Решение № 1278 от 17.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 934/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 3884 от 19.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 6976/2021 год. по описа на Софийски градски съд, I-25 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на В. В. С. сумата от 6 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 2 500 лева – имуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършени престъпления по чл. 172а, ал.1 НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК по досъдебно производство № 5130/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 52527/2016г. по описа на СРП, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.03.2021 год. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно до 30 000 лева за неимуществените вреди и до 6 000 за имуществените вреди. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 380.14 лева, съразмерно с изхода на спора. Решението е обжалвано от ищеца В. В. С. в отхвърлителните части. Правят се оплаквания, че в обжалваната част досежно неимуществените вреди решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, което е занижено и не е в състояние да обезщети в цялост преживените от ищцата вреди. Не е съобразено обстоятелството, че е налице пълен срив на личния и професионален живот на ищеца, както и че взетата мярка за неотлонение „подписка” е причинила значителни неудобства, с оглед работата му. Досежно имуществените вреди се твърди, че неправилно съдът е намалил поради прекомерност заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар, като не е съобразил правната и фактическа сложност на цялото наказателно производството и извършените по него процесуални действия от страна на защитниците на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете до пълните размери. Претендира разноските по делото. Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен и отново не е съобразен с практиката. Оспорват се изводите на съда по дължимостта и размера на претендираното адвокатско възнаграждение в наказателния процес. Моли за отмяна решението в осъдителните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното: Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищеца В. В. С. излага в исковата си молба, че на 13.12.2018 г. бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления - по чл.172а, ал.1 от НК /използване по друг начин на чужд обект на авторско право/ и две престъпления по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК /ползване на неистински частни документи – 2 броя декларации/, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“. Твърди се, че на 23.01.2019 г. в СРС бил внесен обвинителен акт по посочените обвинения, по който било образувано НОХД № 1517/2019 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, като разпоредителното заседание било проведено на 21.03.2019 г., след което били проведени още 6 съдебни заседания. Поддържа, че с Присъда от 10.06.2020 г. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.172а, ал.1 от НК и признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК. В резултат на подадена въззивна жалба от него и протест от прокурора, било образувано ВНОХД № 4043/2020 г. по описа на СГС, по което с Определение от 27.11.2020 г. съдът прекратил делото и го върнал на първоинстанционния съд за администриране на допълнението към протеста и допълнението към въззивната жалба, съгласно изискванията на чл. 321 НПК. След администриране на жалбата и протеста било образувано ВНОХД № 269/2021 г. по описа на СГС, по което с присъда № 260023 от 12.02.2021 г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо това постановил нова, с която признал за невинен и оправдал ищеца по повдигнатото обвинение по чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и потвърдил присъдата в оправдателната и част, като Присъдата влязла в сила на 02.03.2021 г. Поддържа, че във връзка с незаконното обвинение претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно напрежение от воденето срещу него на наказателно преследване за престъпления, които не е извършил, ежедневен дискомфорт, затруднения в упражняването на трудовата дейност, поради постоянните мисли за това. Живеел непрекъснато в страх, че ще бъде осъден и ще лежи в затвора, тъй като за двете престъпление се предвиждало наказание лишаване от свобода. Не искал да излиза от вкъщи и трудно се организирал да ходи на работа. Изпитвал страх, унижение, безпокойство, притеснение, които не е забравил и до днес. Преди всяко открито заседание не можел да спи. Явявал се във всички заседания, тъй като искал да докаже, че е невинен. Многобройните заседания затруднявали изпълнението на трудовите му задължения, налагало се да обяснява на колегите си за причините за отсъствията му и за закъсненията, което го поставяло в неудобна ситуация. Престанал да живее в хармония със себе си. Ищецът поддържа, че е обществена личност, като професионално се занимава с организиране на концертни събития, включващи участието на едни от най-именитите български изпълнители. Като свидетели по делото били призовани известни български изпълнители, поради което мълвата за воденото срещу него наказателно производство се разнесла и голяма част от гилдията узнала за това. Информация за делото се появила и в интернет медии. Бил подложен на психически тормоз от колегите си в музикалната сфера, които често подмятали груби шеги по негов адрес, започнали да го наричат „престъпник“ и „измамник“, подлагали под съмнение професионалната му експертиза и моралът му. Започнал да губи клиенти и приятели, като някои от тях престанали да отговарят на позвъняванията му, не се отзовавали на предложенията му за работа. Авторитетът му на професионалист в гилдията бил сринат, пострадало доброто му име, което дълги години градил в конкурентната среда на артистите в музикалния бранш, загубил дългогодишни приятелства. По указание на наблюдаващия прокурор по делото му била снета полицейска регистрация в сградата на СДВР, при която изпитвал унижение, срам, дискомфорт, като и към момента продължавал да изпитва притеснения, че името му фигурира в тези регистри. В тази връзка моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата от 6 000 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатени в наказателното производство разноски. Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил исковете, като твърди, че е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон. Отделно от това ищеца не е претърпял твърдените вреди в посочените интензитети, както и че продължителността на наказателното производство е била кратка. Оспорва и дължимостта на възнаграждение в наказателното производство. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли исковете. Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната: Не се спори, че с Постановление за привличане на обвиняем от 11.12.2018 г., предявено на 13.12.2018 г. по досъдебно производство № 5130/2017 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 52527/2016г. по описа на СРП ищецът В. С. бил привлечен като обвиняем по три обвинения – за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК и две престъпления по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК, като спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. На 23.01.2019 г. в СРС бил внесен обвинителен акт по посочените обвинения, по който било образувано НОХД № 1517/2019 г. по описа на СРС, по което разпоредителното заседание било проведено на 21.03.2019 г., след което били проведени още 6 съдебни заседания, а с Присъда от 10.06.2020 г. постановена по делото бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 172а, ал.1 НК и признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 НК. По поданена въззивна жалба от него и протест от прокурора, било образувано ВНОХД № 4043/2020 г. по описа на СГС, но с Определение от 27.11.2020 г. съдът прекратил делото и го върнал на първоинстанционнния за администриране на допълнението към протеста и допълнението към въззивната жалба, съгласно изискванията на чл. 321 НПК. След администриране на жалбата и протеста било образувано ВНОХД № 269/2021 г. по описа на СГС, по което с Присъда № 260023 от 12.02.2021 г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо това постановил нова, с която признал за невинен и оправдал ищеца по повдигнатото обвинение по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК и потвърдил присъдата в оправдателната и част, като същата влязла в сила на 02.03.2021 г. Установява се, че в досъдебното производство е приключило в рамките на законоустановения срок, като следствени действия с участието на обвиняемия не са извършвани, освен предявяването на обвинението и разпитът му. По първоинстанционното дело са проведени освен разпоредителното заседание, още 7 открити съдебни заседания, а във въззивното производство – едно, като ищецът е участвал в 6. От писмо вх. № 47563/26.07.2022 г. на ГДНП е видно, че в „Картотека полицейска регистрация“ – документален информационен фонд на ГДНП за ищеца към 20.07.2022 г. са установени данни за извършена полицейска регистрация № 6265/21.02.2019 г., извършена в СДВР, за деяние по чл. 316, вр. чл. 309 НК – използване на неистински документ по ДП № 5130/2017г. на СДВР. Тази регистрация е снема със Заповед от 12.12.2022 год. на ГД”НП”. По делото е прието заключение на съдебно-психологична експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните и от което се установява, че по време на наказателното производство ищецът В. С. е достигнал състояние на депресивен епизод, чиито симптоми до момента са редуцирани, но не компенсирани с прием на медикаментозна терапия, назначена от специалист-психиатър. Към момента на изследването симптомите на депресивното разстройство са редуцирани, като са налични резидуални /остатъчни/, за които той продължава прием на медикаментозна терапия. Налице са остатъчни симптоми на тревожност и подтиснатост, които кумулират в психиката му, като продължава да приема лекарства. Травматичното събитие е довело до изчерпване психичните ресурси и функционален срав, което е довело от симтомообразуване и нозология /формиране на патология на болестен процес/ с отключване на депресивен епизод. Към момента на изследването се установяват невротично-афективни феномени, които към момента не достигат клинични изяви, но продължават да кумулират в психиката. Същите не са дезактуализирани напълно на фона на актуален прием на медикаментозна терапия. Пред първоинстанционният съд са разпитани трима свидетели. От показанията на И. Г. се установява, че познава ищеца от 2005 г. в качеството си на журналист, като му бил препоръчан от певицата М. И., която била очарована от него, от неговите знания и творчество. Разбрал за воденото срещу ищеца наказателно производство от колега журналист, през 2019 г., а от статия в столичен ежедневник пък разбрал, че С. е осъден, като последния му споделил, че е огорчен. В музикалната гилдия също се разчуло за делото. Изпълнители, с които ищецът работел преди, се отдръпнали от него. Ищецът отслабнал с над 20 кг., изпитвал страх, не бил предишния весел човек. Преди бил душата на компанията, бохем, ларш. Занимавал се с издаването на компакт-дискове на стари златни песни, популяризирал ги в негови предавания и концерти. В последните 3-4 години имало голям отлив заради лошата му репутация. Изпълнители го напуснали и не издавал дискове. Социалните му контакти били намалени, станал труден за общуване. Споделил на свидетеля, че взема антидепресанти. През 2019-2020г. ищецът се занимавал с организиране на концерти. Свидетелката П. П., колега на ищеца установява, че забелязала промени при него – затворил се в себе си, изгубил усмивката си, бил тъжен, отслабнал. През сълзи казал, че бил оклеветен, изгубил желание за работа. В социалните медии се появила информация за воденото против него наказателно преследване. Певците се отдръпнали от него, работата му намаляла. Ищецът бил смазан от това, че в полицията се отнесли с него като с престъпник. Преди това бил много добър организатор, обединявал певците. В момента бил водещ на предаване в телевизия и също организира концерти, но някои от певците се преместили при друг издател. Свидетелката А. Я. познава ищеца от 3-4 години и той споделил за воденото срещу него наказателно производство, като бил притеснен, стресиран, често я питал може ли да го вкарат в затвора за такова нещо. Майка му разбрала за обвиненията от призовки, които получавали на адреса си, което разстроило ищеца. Вестниците пишели, че е мошеник, измамник, като това продължавало и през 2022 г. Хората от неговите среди се отдръпнали, отслабнал. Казал, че преди съдебните заседания пие успокоителни. При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищцата в извършване на три престъпления - по чл.172а, ал.1 от НК и две престъпления по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия, която пък е била протестирана пред въззивния съд. С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатите срещу ищецът обвинения и постановените оправдателни присъди от съдилищата. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането. При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания. В настоящият случай се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по повдигнатото обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство. Ищеца работел в музикалната сфера и воденото наказателно производство е било във връзка с това му занятие, като са били поставени под съмнение професионалните качества. Отделно от това наказателното производство срещу него било широко разгласено в медиите и то начин, негативен за него. Това е създало значителни притеснения на ищеца, изнервило го е, чувствал страх и безпокойство, накарало е негови познати и клиенти да се отдръпнат, а той самия се е затворил в себе си. Производството е повлияло и на социалния живот. Той вече не е биа весел и жизнерадостен. Репутация му била накърнена. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се ценят тъй като са придобити въз основа на лични впечатления. При определяне на обезщетението също така следва да бъде отчетено, че спрямо ищеца е била взета най леката мярка за неотклонение – „подписка“, както и че производството е приключило в разумен срок. Не се установи марката за неотклонение да е възпрепятствала ищеца от изпълнение на работните му задължения, в каквато насока са изложени твърдения в жалбата на ищовата страна. Снемането на полицейската регистрация е административен акт, като забавата не е причинила вреди на ищеца. Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето през което се е водило наказателното производство /2 години и 4 месеца/, социално- икономическата обстановка в страната към 2021 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 6 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, заедно със законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила до окончателното изплащане. По претенцията за имуществени вреди съдът приема следното: Съгласно ТР №1/11.12.2018 год. по т.д.1/2017 год. на ОСГК на ВКС, изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. В настоящия случай от събраните пред първоинстанционният съд писмени доказателства се установява, че за защита в рамките на воденото досъдебно производство, ищеца е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, което съдът приема за прекомерно с оглед правната и фактическа сложност и извършените процесуални действия, и същото следва да се редуцира до сумата от 600 лева, определена съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. В производството пред Софийския районен съд ищецът е заплатил общо сумата от 4 500 лева. Настоящият състав след като съобрази извършените от защитника процесуални действия - участието му в шест открити съдебни заседания, от които процесуални действия са извършвани фактически в четири, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, приема, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано до сумата от 1 000 лева за защитата по двете обвинения, определено съгласно чл.13, ал.3 от Наредбата. Също така в производството пред въззивната инстанция ищецът е заплатил за изготвяне на въззивна жалба и допълнение към нея срещу осъдителната част на присъдата и защита по нея за престъплението по чл.316, вр. чл. 309, ал.1 НК адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, а за изготвяне на писмени възражения против допълнение към протеста относно оправдателната част на присъдата за престъплението по чл.172а, ал.1 НК и защита по тях пред въззивната инстанция е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Настоящият състав приема, че въззивното производство не се е отличавало с фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание, поради което заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде редуцирано до сумата от 900 лева, съгласно чл.13, ал.3, вр. ал.1, т.2 от Наредбата. Така имуществените вреди, които ищецът е претърпял в причинна връзка с незаконното обвинение, изразяващи се в направени разходи за платени адвокатски възнаграждения в хода на наказателното производство са в общ размер от 2 500 лева и в този размер искът е основателен. Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено. При този изход на спора пред въззивния съд страните не си дължат разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива. По изложените съображения, Софийски апелативен съд