Решение № 423 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 896/2025 г.

В исковата си молба срещу Д. Т. И. с ЕГН •••••••••• от село Г., община П., ул.“Ч.“№40 ищецът Х. Е. К. с ЕГН •••••••••• от град П., ул.“Я.“№1 твърди, че на 04.01.2021 г., около 14:00 часа, в с. Г. минавал пеша по ул. „Ч.“, придружаван от приятелката си Н. Н. М.. По същото време В. И. изкарвала автомобила си от гараж, находящ се на ул. „Ч.“ № 40, оставяйки вратата широко отворена, откъдето свободно излязло кучето на съпруга й Д. Т. И.. Животното внезапно се нахвърлило върху ищеца и го бутнало на земята, като го нахапало по цялото тяло. Сочи се, че по повод инцидента била образувана пр. пр. № 56/2021 г., по описа на РП – П.. С Постановление от 23.02.2021 г. на Районна прокуратура– П. е постановен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като от обективна страна не са налице всички признаци, покриващи състав на престъплението по чл. 325в, ал. 1 НК, предвид факта, че на пострадалия са нанесени леки телесни повреди. В хода на извършената проверка било установено, че кучето от порода „българска овчарка“ имало издаден паспорт, в който като собственик е вписан Д. Т. И.. Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът е бил откаран в „МБАЛ – П.“ АД с оплаквания от болка и множество кървящи рани в областта на лява мишница вследствие на ухапванията от животното. Същият е приет по спешност в отделението по „Ортопедия и травматология“ към „МБАЛ - П.“ АД, където при извършените прегледи и изследвания са установени множество умерено кървящи разкъсно-контузни рани на ляв хумерус с размер около 2-3 см., охлузвания по пръстите на дясна ръка и частична лезия на трицепсоидния мускул. На ищеца е поставена окончателна диагноза „травма на мускулите и сухожилията на триглавия мускул на лява мишница“. Твърди се, че на 04.01.2021 г. на пострадалия е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в прикрепване наново на мускула, извършено е почистване на раната, след което същата е зашита и са поставени стерилна превръзка и гипсова имобилизация. Проведена му е медикаментозна терапия, след което на 07.01.2021 г. е изписан от болничното заведение. Твърди се, че на 08.01.2021 г. молителят е освидетелстван от съдебен лекар, който е установил следните увреждания, получени при процесния инцидент: масивно тъмно синкаво-зеленикаво кръвонасядане в лява и срединна поясна област, с размери 26x18 см.; две охлузвания в хоризонтална посока в дясна поясна област, покрити с кафеникави корички над нивото на околността, с размери 5x1 см.; 11 броя хирургично обработени разкъсноконтузни рани по горната повърхност на лява мишница, по външната и вътрешната част, слизайки надолу в близост до лакътната става; 3 броя хоризонтални разкъсно-контузни рани със сивкаво-жълтеникав налеп в дъното на раните по горната повърхност на дясна длан, с размери по 0,8x0,8 см.; значителен оток около раните и по цялата горна и долна част; силно оточна лява длан; една окръглена рана по средния пръст на лява ръка, с размер 0,9x0,9 см. и травматичен оток по целия пръст; окръглено тъмно-синкаво кръвонасядане с размери 13x13 см. в областта на дясна подбедрица по предна и странична срединна повърхност, а всред него-две окръглени рани с размери 0,9 x 0,9 см. Съдебният лекар е достигнал до заключение, че в резултат на инцидента на Х. К. са нанесени: множество разкъсно-контузни рани в областта на ляв хумерус (лява мишница), с размери около 2-3 см., около 11 на брой; шест разкъсно-контузни рани, оток и кръвонасядания по горната и долната повърхност на лява длан и над лакътната става с оток около тях; една разкъсноконтузна рана на лява подбедрица; частична лезия на трапецоидния мускул и кръвонасядания и охлузвания по тялото. Твърди се, че възстановяването на пострадалия продължило в домашна обстановка, съпътствано от силни болки в областта на раните и невъзможност да си служи с лявата си ръка. Налагало се да приема обезболяващи медикаменти, като трябвало да пази суха поставената му гипсова имобилизация. Предвид обездвижването на лявата му ръка, същият не е можел да се обслужва самостоятелно, като разчитал на помощта на близките си за ежедневните му битови нужди.Твърди се, че преживеният инцидент се отразил на пострадалия и в психически аспект. Вследствие на изживения силен стрес, той се оплаквал от безсъние, нарушения на съня, постоянно връщане съм спомена за случилото се. Притеснява се от белези, които са останали по тялото му. До днешна дата изпитва панически страх от кучета. Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на това, че на 04.01.2021г в село Г., община П., ул.“Ч.“№40“ е бил нападнат и ухапан от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано то 04.01.2021г до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски.Правят се доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че към момента на инцидента ответникът не е бил собственик на кучето, нито пък то е било под негов надзор. Твърди се, че на процесната дата ответникът е бил в командировка в Димитровград. Твърди , че собственост над кучето е придобил след инцидента, посочен в исковата молба, а именно на 09.01.2021 г., когато на кучето е бил издаден паспорт, в който документ е вписан като собственик и именно като такъв се регистрирал в Община П.. Ответникът сочи, че като собственик е поискал ветеринаря да постави чип на кучето, в който се е посочил като собственик.Направено е възражение за погасяване на вземането за лихва.Направено е възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.Оспорва ищецът да е получил описаните в молбата неимуществени вреди. Оспорва и претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случай, че съдът приеме, че са налице неимуществени вреди, то размерът им следва да бъде определен към 2021 г. С отговора са направени доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки. Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна и правна страна : От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 04.01.2021г. в 15:45 часа е бил приет в „МБАЛ-П.“АД при следната анамнеза „ухапване от куче в областта на лява мишница и с оплаквания от болки и с множество кървящи рани. Постъпва по спешност в отделение по „Ортопедия и травматология“ за болнично лечение , което е продължило три дни и е изписан на 07.01.2021г. При проведения преглед и изследвания са установени множество разкъсно –контузни рани на ляв хумерус с размер около 2-3 см, умерено кървящи, латерално и задно разположени, частична лезия на трицепсоидния мускул. При престоя в болницата са проведени инвазивни диагностични и терапевтични процедури. Проведено е и оперативно лечение , изразяващо се в прикрепване наново на мускул. Ищецът е изписан от лечебното заведени ес окончателна диагноза „ травма на мускулите и сухожилията на триглавия мускул.“ На 08.01.2021г ищецът е освидетелстван от съдебен лекар , който е установил следните увреждания, обективирани в неоспореното съдебномедицинско удостоверение №7 от 08.01.2021г.: множество разкъсно-контузни рани в областта на ляв хумерус/ лява мишница/ с размери около 2-3 см., около 11 на брой, шест разкъсно-контузни рани, оток и кръвонасядания по горната и долна повърхност на лявата длан и над лакетната става с оток около тях, една разкъсно-контузна рана на лява подбедрица, частична лезия на трапецоидния мускул, кръвонасядания и охлузвания по тялото. Дава се заключение, че така констатираните травматични увреждания отговарят напълно да са получени по механизма и начина , по който съобщава освидетелстваното лице, а именно ухапване от куче, тъй като кучешките зъби действат по механизма на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв предмет . Травмата на сухожилието и на триглавия мускул са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около 25-27 дни, а множеството разкъсно-контузни рани са причинили както заедно така и поотделно временно разстройство на здравето за около 12-15 дни. Установява се от ангажираните от ищеца писмени доказателства, съдържащи се на лист 57-87 от делото, че е била образувана прокурорска преписка вх.№5682021г по описа на Районна прокуратура –П. по повод подадена жалба от Д. С. за това, че на 04.01.2021г. в село Г., на ул.“Ч.“№40 дъщеря и Н. Н. М. и зет и Х. Е. К./ ищецът по настоящото дело/ са били ухапани от куче , порода „българска овчарка“, собственост на ответника. С постановление от 23.02.2021г на прокурор при РП-П. е отказано да се образува досъдебно производство с мотив, че не са събрани достатъчно данни за извършено деяние, което да покрива признаците на състав на престъпление от общ характер по чл.325в, ал.1 от НК,изискващ на пострадалото лице да са причинени средна или тежка телесна повреда. От изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, а и от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че описаните в медицинската документация травматични увреждания, са причина връзка с процесния инцидент. Според вещото лице травматичното увреждане представляващо частично разкъсване на сухожилието на триглавия мускул на мишницата се възстановява около 21 до 25 дни от момента на травмата при условие, че няма настъпили усложнени, които са много чести при наранявания от ухапване. Множеството разкъсно-контузни рани са се възстановили са около 15-17 дни от датата на травмата. Според вещото лице най- силни болки ищецът е изпитвал непосредствено след случилото се, по време на транспортирането му до болницата и при приемането му в спешно отделение . Инвазивните мероприятия в болницата са били съпътствани с поносими болки като постепенно тези болки постепенно и бавно са се редуцирали под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна , обезболяваща терапия. Вещото лице обобщава, че след около 10 дни при нормално протичане на оздравителния процес болките са били незначителни и затихващи. Според вещото лице ищецът е имал известно ограничение на движенията в лакътната става на лявата мишница за около 3 седмици като през този период е имал затруднения при самообслужването си. В съдебно заседание вещото лице разясни, че принципно раните от ухапвания са много сериозни и ако не се обработят правилно и навреме могат да доведат до големи усложнения , да се развие инфекция и в тази хипотеза възстановителния период може да продължи и с месеци. В хода на делото / на 28.01.2026г./ вещото лице е извършило личен преглед на ищеца и резултатите от този медицински преглед са обективирани в приетото по делото допълнително заключение към съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице е констатирало наличие на остатъчни трайни белези по лявата мишница, кръста и левия глутеус: по лявата мишница са налични фронтално / отпред/ четири и литерално / странично/ и отзад още седем груби характерни цикатрикса като от ухапване от животно с размери от 0.5 см х 0.5 см до 2х2 см. В областта на кръста от ляво на ниво втори лумбален прешлен е наличен линеарен цикатрикс/ белег/ с размери 2.5 см х05.см. Друг такъв цикатрикс се вижда в областта на левия глутеус с размери 1.0см.Всички раневи цикатрикси са на ниво околната кожа с леко по-тъмно оцветяване. Към момента няма остатъчни затруднения и ограничения на функциите на крайниците. Видно от материалите по прокуроската преписка, а и от представеното копие от декларация по чл.117 от ЗМДТ ответникът е декларирал на 11.01.2021г. пред Община П., че е собственик на куче, порода „българска овчарка“, както и че на кучето е издаден паспорт №••••••••• на 09.01.2021г. За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Н. М./ съпруга на ищеца/ и Н. М./ тъст на ищеца/.От показанията на свидетелката М. се установи, че на 04.01.2021г в село Г. докато тя и ищецът минавали по улица „ Ч.“№40 от широко отворената входна врата излязло голямо куче , порода „каракачан“, което куче първо се нахвърлило върху ищеца и го повалило на земята. Кучето ухапало ищеца и по двете ръце като ухапванията по лявата ръка били повече. Свидетелката уточни, че е от същото село и че добре познава собственика на кучето- ответникът Д. И.. Уточни, че в момента на случващото се от дома на ответника излязла съпругата му Величка, която гледала изплашено. Започнала да вика по кучето, но то продължило да хапе ищеца . На улицата в този момент били само свидетелката и ищеца. След това се появила една възрастна жена, която дръпнала свидетелката, тъй като кучето се насочило и към свидетелката. След инцидента свидетелят Михайлов закарал ищеца до „МБАЛ-П.“АД, където му била направена операция на ръката, сложена шина и след тричетири дни бил изписан. След изписване от болницата ищецът изпитвал силни болки в лявата си ръка около 25-27 дни . Не можел да се самообслужва, тъй като не можел да движи лявата си ръка и се налагало неговата тъща да му помага. Болките продължили и около месец след махането на шината. От показанията на свидетелите се установи, че близо месец след инцидента ищецът не можел да спи вечер, събуждал се през нощта, бил неспокоен, плачел на сън. Споделил на свидетелката М. ,че дори понякога сънувал, че кучето пак го хапе. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: Предявени са главен иск с правно основание чл.50 от ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.84, ал.3 от ЗЗД. За да е налице фактическият състав на отговорността по чл.50 от ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чиито надзор се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи: причинени вреди/имуществени или неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка със състоянието / поведението на съответната вещ/. Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.За разлика от общата отговорност по чл.45 от ЗЗД , която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл.50 от ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите/ собственикът или надзираващия/, а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на вещта,респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие състоянието/ поведението на вещта/.Ако вещта е предадена на друго лице, което упражнява надзор върху нея , е налице акт на съгласие , поради което за периода на време , в който то упражнява надзора , носи и отговорността за вредите, произлезли от нея. В аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл.50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чиито надзор се намира животното , че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди. Безспорно се установи от съвкупния анализ на доказателствените материали/ гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Н. М. и Н. М., писмените доказателства, както и от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза/, че на 04.01.2021г в село Г., на ул.“Ч.“ ищецът е бил ухапан от куче от породата „българска овчарка“, в резултат на което са му били причинени множество травматични увреждания. Спорът по делото се фокусира върху въпроса дали към процесната дата ответникът е бил собственик на кучето, за да може да бъде ангажирана неговата безвиновна/ обективна отговорност/. Легално определение на понятието“собственик“ е дадено в чл.3, б.“в“ от Регламент/ЕС/№576/2013г на ЕП и на Съвета от 12 юни 2013г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент /ЕО/№998/2003г., според който „ собственик е физическото лице, упоменато като собственик в идентификационния документ. Целта на регламента е да се гарантира достатъчна степен на безопасност по отношение на свързаните с движението с нетърговска цел рискове за общественото здраве и здравето на животните и да се отстранят неоправдани пречки пред това движение/ пар.1, изр.2 от преамбюла/ В българското законодателство животните имат статут на движими вещи по смисъла на чл.110, ал2 от ЗС, макар че прякото прилагане на източниците на правото на ЕС в националното право налагат извода, че се касае за особен вид движими вещи, поставени под специална закрила на закона досежно отглеждането и, опазването от болести , транспониране и др. Начините на придобиване на животно, в частност –куче, са идентични с тези на придобиване на движими вещи. Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.Възможни начини за придобиване са възмездните сделки/ покупко-продажба/, дарение / най-вече за кучета осиновявани от приют/, което се извършва по определен , предписан от закона ред. Задълженията на собственика за регистриране, чипиране, поддържане на паспорт, са част от дейностите, предписани във всяка общинска наредба и за изпълнението на които задължения контрола е възложен на общината, що се отнася до домашните любимци. Тези дейности извършени от конкретно лице биха били индиция за собственическите му права. В конкретния случай по делото се установи, че на 09.01.2021г на въпросното куче е бил издаден паспорт , в който като собственик е вписан ответника по делото. Ответникът също така в тридневен срок е декларирал кучето си в община П., подавайки декларация по чл.117 от ЗМДТ. Посочените писмени документи са индиция за собственическите права на ответника след процесния момент и доколкото липсват каквито и да било други доказателства, установяващи собствеността на кучето преди този период в случая отговорността на ответника като собственик на кучето не може да бъде ангажирана. Предвид изложеното предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 664.68евро/ равняваща се на 1300лв./ разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран Пазарджишкият районен съд: