Решение № 535 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 544/2022 г.

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба/наименована „възражение”/, подадена от Ю. Р. Х., с [ЕГН], с адрес: [населено място] •••, община [област], [област], против Ревизионен акт №P-16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год., издаден от И. К. К., на длъжност •••, възложил ревизията и Д. Х. Г.-И., на длъжност ••• - ръководител на ревизията, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №506 от 21.10.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му с която допълнително са установени задължения за: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от 2016 год. до 2020 год. вкл.; 2. Вноски за ДОО, за периода от 2016 год. до 2020 год. вкл.; 3. Вноски за здравно осигуряване/ЗО/, за периода от 2016 год. до 2020 год. вкл.; 4. Вноски за ДЗПО – УПФ, за периода от 2016 год. до 2020 год. вкл. и за ДДС, за периода 29.01.2017 год. до 31.07.2020 год., които задължения възлизат общо в размер на ••• лева и лихви върху тях, в общо в размер на ••• лева и в частта му, с която е изменен същия ревизионен акт, за лихвите върху установените задължения за: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2. Вноски за ДОО; 3. Вноски за здравно осигуряване/ЗО/ и 4. Вноски за ДЗПО – УПФ, за периода от 2019 год. и 2020 год., от 2012.86 лева, на ••• лева, или, с общ размер на лихвите върху всички установени задължения за посочените периоди, възлизащ на ••• лева.

Жалбоподателят сочи най-напред жалбата, че на първо място, в рамките на ревизията от органите по приходите не е установено, че за периода на ревизията е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, тъй като от него в хода на ревизията, с писмо с вх.№ 94-00-352/23.05.2022 год. е представена декларация, в която е посочено, че: „между 01.01.2016 год. до 31.12.2020 год. е работил по трудово правоотношение в ••• фирма, а именно – „•••“: „за ревизирания период е бил в ••• през по-голямата част от ревизираните години и респективно, не е бил в Република България“ (същото било описано от ревизиращите органи в констативната част на РД №Р-16030921005319-092-001/23.06.2022 год. - на страница 4). В подкрепа на тези твърдения, към декларацията били приложени 4 броя фишове за заплати. Твърди се, че от така представената декларация се установявало, че жалбоподателят е имал постоянно местоживеене в •••, а не на територията на страната, поради което лицето не е данъчно задължено лице на основание чл.6 и чл.16 от ЗДДФЛ, за получени от него облагаеми доходи за ревизираните периоди. Сочи се, че един от критериите който играе много голяма роля при определяне на обстоятелството, дали съгласно нашето законодателство дадено физическо лице е местно или не, е „център на жизнени интереси“. Излага се довод, че дори дадено физическо лице да отговаря на посочените два критерия - постоянен адрес и брой дни на територията на страната и да бъдат изпълнени по същество, неговият център на жизнени интереси определя от това, в коя страна то приема като местно за данъчни цели и че центърът на жизнени интереси се определя от това, с коя страна лицето е с по-тесни взаимовръзки и отношения, както и че българите, живеещи и работещи чужбина, не са местни лица на РБългария за данъчни цели, тъй като центърът на жизнените им интереси се намира в чужбина.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита Ревизионен акт №Р-16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год. за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен при неправилно тълкуване на материалния данъчен закон и в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства. Твърди, че събраните при ревизията доказателства са тълкувани изключително превратно и че напълно необосновано, въз основа на предположения за генерирани доходи, са определени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, косвен данък по ЗДДС и ЗОВ, от извършени превози на пътници с автомобил с peг.№[рег. номер], през ревизирания период. Твърди, че не са спазени разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 от ДОПК, според които, органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс и административните актове по този кодекс следва да се основават на действителните факти от значение за случая. Сочи, че според чл.110, ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органа по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и че последното предполага извършването на обоснован анализ на събраните доказателства, изискване на обяснения за установяване на определени обстоятелства, което в случая при ревизията не е извършено.

Сочи се в жалбата, че в хода на ревизията е установено, че са налице регистрирани през 2016 год. общо 325 броя преминавания, през 2017 год. - 421 броя преминавания, през 2018 год. - 481 броя преминавания, през 2019 год. - 347 броя преминавания и през 2020 год. - 137 броя преминавания, през ГКПП на Р.България, на автомобил с peг.№[рег. номер], собственост на ревизираното лице, а в същото време, на страница 8 от РД №Р-16000921005319-092-001/23.06.2022 год. било записано: „от извършените насрещни проверки е видно, че шест човека са потвърдили, че са платили за извършения превоз“, т.е. ревизиращите направили своите изводи, че лицето извършва превоз на пътници, само по „направената извадка“ от взети обяснения от 6 пътника, въз основа на които били направени констатации за посочени по-горе общо 1711 броя за ревизирания период, които според органите по приходите били пътували с Ю. Р. Х.. Сочи се, че видно от констативната част на РД/РА, липсва информация за лицата, които според органите по приходите хода на извършените проверки са потвърдили плащането за извършен превоз и че лицата, на които в хода на ревизията са извършени насрещни проверки, не представят документи, както и че органите по приходите, за шестте човека, които според тях са потвърдили плащането за извършен превоз, не са посочили, кой от пътниците до къде пътува по целия маршрут, целта на пътуването, данни за начина на свързване с превозвача, за платената от тях сума за пътуването и други данни. Сочи се също, че на страница 8 от РД №Р-16000921005319-092-001 от 23.06.2022 год. била налице констатация, че: „в хода извършената проверка, присъединена към настоящото производство, са извършени насрещни проверка на лица, пътували с превозно средство с peг.№[рег. номер], за периода 2016 год. – 2020 год.“, от която не ставало ясно, коя е извършената проверка и какво е констатирано при проверката. Жалбоподателят твърди, че в хода на ревизията не е извършен анализ на справката на ОД на МВР за датите на регистрираните влизания и излизания за ревизирания период; на тези дати - кои са лицата, които са пътували; фигурира ли името на Ю. Х., т.е. напълно възможно било дейността, свързана с превоз на пътници, да е осъществявана от друго лице, което в хода на ревизията не е изследвано обстойно. В тази връзка било писменото обяснение, дадено от С. Х. М., цитирано на страница 8 в констативната част на РД №Р-16000921005319-092-001 от 23.06.2022 год., а именно: „по данни от предоставената информация от ОД на МВР е видно, че лицето С. Х. М. е извършил влизане в РБългария на 13.02.2020 год. с превозно средство с рег. №[рег. номер], но в същото превозно средство не фигурира ревизираното лице Юсеин Ремзи Хасан“, т.е. ревизиращите органи сами са констатирали, че ревизираното лице не е извършвало стопанска дейност - превоз на пътници в чужбина, след като не фигурира като пътник в превозното средство или като водач. Излага се довод, че след като органите по приходите твърдят, че Ю. Р. Х. е организирал пътувания, по които за ревизираният период са пътували 1711 лица, е следвало лицата да бъдат индивидуализирани и да се предприемат действия по извършването на насрещни проверки на всички лица, като се изиска и установи, дали са ползвали услугите на Ю. Р. Х. в качеството му на превозвач/както твърдят органите по приходите/, каква е уговорената цена, какви услуги са включени в извършеното пътуване и за какъв период; какви суми са платили и как са платени - в брой или по банков път и какъв документ е издаден при плащането. Според жалбоподателя било видно, че в случая фактическата обстановка се явява изцяло неизяснена, тъй като макар ревизията да е протекла като такава при особени случаи и да се цели образуване на данъчна основа по най-достоверния начин, практически липсват каквито и да било доказателства, Твърди се отново на следващо място, че в рамките на ревизията от органите по приходите не е извършен анализ на представената с писмо с вх.№94-00-352/23.05.2022 год. от Ю. Р. Х. декларация, в която било посочено, че: „между 01.01.2016 год. до 31.12.2020 год. е работил по трудово правоотношение в ••• фирма, а именно - „•••“; „за ревизирания период е бил в ••• през по-голямата част от ревизираните години и респективно не съм бил в Република България“ (същото било описано от ревизиращите органи в констативната част на РД №Р-16000921005319-092-001/23.06.2022 год. на страница 4), т.е. не е имал възможност да се занимава по занятие с превоз на пътници, а като доказателства към декларацията били приложени 4 броя фишове за заплати. Твърди се в жалбата, че ревизиращият екип, в нарушение на принципите на законност, обективност, служебно начало и добросъвестност, визирани в чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, чл.5 и чл.6, ал.1 от ДОПК не е предприел в хода на ревизионното производство допълнителни процесуални действия по установяване на тези твърдения.

На следващо място в жалбата се поддържа, че доводите на ревизиращия екип за наличие на основание по чл.122, ал.1 от ДОПК са необосновани, немотивирани и неподкрепени от необходимите доказателства, установяващи, че Ю. Р. Х. е извършвал „транспортни услуги - превоз на пътници от територията на страната до чужбина (не става ясно коя е държавата) и обратно срещу заплащане“ и че е търговец по смисъла на Търговския закон. Твърди се, че констатациите на органите по приходите за извършени превози на пътници са изградени единствено въз основа на получен на 11.05.2021 год. от ОД на МВР - Кърджали отговор, като в табличен вид се съдържа само информация за месец и година, брой излизания и влизания и общ брой, която не била достатъчна и че правните изводи на органите по приходите са направени без необходимата доказателствена опора, което ги прави произволни и необосновани, както и че при действието на чл.170, ал.1 от ГПК /вероятно се има предвид АПК/, за администрацията е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на фактическите основания за разпоредената с акта правна норма. Сочи се, че наличието на необявени приходи не може да се презумира, а следва да се докаже от ревизията и че при липса на такива доказателства не може да се приеме, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход, каквото всъщност било направено от ревизията. Жалбоподателят намира за нужно да посочи, че в тежест на органите по приходите е да докажат наличието на данни за укрити доходи, тъй като извън хипотезите на чл.123 от ДОПК, наличието на данъчна основа за облагане не може да се предполага, а установеното от страна на приходната администрация на това, че 6 от общо 1711 физически лица са потвърдили, че са платили за извършения превоз, не е доказателство в тази насока. Според жалбоподателя, в случая, органът по приходите не е доказал факти, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, при определяне на задълженията за ревизираният период и че при наличие на изискване на закона, основанието за прилагане на особения ред за облагане да бъде доказано от органа по приходите при условията на пълно доказване, установяването само на вероятност да са извършени всички посочени в РД превози на пътници, от които да е формиран доход, без този доход да е установен с надлежно ангажирани доказателства, не е достатъчно, за да се приеме доказано наличие на укрити доходи, като основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Сочи се, че при установяване на данъчно или осигурително задължение по този ред е недопустимо определянето им само на предполагаеми основания за това и че за да е налице презумптивната доказателствена сила на фактическите констатации на РА по смисъла на чл.124, ал.2 от ДОПК и тежестта на оборването им да се възложи на ревизираното лице, следва фактическите констатации в ревизионния акт са подкрепени с достатъчно доказателства, което в случая не било налице. Според жалбоподателя, изложените съображения сочат за недоказаност на основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и доводите на ревизиращите органи за наличие на основания по този законов текст са необосновани, немотивирани и неподкрепени от необходимите доказателства, установяващи реално получени доходи от всички посочени в РД пътници. Излага се довод, че при липса на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК и на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, РА не се ползва с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания. Твърди се, че не е изследвано, дали са предавани пари на Ю. Р. Х. или на някой друг, не ставало ясно, как е определена средната цена на билет за различните години – ••• лева за 2016 год.; ••• лева за 2017 год.; ••• лева за 2018 год.; ••• лева за 2019 год. и ••• лева за 2020 год. и че по отношение на тази констатация липсвала информация за извършените от органите по приходите изчислявания, както и какви доказателства са налице, които да обосноват тези изчисления, не бил извършен задължителният анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.8 от ДОПК - брутните приходи/доходи/оборота, не било описано какви доказателства са събрани и от кои физически лица са формирани посочените цени. Сочи се, че вместо това, ревизиращият екип се ограничил до това единствено да изготви таблица с определени числа в констативната част на издаденият от него РД и че ревизията приела, че на основание чл.122, ал.2, т.12 от ДОПК, средната норма на печалба на фирмите „•••“ ООД, „•••“ СД, „•••“ ООД, „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД е относима към твърдението за развиваната дейност от Ю. Р. Х., като в хода на ревизията не било доказано как данните, получени от изброените дружества, са относими към предполагаемата дейност на Ю. Р. Х.. Сочи се, че ревизията е установила, че „средната норма на печалбата“ на изброените фирми за 2016 год. е ••• %; за 2017 год. – •••%; за 2018 год. – •••%; за 2019 год. – •••% и за 2020 год. – •••%, като въпреки, че в материалните закони няма определение за „средна норма на печалба“, ревизията приложила посочените проценти относно „дохода“ на Ю. Р. Х.. Излага се и довод, че сравнението изисква дейността да се упражнява при сходни условия, т.е. следва да се имат предвид възможните разлики в мащаба на дейността, като се извършват съответните корекции и те да се анализират, а в случая такъв анализ не бил направен.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания Ревизионен акт №Р-16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год., издаден от И. К. К., на длъжност „•••“, възложил ревизията и Д. Х. Г. - И., на длъжност „•••“ - ръководител на ревизията, като незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при издаването му.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Ю. Р. Х., с адрес: [населено място] •••, община [област], [област], не се явява и не се представлява. Преди първото съдебно заседание, от същия, чрез пълномощника му – адвокат Г. А. М. от АК - [област], е депозирана молба, в която заявява, че поддържа жалбата срещу Ревизионен акт №Р-16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год., издаден от И. К. К. на длъжност „•••“, възложил ревизията и Д. Х. Г. на длъжност „•••“ - ръководител на ревизията.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебните заседания, не се явява и не се представлява. От П. К. Я. - ст. юрисконсулт в Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, като пълномощник на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив, преди съдебните заседания са депозирани молби, в които моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, като на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело.

В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, Решение №506 от 21.10.2022 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е изпратено на адресата му със съпроводително писмо с Изх.№20-28-210/21.10.2022 год. на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив/л./, като видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ИД ••• на „Български пощи“ ЕАД/л./, пощенската пратка е получена от на адреса на жалбоподателя на датата 03.11.2022 год. Жалбата, наименована „писмено възражение“, е подадена в ТД на НАП – Пловдив Офис – [област], регистрирана с Вх.№94-00-10527 от 17.11.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л./, като впоследствие същата е регистрирана и с Вх.№94-00-215#1 от 21.11.2022 год. на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Със съпроводително писмо с Изх.№ на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив жалбата, ведно с административната преписка по издаване на оспорения ревизионен акт, са изпратени на Административен съд – Кърджали, постъпили в съда с Вх.№3046/05.12.2022 год. От представената преписка се установява, че против Ревизионен акт №Р-16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив впоследствие е била подадена и втора жалба до Административен съд – Кърджали, регистрирана с Вх.№94-00-215#5 от 16.01.2023 год. на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив/л./, т.е. тази жалба е била подадена след като вече е било образувано настоящото съдебно производство, по повод първата жалба.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването на препис от Решение №506 от 21.10.2022 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000921005319-020-001 от 16.09.2021 год. на ••• в ТД на НАП – Пловдив - Г. Н. Ч. /л.113/, по отношение на жалбоподателя Ю. Р. Х. от [населено място] •••, община [област], [област], с [ЕГН], с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – от 01.01.2016 год. до 21.12.2020 год.; 2. ДОО - за самоосигуряващи се - от 01.01.2016 год. до 21.12.2020 год.; 3. Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – от 01.01.2016 год. до 21.12.2020 год.; 4. Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се - от 01.01.2016 год. до 21.12.2020 год., като е определено ревизията да бъде извършена от ревизиращ екип в състав: 1. Д. Х. Г.-И. - ••• (ръководител на ревизията) и 2. Л. Л. Б. - •••, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Видно от приложената разписка, тази ЗВР е връчена срещу подпис на ревизираното лице, на датата 11.01.2022 година /л.114/.

С Решение №P-16000921005319-098-001 от 01.10.2021 год. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив /л.109/, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на ревизия Р-16000921005319, свързана с Ю. Р. Х., с [ЕГН], от Г. Н. Ч., в качеството на възлагащ орган, и са възложени правомощията по възлагане и извършване на ревизията, на И. К. К. ••• в Териториална дирекция Пловдив, в качеството на възлагащ орган. Последвало е издаването на Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №P-16000921005319-020-002 от 01.10.2021 год. на ••• в ТД на НАП – Пловдив - И. К. К. /л.107/, като с тази заповед не е изменян срокът за извършване на ревизията, нито обхватът на същата.

Ревизията не е приключена в определения срок, поради което е последвало издаването на Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ №P-16000921005319-020-003 от 11.04.2022 год. на ••• в ТД на НАП – Пловдив - И. К. К. /л.103/, с която е определен срок за завършване на ревизията до 11.05.2022 год., като с тази ЗИЗВР е допълнен обхватът на ревизията, като е включен и данък добавена стойност, за периода от 29.03.2017 год. до 31.12.2020 год. Тази ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път, на датата 14.04.2022 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.106/. Последвало е издаването и на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №P-16000921005319-020-004 от 04.05.2022 год. на ••• в ТД на НАП – Пловдив - И. К. К. /л.99/, с която, срокът на ревизията е удължен до 10.06.2022 год., която заповед връчена на ревизираното лице също по електронен път, на датата 18.05.2022 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.102/. Най - сетне е издадена и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия/ЗИЗВР/ №P-16000921005319-020-005 от 08.06.2022 год. на ••• в ТД на НАП – Пловдив - И. К. К. /л.95/, с която изменен обхватът на ревизията за данък добавена стойност, относно ревизирания период, като същият е определен от 29.01.2017 год. до 31.12.2020 год. и в същата отново е посочено, че ревизията следва да завърши до 10.06.2022 год. Със заповедта е разпоредено, за резултатите от извършената ревизия да бъде съставен ревизионен доклад, от ревизиращите органи по приходите не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок. Тази ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице също по електронен път, на датата 09.06.2022 год., видно от приложеното Удостоверение за връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.96/.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е съставен Ревизионен доклад (РД) №16000921005319-092-001 от 23.06.2022 год. /л.50-л.86/, изпратен на електронната поща на ревизираното лице, като видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.43/, ревизионният доклад, ведно с описаните приложения към него, е получен електронно от ревизираното лице на датата 23.06.2022 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е активирана на 23.06.2022 год. и документът е изтеглен от посочения имейл – •••, на същата дата. За съставения ревизионен доклад, от ревизиращия екип е изготвено и Уведомление за съставен ревизионен доклад №16000921005319-115-001 от 23.06.2022 год., адресирано до началник сектора в ТД на НАП – Пловдив, възложил извършването на ревизията /л.49/. С този ревизионен доклад, в резултат на извършените действия и направените изводи и констатации, от ревизиращия екип е предложено да бъдат установени задължения по видове, период и лихви за просрочие към тях, изчислени към 23.06.2022 год., както следва: - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, в размер на ••• лева и лихви, в размер на ••• лева; - ДДС, в размер на ••• лева и лихви, в размер на ••• лева; - ДОО - за самоосигуряващи се, в размер на ••• лева и лихви, в размер на ••• лева; - Вноски за здравно осигуряване - за самоосигуряващи се, в размер на ••• лева и лихви, в размер на ••• лева и –вноски за Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се, в размер на ••• лева и лихви, в размер на ••• лева.

Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК, е било подадено възражение от ревизираното лице с Вх.№94-00-6461 от 05.07.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив /л.40-л.41/, като с възражението си ревизираното лице/РЛ/ не е представило допълнителни доказателства. В подаденото възражение РЛ е изложило доводи за необоснованост и недоказаност на направените констатации в издадения ревизионен доклад, които са довели до определянето на допълнителни данъчни задължения и лихви върху тях.

Подаденото възражение не е било уважено и така, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив /л.27-л.33/ и справка за изчислени лихви към него /л.34-л.36/, като видно от изисканото от съда и представено от ответника удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.645/, ревизионният акт, ведно с приложенията към него, е получен от ревизираното лице на дата – 04.08.2022 год., като в удостоверението изрично е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, е активирана на 04.08.2022 год. и документът е изтеглен от посочения имейл - •••, на същата дата.

С този Ревизионен акт №16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя Ю. Р. Х. от [населено място] •••, община [област], [област], с [ЕГН], са били установени задължения за довнасяне, от които главници, общо в размер на ••• лева /••• лева и ••• стотинки/ и лихви за просрочия върху тях, общо в размер на ••• лева /••• лева и ••• стотинки/, както следва:

• Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 год.: главница ••• лева и лихви - ••• лева;

• Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 год.: главница – ••• лева и лихви -••• лева;

• Вноски за ДОО за 2016 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ДОО за 2017 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ДОО за 2018 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ДОО за 2019 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ДОО за 2020 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ЗО за 2016 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ЗО за 2017 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ЗО за 2018 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ЗО за 2019 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ЗО за 2020 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ДЗПО - УПФ за 2016 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева.

• Вноски за ДЗПО - УПФ за 2017 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ДЗПО - УПФ за 2018 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ДЗПО - УПФ за 2019 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Вноски за ДЗПО - УПФ за 2020 год.: главница - ••• лева и лихви - ••• лева;

• Данък върху добавена стойност/ДДС/: главница - ••• лева и лихви - ••• лева.

В ревизионния акт е обсъдено подаденото възражение против ревизионния доклад, обсъдени са представени от ревизираното лице доказателства, изложени са мотиви, защо не се възприемат направените доводи и твърдения и доводи в същото, като е посочено, че ревизиращият екип приема изложените в Ревизионен доклад №Р-16000921005319-092-001 от 23.06.2022 год., неразделна част от ревизионния акт, факти и обстоятелства, както и направените фактически и правни изводи. Прието е, че от събраните данни е видно, че ревизираното лице е извършвало нерегламентиран превоз на пътници, като е посочено, че от извършените насрещни проверки е видно, че шест човека са потвърдили, че са платили за извършвания превоз. Прието е, че в хода на ревизията, от събраните документи е установено, че лицето е упражнявало дейност - превоз на пътници срещу заплащане в качеството на физическо лице с МПС, собственост на проверяваното лице, съгласно справка по данни от КАТ, както и е посочено, че задълженото лице не е декларирало получените доходи с подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, не е декларирало и внасяло дължимите здравноосигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, в качеството на самоосигуряващо се лице.

В съставения от ревизиращия екип Ревизионен доклад (РД) №16000921005319-092-001 от 23.06.2022 год. е описано, че с Протокол №Р-16000921005319-1ШД-001/14.04.2022 год. са присъединени доказателства, събрани при извършена проверка за установявана на факти и обстоятелства на Ю. Х., документирана с Протокол №П-16000921035460-073-001 от 20.08.2021 год. и че с Протокол №1700245 от 09.06.2022 год. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена ревизията на М. Л. С., документирана с РА №Р-16002421004634-091-001/31.05.2022 год. Описано е, че на основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които са изискани обяснения и документи за получените от него доходи за ревизираните данъчни периоди, изискани са всички първични счетоводни документи, касаещи дейността на ревизираното лице, справка за притежаваните МПС и документи за собственост на същите, изискани са справки за реализирания оборот по месеци за периода 01.01.2016 год. - 31.12.2020 год. и други данни и че от ревизираното лице е представено обяснение с Вх.№94-00-352#1 от 23.05.2022 год., в което се твърди, че между 01.01.2016 год. до 31.12.2020 год. е работило по трудово правоотношение в ••• фирма – „•••“, че не е било в Р. България и не е извършвало друга дейност през ревизирания период. Ю. Х. посочил, че притежава автомобил [Марка], модел „•••“, придобит през 2015 год. и прилага 4 броя фишове за заплати за 2017 год., 2018 год., 2019 год. и за 2020 год. Посочено е също, че от лицето е изискана информация и документи относно извършените многократни превози на пътници в чужбина с автомобили, собственост на лицето, изискани са справки за реализирания доход по месеци и обяснения кой е управлявал превозните средства, данни за маршрута, изискани са договори за наем и документи за плащания, ако МПС са били отдавани под наем, и други, но че в хода на ревизионното производство информация за извършените превози на пътници срещу заплащане, маршрут на пътуванията, както и данни за получени суми за превоза на пътници срещу заплащане, не са представени от лицето.

Описани са констатации, че през ревизирания период, Ю. Р. Х. е притежавал два автомобила - автомобил „Мерцедес •••“, с peг.№[рег. номер] и автомобил „Сеат •••“, с peг.№[рег. номер], закупен през 2015 год. и че в хода на присъединената проверка, от ОД на МВР - Кърджали е изискана, с Искане Изх.№П-16000921035460-032-001/13.04.2021 год. за представяне на информация от други контролни органи, информация за регистрирани преминавания през ГКПП на Р. България (влизанията и излизанията в/от страната) на автомобили, собственост на Ю. Х., данни за лицата, пътували в автомобилите, данни за водача на автомобила и други, както и че от ОД на МВР – Кърджали, с писмо Изх.№292000-5680/19.04.2021 год., са представени данни за автомобилите, собственост на лицето и справки за множество регистрирани преминаванията на тези автомобили при ГКПП на Р. България. Посочено е, че в справките фигурират данни за имената и ЕГН на лицата, пътували с автомобили на лицето при преминаване на ГКПП на Р.България, както следва: през 2016 год. са регистрирани преминавания с 325 лица, през 2017 год. - с 421 лица, през 2018 год. - с 481 лица, през 2019 год. - с 347 лица и през 2020 год. са регистрирани преминавания със 137 лица. Описано е, че от физическите лица, регистрирани като пътуващи в автомобили, собственост на Ю. Х., в хода на проверката и при ревизията е изискана информация относно маршрута и целта на пътуването, данни за превозното средство, с които е пътувало лицето, за начина на свързване с превозвача, за сумата, която е платена за транспортната услуга и други и че част от лицата, пътували с автомобилите, собственост на Ю. Х., не са намерени на адреса за кореспонденция или не са отговорили на изпратените искания за представяне на документи, сведения и обяснения и от тях не е получена изисканата информация, но друга част от лицата твърдят, че са платили или работодателят им е платил суми за превоза, като посочили конкретен размер на платените от тях парични средства - от ••• до ••• или ••• лева на човек, както и посочили маршрута, по който са пътували. В обясненията част от лицата, пътували с посочените по-горе автомобили, за потвърдили, че документи за плащане не са им издавани.

Органите по приходите са констатирали, че ревизираното лице е извършвало превоз на пътници от Р.България до [държава], ••• и до други страни и обратно срещу заплащане. Въз основа на представената от ОД на МВР - Кърджали информация за регистрирани влизания и излизания на автомобили, собственост на ревизираното лице и на лицата, пътуващи в тях, са определени броят на извършените превози на пътници по месеци и години, описани в таблица в ревизионния доклад и съответно е определен размерът на приходите от едно лице по години, както следва: за 2016 год., в размер на ••• лева, за 2017 год., 2018 год. и 2019 год. - по •••лева и за 2020 год. - по ••• лева. Така, с ревизионния акт са определени получени от Ю. Р. Х. приходи от превоз на пътници срещу заплащане по години, както следва:

След извършен анализ на представените документи, писмени обяснения, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи, от ревизиращия екип е констатирано наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, според които, „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.“. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице, по електронен път, е връчено Уведомление №Р-16000921005319-113-002 от 09.06.2022 год. /л.142/, видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол /л.148/, с което същото е информирано, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, поради което основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, по ЗДДС и осигурителният доход за установяване на задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се, за ревизирания период ще бъдат определени по реда на чл.122 и чл.124а от ДОПК. От ревизиращи екип е извършен анализ на изброените в чл.122, ал.2 от ДОПК точки, като в констативната част на РД е посочено, кои от същите са относими и кои - не, при определяне на данъчната основа за преки и косвени данъци и осигурителния доход за осигурителни вноски.

Предвид гореизложеното, с обжалвания ревизионен акт органите по приходите са констатирали следното:

1. По Закона за данъка върху доходите на физическите лица: Ревизията на лицето за задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ обхваща периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2020 год. Прието е, че ревизираното лице Ю. Р. Х. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. За ревизирания период лицето не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, няма регистрирани трудови договори в Р.България и няма регистрация като ЕТ. След направен анализ на събраните в хода на проверката и при ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и други, подробно описани в ревизионния доклад, неразделна част от ревизионния акт, органите по приходите са установили, че жалбоподателят през ревизираните данъчни е получавал доходи от превоз на пътници срещу заплащане, без да ги декларира с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Органите по приходите установяват, че ревизираното лице е извършвало превоз на пътници от България до [държава], [държава] (сега •••) и други страни и обратно срещу заплащане. Въз основа на получена информация от различни физически лица, пътували с автомобили, собственост на лицето, както и от данни от справка, предоставена от ОД на МВР - Кърджали, за ревизираното лице са определени неотчетени приходи от извършен превоз на пътници срещу заплащане, намалени с дължимите суми за ДДС, през 2016 год., общо в размер на ••• лева, през 2017 год. – в размер на ••• лева; през 2018 год. – в размер на ••• лева, през 2019 год. – в размер на ••• лева и през 2020 год. - в размер на ••• лева. Определени са разходи за извършените превози на пътници за ревизираните периоди въз основа на данни за средна норма на печалба от фирми със сходен предмет на дейност по години, както следва: за 2016 год. е определена средна норма на печалба от 47.39%; за 2017 год. – 30.54%; за 2018 год. – 33.88%; за 2019 год. – 37.84% и за 2020 год. – 42.43%. За лицето са определени разходи за превоз на пътници по години, както следва: за 2016 год., в размер на ••• лева; за 2017 год., в размер на ••• лева; за 2018 год., в размер на ••• лева; за 2019 год., в размер на ••• лева и за 2020 год., в размер на ••• лева.

С оглед така направения анализ, ревизиращите органи са определили данъчна основа за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ по реда на чл.122 от ДОПК, въз основа на установените недекларирани доходи, след приспадане на дължимите ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията на ревизираното лице по години, както следва:

За 2016 год., по реда на чл.122 от ДОПК е установен облагаем доход от превоз на пътници срещу заплащане в размер на ••• лева и дължими вноски за ЗОВ за ••• лева. Определена е годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници по реда на чл.122 от ДОПК, в размер на ••• лева и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ/15%/ за 2016 год., в размер на ••• лева.

За 2017 год., по реда на чл.122 от ДОПК е установен облагаем доход от превоз на пътници срещу заплащане, в размер на ••• лева и дължими вноски за ЗОВ – ••• лева. Определена е годишна данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК на доходите от превоз на пътници, в размер на ••• лева и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ/15%/ за 2017 год., в размер на ••• лева.

За 2018 год., по реда на чл.122 от ДОПК е установен облагаем до ход от превоз на пътници срещу заплащане, в размер на ••• лева и дължими вноски за ЗОВ – ••• лева. С РА е определена, по реда на чл.122 от ДОПК, годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници, в размер на ••• лева и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ/15%/ за 2018 год., в размер на ••• лева.

За 2019 год., по реда на чл.122 от ДОПК, е установен облагаем доход от превоз на пътници срещу заплащане, в размер на ••• лева и дължими вноски за ЗОВ – ••• лева. По реда на чл.122 от ДОПК е определена годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници, в размер на ••• лева и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ/15%/ за 2019 год., в размер на ••• лева.

За 2020 год., по реда на чл.122 от ДОПК, е установен облагаем доход от превоз на пътници срещу заплащане, в размер на ••• лева и дължими вноски за ЗОВ – ••• лева. По реда на чл.122 от ДОПК е определена годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници, в размер на ••• лева и дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ/15%/ за 2020 год., в размер на ••• лева.

1. По Закона за данък върху добавената стойност - в ревизионния акт е посочено, че към момента на ревизията Ю. Р. Х. не е бил регистрирано по ЗДДС лице. Предвид подробно изложената фактическа обстановка, ревизиращият екип е приел, че задълженото лице е извършвало през периодите от 01.01.2016 год. до 31.12.2020 год. дейност, свързана с международен превоз на пътници със собствени превозни средства от България до [държава], •••, [държава], други страни в ЕС и обратно. Прието е за установено, че Ю. Х. е получавал суми в брой от съответните пътници, като за реализираните транспортни услуги не са издавани документи и получените доходи не са отчетени от него по надлежния ред, поради което са приети за укрити. Органите по приходите са формирали заключението, че осъществените услуги представляват доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС. Като е взел предвид всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства и доказателствени средства, констатираните обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и извършения анализ на всички относими обстоятелства по ал.2 от визираната процесуална норма, ревизиращият екип е определил размера на реализирания от лицето облагаем оборот по месеци. Органите по приходите са приели, че към 31.12.2016 год. Ю. Х. е достигнал изискуемия от ЗДДС облагаем оборот за задължителна регистрация, възлизащ на сумата от ••• лева и същият е бил длъжен до 14.01.2017 год. да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от материалния закон. Установено е също така, че към 31.07.2020 год. са отпаднали основанията за задължителна регистрация на лицето. Ревизиращият екип е определил основа за облагане с ДДС на извършените през периода от 29.01.2017 год. до 31.07.2020 год. от Ю. Х. доставки, свързани транспортни услуги на пътници. На основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС е начислен допълнително косвен данък, в общ размер на ••• лева, определен съобразно чл.67, ал.2 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Същият е установен за дължим от ревизираното лице за горепосочените периоди, ведно с прилежащи лихви към него, в размер на ••• лева.

1. По КСО и ЗЗО - Ревизията за установяване на задълженията на Ю. Р. Х. за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за самоосигуряващото се лице обхваща периода 01.01.2016 год. - 31.12.2020 год. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че за ревизирания период Ю. Р. Х. не е декларирал извършване на стопанска дейност и няма регистрация като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.1, 2 или 4 от КСО. Няма сключен трудов договор и не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Няма подавани декларации обр.№7 (чл.3, ал.4 от Наредба №Н-8/2005 год. на МФ/отм., ДВ бр.1 от 3 януари 2020 год. и чл.4, ал.4 от Наредба №Н-13/2019 год. на МФ) с данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО. Установено е, че Ю. Р. Х. е с прекъснати здравноосигурителни права. След преглед на събраните при ревизията доказателства и извършен анализ на същите от органите по приходите е установено, че ревизираното лице е извършвало търговската дейност - превоз на пътници, като получените доходи от дейността не са декларирани. Направена е констатация, че извършваните от Ю. Р. Х. сделки не са инцидентни, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи (доходи). В тази връзка е направено позоваване на нормата на чл.1, ал.1 от ТЗ и е прието, че се касае за сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност по занятие от лицето, както и е прието, че са налице са основанията на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Както бе отбелязано и по-горе, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на лицето е връчено уведомление, с което същото е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на чл.124а от ДОПК, във връзка с чл.122 - 124 от същия кодекс. Облагаемият доход от упражняване на търговска дейност за 2016 год. е установен в размер на ••• лева; за 2017 год. - в размер на ••• лева; за 2018 год. - в размер на ••• лева; за 2019 год. - в размер на ••• лева и за 2020 год. - в размер на ••• лева. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на жалбоподателя за ревизираните години, на основание чл.124а от ДОПК, във връзка с чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, органите по приходите са определили задължения за задължителни осигурителни вноски, за периода м.01.2016 год. - м.07.2020 год. Допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на Ю. Р. Х., в качеството му на самоосигуряващото се лице, за периода м.01.2016 год. - м.07.2020 год. са в резултат на установения с РА №Р-16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год. осигурителен доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з. и извършваната търговска дейност. Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл.6, ал.1, т.2 (за фонд „Пенсии“ – 12.8% за 2016 год., 13.8% за 2017 год. и 14.8% за 2018 год., 2019 год. и 2020 год.) и чл.157, ал.1, т.1, б.„в“ (за ДЗПО-УПФ - 5%) от КСО. На основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочена в чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК - 8%, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. За невнесените в законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски за ревизирания период, са начислени дължимите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.

Против този Ревизионен акт №16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, до директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, регистрирана с Вх.№94-00-7768/18.08.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив Офис – Кърджали и с Вх.№20-28-210#1/23.08.2022 год. на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив /л.21-л.26/, в която жалба са изложени доводи и съображения за незаконосъобразност на така издадения ревизионен акт, като са развити твърдения и аргументи за недоказаност и необоснованост на констатациите на ревизиращия екип, изложени в ревизионния доклад. С жалбата е поискано от директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив да бъде постановено решение, с което обжалваният ревизионен акт да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен. Към тази жалба също не са били приложени доказателства.

По повод тази жалба, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП се е произнесъл в срок с Решение №506 от 21.10.2022 год. /л.11-л.12/, като Е ИЗМЕНИЛ Ревизионния акт/РА/ №Р-16000919002033-091-001 от 03.08.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на Ю. Р. Х. от [населено място] •••, община [област], [област], с [ЕГН], за част от установените задължения за лихви, като ги е намалил, както следва:

Лихви върху:

• Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 год. - от ••• лева, на ••• лева;

• Годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 год. - от ••• лева, на ••• лева;

• Вноски за ДОО за 2019 год. - от ••• лева, на ••• лева;

• Вноски за ДОО за 2020 год. - от ••• лева, на ••• лева;

• Вноски за ЗО за 2019 год. - от ••• лева, на ••• лева;

• Вноски за ЗО за 2020 год. - от ••• лева, на ••• лева;

• Вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 год. - от ••• лева, на ••• лева;

• Вноски за ДЗПО-УПФ за 2020 год. - от ••• лева, на ••• лева Или общо: от ••• лева, на ••• лева.

По отношение установените задължения по Закона за данъка върху доходите на физическите лица, органът е приел най-напред, че възражението на Ю. Р. Х., че за ревизираните данъчни периоди не е местно лице за Р.България, е неоснователно, като се е позовал на разпоредбите на чл.4 и чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. Прието е, че за ревизираното лице е установено, че за ревизираните данъчни периоди е местно лице и че е носител на задължения за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. В мотивите към решението е посочено на следващо място, че разпоредбите на чл.122 от ДОПК регламентират издаването на РА при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност, при наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания, да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, а от там и данъчните задължения по реда на съответния материален закон. От административния орган е прието, че констатациите при ревизията показват, че за Ю. Р. Х. са налице предпоставките и се реализира съставът на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, а от там и възможността за определяне на данъчната основа и данъка по реда на ал.2 от чл.122 на ДОПК, при съблюдаване на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК и че действията на органите по приходите като подход в тази насока са правилни и обосновани. Прието е в тази връзка, че съобразно събраните доказателства ревизиращите органи правилно са изградили и обосновали своите констатации и правни изводи в ревизионния доклад, от които се изграждат мотивите в обжалвания ревизионен акт и че от събраните при ревизията и при извършената проверка документи, както и от извършения анализ на доказателствата се установява, че Ю. Р. Х. е получил през ревизираните данъчни периоди доходи от превоз на пътници срещу заплащане, които не са декларирани от него. На следващо място, възражението на ревизираното лице срещу определената средна цена на билет за 2016 год. – ••• лева, за 2017 год., 2018 год. и 2019 год. - по ••• лева и за 2020 год. – ••• лева, е прието за неоснователно, тъй като средната цена е определена въз основа на данни за платени суми от лица, пътували с автомобили, собственост на Ю. Х.. В мотивите е посочено, че жалбоподателят неоснователно възразява срещу определените от органите по приходите разходи за дейността, свързани с превоза на пътници, както и е отбелязано, че ревизираното лице счита, че приетата в РА „средна норма на печалба“ въз основа на данни от дружества, осъществяващи сходен предмет на дейност, не може да бъде относима при определянето на доходите на Ю. Х., но че не е представил никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения и че в случая, към жалбата не са приложени нови доказателства, които да оборват констатациите в акта, касаещи ревизираните периоди. Посочено е, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации в ревизионния акт, изготвен по реда на този член, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното.

Предвид изложеното, в мотивите към решението е прието, че обжалваният ревизионен акт, в частта му за допълнително установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 год., в размер на ••• лева и лихви – ••• лева, за 2017 год., в размер на ••• лева и лихви – ••• лева, за 2018 год., в размер на ••• лева и лихви – ••• лева, за 2019 год., в размер на ••• лева и за 2020 год., в размер на ••• лева, следва да бъде потвърден с решението.

В мотивите към решението е посочено, че при административното обжалване е установено, че неправилно в РА дължимите лихви за просрочие за невнесените в законоустановения срок задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 год. са изчислени от 01.05.2020 год. до 02.08.2022 год. и за 2020 год. - за периода от 01.05.2021 год. до 02.08.2022 год. и че същите за 2019 год. е следвало да бъдат определени, считано от 01.07.2020 год., съгласно §27, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание на 13 март 2020 год., според която, срокът за внасяне на дължимия данък върху годишната данъчна основа за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, вкл. едноличните търговци, както и физическите лица, които са избрали да се облагат по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, се удължава до 30 юни 2020 год., а за 2020 год., съгласно разпоредбата на чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2021 год.), дължимият данък по чл.48, ал.2 се внася до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. В мотивите е посочено, че с решението, върху определените с РА задължения за 2019 год. за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, в размер на ••• лева, се определят дължими лихви за просрочие, в размер на ••• лева, изчислени за периода от 01.07.2020 год. до 03.08.2022 год. (датата на издаване на РА), а за 2020 год., върху определените с РА задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, в размер на ••• лева, се определят дължими лихви за просрочие, в размер на ••• лева, изчислени за периода от 01.07.2021 год. до 03.08.2022 год. (датата на издаване на РА). Предвид изложеното са изменени определените с РА задължения за дължими лихви за просрочие за задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 год. - от ••• лева, на ••• лева и за 2020 год. - от ••• лева, на ••• лева.

По отношение установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е възприел констатациите на ревизиращия екип, изложени в ревизионния доклад и в обжалвания ревизионен акт, както и общия размер на начисления допълнително дължим косвен данък – ••• лева, определен съобразно чл.67, ал.2 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от ППЗДДС, за посочените периоди, ведно с прилежащите лихви, в размер на ••• лева. Административният орган се е обосновал, като е приел, че във връзка с осъществените от Ю. Р. Х. услуги следва да бъде посочено, че по своята същност същите представляват международен транспорт на пътници, които са облагаеми доставки с нулева ставка на данъка, съгласно чл.29 от ЗДДС, но че в текста на чл.37, ал.1 от закона е указано, че документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по Глава трета от ЗДДС, се определят с Правилника за прилагане на закона, а в нормата на чл.22 от ППЗДДС е указано, че за доказване на международен транспорт на пътници, доставчикът на услугата (Ю. Р. Х.) следва да разполага едновременно с определени документи, посочени в т.1 и т.2 от същия член. Посочено е, че в конкретния случай обаче, задълженото лице не разполага и не представя при ревизията изискуемите документи, поради което чл.29 от ЗДДС е неприложим, т.е. не е налице законово основание, за да бъде приложена нулевата ставка на данъка и с оглед на това, правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че тази част от услугата по превоз на пътници следва да се счита за облагаема по ЗДДС, със ставка на данъка от 20 на сто.

Предвид изложеното съображения, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е извел извод, че обжалваният РА следва да бъде потвърден за установеното на Ю. Р. Х. данъчно задължение по ЗДДС, в размер на: ДДС главници - ••• лева и ••• лева дължими лихви.

По отношение установените задължения по КСО и ЗЗО, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е възприел констатациите на ревизиращия екип, изложени в ревизионния доклад и в обжалвания ревизионен акт. В мотивите е посочено, че когато органите по приходите установят укрити доходи/приходи, в случая от извършване на икономическа дейност от Ю. Р. Х., това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, като е прието, че изводът на ревизиращите органи, че е налице получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен и че в тази насока е и Тълкувателно решение №2/02.02.2022 год. на ВАС по тълкувателно дело №8/2020 год. Прието е, че по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, Ю. Р. Х. е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, като е отбелязано, че това са лицата, посочени в чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Посочено е, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, съгл. чл.6, ал.2 от КСО и че съгл. разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО, самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, а на основание чл.6, ал.9 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. В мотивите е пояснено, освен това, че окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация и че годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. На следващо място в мотивите е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК и че в чл.40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска. Прието е, че здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО - едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО и годишно, върху доходите от дейността и доходите по т.3 от ЗЗО, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО. Посочено е, че допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски на Ю. Р. Х., в качеството му на самоосигуряващото се лице, за периода м.01.2016 год. - м.07.2020 год. са в резултат на установения с РА №Р-16000921005319-091-001/03.08.2022 год. осигурителен доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от с.з. и извършваната търговска дейност. Описано е в мотивите, как е определен размерът на осигурителните вноски, съответно и на здравноосигурителните вноски, както и отбелязано, че за невнесените в законоустановения срок задължения за задължителни осигурителни вноски за ревизирания период са начислени дължимите лихви, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК.

По отношение твърденията на ревизираното лице Ю. Р. Х., че през ревизирания период е работил по трудово правоотношение в ••• фирма и представените документи на чужд език, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив не е възприел тези твърдения и се е обосновал, защо представените документи не могат да послужат като доказателствено средство, че ревизираното лице е работило и се е осигурявало в •••.

На следващо място, в мотивите към решението е посочено, че приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл.11 – чл.16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Административният орган е посочил и е възпроизвел в мотивите относимите за случая разпоредби от този Регламент (ЕО) №883/2004, както и е посочил, че приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден от институцията на държавата -членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице, като е посочено също, че предназначението на формуляра е да докаже, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно, че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия. Административният орган е приел, че от цитираните разпоредби следва, че Ю. Р. Х. трябва да уведоми институцията по пребиваване, която да определи приложимото за него осигурително законодателство, което ще се прилага за цялата му трудова дейност, както и е приел, че в конкретния случай, за Ю. Р. Х. е приложимо българското законодателство, тъй като не е представил формуляр А1 (издаден от институцията на друга държава - членка), удостоверяващ, че за него е приложимо законодателството на ••• и съответно, правилно органите по приходите са определели задължения по КСО и ЗЗО, за осъществяваната от него търговска дейност през ревизирания период.

В мотивите към решението е посочено, че в хода на административното производство е установено, че органите по приходите, за невнесените в законоустановения срок задължения за окончателни осигурителни вноски за 2019 год. са начислили лихви от 01.05.2020 год. до 03.08.2022 год. (датата на издаване на РА) и за 2020 год. - от 01.05.2021 год. до 03.08.2022 год., но че съгласно §27, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявен с решение на Народното събрание на 13 март 2020 год., срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 год. за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, вкл. едноличните търговци, както и физическите лица, които са избрали да се облагат по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, е 30 юни 2020 год., а за 2020 год., съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, относима към ревизирания период, лицата по чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, подават годишната данъчна декларация в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща придобиването на дохода. Посочено е също, че окончателните осигурителни вноски по реда на чл.6, ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО се дължат в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и че ревизираното лице е следвало да внесе окончателните осигурителни вноски за 2019 год. в срок до 30 юни 2020 год., а за 2020 год. - в срок до 30 юни 2021 год. и за невнасянето им се дължи лихва, на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175, ал.1 от ДОПК, съответно за 2019 год. - от 01.07.2020 год. до 03.08.2022 год. (датата на издаване на РА) и за 2020 год. - от 01.07.2021 год. до 03.08.2022 год. (датата на издаване на РА), което води до тяхното изменение. Въз основа на това, с решението е намален размерът на дължимите лихви върху вноските за 2019 год. и за 2020 год., за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ, така, както е посочено по-горе в настоящото изложение или общо от ••• лева, на ••• лева.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в депозирана писмена молба /л.646-л.647/, с протоколно определение от 31.01.2023 год. по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, което, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде заключение, на следните въпроси: 1. Какви са получените суми по години за транспортната услуга, като бъдат съобразени начална и крайна точка на превоза?; 2. Какви са разходите за същата дейност?; 3. Стойността на разходите варира ли според мястото на зареждане с гориво и консумативи? Вещото лице И. К. Н., след запознаване с материалите по делото, е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза /л.673-л.692/, с приложения – справки към него /л.693-л.733/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 28.03.2023 година.

По поставения му първи въпрос, в заключението вещото лице е посочило, че тъй като не са налице данни за начална и крайна точка на превоза, изводите, направени от експертизата, са на база средна цена на еднопосочно пътуване. Посочило е, че на база направените проучвания изчисленията на сумите, получени от транспортна услуга са направени при следните средни цени на еднопосочно пътуване по години:

За 2016 год.:

Излизане от страната през ГКПП: [област] - ••• и ••• - •••;

Излизане от страната през ГКПП: ••• и ••• - •••;

Влизане в страната през ГКПП: [област] - ••• и ••• - •••;

Влизане в страната през ГКПП: ••• и ••• - •••.

За 2017 год.:

За 2018 год.:

За 2019 год.:

За 2020 год.:

В заключението, на база данни в справки за пътувания с превозно средство с рег.номeр [рег. номер], за периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2020 год. и направените проучвания за цените на еднопосочно пътуване, със сходно транспортно средство, са изчислени следните суми за транспортната услуга по години:

За 2016 год. - Общ брой на излезли пътници - 177 бр.;

В т.ч. бр. пътници, излезли през [област] - ••• и ••• -174 бр.;

Цена за еднопосочно пътуване - •••;

Сума за транспортна услуга - •••/••• лева;

В т.ч. бр. пътници, излезли през ГКПП ••• – 3 бр.;

Общ брой на влезли пътници - 148 бр.;

В т.ч. бр. пътници, влезли през [област] - ••• и ••• - 148 бр.;

Сумата за транспортна услуга за 2016 год. е изчислена в размер на •••, с левова равностойност ••• лева.

За 2017 год. - Общ брой на излезли пътници - 237 бр.;

В т.ч. бр. пътници, излезли през [област] - ••• и ••• - 237 бр.;

Общ брой на влезли пътници - 184 бр.;

В т.ч. бр. пътници, влезли през [област] – ••• и ••• - 184 бр.;

Сума за транспортна услуга - •••/••• лева.

Сумата за транспортна услуга за 2017 год. е изчислена в размер на ••• евро, с левова равностойност – ••• лева.

За 2018 год. - Общ брой на излезли пътници - 257 бр.;

В т.ч. бр. пътници, излезли през [област] - ••• и ••• - 250 бр.;

В т.ч. бр. пътници, излезли през ГКПП ••• – 7 бр.;

Общ брой на влезли пътници - 224 бр.;

В т.ч. бр. пътници, влезли през [област] - ••• и ••• - 216 бр.;

В т.ч. бр. пътници, влезли през ГКПП ••• и ••• - 8 бр.;

Сума за транспортна услуга - •••/••• лева Сумата за транспортна услуга за 2018 год. е изчислена в размер на •••, с левова равностойност – ••• лева.

За 2019 год. - Общ брой на излезли пътници - 174 бр.;

В т.ч. бр. пътници, излезли през [област] - ••• и ••• - 173 бр.;

В т.ч. бр. пътници, излезли през ГКПП ••• - 1 бр.;

Общ брой на влезли пътници - 167 бр. В т.ч. бр. пътници, влезли през [област] – ••• и ••• - 167 бр.;

Сумата за транспортна услуга за 2019 год. е изчислена в размер на •••, с левова равностойност - ••• лева.

За 2020 год. - Общ брой на излезли пътници - 71 бр.;

В т.ч. бр. пътници, излезли през [област] - ••• и ••• - 71 бр.;

Общ брой на влезли пътници - 66 бр.;

В т.ч. бр. пътници, влезли през [област] - ••• и ••• - 66 бр.;

Сумата за транспортна услуга за 2020 год. е изчислена в размер на •••, с левова равностойност ••• лева.

Всички тези данни вещото лице е обобщило в Таблица №6 в заключението /на л.682/.

По втория поставен му въпрос, вещото лице е посочило в заключението, че разходите на предприятие, опериращо в сферата на превоз на пътници, по икономически елементи, са следните:

1. Разходи за материали, които от своя страна могат да бъдат разделени в две основни групи:

1.1. Разходи за експлоатация, които включват: горива, гориво - смазочни материали и други консумативи.

1.2. Разходи за ремонт и поддръжка, които включват: резервни части, козметика и аксесоари.

1. Разходи за външни услуги, които също могат да бъдат разделени в две основни групи:

2.1. Външни услуги, свързани с експлоатацията на транспортните средства: смяна на масло, смяна на гуми, технически прегледи и др., застраховки/Гражданска отговорност, Каско, Злополука/.

2.2. Външни услуги, във връзка с ремонт и поддръжка: труд за смяна на резервни части и др., тенекеджийски и бояджийски услуги и др. 3. Разходи за амортизация;

1. Разходи за възнаграждения;

1. Разходи за осигуровки;

1. Разходи за данъци и такси;

1. Други разходи/командировки/ и др. В заключението вещото лице е посочило, че друг критерий, по който могат да бъдат класифицирани разходите за извършване на превоз на пътници е според това, дали същите зависят или не от изминатите километри на превозното средство и че в този аспект, разходите могат да бъдат класифицирани на:

1. Непреки разходи - тези, които не зависят от изминатите километри и броя на превозваните пътници, в т.ч.:

• Разходи за застраховки - Гражданска отговорност, Каско, Злополука на местата в МПС и др.; - Разходи за местни данъци; - Заплати на служители; Разходи за командировки; - Пътни и винетни такси и др. 2. Преки разходи - тези, които зависят от изминатите километри и броя на превозваните пътници, в т.ч.: - Разходи за гориво; - Разходи за ремонт - във връзка с възникнали повреди, предвид натоварването на автомобилите; - Разходи за поддръжка - смяна на гуми, двигателно масло и др.; - Разходи за консумативи и др. В таблица №11 към заключението /на л.691 от делото/, от вещото лице е представена обобщена информация за разходите, свързани с дейността за превоз на пътници с крайна дестинация - •••.

В заключението е направено изчисляване на преки разходи, като е отразено, че преките разходи са определени на база разстояние на еднопосочно пътуване от 2594 км. и че на база справка за пътуване на превозно средство с рег.номер [рег. номер], представена с писмо рег.№292000-5680/19.04.2021 год. на ОД на МВР – Кърджали, е установен броя на извършените пътувания и изминати километри, изчислени в таблица №8 и посочени в колона 2 на таблица 11 – 658876 км. общо за петте години.

Посочено е, че на база направено проучване за цените на горивата в Европейския съюз и на цените на горивата в Република България, са изчислени средните цени на дизелово гориво по години/в таблица №7 към констативната част – на л.864 /, както и че са определени разходите за поддръжка и консумативи, в размер на 0.10 лева на 1 км. пробег. Посочено е също, че в таблица №9 към констативната част /на л.685/ са изчислени данните за експлоатация и поддръжка на транспортно средство, [Марка] и същите са представени в колона 5 на таблица №11 – ••• лева преки разходи.

В заключението е направено изчисляване на непреки разходи, т.е. разходи за застраховки, данък превозно средство, пътни и винетни такси по години, изчислени в таблица №10 към констативната част /на л.685/ и данните са представени в колона 6 на таблица №11 – ••• лева непреки разходи.

По отношение разходите за възнаграждения и осигуровки, в заключението вещото лице е посочило, че тъй като е установено, че не са регистрирани трудови договори и не са заплащани осигуровки, такива разходи не са включени при изчисляване на общата сума на разходите.

В заключението е направено изчисляване и на други разходи - разходи за командировки, като е посочено, че разходите за командировки са изчислени на база брой на пътувания, като за всяко пътуване са предвидени два дни и дневни в размер на ••• на ден и данните са представени в колона 10 на таблица №11 – ••• лева разходи за командировки.

По поставения му трети въпрос, в заключението вещото лице е отговорило, че стойността на разходите варира според мястото на зареждане с гориво и консумативи и че на пазара с петролни продукти оперират множество търговци, като всеки от тях има стратегия при определяне на продажни цени. Посочило е, че се наблюдават различни цени, както при различните търговци, така и в различните обекти на един и същ търговец на територията на Република България/На бензиностанции в два съседни града има разлика в цената за 1 литър гориво от 10 ст./ и че в останалите страни по маршрута, цените на петролните продукти, предлагани от различни търговци, в различни търговски обекти, са различни. Посочило е също, че при консумативите ситуацията е аналогична - предлагане на продукти на множество марки с различно качество и различна цена. Вещото лице е отразило в заключението, че за счетоводни и данъчни цели разходите, свързани с транспорт, се отчитат на база разходооправдателни документи, които в случая не са налични, като е пояснило, че изчисленията, направени при изготвяне на експертизата, са на база средни цени на горивата и консумативи в Република България и Европейския съюз. Посочило е, че направените проучвания/таблица №7 към констативната част – на л.864 / показват, че средните цени на дизеловото гориво в страната и в Европейския съюз имат близки стойности, като средната цена в Европейския съюз е по-ниска.

В съдебно заседание вещото лице И. Н. заявява, че поддържа заключението си. На поставен му въпрос в съдебно заседание - На какво се дължи разграничението в Таблица 1 от заключението, за излизанията и влизанията през 2016 год., през месец май - в графа 2 „Излезли от РБ брой пътници” – 7 души и в графа 7 „Излезли от РБ пътници” – 15 души, вещо лице отговаря, че в приложената по делото справка за пътуванията на превозно средство с рег.№[рег. номер] са отделени, може би по причина - техническа грешка, но са отразени пътувания, за излизания и влизания, с транспортно средство „Мерцедес” и малка част с транспортно средство „Фолксваген”, със същия рег.номер и че това е видно от самата справка, която е приложена по делото. Пояснява, че по тази причина са отделени в самата таблица, тъй като двете справки са за един и същ рег.номер и по-надолу, под останалите данни за автомобил, са дадени два различни автомобила, като марка и модел. Вещото лице Н. заявява, че лично е сравнила лицата, които са пътували и те съвпадат и затова лично приема, че става въпрос за техническа грешка, но това че това е субективно мнение. Пояснява, че са отделени лицата, които са регистрирани в автомобил „Фолксваген” и че е направила запитване с електронен подпис до Автомобилна администрация, дали е възможно две различни транспортни средства, с различна марка и модел, да бъдат с един и същ рег.номер, като това запитване направила преди да представи експертизата и й било отговорено, че са входирали питането й, но не са й отговорили на въпросите. Отново сочи, че сравнявайки лицата, които са пътували, според нея става въпрос за техническа грешка. На поставен въпрос - ако има дублиране и е станала някаква техническа грешка в Автомобилна администрация и веднъж, едни и същи пътници са регистрирани в л.а.„Мерцедес” и втори път в л.а.„Фолксваген”, които са с един и същ рег.номер, следва ли, лицата, които са пътували с „Фолксваген”, защото реално колата е била „Мерцедес” и които са отчетени като пътували с „Фолксваген”, да бъдат премахнати от сбора, вещото лице отговаря, че тези пътници са регистрирани на различни дати и не става въпрос за регистрирани лица на една и съща дата и че по тази причина счита, че по-скоро не трябва да бъдат премахнати, а става въпрос за погрешно регистрирана марка и модел на транспортното средство, но отново пояснява, че това е лично мнение. Във връзка с този отговор вещото лицеи К. пояснява, че е сравнила имената на пътувалите лица и че лицата, които са регистрирани като пътували с автомобил „Фолксваген” на датите, които са регистрирани, някои от тези лица присъстват в регистрирани пътувания с автомобил „Мерцедес”, но тези пътувания са на различни дати и не става въпрос за една и съща дата, на която с двете транспортни средства да са регистрирани пътувания. Вещото лице потвърждава, че не е получило официална информация от ДАИ, като сочи, че от цялата справка, която е приложена на л.589 от делото, е видно, че в началото се съдържа информация за автомобил „Мерцедес” и завършва с информация за автомобил „Фолксваген”, като една част е отделило по години, касаеща излизанията с автомобил „Фолксваген” и с автомобил „Сеат”. Сочи, че например, лицето З. М. М. участва почти във всички пътувания, но в автомобил „Фолксваген” и в автомобил „Мерцедес”, като неговото име се повтаря и че така също, е сравнило и други имена и по тази причина, неговото субективно мнение е, че няма дублиране на дати. На поставен въпрос по отношение цената на еднопосочен билет за излизане от Р България и за влизане в Р България, вещото лице К. отговаря, че цената на билета зависи от начална и крайна точка, но че е нямала никаква информация за началната и крайната точка и по тази причина е работила със средна цена, на база проучванията на цената на пътувания към Западна Европа, като приема, че лицата основно са пътували в посока [държава] и [държава]. На въпрос - ако крайната точка е била град Кърджали или друга държава, дали цената щеше да е различна, вещото лице, че това е така. На въпрос, след като се е запознало с материалите по делото, дали отнякъде е установило, че крайната точка е била [държава], [държава] и [държава], вещото лице отговаря, че от обясненията на лицата, колкото и да са малко на брой, става ясно, че част от тях са пътували към [държава], а някои от тях са декларирали, че пътуват до [държава]. На въпрос, тъй като при изготвяне на експертизата, е засякла брой пътници, като е изключван от МПС шофьора, дали в някои от всичките справки, жалбоподателят в настоящото производство е управлявал, без значение, дали автомобил „Мерцедес” или автомобил „Сеат”, вещото лице отговаря, че в регистрираните пътници, които са напускали и влизали в страната, с транспортно средство с рег.№[рег. номер], не е регистрирано лицето - жалбоподател Ю. Р. Х., в нито едно от влизанията и излизанията, а при справка на пътниците, които са излизали от страната, с транспортно средство „Сеат •••”, жалбоподателят е регистриран да излиза и да влиза в страната. На въпрос, конкретно за транспортното средство „Мерцедес”, с рег.№[рег. номер], дали жалбоподателят Ю. Р. Х., във всички подробни справки, не е бил нито водач, нито пътник в автомобил, вещото лице отговаря, че е така и от самата справка не става ясно, кой е водач и кой е пътник и това е обяснено в писмото от МВР. Пояснява, че те регистрират лицата, които са пътували с транспортно средство „Мерцедес”, с рег.№[рег. номер] и жалбоподателят не е бил сред пътуващите. На въпрос, заплащанията на билетите на кой са заплащани, директно на шофьора ли, вещото лице отговаря, че заплащането на билетите е ставало директно на шофьорите. На въпрос, ако получи официално писмо, за което е направило запитване и получи отговор, може ли да допълни експертизата си така, че да не се предполага дали тези 15 души са включени през 2016 год. и дали 12 души са включени през 2017 год., а да има сигурност, че става въпрос за едно и също МПС, вещото лице заявява, че би следвало да получа такъв отговор. На въпрос - как е приело приходите да бъдат начислени на база пътувания, а не на база показанията от запитаните лица, които са дадени в хода на ревизионното производство, вещото лице Н. отговаря, че запитаните лица, които са дали обяснения, декларират, че са пътували през 2020 год. и че те са пет лица и петте лица са пътували през 2020 год., а за 2020 год., аз освен данните, които е проучила от платформата, е взела предвид и средно претеглено на база техните показания и цената, която е приела за единично пътуване, в посока към Западна Европа, е такава. На въпрос - как е определила да са по икономически елементи, без по делото да има такива налични документи, а не на база средна норма на обичайно извършена дейност от такъв тип дружество, вещото лице Н. отговаря, че така, както са й били поставени въпросите, е следвало да определи разходите по икономически елементи, като сочи, че е направила анализ, запознала се много подробно със средната норма, която е използвана в хода на ревизията и че тя е различна от тази, която дружествата са декларирали, тъй като в хода на ревизията, ревизионният екип е направил корекция, приемайки, че част от разходите са несъотносими към дейността, която извършва лицето Ю. Х. и въз основа на това, че те изключват изцяло разхода за заплати и възнаграждения. Сочи, че ако бяха приели средната норма такава, каквато декларират дружествата, независимо че те анализират дружества от съвсем различен сегмент – корпоративни клиенти, но че поради липса на такива в микросегмента, които да декларират доходи, са нямали избор. Сочи също, че средната норма, която дружествата декларират, е в рамките между 8% и 12% и средната норма, която с нейните изчисления постига за 2017 год. и 2018 год., дори надвишава средната норма, която дружествата декларират. Заявява, че тази справка я извършила впоследствие и като се говори за приходи минус разходи, получава средна норма на печалба 13% - 14%, което е над декларираната средна норма от дружествата. Пояснява, че средната норма, с която ревизиращият екип е работил, в рамките между 56% и 111%, е след като са елиминирани разходите за възнаграждения и осигуровки и че действително, тука няма такива доказани данни, но не мисли, че приход, в рамките на •••, какъвто е реализирания приход от едно от дружествата, би могъл да бъде реализиран без нает персонал и по този начин, приемайки само приходите в пълнота, а пък елиминирайки част от разходите, се получава изкривяване, голямо при това, на нормата на печалба. Вещото лице Н. заявява, че се съмнява, че в Р България е възможно легален бизнес, който оперира в този сектор на транспорт на пътници, да реализира печалби над 100% и по тази причина и тъй като ревизиращият екип направил анализ на някакви данни, е направила анализ на други данни, но горе-долу, даже при нея, нещата са в по-негативен план за жалбоподателя. На въпрос - от къде се получава разминаването за цената за еднопосочно пътуване при излизане и влизане в страната, като примерно, за 2016 год. е ••• за излизане от страната и за влизане в страната е •••, за 2017 год. за излизане от страната е •••, а за влизане в страната е •••, вещото лице отговаря, че от платформата, която цитирала, за всички пътувания към страната са обявени с ••• по-ниска стойност и че от справката за влизания и излизания се вижда, че транспортното средство излиза от страната пълно, с 8+1 места в повечето случаи, но влиза много често, с наполовина незаети места и основната посока е към Европа, а на връщане е логично да се предложи по-ниска цена, за да се компенсират част от разходите, за да не се връща празна колата. Вещото лице Н. потвърждава, че при определяне на разходите е остойностило разход на 100 км на посоченото МПС – 7.6 л на 100 км. и това е направено на база Приложение 14, което намерила в интернет - технически характеристики на сходно транспортно средство, тъй като не открила в материалите по делото да се съдържа талон на транспортното средство. На въпрос, дали като икономист може да направи изчисления, дали ако бусът е пълен с хора гори повече или не, или трябва друго вещо лице със специални знания, вещото лице заявява, че не би могло да изготвя такава техническа експертиза.

По направено доказателствено искане в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя, с протоколно определение от 28.03.2023 год. е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, със същото вещо лице – икономист, със задачи, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки в ОО „Автомобилна администрация” – град Кърджали и в сектор „ПП” към ОДМВР – Кърджали, да установи - кое МПС, като марка и модел, е регистрирано на територията на Р България с рег.№[рег. номер] и съответно, кога и къде това МПС за първи път е регистрирано на територията на Р България и на база получените данни, да изготви нова справка за лицата, които са напуснали и са влезли в страната с установеното при проверката транспортно средство.

Вещото лице И. К. Н., след запознаване с материалите по делото, е представило заключение по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.754-л.760/, с приложения /л.761-л.765/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 02.05.2023 година.

По първия поставен му въпрос - кое МПС, като марка и модел е регистрирано на територията на Р България с рег.№[рег. номер] и съответно, кога и къде това МПС за първи път е регистрирано на територията на Р България, вещото лице в заключението отговаря, на база Удостоверение рег.№13000-3649/10.04.2023 год., издадено от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – [област] /л.761/, че на територията на Р България, с регистрационен номер ••• е регистриран лек автомобил, [Марка], модел „•••“, с рама №••• и че в информационните масиви на сектор „Пътна полиция“ - Кърджали е отразено, че първоначалната му регистрация е извършена на 30.12.2015 год. Отговорило е също, че автомобилът е представен за регистрация от Ю. Р. Х., [ЕГН], от [населено място] •••, •••, [област].

По втория поставен му въпрос - на база получените данни да изготви нова справка за лицата, които са напуснали и са влезли в страната с установеното при проверката транспортно средство, вещото лице е отговорило, като е посочило, че:

В таблица №1/към констативната част - л.755 / е представен броя на лицата, напуснали и влезли в страната през 2016 год. с лек автомобил „Мерцедес •••“, с рег.№[рег. номер].

Броят на излизанията от страната е 24 бр., В т.ч. излизане през ГКПП ••• - 1 бр.;

Броят на излезлите пътници, включително шофьор са 201 бр.;

В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 177 бр., В т.ч. бр. пътниците /без шофьора/ излезли през ГКПП ••• – 3 бр.;

Броят на влизанията в страната са 24 бр.;

Броят на влезлите пътници, включително шофьор са 172 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 148 бр. В таблица №2/към констативната част - л.756 / е представен броя на лицата, напуснали и влезли в страната през 2017 год. с лек автомобил „Мерцедес •••“, с рег.№[рег. номер].

Броят на излизанията от страната са 33 бр.;

Броят на излезлите пътници, включително шофьор са 270 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 237 бр.;

Броят на влизанията в страната са 32 бр.;

Броят на влезлите пътници, включително шофьор са 216 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 184 бр. В таблица №3/към констативната част - л.757 / е представен броя на лицата, напуснали и влезли в страната през 2018 год. с лек автомобил „Мерцедес •••“, с рег.№[рег. номер].

Броят на излизанията от страната са 38 бр., В т.ч. излизане през ГКПП ••• - 3 бр.;

Броят на излезлите пътници, включително шофьор са 295 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 257 бр.;

В т.ч. бр. пътниците/без шофьора/, излезли през ГКПП ••• - 7 бр.;

Броят на влизанията в страната са 39 бр., В т.ч. влизане през ГКПП ••• и ••• - 3 бр. Броят на влезлите пътници, включително шофьор са 263 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 224 бр. В т.ч. бр. пътниците/без шофьора/, влезли през ГКПП ••• и ••• - 8 бр. В таблица №4/към констативната част - л.757 / е представен броя на лицата, напуснали и влезли в страната през 2019 год. с лек автомобил „Мерцедес •••“, с рег.№[рег. номер].

Броят на излизанията от страната са 26 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 174 бр. В т.ч. бр. пътниците/без шофьора/, излезли през ГКПП ••• - 1 бр. Посочено е, че е налице е разлика между броя на пътниците, напуснали страната през месец декември 2019 год. и тези, които са отчетени в таблицата на стр.6 от Ревизионния доклад, на което се дължи разликата в общия брой на лицата, излезли от страната за 2019 год., констатирани от експертизата - 174 бр. и съгласно Ревизионния доклад - 180 бр. Броят на влизанията в страната са 26 бр.;

Броят на влезлите пътници, включително шофьор са 193 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 167 бр. В таблица №5/към констативната част - л.758 / е представен броя на лицата, напуснали и влезли в страната през 2020 год. с лек автомобил „Мерцедес •••“, с рег.№[рег. номер].

Броят на излизанията от страната са 10 бр.;

Броят на излезлите пътници, включително шофьор, са 81 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/, са 71 бр.;

Броят на влизанията в страната са 10 бр.;

Броят на влезлите пътници, включително шофьора, са 76 бр., В т.ч. броят на пътниците/без шофьора/ са 66 бр. В съдебно заседание вещото лице заявява, че поддържа заключението, което е изготвило и представило, като посочва, че се касае за един и същ автомобил, а именно, за автомобил, [Марка], а това, че е посочена друга марка и модел на МПС, вероятно се дължи на техническа грешка, отразена при преминаването му през границата. На поставен му въпрос вещото лице отговаря, че отразеното, т.е. посоченото в таблиците, е общия брой на пътниците, напуснали или влезли в страната, пътували с автомобил „Мерцедес ••• •••”. На въпрос, че има разлика в броя на пътниците, напуснали и влезли в страната, посочени в ревизионния акт и това, което е установено при експертизата и на какво се дължи тази разлика, вещото лице Н. отговаря, че в таблиците е отделила тези пътници, които са влезли през ГКПП „•••” и през ГКПП „[населено място]” и ги е добавила поотделно после, като прави изчисленията, тъй като приход от подобно пътуване не може да се сравнява с тези към Европа. Предполага, че е допусната техническа грешка в доклада, тъй като е описала всички пътници и ги е броила по справки. Твърди, че правилно е преброила и отразила броя на пътниците.

По доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, направено в депозирана преди съдебното заседание писмена молба, е допусната и съдебна автотехническа експертиза, при която, вещото лице, след като се запознае с техническите характеристики на МПС-то „Мерцедес ••• •••”, с peг.№[рег. номер], както и с пробега на същото МПС, съгласно приетите протоколи от прегледи на същото МПС, да отговори на въпроса: Колко е средният разход на това МПС, когато същото е пълно и колко е средният разход на същото МПС, когато същото е празно? Вещото лице инж.В. Д. Д., въз основа на описаните в заключението документи и литература, е представило заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза /л.781-л.783/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 13.06.2023 година.

В констативната част вещото лице е описало, че разходът на гориво от един автомобил се обуславя от много фактори съпътстващи го по време на неговото движение и че най-значимите, оказващи влияние върху стойността му при други равни условия (хоризонтален, прав, асфалтобетонов път, коефициент на челно съпротивление) са: състоянието на цилиндро-буталната група в двигателя, съпротивлението при търкаляне на колелата му по пътя, налягането в гумите на автомобила, наличието на отворени прозорци и врати по време на движението (обтичането от въздуха създава местни и карианови вихри), натоварването, скоростта на движение, метода на управление (икономичен, интензивен, комбиниран), наличието на вятър - насрещен или попътен, състояние на пътното покритие (сухо, оводнено, заледено или заснежено), скоростта и интензивността на движение и други.

Вещото лице е отбелязало, че тук, първият от тях - състояние на двигателя, е в правопропорционална зависимост най-вече от изминатия пробег и че видно от издадените удостоверения за ТИ (техническа изправност), вписаните в тях показания на километропоказателя са нереални (или той е превъртан обратно, или вписванията по време на прегледа са неточни и некоректни, или не работи). Посочило е, че в повечето от тях те се движат между 200000 и 300000 км. и че при такъв пробег от автомобила, двигателят му е отработил част от полезния си ресурс, а това е довело до увеличаване хлабините в цилиндро-буталната група, което за поддържане на необходимата скорост налага педала на газта да се натиска повече, т.е. да се подава допълнително количество гориво и че това в крайна сметка увеличава разхода на гориво - нормата се увеличава. Вещото лице е отбелязало, че в Наредба №3/01.01.1990 год. за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, издадена от Министерство на транспорта, приложение 4, не е посочен разхода на гориво за автомобили, [Марка], като е посочило, че съгласно заводските данни, които се отнасят за идеални пътни условия, този автомобил в снаряжено състояние (без товар, но със заредени ГСМ - гориво, масла, охлаждаща, измиваща течност инструменти и принадлежности) изразходва за пробег от 100 км – 8.3 л., а в натоварено състояние този разход достига до 10 – 10.5 л за 100 км. Изрично е отбелязало, че тези норми се отнасят за движение извън населени места.

Вещото лице е посочило също, че при движение на автомобила никога не са налице идеалните условия за постигане на фабричния разход на гориво и че всеки от гореописаните фактори увеличава разхода му, както и че обобщено и осреднено, разходът се увеличава с не по-малко от 10% - 9.15 л. на 100 км. празен и 11.1 л. на 100 км. пълен. Вещото лице е пояснило, че тези данни имат силно променлив характер и не носят реална представа за разхода на гориво в конкретни пътни условия и че за да се установи реалния разход на гориво от автомобила, следва да се направят пътни изпитания с него в двата варианта - снаряжен и пълен (номинално натоварване), като изпитанията следва да се извършат при номинално налягане в гумите, затворени прозорци и еднакъв режим на управление от страна на водача и това би дало най-реална представа за разхода на гориво на този автомобил.

Така, в заключението си вещото лице е посочило, че:

1.Средният разход на гориво на „Мерцедес •••“, с рег.№[рег. номер], следва да се приеме за:

1.1. При движение на празен автомобил извън населено място е 9.15 л/100 км.

1.2. При движение на пълен автомобил извън населено място е 11.1 л/100 км.

1. При промяна на условията на движение, към тези норми за разхода на гориво следва да се прави добавка, съгласно чл. от Наредба №3 от 01.01.1999 година.

В съдебно заседание вещото лице инж.В. Д. заявява, че поддържа заключението, което е представил и няма какво да допълни. Уточнява обаче, че така поставеният му въпрос е много хипотетичен, но че това е средният разход на гориво за посоченото МПС.

По доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, направено в депозирана преди съдебното заседание писмена молба, е допусната и още една допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, при която, вещото лице, след като след като се запознае с материалите по делото и като се съобрази с приетото заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза /л.781-л.783/, да отговори на първоначално поставените й въпроси, а именно: да определи заплатените от жалбоподателя разноски за гориво, за използваното МПС – „Мерцедес •••“, с рег.№[рег. номер], за процесния период.

Вещото лице И. К. Н., след запознаване с материалите по делото, е представило заключение по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.811-л.814/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 02.05.2023 година.

По поставения му въпрос, посочен по-горе, вещото лице Н. е посочила, че като е взето предвид приетото заключение по назначената съдебно-автотехническа експертиза, където е определен разход на гориво при движение на пълен автомобил извън населено място от 11.10 л./100 км., платените разходи за гориво, са следните/Разходите за гориво по години са представени в таблица №1 към заключението – на л.814 /: за 2016 год. - ••• лева; за 2017 год. - ••• лева; за 2018 год. - ••• лева; за 2019 год. - ••• лева и за 2020 год. - ••• лева или общо за петте години – ••• лева. На последния ред от тази таблица №1 е вписана забележка, че в общия брой на пътуванията/колона 8/ не са включени пътуванията през ГКПП ••• и ГКПП •••.

В заключението вещото лице е посочило, че промяната на платените разноски за гориво води до промяна на общите разходи, свързани с дейността - превоз па пътници, които по години са следните/посочени и в таблица №3 към констативната част – л.813 /: за 2016 год. - ••• лева; за 2017 год. - ••• лева; за 2018 год. - ••• лева; за 2019 год. - ••• лева и за 2020 год. - ••• лева.

В съдебно заседание, във връзка с депозирана преди съдебното заседание молба от процесуалния представител на ответника, на вещото лице е зададен въпрос - Какви други разходи за транспорт на пътници, освен за зареждане с гориво и винетни такси, са взети предвид евентуално, за да се получат посочените суми, съответно, за 2016 год. - ••• лева; за 2017 год. - ••• лева; за 2018 год. - ••• лева; за 2019 год. - ••• лева и за 2020 год. - ••• лева, вещото лице отговаря, че това са разходите, които доста подробно са описани в заключението по първата съдебно-счетоводна експертиза, от 09.03.2023 год. и в тази експертиза не са посочени, тъй като това е допълнителна експертиза. Пояснява, че единственото, което тук е направено, е да изчисли разхода на гориво на база новата разходна норма, която е съобразена със заключението на автотехническата експертиза, а самите разходи, свързани с дейността „транспорт на пътници“, по елементи са посочени в заключението по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, от 09.03.2023 год., като в Таблица №8 и Таблица №9 от същата, в колони 15, 16 и 17 са посочени разход за поддръжка и консумативи на транспортни средства, съобразени с тази дейност. Вещото лице сочи, че в това заключение е обяснило, на база на какво е стъпило и като е изчислило тези разходи, е приело и заложило 0.10 лева на всеки изминат километър, на база движението на транспортното средство. Сочи, че по същия начин, в Таблица №10 са изчислени винетни и пътни такси, а в Таблица №11 са изчислени общите разходи за дейността, като в настоящата допълнителна експертиза, разходът на гориво е заместен с този, изчислен на база на заключението на автотехническата експертиза. На въпрос - Как е определена цената за един литър гориво в Таблица №1, вещото лице К. отговаря, че в Таблица №7 от заключението на експертизата, от 09.03.2023 год., са отразени цените на горивата, като е приложила Приложение №13, със средни цени на горивата в Европа, по години и е изследвала всички тези разходи. Вещото лице сочи също, че към това заключение са приложени 16 приложения и всички разходи, до които е стигнала, са изследвани подробно.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Началото на ревизията по отношение на жалбоподателя Ю. Р. Х. от [населено място] •••, община [област], [област], с [ЕГН], е сложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №P-16000921005319-020-001 от 16.09.2021 год., издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от Г. Н. Ч., на длъжност „•••“ в отдел „•••”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, видно и от приложената Заповед №21-2433 от 16.12.2019 год. на изпълнителния директор на НАП /л.127-л.128/ и Приложение №1 към нея /л.129/. С тази заповед, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, т.I. от същата, са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7, ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК, като с т I.2., като такива са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете [област], [област], [област], [област] и [област]. По преписката е приложена и Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год. на изпълнителния директор на НАП /л.121-л.122/ и Приложение №1 към нея /л.123-л.124/, с която, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, т.I. от същата, също са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, посочени поименно в таблица към заповедта, като на позиция 3 в тази таблица е вписан И. К. К. – ••• в отдел „•••”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив. С Решение №P-16000921005319-098-001 от 01.10.2021 год. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив /л.109/, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на ревизия Р-16000921005319, свързана с Ю. Р. Х., с [ЕГН], от Г. Н. Ч., в качеството на възлагащ орган, и са възложени правомощията по възлагане и извършване на ревизията, на И. К. К., също на длъжност „•••“ в отдел „•••”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, в качеството на възлагащ орган, видно от посочената по-горе Заповед №РД-09-1979 от 30.09.2021 год. на изпълнителния директор на НАП и Приложение №1 към нея.

От същия възлагащ орган - И. К. К., на длъжност „•••“ в отдел „•••”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, впоследствие са издадени и четирите заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизията, описани по-горе, с които е бил удължаван срокът за извършване на ревизията. В така издадените заповед за възлагане на ревизия и последвалите я заповеди за изменение на ЗВР е посочен точният обхват на ревизията по видове задължения, както и по периоди, описани по-горе. двете заповеди са връчени на ревизираното лице по електронен път и са получени от ревизираното лице, видно от приложените по преписката удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад №16000921005319-092-001 от 23.06.2022 год., също връчен на ревизираното лице по електронен път, ведно с приложенията към него, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.43-л.48/, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и също е връчен по електронен път на ревизираното лице, видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л.645/. От страна на Ю. Р. Х., както бе посочено и по-горе, е било подадено възражение против ревизионния доклад, а впоследствие е предприето в срок и обжалване по административен ред на издадения ревизионен акт, като в срок е последвало и издаването на Решение №506 от 21.10.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установени задължения, описани в решението и е изменен същия ревизионен акт, в частта му за лихвите върху установените задължения за: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2. Вноски за ДОО; 3. Вноски за здравно осигуряване/ЗО/ и 4. Вноски за ДЗПО – УПФ, за периодите 2019 год. и 2020 год., общо от ••• лева, на ••• лева.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото Заповед №РД-09-2428 от 13.12.2019 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП и Приложение №1 към нея /л.131-л.138/. С тази заповед, т.II. от същата, е утвърдено ново разпределение на органите по приходите по сектори и екипи/вкл. ръководители на екипи/ в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“, с месторабота в [населено място] и тези с изнесено работно място в офисите в градовете [област], [област], [област], [област] и [област], съгласно Приложение № 1 към заповедта, като в това приложение, за [населено място] – сектор, като ръководител на Екип •• е посочена Д. Х. Г.-И. – ••• в ТД на НАП – Пловдив, която, видно от посочените по-горе заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменение на ЗВР, ревизионен доклад и ревизионен акт, е ръководител на екипа, извършил ревизията на жалбоподателя Ю. Р. Х.. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Както бе отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва изцяло издадения ревизионен акт, с който са установени посочените задължения, като незаконосъобразен, като жалбоподателят Ю. Х. счита най-напред, че ревизиращите органи неправилно са го третирали като местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ. Съдът намира това възражение за неоснователно, като следва в тази връзка да се посочи, че съгласно чл.3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени по този закон са: 1. местни и чуждестранни физически лица, които са насители на задължението за данъци по този закон; 2. местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Според разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България. Установено е, че жалбоподателят Ю. Р. Х. е български гражданин, с постоянен адрес в [населено място], •••, община [област], [област]. Освен това, представените от страна на жалбоподателя обяснения и доказателства (т.нар. фишове за заплати) не доказват, че същият е местно лице за друга държава - членка на ЕС. За ревизираните периоди Ю. Х. не е представил валидна регистрация на територията на друга държава - членка на ЕС, както и удостоверение за местно лице от ••• данъчна администрация. Не е спорно, че Ю. Х. е с постоянен и настоящ адрес на територията на Р.България, притежава МПС, регистрирани в РБългария, включително и такива, закупувани през ревизирания период. Предвид това, правилно е прието, че ревизираното лице е местно лице и като такова е носител на задължения за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина.

Съдът намира, че правилно ревизиращият екип, а впоследствие и директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, не са взели предвид представените от ревизираното лице, към даденото от него на 23.05.2022 год. писмено обяснение с Вх.№94-00-352 /л.343/, документи, съставени на чужд език, които лицето нарича „фишове за заплати“, но на които е изписано „•••“, както и не са дали вяра на твърдението му, че е работил по трудово правоотношение в ••• фирма. Представените документи /л.324-л.342/ не са преведени на български език, не са заверени от фирмата, респ. дружеството, което ги е издало (с подпис и/или печат), не са налични идентификационни данни на дружеството, респ. на фирмата, издала тези документи. Правилно, при прегледа на тези документите органите по приходите са установили, че от същите не става ясно, за кого са издадени те, не е посочена длъжност, отработени дни, месец, период на положения труд, удържани осигурителни вноски, както и че не е видно, те да са издадени на името на Ю. Р. Х., поради което и правилно е прието, че същите не могат да послужат като доказателствено средство, че ревизираното лице е работило и се е осигурявало в •••.

Съдът намира за неоснователен и довода на жалбоподателя, че не били доказани предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран в нормите на чл.122 - чл.124 от ДОПК. Разпоредбите на чл.122 от ДОПК регламентират издаването на ревизионен акт при особени случаи, като осигуряват на органите по приходите правна възможност, при наличието на определени обстоятелства и спазвайки определени законови изисквания, да определят данъчна основа за облагане с преки или косвени данъци, а от там и данъчните задължения по реда на съответния материален закон. Ревизия по чл.122 от ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в ал.1 от същия член, като механизмът и редът, които следва да се спазват от страна на ревизиращия орган, са регламентирани в ал.2 на чл.122 и ал.1 на чл.124 от ДОПК. По силата на чл.122, ал.2 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя след задължителен анализ на всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, изброени в т.1 – т.16 от същата алинея, като изискването на процесуалния закон е да бъдат взети предвид онези от тях, които биха дали възможност на ревизиращия орган да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. За постигане на горната цел, в задължение на органите по приходите е вменено, съблюдавайки принципите за обективност и служебно начало, да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Във връзка с това, в хода на процесното ревизионно производство са извършени редица процесуални действия, в резултат на които са събрани доказателства, които са подложени на обективна преценка и анализ.

Съдът намира, че органите по приходите правилно са приели, че в случая са доказани предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, т.к. са налице данни за укрити приходи или доходи/т.2/ и липса на счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството за установяване на основата за облагане/т.4/. Събраните доказателства в хода на ревизията водят до категоричен извод, че през целия ревизиран период от началото на 2016 год. до края на 2020 год., жалбоподателят Ю. Х. е извършвал дейност по превоз на пътници със собствено МПС от Р.България до [държава], ••• и други страни на територията на ЕС, за която, с оглед вида на дейността и броя на извършените превози на пътници през периода, правилно е преценено, че попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ, респ., че доходите от нея са облагаеми по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. Ревизиращият екип е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е приел, че е доказано извършването на стопанска дейност по международен превоз на пътници от Ю. Р. Х.. Въз основа на получените писмени обяснения и свидетелски показания от превозваните лица безспорно е установено, че от тази дейност същият е реализирал приходи, които не са декларирани по надлежния ред. Предоставената от ОД на МВР - Кърджали справка /л.589-л.610/ съдържа данни за марка и идентификационни номера на автомобила, данни за брой, имена, ЕГН на пътниците, както и дата на напускане и влизане в страната и от нея е установено, че за ревизираните периоди жалбоподателят Х. е осъществил многобройни пътувания до [държава], •••, други страни от ЕС и обратно с множество пътници - различни физически лица. По делото като доказателства са приети обясненията на част от пътуващите, от които се установява, че са били превозвани от Ю. Х. до посочените страни и са заплатили за това цена, средно по ••• на пътуване. Обосновано приходните органи са кредитирали обясненията на тези лица, които са предоставени при условията на чл.57, ал.2, т.3 от ДОПК и са редовно доказателство за отразените в тях обстоятелства, респ. за размерите на определените с акта облагаеми доходи по години, като техните показания се подкрепят и от официалните данни на ОД на МВР - Кърджали. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък и затова в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК, при наличие на посочените обстоятелства, законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите и именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивировъчната част на РА и РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин. Според съда, в конкретния случай безспорно е доказано наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, за извършване на ревизия на лицето по особения ред, поради което доказателствената тежест за установяването на противното пада върху ревизираното лице. В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства. В случая е обоснован изводът, с оглед събраните доказателства, че жалбоподателят Р. Х. през един дълъг период от време/пет години/ е извършвал системно и по занятие търговски сделки - превозни сделки по чл.1, ал.1, т.5 от ТЗ, като е получавал доходи от тази дейност, които подлежат на облагане с данък и задължителни осигурителни вноски.

Настоящият съдебен състав, предвид приобщените по делото писмени доказателства и изложеното по-горе намира, че органите по приходите в конкретния случай са доказали основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.4, предл.1 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, като тази норма регламентира, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи и когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството.

Както бе обосновано и по-горе съдът намира, че жалбоподателят Ю. Р. Х. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ и съответно, според нормата на чл.6 от ЗДДФЛ, като местно физическо лице е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Нормата на чл.8 от с.з. от своя страна регламентира детайлно, кои доходи се считат за придобити от източници в Република България. В разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че „Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.”, а съответно, в чл.35, т.6 от ЗДДФЛ е указано, че облагаем доход са и „... всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.”.

Съгласно чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, по реда на ал.1 – ал.6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е., при установените в хода на ревизията обстоятелства, правилно е прието от органите по приходите, че Р. Ю. Х., като физическо лице, е търговец по смисъла на ТЗ, което не е регистрирано като едноличен търговец и съответно, доходите от стопанската му дейност следва да се облагат по реда на Глава пета, Раздел втори от ЗДДФЛ, т.е. тези доходи се считат за доходи от стопанска дейност, осъществена като едноличен търговец и съответно, следва да се облагат с 15 на сто данък, съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. От съвкупният анализ на цитираните правни норми, следва правният извод, че липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл.122 и следв. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите/дори само един от тях/, възведени в чл.122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението. Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон, на така или иначе, в тежест на жалбоподателя е да оспори установените в хода на ревизията факти, тъй като в случая, с оглед установените основания по чл.122, ал.1 от ДОПК, фактическите констатации на РА се считат за верни до доказване на противното.

Както бе отбелязано и по-горе, органите по приходите са установили, че ревизираното лице е извършвало превоз на пътници от България до [държава], ••• и други страни от ЕС и обратно, който превоз е извършван с едни и същи две МПС - лек автомобил/микробус/, [Марка], с peг.№[рег. номер], 8+1 места, собственост на ревизираното лице за периода от 15.02.1999 год. до 20.10.2021 год. и с лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер], собственост на ревизираното лице от 06.01.1999 год. и към момента на издаване на ревизионния акт, съгласно справките, представени на ревизиращия екип от органите на МВР - „Пътна полиция“. Органите по приходите са установили и определили и броя на извършените превози на пътници по месеци и години/влизания и излизания от страната/, подробно описани в таблиците в ревизионния доклад, както следва: през 2016 год. - регистрирани преминавания с 325 лица; през 2017 год. - с 421 лица; през 2018 год. - с 481 лица; през 2019 год. - с 347 лица и през 2020 год. - регистрирани преминавания със 137 лица. Според настоящия съдебен състав, броят на влизанията и излизанията на посочените по-горе две МПС от страната, за посочения период от време/пет години/ и съответно, броят на извършените превози, т.е. броят на превозените пътници с тях за този период, безспорно и категорично водят до извода, че ревизираното лице е извършвало тази дейност редовно, по занятие, а не се касае за еднократни или инцидентни превози на пътници и в този смисъл, правилно е прието от ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, а ревизията е протекла по реда на чл.122 и следващите от ДОПК, тъй като по време на същата е установено, че жалбоподателят Р. Х. е получавал доход от извършването на транспортни услуги, без същите да бъдат декларирани от същия. Ясно е, че не са били намерени всички лица, които са били транспортирани до трети страни и обратно, а това и обективно е изключително трудно да се осъществи, както и е ясно, че една част от намерените лица не са отговорили на исканията, но независимо от това, правилно, според настоящия съдебен състав, органите по приходите, позовавайки се на особените правила на ревизионното производство, проведено по реда на чл.122 и следващите от ДОПК, на база на събраните доказателства по време на ревизията, са изчислили съответните недекларирани суми за 2016 год., 2017 год., 2018 год., 2019 год. и 2020 год. и съответно, правилно са определили годишните данъчни основи за всяка една от петте посочени години.

Съдът намира също, че от събраната информация по време на ревизионното производство несъмнено се доказва наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, а именно - че са налице данни за укрити приходи или доходи и правилно, поради това, ревизиращият екип, базирайки се на правилото на чл.124, ал.2 от ДОПК е установил допълнителни данъчни задължения, като е взел предвид всички превозени пътници през границата, до посочените страни, а не само за тези, които са били намерени на съответния адрес и са дали информация за заплатено възнаграждение на жалбоподателя и неговия размер. В тази връзка съдът намира, че приетите в съдебно заседание заключения на съдебно-счетоводната експертиза и на допълнителните две съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от вещото лице Н., не могат да опровергаят документално доказаните констатации на органите по приходите. Съдът намира, че изчисленията, направени от вещото лице при определянето на размера както на преките, така и на непреките разходи, не следва да бъдат възприети, т.к. от страна на жалбоподателя няма представени доказателства за направени разходи за ремонти и поддържка на двете МПС, т.е. разходи за резервни части козметика и аксесоари, няма представени доказателства за направени разходи за външни услуги, свързани с експлоатацията на двете превозни средства или с ремонта и поддръжката им, няма никакви доказателства за непреки разходи – за застраховки, както и за заплати на служители, за осигуровки, за разходи за команадировъчни или за каквито и да е други. Вещото лице е отговаряло на въпросите така, както са му били поставени с молбите на процесуалния представител на жалбоподателя, съответно, чисто математически, при така възприетите от вещото лице суми и размери на тези разходи, изчисленията му може и да са верни, но съдът намира, че са неотносими за конкретния случай, по отношение на извършваната от жалбоподателя дейност по превоз на пътници. Съдът счита, че заключенията на назначените първоначална и впоследствие две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, не следва да водят до изменение, в посока намаляване на определените годишни данъчни основи за петте ревизирани години – от 2016 год. до 2020 год. вкл., а оттам и до изменение на оспорения ревизионен акт, в посока намаляване на установените с него (още повече, че с жалбата се претендира отмяна изцяло на оспорения РА, а не изменение в посока намаляване на установените задължения). Ако се възприеме този подход, то жалбоподателят ще получи изгода от своето неправомерно действие - недеклариране на получени доходи и съответно – необлагането на тези получени доходи. Смисълът на разпоредбите на чл.122 и следващите от ДОПК, обаче, е лицето да бъде санкционирано заради своето незаконосъобразно поведение и действия, а не да получава облаги от него, поради което и съдът намира, че ревизиращият орган следва да определи размера на облагаемите годишни данъчни основи, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Както бе отбелязано и по-горе, в случая са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и това не е опровергано от жалбоподателя в хода на настоящото съдебно производство, а тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивировъчната част на оспорения РА и на РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаемите основи за всяка едно от петте години по възможно най-достоверния начин и върху които облагаеми основи, с оглед вида на данъка и съответния материален данъчен закон, правилно са изчислени задълженията на ревизираното лице, както за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, така и за вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване/ЗО/. Следва отново да бъде отбелязано, че според разбирането, изложено в мотивите към Тълкувателно решение №2 от 02.02.2022 год. по тълк. дело №8/2020 год. на ОСС на ВАС - I и II колегия, изрично се приема, че не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл.122, ал.1, т.2/която хипотеза е налице в случая/ и т.7 от ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл.124а ДОПК, за еднолични търговци, регистрирани по чл.56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани, какъвто именно е и настоящият случай. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски, съгласно чл.124а от ДОПК.

Съдът намира, че решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП е правилно и по отношение на установените задължения по ЗДДС. Административният орган правилно е приел, че към 31.12.2016 год. жалбоподателят Р. Х. е достигнал облагаем оборот от ••• лева, поради което същият е бил длъжен да се регистрира в срок до 14.01.2017 год. В законоустановения срок задълженото лице не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, поради което органът по приходите правилно е приел, че е налице хипотезата на чл.102, ал.3, т.2 ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя - за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Законосъобразно, дължимия данък добавена стойност, в общ размер на ••• лева, е определен съобразно разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена и съобразно чл.53, ал.2 от ППЗДДС, според която, когато съгласно закона данъкът се приема за включен в обявената или договорената цена, размерът на данъка се определя по посочената в тази норма формула.

Както бе отбелязано и по-горе, в случая са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК и това, според настоящия съдебен състав, не е опровергано от жалбоподателя Ю. Х. в хода на настоящото съдебно производство, а тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивировъчната част на оспорения РА и на РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаемата основа по възможно най-достоверния начин и върху която облагаема основа, с оглед вида на данъка и съответния материален данъчен закон, правилно са изчислени задълженията на ревизираното лице за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване/ЗО/.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага извода, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000921005319-091-001 от 03.08.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив, изменен в частта му за лихвите върху допълнително установените задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, вноските за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за здравни осигуровки/ЗО/ за 2019 год. и 2020 год. и потвърден в останалата му част с Решение №506 от 21.10.2022 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и правните принципи и следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено неколкократно в депозираните преди съдебните заседания писмени молби, както и в депозираната писмена защита от процесуалния представител на ответника. Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год. и е издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата.

Общият размер на задълженията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя Ю. Р. Х. с оспорения ревизионен акт, изменен в частта за лихвите за 2019 год. и за 2020 год. и потвърден в останалата част с Решение №506 от 21.10.2022 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, възлиза в размер на •••/••• лв. и ••• ст./ лева, в т.ч. задължения за главници, в общ размер на ••• лева и лихви върху тези задължения за главници, общо в размер на ••• лева, след изменението им с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. В този размер от ••• лева съответно се определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство.

Съобразно нормата на чл.8, ал.1 /изм., ДВ, бр.88 от 2022 г. / от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2. Предвид това и с оглед посочения по-горе размер на материалния интерес по делото, то приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2 /изм., ДВ, бр.88 от 2022 г. /, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 100000 лева до 500000 лева, минималният размер на възнаграждението се определя на 8650 лева плюс 4% за горницата над 100000 лева. При този размер на материалния интерес по делото и изчислен съобразно посочената разпоредба на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, минималният размер на възнаграждението в случая възлиза на 8731.98 лева (8650 лева + 81.09 лева/4% за горницата от 2049.44 лева).

Предвид горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно изчислено цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 8731.98 /осем хиляди седемстотин тридесет и един лв. и 98 ст./ лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ и чл.161, ал.1, изр.2 и 3 от ДОПК, Административният съд