Решение № 107 от 18.7.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 98/2023 г.

Производството е образувано по бланкетна жалба на адв.Д. П. от АК - Търговище, като процесуален представител на обв.И. В. против решение № 53, постановено на 02.03.2023г. по АНД № 1/2023г. по описа на ОС - Търговище. С атакувания съдебен акт, въззивникът бил признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от неустановен ден от началото на май 2021г. до 27.09.2021г. в гр.Омуртаг и гр.Търговище при условията на продължавано престъпление в качеството си на „лекар“ във вътрешно отделение в МБАЛ - Омуртаг по трудов договор № ЛС04-07/01.04.2020 год. по чл.111 от КТ и „лекар специализант пневмология и фтириазия в отделение по вътрешни болести - второ вътрешно отделение" при МБАЛ - Търговище по трудов договор № 36 от 20.05.2016г. за извършена работа и оказана услуга получил имотна облага общо в размер на 197, 76 лева, която не му се следва, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а именно: -на неустановен ден в периода от началото май 2021г. до 15.02.2021г. в двора на МБАЛ-Омуртаг получил имотна облага - сумата от 50 евро (97, 76лв.) от Д.А. която не му се следва, за да издаде рецепта за лекарства за лечение на майка му - Н.Х.; -на неустановен ден в периода от месец май 2021г. до 02.08.2021г. в двора на МБАЛ - Омуртаг получил имотна облага - сумата от 40 лева от Е.Й., която не му се следва за извършен преглед и издадена рецепта за лекарства за лечението му; -на 27.09.2021г. получил имотна облага - сумата от 60 лева от Д.И., за да му издаде рецепта за лекарства - престъпление по чл.225б ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, поради което на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78а от НК ОСВОБОДИЛ обвиняемият И. В. от наказателна отговорност с НАЛАГАНЕ на административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 (три хиляди) лева. Бланкетните оплаквания в жалбата на адв.П. са развити пред АС – Варна в насока недоказаност на обвинението в контекста на събраните само гласни доказателства, които според защитата са от типа „дума срещу дума“. В тази насока развива съображения за малограмотността и етническия произход на свидетелите, а също и за алкохолната злоупотреба на единия от тях. Допълва и липса на закрепени по друг начин относими факти по даването на дар – липса на жалби, липса на изземване на банкноти. От там стига до извод за доказателствен дефицит на обвинителната теза. Анализира показанията на всеки един свидетел по отделно. Обв.В. не се явява в съдебно заседание, редовно призован. В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становището на страните, и след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, намери за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, но разгледана по същество, се преценява като неоснователна. Съображения: Първоинстанционното разглеждане на делото било проведено в условията на глава 28 от НПК. Въззивният съд приема за установена по делото следната фактическа обстановка: На 01.04.2020г. д-р И. В. сключил трудов договор № ЛС 04-07 с директора на МБАЛ - Омуртаг, за работа във вътрешното отделение на болницата на длъжност „лекар“ на непълно работно време. В рамките на 2020г. до 2022г. в света и РБългария избухнала и се развила пандемия, известна като КОВИД 19. Имало множество заболели и починали от посоченото заболяване. През пролетта на 2021г. предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната лекарите от МБАЛ - Омуртаг, извършвали и консултации в спешното отделение към болницата на лица, които търсили спешна помощ със симптоми на КОВИД 19. През неустановен ден в периода от началото на май 2021г. до 12.05.2021г. майката на св.А. от с.Беломорци, общ. Омуртаг - Н.Х. почувствала здравословно неразположение. Св.А. решил да я закара на преглед в болницата в гр.Омуртаг. Тъй като нямал СУМПС, помолил свой познат - св.Х. да ги закара заедно с майка му до спешното отделение на болницата в гр.Омуртаг. Така тримата отишли в спешна помощ на болницата в гр.Омуртаг. Там обв.В. извършил преглед на Х. и направил тест, който реагирал положително на Ковид19. След като я прегледал, заявил на сина й, че майка му е с прекъснати здравни осигуровки и не може да постъпи на лечение в болницата докато те не бъдат заплатени. Св.А. казал на обвиняемия, че няма финансова възможност да заплати здравните осигуровки на майка си. Тогава обв.В. му предложил да му напише да напише рецепта за лечение на майка му, които тя да приема в дома си, като пояснил, че това струва пари. Свидетелят попитал каква е сумата и получил отговор от В. „100 лева“. А. опитал да се пазари (безуспешно), след което двамата излезли в двора на спешна помощ, където А. му дал банкнота от 50 евро. Предаването на парите било наблюдавано от св.Х.. След това В. написал рецептата, която предал на св.А.. Казал му да го държи в течение за състоянието на майка му. Дни по-късно тя била приета по спешност в болница, където починала. На неустановен ден през месец май до 02.08.2021г. св.Й. се почувствал зле. Тъй като няколко месеца по-рано бил лекуван в болницата в гр.Омуртаг от Ковид 19, той отишъл отново там. Тъй като познавал обв.В. от предишния си престой в болницата, го потърсил отново. Влязъл в кабинета му и въпреки, че нямал медицинско направление, обя.В. извършил преглед на Й. - измерил му сатурацията и кръвното налягане. Настанил го в една от стаите на отделението без да бъде хоспитализиран, наредил на дежурната сестра да му сложи система и написал рецепта с лекарства, който Й. да приема в дома си. Като свършила банката, Й. потърсил В. и го намерил на паркинга пред болницата. Попитал го дали му дължи нещо и обв.В. му посочил сумата от 40 лева, която св.Й. му дал. На 27.09.2021г. св.И. се почувствал зле и посетил личния си лекар, който го прегледал. От назначената рентгенография се оказало, че има остър бронхит в резултат от Ковид 19. Насочен бил насочен за хоспитализация във второ вътрешно отделение на МБАЛ – Търговище, където обв.В. работел от 30.05.2016г. с трудов договор № 36 на изпълнявал длъжността „лекар специализант пневмология и фтириазия в отделение по вътрешни болести - второ вътрешно отделение“ при МБАЛ - Търговище. Пред сградата на второ вътрешно отделение, свидетелят бил посрещнат от обв.В., който му поискал документите да хоспитализация с думите, че ще бъде настанен в отделението. Св.И. попитал дали има възможност да не постъпва на лечение в болницата, тъй като имал животни, за които трябвало да се грижи. Обв.В. му отговорил, че има такава възможност, като казал, че може да му напише рецепта с лекарства за лечение, които да взима в дома си, срещу сумата от 40 лева. Св.И. се съгласил, дал му сумата от 60 лева и заявил „само ме излекувай“. Обв.В. му написал рецепта, поискал телефона му, дал му своя и му казал периодично да идва в болницата, за да го преглежда. В следващите дни И. приемал предписаните лекарства и няколко пъти посещавал В. в болницата, където пак пред сградата на отделението се срещал с него. Там В. му измервал сатурацията и му казвал, че лечението дава резултат. След първата среща с обв.В., св.И. се срещнал със своя началник св.Р., от когото поискал пари за лекарства и му разказал какво се случило и колко пари платил на обв.В.. Възмутен от това поведение на обв.В., св.Р. публикувал пост в социалните мрежи, където описал случая. По възраженията за недоказаност: Изводите на първоинстанционния съд са базирани на съвкупен анализ на доказателствата по делото, подробно обсъдени и мотивирани досежно кредитирането на доказателствените източници. По първото деяние: Съдът кредитирал показанията на св.А., позовавайки се и на очевидеца на предаването на исканата парична сума - св. Х.. След като сумата била поискана, св.А. бил посъветван да я даде от св.Х., защото все пак ставало въпрос за здравето на майка му. Така сумата била предадена на обв.В. след консултация със св.Х., който станал и очевидец на последващото й предаване. Двамата свидетели дали идентични детайли и относно валутата, с която на доктора било заплатено издаването на рецепта, което също е от съществено значение по повод кредитирането на показанията им. Самият В. признал състоялата се среща, отричайки единствено искането и получаването на паричната сума. Правилно и аргументирано ОС кредитирал показанията на свидетелите по този пункт, след като изложил подробни съображения, споделени и от този съд, включително и по отношение несъответствието в описанието на външния вид на В. от страна на св.Х.. Показанията на св.А. са атакувани от защитата като субективни (заради последвалата смърт на майка му), но въззивната инстанция не съзира в тях такъв оттенък, защото те били последователни и по време на ДП и пред съда, а също били категорично подкрепени от показанията на св. Х., което е от съществено значение, тъй като така не се явяват изолирани. Св.Х. също бил последователен в казаното от него и в рамките на ДП, и пред съда. Той категорично не може да бъде упрекнат в субективност, поради липсата на каквато и да е заинтересованост по делото. По второто деяние: Тук ОС отново анализирал относимите по делото показания - на свидетелите П. Й. и Е.Й. (братя). Съдът подробно мотивирал кредитирането им относно деяниетото, предмет на делото, като обсъдил наличните противоречия по отношение на твърдяна от св.П. Й. предходно предадена сума на В. (по повод лечението на съпругата му). Св.Е.Й. добросъвестно разказал за срещата си с В. (когото вече познавал) по повод недоброто си здравословно състояние, при което му била поставена банка по указание на В. и последния му изписал лекарства. След като вливането приключило св.Е.Й. сам потърсил В. и го запитал дали стореното от него струва нещо, при което В. отговорил „40 лева“, които свидетеля му дал. Дали в предходен момент той бил дал 100лв. на В. по повод лечението на съпругата на брат му, е неотносимо по това дело, тъй като тази сума не е предмет на обвинение. Този факт бил изследван от ОС доколкото в тази им част показанията на двамата братя се различават. Според св.П. Й. брат му бил дал пари на В. по негови указания, за да обърне внимание на жена му в рамките на болничния й престой; според св.Е.Й. – брат му действително му бил казал това, но той пари не бил дал на В., а само го помолил за съдействие, на което В. откликнал. Съдът намира анализа на ОС за задълбочен и логичен. Правилно ОС достигнал до извод, че по делото с категоричност е установено, че св.Е.Й. дал инкриминираната сума от 40лв., а по отношение на предходната от 100лв. – логично коментирал, че ако св.Е.Й. давал по принцип лъжливи показания, то нямало пречка да излъже и за тази предходна сума. Истинността на показанията му се съдържа тъкмо в обстоятелството, че въпреки конфронтацията с брат си по този въпрос, той заявил истината, което дава високо ниво на достоверност на показанията му. И двамата свидетели нямат интерес да свидетелстват срещу обв.В., защото и двамата имали добри резултати от неговата работа, тъй като в първия случай той помогнал на съпругата на св.П. Й., а във втория – на св.Е.Й., който въпреки престоя си в болница два месеца преди посещението си при В., все още се чувствал зле и тъкмо В. му помогнал. По третото деяние: Същото било подкрепено не само от показанията на св.Д. И., но и от св.Р. (негов работодател). Св.И. сам изявил желание пред В. да не влиза в болница (въпреки направлението), за да може да гледа животните си, при което докторът му изписал рецепта за домашно лечение. След което св.И. му се отблагодарил със 60 лв., вместо с поисканите 40лв. от В.. Това, след като станало известно на св.Р. (от когото И. поискал пари за лекарства), мотивирало последния да изиска рецептата от св.И. и получавайки я, видял в нея изписано името на обв.В.. Случилото се произвело в него негативна реакция, тъй като на молбата на св.И. дали може да не влиза в болница, д-р В. отговорил „всичко може, но струва парички“. Това го накарало да публикува пост в социалните мрежи. След тази публикация обв.В. поискал от св.И. да напише опровержение и предложил да му върне сумата. Св.И. отказал. ОС подробно обсъдил защо кредитира свидетелските показания – касае се за показания на свидетели, които са в отношение на сходство, касателно факта, свързан с даването на сумата. Това станало известно на държавното обвинение не по оплакване на св.И., а чрез публикуваната от св.Р. информация в социалните мрежи. Липсват основания да се счита, че свидетелите са заинтересовани по какъвто и да е начин от изхода на делото – св.И. получил това, което искал – домашно лечение, за което заплатил поисканата му сума от 60лв. Тъкмо това породило недоволство у св.Р., но той депозирал показания, на база на преразказаното му от св.И. и доказал твърденията си с данните от известната нему рецепта, изпратена му от св.И.. Поради горното АС – Варна намира и трите деяния по чл.225б от НК за доказани по категоричен начин. Заради което и не споделя тезата на защитата, че те са недоказани. Твърдението за „дума срещу дума“ страда от аргументарен дефицит, поради наличието и на други свидетелски показания, както и на писмени материали, събрани по надлежен процесуален ред. Твърденията, обвързващи достоверността на свидетелските показания с нивото на образованост на свидетелите, както и за ромския произход на двама от тях и алкохолна злоупотреба на третия, също не се споделят. Образоваността и етническата принадлежност, както и злоупотребата с алкохол, не са обстоятелства, които автоматично изключват достоверността на някое свидетелство. Още повече, когато то е подкрепено и с други доказателствени източници, какъвто е случая. АС не споделя и твърдението за липсата на други процесуални способи, ползвани в сходни случаи, поради което защитата стига до извод за недоказаност. Конкретната фактология около искането и предаването на сумите, не предполагала оплакване пред компетентни органи, които да бележат дадените парични суми. Свидетелите действали в екстремни ситуации, които били свързани с тяхно (или на техни близки) утежнено здравословно състояние, което изключвало предприемането на каквито и да било други действия, понеже в случая търсели спешна медицинска помощ. Липсата на процесуалните действия, претендирани от защитата, може би донякъде затруднява процеса на доказване, но не лишава другите налични доказателствени източници от достоверност. Доверявайки им се, след подробен анализ и обсъждане, ОС стигнал закономерно до извод за доказаност на обвинението, споделено и от този съд. Намирайки деяниетото за доказано, АС обсъди и разпоредбата на чл.225б ал.3 от НК, но не намери основания за приложението й. Макар и да се касае за малки суми (които никога не са самостоятелна предпоставка за такава преценка), съдът отчете, че се касае за три деяния, което няма как да охарактеризира стореното от В. като такова, което да разкрива липса или незначителност на вредните последици, както изисква закона. Единствено при отчитане на по-ниската степен на обществената опасност на деяниетото в сравнение с обикновения случай, може да се приеме разграничаването му от престъплението и да се приеме, че се касае за маловажен случай по ал.3 на чл. 225б НК. Искането на неследваща се сума в конкретната ситуация – при обявена пандемия и при злоупотреба с тежкото здравословно състояние на хората, определено не е в полза на извод за занижена степен на обществена опасност. Тъкмо обратното. Още повече и предвид факта, че единият от случаите завършил със смъртта на майката на св.А.. От правна страна изводите на ОС са правилни и законосъобразни. деяниетото изпълва състава на разпоредбата на чл.225б от НК, тъй като съставлява получаване на имотна облага за извършена работа или оказана услуга в сферата здравеопазването. Предпоставя положен труд при изпълнение на трудова функция, която има определена стойност и се заплаща. Облагодетелствуването за осъществените вече действия, реализирани в рамките на съществуващите трудово-договорни правоотношения на обв.В. с двете болници, извън следващото му се възнаграждение, сочи на престъпна неправомерност по чл.225б ал.1 НК. В този смисъл е и константната съдебна практика (Тълкувателно решение № 58 от 18.XII.1986г. по н.д. № 36/86г., ОСНК, Решение № 347 от 25.09.2008г. на ВКС по н.д. № 302/2008г., III н.о., НК и др.). По наказанието: Административното наказание глоба било наложено съгласно чл.78а от НК. Предвидения в чл.78а ал.1 от НК размер на глобата е от 1000 до 5 000 лева. В случая ОС наложил такава в средния предвиден размер, след подробен анализ на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция като липсват основания за корекция на размера на глобата. При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения. Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното решение, на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд