Решение № 103 от 10.7.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 167/2025 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Делото е образувано по искане на осъдения М. Е. Д., направено чрез изрично упълномощения му защитник адвокат П. Ч. Г. от АК-Варна, за възобновяване на НОХД № 2194/2024год. по описа на Районен съд-гр.Русе, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. С искането е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Излагат се съображения, че определението на РС-Русе, с което е одобрено споразумение в съдебното производство, в частта, с която на основание чл.343б ал.5 вр. с ал.3 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, собственост на М. Е. Д., послужило за извършване на престъплението, е неправилно и незаконосъобразно, противоконституционно, както и противоречащо на правото на ЕС и на ЕКПЧОС. Излагат се доводи, че в посочената част одобреното споразумение противоречи на чл.6 от Конституцията на РБ, тъй като нарушава принципа за равенство на гражданите пред закона. На следващо място се излагат доводи, че в посочената част одобреното споразумение противоречи и на ЕКПЧОС и правото на ЕС, което е основание за възобновяване, поради допуснато съществено нарушение правата на подсъдимия, изразяващо се в липса на пропорционалност на наложеното наказание. На следващо място се излагат доводи, че е нарушен принципът на наказанието за извършени престъпления да е предварително определено и еднакво за всички граждани, с което също се твърди, че е допуснато съществено нарушение и са нарушени правата на подсъдимия. В тази връзка част от изложените доводи са, че в принципен аспект отнемането на автомобила би следвало да не е наказание, а превантивна мярка по чл.53 от НК. Излага се, че по въпроса дали разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК противоречи на Конституцията, по искане на ВКС има висящо конституционно дело № 15/2024год. по описа на КС на РБ. Иска се Великотърновския апелативен съд да възобнови НОХД № 2194/2024год. по описа на Районен съд-Русе, като същевременно да укаже на първоинстанционния съд да се съобрази с принципа „reformation in pejus“. В съдебно заседание адвокат П. Г., в качеството му на упълномощен защитник на осъдения М. Е. Д., поддържа подаденото искане за възобновяване, по изложените в него съображения, като уточнява, че искането за възобновяване е на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и че се иска Великотърновския апелативен съд да възобнови производството, да отмени определението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. На съдебните прения адвокат Г. посочва, че според него не може да се отнема МПС по чл.53 от НК със споразумение, тъй като това не представлява наказание и дори само на това основание би следвало определението, с което е одобрено споразумението да бъде отменено, тъй като налагането на санкцията по чл.53 от НК трябва да се извърши с отделно определение, което подлежи на обжалване. Прокурорът от Великотърновската апелативно прокуратура оспорва подаденото от осъдения искане за възобновяване, излага съображения, че РС- Русе не е допуснал претендираните в искането нарушения и моли Великотърновския апелативен съд да не уважава искането за възобновяване. Осъденият М. Е. Д. не е участвал лично в проведеното открито заседание във Великотърновския аперативен съд, за което е бил редовно призован и не е посочил уважителна причина за неявяването си. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното основание за възобновяване на делото в пределите на правомощията си съгласно чл.426 вр. с чл.347 от НПК, намира за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в предвидения в чл.421 ал.3 от НПК шестмесечен срок. Разгледано по съществото, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно по следните съображения: С протоколно определение № 27 от 28.01.2025год., постановено по НОХД № 2194/2024год. по описа на Районен съд-гр.Русе, на основание чл.382 ал.7 от НПК е одобрено постигнато в съдебната фаза споразумение за решаване на делото между РП-Русе и защитника на подсъдимия М. Е. Д. и е прекратено наказателното производство по НОХД № 2194/2024год. по описа на Районен съд-гр.Русе. С одобреното от РС-Русе споразумение за решаване на делото в съдебното производство, което съгласно чл.383 ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, подсъдимият М. Е. Д. е признат за виновен в това, че на 20.10.2024год. в гр.Русе, управлявал МПС- товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, с рег. № Р 28••••, след употреба на наркотични вещества- амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ), установено по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DREGER DRUGTEST 5000“ с фабричен № ARRD 0012- престъпление по чл.343б ал.3 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и на основание чл.55 ал.2 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 250 лева, като на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца е отложено за изпитателен срок от три години. С одобреното споразумение за решаване на делото на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато задържане на подсъдимия М. Д. със заповед за задържане от 20.10.2024год. за срок до 24 часа. С одобреното споразумение за решаване на делото на основание чл.343б ал.5 вр. с ал.3 от НК е отнето в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на М. Е. Д., а именно товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, с рег. № Р 28••••. Освен това, с одобреното споразумение разноските по делото в размер на 980 лева са възложени на подсъдимия М. Е. Д., а вещественото доказателство- 1 бр. тесткасета от извършена проверка е отнета в полза на държавата е и постановено впоследствие да се унищожи. Оплакването в искането за възобновяване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е основателно по отношение изложения от защитника на осъдения М. Е. Д. довод, че отнемането на основание чл.343б ал.5 вр. с ал.3 от НК на въпросното МПС- товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, с рег. № Р 28••••, собственост на подсъдимия, не представлява наказание, а превантивна мярка по чл.53 от НК, която не може да се налага със споразумение, а трябва да се наложи с отделно определение, което подлежи на обжалване. Предвидените в закона наказания за престъплението по чл.343б ал.3 от НК са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Предвиденото в чл.343б ал.5 от НК отнемане на моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, когато е собственост на дееца, не е наказание, тъй като видовете наказания за престъпления са изчерпателно изброени в чл.37 от НК, а там няма такова предвидено наказание. Отнемането на МПС на основание чл.343б ал.5 от НК не е наказание, а представлява превантивна мярка по чл.53 ал.1 б. „б“ от НК, която се налага независимо от наказателната отговорност. Въпреки непрецизната редакция на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, предвид посоченото в нея, че се отнема МПС „послужило за извършване на престъплението“, от което може погрешно да се изведе извод, че МПС е „средство“ за извършване на престъпленията по чл.343б ал.1-4 от НК, според съдебната практика и правната доктрина, при престъпленията по транспорта моторните превозни средства са „предмет“, а не „средство“ на престъплението, тъй като те са елемент на засегнатите обществени отношения, защото при тяхната липса престъпление не би било налице. За разлика от „предмета“ на престъплението, „средството“ на престъплението е извън обществените отношения, които престъплението урежда и не е елемент на последното. Ето защо, моторните превозни средства, при управлението на които се извършват престъпленията чл.343б ал.1-4 от НК са „предмет“ на тези престъпления. Именно по тази причина същите не можеха да се отнемат в полза на държавата преди измененията в НК, публикувани в ДВ бр. 67/2023г. и приемането на ал.5 на чл.343б от НК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 б. „б“ от НК, независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление, но само в случаите изрично предвидени в този кодекс. За разлика от разпоредбата на чл.53 ал.1 б. „б“ от НК, която се отнася за вещите предмет на умишлено престъпление, разпоредбата на чл.53 ал.1 б. „а“ от НК предвижда отнемане на вещите средство за извършване на умишлено престъпление, когато са собственост на дееца, като за отнемане на вещите средството на престъплението няма изискване това да е изрично предвидено в особената част на НК. Въпросите, по които прокурорът и защитникът на подсъдимия могат да постигнат съгласие със споразумението за решаване на делото са изчерпателно посочени в чл.381 ал.5 т.1-6 от НПК. Въпросът за приложението на чл.53 от НК не е сред тези въпроси. Приложението на чл.53 от НК не е решаване на въпрос по чл.381 ал.5 т.6 от НПК- какво да стане с веществените доказателства, тъй като това не е равнозначно с отнемането на вещи по чл.53 от НК. В подкрепа на изложеното становище е и факта, че това са отделни въпроси и по чл.301 ал.1 от НПК. Въпросът налице ли са условията на чл.53 от НК е по чл.301 ал.1 т.9 от НПК, а въпросът какво да стане с веществените доказателства е по чл.301 ал.1 т.11 от НПК. Това, че въпросът за прилагането на чл.53 от НК и въпросът за веществените доказателства са отделни и различни въпроси е видно и от разпоредбите на чл.306 от НПК, съгласно които произнасянето по въпроса за прилагането на чл.53 от НК следва да стане с определение по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, което съгласно ал.2 на същия член се произнася в съдебно заседание с призоваване на страните, а произнасянето по въпроса за веществените доказателства следва да стане с определение по чл.306 ал.1 т.4 от НПК в закрито заседание. Съгласно ал.3 на чл.306 от НПК е различен и редът за обжалване на определението по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, с което се решава въпроса за прилагането на чл.53 от НК и на определението по чл.306 ал.1 т.4 от НПК, с което се решава въпроса за веществените доказателства, като първото подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа, а второто подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.2 от НПК, която е императивна, съдът определя общо наказание по реда на чл.25 и чл.27 от НК и се произнася по прилагането на чл.53 от НК по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК. Следователно, в случаите, когато делото се решава със споразумение, е процесуално недопустимо въпросите за определяне на общо наказание по чл.25 и чл.27 от НК и въпросът по прилагането на чл.53 от НК да се решават със споразумението, а след евентуалното му одобряване съдът следва да се произнесе по тези въпроси с отделно определение по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, което съгласно ал.3 на чл.306 от НПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от НПК, за разлика от определението по чл.382 ал.7 от НПК, с което се одобрява споразумението, което съгласно чл.382 ал.9 от НПК е окончателно. По гореизложените съображения, като е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство в частта, с която на основание чл.343б ал.5 вр. с ал.3 от НПК е отнето в полза на държавата моторното превозно средство- товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, с рег. № Р 28••••, Русенския районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия М. Е. Д., тъй като същият незаконосъобразно е бил лишен от възможността да обжалва съдебния акт, с който се отнема в полза на държавата моторното превозно средство, което е негова собственост. Допуснатото нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е съществено и съставлява основание за възобновяване делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Предвид наличието на посоченото основание за възобновяване на делото, НОХД № 2194/2024год. по описа на Районен съд-гр.Русе следва да се възобнови, след което да се отмени постановеното по него протоколно определение № 27 от 28.01.2025год., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство в частта, с която на основание чл.343б ал.5 вр. с ал.3 от НПК е отнето в полза на държавата моторното превозно средство- товарен автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, с рег. № Р 28•••• и делото да се върне на Районен съд-гр.Русе за ново разглеждане от друг състав в отменената част по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК от стадия на съдебно заседание. При този изход на делото настоящият състав не може да обсъди и да се произнесе по наведените в искането за възобновяване оплаквания и доводи за допуснато съществено нарушение на закона, които следва да бъдат обсъдени и да получат отговор при новото разглеждане на делото от Русенския районен съд. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Великотърновският апелативен съд: