Решение № 543 от 9.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 5/2024 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. С решение № 260769 от 29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 3431/2020 г. на СГС, І-24 св. ответното застрахователно ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК 200299615 е осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца Я. К. К. ЕГН •••••••••• сумата от 80 000 лв. частичен иск от пълен такъв в размер на 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 3.10.2019г. в Р Сърбия, в едно със законната лихва, считано от 20.12.19г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за лихва е отхвърлена за периода от 3.10.19г. до 19.12.19 г.. Присъдени са и съответните разноски и такси. Срещу решението е предявена въззивна жалба вх.№ 279979 от 30.06.2023г. от застрахователя АД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ в частта над присъдената като обезщетение за неимуществени вреди сума от 40 000 лв. до пълния присъден размер от 80 000 лв., както и изцяло в частта на присъдената законна лихва. Излагат се съображения, че не са налице правни и фактически основания да се присъжда обезщетение в този размер. Съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД. Сумата от 80 000 лв. е прекалено завишена и не кореспондира с практиката на съдилищата за получените от ПТП увреждания. Не са обсъдени всички доказателства събрани по делото, а тези които са обсъдени са обсъдени едностранчиво, с което е допуснато нарушение на процесуалните правила.Твърди, че ищецът е пътувал без поставен колан, липсват травми от колана въпреки сравнително силния удар. Оздравителния процес е завършен и то без усложнения, но определеното обезщетение не отразява този факт. Намира, че съпътстващите заболявания са съществували и към датата на ПТП, но не са били диагностицирани. Към момента на предявяване на вземането банкова сметка не е била представена и съответно застрахователя не може да изпълни задължението си т.е. нарушено е изискването на чл.380, ал.3 от КЗ, т.е. ищеца е в забава. Моли решението да се отмени в обжалваната му част или при евентуалност размерът на обезщетението да бъде намален, както и решението да се отмени изцяло по отношение на присъдената лихвата. Претендира съответните разноски пред първата и настояща съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност адв.възнаграждение на насрещната страна. Депозиран е отговор от насрещната по жалбата страна и ищец в първоинстанционното производство. Намира жалбата за неоснователна. Намира, че обезщетението е определено въз основа на всички релевантни за спора факти, като обсъдени събраните по делото доказателства. Изслушани са свидетели, приети са съответните експертизи, които установяват увредите на ищеца и претърпените от него болки и страдания. Има операция на бедрото близо до тазобедрената става, като възстановителния период продължил около 6 месеца. Все още накуцва, не може да се наведе добре. При удара са му изхвърчали зъбните протези и останал без зъби, отключил захарен диабет, от което възникнали проблеми с краката, а в последствие и проблеми с очите. Претърпял психологически стрес вследствие ПТП-то, който не е преодолян, хоспитализиран е двукратно в психиатрия и в момента е с диагноза – Рекурентно депресивно разстройство. Умерено тежък депресивен период. В резултат на това намира, че обезщетение е определено в съответствие с принципа на справедливост закрепен в чл.52 от ЗЗД. Подробно обсъжда инфлационните процеси в страната. Оспорва да е установено пострадалия да е пътувал без колан в колата към момента на ПТП. Оспорва да не се следват законни лихви. Намира, че непосочване на банкова сметка не поставя пострадалия в забава спрямо застрахователя. Последния е постановил неоснователен отказ да изплати обезщетение без да сочи мотиви. Моли решението на първата инстанция да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски. Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София намира следното: Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ: за заплащане на сумата 80 000 лева, частично от сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 3.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Решението е постановено от законен състав, по допустим иск. Решението в частта, в която иска за обезщетение за неимуществени вреди е уважено за сумата от 40`000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди, като необжалвано от страните, е влязло в сила. Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в осъдителната за него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията на чл.432, ал. 1 от КЗ, а именно, за настъпилото на 3.10.2019 г. в 22.50 ч. ПТП, на държавен път А1 в участъка на пътен възел Върбас – пътен възел Фекетич, Р Сърбия. При него водача на МПС марка Тойота, модел Авенсис, ДКН •••••••• реализира ПТП- самокатактрофа, при което са причинени телесни увреждания на пътуващия в автомобила Я. К., ищец пред първата инстанция. Водача на автомобила причинил катастрофата, е редовно застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответното дружество, в резултат на което отговорността на застрахователя ответник е ангажирана. Спорните моменти са относно съпричиняване от страна на пострадалия при претърпяното ПТП поради липса на поставен колан, вида на причинените вреди пряка и непосредствена последица от произшествието и размера на дължимото обезщетение от страна на застрахователя. С обжалваното първоинстанционно решение СГС е приел, въз основа на приетите по делото медицински и психиатрична експертизи и представена медицинска документация, че в резултат на претърпяното ПТП, ищеца е получил следните увреждания – счупване на дясна бедрена кост в горния й край, контузия на дясна колянна става. Непосредствено след катастрофата в болницата пострадалия е диагностициран с диабет. В резултат на процесното ПТП, настъпилите увреждания и продължителен период на възстановяване у ищеца се е развило рекурентно депресивно разстройство, умерено тежък депресивен епизод. Съдът е определил размер на дължимото обезщетение по реда на чл.52 от ЗЗД, съобразно принципа на справедливост в размер на 80 000 лв.. Същият подробно е обосновал критериите, които го мотивират за този размер обезщетение – претърпените болки и страдания след ПТП, вида и тежестта на ортопедичните травми, претърпените операции, възрастта на ищеца към този момент – 59 години, продължителния лечебен и възстановителен период, отключените заболявания като захарен диабет и рекурентно депресивно разстройство. Освен тях СГС е посочил, че съобразява и икономическата обстановка в страната. Съдът е намерил възражението на застрахователя за съпричиняване за неоснователно, предвид че от автотехническата и от медицинската експертизи не може да се направи безспорен извод, че пострадалия е бил без поставен колан. Прието е, че законната лихва върху обезщетението се следва от момента в който ответното дружество е сезирано за обезщетението – 19.12.2019г., като съдът е приел, че пострадалия е посочил и сметка, по която обезщетението да се изплати. Настоящия състав намира, че СГС пълно и подробно е установил фактическата обстановка, като е приел представените от страните писмени доказателства – протокол за ПТП от сръбските власти, медицинска документация и е назначил, изслушал и приел автотехническа експертиза и няколко медицински, предвид различните увреди претърпени или настъпили при ищеца вследствие ПТП-то. По делото са приети и изслушани СМЕ от специалист еднокринолог, СМЕ от ортопед, травматолог, Комплексна психологическа и психиатрична експертиза. САС препраща към мотивите на решението на СГС при обсъждането им. Основната установена увреда резултат от ПТП-то е счупване на дясна бедрена кост в горната й част и контузия на дясно коляно.Същите се установяват от медицинската документация и приетата СМЕ на специалиста ортопед. САС намира, че допълнително следва да се отбележи факта, на който първата инстанция не е отдала достатъчно значение, а именно че в експертизата на вещото лице ендокринолог В. и при изслушването й в открито съдебно заседание, се сочи, че увреждането на лявото око при ищеца е резултат от травма при самото ПТП, а не само усложнение от отключения диабет. Вещото лице В. в о.с.з на 26.10.22г. сочи, че уврежданията в лявото око са по-вече от тези в дясното и неговата ретинопатия е много по-сериозна, като има увреждания и кръвоизливи резултат от хематома. Това кореспондира и с посоченото в епикризата на сръбската болница в гр.Варбас за подпухване на лявата скула – инфраорбитален хематом в ляво, респ. посоченото в етапната епикриза на лекуващия лекар на ищеца Б. относно счупване на кости на лицето. Ортопеда С. при изслушване в открито съдебно заседание сочи, че направената снимка от болницата във Варбас не е установила счупване на лицеви кости, но не отрича наличието на хематом и възможно засягане на окото. Предвид на това САС приема, че засягането на лявото око на ищеца се е получило при претърпяното ПТП, като отделно от това има засягане на очите и като резултат от отключилия се в следствие на ПТП-то диабет. Като резултат от получената травма и усложнения от диабета зрението на ищеца се е влошило и очите на ищеца са били оперирани. САС намира, че правилно СГС е приел, че захарния диабет макар и с наследствена предразположеност, се е отключил в резултат от претърпяното ПТП и преживения стрес във връзка с това, поради което следва да се разглежда като негова последица. Освен очите, развилия се диабет е засегнал и кръвоносните съдове и периферни нерви на крайниците на ищеца. Това по категоричен начин се извлича от СМЕ на вещото лице ендокринолог включително и при изслушването му в открито съдебно заседание. Наред с горепосочените заболявания, като последица от станалото ПТП при ищеца се е отключило и проявило рекурентно депресивно разстройство, какъвто извод по категоричен начин се извежда от комплексната експертиза на вещите лица психолог и психиатър. В резултат на това отключило се психиатрично заболяване ищеца е лежал два пъти на лечение в психиатрична болница. Тези заболявания са налични и към настоящия момент, и ищеца следва да полага постоянни усилия във връзка с тяхното лечение. Макар и опериран десния крак на пострадалия не би могъл да се възстанови напълно, тъй като независимо, че възстановителния процес е приключил, е налице ограничен обем при движението на дясната тазобедрена става. Ограничението е около 20-30%, което се изразява в куцане при движение и липса на възможност за правилно навеждане, съгласно посоченото от вещото лице ортопед. Като се съобразят всички горепосочени заболявания пряко причинени и отключени като резултат от преживяното ПТП, болките и страданията преживени при самото ПТП, продължителния и труден период на възстановяване продължил повече от година, установен чрез показанията на изслушаната свидетелка и медицинските експертизи, както и наличните и изискващи продължително или постоянно лечение болести, то САС напълно споделя извода на СГС, че обезщетението, което в този случай се следва, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да е в размер на 80 000 лв. Макар и СГС да не го е посочил ясно, но от мотивите на първоинстанционното решение и гореизложените съображения, САС приема, че това е пълния размер, който се следва като дължимо обезщетение за тези вреди. Искът за 80 000 лв. е предявен като частичен от 90 000 лв., но настоящия състав намира, че в този случай съдът следва да посочи, че частично претендирания размер, съвпада с пълния размер на обезщетението, което се следва. В конкретния случай съдът съобразява и икономическата обстановка към момента на ПТП – от края на 2019 г. и до края на 2020 извънредни противоепидемични мерки, в последствие растяща инфлация. Това наред с тежките увреждания и заболявания обуславя невъзможността на ищеца да работи и трудността за неговата реализация за в бъдеще. Макар и да съществува възможност за неговата инвалидизация, вида на заболяванията изискват постоянно поддържащо лечение, с необходимите средства във връзка с това. Всичко изложено е съобразено от първоинстанционния съд, който при постановяване на обжалваното решение не се е отклонил от указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС по приложението на чл.52 от ЗЗД. Съдът в настоящия си състав намира за уместно в тази връзка да посочи, че справедливостта като категория на правото изобщо, отмерва признака „достатъчност“ на правно-признато или правно-значимото благо. Съотнесено към съдържанието на цитирана правна норма на чл. 52 от ЗЗД това означава, че справедливо би било онова обезщетение, което ще е достатъчно, за да покрие всички преки и непосредствени вреди от увреждането съобразно фактите на конкретния случай, без да ги превишава, но и без да остава недостатъчно за тях. В този смисъл и ВС в посоченото Постановление на Пленума е подчертал, че справедливостта не е абстрактно понятие. В конкретния случай именно такъв паричен еквивалент, който е достатъчен да репарира претърпените неимуществени вреди от ищцата, е сумата от 80 000 лв., както правилно е приел и Градският съд. Този размер не е нито завишен, нито занижен, а е съответен спрямо претърпените вреди. По отношение направеното от жалбоподателя и поддържано и пред СГС възражение за съпричиняване. Нито приетата от първата инстанция САТЕ, нито СМЕ такава изготвена от вещо лице травматолог, са категорични, че уврежданията на пострадалия показват, че същият е пътувал без колан. Категорично се сочи, че ползването на колан помага да се предотвратят по сериозни увреждания на тялото при удар, но не предпазва краката, където са и основно нараняванията на пострадалия. Вярно е, че няма следи по тялото от увреди от обезопасителен колан, но експертите не сочат да е задължително да има такива. Вярно е, че има и удар на главата, конкретно на лицевата част, но засегнати са основно лявата скула и лявото око, но няма доказано счупване. Без категорично експертно мнение съдът не може да приеме, че този удар, както и останалите причинени травми са поради липса на поставен колан. Съпричиняването, като факт настъпил в резултат от виновно поведение на самия пострадал, е факт от значение за определяне на размера на обезщетението, и следва да бъде доказано по категоричен начин. Доказателствената тежест за това е на ответната страна, и същата не го е установила при условията на пълно и главно доказване, нито пред първата, нито пред настоящата съдебна инстанция. Предвид на това САС споделя изводите на СГС, че по делото не е установено пострадалия да е пътувал без поставен обезопасителен колан и с това да е съпричинил част или изцяло своите увреждания. Поради гореизложеното предявената жалба, в частта на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, се явява неоснователна. По отношение на жалбата в частта за присъдената лихва върху главницата САС намира жалбата също за неоснователна. Съгласно нормата на чл.429, ал.2, т.2 вр.ал. 3 от КЗ застрахователя дължи лихви за забава, ако те се дължат от застрахования, а в конкретния случай това е така, предвид че обезщетение не е изплатено и не се оспорва, че лихвите влизат в рамките на договорената застрахователна сума по договора за застраховка. СГС е присъдил лихвата, считано от уведомяването на застрахователя, както предвижда разпоредбата на ал.3, изр.2, пр.последно на чл.429 от КЗ. Вярно е, че по делото ищеца не е представил доказателства да е представил банковата си сметка с искането си по чл.432, ал.1 КЗ до застрахователя, както изисква последното предложение препращащо до чл.380, ал.3 от КЗ. Банкова сметка е приложена към исковата молба – стр.33 и дори да не е представена с уведомлението до застрахователя същия е могъл да я изиска. Наред с това за да изпадне насрещната страна кредитор в забава, длъжника застраховател следва да е готов и да е направил изявление, че е готов да изпълни и в какъв размер. Непредставянето на банкова сметка като неизпълнение на задължението вменено по чл.380, ал. от КЗ е относимо и поставя кредитора в забава единствено в случай, че застрахователя е определил размера на дължимото от него обезщетение и е изразил съгласие да го плати. Тогава невъзможността за плащане от страна на застрахователя е в причинна връзка с непосочването на сметка от увредения, поискал обезщетение. В този смисъл съдебната практика е установила тълкуванието си на разпоредбата на чл.380, ал.3 от ГПК - така Решение -167 от 30.01.2020г. на ВКС по т.д.2273 от 2018г., 2 т.о., Решение № 269 от 12.03.2024г. на САС, по гр.д.2277 от 2023г.. В конкретния случай застрахователя нито в рамките на застрахователната преписка, нито по делото е признал иска и е изявил готовност да заплати обезщетение. Предвид на изложеното, САС намира, че пострадалия предявил прекия иск по чл.432 от КЗ спрямо застрахователя, не се е поставил в забава с непосочване на банкова сметка. Предвид на изложеното въззивната жалба и в тази й част е неоснователна. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение в обжалваните му части следва да бъде потвърдено. При този изход на делото разноските пред първата инстанция не подлежат на промяна. За въззивното производство на въззивния жалбоподател разноски не се следват, а същия следва да заплати направените от ответната страна разноски за адв.възнаграждение на адв. Х.. В договора за правна помощ адвокатското възнаграждение е посочено, като договорено по чл.38 от ЗАдв., поради което възражението за прекомерност не може да се приеме за основателно. Възнаграждението следва да се определи по минимума предвиден в Наредба 1 от 2004г.. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба 1 от 2004 за минималните размери на адв.възнаграждение дължимото на ответника по жалбата възнаграждение възлиза в размер на 4620 лв. с ДДС, което въззивния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалбата страна за въззивното производство на осн.чл.78 ГПК вр.чл.81 от ГПК. Водим от горното, съдът