Решение № 155 от 6.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 573/2025 г.

Производството по настоящото гр.д.№573/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образуван административен адрес гр. представлявана от Кс която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Об че ищецът К. А. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор: 24367.12.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. обл., находящ се в с.Д“, с номер по предходен план: 012001, с площ: 1043 кв.м. (хиляда четиридесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията: „земеделска “, начин на трайно ползване: „пасище“, категория на земята: 7, при граници (съседи): 24367.12.310, 24367.12.2, 24367.13.374, по силата на чл.92 от ЗС, въз основа на давностно владение по смисъла на чл.77, ал.1, предл. второ ЗС във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС. В исковата молба се твърди, че през 1991г. К. С. и неговата съпруга са изградили вила върху парцел в с.Дъбрава, собственост на неговата тъща, като имотът, върху който е изградена вилата на К. С. и неговата съпруга е с идентификатор 24367.12.213. Твърди се, че съседен на имота с идентификатор 24367.12.213 е процесният по делото имот с идентификатор 24367.12.1, като двата имота са разделени само от един полски път между тях. Твърди се, че от 1991г. С. започнал да владее и стопанисва и процесния поземлен имот, като го владее от пролетта на 1991г. до днес явно, необезпокоявано и непрекъснато. Навежда се, че при справка в КАИС ищецът установил, че имотът е актуван като общинска частна собственост, с начин на трайно ползване „пасище“, което поред ищеца не отговаряло на обективната истина. Твърди се, че на 14.11.2024г., с цел да се установи фактическото положение на спорния имот, ищецът подал Заявление с входящ номер ОС-0219-17/14.11.2024г. за липса или наличие на акт за общинска собственост, като получил Удостоверение с изходящ номер 247/27.11.2024г., с което го уведомяват, че процесният поземлен имот съгласно чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е публична общинска собственост. Твърди се, че от 1991г. ищецът започнал да засажда в имота бостан (диня и пъпеш), като през 2008 година засадил лозя, а от 2008г. до момента на предявяване на исковата молба имотът се ползвал само и единствено като лозе, като има засадени и няколко овощни дръвчета по края (круша, череша и др.). Твърди се, че в имота никога не са отглеждани основни фуражи, които да служат за изхранване на преживни животни. Навежда се, че имотът е заграден с циментови и дървени колци, за които е захваната на 1 места мрежа, на места бодлива тел, на места клони от бодливи храсти (драки), като до имота нямат достъп селскостопански животни. Излага се, че местността, в която се намира имотът „Ников рид“, е пустееща местност, като в радиус от 200 - 300 м. няма никакви постройки, освен къщата на ищеца, както и няма непосредствени съседни вили или сгради. Излага се, че описаните действия от страна на ищеца изпълват фактически съдържанието на правото на собственост, придобито чрез давностно владение. Оспорва се процесният имот да представлява „земя, останала след възстановяването на правата на собствениците“. Оспорва се процесният имот да е внасян в ТКСЗ или друго подобно образувание. Твърди се, че имотът не е отнеман и включван в кооперативното земеползване, поради което не попада в обхвата на земеделските земи, чиято собственост подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Оспорва се за процесния имот да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Оспорва се процесният имот да попада в обхвата па Протоколно решение №3/25.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №РД 10-121/28.07.2008г. Оспорва се процесният имот да е с начин на трайно ползване „пасище“. Твърди се, че имотът никога не е използван за пасище и не отговаря на обективните критерии за пасище. Твърди се, че поземленият имот не може да се класифицира като земеделска площ, която се ползва постоянно, за пет или повече години, за отглеждане на тревни фуражни култури чрез култивиране (засяване) или чрез естествено самозасяване и не е включена в сеитбообората на стопанството съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба №5 от 10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Навежда се, че в района на поземления имот не е налице регистриран животновъден обект в съответното землище. В отговора на исковата молба ответникът О оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот с идентификатор №24367.12.1, като е придобила правото на собственост върху него по силата на закона. Твърди се, че за имота, предмет на разглеждане в настоящото производство, е съставен Акт за публична общинска собственост №14291 от 21.11.2024г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, с вх.№7267 от 03.12.2024г., акт №44, том XXV, дело №3613/2024г., имотна партида 93043, с посочено основание за придобиване чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7, чл.59, ал.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Навежда се, че с Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „гр.Благоевград, са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13 от 2007г./, за, землище на с.Д, съгласно Приложение №1 към раздел I, т.1 от протоколното решение. От Приложението се установявало, че комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила процесния имот като такъв по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ – същият е посочен под номер №428, имот с №12001, с площ от 1.043 дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера, начин на възстановяване – в съществуващи стари реални граници. Навежда се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ общинска собственост стават земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени в законните срокове. В случая видно от решението на комисията по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, процесният имот е включен във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост по силата на закона. Твърди се, че имотът е с начин на трайно ползване: Пасище, поради което за него важи забраната по чл.7, ал.1 от ЗОС за придобиването му по давност. Посочва се още, че имотът с идентификатор № 24367.12.1 е част от масив 12, включен в списъка за общо ползване по Приложение №1 към Решение №48 по Протокол №3 от 25.02.2022г. на О за определяне на пасища, мери и ливади за общо и индивидуално ползване от ОПФ за всички 26 землища на територията на Община Благоевград за 2022г. Навежда се, че с оглед разпоредбите на чл.19, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, процесният имот е общинска собственост, като предвид предназначението на земята - пасище, същият е публична общинска собственост и служи за задоволяване на обществения интерес. Твърди се, че с Решение №70 по …./23.02.2024г. на Об, ведно с Приложение №1, 2 процесният имот е разпределен за индивидуално ползване на основание чл.37и, ал.1, ал.2 и ал.6 от ЗСПЗЗ, въз основа на което е съставен Протокол от 30.04.2025г. за разпределяне на пасища, мери и ливади от ОПФ на Община Благоевград от Комисия, назначена със Заповед №81/21.03.2024г. на Кмета на Общината. Твърди се, че за процесния имот публична общинска собственост, О е предприемала действия през годините в качеството си на собственик, манифестирайки своята собственост, извършвайки действия на управление и разпореждане с имота. Отделно от изложеното се твърди, че съгласно чл.6 от Закона за собствеността, редакция от 1951г. до 1990г., държавни са имотите, които нямат друг собственик, като по силата на чл.6, пр.2 от ЗС е станал държавна собственост, което изключва приложното поле на придобивната давност поради забраната на чл.86 от ЗС /дв., бр.92/1951г./. Навежда се, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1991г. до настоящия момент, то в негова полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това. В съдебно заседание ищецът К. С. се явява лично и с адв.Г. М., който поддържа иска и моли за уважаването му. В съдебно заседание ответникът Община Б…. се представлява от юрк.Н… К., която оспорва иска като неоснователен и недоказан. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното от фактическа страна: От заключението на вещото лице инж.В по изготвената съдебно-техническа експертиза и приобщените писмени доказателства се установява следното: От направената проверка в отдел „Г, Архива на Общинска администрация Благоевград се установява следното: ЕТК от 1985г. е създадена по фотограметричен метод от аерофотоснимки, план на летене от 1980- 82г., в координатна система 1970г., като районът на СТЕ попада в картен лист в М 1:5000 – К-9-43 /177/ и към 1980-1982г. не попада в блок обработваема земя на ТКЗС/ДЗС, а попада в терен необработваема земя, показан с условен знак за „пасище, мера“, заключен между един полски път и масив нива, ограничен с точкова линия /Приложение №1/. Картата на възстановената собственост представлява сбор от три отделни карти /планове/ по възстановяване на бивши земеделски и горски земи /имоти/: А. Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ за бивши земеделски земи; Б. План за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ за бивши земеделски земи; В. План за възстановяване на горите и земите от горския фонд /Горска карта/. А.Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея за землище с.Д, е изработена след идентифициране и показаните на място граници по обявен в ДВ.бр.47 от 10.06.1994г. график за съвместно уточняване границите на земеделските земи и е приета от приемателна комисия с Протокол №52 от 03.05.1997г., като тя не е подлежала на публикуване в ДВ. Приетите карти в СРГ се обнародват в ДВ, след изменения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, публикувани в ДВ бр.122 от месец декември 1997г. След тези изменения в ДВ бр.107 от 11.09.1998г. е обявен нов график за съвместно уточняване границите на земеделските земи. Б.Проекто-плана за земеразделяне в нови реални граници е обявен в ДВ бр.27 от 31.03.1994г. Одобреният коригиран План за земеразделяне е обявен в ДВ бр.51 от 24.06.1994г. Въвод във владение на имотите от одобрения ПЗ е извършен по обявен график в ДВ бр.73 от 09.09.1994г. Частични изменения на одобрения ПЗ и съответно въвод във владение по тези изменения са публикувани в ДВ бр.49 от 25.08.1999г. В.Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд е обявен в ДВ бр.71 от 29.08.2000г. с даден срок за писмени възражения от 14 дни. Към годината на приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /1991г./ за района на СТЕ не съществуват предпоставки за възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, видно от Едромащабната топографска карта /ЕТК/ от 1985г., с данни в нея от 1980 1982г., тъй като имотите попадат в пасище, мера, без граници. Установява се, че за процесния имот няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на 3 собственост. Няма данни имота или част от него да е принадлежал на частно лице, което да го е внесло в ТКЗС. Към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС в официалния вид на картата т.нар.ferma /сега zem-файл/ - 04.09.1998г., за землище с.Д в масив №12 по КВС, присъства процесния имот ….– пасище, мера, записан по начин на възстановяване – в нови реални граници, т.е. с план за земеразделяне, Стопанисван от Общината – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /тониран в сиво на Приложение №9/. При действието на КВС на този етап, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на комисия, назначена със Заповеди №РД-10-079/13.06.2008г. и №РД-10- 111/25.07.2008г. на Директора на ОДЗ Б са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ за всички землища в Община Благоевград, които да бъдат предадени като остатъчен фонд земеделска земя на Община Благоевград. В Приложение №1 към раздел I, т.1 от това протоколно решение, в частта за землище с.Д, по пореден №428, присъства имот №012001, пасище, мера, от 1.043 дка. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10- 21/28.07.2008г. на Директора на ОДЗ Благоевград. За цялата неурбаницирана територия на землище с. общ.Благоевград, има одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /КККР/ със Заповед №РД-18-146 от 13.03.2019г. на ИД на АГКК, влязла в сила от деня на публикуване на заповедта в ДВ. В КК за неурбанизираната територия имотите от КВС присъстват без промяна на техните граници, местоположение и площ. В КК имот №012001 по КВС присъства като поземлен имот с идентификатор 24367.12.1, с площ от 1043 кв.м., местност „записан по начин на възстановяване – в нови реални граници /с план за земеразделяне/, с НТП – пасище, мера, записан на Община Благоевград по документ - Заповед №РД-10-21/28.07.2008г. на Директора на ОДЗ Благоевград. На 14.11.2024г. Илина Динева е подала в Община Благоевград Заявление вх.№ОС-0219 17/14.11.2024г. с искане да й бъде заверена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 24367.12.1, с площ от 1043 кв.м. Издадено й е Удостоверение №247/27.11.2024г., че посоченият имот е публична общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. С Акт за публична общинска собственост №14291 от 21.11.2024г. е актуван като общински, на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 /придобит по закон/, чл.59, ал.1, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, поземлен имот с идентификатор: 24367.12.1, представляващ поземлен имот 1, кадастрален район 12, ЕКАТТЕ 24367, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Дъ, одобрени със Заповед №РД-18- 146/13.03.2019г. на ИД на АГКК, адрес – с.Д“, с номер по предходен план: 012001, с площ: 1043 кв.м. (хиляда четиридесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията: „земеделска “, начин на трайно ползване: „пасище“, категория на земята: 7, при граници (съседи): 24367.12.310, 24367.12.2, 24367.13.374. Процесният имот с идентификатор № 24367.12.1 е част от масив 12, включен в списъка за общо ползване по Приложение №1 към Решение №48 по Протокол №3 от 25.02.2022г. на за определяне на пасища, мери и ливади за общо и индивидуално ползване от ОПФ за всички 26 землища на територията на Община Благоевград за 2022г. С Решение №70 по Протокол №3/23.02.2024г. на О ведно с Приложение №1, процесният имот е разпределен за индивидуално ползване на основание чл.37и, ал.1, ал.2 и ал.6 от ЗСПЗЗ, въз основа на което е съставен Протокол от 30.04.2025г. за разпределяне на пасища, мери и ливади от ОПФ на Об от Комисия, назначена със Заповед №81/21.03.2024г. на Кмета на Общината. Резултатите от извършения от вещото лице оглед на място са отразени в Скица-Приложение №15 към експертизата. С плътни черни граници и условен знак за паянтова ограда са показани границите на заградения и ползван от ищеца имот на място с площ от 1245 кв.м., от което е видно, че това, което се ползва на място не е само част от процесния имот №24367.12.1, а се разпростира върху други съседни имоти, както следва: - тонирана в зелено е площта от 161.99 кв.м., която се ползва от ищеца от имот №24367.13.1 – пасище, мера на 4; - тонирана в лилаво е площта от 271.27 кв.м., която се ползва от ищеца от имот №24367.13.374 – полски път на Община Благоевград; - тонирана в жълто е площта от 855.73 кв.м., която се ползва от ищеца от имот №24367.12.1 – пасище, мера на тонирана в синьо е площта от 10.47 кв.м., която се ползва от ищеца от имот №24367.12.2 – нива, възстановена по ЗСПЗЗ на трети лица. С червени линии са показани приблизително границите на реално ползвания от ищеца на място имот, която представлява лозе от 9 бр. реда, с площ от 500 кв.м. /Приложение №16/, а останалата част е „пасище с храсти“. Вещото лице е приложило сателитна снимка на поземлен имот с идентификатор № 24367.12.1 към дата 28.08.2008г., от която е видно, че към тази дата част от имота е изорана и е подготвена за лозе, а останалата част е пасище, мера с храсти /Приложение №18/. Вещото лице е приложило сателитна снимка на поземлен имот с идентификатор № 24367.12.1 към дата 18.08.2011г., от която е видно, че към тази дата част от имота представлява лозе по редове, а останалата част е пасище, мера с храсти /Приложение №19/. Вещото лице е приложило сателитни снимки към 30.07.2014г., 17.08.2016г., 06.07.2019г., 25.06.2021г., 06.09.2024г., 10.08.2025г., от които е видно, че част от имота представлява лозе по редове, а останалата част е пасище, мера с храсти. На Приложение №17 е показана сателитна снимка към дата 20.07.2025г., в която процесният имот 24367.12.1 е с червени граници, а реално ползваният на място имот е с жълти граници. По делото е приложена справка от ОДБХ – Б за регистрираните животновъдни обекти на територията на с.Д По делото са събрани гласни доказателства – показания на св.Ст. Св.С сочи, че около 1990г. мястото било обрасло с къпини и шипки. Ищецът го разчистил и започнал да го засажда с бостан, тикви, а след това - с лозе, имало и овощни дървета. Имотът бил ограден, теренът бил с лек наклон. В близост се намирала вилата на К. С.. Св.М М. сочи, че в с.Д... К. С. има къща и лозе, като ги дели път. Сочи, че преди К. да разработи имота, в него свидетелят си водил животните на паша, мястото се ползвало за пасище, имало храсти. След 1990г. К. го разработил – първо засял бостан, а после посадил лозе. До преди 4-5 години св.М. си водил животните в този район на паша. Преди в селото имало много животновъдни обекти, сега останал само един – на 5 км. от имота, собственост на Славейко. Св.Тодор Калаузи сочи, че преди имотът представлявал пустеещо място, с драки, трънки и шипки. Около 1990г. К. С. решил да поразчисти мястото и да посади бостан. Първата година посадил бостан, на следващата – картофи, но видял, че нищо не става и решил да посади лозе около 1991-92-1993г. В имота имало и няколко овощни дръвчета. След като го разчистил, К. заградил имота с драки, трънки да не влизат животни, а после – с бодлива тел. Мястото било със силен наклон, стръмно. Освен неговото лозе, наоколо нищо не се поддържало. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от ГПК. За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция 5 в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. В исковата молба ищецът се позовава на упражнявано давностно владение от 1991г. до предявяване на иска. Ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, която хипотеза представлява частен случай на основанието по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта в съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в предвидения от закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът е заявен за възстановяване или не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. Тази норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Придобиването правото на собственост върху земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова за да придобие правото на собственост върху такава земя на основание посочената разпоредба, общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, както и че не е реституиран. Характерът на имота като земеделски и подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се определя от разпоредбите на чл.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ обхватът на земеделската реституция включва земеделските земи, отнети от техните собственици чрез някой от способите, посочени в отделните алинеи, независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Настоящият съдебен състав намира, че горепосочените предпоставки на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ са доказани от ответната община. В подкрепа на този извод е заключението на съдебно техническата експертиза на вещото лице инж.В, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обосновано и незаинтересовано, както и приложените писмени доказателства. Вещото лице, на първо място, е дало заключение за статута на земята – земеделска земя, представляваща пасище. В експертното заключение, както и при изслушването в съдебно заседание, вещото лице е обосновало този свой извод, вкл. е приложило снимки от Едромащабната топографска карта от 1985г., видно от която районът на експертизата към 1980-1982г. попада в терен с показан условен знак за „пасище“. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че земята е била включена в ТКЗС, но не се е обработвала, а е представляваща пасище. Съдът кредитира експертното заключение в тази му част, като същото се подкрепя и от показанията на св.М., който сочи, че до преди ищецът да го загради, имотът представлявал пасище, където хората от селото си водили стоката на паша. Установи се още, че имотът не е бил заявен за реституция в предвидените срокове. Само при установено от събраните доказателства наличие на подадено заявление от лице по чл.10 от ЗСПЗЗ /независимо дали така инициираното реституционно производство е приключило или не/, респ. при наличие на служебно взето от поземлената комисия решение за възстановяване на земи от държавния или общински поземлен фонд /чл.45, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ/, би било налице обстоятелство, принципно изключващо приложението на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по отношение на конкретната земеделска земя /Решение №60121 от 13.01.2022г. по гр.д.№119/2021г. на ВКС/. Съгласно Решение №212/06.02.2017г. по гр.д. №1493/2016г. на ВКС, I г.о., разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ следва да се тълкува в смисъл, че земя останала след възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Като административен орган на поземлена собственост, ОСЗ има задължение не само да признае правото на възстановяване собствеността на правоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши до край предвидената в закона процедура като определи границите на възстановените имоти по 6 картата на възстановената собственост. Разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях. В този смисъл е и представеното по делото Протоколно решение №3 от 25.07.2008г., с което са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. В практиката на ВКС последователно се приема, че не всички земи, които са се намирали извън границите на населените места, са били обобществени или одържавени фактически или юридически при колективизацията на земята и затова не във всички случаи такива земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В чл.12, ал.1 от ЗСПЗЗ изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила, то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Според съдебния състав в конкретния случай не са налице основания за приложение на посоченото по-горе изключение, според което нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон поради запазено владение в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респ. върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което и такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Посочената хипотеза не е приложима в конкретния случай. В тази връзка, както беше посочено, съдът изцяло кредитира заключението по съдебно-техническата експертиза на в.л. инж.Валентин Юруков. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извод, че в случая не се касае до имот, който ищецът да е притежавал преди колективизацията, който да не му е отнеман за внасяне в ТКЗС и върху който същият да е запазил владението си в стари реални граници до приемането на ЗСПЗЗ. Както посочи и вещото лице, в този масив няма запазени стари реални граници, поради което имотите са възстановявани с план за земеразделяне. В тази връзка следва да се имат предвид и твърденията на самия ищец, който не навежда такива факти – същият не твърди имотът да му е принадлежал /или негов праводател/ преди образуване на ТКЗС, владението върху който имот да не е загубвано. Напротив, в исковата молба самият ищец твърди, че фактическата власт върху имота е установена през 1991г. Дори да не се приеме, че имотът е станал общински на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, то е налице хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ – в практиката се приема, че основанието по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ е с по-широко приложение и се отнася за земеделски земи, които към момента на влизане на текста в сила не са нито на граждани, нито на юридически лица, нито на държавата, без оглед на това дали са подлежали на възстановяване по ЗСПЗЗ, каквато именно е настоящата хипотеза /Решение №607 от 21.10.2025г. по гр.д.№1624/2024г. на ВКС; Решение №16 от 31.07.2012г. по гр.д.№1409/2010г. на ВКС /. Евентуално е налице хипотезата на имот без установен собственик, което от своя страна отново води до извод за държавния/общинския характер на имота. Ищецът не твърди друго лице да е било собственик на имота към момента, в който той го е завладял през 1991г., т.е. по същество се касае за хипотеза на завладяване на безстопанствен имот. По силата на чл.6 от ЗС, в първата му редакция /ДВ бр. 92/16.11.1951г./, а и в тази от 1991г. /ДВ бр. 77/07.09.1991г./, държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Аналогичната на нея е разпоредбата на чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Задължителната съдебна практика по приложението на чл.6, пр.2 от ЗС /отм./ приема, че доказването на придобивното основание във втората хипотеза става чрез изследване на данните, които се съдържат в различни карти, планове, регистри и друга документация относно недвижимите имоти; ако при съставянето на тези карти и планове, респ. при отреждането със съответния план /кадастрален, регулационен или друг/, имотът няма известен собственик, то той се води за безстопанствен. В такъв случай имотът преминава в 7 патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик /Определение №4384 от 29.09.2025г. по гр.д.№4021/2024г. на ВКС; Решение №541 от 06.07.2010 г. по гр.д.№661/2009г. на ВКС, І г.о.; Решение №27 от 15.04.2016г. по гр.д. №3554/2015г. на ВКС, I г.о и др./. В своите обяснения ищецът също признава, че е завладял общински имот. По доводите на ищцовата страна за придобиване на имота по давност: Ответната страна се домогваше да опровергае публичния характер на общинската собственост. По правило актът за общинска собственост не е правопораждащ, а има констативен характер, т.е. видът на актувания общински имот като публична или частна общинска собственост не се определя от отразеното в акта. По въпроса дали поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост следва да бъде съобразена установената задължителна практика на ВКС в ТР №4/07.07.2010г. на ОСГК на ВКС по т.д. №4/2009г., както и на установената съдебна практика с постановени по реда на чл.290 от ГПК: Решение №71 от 28.04.2015г. на ВКС, I г.о. по гр.д.№6943/2014г.; Решение №10 от 20.02.2013г. на ВКС, II г.о. по гр.д.№742/2012г. В тях е прието, че въпросът дали недвижимият имот представлява публична или частна общинска собственост следва да се разреши с оглед предназначението му, както и въз основа на взетите решения на местната власт относно статута му. Съгласно чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОС изисква при отпадане на съответното предназначение на имотите, те да бъдат обявени за частна общинска собственост от общинския съвет. Съгласно приетото разрешение в ТР №4/07.07.2010г. по тълк.д.№4/2009г. на ОСГК на ВКС, имотите и вещите публична общинска собственост са изключени от гражданския оборот, тъй като забраните по чл.7 от ЗОС включват не само забрана за извършване на разпореждания от страна на общината, но и забрана за придобиване на собствеността от други правни субекти посредством прехвърлителни сделки, отчуждаване от собственика и по давност, т.е. забрана правото на собственост да бъде притежавано от друг правен субект, различен от общината, до момента, в който по реда на чл.6 от ЗОС не бъде променено предназначението на имотите - публична общинска собственост. /Решение №98 от 02.08.2018г. по гр.д.№4308/2017г. на ВКС/. По делото се установи, че в района не е имало запазени стари реални граници, поради което собствеността е подлежала на възстановяване с план за земеразделяне. Това означава, че процесният имот като такъв по граници и площ е обособен и индивидуализиран с приемането на ПЗ за възстановяване в нови реални граници /1994г./, към който момент същият е бил с предназначение пасище, мера. Горното се потвърждава и от събраните гласни доказателства, според които имотът е бил пасище и като такъв е бил завладян от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, изр. второ от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13/2007г.), собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на Закона за общинската собственост в определените в ал.3 на същата разпоредба случаи. Първоначалната редакция е по-радикална - не може да се обявява за частна собственост по реда на ЗОС. Публичният характер на собствеността, установен в чл.25 от ЗСПЗЗ, проявява защитната си функция чрез нормите на Закона за общинската собственост, които определят статута на публичната общинска собственост - в чл.7, ал.2 от ЗОС се съдържа изрична забрана за отчуждаване на имотите - публична общинска собственост и прехвърлянето им в собственост на трети лица, а в чл.7, ал.1 - за придобиването им по давност в редакцията след 09.11.1999г. По силата на закона (еx lege) имотите - общинска собственост с начин на трайно ползване „пасища, мери“ придобиват характер на публична общинска собственост от 13.02.2007г. - момента на влизане в сила на новата редакция на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. От момента, когато имотът възниква като вещ, която може да бъде обект на собственост до 13.02.2007г. дори да се приеме, че ищецът е осъществявал владение върху процесния имот и не е имало законова пречка за това е изтекъл период по - малко от законово изискуемия срок за продобиване по давност на недвижимия имот на основание недобросъвестно владение, каквото е осъществявал ищецът. Съгласно чл.86 от ЗС обаче - в различните му редакции визира, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост /в периода от 1951г. до 1990г./, вещ, която е държавна или общинска собственост /в периода от 1990г. до 1996г./, а след изменението на ЗС с ДВ бр. 33 от 1996г., в сила от 01.06.1996г. - вещ, 8 която е публична държавна или общинска собственост. Тоест до 01.06.1996г. не могат да се придобиват по давност всички държавни и общински имоти, а след 01.06.1996г. не могат да се придобиват по давност само имоти - публична държавна и общинска собственост. Съобразно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на този закон. В случая давността в полза на ищеца може да започне да тече най-рано с влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ - 22.11.1997г., но по силата на мораториума, въведен с §1 на ЗД ЗС (ДВ бр.46/2006г.), давността е спряла да тече на 31.05.2006г., като така изтеклия период е по-малко от 10 години, а от 2007г. има забрана за придобиване по давност. По силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ процесният имот е станал публична общинска собственост към 13.02.2007г. След тази дата и доколкото се установява по делото, че не е провеждана процедура за промяна на начина на трайно ползване на имота по реда на чл.25, ал.3 от ЗСПЗЗ е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е осъществявал владение, тъй като той не може да придобие по давност имот публична общинска собственост - в случая пасище. Процесният имот според съда е част от общинския поземлен фонд, който е публична собственост на общината с режим по ЗОС и ЗСПЗЗ. В подкрепа на горните изводи е Определение №50019 от 12.01.2023г. по гр.д. №1832/2022г. на ВКС /по идентичен казус/, в което е прието, че „собствеността на общината по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ е върната като пасище - мера, което представлява публична общинска собственост и не може да се придобива по давност съгласно чл.7 от ЗОС“. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените разноски в производството – 450 лв. или 230.08 евро за юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 1000 лв. или 511.29 евро за експертиза. Водим от горното, съдът