Решение № 754 от 8.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 500/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 2513/24.04.2023 г. на „ПИРИН БМК“ ЕООД, ЕИК 204860526, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“, № 1 срещу Решение № 11/21.03.2023 г., по т.д. № 65/2021 г., на ПОС, с което е осъден да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, № 159, Бенч Марк Бизнес Център, при участието на подпомагащата го страна - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“, № 159, Бенч Марк Бизнес Център, сумата 234190.56 лв., представляваща незаплатена главница за доставена и потребена ел. енергия, обективирана в 36 бр. фактури, издадени през периода 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г., по кл. № 110006481066, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 44049.46 лв., общ размер на обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура, при общ период 16. 07. 2019 г. - 22.12.2021 г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в противоречие с материалния закон съдът е приел, че между страните е налице неформален договор от 16.03.2018 г. Не били налице доказателства за сключен писмен договор с предмет доставка на енегрия за периода 01.07.2019 г. – 01.07.2020 г. Подобен договор е бил налице с предходен концесионер „Пирин Ораново“, който обаче не бил разпрострял действието си и по отношение на въззивника. В решението изобщо не било коментирано възражението, че ищецът не бил извършил необходимите действия по пререгистрирането на „Пирин БМК“ ЕООД като клиент, както и изричния отказ за регистриране на името на дружеството на ново средство за търговско измерване. Счита, че ел. енергия не е доставяна нито до обекта, нито до границата на собственост на съоръженията. Оспорва и останалите мотиви на съда и от своя страна излага пространни доводи. По същество моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827, депозира отговор вх. № 3588/12.06.2023 г., в който счита постановеното решение за правилно и обосновано. Счита въззивната жалба за неоснователна. От своя страна репликира всяко от оплакванията по правилността на съдебния акт и излага собствени доводи в подкрепа на възприетото в атакуваното решение. По същество моли за неговото потвърждаване. В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, подпомагащата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, депозира отговор вх. № 3396/02.06.2023 г., в който счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно. От своя страна репликира оплакванията във въззивната жалба. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение. В съдебно заседание, въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители поддържат изложените във въззивната жалба и отговора оплаквания, доводи и съображения. Подпомагащата въззиваемия страна, не изпраща представител и не изразява становище. Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното: Първоинстанционният ОС – Перник е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 175133827 (предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) за осъждането на „ПИРИН БМК“ ЕООД, ЕИК 204860526, ЕИК, да заплати сумата 234190.56 лв. (размера изменен по реда на чл. 214 ГПК ), представляваща незаплатена главница за доставена и потребена ел. енергия, обективирана в 36 бр. фактури, издадени през периода 01.07.2019 г. - 30.06.2020 г., по кл. № 110006481066, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 22.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 44049.46 лв. (размера изменен по реда на чл. 214 ГПК), общ размер на обезщетение за забава върху главницата по всяка фактура, при общ период 16. 07. 2019 г. - 22.12.2021 г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. В условията на евентуалност се моли ответникът да бъде осъден да заплати същите суми, на осн. чл. 59 ЗЗД. Ищецът твърди да е лицензиант за дейностите краен снабдител, доставчик от последна инстанция, търговец и кординатор на балансиращи групи, а ответникът е концесионер за добив на подземни богатства – въглища, от находище „Ораново“, общ. Симитли. Сочи, че първоначалния концесионер бил "Балкан МК“ ЕООД, по силата на Договор за концесия от 07.02.2005 г. С Решение от 16.12.2008 г. на МС, правата по концесията били прехвърлени на „Пирин Ораново“ ЕООД (н), с Решение от 02.02.2018 г. на МС концесията била предоставена на ответника. Обектът, в който се осъществявал добивът – Рудник „Ораново“, бил присъединен на ниво Средно напрежение към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с точки на доставка 32Z103001580641Y и 32Z103001580639L. От 2014 г. доставката на енергия се извършвала по договор с „Пирин Ораново“ ЕООД, управителя на което бил управител и на ответника, при Общи условия. Сочи, че през 2010 г. бил сключен и Договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност от 15.05.2010 г. и две Споразумения към него от 16.05.2010 г., от които било видно, че за обекта Рудник „Ораново“ било осигурено и резервно захранване от два източника с мощност 1200 кВт. Регистриран бил кл. № 110000149837 на името на „Пирин Ораново“ ЕООД. Площадката на Рудник „Ораново“ била присъединена към ел.мрежата чрез Електропроводи 20 КВ – Ораново 1 и Ораново 2, от Подст. „Симитли“ 110/20 КВ, която била собственост на „ЕСО“ ЕАД. Там се намирали и местата на измерване – аб. № 11500075 - на извод Ораново 1, точка на доставка 32Z103001580639L и СТИ № 36038835 и аб. № 11500076 – на извод Ораново 2, точка на доставка 32Z103001580641Y и СТИ № 36039023. Още излага, че извършването на доставката през 2019 г. и до 11.06.2020 г. се доказвало от отчетите на СТИ, установяващи потребление на ел.енергия от крайния потребител – ответника. Предвид нарастване на задълженията и невъзможността захранването да бъде прекъснато заради специфичния характер на обекта в края на 2019 г. и началото на 2020 г. били отправени предупреждения до ответника и до „Балкан МК“ ЕООД и проведена кореспонденция с множество държавни органи, с оглед осигуряване безопасността на работниците в мината. В целия процес ответникът и свързаните с него лица, не оспорили факта, че доставката на енергия за Рудника продължава. Посоченото се установявало и от писмо от 08.11.2019 г. на ИА „Главна инспекция по труда“, в което Инспекцията след извършена проверка на място на 22.10.2019 г. установила, че в Рудник „Ораново“ се ползва ел. енергия за вентилация и изпомпване. Сочи, че било подадено искане за преустановяване на доставката на ел. енергия на границата на собственост между ел.разпределителната мрежа и вътрешната мрежа на обекта и тъй като изводите за електропроводи Ораново 1 и 2 били част от мрежата, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, то прекъсването било осъществено именно от това дружество, на 11.06.2020 г. Излага, че писмен договор е бил изпращан на ответника като приложение към писма от 2018 и 2019 г., но не е бил подписан от управителя на ответника. Такъв договор не бил подписан от ответника за процесния период, а и след 11.06.2020 г. с друг доставчик на ел.енергия, което интерпретира като желание на ответника да консумира енергия, без да я заплаща. Посочените обстоятелства счита да установяват дългогодишната доставка на енергия за нуждите на обекта на ответника, при начин на присъединяване, който не е бил променян и граница на собственост между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и ответника – в ПС „Симитли“ за период до 11.06.2020 г. По правоотношението за продажба на ел.енергия счита да е изпълнило задълженията си и е издало съответните фактури за консумираните количества енергия, които са отчетени с годни СТИ и които като не са били заплатени от страна на ответника, са станали изискуеми с изтичане на срока за плащането им. Още излага, че има качеството на доставчик от последна инстанция от 01.07.2013 г. по отношение на клиентите, с обекти, присъединени в рамките на Западна България, които не са избрали друг доставчик, съгл. чл. 95а, ал. 1 и 2 ЗЕ и то без да е необходимо изрично изявление от тяхна страна, след като не са избрали друг доставчик на ел. енергия. По евентуалните искове сочи, че дори и между страните да не е имало договор, след като ответникът е получил доставената му енергия, той се е обогатил с нейната стойност, а имуществото на ищеца е било намалено със същата стойност. Сочи, че съгл. ЗЕ и Правилата за търговия с ел. енергия е бил длъжен и е превел на оператора на разпределителната мрежа сумите за мрежови услуги – достъп и пренос, т.е. ответникът вече е бил кредитиран. В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът оспорил обективно съединените искове по основание и размер. Първия от исковете счита за недопустим, тъй като търговията с ел. енергия не следвало да се извършва с неформални договори, а и липсвала яснота досежно постигнатите уговорки между страните по неформалния договор. Излага, че отправил на 16.03.2018 г. до ищеца искане за сключване на Договор за присъединяване и продажба на ел. енергия, но за нови обекти, които били конкретно посочени и били предмет на Договор от 01.03.2018 г. за наем, сключен с „Балкан МК“ ЕООД. Сочи, че ел. енергията била необходима за осъществяване на концесионната дейност и за поддръжка на самата мина и осигуряването на работна безопасност. Валиден писмен договор за доставка на електрическа енергия между дружествата не бил налице, а такъв договор бил сключен между предходния цесионер и ищеца, поради което и посочените в исковата молба партиди били с титуляр „Пирин Ораново“ ЕООД. Ищецът не изпълнил задължението си да присъедини обекта към мрежата, поради което не е имало как да бъде избран друг доставчик на енергия. Сочи, че не е собственик и наемател на подстанцията, находяща се на територията на Рудника и на преносната мрежа от ПС „Симитли“ до подстанцията в Рудника. Твърди, че изрично поискал да бъдат монтирани нови средства за търговско измерване, които да бъдат монтирани на концесионната граница на обекта. Сочи, че ищецът не е извършил необходимите действия за пререгистрирането му като клиент като не било налице прекратяване на договора с предишния клиент, не било налице съгласие на собственика на преносната мрежа и на подстанцията за сключване на нов договор. Излага, че не е бил уведомяван, нито е искано съгласието му за монтажа или замяната на СТИ в подстанция, която се намирала на километри от обекта и при наличието на вътрешна разпределителна мрежа средно напрежение, която не била собственост на ищеца. В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която пространно оспорва доводите изложени от ответника в отговора на исковата молба. В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа вече изложените възражения срещу предявените искове. Репликира допълнителната искова молба. Подпомагащата ищеца страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (с предходно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, депозира писмено становище, в което счита исковата молба за основателна. Сочи, че ответникът признава, че стопанисва Рудник „Ораново“, който е бил присъединен към мрежата, но отрича да е в облигационна връзка със собственика й. Извежда, че фактът, че ответникът не е уредил по надлежния ред отношенията си с оператора на мрежата и ищеца, не означавало да има право да не заплаща услугите, които ползва. Сочи, че в качеството на оператор разполага с правомощието да прецени къде да разположи СТИ, който въпрос бил уреден в разпоредбата на чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното: Представени по делото са ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, както и доказателства за надлежното им разгласяване. Не е било предмет на спор, обстоятелството, че ищецът е енергийно предприятие по см. на пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЕ. Не е било предмет на спор и, че ищецът е Лицензиант по издадената Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г., от ДКЕВР, на осн. чл. 39, ал.1, т. 13 ЗЕ, за срок от 28 години. Не е било предмет на спор, а и се установява от представените доказателства, че ищецът е сключил с „Пирин Ораново“ ЕООД Договор за продажба на ел. енергия за стопанска и обществена дейност № 110000149837/15.05.2010 г. и Споразумения към него №№ 6006550409/16.05.2010 г. и 6006550458/16.05.2010 г. От Споразуменията е видно, че мястото на доставка на ел. енергията е гр. Симитли, Мина – Ораново 1 и Мина Ораново 1 – резервно захранване. Видно е и, че обектът е с клиентски № 110000149837. Представена по делото е и Методика за определяне на цените на ел. енергията на доставчика от последна инстанция, изд. От КЕВР. Представени по делото са и процесните фактури, издадени на получателя „Пирин БМК“ ЕООД, с клиентски № 110006481066. Видно от тях е, че фактурирането е извършено по аб. № 11500075 и точка на измерване 32Z103001580639L. Представени по делото са и КП №№ 102452/12.10.2018 г. и 1024654/12.10.2018 г., от които се установява, че за аб. Номера 11500075 и 11500076 е извършена смяна на СТИ като са монтирани СТИ за аб. № 11500075 – фабр. № 36038835 и за аб. № 11500076 – фабр. № 36039023. Двете СТИ са с начални показания „0“. Не се е спорило и, че с Решение № 66/02.02 2018 г. на МС на РБ е дадено разрешение на „Пирин Ораново“ ЕООД да прехвърли на „Пирин БМК“ ЕООД изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни богатства - твърди горива - кафяви въглища от находище „Ораново“, общ. Симитли, обл. Благоевград, съгласно Договор от 07.02.2005 г., сключен между МС на РБ и „Балкан МК“ ЕООД, изменен с Анекс № 1/22.01.2009 г. В съответствие с постановеното Решение № 66/02.02.2018 г. на МС, на 01.03.2018 г. е сключено Допълнително споразумение № 2 към Концесионен договор от 07.02.2005 г. Страните не са спорили и, че праводателя на настоящият ответник - „Пирин Ораново“ ЕООД е придобило права по концесионния договор, след като с представеното Решение № 807/16.12.2008 г. на МС е дадено разрешение първоначалния концесионер – „Балкан МК“ ЕООД да прехвърли правата и задълженията си по предоставената концесия за добив на въглища – подземни богатства от находище „Ораново“, общ. Симитли и е било сключено Допълнително споразумение към договора в този смисъл. Представен по делото е и Договор за наем на дълготрайни материални активи от 01.03.2018 г., по силата на който „Балкан МК“ ЕООД, в качеството на Наемодател е предоставил за временно възмездно ползване на ответника, в качеството на Наемател, свои ДМА по списък, представляващ неразделна част от договора, находящи се в гр. Симитли, кв. „Ораново“, Рудник „Ораново“ за срок от една година, срещу наемна цена в размер на 7000.00 лв., месечно, без включен ДДС. Представено по делото е и Заявление вх. № 1202889173/16.03.2018 г., подадено от ответника до „ЧЕЗ Електро България“ АД, за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди, за обект - Рудник „Ораново“. Представен по делото е и Договор за продажба на въглища № 5/ 21.03.2018 г., по силата на който ответникът, в качеството на продавач, се задължил да произведе от подземните участъци в рудник „Ораново“, гр. Симитли, да достави на складово стопанство при сепарация рудник „Ораново“ и прехвърли в собственост на „Комет Инвест“ ЕООД, в качеството на купувач, за срок от 3 години 60000 т. въглища, при базова цена 150 лева, без ДДС, франко склада на продавача при сепарация рудник „Ораново“. Представено е и Споразумение № 2/22.01.2019 г., с което страните се споразумели да прекратят по взаимно съгласие Договора от 21.03.2018 г. Основанието за прекратяването на договора е невъзможността на ответника да произведе договорените количества въглища поради това, че не притежава собствена партида за отчитане на ползваната в рудник „Ораново” електрическа енергия, съгласно подадено до „ЧЕЗ Електро България“ АД заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на електрическа енергия за небитови нужди вх. № 1202889173/16.03.2018 г. и не може да ползва електрическа енергия за добив на въглища. От страна на ищеца е представено писмо изх. № 100000112176/03.10.2018 г., с което е уведомил КЕВР и ответника за резултатите от извършена проверка, във връзка с жалба на ответника до Комисията. В писмото ищецът акцентирал върху натрупаните значителни неплатени задължения на предишния концесионер – „Пирин Ораново“ ЕООД. Посочено е, че управител на „Пирин Ораново“ ЕООД е Д. В., който е допуснал натрупването на задълженията и представлявал и новия концесионер. Същият многократно отказвал срещи „за обсъждане на създалата се ситуация“. Още посочил, че договор може да бъде сключен след представянето на декларация от собственика на имота, че е съгласен правата на потребител на ел.енергия на обекта да бъдат упражнявани от заявителя, и след заплащането на задълженията, възникнали след датата на влизане във владение на обекта. С писмо изх. № 2024674809/22.11.2018 г. ищецът уведомил ответника за необходимостта от представяне на документи, във връзка с подадено от него заявление за сключване на договор за продажба на ел. енергия. С ново писмо изх. № 1026349482/24.04.2019 г. ищецът уведомил ответника, че точки на доставка 32Z103001580641Y и 32Z103001580639L били регистрирани в клиентски № 110006481066 на името на „Пирин БМК“ ЕООД на основание писмо на Синдика на „Пирин Ораново“ ЕООД. Още ответника бил уведомен, че фактурите за консумирана електроенергия за периода от м. 07 2018 г. до м. 03 2019 г., общо в размер на 173788.80 лв., са били преиздадени на името на „Пирин БМК“ ЕООД, както и бил поканен да заплати задълженията си, в срока посочен във всяка от приложените към писмото фактури. С ново писмо изх. № 1203367988/23.07.2019 г. ищецът отново изпратил на ответника неплатени фактури, отново го уведомил за нарастващия размер на задълженията му и го предупредил за предстоящо преустановяване на доставката. С последващо писмо изх. № 1203640285/18.05.2020 г. ищецът уведомил ответника, че общия размер на задълженията му за периода м. 07.2018 г. – м. 05.2020 г. възлиза на сумата 447210.75 лв. и лихви за просрочие в размер на 31928.80 лв. Ищецът разяснил на ответника, че правомощията по определяне на начина и вида на съоръженията за присъединяване на клиенти принадлежат на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, съобразно издадените лицензии. Бил уведомен, че ищецът ще подаде искане за преустановяване снабдяването с енергия на обектите от кл. № 110006481066. На ответника били изпратени фактури за периода м. 09.2019 г. – м. 02.2020 г. Коментираната до тук кореспонденция е представена и от ищеца и от ответника и между тях не е бил налице спор, че е достигнала до ответника. С писмо от 15.09.2020 г. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД уведомило „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, че захранването на изводи „Ораново 1“ и „Ораново 2“ е било изключено на 11.06.2020 г. по оперативно разпореждане на диспечер СДЗ Юг. Представено по делото е и писмо изх. № 19090334/08.11.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил, с което ищецът е уведомен, че на 22.10.2019 г. е извършена проверка на рудник „Ораново“. Уведомен е, че към посочената дата не се извършва подземен добив на въглища, но се извършва непрекъснато провертряване на подземните минни изработки с помощта на изградена вентилационна система за главно провертряване, състояща се от два бр. вентилатори, монтирани на повърхността, до които са изградени два електропровода с цел непрекъснато захранване с ел. енергия на уредбата. Едновременно се осъществявало и изпомпване на повърхността на денонощния приток на вода от рудника с помпени агрегати, за които е осигурено резервно ел. захранване. Уведомен е и, че въпреки преустановените добивни работи е установено отделяне на вредни газове като от страна на ръководството на рудника била създадена организация за ежесменен контрол на съдържанието на вредни примеси с рудничната атмосфера. Посочено е, че спирането работата на вентилаторите и водоотливната уредба в рудника би довело до опасност от възникване на аварийни ситуации и ще бъдат застрашени здравето и безопасността на работещите. Пред първоинстанционния съд е изслушано първоначално и допълнително заключение на ССЕ, което като компетентно и безпристрастно дадено се кредитира и от въззивния съд. От заключенията се установява, че в системите на ищеца е налице открита партида с кл. № 110006481066 на името на ответника, по която партида са осчетоводени и проесните 36 бр. фактури, по които няма извършени плащания. Установява се, че в издадените фактури точно са отразени показанията на СТИ и са остойностени с цената на всяка услуга към датата на фактурата. Ежемесечно са издавани по две фактури за междинно плащане и в края на месеца фактура, в която са посочени отчетените количества, остойностени са и е приспадната стойността на междинните фактури. Още се сочи, че ищецът, в качеството си на Доставчик от последна инстанция е координатор на специална балансираща група като цената на ел. енергията е определена по Методика на КЕВР, а цената на мрежовите услуги по Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР, в което посочените цени не включват ДДС. За периода 01.06.2019 г. – 30.06.2020 г. ищецът е фактурирал суми за мрежови услуги по определените от КЕВР цени в полза на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД като сумите са преведени в полза на последното дружество. Експертът е установил, че партидата на ответното дружество е открита на основание писмо от Синдика на „Пирин Ораново“ ЕООД (н), Споразумение от 16.05.2010 г., към Договор за продажба на ел. енергия от 15.05.2010 г., сключени с „Пирин Ораново“ ЕООД и Заявление от 16.03.2018 г. от ответника, с приложени към него документи. Експертът е установил, че за процесния период в счетоводството на ответника няма данни за добити кафяви въглища по подземен способ, както и няма данни за осчетоводени фактури за продажба на продукция и постъпили суми в резултат на това. Експертът е изчислил, че лихвата за забава за периода от датата на падеж на задължението по всяка фактура до 21.12.2021 г. е общо в размер на 44049.46 лв. В допълнителното заключение експертът е извършил и други изчисления по поставени от страните задачи. В хода на първоинстанционното производство е изслушана и СТЕ, чиито заключения, първоначално и допълнително се кредитират и от въззивния съд като компетентни и обективно дадени. Експертът е дал следните отговори на поставените от страните въпроси: - Обект Рудник „Ораново“, находят се в гр. Симитли, е присъединен в Подстанция „Симитли“ 110/20KV към ел.разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, на ниво средно напрежение, чрез два кабелни електропровода 20KV - Ораново 1 и Ораново 2. В подстанцията се намират и средствата за търговско измерване съответно с аб. № 11500075 на извод 20KV „Ораново I“ и аб. № 11500076 на извод 20KV „Ораново 2“. Захранването е посредством 2 бр. подземни кабели до железорешетъчни стълбове 20KV, намиращи се в района на мина „Ораново“ и захранващи ведомствената подстанция на мината. Извода има изградена релейна защита и съответно мерене. - За процесния период от м.07.2019 г. до края на м.06.2020 г. до обект рудник „Ораново“, са доставени общо 333005 KWh ел. енергия, която за всеки отчетен период съвпада с количествата описани в процесните фактури. - За периода м.07.2019 г. до края на м.06.2020 г. средствата за търговско измерване измерващи ел.енергията на извод 20KV „Ораново1“ и извод 20KV „Ораново2“ са минали през проверка през 2018 г. и отговарят на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата на измерване, които подлежат на метрологичен контрол. - Според физическите свойства на електрическата енергия е възможно да протича електричество по кабелна линия, включително и през СТИ без да бъде потребявана от краен консуматор. - Обекти като болнични заведения, производства, изискващи непрекъснат производствен процес, рудници (какъвто е и обект рудник „Ораново“) или други обекти с висока социална значимост изпълняват дейности със специфичен характер то тези обекти са със статут „непрекъсваеми". От нарастващите показания в приложенията към процесиите фактури е видно, че за периода от м.07.2019 г. до м.06.2020 г. захранването на обект рудник „Ораново“ не е било прекъсвано. Доставката на ел. енергия е била преустановена от прекъсвач на извод 20KV „Ораново1“ и извод 20KV „Ораново 2“ в подст. „Симитли“ на 11.06.2020 г., по оперативно нареждане на диспечер СДЗ Юг което е удостоверено с диспечерските дневници (стр.169 и стр.170 от делото). - При посещението на място в ПС „Симитли“ експертът е установил, че присъединението между ПС „Симитли“ и кабелните линии /електропроводи/ 20 KV „Ораново1„ и 20 KV „Ораново 2“, е направено с подземни кабели тип САХЕМТ със сечение Зх 185 мм2 и дължина 3430м. всеки, от което следва, че границата на собственост е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към електроразпределителната мрежа, т.е. изводите в килиите 20 KV „ Ораново1„ и 20 KV „Ораново 2“ в ПС „Симитли“. - В заявление за сключване на договор/споразумение за продажба на електрическа енергия за небитови нужди № 1202889173/16.03.2018 г.(стр. 201 от делото) подадено от „Пирин БМК“ ЕООД до „ЧЕЗ Електро България“ АД се иска захранването на следните обекти: - рудник „Ораново“ – администрация; - Битов комплекс – сепарация; - компресорно; - ВУ /вентилационна уредба/; - Работилници; - Вертикална шахта с предназначение за добив на въглища. Обектите на рудника са захранени от ведомствената подстанция на рудник „Ораново“, която получава ел. енергия от подстанция Симитли 110/20 KV. - Цените за пренос и достъп се определят от КЕВР за всички клиенти присъединени към ЕРМ. За периода от м.07.2019 г. до м.06.2020 г. цените за достъп и пренос са определени с Решение № Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР. - От предоставените по делото фактури и данните предоставени от ищеца "ЧЕЗ Електро България“ АД и описани в таблица № 3 е видно, че за периода от м.07.2019 г. до края на м. 06.2020 г. ответното дружество „Пирин БМК“ ЕООД е изразходвало общо 333005 KWH, а само за м. 01.2018 г. изразходеното количество ел. енергия е 102837 KWH. - Без използване на ел. енергия се нарушава създадения технологичен процес на машините за добив на кафяви въглища в подземната част на мина „Ораново“. - При прекъсване на ел.захранването спират съоръженията осигуряващи вентилацията в галериите и шахтите на обекта, с което се нарушава работната безопасност и съществуват рискове за здравето на работещите в момента хора. При непланирано прекъсване на ел.захранването спират работа както машините, които участват в самия производствен процес, така и помпите изпомпващи водата в самата мина, което може да доведе до наводняване и последващо срутване на минната галерия. - За периода от м.07.2019 г. до края на м.06.2020 г. в мина „Ораново“ не се извършва подземен добив на въглища. - Кабелните електропроводи 20 KV „Ораново1„ и 20 KV „Ораново 2“ влизат в ПС „Симитли“ подземно, границата на собственост е (мястото на присъединяване на кабелните накрайници към изводите на уредбите в ПС „Симитли“), на която те се присъединят към електроразпределителната мрежа на 20 KV. Средствата за търговско измерване са монтирани на границата на собственост, а именно в командната зала на ПС „ Симитли“. В допълнителното заключение експертът е дал отговор и на други поставени от страните задачи. По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на двама свидетели, на страната на ответника – Б. Й. Я. и Л. Р. Г., и двамата служители при ответника, чиито показания съдът цени в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на възприетите за установени факти и обстоятелства. При тази фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи: Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Разпореждане № 1494/02.08.2023 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Предявените искове са правилно квалифицирани като такива с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и произнасянето съответства на заявените за разглеждане осъдителни претенции, поради което решението е и допустимо. Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в сезиращите жалби. Предмет на заявената за разглеждане претенция от ищеца е осъждането на ответника да заплати стойността на потребената от него електрическа енергия за обекта, за който упражнява концесионни права. Основния спор между страните, пренесен и пред въззивната инстанция, се концентрира върху липсата на договорни отношения с ищеца, поради което и претендираните суми не се дължат. Предвид специфичния предмет на твърдяното договорно правоотношение между страните, представляващ доставка на ел.енергия, приложение следва да намерят разпоредбите на специалния Закон за енергетиката и подзаконовите актове, по приложението му. Съобразно разпоредбата на т. 33в от ДРЗЕ ответникът попада в обхвата на дефиницията за „небитов клиент“. Съобразно разпоредбата на чл. 95а ЗЕ (в редакция преди изменението от 2021 г.) Доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Текстът определя снабдяването с електрическа енергия като услуга от обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи условия при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2. Разпоредбата на чл. 95а ЗЕ е приета с изменението в ЗЕ обн. в ДВ бр. 54/17.07.2012 г., в резултат на изпълнение на политиката насочена към либерализация на пазара на ел. енергия и с оглед въвеждане изискванията на Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар (пар. 1а ДР на ЗЕ, редакция от въвеждането му с ДВ бр. 54/2012 г.). В резултат на измененията, считано от 01.08.2013 г. небитовите клиенти, които не са избрали свой доставчик на ел. енергия на свободния пазар, следва да бъдат снабдявани от доставчик на географски принцип, а именно предвидения в разпоредбата на чл. 95а ЗЕ, доставчик от последна инстанция, дейност подлежаща на лицензиране и осъществявана на географски принцип от доставчика, доставял ел. енергия на клиента и към 01.08.2013 г. Целта на разпоредбата на чл. 95а ЗЕ да се гарантира на клиентите, които са задължени да напуснат регулирания пазар, но все още не са избрали доставчик/търговец от свободния пазар или избраният от тях доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини, че няма да останат без електроенергия в този преходен период. Както е посочено в Закона отношенията между клиентите и доставчика от последна инстанция се уреждат от договори при публично известни общи условия, при спазване на Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. Правилата, по които се извършва ценообразуването, се съдържат в одобрена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) „Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчик от последна инстанция“. Следва да бъде посочено, че общата разпоредба на чл. 293 ТЗ, касаеща търговските сделки, предвижда, че за действителността на сделка между търговци е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Както бе посочено вече приложимата към конкретната сделка разпоредба на чл. 95а ЗЕ не предвижда писмена форма като изискване за нейната действителност, за разлика от разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗЕ и чл. 117, ал. 1, т. 3 ЗЕ, касаещи първоначалното присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежи. В конкретния случай, обектът – Рудник „Ораново“ е бил присъединен към мрежата, преди правата и задълженията по концесионния договор да бъдат поети от ответника по делото по силата на Допълнителното споразумение към него от 01.03.2018 г., поради което и повторното му присъединяване е било безпредметно. Не е било спорно между страните, а и се установява от събраните и обсъдени във възприетото по фактите доказателства, че при придобИ.ето от ответника на качеството концесионер на 01.03.2018 г., от която дата същият единствен е имал право да добива подземни богатства от мината, доставката на ел. енергия към обекта не е била прекъсната. Събраните доказателства водят еднозначно до извода, че дължимата от доставчика престация е била осъществявана непрекъснато до 11.06.2020 г., предвид спецификата на дейността, извършвана от предишните и настоящия концесионер - ответника. Съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗЕ, всеки клиент има право да избере доставчик на ел. енергия. Съдът намира, че това свое право ответникът е упражнил като е отправил Заявлението от 16.03.2018 г. Доколкото предложението за сключване на договор е било прието на същата дата, то и договорът ще следва да се счита сключен от тази дата. Договорът ще следва да се счита сключен при общи условия, като в отношенията между страните приложение ще следва да намерят представените по делото и одобрени от ДКЕВР с Решение от 07.11.2007 г., общи условия, които са били публикувани в един местен и в един централен ежедневник. (в. Телеграф и в. Вяра), при което се презюмира, че са станали известни на клиентите на дружеството. Фактът, че партида на името на ответника е била открита най-късно на 24.04.2019 г. (предвид оповестяването на този факт в писмо до ответника от същата дата) не може да промени извода на възникване на договорните отношения в предходен момент. Събраните в процеса доказателства водят до безспорния извод, че доставката към обекта на ответника не е била прекъсвана. Що се касае до въпроса потребявал ли е ответника енергия в обекта следва да бъде посочено още и следното. Не е било спорно между страните, че ищецът е доставял ел. енергия на обект – Рудник „Ораново“, по силата на договор за продажба с предишен концесионер. Не е било спорно, а и се установява от изявленията на ищеца, в коментираната във фактическата установеност кореспонденция, че е бил наясно с извършваната в обекта концесионна дейност, нейните специфики и с необходимостта от непрекъсваемост на захранването, Както бе посочено тези обстоятелствата са останали непроменени и при замяната на концесионера, поради което и доставката на ел. енергия към обекта за процесния период на доставка 01.07.2019 г. – 11.06.2020 г. не е била прекъсвана и енергия в обекта е била потребявана. Това се установява от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото и по- конкретно коментираното във фактическата обстановка писмо изх. № 19090334/08.11.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кюстендил. В подкрепа на писмото е и заключението на вещото лице по СТЕ, което заявява, че при спиране на ел.захранването спират работа освен машините, участващи в самия производствен процес, а още и съоръженията осигуряващи вентилацията в галериите и шахтите на обекта, както и помпите изпомпващи водата в самата мина, което може да доведе до отделяне и натрупване на опасни газове и до наводняване и последващо срутване на минната галерия. Фактът, че захранването на обекта с електроенергия е било изключено на 11.06.2020 г. е удостоверен и в коментираното във фактическата обстановка, писмо от 15.09.2020 г. на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Тези установени данни не могат да бъдат опровергани от показанията на разпитаните свидетели, на първо място защото и двамата са в служебна зависимост от ответника и в този смисъл се преценяват като необективни. На следващо място, показанията на двамата свидетели си противоречат взаимно – св. Я. заявява, че при затваряне на мината били изключени всички подземни и надземни съоръжения, което станало на 01.06.2019 г., а св. Г., заявява, че бил назначен на 09.07.2018 г. като зам. началник на Рудника като веднага след назначаването му било изключено електроснабдяването. Отделно от това същите противоречат на установеното по делото, че изключването на захранването на обекта може да бъде осъществено само от ПС „Симитли“, където е осъществено и свързването на обекта и това е извършено на 11.06.2020 г. Същите противоречат и на установеното при извършената от Дирекция „Инспекция по труда“ проверка и на писмото от „ЕСО“ ЕАД. Поради изложеното не могат да бъда споделени оплакванията на въззивника, че договорно правоотношение между страните не е било налице. Не може да бъде споделен и довода, че е било налице виновно поведение от страна на ищеца. Както бе посочено предложението на ответника за сключване на договор е било прието, доставката на енергия не е била преустановявана, поради което и пред ответника не е имало пречки да осъществява дейността си. Що се касае до оплакванията за измерване на енергията със СТИ, неотговарящи на изискванията и, че същите е следвало да бъдат разположени на площадката на Рудника, съдът ги преценява като неоснователни. Тази неоснователност се установява от заключението на СТЕ, че за процесния период м.07.2019 г. до края на м.06.2020 г. СТИ, измерващи ел.енергията на извод 20KV „Ораново1“ и извод 20KV „Ораново2“ са минали през проверка през 2018 г. и отговарят на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата на измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и, че при посещение на място в ПС „Симитли“ експертът е установил, че присъединението между ПС „Симитли“ и кабелните линии /електропроводи/ 20 KV „Ораново1„ и 20 KV „Ораново 2“, е направено с подземни кабели тип САХЕМТ със сечение Зх 185 мм2 и дължина 3430м. всеки. Между страните не е било предмет на спор, че посочените електропроводи не са собственост на електро-разпределителното дружество – „ЕРМ Запад“ АД, а са изградени от предходен концесионер, с оглед присъединяването на обекта, при което присъединяването следва да се извърши по правилата на чл. 120 ЗЕ и приложимите Наредби за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните мрежи и Правилата за измерване на количеството ел. енергия. При което, границата на собственост върху ел. съоръженията е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към електроразпределителната мрежа, т.е. изводите в килиите 20 KV „ Ораново1„ и 20 KV „Ораново 2“ в ПС „Симитли“ (чл. 29, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните мрежи, съотв. чл. 28 и чл. 30 от Наредба № 6/24.02.2014 г.). Посредством специалните знания безспорно бе установено, че цената, по която ищецът е остойностявал консумираната от ответника ел. енергия е съответствала на приетата от КЕВР „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция“. Установено е и, че издадените от ищеца фактури са били изпратени надлежно на ответника като обстоятелството, че същият ги е върнал обратно не може да промени този извод. От събраните специални знания безспорно се установява и размера на задължението на ответника, за което последният не спори, че не е било изпълнено на датите на посочените във всяка от издадените фактури падежи. При това положение с неизпълнение на задължението за плащане на посочените падежи, отвеникът е изпаднал в забава и дължи претендираното за това обезщетение. Така задължението по главницата възлиза на сумата 234190.36 лв., а задължението за обезщетение за забава възлиза на сумата 44049.46 лв. На осн. чл. 214, ал. 2, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД на присъждане подлежи и законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателно изплащане на гланивницата. Изложените мотиви водят до извод за неоснователност на оплакванията релевирани във въззивната жалба. В заключение, предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ като основателен и доказан подлежи на уважаване. На уважаване подлежи и акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Достигайки до идентични правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция, на въззиваемия се следват направените разноски, които съобразно представеният Списък по чл. 80 ГПК възлизат на юрисконсултско възнаграждение. Последното се определя служебно от съда в размер на сумата 300.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,