщетение в исковата молба, не следва да се определя обезщетение за тях, както и е приел за недоказани част от твърдените вреди, но въпреки това присъденият размер не е съобразен с присъжданите обезщетения в Република Северна Македония, и е завишен спрямо тях. Съгласно приложимия закон на РСМ, за вредоносните събития, настъпили на територията на РСМ, застраховката покрива гражданската отговорност до степента и за сумите, предвидени в специалните закони на РСМ, и застрахователят е носил риска до тези размери. Въз основа на представената по делото съдебна практика на съдилищата в РСМ и Критерии за обезщетяване на неимуществени вреди при смърт, телесни повреди и увреждане на здравето, причинени от употреба на МПС от м. май, 2019 г., към които съдилищата се придържат при определяне на размера на обезщетенията, присъденият размер от 43 000 лв. на обезщетението се явява завишен. Неправилно е присъдена наказателна лихва от датата на присъдата на наказателния съд в Скопие – 11.06.2020 г. В тази връзка съдът неправилно е приложил чл.192а, ал.1 от ЗЗД на РСМ – съгласно посочената разпоредба задължението за заплащане на обезщетение е изискуемо от датата на постановяване на първоинстанционната присъда, но с която е определен размерът на това обезщетение – т.е. лихва съгласно посочената разпоредба следва да се дължи от датата на постановяване на решението на СГС – 23.05.2022 г., а не от датата на наказателната присъда. В езика на РСМ думата „пресуда“ се използва и за наказателна присъда, и за гражданскоправно съдебно решение, което е видно от представените материали на македонски език с превод на български език. От друга страна не е налице забава на ответника – с представени по делото електронни съобщения ответникът е информирал пълномощника на ищеца за необходимостта да бъдат представени допълнителни документи, необходими за определяне на размера на обезщетението, но не е получил необходимото съдействие от ищеца за определяне на обезщетението, поради което е налице забава на кредитора. Ищецът не е представил на ответника и банкова сметка, по която да бъде преведено евентуалното обезщетение, с което също е препятствал надлежното изпълнение. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете инстанции. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор. При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на международно компетентен съд на осн. чл.18, ал.2 във вр. ал.1, във вр. чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна застрахователна претенция срещу застрахователя, която не е била удовлетворена, поради което постановеният съдебен акт е допустим. По правилността на обжалваното решение, съдът намира следното: Пред въззивната инстанция международната компетентност на българския съд да разгледа спора е приета, съгласно определение от 18.06.2021 г. по гр.д.№1597/2021 г. на СГС, I ГО-26 с-в, потвърдено с Определение №2486/28.09.2021 г. по в.ч.гр.д.№2690/2021 г. на САС, влязло в сила, като необжалвано. Няма спор, че е приложимо материалното право на Република Северна Македония, което е установено по делото от представените от страните относими правни норми, като пред въззивната инстанция не са релевирани възражения да са налице и други относими правни норми, които не са били установени от първостепенния съд, поради опущение или процесуално нарушение на съда. Между страните не се спори по факта на настъпването на процесното ПТП, и по наличието на вина за настъпването му на водача на застрахования при ответника лек автомобил, за който е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с управлението на МПС, с покритие към датата на ПТП. Не се оспорва, че ищецът има качеството на увредено лице от процесното ПТП, и не се спори по механизма на увреждането. Не се спори, че ищецът е депозирал пред ответника извънсъдебна застрахователна претенция, която не е била удовлетворена. Пред въззивната инстанция ответникът не поддържа възражението си за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, прието за неоснователно от първостепенния съд, но поддържа възражението си за наличието на вина за настъпване на процесното ПТП и на друг, неизвестен водач, управлявал автомобил „Сеат“, чието поведение е допринесло за настъпването на процесното ПТП. Спори се по вида и характера на претърпените от ищеца увреждания във връзка с процесното ПТП, както и по обема на търпените от него страдания. Спори се по размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и за приложимия метод за неговото определяне. Оспорва се наличието на забава на застрахователя да заплати обезщетение на ищеца, поради наличие на забава на кредитора, както и по началната дата на забавата, от която следва да се начисли законната лихва. Във връзка с така очертания предмет на въззивното производство, съдът намира за релевантно следното: От Решение въз основа на признаване на вина на Основен наказателен съд – Скопие, Република Северна Македония, VI К. изх.№241/20 от 12.06.2020 г. /на л.19-24/, се установява, че И. В. е признат за виновен за това, че: на 20.05.2019 г. в 16: 20 часа в с. Кадино, Скопие, Република Северна Македония, като участник в движението по обществените пътища, не се е съобразил с разпоредбите и по този начин е застрашил обществения трафик и човешкото здраве, като е управлявал л.а. „Фолксваген Голф“ със северномакедонска регистрация рег.№•••••••, се движел в своята дясна пътна лента на ул.“Първа“ в с. Кадино, и след преминаване на кръстовище на ул.“Осма“ и ул.“Десета“, където при самия подход към кръстовището движението се регулира от пътни знаци „Задължителни посоки – ляво и дясно“ е нарушил чл.17, ал.1 и чл.35, ал.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като на обществен път, в населено място, се е движил със скорост 54 км/ч., която скорост е с 4 км/ч. по-висока от максимално позволената скорост 50 км/ч., като не е спазил споменатия пътен знак, продължил да се движи по права линия през кръстовището, макар да е бил наясно, че заради този начин на управление може да настъпят вредни последици, но лекомислено е смятал, че това няма да настъпи, и в резултат от споменатите пропуски, с дясната предна странична част на управляваният от него автомобил ударил задната лява странична част на спряло МПС „Ситроен Джъмпър“ с рег.№••••••••, паркирано от пострадалия Г. Д. Г. на ул.“Първа“ на обозначено паркомясто, а впоследствие ударил и стоящият от лявата страна на автомобила в непосредствена близост до него върху пътното платно пешеходец Г. Д. Г.. При този удар пострадалият е бил отхвърлен в посоката на движение на МПС на И. В., като е бил захванат от лявото външно огледало на „Ситроен Джъмпър“, а управляваният от И. В. „Фолксваген Голф“ продължил да се движи напред и вляво, с което излязъл от пътя отляво, а след изминаване на 34 м. от пътя, с предната част на МПС се ударил в бетонен стълб. От този удар пострадалият Г. Д. Г. получил тежки телесни повреди, изразени във фрактура с костна дислокация на левия глезен, повърхностно нараняване на гръдния кош, серийна фрактура на десни ребра от II-VII, фрактура на лявото девето ребро, увреждане на десен белодробен паренхим, повърхностна травма на главата и порезна рана на главата. За тези действия обвиняемият И. В. е признат за виновен за извършване на тежко престъпление срещу безопасността на хората и имуществото по чл.300, ал.3, във вр. с чл.297, ал.3, във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс на РСМ, и му е наложено наказание условна присъда „лишаване от свобода“. По делото няма данни дали Решението на Основния наказателен съд – Скопие, Република Северна Македония, VI К. изх.№241/20 от 12.06.2020 г., е влязло в сила, но не се твърди да е било обжалвано и отменено. Ответникът е релевирал възражение, че в механизма на настъпване на ПТП е имало участие и друго, неустановено МПС, движещо се насрещно на л.а. „Фолксваген Голф“, което е навлязло частично в коридора на движение на управлявания от И. В. лек автомобил, което е принудило виновния водач да отклони внезапно управлявания от него автомобил вдясно, при което автомобилът се е насочил към паркирания товарен автомобил „Ситроен Джъмпър“ и е настъпило процесното ПТП. Във връзка с това възражение по делото е приета Съдебна автотехническа експертиза /на л.237-238/, от която се установява, че в Протокола за оглед е отразено, че непосредствено преди настъпването на процесното ПТП, срещу л.а.“Фолксваген Голф“ се е движил неустановен автомобил, който с лявото си колело е навлязъл върху пътната лента, предназначена за движение на л.а.“Фолксваген Голф“. От техническа гледна точка експертизата приема, че е възможно отклонението на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ в дясно, да е реализирано вследствие на навлизане на неустановен автомобил в лентата, в която се е движел автомобилът, управляван от И. В., в зоната на кръстовището, находящо се около 15 метра преди мястото на удара. Съдът кредитира заключението на САТЕ, като компетентно, и кореспондиращо на приетия по делото Протокол за извършен оглед на мястото на ПТП №1221 от 20.05.2019 г. /на л.5-13, с превод на л.14-18/. От същия протокол се установява, че участието на неустановен автомобил „Сеат“ в механизма на настъпването на процесното ПТП е отразено като сведение, дадено от виновния за произшествието водач И. В., при снемане на неговите обяснения при съставянето на протокола за оглед от длъжностните лица от Отдела за огледи на ПТП към Сектора за вътрешни работи – Скопие. Така наведените твърдения на делинквента за съпричиняване на процесното ПТП и от друг водач на неустановен лек автомобил „Сеат“ не се подкрепят от други събрани по делото доказателства. В приобщеното по делото Решение въз основа на признаване на вина изх.№241/20 от 12.06.2020 г. на Основния наказателен съд – Скопие, не се установява такова съпричиняване на процесното ПТП да е установено при определяне на вината на подсъдимия, или взето предвид при определянето на наказанието, наложено на И. В.. От събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа страна да не се установява по несъмнен начин в механизма на настъпване на процесното ПТП да е участвало и трето, неустановено МПС – л.а.“Сеат“ – отразените в протокола данни за участието на такова неустановено МПС в механизма на настъпване на произшествието са дадени само от делинквента И. В.. Дори да се приеме от фактическа страна, че за настъпването на произшествието е налице и вина на друг неизвестен водач на неустановен л.а. „Сеат“, от правна страна това обстоятелство е ирелевантно за ангажирането на отговорността на виновния водач И. В. за обезщетяване на вредите от извършеното от него престъпление, за което същият се е признал за виновен, и му е наложено наказание, съгласно представеното по делото Решение въз основа на признаване на вина изх.№241/20 от 12.06.2020 г. на Основния наказателен съд – Скопие. Това е така, тъй като съгласно приложимото материално право на Република Северна Македония, а именно – чл.164, ал.4 от раздел II „Отговорност в случай на злополука, причинена с моторни превозни средства в движение“ от Закона за задълженията и договорите на РСМ /на л.162/, „За вреда, претърпяна от трети лица, притежателите на моторни превозни средства отговарят солидарно, без оглед на вината им.“. Следователно, дори да се приеме, че вина за настъпването на процесното ПТП има и неизвестен друг водач на неустановено МПС, правоимащото увредено лице има право да претендира пълния размер на обезщетението от всеки един от виновните за настъпването на злополуката притежатели на МПС в движение. Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за задължителното застраховане в транспорта на РСМ /на л.245/, увреденото лице има право да предяви иск за обезщетение директно към отговорното застрахователно дружество. Съобразно ал.2 на същия текст, иска за обезщетение за вреда може да бъде предявен пред компетентния съд, само ако правоимащото лице предварително е подало искане за обезщетение за вреда до отговорното застрахователно дружество. В конкретния случай, по делото не се спори между страните, че гражданската отговорност на делинквента И. В., като собственик и водач на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№•••••••, е била валидно застрахована при ответното застрахователно дружество, както и че ищецът е предявил предварително претенцията си за застрахователно обезщетение директно пред застрахователното дружество, но такова обезщетение до предявяването на настоящия иск не е било изплатено. Следователно, ответникът, който на договорно основание е приел да отговаря пред увреденото лице за изплащане на обезщетението, дължимо от виновния водача на застрахованото МПС, следва да заплати на увреденото лице пълния размер на обезщетението за причинените вреди, независимо от наличието на основание за ангажиране на отговорността и на друг виновен водач на друго МПС, който евентуално е съпричинил настъпването на процесното ПТП. От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза /на л.156-160 от делото на СГС/ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът Г. Д. Г., тогава на 60 години, е получил травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на гръдния кош със счупване на ребра от 2-ро до 7-мо вдясно и 9-то ребро в ляво – бифокални; двуглезенно счупване на лява глезенна става с непълно изкълчване на глезенната става. Проведено е оперативно лечение на счупването на лявата глезенна става, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. След два месеца е проведено второ оперативно лечение за отстраняване на част от металната остеосинтеза, за да може да се започне рехабилитация. Лечението на счупването на ребрата е било консервативно с прием на обезболяващи и покой. При извършен личен преглед на ищеца за нуждите на експертизата на 29.11.2021 г. обективно се установява наличието на оперативен белег от външната страна на лява глезенна става с надлъжен ход и дължина 16 см. Наличие на дъговиден белег от вътрешната страна на лявата глезенна става с дъговиден ход и дължина 5 см. Запазен е обема на движение в лявата глезенна става, като движенията са болезнени в крайните си фази. Оперативните белези са с траен характер. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за период от около 6 месеца, като първите 3 месеца болките са били с голям интензитет. При изслушване на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице допълва, че ищецът е имал и травма и рана на главата, която е обработена в Скопие, непосредствено след инцидента. Пояснява, че от направения скенер в Скопие, РСМ, непосредствено след инцидента, няма данни за затруднения на белия дроб, като при счупени ребра винаги има ограничен дихателен обем и болезнено дишане. Въпреки това, потвърждава, че описаните увреждания в присъдата отразяват вярно уврежданията на ищеца според данните от скенера, направен първоначално в болницата в гр. Скопие, като приема именно тези образни изследвания на гръдния кош за диагностично по- информативни. Първоначалното зарастване на ребрата е за около 25-30 дни, през които болките са с интензивен характер, след което започват да отзвучават. При прегледа не е установен актуален проблем с ребрата. Когато има счупване с изкълчване, какъвто е и процесния случай, това означава, че има и увреда на връзки на ставата. При това увреждане /с изкълчване на ставата/ се слагат допълнителни винтове, които фиксират ставата. Тези фиксиращи ставата винтове стоят 45-60 дни. Впоследствие те трябва да се премахнат, за да започне раздвижването. Металната остеосинтеза остава, не е наложително да се извади, тъй като в момента няма медицински показания за отстраняване на метала, като отстраняването й в бъдеще е по желание на пациента. Съдът кредитира така приетото заключение, като го намира за компетентно изготвено. Същото в писмената си част е лаконично, не съдържа обсъждане на всички травматични увреждания, за които по делото са налице данни /не се обсъжда увреждането на десния белодробен паренхим, повърхностната травма на главата и порезната рана на главата, отразени в присъдата/, като се придържа към констатираните травми и проведеното лечение в УМБАЛСМ“Пирогов“, макар експертизата да е описала и медицинските документи, изготвени при проведеното лечение на ищеца в гр. Скопие, РСМ. Впоследствие обаче експерта е дал по-подробни разяснения при изслушването в открито съдебно заседание, като е допълнил заключението си с допълнителни данни за изследванията и лечението на ищеца, проведено преди постъпването му в болница „Пирогов“, и е посочил, че присъдата вярно отразява уврежданията, установени при първоначалните образни изследвания в гр. Скопие. Страните са приели без възражения така направените от вещото лице в о.с.з. допълнения и разяснения на заключението. Ето защо, съдът намира, че като цяло заключението на експертизата е обосновано и съобразено с цялата налична по делото медицинска документация, и кореспондиращо на приложените по делото Решение на Основния наказателен съд – Скопие, Република Северна Македония, VI К. изх.№241/20 от 12.06.2020 г., медицински документи от ИЗ №18831/2019 на УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД, Втора клиника по ортопедия и травматология, за хоспитализацията на ищеца в периода от 21.05.2019 г. до 30.05.2019 г. /на л.37-71/, Епикриза от ИЗ №28487/2019 г. от УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД, Първа клиника по ортопедия и травматология, за хоспитализацията на ищеца в периода от 29.07.2019 г. до 01.08.2019 г. /на л.72-73/, както и с медицинските документи за първоначалното лечение на ищеца, проведено в РСМ в гр. Скопие - Направление №ADKD65991 от Обществено здравно заведение, Университетска клиника по ТОАРИАЛУЦ – Скопие – Център – Скопие – Спешна медицина /на л.28-36/. За установяване на търпените от ищеца болки и страдания са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Е. Д. /съпруга на ищеца/, от който се установява, че когато ищецът претърпял ПТП на 20.05.2019 г. в Скопие, РСМ, там му поставили обездвижване на крака, и зашили раната на главата му, като я уведомили, че ще го транспортират в България с техен превоз, и ще се обадят, когато преминат границата, за да бъде транспортиран до Пирогов от своите близки. Когато го свалили от линейката на РСМ, той не разпознал съпругата и сина си, гледал в една точка нагоре, не разбирал къде се намира, главата му била зашита и имал кървава топка на главата си от зашитото. Бил прегледан в Пирогов, и същия ден му била направена операция. Докато бил в болницата, свидетелката и децата им го посещавали ежедневно – той не можел да се движи сам, не се хранел, понеже не можел да ходи до тоалетната по голяма нужда. Уринирал в бутилка. Когато се прибрал в дома си, близките му се грижели за него на смени. Той не се движел, не можел сам да се храни, да се изкъпе, да ходи до тоалетната. Не можел да се съблича и облича сам. В продължение на три месеца бил в това състояние. След втората операция с патерици се придвижвал в рамките на дома, но нямал сили да се държи дълго прав. Изпитвал болки, и непрекъснато приемал обезболяващи медикаменти. Съня му бил нарушен – будел се, сънувал болнични стаи, операционна, преживявал катастрофата и транспорта. Изпитвал страх дали ще се оправи, дали ще проходи, дали ще е пенсионер по болест. В Скопие ищецът работел в куриерска фирма, като пътувал ежедневно от С. до Скопие на единия ден, и от Скопие до С. на следващия ден. Към момента на разпита на свидетелката ищецът не е бил напълно възстановен – често му се вие свят, болят го гърдите при влошаване на времето, с пострадалия крак често накуцва, но се радва, че е оцелял. Настъпила негативна промяна в характера му – станал по-нервен, по-избухлив, трудно общува със сина си, който вече не разчита на него за помощ и съвети. Около 5-6 месеца след катастрофата се върнал на работа като шофьор. Продължавал да изпитва болки, но успявал да се справя с работата си. Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид брачните отношения между ищеца и свидетелката, обуславящи интерес на свидетелката от решение в полза на ищеца. Въпреки това, съдът намира показанията на свидетелката за подробни, конкретни, логични и непротиворечиви, основани на личните впечатления на свидетелката от конкретното поведение и преживявания на ищеца през възстановителния период, и съпоставянето му с поведението на ищеца преди увреждането и след приключване на възстановителния период, и кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства, поради което ги кредитира. Показанията на свидетелката съдържат данни за травматично увреждане в областта на главата – зашита рана и мозъчна травма, първоначална неадекватност, затруднения в дишането, които не се съдържат данни в част от медицинските документи /Епикриза от УМБАЛСМ“Пирогов“/. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетелката в тази част, тъй като те кореспондират на описаните в приложената Решение на Основния наказателен съд – Скопие, Република Северна Македония от 12.06.2020 г. /“увреждане на десен белодробен паренхим, повърхностна травма на главата и порезна рана на главата“/, на отразеното в Резултати от радиодиагностика на д-р Г. М. Б. /на л.31/ „Постконтузионен фокус се наблюдава окологръбначно в задните горни партиди вдясно с по-малко количество плеврално изливане от същата страна.“, както и на отразеното в медицинската документация от ИЗ № №18831/2019 на УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД, Втора клиника по ортопедия и травматология – отразеното в Амбулаторна книга /на л.45/ под амб.№13711 от 21.05.2019 г. – че Г. Д. Г., на 60 г. е постъпил в състояние на „ШОК“, в резултат от образна диагностика от 21.05.2019 г. /на л.58/ „Вдясно вентрално се установява минимален частичен пневмоторакс, ограничен от адхезии. Налице е плеврален излив в дясно с ширина базално до 2, 3см.Ателектатични променив дорзалните сегменти в дясно /2, 6, 9 и 10-ти/“, както и в същия смисъл отразеното в декурзуса от хирург на 21.05.2019 г. в 18 ч. /на л.50-51/ за наличие на пневмоторакс в дясно излив до 2-3см., както и отразеното в декурзуса от 21.05.2019 г. в 5.30 ч. /на л.48 от делото на СГС/, от неврохирурга д-р Попатанасов: „В ясно съзнание. Контактен. Адекватен. Няма пълен спомен за травмата… Локално – 2 разкъсно- контузни рани в лявата теменна област на главата, обработени хирургически. Неврологично – без огнищна симптоматика… Заключение: Клинични данни за Cfmmotio cerebri… Остава под наблюдение от неврохирург тел.347 и по преценка нов СТ на глава… Диска от СТ на глава от Скопие не можа да се отвори“. При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 20.05.2019 г. ищецът Г. Д. Г., тогава на 60 г., е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в: двуглезенно счупване на лява глезенна става с непълно изкълчване на глезенната става, контузия на гръдния кош със счупване на ребра от 2-ро до 7-мо вдясно и 9-то ребро в ляво – бифокални; увреждане на десен белодробен паренхим; повърхностна травма на главата и порезна рана на главата; лекостепенна мозъчна травма – мозъчно сътресение. За лечение на получените травматични увреди ищецът е бил транспортиран по спешност и му е била оказана спешна медицинска помощ в гр. Скопие, Университетска клиника по ТОАРИАЛУЦ, като е била обработена хирургически раната на главата, и е поставена временна гипсова имобилизация на лявата подбедрица и глезена. Веднага след това е транспортиран с медицински транспорт до България, и приет за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е бил хоспитализиран за 10 дни, през които е проведено оперативно лечение за открито наместване на фрактурата на левия глезен с вътрешна фиксация с остеосинтезна плака и винтове. Два месеца по-късно отново е хоспитализиран – за 4 дни, през които е проведено второ оперативно лечение за оперативно премахване на част от металната остеосинтеза. През първите два месеца – ищецът е бил изцяло на постелен режим, нуждаел се е от денонощна чужда помощ за хранене, обличане, тоалет и хигиена, търпял е болки с голям интензитет. През този период е проведено и консервативно лечение на счупването на ребрата с прием на обезболяващи и покой. Във връзка с увреждането на ребрата и белодробния паренхим, ищецът е търпял затруднение при дишане. Първоначалното зарастване на ребрата е за около 25-30 дни, през които ищецът е търпял интензивни болки при дишане. През третия месец след увреждането ищецът е продължавал да търпи интензивни болки във връзка със започнала рехабилитация, като е продължил да се нуждае от непрекъсната чужда помощ. След третия месец е започнал да се придвижва с помощни средства – патерици, като се е нуждаел от частична чужда помощ, ежедневно. Продължил е да търпи болки и страдания със затихващ характер до края на възстановителния период, който е продължил общо 6 месеца. След изтичане на възстановителния период ищецът е възстановил трудоспособността си за обичайната си трудова дейност - като шофьор. Настъпило е пълно възстановяване от травмата на гръдния кош. Възстановен е обема на движенията на лявата глезенна става, като в крайните си фази движенията са болезнени. Останали са оперативни белези с траен характер – от външната страна на лявата глезенна става с дължина 16 см., а от вътрешната страна – с дължина 5 см. Няма медицински показания за необходимост от извършване на последващи оперативни интервенции за премахване на останалите части от металната остеосинтеза. Ищецът продължава да търпи спорадично болки с неинтензивен характер при преумора или при рязко влошаване на времето, в областта на фрактурите на ребрата и глезена. Съдът намира за установено, че в момента на настъпване на увреждането ищецът е претърпял силен травматичен и емоционален шок, и лекостепенно мозъчно сътресение, обусловили в първите часове след увреждането дезориентация, замъглено съзнание, неадекватност. През възстановителния период ищецът също така е търпял нарушение на съня и страхови преживявания. Също така съдът взема предвид, че към момента на увреждането ищецът е бил в напреднала възраст /60 г./, в която възстановителните процеси протичат по-бавно, рискът от усложнения и остатъчни трайни негативни последици е висок, и макар че той не се е реализирал, е обусловил по-тежко емоционално преживяване на увреждането, силен страх и несигурност за бъдещето. От друга страна, съдът взема предвид, че въпреки напредналата възраст, е настъпило пълно възстановяване на ищеца, възстановяването е протекло без усложнения, ищецът е възстановил напълно трудоспособността си, а остатъчните трайни белези няма данни да му причиняват емоционален дискомфорт. От правна страна, съдът установява, че приложимото материално право на Република Северна Македония предвижда в чл.189 от Закона за задълженията и договорите на РСМ /на л.162-163/, че в случай на нарушаване на личните права, когато тежестта на нарушението и обстоятелствата по случая оправдават това, съдът присъжда справедливо парично обезщетение, независимо от обезщетяването на имуществената вреда, а и когато такава имуществена вреда не е настъпила. При определянето на размера на обезщетението, съдът следва да вземе предвид силата и продължителността на увреждането, с което са причинени физически болки, душевни болки и страх, както и целта, за която служи обезщетението, но и за това обезщетението да не благоприятства стремежи, несъвместими с неговото естество и обществена цел. Съгласно чл.192а от същия нормативен акт, задължението за изплащане на обезщетението е изискуемо от датата на постановяване на първоинстанционната присъда, с която е определен размерът на това обезщетение, като при определянето на размера на справедливото парично обезщетение съдът взима предвид и времето, изминало от настъпването на вредата до взимането на решението, ако времето на изчакването на удовлетворението и останалите обстоятелства оправдават това. С Решение № 426 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 74/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 115 от 15.08.2016 г. по т.д.№ 3428/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 205 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 412/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 156 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 336 / 2019 г. на ВКС, 2-ро гр. отд., и др. е формирана практика на ВКС относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка, според която, по силата на чл. 43, ал. 2 КМЧП страните също могат да участват в процеса на установяване на приложимото право, като представят документи, установяващи съдържанието на разпоредбите на чуждото право, на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да окажат съдействие на съда, като предвид чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от КМЧП, предмет на установяване е не само съответната позитивно-правна норма, но също така тълкуването и съдебната практика по нейното приложение, поради което допустим източник на информация съставляват правноинформационни системи, официални справочници и др. В конкретния случай съдът е дал възможност и на двете страни да съдействат при установяване на приложимото материално право на РСМ, във връзка с която ответникът е представил по делото Решение на Националното застрахователно бюро – Скопие №0201- 1946/3-19 от 30.05.2019 г. за утвърждаване на Критерии за обезщетение на неимуществени вреди при смърт, телесни повреди и увреждане на здравето, причинени от употреба на моторно превозни средства, приети на основание чл.30 от Устава на „Националното застрахователно бюро“, приложими за щети, причинени от неизвестно МПТ, неизвестен нарушител /НН/, и незастраховано чуждестранно МПС за членовете и „Националното застрахователно бюро“, по претенции, предявени след 15.06.2019 г. Съгласно посочения вътрешен нормативен акт, приет от „Националното застрахователно бюро“ на РСМ за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди в посочените хипотези, размерът на обезщетението за претърпяна физическа болка се определя в съответствие с обстоятелствата във всеки отделен случай, при което се вземат предвид интензивността и продължителността на претърпяната физическа болка, както и възрастта на пострадалото лице, общото му здравословно състояние, вида и характера на телесните повреди, проявилите се неудобства по време на медицинското лечение, като например: краткотрайна загуба на съзнание, различни видове обездвижвания и фиксиране, рентгенови снимки, продължително лежане в легло, трудности при гълтане, брой и видове хирургически намеси, вливания, преливания, инжекции, употреба на инвалидна количка, физиотерапия, амбулаторни прегледи и др. Видно от Таблица №1, телесните повреди от вида на фрактури, свързани с намалена жизнена активност, се считат за „тежки телесни повреди“ /в същия смисъл телесните увреждания на ищеца са определени и в постановеното Решението на Основния наказателен съд – Скопие, Република Северна Македония, VI К. изх.№241/20 от 12.06.2020 г./. Размерът на обезщетението за претърпян страх, се определя в съответствие с обстоятелствата при всеки отделен случай, като се вземат предвид интензивността и продължителността на претърпения страх, като размерът на обезщетението за този вид щета се определя до 50-70% от определената сума за претърпяната физическа болка. Отделно обезщетение е предвидено и за претърпяната душевна болка поради намалена жизнена активност, в което обезщетение се включват всички ограничения на жизнената активност, осъществявана от пострадалото лице, както и на бъдещата такава при обичаен ход на събитията. При определяне на размера на обезщетението се вземат предвид упражняваната от лицето професия, ограниченията по отношение на възстановяването и спорта, практикувани преди това, и ограниченията по отношение на семейните и социалните дейности на пострадалото лице. Обезщетение се определя и в случаите на временно понижена жизнена активност, когато интензивността е висока или обстоятелствата оправдават това, като размерът на обезщетението се определя в този случай в размер до 1/10 от предвидените в Таблица 2 обезщетения. Предвидена е възможност за определяне на обезщетение и за търпяна душевна болка от загрозяване, което се определя въз основа на степента на загрозяване и душевната болка, претърпяна от пострадалото лице поради загрозяването, като се вземат предвид и възрастта на пострадалото лице, видимостта на загрозяването, професията му и др. По делото са представени и три броя присъди, постановени от Апелативния съд в Скопие, постановени във връзка с претърпени вреди от настъпили увреждания при ПТП съответно на 11.07.2014 г., на 30.07.2012 г. и на 25.07.2018 г. С посочените решения е прието от съда, както следва: При ПТП, настъпило на 11.07.2014 г., пострадалият мъж е получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в натъртване на гръдния кош, три счупени ребра, фрактура на таза, охлузвания по тялото и кръв в урината, събран въздух и кръв в белия дроб, остра стресова реакция. Хоспитализиран по спешност за 11 дни, лекуван консервативно, с възстановителен период около 2 месеца, като е бил на постелен режим по време на хоспитализацията, а след това – с предписан режим на покой в домашни условия, изпитвал интензивни болки през първите 11 дни, след това – болки със средна степен и затихващ характер до края на възстановителния период. Определеното обезщетение е в размер на 600 000 денара, след извършена редукция поради признат принос на пострадалия от 50%, от които 300 000 денара за физическите болки, 100 000 денара за търпян страх, 200 000 денара за намалената обща жизнена активност през възстановителния период; При ПТП, настъпило през м. юли, 2012 г., пострадалата жена е получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в серийна фрактура на четири ребра от лявата страна на гръдния кош, плеврален излив с натъртване на белите дробове, фрактура на дясна подлакътна кост и дихателна недостатъчност. Хоспитализирана по спешност, като по време на хоспитализацията е претърпяла трахеотомия и е била на апаратно дишане за 12 дни, с опасност за живота. Фрактурата е била обездвижена с гипс за 1 месец. Търпяла е интензивни болки през първите часове, и със средна интензивност през първите 6 седмици. През първите 5 седмици е търпяла тежко нарушение на обичайната жизнена активност, поради спазвания постелен режим, за още 5 седмици – средна степен ограничена жизнена активност, и в лека степен – за още един месец, поради необходимостта от покой и щадящ режим. Възстановителният период е продължил общо около 3 месеца. Определено е обезщетение в общ размер на 525 000 денара, от които 180 000 – за търпяната физическа болка, 105 000 денара – за търпения страх, 185 000 – за нарушената обща жизнена активност, и 55 000 – за душевна болка от загрозяващия белег от трахеотомията; При ПТП на 25.07.2018 г. пострадалият мъж е получил тежка телесна увреда, изразяваща се в фрактура на две ребра, контузия и натъртване на главата и врата, контузия и натъртване на подлакътната кост, и разкъсно-контузна рана на ръката. Бил хоспитализиран за проследяване на евентуален пневмоторакс, който не е настъпил. Проведено е консервативно лечение. Телесните повреди са санирани без посттравматична инвалидност. Търпял физически болки със силен интензитет за 10 дни и със средна степен за 4 седмици, и с лека степен още един месец; краткотраен интензивен страх за живота, и последващ вторичен интензивен страх за 7-10 дни за последиците от травмата, и със средна интензивност до края на възстановителния период; душевна болка поради намалена обща жизнена активност с тежка степен пред първите 2-3 седмици, поради постелния режим и нуждата от чужда помощ, средна степен през следващите 4 седмици, и още 2 месеца – с лека степен. Възстановителният период е продължил около 3 месеца. За така установените болки и страдания съдът е определил общо обезщетение в размер на 300 000 денара, от които 100 000 денара за физически болки, 70 000 денара за претърпян страх, и 130 000 денара за претърпяна душевна болка в резултат от намалената жизнена активност. При така установената съдебна практика по сравними случаи, съобразявайки разликата във времето на настъпване на уврежданията, спецификите на обсъдените в решенията случаи, и след съотнасянето им към настоящия случай – момента на настъпване на увреждането – на 20.05.2019 г., възрастта на ищеца /напреднала възраст от 60 г./, конкретните травматични увреждания на ищеца /серийни бифокални фрактури на 6 ребра от дясната страна и едно ребро вляво; контузия на белите дробове и плеврален излив; двуглезенно счупване на лява глезенна става с непълно изкълчване на ставата; мозъчно сътресение със загуба на съзнание; контузия и порезна рана на главата/; проведеното лечение /претърпяна хирургична обработка на раната на главата, две оперативни интервенции/, необходимост от поставяне на остеосинтеза, множество рентгенови и клинични изследвания, последващи страдания от рехабилитация; претърпения травматичен шок през първите часове след травмата, и последващ силен страх от последиците от увреждането, настъпилата неблагоприятна трайна личностова промяна; продължителното обездвижване на постелен режим с необходимост от непрекъсната чужда помощ за период от 3 месеца, последващ ограничен двигателен режим с ползване на помощни средства /патерици/ още 2 месеца, общ възстановителен период от 6 месеца; трайни оперативни белези и остатъчни спорадични болки при преумора и влошаване на времето/, съдът намира, че обезщетението, определимо съобразно представените от ответника съдебни актове от практиката на съда на РСМ, и съобразно принципите, установени от представените нормативи, следва да се определи в размер на 1 550 000 денара, равняващи се на 49 290 лева към датата на постановяване на първоинстанционното решение 23.05.2022 г., определени /поради липса на обявен централен курс на БНБ/ съобразно борсова котировка на македонски денар към лева 0, 0318 денара за един лев за периода 20.05.2022 г. – 27.05.2022 г. по данни от публичен електронен сайт за борсова информация на електронен адрес: https: //www.google.com/finance/quote, от които: За претърпените интензивни и продължителни физически болки от тежки множествени травматични увреждания в повече от една област на тялото, затруднено и болезнено дишане, две оперативни интервенции и допълнителни хирургически манипулации, множество рентгенови и клинични изследвания – 700 000 денара. Съдът намира този размер за справедлив, като го съотнася с тежестта на травматичните увреди при първия от изброените случаи, при който обезщетението е определено в размер на 600 000 денара, но при липса на претърпяни оперативни интервенции за лечение на фрактурите, по-малко счупени ребра, по-кратък възстановителен период; За претърпян страх – травматичен шок, емоционален стрес от увреждането и страх за бъдещето, последващи нарушения на съня с безсъние и кошмари, трайни изменения на личността от преживяната психическа травма – в размер на 50% от размера на обезщетението за физически болки – 350 000 денара; За претърпяна душевна болка от намалена обща жизнена активност – за период общо от 6 месеца, в това число за период от 3 месеца – с тежка степен /100%/ поради постелен режим и нужда от непрекъсната чужда помощ; за още 2 месеца със средна степен /50%/ поради нужда от помощни средства /патерици/ и спазван домашен и щадящ режим; за период от 1 месец – с ниска степен /25%/, поради търпяните болки и снижена работоспособност до края на възстановителния период – 500 000 денара. Съдът намира този размер за справедлив, като взема предвид, че в първия от посочените случаи пострадалия е бил на постелен режим за по-кратък период, като общия възстановителен период е приключил в рамките на 3 месеца, докато в настоящия случай пострадалият е бил на постелен режим в рамките на на 3 месеца, а в последствие е ползвал помощни средства за придвижване в рамките на още 2 месеца, и общия възстановителен период е 6 месеца; За остатъчни трайни оперативни белези – не следва да се определя обезщетение, доколкото не се твърди и не се установява пострадалият да търпи допълнителни душевни страдания във връзка с наличието на трайните видими оперативни цикатрикси на левия глезен. Като е достигнал до частично различни изводи досежно размера на справедливото обезщетение, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение в неговата отхвърлителна част, което следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над 43 000 лв. до размера от 49 290 лева, и вместо това, в тази част да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се присъди на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 6 290 лв. За сумата до размера от 43 000 лв. в осъдителната част, както и в отхвърлителната част - за разликата над размера от 49 290 лв., до пълния предявен размер на иска от 100 000 лв., решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди. По акцесорния иск за присъждане на законна лихва за забава, съдът намира следното: Съгласно чл.192а от Закона за задълженията и договорите на РСМ, задължението за изплащане на обезщетението е изискуемо от датата на постановяване на първоинстанционната присъда, с която е определен размерът на това обезщетение. В конкретния случай, първоинстанционният съдебен акт, с който за пръв път се определя размера на обезщетението, е постановен на 23.05.2022 г., поради което от тази дата ответникът е изпаднал в забава за заплащането му, и следва да заплати обезщетение за забавено изпълнение на паричното си задължение, за периода от тази дата, до окончателното изплащане на обезщетението. С обжалваният съдебен акт съдът е определил по-ранна начална дата на периода, за който ответникът дължи обезщетение, а именно – датата 11.06.2020 г. В тази част решението на първостепенния съд също се явява неправилно, поради противоречието му с чл.192а от ЗЗД на РСМ, поради което в тази част решението на първостепенния съд следва да се отмени, и вместо това да се определи за начало на периода, за който ответникът дължи законна лихва върху обезщетението датата 23.05.2022 г., като за периода от 11.06.2020 г. до 22.05.2022 г. акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се отхвърли. При този изход от спора пред въззивната инстанция, решението на първостепенния съд следва да се отмени частично и в частта за разноските, които ищецът е осъден на осн. Чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника. Първостепенният съд е признал на ответника разноски в размер на 4378, 90 лв., от които съобразно резултата от въззивната инстанция, ищецът следва на основание чл.78, ал.3 от ГПК да бъде осъден да заплати 2220, 54 лв., поради което за разликата над тази сума, до размера от 2495, 97 лв., който ищецът е бил осъден да заплати на ответника за разноски, решението на първостепенния съд следва да се отмени. В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред първостепенния съд. Със списък по чл.80 от ГПК ищецът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 3530 лв., от които съобразно резултата от въззивната инстанция следва да се присъдят 49 290 / 100 000 части, или сумата от 1739, 94 лева. С решението на първостепенния съд, изменено по реда на чл.248 от ГПК в тази част с влязло в сила Определение №265505/03.08.2022 г., ответникът е бил осъден да заплати на адв. С. Н. сумата от 1517, 90 лв., поради което, съобразно резултата от въззивната инстанция, в полза на адв. Н. следва да се присъди допълнително още сумата от 222, 04 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. За въззивната инстанция общия обжалваем интерес по двете въззивни жалби е 100 000 лв., от които по въззивната жалба на ищеца 57 000 лв., а по въззивната жалба на ответника – 43 000 лв. Обжалваемият интерес на ответника по неговата въззивна жалба е изцяло отхвърлен, поради което разноски за държавна такса по неговата въззивна жалба не му се дължат. Обжалваемият интерес на ищеца е уважен до размера от 6 290 лв. по неговата въззивна жалба, и 43 000 лв. – по въззивната жалба на насрещната страна, или общо в размер на 49 290 лв. от общия му интерес по двете въззивни жалба от 100 000 лв. Ищецът не е направил разноски за държавна такса, и е претендирал със списък по чл.80 от ГПК единствено присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния му представител, в размер на сумата от 5210 лв., изчислена съобразно Наредба №1/09.07.2004 г., съобразно действащата понастоящем редакция, обнародвана с ДВ бр.88/04.11.2022 г. Съдът съобразява, че настоящото производство съставлява правна сложност, поради необходимостта от решаването на спора съобразно чуждо материални право. Наред с това, съобразно действащата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес от 100 000 лв. е в размер на 8650 лв., поради което претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Следователно, в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат С. К. Н., следва да се присъдят 49 290 / 100 000 части от претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 5210 лв., или сумата от 2568 лв. Ответникът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3531, 45 лв., за установяване на които разноски е представен Анекс №1 от 29.07.2022 г. към ДПЗС, Фактура №1275/29.07.2022 г. и извлечение от банкова сметка за получен банков превод на същата сума. От процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, което също е неоснователно, по изложените вече съображения. Ето защо, в полза на ответника, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят 50710 / 100 000 части от претендираните разноски за адвокатско възнаграждение 3531, 45 лв. – т.е. сумата от 1790, 80 лв.