Решение № 403 от 20.3.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 310/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.189 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Делото е образувано по жалбата на А. М. Х. срещу Заповед № 4074з-1675/29.11.2023 г. на директора на РД „Гранична полиция“-Смолян, с която е прекъснат платения годишен отпуск на инспектор А. М. Х., считано от 29.11.2023г. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, с доводи за неспазване на установената форма, съгласно чл.59 ал.2 от АПК (липса на фактически основания и правни основания). Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски. В открито заседание жалбоподателят лично и с упълномощения процесуален представител адвокат Н. поддържа жалбата. Сочи, че според приложената докладна записка отпускът е бил прекратен на основание служебна необходимост, но нито в заповедта, нито в докладната записка е посочено каква е била тази служебна необходимост.Обжалваната заповед за прекратяване на отпуска е индивидуален административен акт и като такъв следва да отговаря на изискването за мотивираност.Претендират се разноски по представен списък. Ответникът – директора на РДГП-Смолян, чрез процесуален представител юрисконсулт Х. оспорва жалбата. Излагат се доводи по същество в представена писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. По допустимостта на жалбата: В административната преписка не е удостоверено кога жалбоподателят е запознат със съдържанието на оспорената заповед от 29.11.2023г., поради което съдът приема, че жалбата, подадена на 13.12.2023г. е в срок. Жалбата е подадена от адресат на заповедта, при наличие на правен интерес от оспорването и затова е процесуално допустима. Административен съд-Смолян, втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, съобрази твърденията на страните и анализира събраните писмени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори по делото, че към момента на издаване на процесната заповед А. Х. е заемал длъжност „Разузнавач ІV степен“ в група „Оперативно противодействие“ от сектор „Оперативно-издирвателна дейност“ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян. Както се сочи и в оспорената заповед, по заявление от А. Х. рег.№4074р-14903/13.11.2023г. е било разрешено ползване на платен годишен отпуск от 24.11.2023г. до 01.12.2023г. На 28.11.2023г. от началник на сектор „ОИД“ е изготвена Докладна записка до ВПД директор на РДГП-Смолян, с която се предлага да се прекрати годишния отпуск на инспектор А. Х., считано от 29.11.2023г. поради възникнала служебна необходимост. На 29.11.2023 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №4074з-1675/29.11.2023 г. на директора на РД“Гранична полиция“-Смолян, с която се прекъсва платения годишен отпуск, разрешен по заявление рег.№4074р-14903/13.11.2023г. на инспектор А. Х., считано от 29.11.2023г. Заповедта е издадена на основание чл.53 от ЗМВР и т.6 от МЗ №8121з-1529 от 05.12.2018г. и Докладна записка рег.№4074р-15671/28.11.2023г. От административния орган със съпроводително писмо от 18.12.2023г. е представена „цялата“ административна преписка по издаване на оспорената заповед, която включва Заповед №8121з-1529 от 05.12.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №3282з-5227 от 21.11.2023г. на директора на ГД „Гранична полиция“. Допълнително в съдебно заседание е представена Заповед №8121К-7700 от 24.08.2023г. на министъра на вътрешните работи. При така установеното, съдът прави следните правни изводи. Заповедта е издадена в писмена форма. Като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл.53 от ЗМВР, според която, в изпълнение на функциите си ръководителите на териториалните звена на структурите по чл. 37 издават заповеди. Според чл. 189 ал.1 т.1 от ЗМВР държавните служители в МВР имат право на редовен платен годишен отпуск – в размер 30 работни дни. Съгласно чл. 189, ал. 7 от ЗМВР редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на това законово задължение е издадена Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л.8 и следващите). Според т.4 б.“в“ от заповедта на министъра ползването на платения годишен отпуск се разрешава с резолюция на ръководителите на структури по чл.37 от ЗМВР или оправомощени от тях лица. По-нататък в т.6 от заповедта на министъра на вътрешните работи е предвидено, че ползването на платения годишен отпуск да се прекъсва със заповед на ръководителя по т.4: а/ при наличие на служебна необходимост, по смисъла на §1 т.23 от Допълнителните разпоредби на МВР. Следователно директорът на РДГП е компетентен да издава заповед за прекъсване на платения годишен отпуск, като в случая процесната заповед е издадена при условията на заместване от главен инспектор В. С., на когото е възложено със Заповед №3282з-5227 от 21.11.2023г. да замества и изпълнява длъжностните задължения на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ [населено място] за времето от 27.11.23г. до 01.12.2023г. Легалното определение на понятието „служебна необходимост“ е дадено в нормата на §1 т.23 от ДР на закона на МВР, според която такава необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Видно от представената административна преписка, нито в самата заповед за прекъсване ползването на годишния отпуск, нито в докладната записка, която я предхожда, е мотивирано наличието на „служебна необходимост“. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите основания за издаване на процесната заповед следва да се състоят в излагане на факти от обективната действителност, които сочат на някоя или няколко от алтернативните хипотези - "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите". Безспорно преценката за т. нар. "служебна необходимост" е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган при издаването на акта по т.6 б.“а“ от Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи, но оперативната самостоятелност подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. При тази проверка следва да се прецени дали правомощието на органа е упражнено в рамките на закона, т. е. дали фактите, на които се позовава административният орган, могат да бъдат подведени под приложената от него правна норма. Видно от съдържанието на заповедта, същата се издава на основание Докладната записка от 28.11.2023г., но наличието на служебна необходимост не е било мотивирано в докладната записка. В самата Докладна записка не са изброени конкретни факти, които обуславят наличие на „извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите“, по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. В заповедта и докладната записка дори не се твърдят такива промени. От всичко изложено следва, че в оспорения административен акт липсват фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че в конкретния случай е била налице служебна необходимост за прекъсване ползването на платения годишен отпуск. Затова съдът приема, че не е било налице материално-правното основание за издаване на заповедта и като незаконосъобразна, същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателят е поискал разноски в размер на 10 лева за внесена държавна такса, които ще следва да бъдат понесени от ответника. Според представения Договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е упълномощил адвокат Н., който е вписал, че оказването на правна защита е безплатно, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. В този случай ответникът следва да заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 750лв., в съответствие с чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Административен съд-Смолян, втори състав,