Решение № 26 от 16.2.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 166/2024 г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на И. Т. Т., ЕГН- ••••••••••,гр.П., ул.••• против ЗАД „АРМЕЕЦ” ЕИК 121077907,в която се твърди,че на 20.05.2023 г. около 11:50 ч. в град Пазарджик вследствие на тежко ПТП пострадал ищеца като мотоциклетист, управлявайки мотоциклет Хонда с per. № •••. Същият се движел по ул. „Княгиня Мария Луиза“ и срещу № 120, било отнето предимството му от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф с peг. № •••, управляван от П. К. Д., която се намира в найдясната част на пътната лента и внезапно предприема завой наляво, без да обезопаси предприетата маневра и засякла движещия се попътно мотоциклетист . В резултат мотоциклетиста се ударил в предна лява част на лекия автомобил и излетял на няколко метра, приземявайки се в насрещната лента за движение. Вследствие на удара ищецът получил изключително тежки увреждания и бил приет по спешност за лечение в МБАЛ „Пазарджик“ - настанен за лечение първоначално в ОАИЛ,а впоследствие преместен в неврохирургично отделение. Първоначално бил в коматозно състояние с минимални шансове да оцелее. След редица изследвания и навременно лечение е поставена окончателна диагноза: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма. Травматичен субарахноидален кръвоизлив, без открита вътречерепна травма. Към момента на ПТП мотоциклетиста е бил е предпазна каска и предпазно облекло. Освен гореописаната тежка мозъчна травма, която е с характер на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК на РБ, ищецът е получил и редица телесни увреждания с характер на средни телесни по смисъла на чл. 129 от НК на РБ , а именно: счупване на ключицата, закрито, множествени счупвания на ребра, закрито, счупване на лопатката, закрито, както и други травми на белия дроб без открита рана в гръдната кухина. Ищецът няма спомен за случилото се от деня на ПТП и няколко дни преди това, като към момента постепенно възвръща спомени относно това кои са неговите близки. Силно намалена е двигателната му активност и изпитва значителни болки от счупванията, постоянно е с тежко главоболие, взима силни обезболяващи, сънят му е нарушен. Налице е намалена издържливост, бърза уморяемост и постоянно желание да лежи. Не е сигурен дали ще се възстанови напълно и в достатъчна степен, за да продължида упражнява професията си отпреди ПТП като хирург, който е един от водещите специалист в неговата област и един от най - добрите хирурзи в РБ за смяна на стави, известен и в чужбина. Паметта му е силно нарушена и има бели петна. В резултат на уврежданията и мозъчната травма, ищецът твърди,че е получил допълнително тежко усложнение: неисулинозависим захарен диабет. Наскоро в пряка причинна връзка с дифузната мозъчна травма, ищецът твърди, че е получил и епилептичен пристъп, което е допълнително усложнение, имащо характер на тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК на РБ. Това допълнително усложнение, поставя в риск кариерата му на хирург, което му създава и значителни притеснения. Твърди се,че лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф с peг. № ••• е с валидна застраховка „гражданска отговорност“ в ЗАД „ Армеец“ АД с полица № BG /11/123001124352 със срок на покритие от 13.04.2023 г. до 12.04.2024 г. За описаното ПТП ответното дружество е уведомено с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер от 300 000 лв., но до момента по образуваната ликвидационна преписка по щета № 10023100102063Н от 20.05.2023 г. същото не е изпълнило задължението си за плащане. С оглед на горното и на осн.чл. 432 ал.1 от КЗ съдът е сезиран с искове да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер от 380 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно с законната лихва върху цялата сума,считано от 20.05.2024 г.до окончателното й изплащане. Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания. Депозиран е отговор на исковата молба от ответника, който на първо място поддържа,че предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е допустим, но изцяло неоснователен, а при условията на евентуалност и прекомерно завишен. Ответникът оспорва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, в т.ч.отговорността на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач П. Д. за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Счита, че същата не е реализирала виновно и противоправно поведение,в резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносният резултат. Счита, че П. Д., при управлението на застрахования автомобил, не по своя вина е била поставена в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушила виновно правилата за движение по пътищата. Същата като водач на застрахования автомобил, не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. В този смисъл ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, както е заявен от ищеца, както и твърденията в исковата молба за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите вреди на пострадалия с механизма на пътнотранспортно произшествие. Оспорена е причинно-следствената връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и претендираните вреди,както и самите редите като факт от обективната действителност. На самостоятелно основание, ответникът счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на „ЗАД Армеец“ АД в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на лекия автомобил, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при преимуществен принос от страна на пострадалия,надвишаващ 50%,което изключва изобщо отговорността на водача и на неговия застраховател. В тази връзка са изложени твърдения, че ищецът се е движил с превишена и несъобразена скорост, като едновременно с това е имал видимост към автомобила, управляван от Д. и в случай че е управлявал мотоциклета със съобразена/ разрешена скорост, както и в случай, че не е нарушил забраната за навлизане в лява лента, въведена с пътна маркировка М1, както и, ако не е предприел маневра за изпреварване, маневрата за ляв завой на автомобила е можело да бъде изпълнена, без да настъпи удар. Твърди се, че ударът е настъпил в лентата за насрещно движение за мотоциклета и докато водачът на мотоциклета е извършвал забранена маневра за изпреварване, тъй като, от едната страна, е предприел изпреварване на кръстовище в нарушение на чл.43, т. 2 ЗДвП, а от друга, не е съобразил пътната маркировка - хоризонтална лента М1 - нарушение по чл. 6 ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП. Твърди се, че ударът е настъпил, докато водачът на мотоциклета е извършвал маневра за изпреварване в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП - не е съобразил, че водачът на лекия автомобил вече е бил подал сигнал за маневра завой на ляво и в нарушение на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП – без да е подал сигнал за изпреварване (ляв пътепоказател), с което е препятствал възможността на водача на лекия автомобил да го възприеме и да промени траекторията си на движение, както и да предприеме спиране. Твърди се, че ударът е настъпил, докато водачът на мотоциклета е извършвал маневра за изпреварване в нарушение на чл. 43, т. 4 ЗДвП - пътят пред мотоциклета не е бил достатъчен, за да може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, предвид наличието на лек автомобил пред него. Твърди се, че водачът П. Д. е управлявала правомерно автомобила, като се е движила в рамките на допустимата за съответния пътен участък скорост, която се явява и съобразена скорост с конкретните пътни условия. Твърди, че водачът Д. е сигнализирала маневрата за ляв завой, както и че ищецът е имал видимост към автомобила, управляван от Д. и преди ищецът да премине в съседната лента (за насрещно движение), както и преди ищецът да започне маневрата за изпреварване на лекия автомобил. Твърди се, че ищецът в нарушение на чл.20, ал. 1 и ал.2 ЗДвП не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал. Твърди се, че ударът е бил предотвратим за ищеца и е можело да бъде избегнат чрез спиране или намаляване на скоростта,с която мотоциклетът е управляван, като водачът му не е предприел съответното действие за предотвратяване на удара, макар да е имал възможност за това; както и в случай че не бе предприел маневрата за изпреварване. Ответната страна оспорва твърдението в исковата молба, че ••• е в причинна връзка с настъпилото ПТП, както и че ищецът е бил в кома. От данните по делото се установява, че ищецът е бил поставен в медикаментозна кома от лекуващите го лекари, както и е видно, че ищецът е бил в съзнание още на мястото на събитието. Оспорва, че ищецът е получил епилептичен припадък, както и оспорва да страда от епилепсия; от данните по делото се установява /епикриза/, че ищецът има фоново заболяване - •••, която сама по себе си препятства професионалната му дейност. Оспорва, при условията на евентуалност, ••• да е в причинна връзка с получените от ПТП травми. Оспорва ищецът да не помни събитието- видно от протокол за разпит на свидетел в досъдебното производство, ищецът помни какво е било времето преди настъпване на събитието, но не помни дали е бил с поставена каска. Оспорва твърдението, че ищецът поради претърпените травми, е възпрепятстван неограничено време в бъдещето да упражнява професията си. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба. При условията на евентуалност, оспорва неимуществените вреди, които ищецът търпи, да са с твърдения интензитет. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищеца вреди, трайната съдебна практика и социално- икономическите условия на живот в страната, и в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва твърденията в исковата молба за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдините от ищеца неимуществени вреди от процесното пътнотранспорнто произшествие,като твърди, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на съдържанието на приложените към исковата молба писмени доказателства и на обективната истина. При условията на евентуалност, в случай че приемете, че вина за настъпване на събитието има водачът на застрахования автомобил Д., прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, който с поведението си сам е поставил здравето си в опасност и е допринесъл за настъпване и увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, като твърди, че ищецът е извършил множество нарушения на ЗДвП и е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите, като: се е движил с превишена и несъобразена скорост /нарушение на чл.21 ЗДвП/, едновременно с това е имал видимост към автомобила, управляван от Д.; нарушил забраната за навлизане в лява лента, въведена с пътна маркировка М1 /нарушение по чл.6 ЗДвП, вр. чл.63, ал.2, т.1 ППЗДвП/; предприел е маневра за изпреварване, след като лекият автомобил е подал сигнал за маневрата за ляв завой и при започната такава /нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 ЗДвП/; предприел е маневра за изпреварване на кръстовище /нарушение на чл. 43, т.2 ЗДвП/; не е съобразил, че водачът на лекия автомобил вече е бил подал сигнал за маневра завой на ляво / нарушение по чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП/; не е подал сигнал за изпреварване (ляв пътепоказател), с което е препятствал възможността на водача на лекия автомобил да го възприеме и да промени траекторията си на движение, както и да предприеме спиране / нарушение на чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП/; предприел е изпреварване при невъзможност безпрепятствено да се върне в напуснатата пътна лента,предвид наличието на лек автомобил пред него, вече пресичал траекторията му на движение /нарушение на чл.43, т.4 ЗДвП/; не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - нарушение по чл. 20 ЗДвП; не е бил с поставена защитна каска, в нарушение на нормата на чл.137е от ЗДвП, с което е допринесъл в значителна степен за настъпване на твърдените травми. Твърди, че, ако пострадалият е съобразил поведението си с повелителните норми на ЗДвП, обществено опасните последици не биха настъпили. Предвид гореизложеното, твърдя, че с поведението си - при допуснати множество нарушения, пострадалият в значителна степен е допринесъл -в размер на 90 %, за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат. Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва върху претендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди,предвид акцесорния им характер. Отделно от това, оспорва началната дата на търсената законна лихва. На основание гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани исковите претенции на ищеца,а при условията на евентуалност - да приемете, че са прекомерно завишени по размер, включително и с оглед на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като формулира искане за присъждане на съдебноделоводни разноски. Не възразява по доказателствените искания на ищеца.Формулира доказателствени искания. Допълнителна искова молба не е депозирана от ищеца. Съобразно изложеното от страните настоящият състав приема, че предявеният иск е с правно основание разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. С протоколно определение от 23.01.2026 г. по реда на чл.214 ГПК и с оглед направеното искане, съдът е допуснал увеличение на размера на предявения от ищеца иск за неимуществени вреди със 120 000 лв., или от 380 000 лв. – на 500 000 лв. Страните по делото са ангажирали доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения. По делото са допуснати и приети съдебни експертизи, събрани са писмени и гласни доказателства. Като обсъди и анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, за да се произнесе от фактическа страна съдът приема за установено следното: По делото не се спори относно настъпването на описания в исковата молба и по-горе пътен инцидент на 20.05.2023г., както и че вследствие на него на ищеца са нанесени телесни увреждания. За изясняване на механизма на процесното ПТП е допусната авто-техническа експертиза, като част от комплексна такава,и гласни доказателства – разпитани са свидетелите П. Д., Б. А. и Г. Н.. Свидетелят П. Д. е управлявала л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ••• по дясната пътна лента на платното за движение на бул. “Кн.Мария Луиза“ в гр. Пазарджик, в посока от запад на изток от Църквата „Св.Богородица“ към „Кауфланд“. По същото време в същата пътна лента и в същата посока зад автомобила се е движел ищецът И. Т., който управлявал мотоциклет „Хонда“ модел „ВФР 1200 X“ с рег. № •••. Приближавайки пресечката към ул. „Стоян Бакърджиев“ водачът на л.а. П. Д. започнала „подготовка“ на предстоящо „отбиване“ като отклонила автомобила в лявата част на лентата и намалила скоростта си до 27,0 km/h, за да извърши маневра „завой наляво“, навлизайки в лентата за насрещно движение. Когато мотоциклета „Хонда“ се движел със скорост от около 49 km/h, водачът му предприел маневра „изпреварване“ и навлязъл в лявата лента на пътното платно. В този момент, при това взаимно разположение върху пътното платно управляващия мотоциклет не е имал техническата възможност да реагира като екстремо задейства спирачките на мотоциклета, водачът на л.а. не е преустановила предприетата маневра завой наляво и при тази ситуация настъпил удара в лявата предна страна на л.а. „Фолксваген Голф” и предната дясна и странична част на мотоциклета „Хонда“. След удара л.а. „Фолксваген Голф” и мотоциклет „Хонда“ с направление по оставените следи са достигнали местата и позициите, описани в Протокол за оглед и видни във фотоалбума по ДП. Според показанията на разпитания водач на л.а., П. Д., същата твърди, че подала мигач в последния момент, вече завивайки наляво и не погледнала в огледалото за обратно виждане преди да завие. Според нея, автомобила й бил по средата на пътя, ориентиран наляво, когато усетила удар и видяла тялото на пострадалия да прелита пред автомобила й. Веднага спряла и опитала да излезе, но трудно отворила вратата си, защото била деформирана. Преди да излезе преместила автомобила си в пряката, към която искала да завие наляво и тогава отишла при мотоциклетиста. Твърди, че преди нея при пострадалия вече имало друг човек, който му казал, че е медицинско лице и оказвал първа помощ. Според показанията на тази свидетелката на земята до пострадалия е имало каска, за която пристигналия преди нея свидетел казал, че е свалил от човека. В показанията си св.Б. А., която към момента на ПТП се разхождала с детето си в района на инцидента, сочи, че чула удар и видяла, че е станала катастрофа. Описва, че когато се приближила, видяла човека и мотора на земята, както и л.а., спрял по средата на двете ленти. Колата била спряла по посока на движението, в крайната лява част на лентата. Мотористът на земята не бил с каска и не бил в съзнание. В първия момент, в който се приближила, до моториста нямало друг човек. В следващия момент тя започнала да звъни на тел.112, и се върнала към детето. Видяла, че моториста нямал каска, когато тръгнала да се приближавам към него. В този момент я пресрещнал друг човек, който бил до пострадалия и й казал да звъни на тел.112. Св.Г. Н. сочи в показанията си, че по време на инцидента бил на кръстовището на бул.„Мария Луиза“ и „Цар Шишман“, на светофара, отивайки към магазин КАМ. Пояснява, че по специалност е ••• и работел в •••. Чул шум от удар на пътя, веднага се затичал към мястото на ПТП и установил участниците в ПТП - мотоциклет и автомобил. Сочи, че веднага отишъл при моториста на земята и му махнал каската от главата. Описва, че пострадалия не се движел, не говорел, не охкал, но реагирал с очи, и се опитва да освободи си крака, който бил затиснат от мотора. Свидетелят му помогнал да освободи крака и му отворил устата, защото не можел да диша. От устата му изтекло обилно количество кръв. Държал устата му отворена и езика, за да не го глътне, да не го прехапе, да не се задуши. Обърнал тялото на пострадалия в странична поза и го подпрял с коленете си, за да не се движи. Допълва, че свидетелката, която била преди него в залата (св. Д.) му казала, че се е обадила на 112. В първия момент,когато се обърнал, след като чул удара, видял само падналия моторист на земята и едва след като го качили на линейката, обърнал внимание и на автомобила, който се намирал около отбивката, на главния път. Мотоциклетът се намирал в лявата лента за движение, а тялото на мотоциклетиста било по средата на пътя. По делото е безспорно установено,че произшествието е възникнало на 20.05.2023 г. в светлата част на денонощието около 13:00 ч. при благоприятни пътно климатични условия. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че л.а. “Фолксваген Голф” е предприел маневра завой на ляво и е навлезнал в лявата лента пред мотоциклета “Хонда” в момент, когато водача на мотоциклета е бил предприел маневра “изпреварване”.Вещото лице установява,че ударът е настъпил дълбоко в “опасната зона” за спиране на мотоциклета. Изяснено е, че пътното платно на бул. „Кн.Мария Луиза“ е с две лента за движение по една за всяка посока, разделени с пътна маркировка тип „М1“ (единична непрекъсната линия), в района на кръстовището пътната маркировка е тип „М3“(единична прекъсната линия). Произшествието е станало на прав участък с видимост над 200 метра. Деформациите на двете МПС, механизмът им на получаване и движението на автомобила и мотоциклета след удара съответстват на достатъчно силен кос удар. Уточнено е от експертите, че произшествието би било предотвратимо при условие, че водача на л.а. е възприела в един предходен момент (1,15 секунди) преди предприемане на маневрата завой наляво изпреварващия от ляво мотоциклет, като го пропусне и след това извърши маневрата. Акцентирано е,че при извършения оглед на местопроизшествието,и свидетелските показания, няма данни и обективни находки, за това мотоциклета да бил в режим на спиране преди момента на удара, като според тях произшествието е било предотвратимо при условие, че водача И. Т. се е движил в южната лента за движение на бул. „Мария Луиза“, не е предприемал маневра изпреварване при пътна маркировка тип „М1“ и своевременно възприеме стоп сигнал и подаден пътепоказател за посоката на движение на л.а. „Фолксваген Голф“.Според изчисленията на експертите в анализираната пътна ситуация, водачът на мотоциклета „Хонда“ е нямал техническа възможност да установи мотоциклета преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране или друга маневра, като ударът за него е щял протече през времето му за реакция и задействане спирачката на мотоциклета. Посочено е, че в случай на разположение на траекторията на мотоциклета върху дясната лента, т.е. близо до средата на лентата или дясната ограничителна линия на пътното платно, ударът е щял да бъде избегнат, като водачът на мотоциклета ще има техническата възможност да премине от дясно на автомобила в рамките на дясната пътна лента. За установяване на търпените от ищеца болки и страдания като свидетел по делото е разпитана съпругата му В. Т. Г.. Св.Г.,която видяла непосредствено след инцидента,установява, че същият не бил в съзнание,а кръвното му било над 200 .След това идвал в съзнание за много кратко.На третия ден изпаднал в състояние на делир и бил поставен в медикаментозна кома . В КАРИТ бил 11 дни и през цялото време бил интубиран. Не можел да диша заради травмите в гръдния кош,и се наложило да му направят „лаваш“- поставяне на тръба в белия дроб, която аспирира събраните течности. Дошъл в съзнание на 11-тия ден.Имал счупени ребра,лопатка, ключица,ръката била травмирана. След КАРИТ бил настанен в неврохирургичното отделение, където престоял една седмица,след което се прибрал вкъщи. Когато дошъл в съзнание не знаел имената на децата си. В неврохирургията вече говорел, но много несвързано-губели му се думи.Лечението продължило в домашни условия и продължава и сега. След изписването можел да става и да се придвижва с помощта на свидетелката ,но имал много болки,което продължило 4-ри месеца.Свидетелката през била при него през цялото време – 18 дни в болницата ,а след това се грижела за него вкъщи. След като ищецът вече бил вкъщи, започнал да страда за децата,че ги няма, да плаче, да иска да ги види. Поетапно започнала да му се връща способността да разпознава хората, но много по-трудно започнал да си спомня имена,думите за предметите .Един месец го хранела и му помагала да се храни. Свидетелката установява,че ищецът продължава да прави консултация с професори по неврохирургия.Психическите му страдания били много страшни-не знаел дали ще се възстанови, дали ще може да бъде до семейството си, дали ще може да започне работа,дали ще бъде пълноценен човек.През месец септември се върнал на работа и започнал да се чувства по-спокоен,по уверен, че прогнозата му за възстановяване е поблагоприятна.Полагал много усилия.В момента също има болки и психически притеснения.Вследствие на контузиите има тремор в дясната ръка. Бързо се уморява. На 9- тия месец спирайки едно от лекарствата му получил епилептичен пристъп като припадъкът не останал инцидентен.Изследванията показват,че има активно огнище в мозъка,тоест,че е отключил епилепсия и във всеки един момент може да получи епилептичен припадък.От тогава, до сега е получил още два епилептични припадъка, един слаб и един много тежък.Последният от тях бил през м.април 2025 г. Сатурацията му била много ниска -30, кръвното му много високо: 230-240 и живота му отново бил в опасност . Тогава пак бил интубиран в КАРИТ ,за да го спасят. Той се притеснява за семейството си,за психическото състояние на съпругата си покрай на този инцидент.Ищецът ,като лекар работещ с рентгенов апарат, всяка година е подлаган на профилактични изследвания.До инцидента никога не е имал данни за •••.Сега отключил ••• и е на много сериозни тежки лекарства,които се изписват с медицински протокол. Приема лекарства за •••. В момента ходи на работа. Преди инцидента имал ••• ,която била контролирана с лечение. От съдебно-медицинската част на експертизата се установява, че непосредствено след възникването на ПТП-то пострадалият И. Т. е бил зашеметен, объркан, сънлив, видно от свидетелските показания на очевидци. Същият е транспортиран с линейка до Спешно отделение при МБАЛ „Пазарджик“ АД, където е прегледан, изследван, консултиран, диагостициран и приет в Неврохирургично отделение в 13,23 ч. на 20.05.2023 г. с диагноза: Дифузна травма на главния мозък,без отрита вътречерепна травма,Травматичен субарахноидален кръвоизлив,без отрита вътречерепна травма,счупване на ключицата, закрито, счупване на дясна ключица; множествени счупвания на 3-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясна по скапуларна линия; счупване на дясна лопатка; контузия на бял дроб. Изяснено е, че мозъчната контузия е пропиване с кръв на мозъчната тъкан,а травматичният субарахноиден кръвоизлив представлява изкървяване между меките мозъчни обвивки. Изяснено е също от експертите, че механизма при получената фрактура на ключица и ребра, е индиректен (огъвачен), чрез който при ключицата се получава страничен удар в рамото, чиято сила се предава по оста на ключицата тя се огъва и се счупва. При гръдния кош се получава компресия на гръдната клетка съчетано с фрактура на ребра. По медикобиологична характеристика счупването на дясна ключица, по нейното характерно лечение и възстановяване предизвиква трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за период повече от 30 дни, а счупването на ребрата е довело до трайно ограничение на движението на снагата за повече от 30 дни. Според заключението гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - мотоциклетна травма - пострадал мотоциклетист при сблъскване с лек автомобил и последващо падане на асфалта към момента на инкриминираната дата. От заключението на медицинската част на експертизата се установява,че след ПТП И. Т. Т. е хоспитализиран в УМБАЛ „Пазарджик“ на 20.05.2023 г. в отделение по анестезиология и интензивно лечение ,а в последствие в Неврохирургично отделение , където е проведено консервативно лечение. Установени са кръвно-захарни стойности от деня на постъпването - 12,4, 17,3 , 16,6,16,5 ммол/л и е поставена диагноза Е 11.9 Захарен диабет тип 2 - новооткрит , без усложнения . Многократно са проследени кръвно-захарни стойности, поради непостигане на добър метаболитен контрол със започнатото лечение . При дехоспитализацията на 05.06.2023г е регистрирана кръвна захар 7,4 ммол/л. Според данните в експертизата по време на хоспитализацията във връзка с черепномозъчната травма и мозъчни увреждания - мозъчен оток - е провеждано лечение с кортизонов препарат - Дексаметазон във висока доза - 3x8 мг инжекционно, вероятно венозно, който медикамент има изразено диабетогенно действие, т.е. влошава стойностите на кръвната захар, както по време на приложението му, така и с после действие. Прилагано е и вливане на 5% глюкозни разтвори,като парентералпо хранене,които също директно повишават стойностите на кръвната захар.В представеното заключение медицинските експерти подробно са проследили характеристиките, проявленията и етапите в развитието на заболяването захарен диабет - тип 2, като в крайна сметка е обобщено, че пострадалият И. Т. преди преживяното ПТП е бил в преддиабетно състояние, като след преживяното ПТП с политравма се регистрира захарен диабет тип 2, като причина за изявата на диабета се явява инсулиновата резистентност, а стреса, политравмата и прилаганите по време на хоспитализацията медикаменти са отключващи фактори, влошаващи въглехидратния метаболизъм. Експертите са приели, че страданията, които е изтърпял ищецът са били силно изразени, поради обхващането на много области от тялото, продължителен болкови синдром и продължителността на възстановителния период на всяко едно от тях, като всичко това довежда до затруднения в самообслужването и хигиенен режим. В частта от заключението, изготвена от вещото лице д-р С. е посочено, че описаните в КТ на главен мозък травматични увреждания са възникнали следствие на удар по механизъм на удар и контра удар по времена на ПТП, т.е при удар ударната вълна измества мозъчната тъкан в противоположна посока и понеже черепа е затворена кухина, контралежащата тъкан бива притисната в него,при което бива разкъсан прилежащ кръвоносен съд,кръв пропива подлежащата мозъчна тъкан и кръв прониква в субарахноидното пространство / пространство между вътрешната мозъчна обвивка /пиа матер и средната мозъчна обвивка /арахноидея/-описан като двустранна субарахноидна хеморагия, повече в ляво. На това място в главния мозък са настъпили патоморфологични промени . Според експерта това е предпоставка да останат трайни нарушения под формата на късни усложнения на травмената болест на мозъка, с трайни промени в съдовете и/или исхемични постравматични зони, а те клинически се асоциират с късните прояви на травмената болест, а именно травматична енцефалопатия, деменция, травматична епилепсия. Описаното посттравматично огнище на КТ и МРТ темпорално в ляво е пряко появило се с ЧМТ като израз на остатъчна проява на травматичното огнише, хеморагично пропиване и фокалния мозъчен оток, а настъпилата глия като реакция на “заздравяване” може да доведе до хронично дразнене на околната здрава мозъчна тъкан и е предпоставка за възникване на епилептични гърчове.Медицинският експерт посочва,че според определението за посттравматична епилепсия се говори, когато пристъпите на няколко, възникнали се спонтанно и са по-късно от седмица след ЧМТ, дори единичните късни посттравматични припадъци са обект на ранна диагноза. Рисковете от развитие на посттравматична епилепсия зависят от тежестта и вида на травмата, като с повишен риск са средните и тежките ЧМТ като вътречерепен хематом, депресионна черепна фрактура с разкъсване на дурата или ако пацентът е имал ранни припадъци. По отношение на сънната апнея, експертът е посочила, че това е състояние ,при което дишането може да спре многократно през нощта и започва отново по време на сън, като същото няма отношение към травмата, •••, както и работоспособността в будно състояние. В съдебно заседание експертът е посочила, че припадъци по отношение на пострадалия са възможни, като на този етап не е може да се установи дали и в какви срокове и степени може да се очаква пълно възстановяване. Във връзка с изясняване на въпроса относно страданията, които е изтърпял ищецът по делото в качеството на свидетел, по делото е разпитана и съпругата на ищеца В. Т. Г.. От показанията й се установява, че непосредствено след инцидента същата отишла в болницата и пуснали при него. Той не бил в съзнание, главата му била надута, бил преведен в КАРИТ, съдено се установило, че има кръвоизлив в мозъка и в белия дроб. През цялото време бил интубиран през цялото време. В КАРИТ престоял 11 дни и до последно не знаели дали ще оживее, не му направиха операция на главата. Описва, че на 3-тия ден изпаднал в състояние на делир, поради което бил преведен в състояние на медикаментозна кома. След КАРИТ бил откаран в неврохирургичното отделение, където продължило лечението на мозъчната травма и на другите му травми. Дошъл в съзнание на 11-тия ден и след една се прибрал вкъщи. Един месец му помагала с храната, както и с придвижването.Имал много силни болки в продължение на 4 месеца.Описва, че не знаел имената на децата си и отделни думи, но поетапно паметта му започнала да се възвръща. Имал тремор в дясната ръка. През м. септември се върнал на работа. Свидетелката сочи, че на 9-тия месец след спиране на едно от лекарствата, получил епилептичен пристъп, който не бил инцидентен.Оттогава досега получил още 2 епилептични припадъка –един слаб и един много тежък, последният през месец април 2025 г. и бил приет в КАРИТ за 3 дни.Сочи,че приема лекарства за •••.Според свидетелката преди инцидента съпругът й е имал •••, която била контролирана с лечение. При изложената и приета за установена по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500000,00лв.,е частично основателен. Ищецът е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му множество телесни увреждания при ПТП,причинено виновно от П. Д. като водач на МПС марка „Фолксваген“,модел „Голф“,с peг.№••• на 20.05.2023г.. Пътният инцидент е вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил,което съдът приема за безспорно установено по делото въз основа на заключението на в.л.Ф.,събраните по делото гласни доказателства-показанията на самата П. Д.,разпитана като свидетел по делото. В тази връзка съдът приема с категоричност ,че основната причина за настъпването на пътния инцидент е предприетата от страна на лекия автомобил маневра завой наляво в зоната на самото кръстовище и в момент,когато движещият се зад автомобила мотоциклет е предприел маневра изпреварване,т.е.без водачът на автомобила да е сигнализирал предварително и своевременно намерението си да извърши маневрата.Св.Д. в показанията си ясно сочи,че е започнала да завива в самата пресечка като преди това не е погледнала в огледалото назад ,тъй като е била съсредоточена към насрещно движещите се автомобили ,а мигач е подала в последния момент. Тези действия на водача на лекия автомобил са противоправни и извършени в нарушение на на основни правила за безопасност на движението визирани в чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП,съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;чл. 25 ал.1 от ЗДвП-водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; чл. 26 от ЗДвП-преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал със светлинните пътепоказатели на превозното средство . Ответната страна не излага твърдения и не сочи доказателства оборващи законоустановената презумпция за вина на деликвента. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на св.Д. и причинените на ищеца вреди. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432,ал.1 от КЗ,във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя,обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение,породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" – полица № BG/11/123001124352,валидна от 13.04.2023 г. до 12.04.2024г. Спорно в настоящото производство е размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди . В следствие на удара ищецът е претърпял множество травматични увреждания:Дифузна травма на главния мозък,без отрита вътречерепна травма,Травматичен субарахноидален кръвоизлив,без отрита вътречерепна травма,счупване на ключицата,закрито,счупване на дясна ключица; множествени счупвания на 3-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясна по скапуларна линия; счупване на дясна лопатка; контузия на бял дроб.Изяснено е,че мозъчната контузия е пропиване с кръв на мозъчната тъкан,а травматичният субарахноиден кръвоизлив представлява изкървяване между меките мозъчни обвивки.От експертното заключение на вещото лице невролог д-р Д. С. се установява по категоричен начин,че вследствие на претърпяната мозъчна травма две години след инцидента ищецът е развил посттравматична епилепсия като до момента на изготвяне на заключението е имал три припадъка,единият от които голям, съпроводен със дихателни и сърдечно съдови проблеми :спадане на сатурацията и повишение на кръвното налягане,като състоянието му е било тежко и наложило болнично лечение в интензивния сектор на неврологичното отделение на МБАЛ гр.Пазарджик.В обясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание по време на изслушването на експерта,същата пояснява,че към настоящия момент е назначено правилно лечение и адекватна терапия с цел редуциране на епилептичните пристъпи ,но прогнозата за пълно възстановяване е неясна.Във всички случаи са необходими периодични прегледи и поддържащо неврологично лечение. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, в хипотезата на упражнено по реда на чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД,както това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,понесени от конкретното увредено лице,но и на всички онези неудобствата,емоционални,физически и психически сътресения,които съпътстват същите.В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му положение,професионалната му дейност.При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този,който понася вредите.Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите,съдържащи се в приетото като доказателство по делото заключение от комплексната съдебно-медицинска експертиза,която,като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира изцяло. Съгласно заключението на вещите лица от съдебно медицинската част на комплексната СМАвТЕ,съдът приема ,че ищецът е търпял болки и страдания с изключително интензивен характер при самия инцидент.Наложило се е да бъде поставен в медикаментозна кома и да бъде интубиран ,както и да се проведе инвазивна манипулация за осигуряване на пълноценно дишане предвид контузията на белия дроб.Силно изразени болки ищецът е търпял в продължение на 4 месеца след инцидента в резултат на травматични увреждания на много области от тялото-счупени ребра,лопатка и ключица. Освен силните болки ищецът е имал и частична ,макар и краткотрайна загуба на памет.Всичко това и невъзможността да се самообслужва е причинило и силен психически дискомфорт ,както и основателни притеснения и страхове относно това дали ще успее да се възстанови в степен да може да работи и да се грижи за семейството си. Полученото дифузно мозъчно увреждане е наложило консервативно лечение в ОАИЛ и в последствие е станало причина за поява на симптоми на епилепсия с посттравматичен генезис.Това състояние е с неясна прогноза към момента и изисква регулярни медицински прегледи и постоянна терапия.Свързано е с риск от припадъци,които дори и при правилно лечение могат да настъпят,провокирани от редица външни фактори.Това посттравматично състояние към момента създава допълнителни притеснения за ищеца поради неясната и несигурна прогноза за развитието на процеса и пълното му възстановяване.Отделно от това е свързано с висока степен на опасност и риск с оглед работата му като лекар ортопед – травматолог ,която предполага и оперативна дейност. Съобразявайки горните факти и обстоятелства,възрастта на ищеца – на 50 години към момента на инцидента и отражението на същия върху ежедневието,социалните контакти,трудовата активност и психиката на същия,съдът счита,че размера на дължимото обезщетение следва да се определи на 300000,00лв. Разгледано по същество на базата на събрания по делото доказателствен материал,възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца ,намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД,се явява неоснователно. Съдът приема за основателно твърдението на ответната страна,че увреждането е съпричинено от действията на ищеца,който управлявайки мотоциклета си е участвал в пътния инцидент.С оглед установеното от експертизата местоположение на съприкосновението между двете МПС,а именно в лявата лента на пътя,съдът приема,че ищецът преди зоната на кръстовището е предприел маневра изпреварване при налична пътна маркировка М1 указваща забрана за изпреварване.Действително в зоната на самото кръстовище пътната маркировка е прекъсната /М3/,но това е само за нуждите на навлизащите и излизащите във пресечката вляво от главния път по посока на движение на процесните МПС участници в движението.Т.е.действията на ищеца като участник в движението са противоправни по смисъла на чл.43 т.1 от ЗДвП,съгласно която разпоредба изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош,е забранено, когато разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение.В случая забраната за изпреварване следва от характера на пътния участък – кръстовище,който е свързан с ограничена видимост и повишена опасност и нарушение на правилата на пътната маркировка указваща изрично забрана за изпреварване. Защитата на ищеца възразява,че от негова страна е предприето изпреварване,което възражение съдът не приема за правдоподобно, съпоставяйки скоростта на движение на двете МПС към момента на сблъсъка и мястото на същия.Съпричиняване от страна на ищеца е налице,тъй като ако същият се е движел в крайно дясно в лентата за движение съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.1 от ЗДвП би могъл да предотврати настъпването на инцидента заобикаляйки отдясно движещия се пред него автомобил. Степента на съпричиняване съдът определя на 30% ,поради което определеното погоре обезщетение в размер на 300000,00лв.,следва да се намали с 90000,00лв.,като при това положение ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 210000,00лв.,като за разликата до 500000,00лв.,или за сумата от 290000,00лв.иска като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 20.05.2024г.до окончателното й изплащане.Ответната страна оспорва иска за присъждане на лихва за забава по съображения за неоснователност на главния иск и евентуално оспорва началната дата,от която насетне лихвата се дължи.Не излага съображения във връзка с оспорването на началната дата,нито сочи друга такава.Поради това съдът приема оспорването за бланкетно и неоснователно. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички присъдени суми, следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1, 95583 лева за 1 евро. По разноските: Двете страни претендират присъждане на деловодни разноски. Ищецът е сторил разноски по водене на делото в размер на 12739,39евро,от които следва да му бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 5350,54 евро. Ответната страна претендира разноски посочени в списък по чл.80 от ГПК в размер общо на 695,79 евро. С оглед изхода на делото:при заявена искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 255645,94евро и отхвърлена част от нея в размер на 175138,75 евро,ответната страна има право на разноски пропорционално определени на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 476,67евро. Адв.Г. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.Представен договор за правна защита и съдействие,от който се установява, че на ищеца е предоставена безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е основателно.Следва да се присъди възнаграждение в размер на 13050,00 лв./ 6 672,36 евро,определено при условията на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.) върху уважената част от исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди от 210000,00лв. Водим от горното, съдът