Решение № 14961 от 26.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18555/2024 г.

№ 20241110118555 по описа за 2024 година Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД. Ищецът “ДЗИ-ОЗ“ ЕАД твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 213.67 лева по застраховка „Каско“- застрахователна полица № 440221213007026/1/11.03.2021 г. и образувана при него щета № 440121213045279 за посочените в исковата молба вреди (предна и задна леви гуми и предна и задна леви джанти) на автомобил „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС, по повод на настъпило ПТП на 12.12.2021 г. в кв.„Враждебна“, ул.„25-та“, срещу №5. Поддържа, че причина на ПТП-то е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че СОа е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината за да осигури безопасността на движението на МПС-та и пешеходци. Поддържа, че с плащането на обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати 228.67 лева(с включени 15 лева ликвидационни разходи), ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 02.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските. Ответникът СОа е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е представил писмено отговор, с който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП-то и размера на твърдяните вреди. Заявява, че по делото липсват доказателства за скоростта на движение на автомобила към момента на ПТП-то. Поддържа, че няма снимков материал към съставения Проткол за ПТП. Твърди, че по делото липсват както и каквито и да било доказателства, установяващи наличието на дупка по пътното платно и разположението на процесния автомобил(съответно неговата част) в точно тези дупка. Заявява, че е налице съпричиняване от водача на МПС-то. Претендира разноски. Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: По делото се установява от Автомобилна застрахователна полица „Каско+“ № 440121213045279/19.04.2021 г., обективираща сключен между ищеца “ДЗИ-ОЗ“ ЕАД и С. Л. К., че ищеца се е задължил да заплати на собственика на автомобил „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС застрахователно обезщетение до 7999 лева при настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са общите условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 15:32 часа на 19.04.2021 г. до 23.59 часа на 18.04.2022 г. От представения Протокола за ПТП № 1824516/12.12.2021 г., съставен от Асеновмладши автоконтрольор при ОПП-СДВР се установява по делото, че на 12.12.2021 г. водачът С. Л. К. на автомобил „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС, управлявайки същия се движи в кв. „Враждебна“ по ул.“25-та“ от ул.“4-та“ към ул.“2-ра“ и срещу №5, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. От ПТП-то се установява, че видимите щети на автомобила са - предна лява гума с джанта и задна лява гума с джанта. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща за съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото и причинените вреди на автомобила. В протокола е отразено, че същия е съставен по данни на водача на лекия автомобил, но в него изрично е удостоверено, че контролния орган е изготвил същият въз основа на докладна записка, като е изготвил и схема в съставения от него протокол. По делото не се обори от ответника материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, поради което съдът приема, че водача на автомобил „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, като на автомобила при реализиране на ПТП-то видимо са причинени вреди - предна лява гума с джанта и задна лява гума с джанта. Приложено е по делото Уведомление за щета № 44012132136320/13.12.2021 г. по полица № 440121213045279/19.04.2021 г., от които се установява, че на 12.12.2021 г. е настъпило ПТП, при което автомобил „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС по време на движение е попаднал в дупка на пътното платно. От представената по делото Опис-заключение по щета 44012132136320/13.12.2021 г. и Калкулация по претенция 44012132136320/13.12.2021 г. се установяват следните вреди по автомобил „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС – гума предна лява Barum Polaris 3 245/40/18 дот. 30.17 г. 4.00 мм.; джанта-лята, предна лява; гума задна лява Riken snow 245/40/18 дот.32.20 г. 5.50 мм и джанта-лята, задна лява. От приложените по делото Ликвидационен акт от 10.01.2022 г. и Платежно нареждане № FT22011060091156/11.01.2022 г., че ищеца е заплатил на собственика С. Л. К. на процесното МПС „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС, сумата от 83.83 лева, представляваща стойността на обезщетението на увреденото МПС. Представена е по делото и Регресна покана (с изх.№ О-92-3403/11.03.2022 г.) от ищеца, адресирана до ответника и връчена на последния на 16.03.2022 г., видно от обратната разписка. От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен материал се установява, че вредите на процесния автомобил по съставения опис при ищеца съответстват на механизма на ПТП, описан в Протокола за ПТП № 1824516/12.12.2021 г. и Уведомлението от 13.12.2021 г., поради което е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените вреди на автомобил „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС. Установява се по делото от заключението, че размера на вредите на процесния автомобил, изчислен към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени е 213.67 лева и с включените ликвидационни разноски от 15 лева е 228.67 лева. По делото е разпитан свидетеля С. Л. К., чиито показания съдът възприема, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и възпроизвеждат лични възприятия. Свидетелят сочи, че е управлявал автомобил „БМВ“ и в кв.„Враждебна“ малко преди да се стъмни, като е валяло дъжд и пътя е бил покрит с вода е попаднал в дупка и е спукал редна и задна леви гуми. Заявява, че дупката (дълбока и с остри ръбове) е била необезопасена и несигнализирана. уврежданията са били на предна лява гума и на задна лява гума. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ процесния застрахователен риск; възлагането на определена работа от СОа на друго лице – нейни служители и работници; настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на СОа – бездействие, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране на дупка на пътното платно, с която работа причинените на МПС-то вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. чл. 213, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща. От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищеца е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП – СОа е възложил да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за бездействията на тези лица. Общината като признато от правото за юридическо лице (чл. 136, ал. 3 от КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица, но носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа, без да е необходимо да е установено кой конкретно измежду работниците и служителите е причинил тези вреди (в този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС). По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – собственикът на автомобил „БМВ 525 Д“, с рег.№ СА 0767 ТС е съществувало по аргумент от чл. 399 от КЗ действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, въз основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от увреждане на собственото на застрахования МПС, противно на наведените от ответника възражения. В срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – 12.12.2021 г., за което застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. В резултат на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Неоснователно се явява и твърдението на ответника, че от събраните по делото доказателства механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди, не са били доказани. Липсата на протокол за ПТП и неуведомяването на органите на МВР за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за ПТП и извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието, не обуславят извод за недоказване на обстоятелствата около настъпването и механизма на ПТП. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 ЗДвП. По аргумент от противното от чл. 125, т. 8 ЗДвП и чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Изключение представляват случаите, при които МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, каквито твърдения и доказателства в случая липсват. В допълнение, следва да се отбележи, че действително, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато обаче фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В този смисъл, дори да е бил съставен протокол за ПТП, то той не би се ползвал с формалната и материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като досежно това обстоятелство той би имал характера само на частен документ. Механизмът на ПТП подлежи на доказване с всички допустими доказателства по ГПК, а в конкретния случай безспорно е установен със събраното гласно доказателство и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и потвърдени и от приетата по делото съдебноавтотехническа експертиза. От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, което е компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че щетите, получени в по автомобила са в причинноследствена връзка с процесното ПТП. В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата. Въпросният пътен участъккв.„Враждебна“, ул.“25-та“ е собственост на СОа съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Общината, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да управлява имоти и вещи общинска собственост, в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от ЗП, общината е длъжна да осъществи ремонта и поддържането на общинските пътища. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Съобразно чл. 13 ЗДвП, СОа е била задължена да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението. По делото не бе проведено обратно доказване, т.е. че дупката се намира(ПТП-то да е станало) на място, извън общинската пътна мрежа. В случая бездействието на последните по необезопасяването и необозначаването на дупката на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Предвид тези правни съображения съдът намира, че ищеца има основание за суброгация в правата по чл. 49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника. Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 от ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ/отм./ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума - максималния размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 203, ал. 1 от КЗ/отм./. Предвид това дължимото обезщетение следва да се прецени на база средни пазарни към датата на ПТП-то цени без коефициент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се отчита овехтяването обезщетението би било под размера на вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентираният му размер, поради което съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно размера на изплатеното обезщетение. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно, доколкото се твърди, че препятствието е следвало да бъде избегнато от водача и че същият се е движил с несъобразена скорост. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника. По довода на ответника, че водача на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че именно ответникът е следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените от него обстоятелства, като в настоящия случай липсват данни за такова поведение на водача.В тази връзка пълно и главно не се установява поведение на водача на увредения автомобил, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП, доколкото за него няма задължение да се съобразява с препятствия, които не са видими, както и не се установи водачът на увредения автомобил да е управлявал същия с превишена или несъобразена скорост. По делото се доказа от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че размера на причинените вреди по средни пазарни цени към деня на настъпване на събитието е в размер на 228.67 лева, поради което искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 116.92 евро (равностойността на 228.67 лева), с включени 15 лева ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.04.2024 г., до окончателното й изплащане. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдена сумата от 341.52 евро (равностойността на 668 лева), представляваща разноски за държавна такса от 50 лева, депозит за вещо лице от 400 лева, свидетел от 50 лева и адвокатско възнаграждение от 168 лева. По изложените съображения Софийски районен съд