Решение № 182 от 7.5.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 733/2025 г.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е образувано по жалба на П. Б. Ч. от гр. Велико Търново, който не е съгласен с Наказателно постановление № 25-1739-000164 от 15.04.2025 г., издадено от Началник РУ - Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 98, т. 1, т. 5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника адв. Даниел Стоянов от ВТАК, поддържа депозираната жалба по изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и като законосъобразно моли да бъде потвърдено. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: На 11.03.2025 г. на жалбоподателя е издадена Глоба с фиш, серия GT № 15444063 /лист 20 от делото/, за извършено в 14,38 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Възрожденска“ № 2, нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50,00 лева. Посочената глоба с фиш, Ч. е оспорил своевременно, поради което и на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, на 27.03.2025 г. на въззивника е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 193, бл. № 450462, за това, че на 11.03.2025 г., около 14,38 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ до № 40, на границата с ул. „Възрожденска“, в посока на движение ул. „Възрожденска“, вдясно по посоката си на движение, преди денонощна траурна агенция „Елит“, е паркирал собствения си лек автомобил „•••••”, рег. № •••••, на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека М 8.1, обозначена с пътен знак Д17 - квалифицирано като нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Процесният АУАН е връчен на жалбоподателя на 27.03.2025 г. с вписване „Ще посоча възражения в законовия срок“, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение с посочени допуснати в АУАН съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност, а именно: неустановено място на нарушението и неизвършването му. Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на 15.04.2025 г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /“спира за престой и паркиране върху или на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека“/ и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева. Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. По делото са разпитани в качеството на свидетели И. К. и Т. Д. - актосъставител и свидетел при установяване на нарушението и по акта, както и М. Б. – свидетел при съставяне на АУАН. Представена и приета като доказателство е административнонаказателната преписка, свързана с издаването на обжалваното наказателно постановление. С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна: Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оглед вмененото задължение за служебна проверка, съдът констатира нарушаване на процесуалните правила в рамките на административнонаказателното производство. Съобразявайки описаното нарушение във фиша серия GT № 15444063, впоследствие в акта, пренесено и в наказателното постановление, съдът е мотивиран да приеме, че наказващият орган не е отразил точно самото нарушение, по конкретно мястото на паркиране на лекия автомобил, което не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличие на противоправно поведение от страна на въззивника Червенков, а именно нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. От съставените Глоба с фиш, АУАН и НП, както и от събраните гласни доказателства не става точно и ясно кое е мястото на извършване на нарушението – ул. „Възрожденска“ № 2, както е написано във фиша, или на ул. „Цанко Церковски“ до № 40, преди денонощна траурна агенция „Елит“, която се намира на ул. Цанко Церковски“ № 1Б, както е отразено в АУАН и НП, или на някое друго място, непосочено в АУАН и НП? Съгласно показанията на актосъставителя И.: „Тъй като при изписването ни фиша, не може да бъде посочена повече от една улица, затова в уведомлението беше изписано, че МПС е паркирано на ул. „Цанко Церковски“. Реално колата беше паркирана на кръстовището с ул. „Възрожденска“, на по-малко от 5 метра от пешеходната пътека. В близост имаше Дом на пенсионера, не до Траурната агенция “, а свидетелят Д. посочи: „… Пешеходната пътека разделя ул. „Цанко Церковски“ и ул. „Възрожденска“. Беше п р е д и пешеходната пътека паркиран автомобилът… Жалбоподателят имаше претенции само за имената на улиците – за мястото на извършване на нарушението… Колата беше паркирана на ул. „Цанко Церковски“. Не зная защо във фиша пише ул. „Възрожденска“. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочването на точното място на извършване на нарушението е задължителен реквизит на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление. Неяснотата при определянето му води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Касае се за съществен реквизит и на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято неяснота и противоречивост съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, какъвто е мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, като волята на законодателя е ясна - мястото на извършване на административното нарушение следва да е установено безспорно и посочено точно както във фиша по чл. 186 от ЗДВП, респективно АУАН, така и в НП. В случая, не би могло да се приеме, че допуснатото несъответствие в мястото на извършване на нарушението е техническа грешка, която не се е отразила на правото на санкционирания да се защити, доколкото производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е строго формално и не предвижда процедура за поправка на явна фактическа или техническа грешка, като е недопустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените реквизити на АУАН и НП, в частност мястото на извършване на деянието. Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и за случай като разглеждания, при който става дума за съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на постановения от административнонаказващия орган правораздавателен акт – атакуваното наказателно постановление. От друга страна, с оглед изложеното до момента и събраните по делото доказателства, както за жалбоподателя, така и за решаващия съдебен състав не става ясно къде точно е бил паркиран лекия автомобил и дали е бил на помалко от 5 метра от пешеходна пътека /и коя?/. Наред с това, съдът намира, че по делото не се доказа по несъмнен и категоричен начин осъществяването от страна на въззивника на нарушение по чл. 98, ал. 1 т. 5 от ЗДвП, доколкото по време на проверката контролните органи не са извършили замерване с техническо средство, а „видимо, визуално, на око“ е установено разстоянието, като свидетелят Д. заяви, че не помни точно на колко метра от пешеходната пътека е бил паркиран автомобила на Ч.. В тази връзка, съдът прие, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поради което и същото не може да му се вмени във вина. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно следва да бъде отменено. На следващо място, с оглед изхода на делото – отмяна на обжалваното наказателно постановление, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя е основателно, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от ГПК следва ОД на МВР – Велико Търново /по аргумент на § 1, т. 6 от ДР на АПК/ да заплати на П. Ч. сумата от 200,00 евро, представляваща платено адвокатско възнаграждение.