Решение № 159 от 17.2.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 567/2026 г.

Производството е по реда на чл. 130, ал. 3 СК, вр. с чл. 530 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Р. Ц. Н., в качеството й на настойник на запретеното лице А. С. Д., да й бъде разрешено да преведе сумата от 125,38 евро, дължима за заплащане на такса за ползване на социална услуга в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост ••• за месец януари 2026 г., като сумата бъде преведена от сметка с IBAN: ••• по сметка на Община Кюстендил с IBAN: •••. Съдът, след като се запозна с молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема следното за установено от фактическа и правна страна: Представени са писмени доказателства за поставянето под пълно запрещение на А. С. Д. (Решение № ••• г. по гр. д. № ••• г. на Окръжен съд – Кюстендил); за настаняването й в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост ••• (Решение № ••• г. по гр. д. № ••• г. на Районен съд – Кюстендил); за представителната власт на настойника (удостоверение, издадено от кмета на Община Кюстендил), както и положително мнение на настойническия съвет за разпореждане с посочената по-горе парична сума. Според чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. По силата на чл. 165, ал. 4 СК разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК се прилага и за поставените под пълно запрещение лица. Целта е съдът да извърши преценка дали разпореждането е в интерес на лицето. Според чл. 2, ал. 1, т. 15 от Тарифата за социалните услуги, финансирА. от държавния бюджет лицата, настанени в център за настаняване от семеен тип, заплащат 50% от доходите си като такса за предоставяната социална услуга. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата за социалните услуги, финансирА. от държавния бюджет такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, заплащат лицата, които имат вземА.я, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв. В чл. 50, ал. 1 ЗСУ е уредено, че таксите за социални услуги, финансирА. от държавния бюджет, се събират от кмета на общината или определени от него длъжностни лица. В случая поставеното под запрещение лице ползва социална услуга в общността от резидентен тип. Поради това дължи 50% от месечния си доход. Видно от представеното банково извлечение, общата стойност на сумата по влога на лицето надхвърля 500 лв. (с равностойност 255,65 евро). ПретендирА.те суми за действителната издръжка са в разумен размер и съдът не намира причина да се усъмни в добросъвестността на настойника. Разпореждането е в интерес на запретеното лице. Предвид всичко изложено, съдът намира, че депозираната молба е основателна. Така мотивиран, съдът