Решение № 90 от 17.2.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1908/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на Н. П. К. от гр. ••• ,чрез адвокатския си представител –ответник по гр.д. № 71/2025 год. по описа на Царевския районен съд против решение № 92/01.10.2025 год. постановено по същото дело ,с което е прието за установено по отношение на въззивницата ,че ищецът Я. К. е изключителен собственик на ПИ с идентификатор по КК 56513.501.8 и на построените в този имот сгради с идентификатори 56513.501.8.1 ; 56513.501.8.2 и 56513.501.8. Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно На първо място се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,нарушения на материалния закон и правилата на логическото мислене .Поради пълното игнориране на доводите на ответната страна съдът е нарушил установената в закона забрана за опровергаване на официален документ със свидетелски показания ,както и на изходящ от страната частен документ,позовол се е на представено по делото обратно писмо като на документ ,разкриващ симулацията ,без този документ да има това качество по отношение на ответницата ;игнорирал е доводите на ответната страна за опровергаване на фактическите удостоверявания ,инкорпорирани в това обратно писмо ;позовал се е на обичай,за какъвто по делото не са събирани доказателства ;обосновал се е с нелогичния довод ,че частичната симулация се разкрива и с неучастието на ответницата в сделката по покупко-продажба ;преценил е свидетелските показания изключително изопачено –без да държи сметка на всички изявления на свидетелите и изолирано –без съпоставка с останалите доказателства и в нарушение на установените разпоредби на чл. 172 от ГПК .Всички нарушения са довели до неправилни фактически извои ,че обективираната в нот. Акт № ••/20•• г. за продажба на недвижим имот сделка е прикрито дарение . Излагат се подробни аргументи в подкрепа на твърденията на въззивната страна .Подчертава се ,че още в отговора на исковата молба ответницата се е противопоставила на допустимостта на свидетелските показания съгл. чл.164 ал. 1 т. 2 и т. 5 ГПК/за опровергаване съдържанието на официален документ и за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ/ ,но съдът изцяло е игнорирал тези доводи и е допуснал разпит на двама свидетели на ищеца ,на чиито показания се е позовал ,за да приеме ,че нотариалното удостоверяване и удостоверените от нотариуса изявления на страните в нотариалното производство са опровергани . Още с отговора на исковата молба са изложени доводи ,че представената от ищеца декларация без дата ,озаглавена „обратно писмо“,подписана от ищеца и родителите му ,не е годно за разкриване на симулацията доказателство по отношение на ответницата ,която черпи права от претендираната за привидна сделка на осн.чл. 21 ал. 1 СК ,която не е подписала въпросния документ и той няма качеството на обратно писмо по отношение на нея. Независимо от това съдът е основат решението си именно на този документ и на недопустимите свидетелски показания ,като по този начин се е произнесъл в противоречие с процесуалния закон и с практиката на ВКС.Обосновава се позицията ,че в случая не е налице изключението по чл. 165 ал.2 ГПК,тъй като представеното по делото „обратно писмо“ не може да се гледа и като на начало на писмено доказателство/доколкото документът не изхожда от страната ,на която се противопоставя – т.е. от ответницата /. Независимо от това въззивната страна сочи ,че исковата претенция не е била доказана ,доколкото са игнорирани доказателствата ,че намерението за извършване на дарение от страна на родителите на ищеца на •••а им не е съществувало към датата на нотариалното изповядване на сделката .Идеята е възникнала след това –едва след развода на страните .Подчертава се ,че ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е бил само единият ••• ,подписаното от него и от другата страна по договора обратно писмо е непротивопоставимо като такова на другия ••• и не го обвързва ,ако няма достоверна дата и особено когато е съставено след влошаване на отношенията ,фактическата раздяла или развода между съпрузите ,или съставено непосредствено преди предявяване на иска за разкриване на симулацията ,или когато е свързано с други подобни обстоятелства ,когато възникват основателни съмнения ,че обратното писмо е съставено с оглед злепоставяне интересите на ••• ,който не го е подписал и не е страна по сделката . Игнорирани са и представените с отговора на исковата молба доказателства за направени преди образуване на делото изявления на ищеца ,с които изцяло се опровергава съдържанието на обратното писмо -става дума за отговора на ищеца на предявен от ответницата иск за подялба на придобитото по време на брака им имущество ,с който настоящият ищец не възразява на делбата на процесния имот;както и на удостоверението за данъчна обецна на имота ,от което е видно ,че имотът е деклариран и на двете страни;а и показанията на бившата ••• на починалия брат на ищеца /която установява ,че ••• на родителите на ищеца бинаги са били в близки отношения с ••• си и ••• си /. Противно на приетото за установено от съда , от показанията на свид. П. не се установява точно волята на страните по процесната сделка/той само казва какъв съвет е давал за сделката /,а и противоречат на останвалите твърдения ,дори и твърденията в самата искова молба.Обсъждат се подробно и показанията на свид. Б. К. ,които са заинтересовани и следва да се преценяват съгласно чл. 172 от ГПК,а и са противоречиви. Счита се за несъстоятелно и позоваването на обичай за извършване на дарение от родители на деца ,както и посочването ,че неучастието на ответницата в сделката е в подкрепа на довода за осъщетвяване на твърдяната симулация Моли се за отмяна на решението и Отхвърляне на иска ,както и присъждане на разноски .Не се сочат нови доказателства . Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт . Въззимаемият ищец в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба . Подчертава се ,че нотариалните актове имат характер на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване /което именно се ползва с обвързваща формална и доказателствена сила /,а самите волеизявления на страните по сделката имат характер на частен документ и поради това обвързващата съда формална доказателствена сила е само по отношение на авторството и направените от страните волуизявления могат да бъдат оспорени по реда на чл. 193 ГПК и за установяване на оспорването са допустими всички доказателствени средства ,в това число и свидетелски показания –т.е. в случаите на твърдение за неверен документ ,в смисъл че удостоверените в акта факти и обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение.Забраната за гласни доказателстна не касае твърдения ,че истинската ,валидна воля е друга , а изразеното в нот. акт съгласие е привидно .Затова неоснователни са аргументите на въззивната страна за недопустимост на гласни доказателства за опровергаване истинността на официален свидетелстващ документ .Освен това се твърди ,че в случая е налице начало на писмено доказателство ,доколкото обратното писмо не е подписано от неучастващата в сделката стра ,на която последното се противопоставя .Показанията на двата свидетели на ищеца кореспондират с представеното по делото писмено доказателство- обратно писмо .Ирелевантно е ,че ищецът в своя отговор на молбата за развод не се е противопоставил на подялбата на процесните имоти . Всички представени доказателства водят до извод ,че процесната сделка ,изповядана като покупко-продажба ,е привидна ,прикриваща дарение с цел да се защитят правата на приобретателя-от евентуални претенции на ••• на ••• му .В случая не е извършено плащане на продажна цена ,нито пък странните са имали намерение за това .Поради тази причина и в сделката не е участвала и •••та на ищеца към онзи момент Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски . Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр.чл. 17 ал. 1 ЗЗД вр.чл. 22 ал. 1 СК ,с който ищецът Я. К. иска да се установи по отношение на ответницата ,че той е изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор 56513.501.8 по плана на с. ••• ,общ. ••• ,с площ от 802 кв.м. ,с адменистративен адрес – с.•••, ул. ••• № * ,ведно с построените в този изом сгради :двуетажна жилищна сграда с идентификатор 56513.501.8.1,със застроена площ от 77 кв.м. ;едноетажна сграда за обитаване с площ от 52 кв.м. ,с идент. 56513.501.8.2 и едноетажна селскостопанска постройка с идентификатор 56513.501.8. и площ от 12 кв.м. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че страните са бивши съпрузи, които са сключили граждански брак на 23.09.2006 2 г. Не се спори и че бракът е бил прекратен с влязло в сила решение № 169/ 24.01.2024 г. постановено по гр.д. № 5967/ 2023 г. по описа на БРС. Няма спор, че по време на брака между страните, родителите на ищеца са му прехвърлили правото на собственост върху процесния имот, като сделка е извършена под формата на покупко-продажба и е обективирана в нотариален акт № ••, том *, рег. № ••••, дело № •••/20•• г. на нотариус М. Василева, вписан в СВ- Царево под акт № 10, том 4, дело № •••/••.••.20•• г. Твърдяло се е от ищцовата страна ,че тази сделка , оформена като покупко-продажба , е привидна ,като се нея се прикрива дарение ,налице е пълна липса на принос от страна на ответницата – бившата му ••• в придобиването на имота ,поради което и той е лична собственост на ищеца ,придобит като дарение по време на брака му с нея . За да уважи предявената искова претенция ,първоинстанционният съд приел, че с представения по делото обратен документ/“обратно писмо“/ била доказана волята на страните по продажбения договор имотът да бъде дарен, поради което и продажната цена не била изплатена на родителите на ищеца- Б. и Д. К.и ,прехвърлители на имота. Съдът допуснал гласни доказателства за разкриване на симулацията като се позовал на чл. 164 ал.1 т. 2 и 6 и чл. 165 ал. 2 ГПК /всъщност районният съд не е обсъдил в решението си възражението на ответница за недопустимост на свидетелските показания /.Позовавайки се на представената по делото декларация ,изходяща от Я. ,Б. и Д. К.и и приемайки ,че се касае до т.нар. „обратен документ „ ,както и имайки предвид показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна –свид. Ф. К. и свид. Р.П./които показания според съда кореспондират с представеното писмено доказателство – „обратно писмо „/,съдът е приел ,че исковата претенция е доказана и симулацията е безспорно установена ,при което е уважен установителният иск за установяване ,че ищецът е изключителен собственик на имота . Следва да се посочи ,че по спорните за делото въпроси – а именно :кога недвижим имот, придобит по време на брака чрез продажба, не е съпружеска имуществена общност, за допустимостта на гласни доказателства за установяване симулацията на сделка тогава, когато нормата на чл. 164 ГПК забранява това и дали обратен документ, който не е подписан от •••та, я обвързва,е налице изобилна съдебна практика,при което настоящият съдебен състав счита ,че трябва да се подчертае следното : Обратното писмо / пълният обратен документ/ по чл.165, ал.2 от ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор / Р №925/98 г. на ВКС, второ г.о./. За да разкрие прикрит договор, който – ако е действителен, урежда отношенията на страните / чл.17, ал.1 от ЗЗД/, обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е диспозитивен документ. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със св. показания – чл.133, б.”д” от ГПК, отм. / Р № 193/97 г. на ВКС, второ г.о., № 825/93 г. на І-во г.о. и №427/04 г. на ВКС, І-во г.о./. Ако страна по възмезден договор за придобиване на недв. имот е само единият •••, другият следва положението му /материалноправно и процесуално – вкл. при доказването на симулацията/. Изключение от това е налице, когато сделката е насочена срещу неучаствалия в нея ••• като намалява имуществото му – тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказването, респ. за оспорването на симулацията. В настоящия случая е представена декларация ,наречена „обратно писмо „ ,без дата ,подписана от продавачите и купувача по процесната сделка –родителите на ищеца Б. и Д. К.и и от ищеца Я. ,с която заявяват ,че действително уговорената между тях сделка е дарение , а не покупко-продажба ,както е посочено в нот. акт и че по посочената сделка няма извършено никакво плащане . За разкриване на симулацията съдът е разпитал като свидетел Р. П. , който твърди, че че той дал съвет на Я. да не изповядва сделката като дарение ,а като покупко-продажба ,като мотив за това са влошените отношения между родителите на ищеца и бившата ••• на покойния им ••• . Разпитан е и деклараторът Б. К. – ••• на ищеца , която поддържа, че са дарили имота на •••а си ,като мотив да бъде оформена като продажба били недобрите отношения с ••• на другия й ••• /който към този момент бил починал /.Свидетелката заявява и че не са получили никакви пари за имота и дори сами заплатили разноските по изповядването на сделката . В чл. 165 ал. 2 е предвидено изключение от общата забрана със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на писмен документ. Между страните по явната сделка обратният документ е признание че сделката не изразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. Свидетелски показания са допустими тогава, когато страната, която твърди симулация на сделката, представи т. н. начало на писмено доказателство. Докато в случаите на чл. 164 ал. 2 ГПК е необходимо изрично съгласие на противната страна за допускане на свидетели, то при чл. 135 ал. 2 ГПК съгласието може да бъде не само изрично, но и мълчаливо, но във всеки случай е необходимо да съществува обратен документ.Както бе казано по-горе ,обратният документ който разкрива съдържанието на един прикрит договор може да съдържа всички елементи от съдържанието на договора и тогава той служи за пълно разкриване по симулацията. Възможно е обаче документът да е едностранен и да разкрива само волеизявлението на една от страните. Тогава той ще служи само като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165 ал. 2 ГПК и в този случай е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите със свидетели. В това се състои разликата между обратния документ който установява напълно прикритото съглашение и обратния документ което прави само вероятно твърдението за симулация. В първия случай свидетелските показания са недопустими, а във втория - документът е предпоставка за допустимостта на гласните доказателства. Като не е направил разграничение дали представената декларация разкрива напълно прикритото съглашение или е само начало на писмено доказателство, а оттук и дали свидетелските показания са допустими, или не, районният съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС изразена в решения № 152 от 05.03.1985 г. по гр. д. № 820/84 г. на ВС І ГО и № 437 от 22.07.2004 г. по гр. д. 907/03 г. на ВКС I ГО. Спори се и дали обратният документ има задължителна сила по отношение на •••та която не го е подписала. Когато е налице другарство и обратния документ се отнася до факт който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви спрямо всички задължителни другари. Съгласно чл. 217 от ГПК , ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на •••, който не е подписал същия, то тя не е задължителна. Обратният документ е договор и затова неподписалата страна не е обвързана от него. За да гарантира правата си по прикритата сделка, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ и от неучаствалия в договора •••, тъй като в противен случай подписаната декларация му е непротивопоставима. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в противоречие с решения на ВКС . по гр. д. № 3417/07 г. и № 169 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 6539/07 г. на ІV ГО. Освен това – в случая не се е твърдяло от ищцовата страна ,че подписаната от ищеца и родителите му декларация представлява начало на писмено доказателство /затова липсват и съображения на първоинстанционния съд за това в доклада /.За да е налице хипотезата на чл.165 ал. 2 ГПК ,документът ,който се представя за начало на писмено доказателство ,трябва да изхожда от страната ,на която се противопоставя .Случаят обаче не е такъв – практиката ,в която на обратния документ ,изходящ сама от единия ••• ,се придаба качеството на начало на писмено доказателство за неподписалия ••• ,се отнася за случаи ,при които двамата съпрузи са били необходими другари и в производството и се основава на задължението на съда да установи общите чакти спрямо тях . В настоящото производство бившите съпрузи са насрещни страни , а не необходими другари ,поради което и на коментирания документ не може да се припише качество на начало на писмено доказателство . На следващо място, неучаствалият като страна в сключването на вещнопрехвърлителен договор, ••• на приобретателя по него придобива вещни права, не по силата на самия договор, а по силата на закона (чл. 21, ал. 1 от СК), поради което, включително когато договорът е симулативен, неговите права са пълна функция и изцяло зависят от волеизявленията на страните по договора (и най-вече – от волеизявлението на ••• му), както относно сключването на договора, така и относно уговарянето на привидността на същия, респ. – и относно нейното разкриване със съставения за целта обратен документ, който е подписан от неговия ••• – страна и по симулативния договор От процесуалноправна гледна точка, обаче – с оглед необходимото другарство на съпрузите в съдебното производство по иска за нищожност и разкриване на симулацията, горните материалноправни съображения могат да бъдат споделени само тогава, когато обратното писмо, подписано от страните по договора и неподписано от неучаствалия като страна по него •••, има достоверна или безспорна дата, преди или към датата на сключването на договора. Само в тези случаи по несъмнен начин ще е установено, че действителната воля на страните по договора – още към момента на сключването му, е и изразената в обратното им писмо за разкриването на симулацията, без по този начин да бъдат злепоставени правата и интересите на неучаствалия в сключването на договора •••. Когато обратното писмо няма такава достоверна или безспорна дата, и особено в случаите, когато то е съставено след влошаване отношенията, фактическата раздяла или развода между съпрузите, а също и когато е съставено непосредствено преди предявяването на иска за разкриването на симулацията, както и при други подобни обстоятелства, при които могат да възникнат основателни съмнения, че обратното писмо е подписано от страните по договора с оглед злепоставяне на правата и интересите на •••, който не го е подписал и не е страна по сделката, следва да се сподели разрешението, възприето в обжалваното въззивно решение. В тези случаи, подписаното само от единия ••• обратно писмо, е непротивопоставимо като такова на другия •••, който не е и страна по атакуваната сделка. По този начин ,като е приел ,че представената по делото декларация,изходяща от родителите на ищеца и ищеца ,съставлява обратен документ ,установяващ по отношение на ответницата ,че продажбата прикрива дарение ,районният съд е основал решението си на непротивопоставим на ответницата обратен документ и на недопустими свидетелски показания ,доколкото въпросният документ е и без достоверна дата .Още с отговора на исковата молба ответницата е заявила ,че приложеното към исковата молба обратно писмо е съставено за целите на настоящото производство .То не съдържа дата ,поради което достоверна дата на неговото съставяне е датата на изпращане на исковата молба в районния съд ,те. След влошаване отношенията между страните и последвалия развод .Необсъдени са и останалите доводи на ответната страна – относно изявленията на Я. К. по друго гражданско дело ,с което се иска и подялба на имуществото на бившите •••и ,като сред имотите ,придобити по време на брака ,фигурира и процесния имот в с. ••• и настоящият ищец не е възразил имотът да бъде поделен и не е заявил ,че същият е негова изключителна собственост .Не е взето предвид и възражението ,че имотът е деклариран и на двете страни с дялове от по ½ ид.част ,независимо че в нот. Акт като купувач фигурира само ищецът .Не са обсъдени и показанията на свид. Ф. К. ,••• на починалия ••• на ищеца ,която е заявила ,че нейните деца-••• на Б. и Д. ,вече пълнолетни към момента на сделката ,винаги са били в близки отношения с ••• си и ••• си ,което опровергава твърденията ,че мотивът на привидната сделка бил да предпазят имота от претенциите на тези внуци ,с които •••та и •••то не били в добри отношения . Всъщност ,независимо от допустимостта или не на свидетелските показания , единственото доказателство в подкрепа на твърдението за симулацията , са показанията на свид. П./показанията на свид. Б.К. са заинтересовани и следва да се преценяват в светлината на чл. 172 от ГПК/ ,който заявява ,че дал съвет да бъде изповядана покупко-продажба , а не дарение ,но не става ясно дали действително е сключена такава сделка , Освен това ,в противоречие с твърденията в исковата молба и на самата свид. Б. К. ,този свидетел сочи ,че мотивът за симулацията бил влошени отношения на родителите на ищеца с бившата ••• на починалия им ••• ,докато твърденията на ищцовата страна са влошени отношения с ••• на Б. и Д. –••• на починалия им ••• . Още повече ,че починалият ••• е бил разведен с бившата си ••• и тя не е можела да има никакви претенции към имуществото на родителите му ,а ••• им към момента на сделката са били пълнолетни и от тази гледна точна бившата снаха също не би могла да се възползва по някакъв начин от тяхното /на ••• й / имущество /.Освен това самата ••• – свид. Б. К. заявява ,че ••• й са се отказали от „всякакви наследствени отношения,които баща им има“.Щом тези внуци са се отказали /както твърди свидетелката –••• им/,очевидно не е имало необходимост да се сключва прикриваща сделка ,не е имало опасност тези внуци да заявяват претенции към прехвърления имот . Предвид на горните съображения настоящият състав на БОС приема, че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено..Изтъкнатото от районния съд „безспорност „ и „категоричност „ на проведеното от ищеца доказване се дължи на игнорирането на наведените доводи от ответната страна и на подкрепящите ги доказателства ,че намерението за извършване на дарение от страна на Б. и Д. К.и не е съществувало към датата на нотариалното изповядване на сделката за продажба на процесния имот ,а идеята за това е възникнала след това – едва след раздялата и развода на страните по делото ..Изтъкнатите от районния съд аргументи –напр. ,че неучастието на ответницата в сделката по покупко-продажба представлява довод в подкрепа на осъществяването на твърдяната симулация ,противоречат на формалната логика/последицата от неучастието на единия ••• по сделката е уредена в закона –чл. 21 ал. 1 ЗС и не може съдът да му придава различни последици /.Всичко това дава основание на настоящия съд да приеме ,че ищецът не е успял по пътя на пълното и главно доказване да установи твърдяната симулация ,която да обвърже ответницата като неучастващата в сделката страна ,а от това следва и неоснователността на предявения положителен установителен иск за установяване по отношение на ответницата ,че ищецът е изключителен собственик на процесния имот.Затова атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено ново ,с което се отхвърли предявената претенция. При този резултат в полза на ответницата – въззивница на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски по делото пред двете инстанции ,които /предвид представените списъци на разноските по чл. 80 ГПК / възлизат общо на 1457,18 евро- 766,94 евро пред първата инстанция /1500 лв. за адвокатско възнаграждение / и 690,24 евро за въззивната инстанция .Направеното възражение от адвокатския повереник на въззиваемия-ищец за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивницата настоящият съдебен състав счита за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото ,проявената от адвоката на въззивната страна активност при различните процесуални действия пред въззивната инстанция /имайки предвид и обстоятелството ,че адвокатското възнаграждение ,платено представителя на въззиваемия е в същия размер ,както претендираното от въззивницата / Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд