Решение № 2040 от 8.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7839/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 11.04.2023 год., постановено по гр.дело №66817/2021 год. по описа на СРС, ГО, 57 с-в, ЗАД „ДБ.Ж.И З.“ е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“ по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 835.22 лв., представляваща неизплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско“ относно товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ТХ •••••••, поради настъпило на 08.03.2018 год. в района на гр.Добрич пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№•••••••, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2021 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 358.85 лв., като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 1 655.45 лв. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 237.83 лв. Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „А.Б.“. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Механизмът на процесното ПТП бил безспорно установен въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза. На 08.03.2018 год. в гр. Добрич, водачът на товарен автомобил „Тойота" – В.В. бил спрял на знак „Стоп", за да пропусне движещите се по ул. „Калиакра" автомобили, преди да предприеме завой наляво. В същото време, идвайки от дясната му страна по ул. „Калиакра" водачът на неизвестно тежкотоварно МПС спряло, за да пропусне лекия автомобил да извърши маневра за включване наляво по главния път. Доколкото водачът В. се бил уверил, че от лявата му страна не идват превозни средства, а от дясната – същият бил пропуснат от тежкотоварния автомобил, същият бил започнал за осъществява маневра за включване в движението по ул. „Калиакра". В този момент водачът на лек автомобил „Опел", който се бил движил попътно зад неизвестния тежкотоварен автомобил, предприел неправилна и забранена маневра за изпреварване/заобикаляне на изчакващото МПС от дясната му страна и то в района на кръстовище. Вследствие неправомерните действия на водача на лек автомобил „Опел" се стигнало до сблъсък, при който бил увреден застрахования при ищеца товарен автомобил „Тойота". Първоинстанционният съд не бил изложил съображения в какво точно се изразява противоправното поведение на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и коя разпоредба на ЗДвП е била нарушена. В мотивите на решението било посочено единствено, че съгласно заключението на вещото лице по съдебната автотехническата експертиза, водачът на товарен автомобил „Тойота" бил имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако бил изчакал преминаването на лек автомобил „Опел" през кръстовището. СРС не бил анализирал и не бил взел предвид разясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание – същият бил уточнил, че ул.„Калиакра", в посоката на движение на лек автомобил „Опел", била с една лента за движение, поради което неизвестният товарен автомобил и лек автомобил „Опел" се били движили попътно един зад друг, когато водачът на неизвестния автомобил спрял, за да пропусне включващия се с маневра ляв завой в движението товарен автомобил „Тойота". Това се било наложило поради обстоятелството, че водачът на неизвестния автомобил следвало също да извърши маневра завой наляво за навлизане по тясната улица, от която излизал товарен автомобил „Тойота", респ. последният следвало да освободи пътя. В този смисъл водачът на лек автомобил „Опел" следвало да изчака извършването на маневрите на двата автомобила, т.е. пътят да се освободи и едва след това да навлезе в кръстовището и да продължи движението си направо. Вместо това водачът Ш. предприемал неправомерна маневра за изпреварване/заобикаляне на неизвестния автомобил от дясната му страна, като дори излязъл частично извън пътното платно, с което същият станал причина за настъпване на съприкосновението между управлявания от него автомобил и включващия се в движението товарен автомобил „Тойота". В тази връзка от една страна водачът на застрахованото при ищеца МПС не бил могъл да възприеме маневрата на водача на лек автомобил „Опел", доколкото същият бил започнал заобикаляне от дясно на тежкотоварния автомобил, а от друга страна не бил длъжен за предвиди неправомерното му поведение, което било станало причина за настъпване на ПТП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата ЗАД „ДБ.Ж.И З.“ не изразява становище по въззивната жалба на ищеца. Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „ДБ.Ж.И З.“. Жалбоподателят поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства била установено по несъмнен начин, че водачът на застрахования при ищеца товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, при извършване на маневра ляв завой, не бил съобразил поведението си с наличието на пътен знак Б2 /“Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“/, отнемайки предимството на движещите се от дясната му страна автомобили, в т.ч. лек автомобил „Опел Корса“, предизвиквайки по този начин настъпването на процесното ПТП. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Опел Корса“ – С.Ш., бил допринесъл за настъпването на инцидента. Същият действително бил предприел неправилно изпреварване на движещия се пред него неизвестен автомобил, но при изначално съобразяване с наличието на пътен знак Б2 от водача на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ изобщо нямало да се стигне до съприкосновение между двете превозни средства. Т.е. първопричина за произшествието било поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил и водачът, застрахован при ответника, нямал вина за настъпването на процесното ПТП. В този смисъл неправилно СРС бил отчел съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата ЗАД „А.Б.“ счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел за установено, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел“ за настъпване на процесното ПТП. Вината за настъпване на произшествието на произшествието била единствено на този водач, а не както неправилно бил приел СРС, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 1/2 от страна на водача на товарен автомобил „Тойота“ От събраните по делото доказателства било доказано по несъмнен начин, че на 08.03.2018 год., в гр.Добрич, водачът на товарен автомобил „Тойота“ – В.В. спрял на знак „Стоп“, за да пропусне движещите се по ул.“Калиакра“ автомобили преди да предприеме завой наляво за включване в движението по същата улица. В същото време, идвайки от дясната му страна по ул. „Калиакра", водачът на неизвестно тежкотоварно МПС спрял, за да пропусне лекия автомобил, за да извърши маневра за включване наляво по главния път. Доколкото водачът В. се бил уверил, че от лявата му страна не идват превозни средства, а от дясната – същият бил пропуснат от тежкотоварния автомобил, то той започнал маневра за включване в движението по ул. „Калиакра". В този момент водачът на лек автомобил „Опел", който се е движил попътно зад неизвестния тежкотоварен автомобил, предприел неправилна и забранена маневра за изпреварване от дясната страна на изчакващото МПС и то в района на кръстовище. Вследствие на неправомерните действия на водача на лек автомобил „Опел" се стигнало до сблъсък, при който бил увреден застрахования при ищеца автомобил. В съдебното заседание вещото било уточнило, че ул. „Калиакра", в посоката на движение на лек автомобил „Опел", била с една лента за движение, поради което неизвестният товарен автомобил и лек автомобил „Опел" се движели попътно един зад друг, когато водачът на неизвестния автомобил спрял, за да пропусне включващия се в движението с маневра ляв завой товарен автомобил „Тойота". Това се било наложило с оглед обстоятелството, че водачът на неизвестния автомобил на свой ред следвало да извърши маневра завой наляво за навлизане по тясната улица, от която излизал товарен автомобил „Тойота", респ. последният следвало да освободи пътя. Ето защо водачът на лек автомобил „Опел" следвало да изчака извършването на маневрите на двата автомобила, т.е. пътят да се освободи и едва след това да навлезе в кръстовището и да продължи движението си направо. Вместо това водачът Ш. предприел неправомерна маневра за изпреварване на неизвестния автомобил от дясната му страна, като дори излязъл частично извън пътното платно, с което същият станал причина за съприкосновението между управлявания от него автомобил и включващия се в движението товарен автомобил „Тойота". В тази връзка водачът на застрахованото при ищеца МПС, от една страна, не могъл да възприеме маневрата на водача на лек автомобил „Опел", доколкото същият заобикалял тежкотоварния автомобил от дясната му страна, а от друга страна, не бил длъжен да предвиди неправомерното му поведение, което било станало причина за настъпване на процесното ПТП. Следователно последното било настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел", като не било налице и каквото и да било виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „Тойота". По делото било безспорно установено, че водачът В. бил спрял на знак „Стоп“ и едва след като неизвестният тежкотоварен автомобил го бил пропуснал, започнал да осъществява маневрата за включване по ул.“Калиакра“, която в тази част била с по една лента за движение в посока. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от насрещните страни, намира за установено следното: Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника. Безспорно е във въззивното производство, а и е установено въз основа на събраните писмени доказателства, че на 23.03.2017 год. между ищеца и В.В., действащ като ЕТ „М. – В.В.“ бил сключен валиден договор за имуществено застраховане „Пълно Каско“, с обект товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ТХ ••••••• и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 24.03.2017 год. до 24.00 ч. на 23.03.2018 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия в размер на 2 447.02 лв. /която не се спори, че е била заплатена/. Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане – на 08.03.2018 год., в 11.30 ч., в гр.Добрич, на ул.“Калиакра“, е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, с участието на горепосочения застрахован автомобил, управляван от В.Г. В. и лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№•••••••, управляван от С.С.Ш., за което на 17.05.2018 год. застрахователят /ищецът/ е изплатил на сервиз „“ИВ К.С.“ ООД /извършил ремонта на процесния лек автомобил/ застрахователно обезщетение в размер на 1 640.45 лв. /фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните/. Не се спори, че за определянето на застрахователното облезщетение ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№•••••••, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 31.03.2017 год. до 23.59 ч. на 30.03.2018 год., който покрива и отговорността на водача С.С.Ш.. Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с това чия е вината за настъпване на процесното ПТП, респ. налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат. Установено е въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните доказателства чрез разпита на свидетелите В.Г. В. и С.С.Ш., чиито показания следва да бъдат ценени като ясни, последователни, безпротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалите данни по делото, както и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна авоттехническа експертиза, което при пеценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че на 08.03.2018 год., около 11.30 ч., товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ се движел в гр.Добрич, по ул.“Без име“, с посока към ул.“Калиакра“ и на кръстовището със същата водачът предприел маневра „завиване наляво“, като бил пропуснат от идващия от дясната му страна по ул.“Калиакра“ неизвестен товарен автомобил. В същия момент зад неизвестния товарен автомобил се движел лек автомобил „Опел Корса“, като водачът предприел маневра заобикаляне отдясно, при което траекторията му на движение се пресякла с траекторията на движение на товарния автомобил „Тойота Хайлукс“ и настъпил удар между тях. Платното за движение по улицата, по която се движел товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ се състояло от две ленти за движение, по една за всяка посока, като не се забелязвала хоризонтална маркировка, а на кръстовището с ул.“Калиакра“ бил поставен пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Платното за движение по ул.“Калиакра“, в района на процесното ПТП, се състояло от три ленти за движение – една лента за движение в посоката на лек автомобил „Опел Корса“ и две ленти за движение в обратна посока; дясната лента за движение в обратна посока била разширение на платното за движение, предназначено за завой наляво. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка водачът на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако бил изчакал преминаването на лек автомобил „Опел Корса“ през кръстовището и след това е извършил своята маневра завиване наляво, а при изслушването си в открито съдебно заседание – че ако лек автомобил „Опел Корса“ не бил преминал отдясно на неизвестното МПС, то тогава нямало да настъпи удар между двете превозни средства, респ. нямало да се пресекат траекториите им. В този смисъл СГС приема, че по делото е доказано, че действията на водача на лек автомобил „Опел Корса“ – С.С.Ш., съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани с изпреварването, респ. заобикалянето – нарушил е чл. 41, ал. 1 ЗДвП, съобразно който пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна. Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените увреждания на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента. Същевременно въз основа на ценените доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че водачът на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ – В.Г. В. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като при осъществяване на маневрата завиване наляво на процесното кръстовище не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, в частност по ул.“Калиакра“ – чл. 50, ал. 1 ЗДвП /предимство следва да бъде осигурено не само на преминаващите през кръстовището, но и на приближаващите го/. В настоящия случай приносът на пострадалия е правнорелевантен за определяне на размера на дължимото обезщетение и следва да бъде отчетен с оглед своевременно релевираното от ответника възражение /чл. 131 ГПК/ и тъй като извършителят на деянието отговаря за действителните вреди, а последните съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД са тези, които са пряка и непосредствена последица на деянието. Вредите, които са причинени от пострадалия, не са пряка и непосредствена последица на извършеното деяние от причинителя на вредите – за тях последният не носи отговорност. По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” се остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 год. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В частност от кредитираното заключение на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза се установява, че към датата на застрахователното събитие увреденият автомобил е бил в експлоатация 4 години, 6 месеца и 7 дни, считано от датата на първоначалната регистрация /29.08.2013 год./, както и че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите по него по средни пазарни цени възлиза на 1 640.45 лв. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. В частност експертното заключение е било необходимо за ищеца при преценката за наличието на основание за заплащане на обезщетение и при определяне на вида и размера на щетите и съответно следва да се счита за такива обичайни разноски, които е установено въз основа на събраните писмени доказателства по делото, а и не се спори, че възлизат на 15 лв. Преценката на значимостта на допуснатите от водачите на процесните превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата обуславя извод за равностоен принос за настъпването на вредите, т.е. 50/50. При установения размер на претърпените имуществени вреди и разноските за определяне на застрахователното обезщетение, размерът на дължимото от ответника обезщетение, определен при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, възлиза на 835.22 лв., до който и релевираната претенция законосъобразно е била уважена от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ето защо въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно. По отношение на разноските: С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят- ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лв. /с ДДС/, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба, респ. уважената част от исковете. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът