Решение № 656 от 13.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 23766/2024 г.

Гражданско дело № 20241110123766 по описа за 2024 година Исковете са с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. И щ е ц а ••••••••••• с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление ••••••••, представлаван от •••••• – управител, чрез адвокат И* С. от САК и адв. Д. С. от САК, двете със съдебен адрес ••••• твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски. Ответника ••••••, с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление •••••••, представлявано от управителя С* И. В* чрез адвокат Д. И. от САК, със съдебен адрес ••••, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От приетият като доказателство по делото Договор от 19.04.2022 г. се установява, че страните по делото – •••••• като възложител и ••••••••••• като изпълнител са сключили Договор от 19.04.2022 г. за изработка на инвестиционен проект и архитектурно заснемане на: Преустройство, реконструкция и смяна на предназначението на етаж от сграда в кв. •••••с площ от 495 кв. м. Постигнатото съгласие на страните по Договора е било промяната на предназначението на обекта да бъде в такова за Общежитие, което се установява от представената Оферта от страна на Изпълнителя и от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите •••••••• и •••••, разпитани в проведеното открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. Установи се също така, че ищцовото дружество е действало чрез свой фактически представител – •••, който през цялото време е действал като изпълнител на възложената поръчка, но по определени формални причини е посочил като изпълнител от правна страна ищцовото дружество - •••••••••••, което от своя страна пък е потвърдило всички фактически и правни действия на •••••, чрез предсатвената по делото Декларация от Управителя на ••••••••••• със Становище с вх. № 126942/09.04.2025 г. Установи се също така по делото, че в деня на сключване на Договора възложителят е превел на изпълнителя дължимата авансова вноска в размер на 7 425 лева, а при сключване на Договора представителят на Изпълнителя - •••• е уверил Възложителя, че заявената промяна на предназначението на обекта ще се случи и че няма никакъв проблем за това, което се установя от показанията на свидетелката •••, които, доколкото са отразени в протокола от 20.10.2025 г. от съдебното заъседание, нямае да бъдат преповтаряни в настоящия съдебн акт. Въпреки, че срокът за изработване на инвестиционния проект по чл. 5 от Договора е бил 37 дни, считано от плащане на аванса, т.е. считано от 19.04.2022 г., или до 26.05.2022 г., Изпълнителят е предал на Възложителя инвестиционен проект едва на 27.09.2022 г., тоест със закъснение от повече от 4 месеца. На следващия ден, т.е. на 28.09.2022 г., ••••• като пълномощник на Възложителя, е входирала инвестиционния проект, изработен от ••••• от името на Изпълнителя по Договора, в администрацията на СО - район ••••, заедно със съответното Заявление с вх. № ••••• г., което е прието и приложено като доказателство по делото, представено с отговора на исковата молба). Впоследствие, в началото на октомври 2022 г. ••••••••• се е обадил на ••• и е обяснил, че от СО - район Сердика са му се обадили по телефона и са му обяснили, че проектът има недостатъци, които следва да се отстранят. Поради това •••• е помолил •••• да отиде отново до СО - район •••и да изтегли проекта за извършване на необходимите корекции, което ••••• е направила на 12.10.2022 г. и на същия ден е предала на ръка инвестиционния проекта на •••••. В тази насока са и изявленията на свидетелката •••••, съдържащи са на стр. 4 от Протокола от 20.10.2025 г. Впоследствие, Изпълнителят така и не е предал коригиран проект за уговореното изначално с Договора предназначение – за Общежитие. Вместо това, на 05.12.2023 г. •••••• е изпратил на Възложителя и-мейл с приложен проект на Протокол-Споразумение за прекратяване на Договора на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 от Договора във връзка с неизпълнение на задълженията на Възложителя. Възложителят не се е съгласил със съдържанието на горепосочения Протокол Споразумение и не го е връщал подписан на другата страна. Това е така, защото вярно е точно обратното неизпълнение на задълженията по Договора е налице не от страна на Възложителя, а от страна на Изпълнителя. Впоследствие, на 15.03.2024 г. Възложителят е получил чрез ЧСИ Покана за доброволно изпълнение, изпратена от Изпълнителя, за плащане на сумата от 5 940 лева. След получаването на тази напълно неоснователна покана, страните са провели среща на 19.03.2024 г., на която са коментирали евентуална промяна на първоначалното задание за промяна на предназначението на обекта, като вместо за Общежитие предназначението се промени на ателиета. Провеждането на тази среща се установи от представената в проведеното на 04.04.2025 г. първо открито съдебно заседание по делото допълнителна кореспонденция по и-мейл в периода 19.03.2024 г. – 26.03.2024 г., а също така и от неоспорените от страна на ищеца проекти за тристранно споразумение, с което евентуално страните да уредят възникналите спорове помежду им, предсатвени в същото заседание. Видно т горните доказателства, в текста на тристранното споразумение, предложен от Възложителя в описанието на фактите е посочено следното: Предвид факта, че предаденият от СТРАНА 1 на СТРАНА 2 Инвестиционен проект след входиране в общинската администрация за одобрение е изтеглен от СТРАНА 2 за корекции и върнат на СТРАНА 1 за отстраняване на нередовности, което обстоятелство СТРАНА 1 потвърждава с подписване на настоящото споразумение; Предвид факта, че към настоящия момент СТРАНА 1 не е отстранила нередовностите по Инвестиционния проект, съобразно уговореното задание в подписания между страните Договор от 19.04.2022 год.; По отношение на същите въпроси в проекта на тристранното споразумение, който е предложен от Изпълнителя е посочено следното: Г) След входиране на Инвестиционния проект за одобрение от общинската администрация, същият е върнат на СТРАНА 2, с указания, че реконструкцията на съществуващата сграда и превръщането й в общежитие, каквото е заданието отправено от СТРАНА 2 към СТРАНА 1 по договора за проектиране, ще бъде одобрено след проектиране на евакуационна стълба към обекта. Д) Във връзка с указанията на общината, СТРАНА 1 и СТРАНА 2 са констатирали, че същите не могат да бъдат изпълнени, с оглед градоустройството на имота, в който попада сградата и невъзможността такава евакуационна стълба законно да отстои от границите на имота, което представлява обстоятелство, за което нямат вина и двете страни; В клаузите на тристранното споразумение, което са си разменили страните се установяват и други съществени различия по отношение на сроковете и условията на плащане на оставащата част от възнаграждението на Изпълнителя, поради което и в крайна сметка страните не са постигнали съгласие за продължаване на отношенията помежду си. В теорията и практиката договорът за изработване на инвестиционен проект се определя като класически вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД. На основание чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. На основание чл. 260, ал. 1 от ЗЗД Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. На основание чл. 260, ал. 2 от ЗЗД ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените вреди. На основание чл. 261, ал. 1 от ЗЗД Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Видно от представените доказателства Възложителят е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по Договора, като е превел на Изпълнителя изцяло определената авансова сума точно и в срок на 19.04.2022 г. В хода на изпълнение на Договора Възложителят е оказвал необходимото и съответно на Договора съдействие на Изпълнителя. Въпреки това Изпълнителят е изпаднал в забава по отношение на изпълнение на задълженията си по Договора, като вместо да предаде готовия проект в срока до 26.05.2022 г., Изпълнителят е предал инвестиционен проект на Възложителя едва на 27.09.2022 г., т.е. повече от 4 месеца по-късно. По-важното обаче е това, че Изпълнителят така и не е предал годен резултат, който да отговаря на предмета на Договора и да може да бъде одобрен от компетентната администрация на СО- район •••••••. В това отношение аргументът на насрещната страна, че страните са подписали Приемо-предавателен протокол от 27.09.2022 г. за приемане на инвестиционния проект без забележки, е напълно несъстоятелен. Приемопредавателният протокол удостоверява единствено факта на предаване и приемане на проекта. Възложителят не е специалист в областта и няма как да изразява позиция дали проектът отговаря на изискванията на Договора или не. Съществената проверка в това отношение се извършва от СО- район ••••••••, която очевидно е направила забележки, които Изпълнителят така и не е отстранил. Важен е въпросът дали забележките на СО- район •••• по проекта са били отстраними или не. От гледна точка на Възложителя твърденията ни са, че Изпълнителят е можел и е следвало да представи коригиран проект, който да бъде одобрен съобразно първоначалното задание за промяна на предназначението за Общежитие. Обективният факт е, че Изпълнителят въпреки, че е уверил Възложителя, че това е възможно при сключване на Договора, впоследствие така и не е представил годен проект, който да премине процедурата по одобрение от страна на СО- район ••••. Дори обаче да бъде приет аргумента на ищеца, че промяна на предназначението на обекта за Общежитие е невъзможно поради обективни причини, свързани с градоустройствения статут на поземления имот, в който се намира сградата или някакви други, то това отново не е от категорията да обоснове запазването на действието на Договора и дължимостта на възнаграждение на Изпълнителя. В тази връзка следва да бъдат признати за недостоверни показанията на свидетеля ••••••, и същите не следва да бъдат кредитирани по делото, по следните причини: За свидетеля •••• се установи, че през цялото време е бил изключително ангажиран с възложената поръчка за промяната на предназначението на процесния обект в такъв за Общежитие, изпратил и офертата и самия проект на договор, водил е срещите при сключване на договора и вероятно е координирал тясно изработването на самия инвестиционен проект, получил е обаждане от СО- район •••• с указанията за корекции и впоследствие и самия проект от представителя на Възложителя. Именно свидетелят •••••е изпратил по електронна поща предложението за Протокол – споразумение за прекратяване на Договора от 05.12.2023 г. Свидетелят •••потвърди също и участието си и в срещата между страните на 19.03.2024 г., но заявие, че не е наясно защо проектът е върнат от СО- район ••••и че не знае да са били обсъждани корекции по проекта. Тези показания противоречат със съдържанието както на проекта на тристранно споразумение, който е представен от страна на Възложителя, така и с това на проекта на тристранно споразумение, който е представен от Изпълнителя. В този проект на тристранно споразумение Изпълнителят е посочил, че знае за наличието на проблеми с изготвения проект за промяна на предназначението на обекта в такъв за Общежитие. Изпълнителят посочва в това отношение, че за това са налице обективни пречки, които не са зависили от нито една от страните. С оглед активната оперативна роля на •••• при изпълнението на Договора показанията му пред съда по делото се явяват крайно недостоверни и очевидно пристрастни. В светлината на описаните по-горе аргументи и съображения се установява, че Възложителят е имал право и валидно е развалил процесния Договор по реда на чл. 87 от ЗЗД и във връзка с чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, а също и на основание чл. 262, ал. 2 от ЗЗД и на това основание и с оглед правилото на чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД Изпълнителят е длъжен да върне на Възложителя получената авансова сума в размер на 7 425 лева. Изпълнителят няма право да получава каквито и да било допълнителни суми във връзка с процесния Договор. Както стана ясно, Изпълнителят не е изпълнил точно възложената му поръчка с Договора. Изпълнителят е изработил инвестиционен проект, който обаче не става за нищо и не може да бъде по никакъв начин полезен на Възложителя. На основание чл. 261, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Очевидно е, че Изпълнителят по процесния Договор не е изпълнил работата по посочения в закона начин. Поради това на основание чл. 87 от ЗЗД и във връзка с чл. 265, ал. 2 от ЗЗД с исковата молба по гражданско дело № 17184/2024 г., 180-ти състав на Софийски районен съд Възложителят е направил ясно изявление за развалянето на Договора, като при условията на евентуалност с исковата молба е предоставен допълнителен срок за изпълнение на възложената работа от страна на Изпълнителя. Изпълнителят обаче така и не е представил инвестиционен проект за промяна на предназначението на обекта в такъв за Общежитие, т.е. във вид, в който проектът да бъде годен за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Без значение е дали промяната на предназначението на обекта е възможно или не, защото ако се приеме, че такава промяна е невъзможна, то Изпълнителят като специалист в областта е следвало да предупреди Възложителя още преди сключването на Договора. Това, което се е случило обаче е, че Изпълнителят многократно е заявявал, че за исканата промяна няма никакъв проблем. Освен това, дори и да приемем, че изпълнението на работата е станало невъзможно поради причина, за която никоя от страните не е отговаряла, то на основание чл. 267 от ЗЗД, изр. 1-во е предвидено, че ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. На това основание Изпълнителят няма право на възнаграждение и следва да върне на Възложителя получените от него авансово суми по Договора, а не да получава допълнителни суми. В заключение, следва да се има предвид, че Договорът не е бил прекратен с изпращането на Покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ ••••• с вх. № 15673/06.03.2024 г. Договорът не е бил прекратен, защото Възложителят не е имал ликвидно и изискуемо задължение към Изпълнителя за посочената в тази покана сума от 5 940 лева. Аргументите са посочени по-горе. Възложителят не е имал това изискуемо задължение, защото на основание чл. 261 от ЗЗД Изпълнителят не му е предал резултат от работата си, който да е годен според обикновеното или предвиденото в Договора предназначение. Освен това, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В настоящия случай Възложителят единствено е приел в определен момент фактическа власт върху предаден му инвестиционен проект. Възложителят обаче никога не е приемал работата на Изпълнителя. Това е така и защото много скоро след предаването на проекта е станало ясно, че същият има съществени недостатъци и не може да бъде одобрен от СО- район ••••и това е факт, който се признава и от насрещната страна, тъй като такова изявление се съдържа в редактирано от нейна страна тристранно споразумение. В теорията и съдебната практика е прието, че приемането на работата на Изпълнителя по договор за изработка включва два елемента – фактическо разместване на резултата от работата от Изпълнителя към Възложителя, но също и изрично или с конклудентни действия изразено съгласие, че работата съответства на предмета на договора. В процеснияа случай безспорно се установи по делото, че предаденият проект от Изпълнителя на Възложителя обективно не отговаря нито на обикновеното, нито на предвиденото в Договора предназначение, тъй като и двете страни признават, че същият не е приет и одобрен от СО- район ••••. Следва също така да се обсъди и наличето на терминологична неточност и неяснота в изявленията на ищцовото дружество в Покана за доброволно изпълнение, изпратена за връчване чрез ЧСИ ••••• с вх. № 15673/06.03.2024 г., в която се посочва прекратяване на Договора. В теорията се прави ясна разлика между термините прекратяване и разваляне на договор. Терминът прекратяване в повечето случаи съдържа и се отнася до невиновно прекратяване на действието на договор, като прекратяване по взаимно съгласие на страните или поради настъпване на обективна невъзможност за изпълнение. Обратно, терминът разваляне на договор е индикация за едностранно прекратяване на действието на договор поради виновното му неизпълнение от другата страна. За развалянето на договорите са установени изрични правила в чл. 87 от ЗЗД, а конкретно по отношение на договора за изработка такива правила са предвидени и в чл. 265, ал. 2 от ЗЗД и в чл. 262, ал. 2 от ЗЗД. С оглед установените факти и обстоятелства по делото Изпълнителят не е имал право нито едностранно да прекратява, нито да разваля Договора. Дори обаче и да се приеме, че Договорът е прекратен/развален от страна на Изпълнителя, то отново последният дължи връщане на получената сума от Възложителя на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, където е предвидено, че развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Очевидно е, че процесният Договор, като договор за изработка, няма нито периодично, нито продължително изпълнение. Изпълнителят е представил някакъв абсолютно негоден резултат от работата си, който по никакъв начин не може да бъде полезен на Възложителя. Дори и да се приеме, че Договорът е прекратен по обективна причина, тъй като предметът му се е оказал невъзможен, то отново на основание чл. 267, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че Изпълнителят няма право на възнаграждение, респективно следва да върне получено такова авансово от Възложителя по Договора. С оглед пвсичко казано по-горе, съдът счита, че предявеният главен иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед отхвърляне на главния иск, следва да бъдат отхвърлени както акцесорния иск за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, така и този за присъждане на законна лихва за забава за периода 13.10.2022 г. – 22.04.2024 г. включително. С оглед изхода на делото право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК има ответника, като същте следва да бъдат присъдени съгласно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно – сумата в размер на 1 560 лева или 797, 62 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното съдът