Присъда № 10 от 16.3.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 921/2025 г.

по ВНОХД № 921 /2025г.

по описа на СОС

Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с протест против оправдателната част на присъда, постановена по НOХД № 137 /2025г. по описа на РС И.

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Б. Г. Д., роден на 21.04.1959 г., с постоянен адрес с. К., общ. К., С. област, ул. „Д..” № ..., българин, български гражданин, женен, средно образование, неосъждан, ЕГН ••••••••••, както следва:

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от 21.08.2023 г. до 23.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частни документи, на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицата А. В. В. и които частни документи употребил чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред административнонаказващия орган - Кмета на община К., за да докаже, че съществуват административнонаказателни правоотношения, като деянията са осъществени както следва:

• В периода от 21.08.2023 г. до 23.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частен документ, представляващ подпис в графа „подпис на нарушител и в графа и „Получих препис от акта/подпис на нарушителя“, на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицето А. В. В. и които се съдържали и били поставени на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ - Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г., издаден от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и които частни документи употребил чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред административнонаказващия орган - Кмета на община К., за да докаже, че съществува административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. ЕГН •••••••••• административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че А. В. В. се е подписал в горепосочените графи в съответното му качество;

• В периода от 14.11.2023 г. до 23.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частни документи, представляващ подпис в графа „подпис на нарушител и в графа и „Получих препис от акта/подпис на нарушителя“, на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицето А. В. В. и които се съдържали и били поставени на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ - Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023 г., издаден от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и които частни документи употребил чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред административнонаказващия орган - Кмета на община К., за да докаже, че съществува административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. ЕГН •••••••••• административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че А. В. В. се е подписал в горепосочените графи в съответното им качество, поради което и на основание чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК съдът го е ОСВОБОДИЛ от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му е наложил

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 2000 (две

хиляди) лева.

Със същата присъда РС И. е признал подсъдимия:

• Б. Г. Д. със снета по-горе самоличност за НЕВИНОВЕН В ТОВА, че: - в периода от 18.08.2023 г. до 23.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частен документ, представляващ отделен подпис в графата „Присъствали № 1.“, на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето А. В. В. и който се съдържал и бил поставен на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ - К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г., издаден от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и който частен документ употребил чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред

административнонаказващия орган - Кмета на Община К., за да докаже, че съществува административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. ЕГН •••••••••• административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че същият се е подписал като „Присъствал“ при съставянето на протокола;

• в периода от 21.08.2023 г. до 23.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частни документи, подписи в „т. 10 Обяснения на нарушителя“, на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицето А. В. В. и които се съдържали и били поставени на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ - Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г. - в периода от 13.11.2023 г. до 23.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частен документ, представляващ отделен подпис в графата „Присъствали № 1.“, на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето А. В. В. и който се съдържал и бил поставен на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ - К. протокол № 000246 от 13.11.2023г., издаден от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и който частен документ употребил чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред

административнонаказващия орган - Кмета на община К., за да докаже, че съществува административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. ЕГН •••••••••• административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че същият се е подписал като „Присъствал“ при съставянето на протокола;

• в периода от 14.11.2023 г. до 23.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частни документи, представляващи отделни подписи в „т. 10 Обяснения на нарушителя “ и „т. 11 Показания на свидетеля“ , на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицата А. В. В. и съответно на Е. Г. И. и които се съдържали и били поставени на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ - Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023 г. като го е оправдал в тази част по повдигнатото обвинение по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК

-ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ при условията на продължавано

престъпление - с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите в периода от 18.08.2023 г. до 14.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ - К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официални документи - К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г., Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г., К. протокол № 000246 от 13.11.2023 г., Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023 г. /АУАН/, в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на дървета в землището на с. К., Община К., С. област, в отдел 5, подотдел „н“ и в отдел 78, подотдел „к“, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка, както и невярно изявление на посочения като свидетел в АУАН, че „написаното е вярно“, с цел да бъдат използвани тези документи чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред административнонаказващия орган - Кмета на община К. като доказателство за тия обстоятелства, респ. за това изявление, като деянията са осъществени както следва:

• На 18.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ - К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официален документ - К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 12 броя дървета от дървесен вид ела и смърч в землището на с. К., Община К., С. област, местност „Б.“ в отдел 78, подотдел „к“, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка, с цел да бъде използван този документ чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред административнонаказващия орган - Кмета на община К. като доказателство за тия обстоятелства; - На 21.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ - К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официален документ - Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 12 броя дървета от дървесен вид ела и смърч в землището на с. К., Община К., С. област, местност „Б.“ в отдел 78, подотдел „к“, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка, с цел да бъде използван този документ чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред административнонаказващия орган - Кмета на община К. като доказателство за тия обстоятелства;

• На 13.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ - К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официален документ - К. протокол № 000246 от 13.11.2023 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 40 броя дървета от дървесен вид бук в землището на с. К., Община К., С. област, в отдел 5, подотдел, „н“ в общинска горска територия, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка, с цел да бъде използван този документ чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред административнонаказващия орган - Кмета на община К. като доказателство за тия обстоятелства; - На 14.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ - К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официален документ - Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 40 броя дървета от дървесен вид бук в землището на с. К., Община К., С. област, в отдел 5, подотдел, „н“ в общинска горска територия, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка и невярно изявление на посочения като свидетел в АУАН, че „написаното е вярно“, с цел да бъде използван този документ чрез Директора на ОП „Г.“ - К. пред административнонаказващия орган - Кмета на община К. като доказателство за тия обстоятелства, респ. за това изявление, поради което

го е оправдал по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

На основание чл.189,ал.1 НПК, разноските, сторени в хода на наказателното производство са възложени в тежест на подсъдимия Б. Г. Д..

Присъдата е атакувана в оправдателната и част от РП И.с протест, в който са заявени оплаквания за незаконосъобразност – неправилно приложение на материалния закон, липса на доказателствена обоснованост на посочената по- горе присъда, както и за постановяването и при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна интерпретация на доказателствата липса на мотиви.

В протеста се излагат подробни съображения, основани на преценка на събраните доказателства и съображения по правилното приложение на материалния закон, а именно:

От показанията на разпитаните свидетели се установява по един несъмнен начин, че мнимият извършител на незаконната сеч А.В., не е бил видян от никого от свидетелите да сече немаркирани дървета, нито пък- да извозва такива, като отсечените незаконно дървета са били извозени и не са били намерени на място. Съдът приоритетно и в нарушение на правилата за изграждане на вътрешно убеждение при преценка на доказателствата е основал фактическите си изводи на показанията на собственика на дървообработващата фирма К., който е заинтересован от изхода на делото и не би могъл да бъде безпристрастен в показанията си. На следващо място – РС И. за да оневини подсъдимия е приел, че АУАН бил диспозитивен документ и не би могъл да бъде предмет на неистинско документиране по чл.311,ал.1 НК.

Позовавайки се на закона РП излага съображения, че АУАН е именно способ за първоначално установяване на евентуално административно нарушение и предпоставя последващото процесуално развитие на администртивнонаказателното производство, което завършва в общия случай с издаването на наказателно постановление, което вече следва да се цени като диспозитивен документ. В този смисъл, изводът на съда е незаконосъобразен и прегражда възможността да се търси наказателна отговорност от виновни длъжностни лица –актосъставители, както в конкретния случай с действията на подсъдимия от обективна страна се вменява вина и отговорност на едно удобно избрано поради своята неграмотност и неспособност да се защити, поради нисък социален статус и зависимост от работодателя лице- умишлено уличения в извършване на нарушенията, свързани с незаконна сеч А.В.. Инкриминираните в протеста деяния, осъществени като продължавано престъпление и в реална съвкупност от подсъдимия, се отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като посредством тях подсъдимият е повдигнал наказателно обвинение срещу потърпевшия от престъплението А.В., съобразно критериите по приложението на ЕКПЧ- признаците, определящи дали едно производство е наказателно по смисъла на чл.6, пар.1 и чл.4 от Протокол 7, известни като тест „Енгел“ - според практикатадефинирани в делото „Енгел и останалите против Нидерландия“. Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и в частта, касателно съставените констативни протоколи, съответно- от 18.08.2023г. и 13.11.2023г., по отношение на които съдът приема, че представляват удостоверителни документи и биха могли да бъдат обект на неистинско документиране, но без да изложи ясни и убедителни съображения, е приел, че деянието не е

осъществено от субективна страна от подсъдимия Д..Този извод почива и на превратен анализ на доказателствата.

В протеста се съдържа искане за отмЯ. на присъдата в атакуваната с протеста част и за постановяване на нова такава във въззивната инстанция по реда на чл.336,ал.1 т.1 и т.2 НПК, по силата на която да бъде признат за виновен подсъдимия по всички обвинения против него, като му се наложи справедливо наказание. В тази връзка –отправя предложение към въззивния съд, в случай, че уважи горепосоченото искане да наложи на подсъдимия за престъпленията по чл.309,ал.1 вр.чл.26 НК и по чл. 311,ал.1 вр.чл.26 НК едно общо наказание при групирането по реда на чл.23,ал.1 НК - лишаване от свобода в размер на 2 г. и 6 месеца, което да бъде условно отложено по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

В законовия срок е постъпило писмено възражение против протеста от защитника на подсъдимия- адв. Д..В същото се оборват фактическите и материално правни твърдения на РП, на базата на собствена интерпретация на доказателствата, осъществена от защитника.

Искането е да се потвърди изцяло присъдата на РС И.като правилна и законосъобразна.

В хода на въззивния контрол, въззивният съд е постановил провеждане на въззивно съдебно следствие за личен разпит /пряко и непосредствено/ на част от свидетелите, по отношение на които първият съд е приел да бъдат приобщени показанията им от досъдебното производство, без да се провежда разпит, на осн.чл.371, т.1 НПК по искане на защитата. По отношение на други свидетели е постановен повторен разпит с цел да бъдат приобщени и съпоставени показанията им от досъдебното производство, а други свидетелида бъдат подробно разпитани, касателно личните им преки възприятия.

По същество на делото представителят на СОП поддържа протеста изцяло, искането си за отмЯ. на атакуваната присъда обосновава с допуснати съществени процесуални нарушения под формата на пренебрегва,не на правилата по чл.13, 14 и ч.107,ал.5 НПК при изграждане на вътрешното убеждение. Игнорирането на доказателства, превратното тълкуване на други такива, обсъждане на доказателствата извън тяхната взаимна връзка е довело до процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Тази порочна доказателствено правна и логическа дейност на решаващия съд му е позволила да възприеме произволни, в разрез с доказателствата фактически изводи, обслужващи приоритетно защитната теза, като е прието в разрез с доказателствата, че липсва субективен елемент – съзнание, че А.В. не е извършил нарушението у подсъдимия, при съставяне на официалните документи, уличаващи го като нарушител. В разрез със закона и категоричната съдебна практика, е отречено безспорното становище за качеството на два броя АУАН, като същите са определени от съда като „конститутивни, диспозитивни“ документи, без да се изложат конкретни аргументи за такова становище. От показанията на разпитаните свидетели / и тези- в хода на въззивното съдебно следствие/, не се установява някои от свидетелите да е възприел и да установява с категоричност А.В. като лице, който извършва незаконна сеч. Изолирани в това отношение са показанията на собственика на фирмата за дърводобив К., който извън това е заинтересован да бъде прехвърлена отговорността за извършената незаконна сеч на друго лице, неговите показания следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, на която да се основе фактическата обстановка за релевантните за обвинението факти.

В обобщение на всичко, изложено по –горе представителят на СОП пледира да бъде отменена изцяло присъдата на РС И.и да бъде постановена нова присъда в обратния смисъл, по силата на която подсъдимият Б. Д. да бъде признат за виновен по повдигнатите против него обвинения и да му се наложи наказание, съобразно искането на РП И.пред РС И.

От своя страна- защитата на подсъдимия оспорва изцяло протеста и изразява категорично становище в полза на потвърждаване на присъдата на РС И.изцяло, най- вече в частта за признаване за невиновен и оправдаване на подсъдимия по отделните деяния- част от продължавано престъпление и отделните престъпления- част от съвкупността.

В заседанието по същество защитникът адв. Д. излага твърдения, че от съвкупната преценка на разпитаните свидетели Е. И., Г. Г., И. С. и С.К. се установява по един безсъмнен и категоричен начин, че св. А.В. е извършил незаконната сеч, както на 21.08.2023г., така и в периода- 10.09.-13.11.2023г. в два различни участъка, предназначени за сеч от фирмата, собственост и управлявана от С.К.. В подкрепа на това е обстоятелството, че А.В. лично е подписал съставеното против него Наказателно Постановление №14. Подсъдимият, който според защитника си, лично е възприел А.В. да сече незаконно немеркирани дървета, но не е реагирал по никакъв начин, тъй като е бил възпрепятстван от възрастта си – на 64 г. към оня момент, като не е имал необходимата бързина и физически сили да залови нарушителя. Липсата на подаден сигнал до органите на реда по тел.112 пък, защитникът обосновава с липсата на обхват на клетъчна мобилна мрежа в тези участъци. И минималните съмнения, които свидетелят и подсъдимия са имали относно авторството на А. В. за незаконната сеч, са били преодоляни след като в телефонен разговор работодателят на В., св.С.К., го е уверил, че именно той е извършил незаконната сеч. Защитникът се позовава на данните, съдържащи се в очните ставки между свидетелите, проведени пред първия съд. Допълнителен аргумент в полза на виновността на А. В. за незаконната сеч, според защитника Д. е обстоятелството, че същият е осъждан.

По силата на закона ЗАНН не е необходимо актосъставителят да бъде очевидец на извършеното нарушение, за да състави АУАН. В първия случай, подсъдимият Б. Д. е бил убеден в авторството на А. В., а във втория случай- се е позовал на твърденията на С.К., тъй като, видно от разпита на И. Г. по делегация, В. е направил самопризнания пред работодателя си за нарушението.

Изводите за релевантните факти на първия съд се основават на подробен и задълбочен анализ на доказателствата, поради което сторените от РС И.фактически и правни изводи са правилни, което съставлява основание за потвърждаване на присъдата изцяло.

Към това становище се присъединява и защитникът на подсъдимия адв. М.. Същият моли за потвърждаване на присъдата на РС И.като

законосъобразна и правилна.

Алтернативно- в случай че въззивната инстанция достигне до различни от първия съд фактически и правни изводи, защитникът моли да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, като се приеме малозначителност на деянието, от което липсват обществено опасни последици, както и с оглед на личността на подсъдимия, който е с чисто съдебно минало и по отношение на него липсват регистрирани криминални прояви.

В лична защита подсъдимият изцяло се солидаризира със становището на защитниците си.

В последната си дума моли да бъде потвърдена протестираната присъда на РС И.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа протеста на заявените в същия основания, след като на свой ред осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по чл.314,ал.2 НПК по отношение на присъдата, в съответствие с доказателствените източници и приложимия закон, прие за установено следното:

Внимателният прочит на съдебните мотиви на Присъда № 15 / 6.10. 2025г. на РС И. съотнесени към доказателствената съвкупност, предпоставя преценка за основателност на оплакването в протеста на РП И.за порочност на постановената присъда, неправилен и некоректен – лишен от обективност анализ на доказателствата, неправилно приложение на материалния закон.

Следва да бъде споделено становището на държавното обвинение, че преценката на доказателствата е осъществена в нарушение на критериите, заложени в процесуалния закон на които следва да се подчинява логическо – оценъчната дейност на съда по изграждане на вътрешно убеждение -по чл.13, 14 и чл.107, ал.5 НПК, тъй като възприетите от съда фактически изводи за релевантните факти са изградени вследствие на незадълбочен, повърхностен и фрагментиран анализ на доказателства.

Внимателният прочит на съдебните мотиви налага убеждението, че не е осъществен цялостен анализ на доказателствената съвкупност.

Свидетелските показания са цитирани, понякога не в своята цялост, а фрагментирани-в отделни техни части, без връзка с останалото им съдържание, в съдебните мотиви липсва задълбочен анализ за изследване на действителното им съдържание и смисъл във връзка с останалите

доказателства, в контекста на цялостното поведение и отношение на свидетеля към фактите, обосноваващо липса или наличие на лична заинтересованост, влияеща на безпристрастността му при даване на показания, както и задълбочена преценка на основата на формалната и житейска логика.

Доказателства, от съществено значение за обвинението са оставени без внимание, след като съдът в мотивите си изтъква, че основава фактическите изводи само и единствено на показанията на свидетелите Е. И., А.В., С.К., И. С. и П.А.., като според първия съд показанията на останалите свидетели нямат отношение към изясняване на релевантните факти, като по този начин са игнорирани и оставени изцяло без внимание показанията на свидетели като: И. Г. – който като лицензиран лесовъд пряко осъществява организацията на дейността по дърводобив от името на собственика- фирмата, придобила лиценз за дърводобив в инкриминираните горски участъци в землището на К., както и контролира сечта като следи за нарушения с цел недопускане на незаконна сеч / отсичане на дървета, върху които липсва предварително поставена маркировка/, както и пряко следва да понесе отговорност при констатиране на незаконна сеч, както и показанията на св. Т. Т. – водач на машина, ползвана при дърводобива – булдозер и дървосекачите С.А. и Й.Б., и тримата- пряко ангажирани с отсичането на дървета, които са работили заедно в един екип с уличения за незаконната сеч А. В. и имат преки, непосредствени и ежедневни възприятия върху действията му по повод изпълнение на възложената му работа.

Този избирателен подход спрямо доказателствата по- нататък е намерил проявление в излагане на съдържанието на показанията на посочените погоре свидетели, за част от които РС И. / в нарушение на чл.14,ал.2 НПК/ отнапред е счел че са истинни достоверни и справедливи, като не е намерил за необходимо да ги съпостави нито с останалите по вид доказателства от съвкупността, нито едни спрямо други, нито дори със собствените показания на тези свидетели, дадени в хода на досъдебното производство с цел да бъдат проверени по реда на чл.281 НПК, дори когато се констатират съществени противоречия.

По делото става ясно вън от всякакво съмнение, че главното твърдение, за това, че А. В. е извършил незаконната сеч изхожда от С.К. – собственик на фирмата, добиваща дървесина в съответните участъци и работодател на В.. К. също така е мотивирал подсъдимия за съставяне на вменените му като предмет на престъпление частни и официални документи, което е придружено със съществени нарушения на длъжностното лице –горски стражар на задълженията му, вменени по закон и съобразно длъжностната му характеристика. Показанията на свидетелите в значителната им част, както и обясненията на подсъдимия касателно авторството на В. се позовават на твърденията на К..

В нарушение на принципите за анализ и проверка на доказателствата, извън липсата на посоченото по- горе съпоставяне с останалите доказателства на пок.св. К., което е задължително, но същите не са проверени, пречупени през призмата на формалната логика, като се вземат под внимание следните безспорни обстоятелства:

• категорично заявеното от А.В., при разпита му като свидетел, че не е осъществявал незаконна сеч.

• уличеният в извършването на незаконна сеч работник А.В. е подчинен на С.К. като дървосекач към ЕТ „Г.- С.К.“, като такъв същият осъществява добив на дървесина за сметка на К., в субординационнно отношение и в пряко подчинение на разпорежданията на последния.

• дървесината добита, посредством извършената незаконна сеч е придобита от ЕТ „Г. – С.К.“. В обясненията си подс. Д. признава, че отрязаните незаконно дървета са били с по- голям диаметър, от разрешените за сеч, което е в кореспонденция с предмета на дейност „обработка на дървесина“ на ЕТ

-св. С.К. поддържа добри и дори приятелски отношения с горските стражари, съществува практика след пенсионирането им част от тях да бъдат ангажирани от свидетеля К. в дърводобивната дейност, осъществявана от ЕТ „Г.- С.К.“- св.И. С. /макар и без сключен формален договор/

• при установяване на незаконна сеч, в нарушение на закона и длъжностната си характеристика подс. Б. Д., в качеството си на горски стражар, отговорен за съответния участък не уведомява органите на реда, не предприема разследване за установяване на авторството, /действия, в съществена степен нарушаващи ЗГ и ППЗГ/, а се обажда само и единствено на св. С.К., който му посочва името на нарушителя, за когото подсъдимият съставя надлежните по закон документи буквално под диктовката на това лице, удостоверявайки, че именно В. е нарушител, без да провери по какъвто и да е начин твърдението на С.К. доверявайки се безрезервно.

• при установяване на незаконна сеч, посредством възприемане на пънове на отсечени дървета без маркировка и в същото време- наличието на мястото на сечта на натоварен камион с дървесина на ЕТ „Г.- С.К.“ в нарушение на задълженията си подсъдимият Б. Д. не разпорежда разтоварване на товарния автомобил на място, или изпращането му за проверяване към временен склад и не предприема и не извършва проверка дали сред натоварените трупи не се намират немаркирани- придобити чрез незаконна сеч в нарушение на закона –ЗГ и ППЗГ, което ще бъде коментирано подробно по-долу, като вместо това подсъдимият Б. Д. издава и подписва пътен лист товарният автомобил да напусне сечището и да достави придобитата /законно или незаконно/ дървесина по предназначение, като осуетява конфискуването и и заплащане на имуществена санкция, дължима по закон от ЕТ „Г.- С.К.“.

Също така по аргумент на разпоредбата на чл.51,ал.3 т.2 ЗАНН, едноличният търговец може да бъде самостоятелен адресат на административно наказателна отговорност.

В случай на преценка горните обстоятелства и съпоставяне на показанията на К. с останалите доказателства, РС И.би изградил по- вярна преценка за заинтересуваност, обективност и безпристрастност на показанията на този свидетел, което би довело до формиране и на различни фактически изводи за релевантните факти от възприетите в съдебните мотиви.

Вместо това съдът декларативно е заявил, че показанията на св. К. са напълно достоверни „Защото на В. било възложено прочистването на просеките и извършването на сечта“/което дори не е вярно, имайки предвид пок.св. Т.Т., С. А. и Й.Б.- и тримата пряко ангажирани с осъществяването на дейността в екип с В. във всичките етапи и дейности през които преминава - от проправянето на временни пътища с булдозера до самото отсичане и събиране на дървесина/.

По отношение на пок. св. Г. Д.- съдът, като правилно се е позовал на съдържанието на тези показания , а именно, че свидетелят не може да потвърди, че лицето, което е възприел в сечището е именно А.В., тъй като го е наблюдавал от 40-50 метра, в зависимост от уклончивостта и липсата на категоричност, не е счел за необходимо да провери достоверността на тези показания- отговаряйки на въпроса-дали изобщо свидетелят е възприел нарушител или не, съпоставяйки ги с други доказателства, преценявайки ги през призмата на заявеното от свидетеля на ДП,както и през призмата на формалната логика на дължимото поведение, което законът и служебните му задължения налагат при непосредствено установяване на нарушител.

За да обяви показанията на св. А.В. за недостоверни изцяло и предварително, в частта им, в която същият категорично отрича да е извършил незаконната сеч, РС използва наивни, лишени от задълбочена логика съждения: „Няма как да се очаква, че свидетелят сам ще признае за противоправното си поведение“, като по този начин е изоставил задължението си, във връзка с начина на формиране на вътрешно убеждение- за проверка на достоверността на същите, поставяйки ги в съвкупността и в съпоставка с доказателства, които им противоречат или- респективно- подкрепят тяхната достоверност.

Така, съвсем предварително и в нарушение на забраната на чл.14,ал.2 НПК, никое от доказателствата да не се ползва с предварително определена тежест и сила, РС И.априори и категорично е оценил показанията на К. като напълно обективни и истинни и в същото време – е отрекъл това качество на пок.св. А.В., определяйки ги изначално като недостоверни.

От гледна точка на формалната логика РС И.е пропуснал да даде отговор на въпроси от съществено значение за релевантните факти:

Щом посочения от св. К., работник А.В. е действителния нарушителавтор на незаконната сеч, подсъдимият, притежаващ в достатъчна степен правни познания и професионален опит от гледна точка на това как следва да се удостовери и документира нарушението, необходимо ли е личното присъствие на нарушителя при съставяне на надлежните документи и уведомяване за вмененото му нарушение, по каква причина е съставил и изготвил констативните протоколи за двете установени нарушения и последващите актове за установяване на административно нарушение в отсъствието на нарушителя, както и на посочения като свидетел Е. И., полагайки подписи от името на тези лица и съдържание- и изявления, на които умишлено е придал вид, че изхождат от лицата? Защо вместо да призове и изслуша реално нарушителя, вместо това подс. Д. е поискал от работодателя му К. да му предостави копие от документите му? Какъв е мотивът на подсъдимия да укрие от А.В., обстоятелството, че е привлечен към отговорност за двукратно извършено нарушение до самото завършване на фактическия състав на административно- наказателното производство със съставяне на Наказателно постановление и налагане на санкция – парична глоба на нарушителя? По каква причина подсъдимият е приписал на колегата си Е. И., тайно,без знанието на същия, твърдения, че И. лично е възприел осъществяването на незаконната сеч от А.В.?

Или с други думи- по каква причина подсъдимият целенасочено е документирал и провел порочно предварителната фаза на административнонаказателното производство до съставянето на НП, като е запазил тези действия в тайна от посоченото като нарушител лице, а в единия от двата случая- и – без знанието и участието на лицето, посочено като основен свидетел на нарушението, лично изписвайки съдържанието и полагайки подписите вместо тези лица /в кореспонденция със заключението на съдебнографологическите експертизи/?

Отговорите на тези въпроси биха формирали различни фактически изводи и в крайна сметка- различен правен извод от съдържащия се в мотивите към постановената присъда- за липса на субективно знаене, че посочения А.В., не е действителния нарушител - извършител на незаконната сеч.

В тази връзка въззивният съдебен състав констатира неправилно приложение на материалния закон при постановяване на присъдата, в частта в която е признат привлечения към отговорност Б. Д., за невиновен както за престъплението по чл.309, ал.1 НК, така и по обвинението по – чл. 311 НК, а именно:

1.Като е прието, от гледна точка на закона, че обстоятелството,че А.В. не присъствал на съставянето на констативните протоколи на 18.08. 2023г. и на 13.11.2023г. няма правно значение /като най- вероятно РС има предвид по този начин преценката за малозначителност на деянието – липса на обществената опасност на неистинското документиране от страна на подсъдимия при съставянето на тези протоколи, влияещо и на двете квалификации/, в нарушение не само на административно наказателните разпоредби на ЗАНН, служебни задължения вменени по ЗГ, но и на основни документи, съдържащи принципи на наказателното правораздаване- ЕКПЧ – чл., а именно че всяко лице уличено в извършване на противозаконно деяние има право от самото начало да се запознае в пълнота и подробности за обвинението против него, както и със доказателствата, на които се основава същото. В тази връзка въззивният съдебен състав изцяло споделя и се съгласява с обоснованото по безсъмнен начин в протеста и аргументирано с практика на ЕСПЧ съждение, че деянието на подс. Д., представлява повдигане на наказателно обвинение против конкретно лице за извършено нарушение /деяние с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с инкриминираните като престъпления/. Деянието на подсъдимия лишава уличения като извършител В. да узнае констатациите, изложени от подсъдимия, като се запознае със съдържанието на КП, да даде обяснения, да отрече качеството си на нарушител и да представи доказателства в собствена защита, по начин, че да не се развие изобщо по –нататък производството със съставяне на АУАН. Обратното- с полагането на подпис, вместо нарушителя от подсъдимия, последният придава вид, че В. е запознат със съдържанието, приема констатациите и се съгласява с авторството си за извършване на нарушението без възражения. С това вън от всякакво съмнение се създават предпоставки за продължаване на административно- наказателното производство и преминаването му на посъществена фаза – издаване на АУАН.

2. Като при съставяне на АУАН, като е признал правото на нарушителя да бъде запознат със съдържанието, да възрази и да се защити, РС е сторил неверен извод в разрез със закона, а именно, като е приел, че „дали нарушителят е дал обяснения и какви е без значение за производството“. С така приетото- удобно е подминато без обсъждане – дали на нарушителя му е предоставена изобщо възможност да даде обяснения или целенасочено е лишен от такава, като са осуетени процесуалните му права, отговорът на който е от значение за преценка на обществената опасност и както и за субективната съставомерност на деянието на подсъдимия и в крайна сметказа отговорността му, която РС И.е отказал да ангажира.

3. Във връзка с обстоятелството, че в частния документ ,съставен от подсъдимия от името на свидетеля Е. И., с което е придаден вид, че свидетелят пряко е установил А.В. като автор на незаконната сеч, което пряко уличава същото лице в КП, чието съдържание изцяло се основава на Е. И., като свидетел на нарушението, според мотивите на РС, отричащи престъпния характер на деянието на подс. Б. Д., тъй като „липсва каквато и да е обществена опасност, не се е накърнила правната сигурност на документиране, тъй като Е. И. действително е присъствал на нарушението“. Горното съждение, свързано с неправилно тълкуване и приложени на закона, касателно степента на обществена опасност на този вид документно престъпление, осъществено от горски стражар / без това да е съставомерен признак за деянието по чл.309 НК/, освен това съдържа и некоректно и невярно посочване и интерпретация на фактите – свидетелят Е. И. в показанията си категорично е отрекъл да е възприел нарушението в момента на неговото извършване като акт- противоправно действие на конкретно лице – извършител, а само на резултата от същото – наличие на дънери –на отсечени немаркирани дървета.

Всичко обобщено по- горе, създава основание да бъде споделено оплакването в протеста във връзка с пороци на атакуваната със същия присъда: за неправилен анализ на доказателствата и липса на обоснованост на фактическите изводи, както и за неправилно приложение на материалния закон, обуславящи отмЯ. на постановената присъда на РС И.

Анализ на доказателствата:

За установяване на обективната истина за релевантните за обвинението спрямо подс. Б. Д. факти, следва да бъдат преценени по отделно и в съвкупност следните доказателства и доказателствени средства, от различни доказателствени групи, а именно:

-гласни доказателствени средства: обясненията на обвиняемия и пок.св. С.К., А.В., Г. Д., Е. И., И. С., П.А.., И. Г., Т. Т., С.А. и И.,

• писмени доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, сред които явяващи се предмет на престъплението по чл.309 НК и чл.311 НК –два броя констативни протоколи и два броя АУАН, посочени подробно по-горе, както и трудов договор, длъжностна характеристика и др. прочетени и приобщени по чл.283 НПК

• експертни заключения на назначените по ДП съдебно- графологични експертизи за установяване на автентичността на частните документи/изявления и подписи на лица/ представляващи част от официалните документи, както и на последните- констативни актове и актове за установяване на административни нарушения, съставени от Б. Д. като длъжностно лице, горски стражар, в кръга на службата и функциите му по закон и съгласно длъжностната характеристика на длъжността.

Тълкуването на гласните доказателства в контекста на действителното им съдържание и смисъл, в рамките на позицията на всяко едно от тях в цялата доказателствена съвкупност и съпоставянето помежду им и с доказателства от останалите доказателствени групи, обосновава доказателствено-правни и фактически изводи, различни от тези на първия съд. 1.Показанията на св. С.К., представляващи основа, фундамент на фактическите изводи на предходната инстанция, която е възприела изцяло, безкритично и безрезервно като истинни, без да ги анализира и съпоставя:

От показанията на този свидетел депозирани в съдебно заседание пред РС И.се установява следното:

-при нарушения от страна на работниците при извършване на сечта /незаконна сеч/ акт се съставя на лицензирания лесовъд. -Внимателния прочит на писмените доказателства- документи по делото не подкрепя това твърдение на собственика на ЕТ „Г.- С.К.“, като не се констатира да е бил съставен акт на св. И. Г., на длъжност лицензиран лесовъд. Нещо повече- съгласно

разпоредбата на чл.24 ЗАНН:

Ал.2 За административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили и допуснали да бъдат извършвани,

а с оглед на разпоредбата на чл.25 ЗАНН работникът- нарушител може при определени условия да бъде освободен от отговорност, в случай ,че е извършил нарушението в изпълнение на неправомерна заповед, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.

В този случай, вън от всякакво съмнение, добитата незаконно дървесина е придобита и използвана от ЕТ „Г.- С.К.“

По аргумент на разпоредбата на чл. 51,ал.3 т.2 ЗАНН, законът допуска ангажиране на административно наказателната отговорност на едноличен търговец или на юридическо лице за допуснато нарушение и във всички случаи – конфискация на предмета на нарушението.

От показанията на св. С.К., както и в обясненията на подсъдимия, макар и неохотно, се съдържа признание на горния факт за присвояването на незаконно придобитата дървесина от ЕТ „С.К.“, но липсва отговор на това по каква причина подсъдимият е пропуснал да ангажира отговорността на ЕТ за допуснатата незаконна сеч чрез негови работници- по аргумент и на чл.92, т.1 ППЗГ, вр. чл.104, т.5 ЗГ имащ пряк адресат – ползвателите на дървесина / фирмите, спечелили на търг правото си да добиват дървесина от определени горски участъци от ДГС/? Още на по- силно основание по каква причина, подсъдимият установявайки товарен автомобил, натоварен с добита дървесина от горския участък 5 „н“ и в същото време – извършването на незаконна сеч на непосредствено на същото място, не е разпоредил и извършил проверка на превозваната дървесина в същия, а обратното- е осуетил такава, издавайки превозен билет и разрешавайки на товарния автомобил да отпътува, като по този начин да се заличат, прикрият следите от нарушението и изземване на предмета му в полза на държавата в нарушение на задълженията си по чл. 197 т.3 и 4 , чл.200, 201,ал.8, 203,ал.1и 2, чл.211 ЗГ и чл. 129, вр т.13 от преходните и заключителни разпоредби на ППЗГ, относно правомощието за издаване на превозни билети и чл.213 ,ал.1 т.1 ЗГ/ППЗГ/, забраняваща покупкопродажбата и др. разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането разтоварването, придобИ.ето, съхраняването и преработването на : т.1 дървесина, немаркирана с контролна горска марка. Тези действия съставляват също така и нарушения по чл. 28,ал.2 т.8, 42,ал.1 т.10, чл.46, 54,ал.3 ЗАНН. Горното обстоятелство е установено по безсъмнен начин от пок.св. Е. И., които ще бъдат коментирани по-долу.

-На следващо място при разпита си пред РС св. К. твърди, че заедно със св. И. С. са водили работника А.В. на сечището в горски участък 78“к“, при което са му давали инструкция за работа

• в деня, в който св. К. негов работодател е завел за първи път работника А.В. на работа в сечището на участък 78 „к“, при прибирането му след приключване на работния ден, К. твърди, че лично е възприел, че В. е рязал немаркирани дървета, според тези показания В. е работил в отдела сам -при установяване на нарушението други работници не е имало на мястото - отрязаната незаконно добита дървесина е била оставена на място, Противоречиви твърдения:

-Пред него А.В. е отричал да е рязал немаркирани дървета „А. отричаше“ , както и в друга част: „Какво да си признае, аз само него съм откарал. Мечката не ги е отрязала“и в друга част на показанията:

• А.В. е признал пред него, че е отрязал немаркирани дървета, „Да бе шефе“, защото са пречели на работата на булдозера

-А.В. е работил в посочения по- горе отдел сам

-А.В. е работил заедно с булдозериста Т. Т.

-в отдела са работили още- булдозерист Т. Т. и св. А. и Ив. Б.- назначени на длъжност дървосекачи

• А.В. не е бил назначен на длъжност „дървосекач“ : „Той е назначен да събира вършина и дървета“ секачите са други лица- свидетелите Б. и А., както и св.К., като негов работодател никога не му е предоставял моторен трион, моторния трион, с който е отрязвал дървета е бил негова лична собственост - А. е ходил в Горското /сградата на ДГС- К./, свидетелят твърди, че лично го е завел там във връзка с документиране на извършеното от него нарушение, възниква въпросът- защо тогава не е подписал лично съставените документи, отразяващи нарушението?

• в противоречие с друга част на показанията, в която св. К. потвърждава, че лично е изпратил копие на личната карта на Д., за да състави документи за нарушението / без знанието и присъствието на А.В., без да му поиска документа за самоличност, копие от същия се е съхранявало в документацията на ЕТ още при постъпване на работа на В. в „Г.“/

• в крайна сметка, в показанията на св. С.К. в качеството му на ЕТ в чийто предмет е включен дърводобив и преработване на дървесина с наименование „Г.- С.К.“, се съдържат косвени признания, че добитата незаконно дървесина е натоварена и присвоена от ЕТ, като негови служители са извозвали немаркирана дървесина „Тя като е наредена , не се вижда, че не е маркирана. Б. Д. е пуснал превозни документи за натоварения камион“.

При съпоставка на тези показания с приобщените показания на свидетеля от досъдебното производство на л. 181-182 т. III, се установяват съществени противоречия:

• В показанията си по досъдебното производство С.К. твърди, че фирмата има назначени на длъжност дървосекачи и един от тях е А.В.

-за нарушението, представляващо незаконна сеч в участък 5 „н“, документирано за първи път на 13.11. 2023г. със съставяне на КП от подс. Д., в качеството му на горски стражар, свидетелят е дал следните обяснения, съдържащи твърдения, че нарушението е извършено неволно и от друго лице, а не- от А.В., а именно: „булдозерът бута дървета, за да направи път, много често шофьорът /булдозеристът/ бута и немаркирани дървета, за да се ушири пътя… След това аз изпратих А.В. да събере всички избутани от булдозера дървета“ Тълкуването на действителния смисъл на тези първоначални и найблизки по време до удостоверените факти показания изобщо не съдържа твърдения за отсичане на немаркирани дървета от страна на А.В.. - В показанията от ДП още свидетелят твърди, че се е обадил на подсъдимия Б. Д. и му е съобщил за нарушението в отдел 5 „н“. Д. изобщо не е идвал на мястото на нарушението в съответния отдел.

• установявайки нарушението С.К. не е уведомил лицензирания лесовъд И. Г., отговорен за законното извършване на сечта, последният не е бил уведомен по никакъв начин /нито от подсъдимия/

Анализът на показанията на този свидетел, вън от всякакво съмнение демонстрира съществени вътрешни противоречия още в самите му показания дадени пред РС И.между отделните техни части, а и –изключителни по своя характер противоречия на тези показания с показанията, дадени пред разследващ орган по ДП, където свидетелят работодател на А.В. изобщо не е посочвал последния –негов работник като извършител на незаконната сеч.

В зависимост от тези показания се налага извода и липсата на безпристрастност на К. като свидетел, в зависимост от обстоятелството, че незаконната сеч е осъществена от работещи при ЕТ лица, при осъществяване на добива да дървесина след възлагане по търг, а добитата по този начин дървесина е извозена и преработена от ЕТ „Г.- С.К.“, който има пряка икономическа полза от незаконната дейност, както и от незаконните действия на подсъдимия, който в присъствието на колегата си Е. И. не е осъществил проверка на намиращия се на място товарен автомобил и не е проверил съдържанието на товара – с цел да установи дали съдържа отрязани дървета без контролни марки и да задържи товара, като обезпечи неговото отнемане в полза на държавата, както повелява закона. Вместо това- подсъдимият е издал превозен билет и е разрешил извозването на дървесината, като законно придобита.

Това действие логически се вписва в контекста на действията на подсъдимия, при осъществяване на неистинко документиране, логически свързани и подчинени на ползата и интересите на ЕТ- посредством- представяне на незаконната сеч, като извършена от физическо лице А.В. от свое име и за своя сметка, и по този начин- осуетяване на отговорността на ЕТ „Г.- С.К.“ за извършеното нарушение, със всички последици, произтичащи от същата. На практика св. Ст. К. се явява подбудител и бенефициент от лъжливото документиране, извършено от подсъдимия и това обстоятелство няма как да бъде подминато при преценяване на безпристрастността му при даване на свидетелски показания.

Това обстоятелство е останало извън вниманието на РС И. при преценка на добросъвестността на свидетеля и пригодността на показанията му спрямо изясняване на обективната истина за релевантните факти и за отговорността на подсъдимия. Тази преценка задължително преминава през съпоставянето на пок.св. К. с останалите свидетелски показания и с останалите доказателства в съвкупността, което ще бъде направено по-долу.

2.Показанията на св. И. С.- приети от РС за изцяло достоверни „Понеже свидетелят лично е карал понякога В. в сечището и му е давал инструкции за работа. След като подс. Д. му е показал отсечените пънове на дървета, същият е предположил, че сечта е извършена от А.В.“. В мотивите не се съдържа обяснение въз основа на какво е изградено това предположение. В действителност от показанията на св. И. С. се извлича следното:

Приятели са със собственика на ЕТ „Г.- С.К.“, както и с подс. Д.

При осъществяване на съвместна обиколка с подс. Д. в отдел 5 „н“

забелязали незаконна сеч, при което Д. се обадил на свой колега /Е. И./ да

дойде и да стане свидетел на нарушението / в противоречие с пок.св. Е.

И. относно това от кого и по какъв начин е констатирано нарушението в отдел 5“н“, кои лица са присъствали на място/

„други служители, колеги на подсъдимия на място нямаше“

/противоречие с пок.св. Е. И./

Двамата с подсъдимия са се придвижили със служебния автомобил ,

управляван от подсъдимия Д. - в цялостно противоречие с пок.св. Е. И. и обясненията на подсъдимия, според които служебният автомобил е бил

повреден, а подсъдимия е помолил колегата си И. да го откара до сечището за да издаде пътен лист

Свидетелят твърди, че Б. Д. е маркирал пъновете на незаконно

отсечените дървета с червен спрей- в цялостно противоречие с пок.св. Е.

И., който твърди че именно той- свидетелят ги е маркирал

От работниците на Ст. К. познава само А.В. като дървосекач,

Неясни и объркани показания по отношение на предполагаемите

действия на А.В., който не е възприет от свидетеля пряко и непосредствено да извършва нарушението в инкриминирания район

посочен като 5 „н“- „След това е рязал там, възможно е да е обикалял в някой друг отдел и да се е върнал“

При разпита си свидетелят не е в състояние да посочи имената на други

работници, извън А.В., нито да посочи най- общи техни отличителни

белези- напр.- дали се касае за лица от ромски произход, въпреки

твърдението си че понякога ги е откарвал на работа в сечището

По отношение на отдел 78 „к“- отделът с иглолистна дървесина

свидетелят твърди, че са карали заедно и поотделно той и работодателят

С.К. А.В., твърденията му за този участък са : „Там не съм виждал

отсечени и немаркирани дървета“

Приобщени по реда на чл.281 НПК, показанията му от досъдебното производство- на л.201-202 т. III , са синхронни единствено в тази част, касателно отдел 78 „к“, но свидетелят в хода на досъдебното производство е твърдял, че никога и в никаква част на сечището не е виждал А.В. да сече немаркирани дървета и че той не знае по какъв начин подсъдимият Б. Д. е идентифицирал именно А.В. като извършител на нарушението : „Не знам по какъв начин подсъдимият Б. Д. е констатирал, че А.В. е отсякъл 40 броя немаркирани дървета“

От приобщените му показания по реда на чл.281 на л. 235 от ДП четем:

„Мисля, че Б. Д. се обади на някой от колегите си и той му каза ,че А.В. е

извършил незаконна сеч. Не съм виждал кой е отсякъл дърветата. Не съм

подписвал документи, предоставени ми от Б. Д..

Свидетелят потвърждава: „Никога, включително и преди 2023г. не съм

виждал А.В. да сече немаркирани дървета“.

В хода на въззивното съдебно следствие показанията на св. И. С. проявяват съществени различия, еволюират в подкрепа на защитната позиция на подсъдимия, като свидетелят демонстрира внезапно възникнали спомени за факти, които не е имал при даване на показанията си по ДП- показания дадени най- близко във времето, спрямо възприятията на свидетеля за релевантните факти:

Като потвърждава приятелството си със собственика на ЕТ С.К.

свидетелят установява, че последният във връзка с осъществяваната от фирмата дейност по дърводобив, му е възложил съвсем безвъзмездно да

изпълнява част от задълженията на лицензирания лесовъд И. Г. / в действителност св. С. е работил да ЕТ без сключен официален договор,

което обуславя резерви към неговата безпристрастност по делото/.

По повод на това превъзлагане на функции на лицензирания лесовъд на фирмата, занимаваща се с добив на дървесина, необяснимо защо, той не е

осъществявал никаква комуникация с титуляра на дейността- св. И. Г.

Спомня си / за разлика от ДП/, че А.В. е работел заедно с още двама

дървосекачи, единия от които назовава като С. и един булдозерист в отдел 5 „н“

При установяване на незаконната сеч съвместно с подс. Б. Д., забелязали,

че липсвала горната част на отрязаните немаркирани дървета- незаконно

добитата дървесина

Въпреки възприетото нарушение, нито той нито подсъдимия са се

обадили на тел 112 и са уведомили органите на полицията „защото това е

работа на горския стражар“

Също за разлика от по- ранните си показания по досъдебното

производство свидетелят си спомня, че е „направил лично разследване“,

при което е установил /ден по- късно- след съставяне на констативния

протокол, в който е вписан като нарушител , а С. като свидетел на нарушението/, присъствал на разправия между А.В. и С.К., при което

първият си е признал, че е извършил нарушението

В показанията му се съдържат твърдения, че С.К. не знае, че това е

незаконна сеч и поради тази причина е продал дървесината / в противоречие с изложеното непосредствено по- горе и с формалната

логика/

При така установените противоречия, поставя се с основание въпроса, след като към момента на разпита си по досъдебното производство, свидетелят е присъствал на разговора между К. и А.В. и е възприел пряко неговите признания, че е извършил нарушението, по каква причина не е съобщил това важно обстоятелство в показанията си?

По каква причина в течение на изминалото време спомените на свидетеля за факти се умножават и стават по- подробни, вместо да избледняват?

Относно начина на установяване на незаконна сеч в отдел 5 „н“ и присъстващите лица, както и – с чий автомобил, лицата, установили незаконната сеч в отдела, са се придвижили до мястото, имало ли е натоварен камион с дървесина в момента на установяването, кой е извършил маркиране с червена боя на пъновете на отсечените дървета е налице цялостно противоречие с пок.св. Е. И. /горски стражар/, които ще бъдат коментирани по- долу/, както и на обясненията на самия подсъдим, поради което въззивният съд приема, че достоверни са показанията на този свидетел дадени в хода на досъдебното производство, при разпита му, който е и най- малко отдалечен във времето, спрямо фактите, за които С. свидетелства.

Показанията на свидетеля Е. И.:

От показанията на този свидетел се установява, че

• През есента на 2023г. подсъдимият е помолил свидетеля да го закара до едно от сечищата със своя служебен автомобил, тъй като подсъдимият Д. обяснил, че служебният му автомобил е повреден.

• пристигайки в съответния участък на ДГС, заварили на място товарен автомобил, който свидетелят разпознава, че е един от автомобилите за извозване на дървесина на лице, което назовава като „М.“, за когото свидетелят пояснява, че се касае за ЕТ „С.К.“, който се занимава с дърводобив и обработване на дървесина и е спечелил търг за добив на дървесина от този участък.

• в близост до камиона от двете страни на пътя подс. Д. забелязал и посочил на свидетеля, негов колега прясно отрязани дървета от вида бук, които не били маркирани, като предназначени за отсичане, по надлежния ред със съответната горска марка, която се поставя ниско долу на пъна и на самото дърво- във височина.

-свидетелят констатирал, че дърветата са прясно отрязани, до пъна на всяко от тях забелязал дървесни трици.

-св. И. и подс. Б. Д. не са се обадили на тел.112, за разследване и разкрИ.е на нарушителя

• подс. Б. Д. помолил колегата си – св. Е. И. да маркира със собствената си горска марка пъновете на дърветата, които са предмет на незаконна сеч. - подсъдимият се е обадил на С.К. и последният го е уверил, че знае кой е извършил нарушението.

• свидетелят Е. И. се съгласил да положи подписа си на констативния протокол, относно възприетото лично от него, за незаконна сеч, в съответния участък на ДГС но двамата с подсъдимия са се разбрали , подс. Б. Д. да пресметне и изчисли количеството и обема а незаконно отсечената дървесина и да впише тези данни, като по този начин допълни съдържанието на КП, на бланката на която е положил подпис предварително.

• подсъдимият не допуснал и не разпоредил проверка на дървесината на натоварения камион, намиращ се на мястото на незаконната сеч, а вместо това- издал и подписал пътен лист, като дал възможност на камиона да отпътува безпрепятствено и да достави дървесината по предназначение. - предявени на свидетеля- К. Протокол №246/13.11.2023г. – на л.10, т. IV от ДП и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ - л.11 , т. IV от ДП, свидетелят е заявил, че единствено подписът в КП поставен срещу неговото име е положен лично от него, останалото ръкописно съдържание и подписи и в двата документа не изхождат от него, а са изпълнени от друго лице

Пред настоящата въззивна инстанция, при проведения по- подробен разпит на св. Е. И., от показанията му се установява следното: -Свидетелят потвърждава, че за законно извършване на сечта в съответните участъци, за които фирмата има спечелен търг е лицензираният лесовъд на фирмата, в случая това е И. Г.

• контролът се осъществява също и от съответния отговорен за участъка горски стражар- подсъдимият Б. Д.

-подсъдимият го е помолил да го закара до участъка, за да „пусне камиона“ - на място са заварили натоварен с дървесина камион с шофьор и 2-3 работници /товарачи/

-на мястото на незаконната сеч липсвала дървесината, която е добита вследствие на същата, били останали само пънове на отсечените дървета, без маркировка върху същите.

• камионът е бил на фирма на Ст. К.

• камионът е проверен от подс. Д. само формално, като същият е измерил размерите на ремаркето, натоварено с дървесина

• свидетелят потвърждава със сигурност, че без физическа проверка на товара, не би могло да се констатира, дали в камиона има натоварена дървесина от отсечени незаконно немаркирани /като разрешени за отсичане/ дървета - подсъдимият и свидетелят не са разпореждали разтоварване на място и проверка на законността на натоварения в камиона, намиращ се на мястото на нарушението дървен материал

• Подсъдимият и свидетелят, в качеството си на горски стражари не са провеждали разговор с товарачите и шофьора на камиона, дали натовареният дървен материал е маркиран- т.е дали сред дървесината има такава, добита посредством незаконна сеч. Свидетелят признава, че с тези действия двамата с подс. Д. са нарушили служебните си задължения по ЗГ и ППЗГ. Запитан по каква причина – свидетелят отговаря, че той лично не знае, да не разтовари и провери камиона това е решение на колегата му- подсъдимия Б. Д., който е бил отговорен за съответния участък

-подсъдимият незабавно е написал билета, даващ разрешение на камиона да потегли /легитимиращ товара му като законен/ „Подсъдимият разписа билета, че е редовен, без да го проверява, това е негово решение“

• свидетелят потвърждава „Ако аз бях отговорник на този участък, нямаше да пусна камиона да отпътува“

• „при констатиране на незаконна сеч трябва да спрем камиона и да го конфискуваме, като се обадим на тел.112. В случая не спряхме камиона и не се обадихме на 112. Дървосекач на място нямаше.

• свидетелят установява дължимите действия на горския стражар по закон и начина по който следва да се извърши проверката: „Камионът следва да бъде отведен на място във временен склад или в сградата на Горското стопанство и там да бъде проверена цялата дървесина.“

При преценка на показанията му, съдът констатира синхронност и еднопосочност на данните, съдържащи се в разпитите на свидетеля пред различните съдебни инстанции. Същият възпроизвежда убедително и достоверно фактите, които лично е възприел. С оглед на тези констатации следва да бъдат преценени показанията му като истинни, независимо, че позицията му, че той е бил лишен от правомощия да се намеси, при констатираната незаконна сеч, да уведоми полицията, да спре камиона и да осъществи проверка, тъй като подсъдимият Д. е бил горски стражар отговорен за съответния участък от ДГФ не кореспондира със закона, според разпоредбата на чл. 44а ППЗГ :

„Служителите по горите могат да осъществяват своите правомощия върху територията на цялата страна и извън установеното работно време с цел предотвратяване и пресичане на нарушения, свързани с опазването на горите…“

Показанията му са в цялостно противоречие с пок.св. К. и И. С., относно това кой- кои лица и по какъв начин за първи път са разкрили нарушението, изразяващо се в извършване на незаконна сеч в отдел 5 „н“, кои лица, както и работници на Ст. К. на какви длъжности са присъствали на място, какво е било поведението на присъстващите на място лица, имало ли е на местоизвършване на нарушението товарен автомобил, натоварен с дървесина от сечището.

На следващо място- пок.св. Г. Д.:

Внимателния прочит на същите, налага констатациите за съществени противоречия между показанията на свидетеля, дадени в различните фази на наказателното производство и пред различните инстанции в съдебната фаза, като /както и при св. Ив. С./ посоката е обратна- с течение на времето свидетелят си спомня повече факти, отколкото при първоначалното си свидетелстване. Най- вече.- показанията на свидетеля, особено в найсъществената им част- а именно, че е възприел работника А.В. да сече незаконно дървета в участък 78 „к“ на горския фонд, се характеризират с дълбоки вътрешни противоречия и цялостен разрез с формалната и житейска логика.

Така, при разпита си пред РС И.свидетелят излага следните твърдения: - При обиколка, заедно с подсъдимия Видял, че в един обект се извършва незаконна сеч, на място заварили секач

• свидетелят уточнява: „Мисля, че беше А.В., но не съм сигурен, от далече го видях“

• на въпрос- как е била уточнена самоличността/ идентифицирано въпросното лице като А.В./ свидетелят е отговорил: „Явно Д. се е обадил на К.“ - подс.Д. му е показал нарушителя

• не си спомня и не може да назове отдела, в който се е извършвала незаконна сеч

• не е имало камион и работници- товарачи на място

• не знае дали самата дървесина, добита чрез незаконна сеч е била налична на мястото на извършване на нарушението

• подписал е лично КП и АУАН, без да проверява фактите и да се увери категорично в самоличността на нарушителя.

• не е провеждал разговори с други лица, за да провери „информацията на колегата си“

• попитан по каква причина е положил подписите си в документите, без да провери истинността на съдържанието им свидетелят не може да даде отговор: „не знам, просто се доверих на колегата за този случай“ - той и подсъдимия не са предприели каквито и да е действия по отношение на нарушителя, не са провеждали разговор, не са правили опити да го задържат на място, тъй като свидетелят се бил уплашил

• запитан, от какво се е уплашил свидетелят отговаря : „не знам какво ме уплаши. Той беше с резачка“

-не може да даде обяснение на това по каква причина не се е обадил на тел.112 за да съобщи за извършено нарушение/престъпление на органите на реда - в разпита му се съдържа необоснованото твърдение „човекът беше работник на фирмата, защото работи в този отдел“- при положение, че не го познава лично, не е в състояние от далечното разстояние да различи отличителните му белези / в зависимост от показанията му по- горе/, по каква причина е счел, че не е бракониер /трето лице/ , а работник на фирмата на К.

• свидетелят е горски стражар, запознат с правомощията и задълженията по ЗГ. В тази връзка установява, че по закон, незаконно отсечената дървесина трябва да се конфискува, на въпрос какви действия е предприел за обезпечаването и свидетелят променя първоначалните си показания като твърди, че незаконно отсечената дървесина- горната част на дърветата не е била налична на място

• актът е бил съставен в сградата на Горското стопанство.

• нарушителят не е присъствал при съставяне на акта.

• на друго място в показанията- на отговор на зададен въпрос- свидетелят отговаря ,че не си спомня дали нарушителят е имал моторна резачка със себе си / поставя се с основание въпросът – тогава как е разбрал, че лицето, което възприема не е обикновено преминаващ през гората и въз основа на какво го е определил като нарушител?/

• при отговор на въпрос, поставен от прокурора- свидетелят уточнява, че „не е чул моторна резачка да работи“, „не е обърнал внимание“

• стояли са / заедно с подсъдимия Б. Д. около 30 минути на място, през това време никое друго лице не е идвало

• не е докладвал за констатираното извършеното нарушение на ръководителя си, не е изготвил докладна записка, по никакъв начин не е уведомил органите на вътрешния ред

• при отговор на поставен въпрос заявява, че не си спомня да е присъствал на телефонен разговор по този повод / за извършеното нарушение/ между подсъдимия Б. Д. и собственика на дърводобивната фирма С.К.

• при предявяването му на двата документа в съдебно заседание заявява категорично, че познава процедурата, както и че лично е подписал КП № 245/18.08.2023г. –л.111 т.4 и АУАН № 275/21.08.2023г. –л.112 т.4 от ДП, Изложените по-горе показания се намират в драстично противоречие с показанията на св. Г. Д., дадени в хода на досъдебното производство – на л.239-240, т.3, прочетени и приобщени по реда на чл.281 НПК, а именно: По ДП при разпита си пред разследващия свидетелят е твърдял с категоричност:

• На място установихме нарушителя А.В., че сече немаркирани

дървета.Помня, че нарушителят тогава беше на място и го установихме, че с резачка сече немаркирани дървета и мисля, че същият беше работник на ЕТ „Г.“

• „Аз не познавам това лице, виждал съм го, когато го хванахме в гората за този К. протокол и после – при подписване на акта“

• на място в гората нарушителят А.В. е положил подписа си в КП за „нарушител“

-КП го съставихме в гората, а Акта- в сградата на Горското стопанство - при съставяне на акта в сградата на ГС също присъства нарушителят А.В. . Съпоставянето на показанията от двете фази налага извода за цялостно противоречие по твърдените от свидетеля факти, противоречие с останалите гласни доказателства- пок.св. А.В., обясненията на подс. Б. Д. също – и писмените доказателства –цитираните по –горе КП и АУАН, както и категоричното заключение на графологическата експертиза, а именно- че подписа на нарушител и на двете места не е положен от А.В., а от подсъдимия Б. Д., както и цялостното съдържание на документите е изписано от подсъдимия.

От гледна точка на формалната логика, поставят се с основание въпросите:

1. След като нарушителят А.В. е присъствал на място и при съставяне на КП и АУАН, по каква причина той не е бил накаран от свидетеля Д. и подсъдимия- и двамата – длъжностни лица – горски стражари – да

положи лично подписите си в двата документа? Кое е наложило

подсъдимият да подписва документите, вместо нарушителя?

2. След като на място е установен нарушител – според свидетеля

работникът на фирмата А.В., който с моторна резачка в момента отсича

немаркирани дървета, на мястото няма други лица –товарачи,

автомобили, превозна техника, по какво причина я няма, липсва горната

част на отсечените дървета, след като липсата на други лица и техника

пресича по категоричен начин възможността дървесината да е

натоварена, извозена, отнесена и по какъвто и да е начин укрита в момента на нейното отсичане?

В хода откритото въззивно съдебно следствие при разпита си свидетелят Г. Д. е дал следните показания:

-подлежащите на отсичане дървета се маркират с боя –долу – при дънера и дублиращо – на 1.30м. разстояние във височина

• познава собственика на „ЕТ Г.“, но не знае за случаи пенсионирани горски стражари да работят за него

-при посещението си в отдела на подсъдимия 78 „к“ с цел да му помогне, първоначално не е знаел ЕТ „Г.“ да има позволително за сеч в този участък, въз основа на спечелен търг

• на място не е имало натоварен камион с дървесина, товарачи, горски работници

• на разстояние 20-50м. забелязали работник с резачка, който извършва незаконна сеч

• не може да опише лицето по отличителни белези – как е изглеждал, с какво е бил облечен, към коя етническа група от населението принадлежи, определя го като- нисък с моторна резачка за отрязване на дървета

• не познава отнапред това лице, но в момента, в който го е видял е решил, че е работник на фирмата, /придобила правото на сеч в района/, а не- бракониер - имало е отрязани немаркирани дървета

• свидетелят твърди, че наблюдавайки от 20 метра не е в състояние да разбере дали работникът отрязва маркирани, или немаркирани дървета

• непосредствено след това :“Той режеше немаркирани дървета“ -свидетелят и подсъдимия не са предприели никакви действия, не са отправили никакви реплики към нарушителя /по каква причина?/ -оставили са го да си тръгне- по каква причина е нарушил служебните си задължения : „Имам задължение да го спра и да го задържа на място“ - нелогични показания „Искахме да го заловим, но не искахме да има конфликти и той си тръгна“

• свидетелят отказва да даде отговор на въпросите на състава- в този случай, имат ли задължение по закон горските стражари да уведомят полицията, както и : какви действия са предприели заедно с колегата си –подсъдимия Д., при непосредственото възприемане на нарушител, извършващ незаконна сеч на немаркирани дървета

• по каква причина поведението им е било в разрез с констатацията за извършено нарушение и с дължимите им действия по длъжностна

характеристика и по закон – ЗГ и ППЗГ: „Ние нормално, ходехме бавно към него…Оставихме го да си тръгне“

• при предявяване на КП и АУАН свидетелят потвърждава имената си и положените подписи, но на въпрос по какъв начин е научил името на нарушителя отговаря : Не знам как да отговоря откъде съм знаел името на нарушителя. Подписал съм го с това име.Не съм ги продиктувал аз имената на нарушителя на съставителя на документите. Не знам кой е диктувал имената на нарушителя на съставителя на документите“

• актът е написан от Б. Д.

-при съставянето и подписването на акта е присъствало конкретно лиценарушител в канцеларията на ГС, той не е призовавал това лице, нито му е проверявал документите за самоличност

• имената на нарушителя- А.В. ги знае от колегата си Б. Д.- поставя се с основание въпроса: след като въпросният нарушител е присъствал при съставяне и връчване на акта в сградата на ГС, по каква причина св. Д., горски стражар с 10 годишен стаж, не е проверил самоличността на нарушителя от документа му за самоличност, който е вписан в документите – и в КП и в АУАН?

-свидетелят няма възприятия и относно това- подсъдимият, в качеството му на актосъставител да изиска документ за самоличност от лицето, което е присъствало като нарушител

• на поставен въпрос свидетелят признава: „Просто съм се доверил на колегата за този случай“

• в качеството си на свидетел по акта и по предшестващия го КП, не е събирал допълнителна информация, с цел проверка на фактите, които удостоверява, не е провеждал разговор с други лица, нито с шефа на фирматасв. К., за проверка на извършеното нарушение и авторството на посочения като нарушител А. В.

• в отговор на въпрос на представителя на СОП, свидетелят не отрича, че са били двамата с колегата си /длъжностни лица, с определени властови правомощия по закон/ да използват физическа сила и помощни средства- съгл. чл.200,ал.1 т.1 и 2 и ал.5 ЗГ, свидетелят-горски стражар по закон има разрешително за носене на оръжие, както и разрешение да го използва при съпротива от страна на нарушител-чл.200, ал.1 т.6 ЗГ, докато нарушителят е сам, но не би могъл да даде обяснение за пасивното си поведение: „Не знам какво ме уплаши точно“

• на въпроси на представителя на СОП / в противоречие с твърдяното по- горе, че не му е било известно, че точно св. С.К. с ЕТ „Г.“ има позволително за работа в този участък/ свидетелят отговаря категорично: Човекът беше работник на фирмата, която работи в този отдел. Управител на фирмата е С.К. от К.“ след което свидетелят го определя като „обикновен човек“ и уточнява, че Ст. К. няма влияние над него, както и че не поддържат контатки всеки ден. Признава, че подсъдимия членува в ловно дружество „Сокол“, на което сам за себе си свидетелят „не знае дали е член“, бил е член в миналото. Отрича членовете на дружеството да имат по- близки отношения на доверие помежду си, както и дружеството да има тежест в обществено-политическия живот на К..

• свидетелят, установил нарушителя на място да сече с моторна резачка немаркирани дървета, с категоричност потвърждава, че добитата по този начин дървесина, подлежаща на конфискация изцяло е липсвала на място.

Съществените, радикални противоречия- вътрешни противоречия на свидетеля в едни и същи показания, противоречия между показанията му, дадени на различните етапи на наказателното производство, противоречията с останалите гласни доказателства и с останалите по вид доказателства, и найвече драстичното несъответствие с формалната и житейска логика, определят показанията на този свидетел /с малки изключения- напр., че се е доверил изцяло на колегата си - подсъдимия Б. Д. за този случай, установявайки обстоятелствата по нарушението в качеството на свидетел по КП и АУАН, съставени от подсъдимия/, като изцяло недостоверни.

Обстоятелството, че в момента на възприемането му А.В. отсича незаконно дървета, а отсечената дървесина /подлежаща на конфискуване/, някъде изчезва, категорично я няма на място за нито едно от отсечените немаркирани дървета, до такава степен противоречи на логиката на нормалните явления, че налага един- единствен извод в контекста на логичната преценка на твърденията на свидетеля, а именно- че същият никога и по никакъв начин не е възприел нарушител, лице, което в момента отсича немаркирани дървета, нито- сочения от него /колебливо и с противоречия/ А.В., нито друго лице.

Подобно на св. Е. И., единственото което е възприел свидетеля на място са пънове на отсечени дървета, които не са притежавали горска марка, като предназначени за сеч и дървесни трици, в зависимост от наличието на които е могло да се заключи, че незаконната сеч е осъществена преди кратък период от време – преди няколко дни.

Показанията на този свидетел относно възприемане на място, в момента на извършване на нарушението и разпознаване на нарушителя, са недостоверни и следва да се преценят като неистини и като такива да бъдат изключени от основата за изграждане на фактическите изводи за релевантгните факти, същите представляват твърде неумел опит от страна на св. Д. да обслужи защитната позиция на подсъдимия

Логиката, а и признанията, че се е доверил изцяло на колегата си, насочва че съществува основание да се приеме, че подсъдимият Д., в чийто задължения тежи отговорността да се документира незаконната сеч, се е възползвал от колегиалните отношения и от доверието на колегите си горски стражари – Е. И. и Г. Д., отвел ги е в съответните участъци, за да възприемат непосредствено резултатите от извършената незаконна сеч и ставайки свидетели на това обстоятелство, се е възползвал от тях да участват като свидетели при съставянето на необходимите за удостоверяване на незаконната сеч документи – два броя КП и АУАН- по един за всеки от двата случая, като покрай обстоятелствата, които действително са установили двамата, като съставител на документите подс. Б. Д. съзнателно им е приписал, че свидетелстват, че всяко от нарушенията е извършено лично от посоченото лице – А.В.. Както добросъвестно св. Е. И. в показанията си установява, той никога не е виждал А.В. да осъществява незаконна сеч, а това име е било съобщено на подс. Д. от С.К., собственик на ЕТ „Г. – С.К.“ с. К. и работодател на В. .

На следващо място- показанията на св. А.В.- лице, уличено от подсъдимия и от св. К. като пряк извършител на нарушението.

От показанията му се установяват следните обстоятелства: - Същият е работник към ЕТ „Г.- Ст. К.“, работи за този работодател в продължение на 7 години, работи както при добИ.е на дървесина в гората, така и в цеха за преработка на дървесина

• Именно Ст. К. го кара, извозва в гората и му дава наставления във връзка със сечта като му нарежда кои дървета да отсича

• Св. И. С. никога не го е карал в гората и да му дава указания за работа / в противоречие с показанията на последния/

• Подсъдимият Б. Д. е горски стражар, в това му качество последният никога не го е проверявал, не е констатирал нарушения

• в участъка 5 „н“ е режел преди булдозера /управляван от св. Т. Т./ само маркираните дървета, за да проправя път- просека на булдозера - резачката, която е използвал е собственост на работодателя му – С.К. -дърветата имат контролна марка горе и долу

• категорично отрича да е признавал пред С.К. да е отрязал немаркирани дървета

• отрича работодателят му К. да го е карал до сградата на Горското Стопанство, нито му е разпореждал да отиде сам там, за да му бъде съставен акт като нарушител

-При предявяването му от съда на инкриминираните документи – два броя КП и АУАН свидетелят А.В. категорично отказва да са му предявявани, връчвани, да са съставяни в негово присъствие и да е полагал подпис върху същите / в кореспонденция със заключението на съдебно- графологичната ескпертиза/

-при предявяването му на Наказателно Постановление №14/30.11.2023г. свидетелят потвърждава, че лично е положил подписа си като връчено на нарушител / в кореспонденция със заключението на съд-графологичната експертиза/.

Тези показания, са в драстично противоречие с пок.св. Г. Дюлжгеров, И. С. и най- вече – С.К. и с частично- с обясненията на подс. Д., освен от заключението на съдебно-графологичните експертизи, произнесли се с категоричност относно авторството на изписаното съдържание и положените подписи в инкриминираните като предмет на престъпленията документиконстативни протоколи и актове за установяване на административно нарушение и се подкрепят от пок.св. Е. И., Т. Т. , С.А., И. и И. Г..

При изграждане на вътрешно убеждение за релевантните факти, съдът обаче е отказал да ги съпоставя с останалите доказателства в съвкупността, в нарушение на чл.14, ал.2 НПК, обявявайки ги отнапред за изцяло недостоверни, с елементарното от гледна точка на формалната логика твърдение и в разрез с критериите на които следва да съответства логическооценъчната дейност на съда по преценка на доказателствата и по приемане на изводи за релевантните факти, приемайки че:

„Няма как да се очаква, че свидетелят сам ще признае за противоправното си поведение“

Свидетелите- С.А., И.- дървосекачи и Ташо Т. - булдозерист, водач на булдозер, за които с категоричност се установи, че поне в отдел 5 „н“ от ДГС са работили заедно в един екип, с категоричност установяват, че като работник А.В. е рязал само и единствено предназначените за сеч дървета, върху които е имало поставена надлежна горска марка. Не е имало случай свидетелите да забележат В. да сече немаркирани дървета.

Показанията на същите, както и на св. И. Г., ще бъдат обсъдени по- подробно по- долу:

В своята цялост и еднопосочност същите опровергават твърденията на работодателя си С.К., а именно, че И. /Б./ и С. /А./ не са работели в отдел 5 „н“, същите са работели на друго място.

Според пок.св. С.А., приобщени по чл.371,т.1 НПК по искане на защитата на подсъдимия, от ДП – на л.183,т.3:

• Четиримата- свидетелят, И., А.В. и водача на булдозер са работили в отдел 5 „н“, като работодателят им Ст. К. първоначално ги е изпратил да направят просека на път, преди същинската сеч. Било е късна есен.

• Тримата- А.В., И. и свидетеля са режели дървета с моторни резачки пред булдозера. Всички са режели маркирани дървета от бук пред булдозера. - А.В. е режел само маркирани дървета, свидетелят не го е виждал да отрязва немаркирани.

В същия смисъл са и пок.св. И., приобщени по реда на чл.371,т.1 НПК от ДП, на лист 185,т.3 от ДП:

• Свидетелят е работел като дървосекач със „С.“ и А.В., като последният повече събирал отрязаните от тях дървета. След тях минавал булдозерът, управляван от св. Т. Т.

• свидетелят е категоричен, че А.В. никога не е отрязвал немаркирани дървета. В подобен смисъл- пок.св. Т.:

Работел е за ЕТ „Г. – С.К.“, заедно с А. в., и дървосекачи Иво и С., които минават пред булдозера и отсичат варкирани дървета.

Никога не е виждал А.В. да отсича немаркирани дървета.

За да не кредитира тези показания РС И.е игнорирал изцяло същите, неоснователно, приемайки, че показанията им нямат отношение към релевантните факти. По този начин неоснователно и в нарушение на процесуалните правила ги е изключил от съвкупността.

На следващо място: Показанията на св. И. Г. лицензиран лесовъд на ЕТ „Г.“ по-скоро са в подкрепа на пок.св. А.В. и на останалите доказателства, които ги подкрепят, независимо от това, че разпита му който е извършен по делегация, лишава решаващия съд, от възможностите да му постави въпроси в условията на устност и непосредственост, пряко, както и допълнителни въпроси за уточняване и проверка на неговите показания.

От тези показания се установява следното:

• Като лицензиран лесовъд свидетелят работи под непосредственото ръководство на работодателя си С.К.

• в качеството си на лицензиран лесовъд той лично дава разяснения кои дървета да бъдат отсечени -/в противоречие с пок.св. И. С./

• от показанията на св. Г., не се установява някой и някога да го е замествал в задълженията му като лицензиран лесовъд на ЕТ /в противоречие с пок.св. С./ - бегло познава подсъдимия Б. Д.

-в разрешените за сеч участъци не е констатирал незаконна сеч лично, нито пък лично е виждал някой от работниците да извършва такава

• С.К. веднъж му е казал, че един работник е „отсякъл 2 или 3 немаркирани дървета“ / в противоречие със съдържанието на инкриминираните 2 бр. КП и 2 бр. АУАН, съставени от подсъдимия/

• С.К. е получил информация от горския – Б. Д./ в противоречие с обясненията на подсъдимия, кой е първоначалният източник на информацията за нарушението/

• в противоречие с горното- С.К. му е казал, че лично е констатирал нарушението.

-Св. Г. му е предложил лично да отидат на място и да констатират наличието на незаконна сеч, но С.К. му е отказал защото „Има доверие на горския“ - С.К. му е съобщил, че нарушителят си е признал. Лично той- св. Г. не е чул признания на нарушител

• не е подаден сигнал на 112. Свидетелят е категоричен, че „сигнал се подава дори при 1 незаконно отсечено дърво“

От приобщените показания на този свидетел по реда на чл.371,т.1 НПК на л.187 т.3 от ДП:

• Свидетелят не познава това лице А.В. и не знае как това лице /бидейки работник на Ст. К./ е допуснато в гората да сече немаркирани дървета - независимо от длъжността си на лицензиран лесовъд, който организира и осъществява изцяло сечта и добива на дървесина от името и за сметка на фирмата –работодател, свидетелят не е бил запознат нито от работодателя сивъзложител С.К., нито от лицето, което претендирало да е констатирало незаконна сеч и заловило конкретен нарушител- работник на фирматагорския стражар Б. Д.: „Пак казвам, аз въобще не съм запознат с констатациите и обстоятелствата, при които са съставени тези документиконстативните протоколи и актовете за установяване на административно.и нарушения“.

Това обстоятелство, че Д. и К. не са съобщили нищо за незаконната сеч на лицензирания лесовъд, а и в двата случая – са го запазил в тайна от него е изцяло в противоречие с разпоредбите на закона и с логичното дължимо поведение и от двамата, при установяване на такава сериозна констатация, която при нормално развитие на административното производство би довела до административно наказателната и гражданската отговорност на фирмата на ЕТ.

Очевидно двамата, запазвайки в тайна от лицензирания лесовъд е съществувала уговорка между тези лица, за прехвърляне на отговорността от фирмата, която е надлежния нарушител по закон и която е присвоила незаконно добития дървен материал, на физическо лице / без значение, че като работник на ЕТ е действал от името и за сметка на фирмата, дори да се окаже действителен извършител на нарушението/, още повече, че същият е полуграмотен, с нисък социален статус и в подчинено и зависимо положение от С.К. като негов работодател, поради което и няма да бъде в състояние да се защити срещу вменените му по този начин нарушения.

Единствено в контекста на тази логика могат да намерят обяснение подчертано, откровено противозаконните действия и поведение на подс. Д., грубо нарушаващи разпоредбите на ЗАНН, ЗГ, ППЗГ и вменените му задължения с длъжностна характеристика, в присъствието му на колегата му Е. И., установени от показанията на същия, осуетяването на проверка на натоварения с дървесина камион, намиращ се непосредствено на мястото на извършване на нарушението, в момента на неговото констатиране, както и – установяване на липсата на незаконно придобитата дървесина, която логично се очаква да е била натоварена именно в каросерията на този автомобил и улесняването на прикрИ.е на нарушението и укрИ.е на предмета на същото, посредством разрешаване на камиона натоварен с дървесина да потегли, посредством издаването на превозен билет, потвърждаващ законността на товара от длъжностното лице- горски стражар- подс. Б. Д..

На следващо място- обясненията на подсъдимия, в които се съдържат следните твърдения по отношение на релевантните факти:

• На 18.08.2023г. заедно с колегата си Г. Д. се намирали в предназначение за подборна сеч участък 78“к“, за който С.К. има позволително за сеч

• След като дочули шум от моторна резачка от разстояние 20-30 метра заедно с Д. възприели работника А.В. да отрязва немаркирани дървета от смърч и ела от двете страни на пътя

-преброили 12 броя пънове на немаркирани отсечени дървета

-горната част – придобитата по този начин дървесина- отрязана на около 1 метър била разхвърлЯ. по пътя

• не извикали към нарушителя да спре на място за да му извършат проверка, не направили опит да го задържат на място, изобщо не предприели никакви действия и не установили вербален- словесен контакт с нарушителя, вместо това си тръгнали обратно

• нарушителят също си тръгнал, след като ги забелязал

• подсъдимият е провел разговор със собственика на фирмата,

притежаващ позволително за сеч- С.К.

• последният го е уверил, че действително се касае за А.В. и се съгласил подсъдимия да му състави акт за нарушение „Аз съм го изкарал, той е, пиши му“, след което е обещал да предостави на подсъдимия личните данни на А.В. за съставяне на акт като нарушител

• Още същия ден подсъдимият в качеството си на горски стражар е съставил К. акт и АУАН за констатираното нарушение, извършено от лицето А.В.

• след съставянето на документите ги е подписал и колегата му – св. Г. Д.

• Така попълнени в цялост, относно съдържанието им, подсъдимият е оставил двата посочени по- горе документи в канцеларията на Горското стопанство, като след 2 дни, забелязал, че срещу –нарушител и в двата документа е положен подпис, решил, че С.К. му е довел работника си, така както са се били уговорили и той- работникът лично е подписал за нарушител документите. След което ги е придвижил до Началника за съставяне на Наказателно постановление и реализиране на отговорността на нарушителя. - през месец ноември, помолил колегата си Е. И. да го откара със собствения си служебен автомобил до участък 5 „н“ за да провери как върви сечта, тъй като служебният автомобил „Нива“ на подсъдимия е бил повреден и оставен на ремонт

• на място в обекта заварили камион, в който товарачите товарили дърва, за които подсъдимият забелязал, че „са малко по-едри от предназначените за сеч“, заобиколил камиона и видял, че в непосредствена близост са отсечени дървета незаконно , без да имат марка за това, че са предназначени за отсичане.

• в близост до дънерите липсвала отсечената част на дърветата, незаконно придобитата дървесина

• подсъдимият е предположил, че липсващата незаконно придобита дървесина е натоварена на камиона, установен на място, или е била натоварена на друг товарен автомобил предния, или по- предния ден и извозена от сечището - въпреки това подозрение е пуснал товарния автомобил да отпътува безпрепятствено

• установил, че незаконно отсечените дървета са 40 на брой и маркирал пъновете с червен боя, предоставена му от колегата му- св. Е. И. - на мястото на нарушението е провел разговор със свидетеля И. С., който му казал : „Възможно е тук сме го пратили /за работника А.В./ с трактора да изсича нещо, възможно е да е искал да изкара надница и да отсече някое немаркирано“

• след което съставил констативния акт срещу нарушител А.В., в който се подписал и колегата му Е. И.

• не си спомня, той да е полагал подписи вместо нарушителя и свидетеля в някои от съставените от него документи

• К. обещал да доведе нарушителя

-Правилно е нарушителите да присъстват на място при съставяне на документите

-„Случаят е такъв, че то няма кражба / уличеният като нарушител А. В. не е присвоил дървесината за себе си/ „Тези дърва не може да ги открадне“ -обясненията му съдържат още изявления, съдържащи признания за методите на действие на свидетеля и начина, по който подсъдимия прилага закона, при документиране на нарушенията : „Сигурно съм могъл да хвана двама свидетели и да не го търся тоя- там да се подпише и да приключваме“ - признания, че уличеният като нарушител А. В. действа от името и за сметка на работодателя си: „А. сече това, което му е казал началникът на обектите“ -На зададен въпрос от страна на представителят на РП, подсъдимият признава по отношение на възприятията си в участъка 78 „к“ през месец август: „Август месец не сме видели пред нас А. да поваля дървета, ама беше там“ с което отрича първоначалните си показания, че с Г. Д. лично са възприели А.В. да извършва незаконна сеч.

При преценка на обясненията на подсъдимия се констатират вътрешни противоречия и отричане на първоначално твърдени с категоричност релевантни за обвинението факти, противоречие с другите свидетели, като дори и със свидетеля Г. Д. относно естеството на действията на А.В., от какво разстояние са наблюдавали действията му, имало ли е на място незаконно отсечена дървесина, кои лица са присъствали на мястото на нарушението, освен тях двамата, противоречие с останалите доказателства- заключението на съд.графологичната експертиза, в зависимост от което се установява, вън от всякакво съмнение, че текста и съдържанието и подписите за нарушител и за свидетел / последното-с малки изключения/ в инкриминираните като предмет на престъпленията документи са изписани лично от него.

Налага се извода за абсурдно нелогично поведение и действия на подсъдимия, а именно:

• Липсата на каквато и да е реакция от страна на двама горски стражари, спрямо лице, установено на място като непосредствен извършител на незаконна сеч, отсъствие на вербална комуникация, заповед от длъжностните лица да спре на място, опит да го задържат, дори да използват предоставеното им служебно оръжие при евентуален опит за противодействие, липса на уведомяване на органите на полицията. Вместо това са го оставили да си тръгне.

• след като подсъдимия твърди, че за 78 „к“ незаконно придобитата дървесина – отрязани дървета на около 1м, са били на място- разхвърляни от двете страни на пътя, по каква причина подсъдимият не я е запазил и по какъвто и да е начин и не е я обезпечил за конфискация в полза на държавата, каквито са задълженията му по закон

• отказа от страна на подсъдимия да провери товара на камиона, намиращ се непосредствено на мястото на нарушението, въпреки подозренията му, че найвероятно незаконно придобитата дървесина е натоварена в същия, вместо това- издаване на превозен билет и разрешение да отпътува безпрепятствено - незабавно съставяне на К. акт и протокол и за двете нарушения, за първото от които на въпрос на прокурора в крайна сметка признава, че „Не сме видели август месец А. пред нас да сече“ и за второто- през м. ноември- позоваване на твърдения на К. , че „няма кой друг да е извършил незаконната сеч“

Всички тези действия в които отсъства елементарна логичност, представляващи същевременно грубо нарушение на служебните задължения, вменени на подсъдимия по силата на закона и в длъжностната му характеристика, се отличават с една обща особеност: Същите са продиктувани от собственика на „Г.“ С.К., или са осъществени от подсъдимия в пряк интерес за последния.

В зависимост от тези констатации, се налага единствения извод по силата на формалната логика, а именно- че привидно нелогичните противозаконни действия и поведение на подсъдимия, са осъществени с цел да се прикрие действителният извършител на нарушението и в чиято полза е извършено същото, а именно „Г.- С.К.“, като наред с това да се осуети изземването на незаконно придобитата дървесина от същия и отнемането и в полза на държавата / като предмет на незаконна сеч/, посредством прехвърляне на отговорността на друго лице – физическото лице А.В., което поради своето подчинено положение спрямо работодателя К. и според лични особеностималограмотен, лишен от имущество, с нисък социален статус, ще бъде лишен от възможността да се защити против повдигнатото против него обвинение за извършване на нарушение, за което се търси административно наказателна отговорност по закон.

В този логически контекст са останалите действия на подсъдимия, целящи да се запази в тайна от нарушителя повдигнатото против него обвинениелишаването му от присъствие при съставяне на двата броя КП и АУАН, лишаването му от възможност да се запознае със съдържанието на тези актове и да получи препис от същите, да изложи своите възражения, да представи доказателства, като е положил подписи за нарушител, вместо лицето В. да подпише същите.

Полагането на подпис от страна на подсъдимия като свидетел вместо Е. И., съставлява израз на признание с конклудентни действия от страна на подсъдимия Б. Д. за това, че е отразил неверни обстоятелства- а именно – че А.В. е нарушител, извършител на незаконната сеч.

Поради всичко, изложено по- горе в съществената си част, обясненията дадени от подс. Д. следва да бъдат преценени единствено като средство за защита, с каквото подсъдимият разполага по силата на процесуалния закон, а само в малка част- в качеството на доказателствено средство, източник на информация за релевантните факти- в частта, съдържаща коментираните погоре признания за липса на лично възприятие на инкриминираната дата-18.08, в отдел 78 „к“ , както от подсъдимия, така и от колегата му г. Д., А.В. да реже немаркирани дървета, както и – относно възприетото, заедно с Е. И. на място в отдел 5 „н“ на инкриминираната дата през м. ноември, но само в частта, в която обясненията се намират в кореспонденция с показанията на св. И..

В обобщение на гореизложеното, при съвкупната преценка на гласните доказателства, подробно анализирани по- горе въззивният съдебен състав основава възприетите фактически изводи на основата на преценените като достоверни доказателства: пок.св. Е. И.- изцяло, приобщените от ДП производство по реда на чл.281 НПК на св. И. С., пок.св. А.В., пок.св. С.А., И., Т. Т., И. Г., както и от показанията на останалите свидетели, приобщени по реда на чл.371, т.1 НПК от първата инстанция /макар и не всички да имат пряко отношение към изпълнителното деяние, осъществено от подсъдимия/ и само отчасти- от обясненията на подсъдимия Б. Д..

Изброените по- горе доказателства се намират в пряка кореспонденция, взаимно допълване и подкрепа с писмените доказателства: К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г., Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г., К. протокол № 000246 от 13.11.2023 г. и Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023 г. – четирите документа в оригинал по делото, писмени документи от РДГ – С., копия на позволителни за сеч, превозни билети и справки за достъп, писмена кореспонденция /рапорти, писма и други/ от обвиняемия, Директора на ОП „Г. – К.“ и Кмета на Община К., Наказателни постановления – два броя в оригинал по делото, справки от ГДИН, НОИ, РУ – К., КАТ – МВР, трудови договори и длъжностни характеристики на подсъдимия и някои от свидетелите, справка от книгата за входяща поща, справка за съдимост и характеристика на подсъдимия Б. Д. – прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК. В пряка кореспонденция с гласните и писмените доказателства, фактическите изводи се доказват и от и експертните заключения по назначените съдебно- графологични експертизи за изследване на инкриминираните като предмети на документните престъпления частни и официални документи.

От заключението по съдебно-графологична експертиза съгласно Протокол № 69/24-22 от 04.06.2024 г. на вещо лице при отдел „К.“ при НСлС, се установява че подписът „съставител“ в К. протокол от 13.11.2023 г. е положен от подсъдимия Б. Д., а подписът „участвал“ е положен от св. Е. И.. Подписът „Присъствали: под № 1“ не бил положен от св. А.В. в горецитирания К. протокол. Подписът бил положен от подс. Б. Д., като същият не бил имитиран подпис на А.В., а бил свободно положен /в момента на полагането измислен подпис/, в който били проявени устойчиви и индивидуални признаци от почерка на подсъдимия Б. Д.. Подписите за „Подпис“ по т. 12 „Обяснения на актосъставителя“ и „За подписи: Актосъставител“ в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 14.11.2023 г. са положени от подс. Б. Д.. Подписите за „Подпис“ по т. 10 „Обяснения на нарушителя“ и по т.11 „Показания на свидетеля“ в АУАН от 14.11.2023 г. не са положени от св. Е. И. и св. А.В.. Подписите били положени от подс. Б. Д., като не били имитирани подписи, а свободно положение, в които са проявени устойчиви и индивидуални признаци от почерка на обв. Б. Д.. Подписът „Получих препис от акта:“ в АУАН от 14.11.2023 г. не е положен от св. А.В.. Същият е положен от подс. Б. Д., като същият не бил имитиран подпис на А.В., а бил свободно положен /в момента на полагането измислен подпис/, в който били проявени устойчиви и индивидуални признаци от почерка на подс. Б. Д.. Подписът за „Получил: А. В. В.“ е наказателно постановление № 14 от 30.11.2023 г. бил положен от св. А.В..

От заключението по съдебно-почеркова експертиза съгласно Протокол № 138/24-22 от 02.01.2025 г. на вещо лице при отдел „К.“ при НСлС, се установява че подписът за „Съставил:“ в К. протокол от 18.08.2023 г. е положен от подсъдимия Б. Д.. Подписът за „Присъствали:“ под № 1 в К. протокол от 18.08.2023 г. не бил положен от св. А.В., а същият бил положен от подс. Б. Д.. Подписите за „Подпис:“ по т.12 „Обяснения на актосъставителя:“ и за „Подписи: Актосъставител“ в Акт за установяване на административно нарушение от 21.08.2023 г. са положени от подсъдимия Б. Д.. Подписите за „Подпис:“ по т.10 „Обяснения на нарушителя:“ и за „Подпис на нарушителя“ и за „Получих препис от акта“ в Акт за установяване на административно нарушение от 21.08.2023 г. не са положени от св. А.В., а са положени от подсъдимия Б. Д..

Съвкупната преценка на доказателствата обосновава следната

фактическа обстановка, сходна с изложената в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Б. Д. работил като „горски стражар“ в Общинско предприятие „Г.“ – гр. К. въз основа на Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика по НКПД: 54143011. Сред основните му задължения, вменени с длъжностната характеристика били охраняване на поверените му горски територии, да съставя актове за констатирани нарушения, да оказва необходимото съдействие на полицейските органи, да задържа нарушители и незабавно да уведомява началника на охраната и найблизкото районно управление и други. Със Заповед № ...5 от 31.05.2022 г. на св. И. Костянев – Директор на „Г.“ – гр. К. на подсъдимия Б. Д. били възложени за опазване следните горски територии, включващо отдели 1-6; 15; 45-50; 78-91 в землището на с. К., С. област. Св. Е. Г. И. също бил назначен на длъжност „горски стражар“ в ОП „Г.“ – гр. К. съгласно Трудов договор № 3 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика. Св. Л. Н.К. работили в общинското горско предприятие на длъжност „главен лесничей“ от 02.11.2022 г.

Св. С.К. развивал дейност като физическо-лице търговец с ЕТ „Г. - С.К.“. Предметът му на дейност включвал дървопреработване, дърводобив, производство на кухненска и холова мебел, вътрешни облицовки от дърво, производство на дограма, портални и други видове врати с дърворезба, продажба на произведената продукция, транспортиране на произведената продукция до клиента. Св. С.К. бил също и управител на „К. И СИН“ Е., ЕИК ..... Въпросният едноличен търговец имал както служители, назначени на трудов договор, така в дейността си бил подпомаган и от лица без трудов или по граждански договор, които били ангажирани да извършват някои дейности от предмета на дейност на стопанските субекти, управлявани от Ст. К.. Св. А. В. В. бил назначен на длъжност „секач“ съгласно трудов договор от 14.12.2020 г. и длъжностна характеристика. С допълнително споразумение към посочения трудов договор, св. А.В. бил преназначен на длъжност „извозвач дървен материал“. Свидетелите И. Д. Г., Т. А. Т., С. Г. А. и И. Л. Б. също били служители на едноличния търговец. Св. И. Й. С. не бил на трудов договор при ЕТ „Г. - С.К.“, но престирал труд в полза на неговата дейност. Св. С. С. Д. също бил служител на едноличния търговец, но от около три години работил основно в цеха на фирмата, като заточвал лентите на дървообработващите машини. ЕТ „Г. - С.К.“ извършвал сечи основно в землището на Община К.. На 11.08.2023 г. св. Л. К. при ОП „Г. - К.“ издала писмено позволително за сеч № 0733819 от 11.08.2023 г., с което се разрешавало на горепосочения едноличен търговец с нает регистриран лесовъд св. И. Г. да добива едра, средна, дребна строителна дървесина и дърва, сред които бук и други видове. Позволителното било получено от св. И. Г.. Срокът за провеждане на сечта в отдел 5, подотдел, „н“ в землището на с. К., С. област бил от 14.08.2023 г. до 30.12.2023 г. В отдел 5, подотдел, „н“ се извършвала сеч от ЕТ „Г. - С.К.“. Сечта била съпътствана от прокарването на просеки и извозни пътища посредством земеделска и горска техника- булдозер, управляван от св. Т. Т.. Св. А.В. не бил ходил на училище, от малък работел и не можел да чете и да пише, можел само да се подписва с елементарен знак. Същият бил многократно осъждан за извършени престъпления от общ характер, вкл. на ефективни наказания лишаване от свобода. От края на 2020 г. св. А.В. заживял в с. К. и започнал работа при ЕТ „Г. - С.К.“.

Общинско предприятие „Г.“ – К. се помещавало на адрес гр. К., ул. „Теменуга“ № 12, а Община К. на адрес гр. К., ул. „И. В. № 2. Св. Г. С. Д. работел на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ – гр. К., считано от 2022 г. При извършване на обход в средата на месец август 2023 г. св. Г. С. Д. и подсъдимият Б. Д. установили незаконно отсечени общо 12 броя дървета от иглолистни видове ела и смърч в общинска горска територия в землището на с. К., общ. К., С. област, местност „Б.“ в отдел 78, подотдел „к“. На място не установили нито извършител на деянието, нито отсечената дървесина. На 18.08.2023 г. подсъдимият Б. Д. в ОП „Г.“ в гр. К., в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ в кръга на службата си съставил К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г. Във въпросния протокол удостоверил, че А. В. В. ЕГН •••••••••• бил извършил административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 12 броя дървета от дървесен вид ела и смърч в землището на с. К., Община К., С. област, местност „Б.“ в отдел 78, подотдел „к“, като същите не били маркирани за сеч с контролна горска марка. Този документ съставил с цел да бъде използван чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административнонаказващия орган – Кмета на Община К.. Св. Г. Д. положил подпис като участвал при съставянето на този протокол. Останалото съдържание на протокола било изписано с химикал от подс. Б. Д.. Подсъдимият положил подпис и изписал фамИ.та на А.В., като придал вид че били положени именно от А.В. в графата присъствали под № 1.

На 21.08.2023 г. подс. Б. Д. в ОП „Г.“ в гр. К., в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ в кръга на службата си съставил Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г. В този акт удостоверил, че А. В. В. бил извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 12 броя дървета от дървесен вид ела и смърч в землището на с. К., Община К., С. област, местност „Б.“ в отдел 78, подотдел „к“, като същите не били маркирани за сеч с контролна горска марка. Този документ съставил с цел да бъде използван чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К.. Св. Г. Д. положил подпис като свидетел при съставянето на този акт. Подс. Б. Д. положил собственоръчно подписи в графи: „т. 10 Обяснения на нарушителя “, „Подпис на нарушителя“ и „Получих препис от акта/подпис на нарушителя“ на които придал вид, че били положени от А.В.. Останалото съдържание на акта било изписано с химикал от подс. Б. Д.. След като изготвил документите подсъдимият Б. Д. ги изпратил до св. И. Костянев, който заемал длъжността Директор на ОП „Г.“ –К.. С писмо с изх. № 135 от 23.08.2023 г. св. И. Костянев препратил констативния протокол и акта за установяване на административно нарушение спрямо А.В. до Кмета на Община К. за сведение и разпореждане. Писмото било заведено с рег. индекс № 05-00-127 от 23.08.2023 г. в Община К.. На 31.08.2023 г. Кметът на Община К. издал наказателно постановление № 11 от същата дата като наложил на св. А.В. наказание глоба в размер на 500,00 лв. на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите. Наказателното постановление не било връчено лично на св. А.В.. В началото на месец ноември 2023 г. ЕТ „Г. - С.К.“ извършвал сеч и съпътстващите сечта дейности по прокарване на горски и извозни пътища и прочие в отдел 5, подотдел, „н“ в землището на с. К., С. област. На 13.11.2023г. подсъдимият Б. Д., помолил колегата си св. Е. И. да го откара със служебния си автомобил до местността „Каменния мост – Свети И.“ в землището на с. К., в която се намирал отдел 5, подотдел, „н“, за да издаде превозен билет на товарен автомобил, натоварен с дървесина от сечището. Обяснил му, че не може да се придвижи до сечището, тъй като неговият служебен автомобил е повреден и оставен на ремонт. Свидетелят се съгласил и двамата потеглили към сечището, със служебния автомобил , управляван от св. Е. И.

Когато пристигнали на сечището Е. И. забелязал, че в подотдела се товари камион с дървесина. По същото време нямало секачи и сеч не се извършвала. Изведнъж подсъдимият Б. Д. започнал да говори и казал, че покрай и над пътя имало дървета, които били отсечени без контролна горска марка /КГМ/. Св. Е. И. също видял само пъновете на отсечени дървета, по които нямало КГМ. Самите дървета липсвали, поради което св. Е. И. се върнал към автомобила си и взел рулетка и спрей с червен цвят. Св. Е. И. забелязал, че имало и отрязани дървета, които били маркирани. Подсъдимият Б. Д. и св. Е. И. започнали да броят незаконно отсечените дървета, като преброили 40 броя дървета от вида бук. Докато били двамата, подсъдимият Б. Д. се обадил по телефона на св. С.К.. В хода на телефонния разговор между двамата възникнали пререкания, като подс. Б. Д. го информирал, че били отсечени немаркирани дървета в близост до пътя. След като подсъдимият Б. Д. и св. Е. И. измерили пъновете на отсечените немаркирани дървета ги маркирали с червена боя в челата и поставили КГМ. Св. Е. И. забелязал, че дърветата били прясно отрязани, съдейки по белите трици изхвърлени от моторната резачка. На посочената дата лицензирания лесовъд – лесничей на ЕТ „Г. - С.К.“ не присъствал на място в отдел 5, подотдел, „н“ в землището на с. К.. Подс. Б. Д. и св. Е. И. не подали сигнал на телефон 112 или до други органи. Не задържали находящият се на място товарен автомобил и не разпоредили проверка дали същият е натоварен с отсечени дървета с липсваща КГМ. Вместо това подсъдимият издал превозен билет, с което разрешил отпътуване на камиона и на товара към местоназначенито си. След като установили незаконно отсечените дървета, подс. Б. Д. и св. Е. И. се придвижили до общинското горско предприятие в гр. К.. подсъдимият Б. Д. нямал данни за нарушителя, поради което споделил на св. Е. И., че св. С.К. го бил уведомил, че дърветата били отсечени от негов работник. Св. С.К. предоставил копие от личната карта на св. А.В. на подс. Б. Д..

На 13.11.2023 г. в общинското горско предприятие в гр. К. подсъдимият Б. Д. в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ в кръга на службата си съставил К. протокол № 000246 от 13.11.2023 г., в който удостоверил, че А. В. В. бил извършил незаконна сеч на 40 броя дървета от дървесен вид бук в землището на с. К., Община К., С. област, в отдел 5, подотдел „н“. Този документ съставил с цел да бъде използван чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К.. Св. Е. И. положил подпис като участвал при съставянето на протокола. Останалото съдържание на протокола било изписано с химикал от подс. Б. Д.. Подсъдимият положил подпис и изписал фамИ.та на А.В., като придал вид че били положени именно от А.В. в графата присъствали под № 1.

На 14.11.2023 г. в общинското горско предприятие в гр. К. подсъдимият Б. Д. в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ в кръга на службата си съставил Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023 г. Във въпросния акт подсъдимият удостоверил, че А. В. В. бил извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 40 броя дървета от дървесен вид бук в землището на с. К., Община К., С. област, в отдел 5, подотдел, „н“ в общинска горска територия, като същите не били маркирани за сеч с контролна горска марка. Подсъдимият Б. Д. удостоверил и изявление на посочения като свидетел в акта – Е. Г. И., че написаното в акт било вярно /„написаното е вярно“/, при положение че св. Е. И. не се бил подписал собственоръчно под акта. Подсъдимият Б. Д. изписал цялото съдържание на акта с химикал. Подсъдимият собственоръчно положил подпис и изписал текст в следните графи: „т. 10 Обяснения на нарушителя “, и „Получих препис от акта/подпис на нарушителя“, като им придал вид, че били положени от А. В. В.. Подсъдимият положил подпис, на който придал вид, че бил на Е. Г. И. в графа „т. 11 Показания на свидетеля“, като положил собственоръчен подпис. Подписите на двете лица били поставени с цел подсъдимият да докаже, че съществува административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че А. В. В. и Е. Г. И. са се подписали в горепосочените графи в съответното им качество.

На 22.11.2023 г. подсъдимият Б. Д. съставил писмен рапорт с вх. № 167 от същата дата, който адресирал и изпратил до Директора на ОП „Г.“ – К. – св. И. Костянев. Към рапорта приложил гореописаните К. протокол и акт за установяване на административно нарушение против А.В. и ги изпратил на Директора за негово разпореждане. Писмото постъпило при Директора на ОП „Г.“ – К.. С писмо с изх. № 164 от 22.11.2023 г. св. И. Костянев препратил констативния протокол и акта за установяване на административно нарушение спрямо А.В. до Кмета на Община К. за негово разпореждане. Писмото било заведено с рег. индекс № 05-00-172 от 23.11.2023 г. в Община К.. На 30.11.2023 г. Кмета на Община К. издал наказателно постановление № 14 от същата дата като наложил на св. А.В. наказание глоба в размер на 1000,00 лв. на основание чл. 266, ал. 3, вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите. Наказателното постановление било връчено лично на св. А.В. на 10.01.2024 г., но не било прочетено на мнимия нарушител и същия не разбрал какво по същество получава.

Св. М.В. Т. изпълнявала длъжността юрисконсулт в Община К. по силата на трудов договор от 11.05.2020 г. Същата била ангажирана като член на комисия с административно-правна дейност по организиране и провеждане на търгове за продажба, наем и добив на дървесина в ОП „Г.“ – К.. Същата не била на щат в общинското горско предприятие и единствено оказвала съдействие при провеждането на гореописаните процедури продажба на дървесина и наем. Процедурата по реализиране на административнонаказателна дейност по Закона за горите в Община К., протичала по следния механизъм: от общинското горско предприятие изпращали констативни протоколи и съставени актове за административни нарушения. От деловодството ги предвижвали към Кмета на Община К. за резолюция. Кметът полагал резолюцията за изготвяне на проекти на наказателни постановления на св. М.Т.. След като били докладвали констативните протоколи и актовете, св. М.Т. подготвяла проекти на наказателни постановления. Размерът на определеното наказание се съгласувал с Кмета на общината и наказателните постановления били подписвани от него. Св. М.Т. изготвила проект на наказателното постановление от 30.11.2023 г., като се водили изцяло от отразеното в инкриминирания акт от 14.11.2023 г. Същата не била извършила проверка относно съдимост на А.В., като единствено направила проверка в регистъра ГРАО и дали има предходни наказателни постановление за нарушение на Закона за горите. Не уведомила Кмета на Община К., че е възможно деянието по акта евентуално да представлява престъпление и не му била предложила да уведомява прокуратурата за това деяние.

В периода от средата на месец ноември до месец декември 2023 г. св. А.В. периодично работил без договор в гр. С.. Св. А.В.а почиствал улици, паднали дървета и клони в гр. С. при св. П. Д. А., който бил технически организатор при „Д.С.“ Е., ЕИК ........... Поради падналия обилен сняг в тази част от годината в гр. С. имало много паднали дървета и клони, поради което дружеството имало нужда от допълнителна работна ръка. Именно поради тази причина св. А.В. и негови близки били временно наети да осъществяват дейности по почистване и прочие.

На 28.01.2024 г. св. С. Б.Х. подал сигнал посредством електронния интернет сайт „app.gorata.bg“. Синаглът бил публукуван в секция „Преглед на сигнали“, касаещи С. област под заглавие „Незаконна сеч в района на с. К.“, ведно с приложени фотоснимки, касаещи незаконна сеч в землището на с. К., С. област, както и прокарване на горски пътища посредством тежка техника. Сигналът бил подаден по повод лично наблюдение на предполагаема незаконна сеч в землището на с. К. от свидетелите Д. Я. В.а, Т.Т.Х. и С.Х. в отдел 5, подотдел „к“. Св. Л.Н. К. извършила проверка във връзка с въпросния сигнал. При проверката, св. Л. К. констатирала и незаконно отсечените 40 броя дървета в отдел 5, подотдел „н“, пъновете на които били маркирани с червена боя.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА НА ПОДСЪДИМИЯ

При преценка на релевантните за обвинението факти, се налага изводът, че подсъдимият Б. Д. е осъществил в реална съвкупност две престъплениявсяко от които е осъществено като продължавано престъпление с повече от две деяния, осъществяващи състава на едно престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, по начин че последващите деяния се намират в тясна логическа свързаност и продължение на предходните, представляват неразривна престъпна дейност, основание да бъдат преценени като едно престъпление- съответно- такова по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна:

По описаният по-горе начин, като в условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в периода 18.08.2023г.- 14.11.2023г. в гр. К., община К., обл. С., съставил неистински частни документи, представляващи отделни подписи в графите „Присъствали“ „ т. 10. „Обяснения на нарушителя“, „т.11 Показания на свидетеля“, „Подпис на нарушителя“ и „Получих препис от акта/подпис на нарушителя“, на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицата А. В. В. съответно- на Е. Г. И., които се съдържали и били поставени на една и съща материална основа, заедно със следните официални документи - К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г., Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г., К. протокол № 000246 от 13.11.2023 г. и Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023г., издадени от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и които частни документи употребил чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К., за да докаже, че съществуват административнонаказателни правоотношения по повод извършени от А. В. В. ЕГН •••••••••• административни нарушения по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че А. В. В. и Е. Г. И. са се подписали в горепосочените графи в съответното им качество, като деянията са осъществени както следва:

-В периода от 18.08.2023 г. до 23.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частен документ, представляващ отделен подпис в графата „Присъствали № 1.“, на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето А. В. В. и който се съдържал и бил поставен на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ – К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г., издаден от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и който частен документ употребил чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административнонаказващия орган – Кмета на Община К., за да докаже, че съществува административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. ЕГН •••••••••• административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че същият се е подписал като „Присъствал“ при съставянето на протокола;

-В периода от 21.08.2023 г. до 23.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частни документи, представляващи отделни подписи в „т. 10 Обяснения на нарушителя “, „Подпис на нарушителя“ и „Получих препис от акта/подпис на нарушителя“ на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицето А. В. В. и които се съдържали и били поставени на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ – Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г., издаден от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и които частни документи употребил чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К., за да докаже, че съществува

административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. ЕГН •••••••••• административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че А. В. В. се е подписал в горепосочените графи в съответното му качество;

-В периода от 13.11.2023 г. до 23.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частен документ, представляващ отделен подпис в графата „Присъствали № 1.“, на който бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето А. В. В. и който се съдържал и бил поставен на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ – К. протокол № 000246 от 13.11.2023г., издаден от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и който частен документ употребил чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административнонаказващия орган – Кмета на Община К., за да докаже, че съществува административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. ЕГН •••••••••• административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че същият се е подписал като „Присъствал“ при съставянето на протокола;

-В периода от 14.11.2023 г. до 23.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област съставил неистински частни документи, представляващи отделни подписи в „т. 10 Обяснения на нарушителя “, „т. 11 Показания на свидетеля“ и „Получих препис от акта/подпис на нарушителя“ на които бил придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на лицата А. В. В. и съответно на Е. Г. И. и които се съдържали и били поставени на една и съща материална основа, заедно със следния официален документ – Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023 г., издаден от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му и които частни документи употребил чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административнонаказващия орган – Кмета на Община К., за да докаже, че съществува административнонаказателно правоотношение по повод извършено от А. В. В. ЕГН •••••••••• административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че А. В. В. и Е. Г. И. са се подписали в горепосочените графи в съответното им качество, подсъдимият Б. Г. Д. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.309,ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.

По описания по-горе начин, като подсъдимият Б. Д. при условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в периода от 18.08.2023 г. до 14.11.2023 г. като деянията са осъществени както следва:

-На 18.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ – К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официален документ - К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 12 броя дървета от дървесен вид ела и смърч в землището на с. К., Община К., С. област, местност „Б.“ в отдел 78, подотдел „к“, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка, с цел да бъде използван този документ чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К. като доказателство за тия обстоятелства; На 21.08.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ – К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официален документ - Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 12 броя дървета от дървесен вид ела и смърч в землището на с. К., Община К., С. област, местност „Б.“ в отдел 78, подотдел „к“, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка, с цел да бъде използван този документ чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К. като доказателство за тия обстоятелства;

-На 13.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ – К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официален документ - К. протокол № 000246 от 13.11.2023 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 40 броя дървета от дървесен вид бук в землището на с. К., Община К., С. област, в отдел 5, подотдел, „н“ в общинска горска територия, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка, с цел да бъде използван този документ чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К. като доказателство за тия обстоятелства; -На 14.11.2023 г. в гр. К., община К., С. област в качеството си на длъжностно лице на длъжност „горски стражар“ при ОП „Г.“ – К. съгласно Трудов договор № 7 от 04.01.2021 г. и длъжностна характеристика в кръга на службата си съставил официален документ - Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно че А. В. В. ЕГН •••••••••• е извършил административно нарушение по смисъла чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, изразяващо се в незаконна сеч на 40 броя дървета от дървесен вид бук в землището на с. К., Община К., С. област, в отдел 5, подотдел, „н“ в общинска горска територия, като същите не са били маркирани за сеч с контролна горска марка и невярно изявление на посочения като свидетел в АУАН, че „написаното е вярно“, с цел да бъде използван този документ чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К. като доказателство за тия обстоятелства, респ. за това изявление, същият е осъществил състава на престъпление по чл. по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

От правна страна, престъпленията за които е повдигнато обвинение са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

По същество подсъдимият Б. Д. е съставил неистински частни документи, на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени изявления на А. В. В. и Е. Г. И., които се съдържали и били поставени на една и съща материална основа, заедно със следните официални документи –– К. протокол № 000245 от 18.08.2023 г., Акт за установяване на административно нарушение № 000275 от 21.08.2023 г., К. протокол № 000246 от 13.11.2023 г. и Акт за установяване на административно нарушение № 000276 от 14.11.2023г., издадени от самия него в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му. Документите са частни съгласно постановката по т. 3 от Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пленума на ВС, тъй като касаят изявления на лица – участници в административнонаказателния процес – свидетел, присъствал и нарушител, които не са съставители на съответния акт/протокол, респ. имат друга процесуална роля в производството по ЗАНН. С оглед заключенията по съдебно-почерковите експертизи по категоричен начин е доказано, че подсъдимият е положил собственоръчно свободно положен подпис /в момента на полагането измислен подпис/, в който били проявени устойчиви и индивидуални признаци именно от неговия почерк. Обвинението е именно за деяние по чл. 309, ал. 1 от НК, тъй като при изготвянето на неистинските документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК и т. 6 и т. 11 от ППВС 3/1982 г., същият е извършил подправката извън кръга на службата му. Или с други думи, подсъдимият е издал съответните официални документи в кръга на службата си, но полагайки подписи от името на А.В. и Е. И. в съответните графи не е действал в служебното си качество.

В съответствие с приетото в ППВС № 3/1982г. разграничение: т.3 „Частен документ е този, който е съставен от частно лице лично или като представител на друго частно лице, или от длъжностно лице, извън кръга на службата му…“

На следващо място от изключителна важност е обстоятелството, че в случая е налице хипотезата на т.нар. комплекс от документи на една и съща материална основа – официални документи /констативни протоколи и АУАН/, издадени от длъжностно лице – горският стражар Б. Д. и частни документи, които са обект на подправка от подсъдимия, но които са съставени от същият извън кръга на службата му, поради естеството на изявленията, а именно на участници в административнонаказателния процес, които имат различни роли от тази на съставителя. Присъствалият и нарушителят са участници в процеса, но не могат да се определят като автори или съставители на официалния документ. Техните писмени изявления обаче съдържат факти и обстоятелства с правно значение и безспорно представляват частни документи.

„В тези случаи е налице комплекс от документи на една и съща

материална основа: частен документ, съставен от частни лица и официален документ…, съставен от длъжностно лице в кръга на службата му.

В зависимост от това коя част от документа е засегната при подправката, деецът ще отговаря за подправка на официален или на частен документ. Ако едновременно са засегнати двете части, ще отговаря за подправка както на официален, така и на частен документ при условията на реална съвкупност.“ – т.4 на същото Постановление

Коментираните частни документи подсъдимият е употребил чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К., за да докаже, че съществуват административнонаказателни правоотношения по повод извършени от А. В. В. административни нарушения – в случая по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и че А. В. В. и Е. Г. И. се били подписали в съответното им качество.

В горният контекст, в съответствие със закона и съдебната практика по приложението му, доколкото е налице хипотеза на комплекс от документи на една и съща материална основа – официални документи и отделно частни документи съобразно отразеното по-горе, е осъществил и деянието по чл. 311, ал. 1 от НК. При съставянето на иначе истинските официални инкриминирани документи – Констативни протоколи и АУАН подсъдимият безспорно е действал в кръга на службата си и е имал право да състави същите съобразно вменените му с длъжностната характеристика задължения. При съставянето на въпросните удостоверителни официални документи обаче, същият е удостоверил факти и обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност – т. 12 от ППВС № 3/1982 г. подсъдимият Б. Д. удостоверил неверни обстоятелства, че А. В. В. бил извършил

административни нарушения по чл. 104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, както и невярно изявление на посочения като свидетел Е. И. в АУАН, че „написаното е вярно“. Въпросните документи били съставени с цел да бъдат използвани чрез Директора на ОП „Г.“ – К. пред административно-наказващия орган – Кмета на Община К. като доказателство за тия обстоятелства, респ. за това изявление. От доказателствените източници по делото е установено, че не са налице категорични и несъмнени доказателства / каквото е изискването на ЗАНН, че именно св. А. В. В. е осъществил незаконните сечи в землището на с. К. през 2023 г., за които против него са били съставени инкриминираните протоколи и АУАН, а в последствие и наказателни постановления. Според разпоредбата на ЗАНН

Мнимият нарушител св. А.В. не е бил установен на място при констатиране на въпросните административни нарушения, а напротив подсъдимият без каквито и да е обективни основание тежко е нарушил правото на защита на св. А.В., като е инициирал административнонаказателно производство по ЗАНН, което е приключило с издаване на наказателно постановление. Въпросното деяние по-същество представлява т.нар. „размИ.е на отговорност“, при която хипотеза като мним нарушител се вписва неграмотно или малоимотно лице или друго лице в риск, което понася съответната юридическа отговорност с цел прикрИ.е на други лица или потежки закононарушения. Не случайно престъплението по чл. 311, ал. 1 от НК е от категорията на „несъщинските корупционни престъпления“. В настоящият случай, подсъдимият Б. Д. е „приписал“ извършването на нарушение от лице, за което е нямал каквито и да е доказателства или обективни данни, че именно то е извършило нарушението, което му се вменява. В съставените от него Констативни протоколи и АУАН подсъдимият механично е възпроизвел посочването на А.В. като нарушител на работодателя му С.К.. Действайки по този начин подсъдимият е можел да посочи което и да е трето лице, живеещо или пребиваващо в страната, което да фигурира като нарушител. Всичко това е направено с ясното съзнание да бъдат ползвани тези документи и да бъдат приписани нарушения на „удобната фигура“ на св. А.В., който е осъждан многократно за престъпления от общ характер и е изцяло неграмотен – не може да чете и пише. Горните действия подсъдимият е осъществил в нарушение на закона ЗАНН, изискващ установяване на нарушението и авторството на извършителя „по несъмнен начин“- чл.53 ал.1 ЗАНН.

От гледна точка на професионалната му подготовка и стажпрофесионален опит на длъжността „горски стражар“, същият е бил запознат с процедурата на документирането на едно нарушение и вменените му задължения като инициатор на административно наказателното производство със съставяне на Констативния протокол за всяко от нарушенията, както и – на актосъставител в по- нататъшния ход на производството и съзнателно ги е нарушил, обслужвайки интересите на ЕТ „С.К.“- а именно- да не бъде открит действителния нарушител и да не бъде отнета незаконно придобитата дървесина.

Има се предвид следните законови положения:

Изискването по чл.40,ал.1 ЗАНН- актът да се състава в присъствието на нарушителя и на свидетелите.

При липса на свидетели, присъствали при извършване на нарушението,

актът да се подпише от други двама свидетели, което да се отбележи

изрично в съдържанието на същия

Чл.43 ЗАНН- актът да се предяви изрично на нарушителя, който да се

запознае със съдържанието му и да го подпише

Чл.44 Правото на нарушителя на възражения на при съставяне на акта и допълнителни възражения в 14 дневен срок

Чл.52,ал.2 ЗАНН –ако актът не е предявен на нарушителя

административно наказващият орган го връща на актосъставителя. Като е бил наясно с тези изисквания на закона, подсъдимият съзнателно нарушавайки ги, в същото време е придал вид на действията си, че са извършени в съответствие с изискванията на закона, посредством осъщественото от него неистинско документиране на части документи и съставяне на официални документи с невярно съдържание.

Със съставянето на инкриминираните АУАН против А.В., подсъдимият на практика е повдигнал „наказателно обвинение” в контекста на практиката на ЕСПЧ и съобразно уточненията в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, тъй като му е вменил извършването на административни нарушения по Закона за горите, за които в националното право са предвидени съответните санкции. Както е очертано от ВКС, признаците за преценка дали едно производство е наказателно по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията и чл. 4 от Протокол № 7 са известни като тест „Енгел” или критерии „Енгел” – 1) квалификация на деянието по националното право; 2) характер и естество на нарушението; 3) вид и тежест на предвиденото наказание /„суровост на възможното наказание”/. Дефинирани по делото Engel and Others v. Netherland, понастоящем те са стабилно утвърден в практиката на ЕСПЧ алгоритъм за проверка и неотклонно се изследват при определянето на наказателния характер на обвинението по всяко конкретно дело. В настоящия случаи подсъдимият е вменил извършването на нарушения, което е довело до „наказателно обвинение” в горния контекст спрямо А.В., за които нарушения обаче не са били събрани каквито и да е обективни данни или доказателства, вкл. някаква форма на лично възприятие същият да ги е осъществил. Констатациите на подсъдимия в инкриминираните АУАН, че именно А.В. е осъществил административните нарушения са форма на „лъжливо документиране“ и не почиват на каквито и да е обективни основания.

От субективна страна, подс. Б. Д. е извършил деянията при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК. Умисълът на подсъдимия обхваща всички съставомерни признаци от обективна страна, както и противозаконния характер на действията му, с които съзнателно приписва извършване на административно нарушение на лице, което не е автор на същото, тъй като не е възприел пряко да осъществява действия, определени като незаконна сеч. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че съставя неистински документи относно деянието по чл. 309, ал. 1 от НК, от името на посочените в обвинението лица, респ. инкриминираните подписи и е целял същите да бъдат използвани. Относно деянието по чл. 311, ал. 1 от НК е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства, тъй като не е заварил А.В. на местата на извършване на твърдените нарушения, респ. дори същият не е присъствал физически при съставянето на протоколите и актовете.

Въззивният съдебен състав констатира, че за да отрече престъпния характер на деянията на подсъдимия, предходната инстанция РС И.е изградил в няколко насоки неверни правни изводи, в нарушение на закона и на съдебната практика по неговото приложение, цитирана по- горе:

1. На първо място въззивният съд не би могъл да се съгласи че неистинското документиране, в частни документи, макар и да е формално извършено от подсъдимия –„нямало правно значение“, защото „в закона не се съдържали такива изисквания – документите, удостоверяващи нарушението да се съставят в присъствието на нарушителя свидетелите, което да бъде удостоверено с подписите им. /може би съдът е имал предвид липсата на обществена опасност, в определена степен, която да инкриминира деянието като престъпно/.

Този извод на съда е произволен, в нарушение на разпоредбите, регламентиращи административно- наказателното производство, задълженията на актосъставителя/ респ. –правата на привлеченото към административно- наказателна отговорност лице- разпоредбите по чл.40, ал.1 , 43, 44 и 52, ал.2 ЗАНН.

2.В мотивите съдът като е приел, че е „без правно значение“, че свидетелят Е. И. не бил положил подпис лично, но това обстоятелство, според съда, има изцяло формален характер, тъй като свидетелят в действителност е възприел нарушението. Това съждение на съда , освен в разрез със закона не съответства и на възприетата фактическа обстановка. Вярно е, че свидетелят е възприел резултата от извършеното нарушение- наличие на дънери на незаконно отрязани дървета, без отрязаната дървесина, но свидетелят не е присъствал нито на извършването на нарушението, нито пък знае, че същото е извършено от А.В. – обстоятелства, под които стои подписът му.

3. Отричането на субективната съставомерност за деянието по чл.311, ал.1 НК е в нарушение на установената фактическа обстановка, а именно- че нито в един от двата случая подсъдимият не е възприел пряко от кого е извършено нарушението, както е прието и в мотивите на РС, че „констатациите на Д. се основават на твърденията на К.“, което е в грубо нарушение на цитираната по- горе разпоредба на чл.53 от ЗАНН - за установяване на авторството на нарушителя, вън от всякакво съмнение.

4. вън от всякакво съмнение е че както констативният протокол, така и АУАН са удостоверителни документи, съобразно характеристиката на удостоверителните документи и разграничението, направено според ППВС № 3/1982г.: „Документи с невярно съдържание могат да бъдат само удостоверителните документи. Удостоверителните документи установяват съществуването или несъществуването на определени факти, събития или обстоятелства, които авторът възпроизвежда в документа…С оглед удостоверителното значение на тези документи , същите могат да бъдат с вярно или невярно съдържание.

5. Въззивният съдебен състав не би могъл да се съгласи и с омаловажаването, приемането за незначителна степента на обществена опасност от страна на предходната инстанция по отношение на съставянето на КП и АУАН от подсъдимия Д..

Костативният протокол предпоставя началото на административно наказателното производство, предоставящ инициални данни за извършеното нарушение и за нарушителя . По аналогия на наказателното производство, съставянето на КП съответства на законен повод и достатъчно данни за открИ.е на производството, предоставяйки начална информация - данни за конкретно извършено нарушение и насочвайки към определен нарушител – конкретно физическо лице. Това е по аргумент на чл.34 ,ал.1 ЗАНН според който „Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършването на нарушението. Отправна точка за тези давностни срокове представлява именно констативния протокол, в който е констатирано и материализирано съответното нарушение. В този смисъл съставянето КП е важна стъпка към открИ.е на административно- наказателно производство и съставяне на АУАН, който пък от своя страна съставлява предпоставка за реализиране на административно- наказателната отговорност с издаване на финалния акт – НП. За ангажирането на тази отговорност от първостепенно значение са констатациите за извършеното нарушение- време място, начин на извършване, както и извършването му от определено лице. Също така- доказателствата- на които се основава- първостепенно значение сред които имат свидетелите, присъствали на нарушението. Именно поради тази причина законът в чл. 40, ал.3 ЗАНН повелява, че ако подписалите като свидетели лица не са присъствали на извършването на нарушението, това обстоятелство следва изрично да се отбележи в текста на документа.

За значение за обществената опасност на осъщественото съставяне на официални документи с невярно съдържание, е че с осъществяването му, подсъдимият действащ като представител на държавата е злоупотребил с властта си, за да ангажира /при това- двукратно/ административнонаказателната отговорност на лице, за нарушение, което не е извършило, с което обективно срива доверието на гражданите спрямо държавата и институциите, в правомощията на които е да способстват за разкрИ.ето на нарушенията и залавянето и санкционирането на действителните нарушители, както и в правната сигурност изобщо, след като всяко едно длъжностно лице би могло да ти вмени нарушение само по донесение на трето лице. Както и в конкретния случай – административно- наказателното производство, инициирано и обезпечено от документните престъпления, осъществени от подсъдимия е доведено до своя край с ангажиране на отговорността и санкциониране на А.В. с наложените му глоби по НП.

На следващо място- между престъпленията по чл.309,ал.1 НК и почл.311,ал.1 НК съществува свързаност, по начин, че осъществяването на истинското документиране, обезпечава издаването на официални документи с невярно съдържание, второто престъпление не е възможно без да се осъществи първото, предвид на неверните обстоятелства, които са предмет на удостоверяване в съдържанието на официалния документ и невъзможността да бъде завършен фактическия състав по издаването му.

Не на последно място, престъпната дейност на подс. Д. е осъществена на фона на допуснати, в качеството му на длъжностно лице, особено съществени нарушения на императивни норми по ЗГ, ППЗГ и длъжностната му характеристика:

-чл.104 ,ал.1 т.5 създаващ забраната за сеч на немаркирани дървета

-чл.197 от ЗГ, вр.чл.199 ЗГ –относно правомощията и задълженията за контрол

-чл.200 ЗГ, правата и правомощията, както и задълженията с които разполагат служителите при установяване на нарушение и при залавяне на нарушител, особено- задължението по ал.2 за незабавно уведомяване на компетентните полицейски органи

-чл.203 ЗГ за задължителна проверка на законния произход на добитата и превозвана дървесина и на местата, на които се осъществява проверката

Чл.211 ЗГ- предпоставките за издаване на превозен билет

Чл.213 ЗГ –императивно забраняващ товаренето ,разтоварването, превозването, придобИ.ето… на

т.1 дървесина, немаркирана с контролна горска марка,

както и разпоредбите на чл.44а, чл.92,чл.129 ППЗГ - по приложението на закона, както и т.13 от заключителните разпоредби, дефинираща понятието „освидетелстване на сечище“ и съставянето на К. протокол при установено неизпълнение на задълженията, съдържащи се в позволителното за сеч.

По тези причини, вън от всякакво съмнение е че деянията на подсъдимия, както при неистинското документиране на частните документи, така и във връзка със съставяне на официални документи с невярно съдържание се характеризират с обществена опасност в достатъчна степен, да бъдат обявени като престъпни – инкриминирани според закона.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

Подсъдимият Б. Г. Д. е роден на 21.04.1959 г., с постоянен адрес с. К., общ. К., С. област, ул. „Д..” № ..., българин, български гражданин, женен, средно образование, неосъждан, работи на длъжност „горски стражар“ в ОП „Г.“ – К., ЕГН .....

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства се явяват множеството деяния /повече от две/ – част от инкриминираните продължавани престъпления, грубото приписване на нарушения на лице, което дори не е заварено на местата на тяхното извършване, изброените по- горе нарушения на закона, осъществени от подсъдимия, в качеството му на длъжностно лице, по време на извършване на престъпленията, паралелно с престъпната дейност. Мотивите и подбудите на деянието, а именно- чрез посочване на друг нарушител, да се осуети ангажиране на отговорността на ЕТ „Г.- С.К..“ В лицето на лицензирания му лесовъд, както и да се обезпечи запазването от страна на С.К. на незаконно придобитата дървесина, да не бъде отнета и конфискувана в полза на държавата, както и К. да не понесе предвидената в закона имуществена санкция, съразмерна със стойността на предмета на престъплението. Тези мотиви най- ясно проличават при издаването на превозен билет и разрешение на товарния автомобил, установен непосредствено на мястото на нарушението да отпътува, при непосредственото установяване на самото нарушение. Това поведение на подсъдимия, ирелевантно за обвинението, в същото време издава проявена престъпна упоритост, при преследване на цели, които са чужди на закона.

Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – чистото съдебно минало, добри характеристични данни, според приложената към ДП характеристика.

При така установеното, в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл.309,ал.1, вр.чл.26 НК наказание лишаване от свобода до две години, следва наказателната отговорност на подсъдимия да се индивидуализира при баланс на обстоятелствата, които и влияят, като бъде определено наказаниелишаване от свобода за срок от една година.

По отношение на престъплението по чл.311, ал.1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до пет години, също наказателната отговорност на подс. Д. следва да се реализира при баланс, като бъде наложено наказание, предложено от РП- И.– лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, както и лишаване от право по чл.37,т.7 НК – за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На осн.чл.23,ал.1 НК следва да бъдат групирани наказанията за двете престъпления, като се наложи по- тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от 2г. и 6 месеца, към което да се прибави допълнителното наказание по чл.37, т.7 НК

За въздействието върху подсъдимия с цел постигане на превъзпитателен и превантивен ефект, съдът не счита, че е необходимо ефективно да бъдат изтърпяни, определените му наказания, както и – с оглед изминалото време от извършване на престъпленията.

Подсъдимият следва да търси собствени мотиви за правомерно поведение, преосмисляйки престъпния характер на действията си в изпитателен срок от пет години.

В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските, сторени в двата стадия на производството.

Мотивиран от всичко, изложено по- горе, съдът постанови новата присъда.

Председател:

Членове:1.

2.