Решение № 1770 от 18.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4756/2026 г.

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена жалба от С. А. А., чрез адв. Б. Г. - ПкАК срещу наказателно постановление (НП) №9846/10.03.2026 г. на началник отдел „Контрол по контрол на републиканската пътна мрежа (РПМ)”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“) – гр. София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.III от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лв., което съставлява 1533, 88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) € за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредба №11). С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че процесното ППС е с максимално допустима маса от 41 000 кг, а максимално разрешената, съгласно чл.6, ал.1, т.6, б. „в“ по Наредба №11 е 32 000 кг, но след като нито в акта, нито в НП е посочено, че е нарушен реда за движение на ППС с максимална маса, надвишаваща нормите, като ППС-то се е движело без издадено разрешение по чл.8, ал.5 от Наредба №11, то се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Излагат се мотиви за непропорционалността на наложената глоба, както и се позовава на решение по дело №С-61/20203 г. на СЕС, тъй като се касае за водач на трудов договор, а не за собственик на ППС-то или превозвач, който има икономическа изгода и по отношение на които са предвидени по-леки санкции по Закона за пътищата, от процесната за водача. Жалбоподателят редовно призован не се явява и не представлява в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от процесуалния му представител, в които се излага становище по същество. С тях се моли за отмяна на НП и се претендират разноски за платен адвокатски хонорар. За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирани са подробни съображения, които са изложени в писмено становище в отговор на жалбата по същество за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното: На 10.02.2026 г. в 09:39 часа на път АМ Хемус, км 0 +200 на отбивна площадка в посока гр. София - гр. Варна е извършен контрол по Републиканска пътна мрежа от свидетеля Е. Л. С. – главен инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А „ПИ“. Същият спрял за проверка МПС марка „ВОЛВО“ модел „ФМ“, с ДК № ••• с четири оси, от които две управляеми. ППС-то извършвало транспортна дейност превоз на земна маса, което се установило от товарителница №0001850 от 10.02.2026 г. Водачът С. А. А. бил с длъжностна характеристика шофьор на тежкотоварен автомобил към „•••“ЕООД, видно от приложен трудов договор №057 от 08.12.2015 г. Извършено е измерване с техническо средство електронна везна, с техническо средство ролетка за установяване на междуосовото разстояние. Измереното разстояние между трета и четвърта ос е измерена 1, 40 метра, което е двойната задвижваща ос.Установената чрез измерването сума от натоварването е около 31 тона, конкретно 30, 750 тона, при максимално допустимо 19 тона, като надвишаването е било близо 12 тона, конкретно 11, 750 тона. Констатирано е при измерването надвишаване на нормите на Наредба №11, а именно, че съгласно чл.3, т.2 от същата при превишаване на максимално допустимите норми на чл.7 от наредбата то ППС-то е тежко и констатираното се явява нарушение съгласно чл.139, ал.1, т.2, пр.III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11. Приложен е протокол за измерване на превозното средство №0000006/2026 г. Установява се от свидетелство за регистрация, част II на МПС марка „ВОЛВО“ модел „ФМ“, с ДК № •••, което е управлявано от жалбоподателя, че същото е собственост на „•••“ ЕООД. На 10.02.2026 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от Е. Л. С. – гл. инспектор в А „ПИ“ срещу С. А. А. за административно нарушение с правна квалификация по чл.139, ал.1, т.2, пр.III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11. АУАН е съставен от свидетеля С., който се явява съответно оправомощено длъжностно лице, съгласно Заповед №РД-11-83/20.01.2026 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно чл.37, ал.1, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.21г, т.1 и т.7 и чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата(ЗП). Приложена е разписка, с която се удостоверява връчването на процесния АУАН на жалбоподателя лично на 10.02.2026 г. и е отбелязано в същия, че няма възражения. Приложено е копие на свидетелство за регистрация част II. Приложено е копие на пътен лист на автомобила с водач С. А. и товарителница за товара и копие на трудов договор на водача. Разпитан в качеството на свидетеля, актосъставителя С. излага показания изцяло в съответствие с констатациите, които са изложени в АУАН. Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от упълномощеното с пълномощно изх.№ РД-11-1279/10.10.2025 г. от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” длъжностно лице – В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, при А„ПИ“– гр. София. Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви. Взети са предвид гласните доказателства, а именно показанията на свидетеля С., които са пълни и непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите писмени доказателства. Доколкото липсват противоречия между доказателствата съдът намира, че не са налице основания да сочи кои от тях кредитира и защо. От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното: АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от съответните оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на компетенциите им. Това е така, доколкото контролните правомощия на органите, които са установили и санкционирали процесното административно нарушение са нормативно установени в чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл. 170 ЗДвП. Приложими, съгласно препращащата норма на чл. 189, ал. 14 ЗДвП, са и общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 1, б. „а“ вр. с ал. 2 ЗАНН. В този смисъл са представени заповеди на председателя на Управителния съвет на АПИ с които са възложени правомощия на служителя извършил проверката, както и на административния орган, издал обжалваното наказателно постановление – началника на отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, при А„ПИ“– гр. София. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, точно и конкретно, описани са дата, място и начин на извършването му в съответствие с изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Спазването на формалните изисквания, визирани в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП, безспорно е гаранция за ефективно упражняване на правото на защита на санкционираното лице и обезпечава надлежния съдебен контрол в административнонаказателното производство при проверка на фактическите обстоятелства, установяващи елементите от състава на конкретното административно нарушение и приложената санкционна норма. Безспорно е, че административното нарушение е описано ясно и конкретно, приложени са съответни на отразените съставомерни признаци правила за поведение, нарушени от жалбоподателя. Обстоятелствено е описано ППС-то, както и неговите технически параметри. Както и при какви обстоятелства и къде, на коя дата е осъществено нарушението. Посочено е както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането му, с какво е било натоварено. АУАН и издаденото въз основа на него НП са в сроковете, предвидени в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Приложена е съответната на фактическото описание на административното нарушение правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „в“ от Наредба № 11. Безспорно е установено, че габаритите на управляваното от жалбоподателя към момента на проверката ППС превишават максимално допустимите норми, определени в Раздел II на Наредба №11. Специалните правила, които следва да бъдат спазени при управление на ППС с размери, маса или натоварване на оси, надвишаващи допустимите норми са определени в издадената на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, Наредба № 11. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №11/2001 г. е, че: „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т.5, б. „в”: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“. Разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба №11 предвижда кои са тежки ППС или състав от ППС, а именно при натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. В разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 е дадено понятие на това що е „извънгабаритно ППС”, като това е извънгабаритното ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл.3. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изисква превозните средства да не надвишават установените норми за размер, маса и натоварване на ос. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ определя тези стойности и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС. При движение без разрешение водачът носи административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП – глоба от 3 000 лв. Субект на нарушението е водачът, който фактически управлява ППС. В случая, жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС. Установено е в Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело 5/2023 г., че „Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза“. От мотивите е видно още, че ЗДвП урежда правилата за движение по пътищата, изискванията към превозните средства и водачите, правата и задълженията на участниците, както и санкциите при нарушения. Основната му цел е опазване на живота, здравето, имуществото и околната среда.“ Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, в конкретния казус са установени от разпитания по делото свидетел, който потвърждава пълно и изчерпателно изложеното в акта, както и обстоятелствата, при които е спрял МПС-то, а и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства. Между страните няма спор относно годността и верността на констатираното с техническите средства електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка. При тези факти по делото се установи, че от обективна страна ППС-то е било тежко. От субективна страна осъществения състав на административно нарушение от жалбоподателят е умишлено, тъй като е съзнавал и се е съгласил да управлява ППС, което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени в Наредба №11, конкретно превишение с 11, 750 тона. За извършеното административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр. III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 правилно е приложена санкционната норма по чл.177, ал.3, т.1, пр.III от ЗДвП, като наложеното наказание глоба е във фиксиран в същата норма размер от 3 000 (три хиляди) лв., което съставлява 1533, 88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) €. Като с така наложеното административно наказание ще бъдат изпълнение целите на наказването предвидени в чл.12 от ЗАНН. Не са налице основания да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя като не е посочено в АУАН и в НП липса на разрешение, поради следното: Съгласно § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., „неделим товар“ е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. Видът на превозвания товар в конкретния случай – земна маса, може да бъде ,,разглобен /разделен/ на части“ (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11), без това деление да доведе до излишни разходи (касателно извършването на самото деление) или да породи риск от нанасяне на вреди (§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11), като позволява превозването на същия в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11) с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11). В този смисъл и с оглед вида на превозвания товар, не е необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз. Разрешаването на движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно. Това е така предвид, че нормативната уредба, регламентираща движението на извънгабаритни ППС – с маса или размери над законоустановените, няма за основна цел набирането на приходи, а упражняването на контрол на ППС- тата, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване по арг. на чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП. Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези характеристики. Което е с основна превантивна цел – пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки/ извънгабаритни ППС. В подкрепа на горното се явява и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11. Ето защо винаги когато конкретен товар може да бъде разделен на части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата, така че ППС-то, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП) за превоз на товара по начин, по който със същия конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11. Административнонаказателна отговорност в настоящия случай – за движението по път, отворен за обществено ползване на тежко ППС, натоварено с делим товар – земна маса е в нарушение на забраната по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, в хипотеза, в която разрешение за движение в рамките на специалното ползване на пътищата не следва да бъде издавано, следва да бъде подведена под нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. ,,в“ от Наредба № 11, както и правилно е сторено от административнонаказващия орган в процесното наказателно постановление и отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана за това административно нарушение. Неоснователен е довода, че предвидената санкция за нарушението е във фиксиран размер, с което е нарушен общия принцип на правото на съюза за ,,пропорционалност“ и към посочения кръг обществени отношения. Съдът намира този принцип за неприложим в конкретния случай, тъй като цитираната Директива касае ТОЛ таксите, а настоящото нарушение е по ЗДвП. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. В случая не се установява липса или незначителност на вредни последици. Извършеното нарушение е формално, на просто извършване, и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат, както и не се констатират други смекчаващи вината обстоятелства, които да определят степента на обществена вредност на деянието по-ниска от нарушенията от същия вид. Като в случая санкцията е съобразена с превишаването на максимално допустимото натоварване на осите на процесното ППС, което е значително и води до евентуална деформация и разрушаване на пътната настилка. Поради горното процесното НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на А „ПИ“, който е изготвил писмено становище, делото се преценя, че не е такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) € или 130 (сто и тридесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът, Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена жалба от С. А. А., чрез адв. Б. Г. - ПкАК срещу наказателно постановление (НП) №9846/10.03.2026 г. на началник отдел „Контрол по контрол на републиканската пътна мрежа (РПМ)”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“) – гр. София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.III от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 3 000 (три хиляди) лв., което съставлява 1533, 88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) € за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредба №11). С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че процесното ППС е с максимално допустима маса от 41 000 кг, а максимално разрешената, съгласно чл.6, ал.1, т.6, б. „в“ по Наредба №11 е 32 000 кг, но след като нито в акта, нито в НП е посочено, че е нарушен реда за движение на ППС с максимална маса, надвишаваща нормите, като ППС-то се е движело без издадено разрешение по чл.8, ал.5 от Наредба №11, то се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Излагат се мотиви за непропорционалността на наложената глоба, както и се позовава на решение по дело №С-61/20203 г. на СЕС, тъй като се касае за водач на трудов договор, а не за собственик на ППС-то или превозвач, който има икономическа изгода и по отношение на които са предвидени по-леки санкции по Закона за пътищата, от процесната за водача. Жалбоподателят редовно призован не се явява и не представлява в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки от процесуалния му представител, в които се излага становище по същество. С тях се моли за отмяна на НП и се претендират разноски за платен адвокатски хонорар. За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирани са подробни съображения, които са изложени в писмено становище в отговор на жалбата по същество за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното: На 10.02.2026 г. в 09:39 часа на път АМ Хемус, км 0 +200 на отбивна площадка в посока гр. София - гр. Варна е извършен контрол по Републиканска пътна мрежа от свидетеля Е. Л. С. – главен инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А „ПИ“. Същият спрял за проверка МПС марка „ВОЛВО“ модел „ФМ“, с ДК № ••• с четири оси, от които две управляеми. ППС-то извършвало транспортна дейност превоз на земна маса, което се установило от товарителница №0001850 от 10.02.2026 г. Водачът С. А. А. бил с длъжностна характеристика шофьор на тежкотоварен автомобил към „•••“ЕООД, видно от приложен трудов договор №057 от 08.12.2015 г. Извършено е измерване с техническо средство електронна везна, с техническо средство ролетка за установяване на междуосовото разстояние. Измереното разстояние между трета и четвърта ос е измерена 1, 40 метра, което е двойната задвижваща ос.Установената чрез измерването сума от натоварването е около 31 тона, конкретно 30, 750 тона, при максимално допустимо 19 тона, като надвишаването е било близо 12 тона, конкретно 11, 750 тона. Констатирано е при измерването надвишаване на нормите на Наредба №11, а именно, че съгласно чл.3, т.2 от същата при превишаване на максимално допустимите норми на чл.7 от наредбата то ППС-то е тежко и констатираното се явява нарушение съгласно чл.139, ал.1, т.2, пр.III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11. Приложен е протокол за измерване на превозното средство №0000006/2026 г. Установява се от свидетелство за регистрация, част II на МПС марка „ВОЛВО“ модел „ФМ“, с ДК № •••, което е управлявано от жалбоподателя, че същото е собственост на „•••“ ЕООД. На 10.02.2026 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от Е. Л. С. – гл. инспектор в А „ПИ“ срещу С. А. А. за административно нарушение с правна квалификация по чл.139, ал.1, т.2, пр.III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11. АУАН е съставен от свидетеля С., който се явява съответно оправомощено длъжностно лице, съгласно Заповед №РД-11-83/20.01.2026 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, съгласно чл.37, ал.1, б. „б“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.21г, т.1 и т.7 и чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата(ЗП). Приложена е разписка, с която се удостоверява връчването на процесния АУАН на жалбоподателя лично на 10.02.2026 г. и е отбелязано в същия, че няма възражения. Приложено е копие на свидетелство за регистрация част II. Приложено е копие на пътен лист на автомобила с водач С. А. и товарителница за товара и копие на трудов договор на водача. Разпитан в качеството на свидетеля, актосъставителя С. излага показания изцяло в съответствие с констатациите, които са изложени в АУАН. Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от упълномощеното с пълномощно изх.№ РД-11-1279/10.10.2025 г. от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” длъжностно лице – В.Б.А. – началник отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, при А„ПИ“– гр. София. Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви. Взети са предвид гласните доказателства, а именно показанията на свидетеля С., които са пълни и непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите писмени доказателства. Доколкото липсват противоречия между доказателствата съдът намира, че не са налице основания да сочи кои от тях кредитира и защо. От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното: АУАН и наказателното постановление са съставени/съответно издадени от съответните оправомощени длъжностни лица, след преценка и анализ на доказателствата, в кръга на компетенциите им. Това е така, доколкото контролните правомощия на органите, които са установили и санкционирали процесното административно нарушение са нормативно установени в чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл. 170 ЗДвП. Приложими, съгласно препращащата норма на чл. 189, ал. 14 ЗДвП, са и общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 1, б. „а“ вр. с ал. 2 ЗАНН. В този смисъл са представени заповеди на председателя на Управителния съвет на АПИ с които са възложени правомощия на служителя извършил проверката, както и на административния орган, издал обжалваното наказателно постановление – началника на отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, при А„ПИ“– гр. София. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, точно и конкретно, описани са дата, място и начин на извършването му в съответствие с изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Спазването на формалните изисквания, визирани в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП, безспорно е гаранция за ефективно упражняване на правото на защита на санкционираното лице и обезпечава надлежния съдебен контрол в административнонаказателното производство при проверка на фактическите обстоятелства, установяващи елементите от състава на конкретното административно нарушение и приложената санкционна норма. Безспорно е, че административното нарушение е описано ясно и конкретно, приложени са съответни на отразените съставомерни признаци правила за поведение, нарушени от жалбоподателя. Обстоятелствено е описано ППС-то, както и неговите технически параметри. Както и при какви обстоятелства и къде, на коя дата е осъществено нарушението. Посочено е както точна дата и час, така и местоположението на МПС-то при спирането му, с какво е било натоварено. АУАН и издаденото въз основа на него НП са в сроковете, предвидени в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Приложена е съответната на фактическото описание на административното нарушение правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „в“ от Наредба № 11. Безспорно е установено, че габаритите на управляваното от жалбоподателя към момента на проверката ППС превишават максимално допустимите норми, определени в Раздел II на Наредба №11. Специалните правила, които следва да бъдат спазени при управление на ППС с размери, маса или натоварване на оси, надвишаващи допустимите норми са определени в издадената на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, Наредба № 11. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №11/2001 г. е, че: „Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т.5, б. „в”: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)“. Разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба №11 предвижда кои са тежки ППС или състав от ППС, а именно при натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. В разпоредбата на §1, т.1 от ДР на Наредба №11 е дадено понятие на това що е „извънгабаритно ППС”, като това е извънгабаритното ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП изисква превозните средства да не надвишават установените норми за размер, маса и натоварване на ос. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ определя тези стойности и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС. При движение без разрешение водачът носи административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП – глоба от 3 000 лв. Субект на нарушението е водачът, който фактически управлява ППС. В случая, жалбоподателят е санкциониран като водач на МПС. Установено е в Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС по тълкувателно дело 5/2023 г., че „Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза“. От мотивите е видно още, че ЗДвП урежда правилата за движение по пътищата, изискванията към превозните средства и водачите, правата и задълженията на участниците, както и санкциите при нарушения. Основната му цел е опазване на живота, здравето, имуществото и околната среда.“ Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, в конкретния казус са установени от разпитания по делото свидетел, който потвърждава пълно и изчерпателно изложеното в акта, както и обстоятелствата, при които е спрял МПС-то, а и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства. Между страните няма спор относно годността и верността на констатираното с техническите средства електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка. При тези факти по делото се установи, че от обективна страна ППС-то е било тежко. От субективна страна осъществения състав на административно нарушение от жалбоподателят е умишлено, тъй като е съзнавал и се е съгласил да управлява ППС, което е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени в Наредба №11, конкретно превишение с 11, 750 тона. За извършеното административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр. III от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 правилно е приложена санкционната норма по чл.177, ал.3, т.1, пр.III от ЗДвП, като наложеното наказание глоба е във фиксиран в същата норма размер от 3 000 (три хиляди) лв., което съставлява 1533, 88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем евроцента) €. Като с така наложеното административно наказание ще бъдат изпълнение целите на наказването предвидени в чл.12 от ЗАНН. Не са налице основания да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя като не е посочено в АУАН и в НП липса на разрешение, поради следното: Съгласно § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., „неделим товар“ е товар, който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата. Видът на превозвания товар в конкретния случай – земна маса, може да бъде ,,разглобен /разделен/ на части“ (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11), без това деление да доведе до излишни разходи (касателно извършването на самото деление) или да породи риск от нанасяне на вреди (§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11), като позволява превозването на същия в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11) с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на Наредба № 11). В този смисъл и с оглед вида на превозвания товар, не е необходимо водачът да разполага нито с разрешително, нито с разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси във връзка с извършвания превоз. Разрешаването на движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно. Това е така предвид, че нормативната уредба, регламентираща движението на извънгабаритни ППС – с маса или размери над законоустановените, няма за основна цел набирането на приходи, а упражняването на контрол на ППС- тата, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване по арг. на чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП. Съгласно чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото, осовото натоварване габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на тези характеристики. Което е с основна превантивна цел – пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки/ извънгабаритни ППС. В подкрепа на горното се явява и разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11. Ето защо винаги когато конкретен товар може да бъде разделен на части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата, така че ППС-то, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана (арг.от общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ) за превоз на товара по начин, по който със същия конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба № 11. Административнонаказателна отговорност в настоящия случай – за движението по път, отворен за обществено ползване на тежко ППС, натоварено с делим товар – земна маса е в нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в хипотеза, в която разрешение за движение в рамките на специалното ползване на пътищата не следва да бъде издавано, следва да бъде подведена под нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. ,,в“ от Наредба № 11, както и правилно е сторено от административнонаказващия орган в процесното наказателно постановление и отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана за това административно нарушение. Неоснователен е довода, че предвидената санкция за нарушението е във фиксиран размер, с което е нарушен общия принцип на правото на съюза за ,,пропорционалност“ и към посочения кръг обществени отношения. Съдът намира този принцип за неприложим в конкретния случай, тъй като цитираната Директива касае ТОЛ таксите, а настоящото нарушение е по ЗДвП. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. В случая не се установява липса или незначителност на вредни последици. Извършеното нарушение е формално, на просто извършване, и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат, както и не се констатират други смекчаващи вината обстоятелства, които да определят степента на обществена вредност на деянието по-ниска от нарушенията от същия вид. Като в случая санкцията е съобразена с превишаването на максимално допустимото натоварване на осите на процесното ППС, което е значително и води до евентуална деформация и разрушаване на пътната настилка. Поради горното процесното НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт на А „ПИ“, който е изготвил писмено становище, делото се преценя, че не е такова с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 66, 47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) € или 130 (сто и тридесет лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото. РАЙОНЕН СЪДИЯ: