Решение № 281 от 26.4.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 945/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Премиум Тауърс“-ЕООД против решение №971 от 28.07.2023 год. на СГС, ТО, VI-16 състав, постановено по т.д.№ 1922/2022 год. в частта му, с която е отхвърлен предявения от „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“-ЕООД против „ФЬОНИКС ФАРМА“- ЕООД иск с правно основание чл.151, във вр. с чл.149, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на ответника, учредено с НА №175/2020г. за обезпечаване на задължения на трети лица, произтичащи от Договор за покупко-продажба на стоки №228/16- ОПЛЗ от 23.01.2017г.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Д. излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първата инстанция „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД чрез юрк.Т., в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба и напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Отговорът е подробно мотивиран. Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Следва да се отбележи, че въззивната жалба е била подадена освен от жалбоподателя „Премиум Тауърс“-ЕООД, също и от ЕТ „Т. М.“, „Скай Хелт“-ЕООД, „Супра“-ЕООД, „Супра трейд“-ЕООД, Т. М. М. и В. Л. Д., всички представлявани от пълномощника им адв.Ч. Д. против горното решение в частта му, имаща характер на определение, с което е отменено на основание чл.253 ГПК определението, с което са конституирани като съищци в производството ЕТ„Т. М.“, „Скай Хелт“-ЕООД, „Супра“-ЕООД, „Супра трейд“-ЕООД, Т. М. М. и В. Л. Д. и е прекратено производството по отношение на тях.

С определение №813 от 21.12.2023г., постановено в производство по чл.267 ГПК, въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима /просрочена/ въззивната жалба, изхождаща от посочените лица и е прекратил въззивното производство по отношение на тях. По отношение на жалбоподателя „Премиум Тауърс“-ЕООД делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. Това определение е връчено на жалбоподателите чрез пълномощника им, но не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Затова предмет на настоящото производство е единствено жалбата, изходяща от ищеца в първата инстанция „Премиум Тауърс“-ЕООД против решението, с което иска е отхвърлен като неоснователен.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество е правилно и съобразено със закона. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с разпоредбите на материалния закон, както и задължителната съдебна практика на ВКС. Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя и съобразно дадената процесуална възможност на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

От доказателствата по делото се установява от фактическа страна следното:

Първоинстнционният съд е бил сезиран с предявен от „Премиум Тауърс“-ЕООД срещу „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД иск с правно основание чл.151, във вр. с чл.149, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на ответника, учредено с НА №175/2020г. за обезпечаване на задължения на трети лица, произтичащи от договор за покупко-продажба на стоки №228/16-ОПЛЗ от 23.01.2017г.

В исковата молба ищецът „Премиум Тауърс“-ЕООД твърди, че с НА №175/2020г. е учредил договорна ипотека в полза на „ФЬОНИКС ФАРМА“- ЕООД върху негови собствени недвижими имоти, подробно описани в ИМ, в обезпечение на чужди задължения до размер на сумата 300 000 лева по Договор за покупко-продажба на стоки от 23.01.2017г.

Твърди, че договорната ипотека е учредена във връзка със сключен на 23.01.2017г. Договор за покупко-продажба на стоки между продавача „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД и купувачите ЕТ „Т. М.“, „Скай Хелт“-ЕООД, „Супра“-ЕООД, „Супра трейд“-ЕООД и Т. М. М., като В. Л. Д. е подписал договора в качеството му на съдлъжник. Твърди, че дружествата-купувачи са свързани лица. Предмет на договора била покупко-продажбата на лекарствени и/или козметични продукти, медицински изделия, медицински консумативи и/или хранителни добавки и/или други стоки по действащия към момента ценоразпис на продавача. Купувачът следвало да заплаща стойността им отложено - в рамките на 30 или 60 дни от получаване на стоките, в който момент се издавала и съответната фактура. За стоките с отложено плащане купувачът имал право на стоков кредитен лимит в размер на до 800 000 лева, в който лимит се включвала и невъзстановена на продавача сума в размер на 300 000 лева, дължима по договор за стоков кредит без погасителен план № 40/11-Ф от 03.05.2011 г. и анексите към него - т. 4.1 от договора. Ищецът твърди, че в този кредитен лимит не са посочени квоти за всяка една фирма поотделно. С Анекс №3 била изменена т.4.1 от договора, като кредитният лимит е трансформиран от 800 000 лв. на 450 000 лева. С този анекс било предвидено, че „Премиум Тауърс“-ЕООД следва да обезпечи със свои недвижими имоти в качеството си на ипотекарен длъжник чуждо задължение за сумата от 300 000 лева, като учреди договорна ипотека.

Ищецът твърди, че за ответника – ипотекарен кредитор „ФЬОНИКС ФАРМА“-ЕООД не съществува ипотечно право, поради несъществуващо в негова полза вземане, тъй като към учредяването на ипотеката не бил предоставен стоков кредит на стойност 300 000 лева. В договора за ипотека липсвала дата на възникване на вземането, като бил уговорен само падеж - 23.01.2021 г. Учредената договорна ипотека била нищожна и затова следвало да бъде установено несъществуването й и съответно като последица - същата следвало да бъде заличена.Т.е. петитумът, заявен от ищеца, е ограничен само до разрешаването на спора за съществуването на акцесорното ипотечно право. Затова търсената от ищеца защита се определя от заявения петитум и в случая се ограничава до отричане на ипотечното право, което съществува само в рамките на правоотношението, възникнало между ипотекарния длъжник и ипотекарния кредитор и не обхваща разрешаването на спор относно съществуването на обезпечените вземания. Затова конституиране на главните длъжници като съищи в производството не следва да бъде направено, както е приел и първоинстанционният съд.

Ответникът оспорва иска и твърди, че на 23.01.2017 г. сключил с Т. М. М., в лично качество и в качеството й на ЕТ „Т. М.“, „СКАЙ ХЕЛТ“ ЕООД, „СУПРА“ ЕООД, „СУПРА ТРЕЙД“ ЕООД, и В. Л. Д. Договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ, по който купувачите имали право на общ стоков кредитен лимит от 800 000 лева с ДДС, в размера на който била включена и невъзстановена сума в размер на 300 000 лева.

С анекс № 3 към договора за продажба, „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД се съгласило да учреди договорна ипотека за обезпечаване плащането по главницата, представляваща усвоена част от кредитния лимит и на евентуални лихви. Ипотеката обезпечавала кредитния лимит, който би могъл да бъде усвоен по всяко време по волята на купувачите. В този смисъл ипотеката обезпечавала валидно задължение по договор за продажба и не била нищожна.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа твърденията за несъществуване на ипотечното право, включително твърди, че към датата на учредяването на ипотеката следва да е бил предоставен стоков кредит в посочения размер.

В допълнителен отговор „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД уточнява, че с подписване на Анекс № 3 към договора за продажба кредитният лимит бил уговорен в размер на 450 000 лева, а ипотеката била учредена за част от него в размер на 300 000 лева от „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД като трето задължено лице - ипотекарен длъжник, който не бил страна по договора за продажба.

За да отхвърли иска, съдът е приел, че ипотеката е напълно действителна, макар обезпеченото вземане към момента на учредяването й да не е възникнало, а да има бъдещ характер. Приел е, че няма пречка обезпечението да касае само част от възникналото вземане, както в случая, като това по никакъв начин не представлява противоречие с добрите нрави, както ищецът твърди. Обезпеченото вземане е надлежно индивидуализирано чрез правопораждащия го факт - договор за покупко-продажба на стоки № 228/16- ОПЛЗ, който е източник на задължението за заплащане на цена на доставени от „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД на трети лица стоки, която цена по волята на страните е дължима в определен срок след предаването им. За действителността на акцесорното ипотечно право е приел, че е достатъчно налиичието на главно правоотношение, което е годен източник да породи обезпеченото вземане. Съдът е заключил, че няма причина да се счита, че обезпеченото вземане с правопораждащ го факт договор за покупко-продажба на стоки от 23.01.2017 г. не съществува и поради това да не съществува акцесорното ипотечно право, учредено от „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД в полза на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Въззивният съд напълно споделя изложените от първата инстанция съображения за отхвърлянето на иска и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Установените по делото факти не са спорни между страните. Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът за съществуването на ипотечно право в полза на ответника.

Според задължителните разяснения, дадени в ТР № 3 от 17.03.2021 г. по тълк. д. № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане. Тя дава възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена в случай, че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение. Веднъж възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено, независимо от извършени последващи разпоредителни сделки с ипотекирания имот и преминаване на собствеността върху други лица - чл.173, ал.1 ЗЗД.

В настоящия случай ипотеката е договорна. Жалбоподателят- ищец не въвежда възражения за пороци във волята, изразена в ипотечния договор от страните „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД в качеството му на собственик на недвижимите имоти, които ще служат за обезпечение и „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, в качеството му на носител на вземанията, изпълнението на които се обезпечава чрез ипотеката.

Несъществуването на ипотечното право ипотекарният длъжник обосновава само и единствено с несъществуване на обезпеченото с ипотеката вземане. Твърди, че към момента на учредяване на ипотеката такова вземане не е възникнало, тъй като ответникът и ипотекарен кредитор не бил предоставил по споменатия по-горе Договор за покупко-продажба на стоки стоков кредит в размер на сумата 300 000 лева, съответно съществувала неопределеност на частта от вземането, за обезпечаването на която била учредена ипотеката, което противоречало на добрите нрави.

Съгласно чл.170 от ЗЗД, учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност:

• за личността на кредитора, на собственика или на длъжника; - за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или - за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Доколкото ищецът твърди, че ипотеката е с невъзможен предмет, предвид неопределеност на частта на вземането, за чието обезпечение се ипотекират процесиите имоти и тяхното място в механизма на погасяване на вземането, което водело до противоречие с добрите нрави, то ищецът се домогва да докаже наличието на третата предпоставка. В хода на съдебното дирене обаче не са събрани доказателства които да сочат, че размерът на сумата, за която е учредена ипотеката, е неясен. Напротив, от текстовете на самия договор за покупко-продажба, който е рамков, и на нотариалния акт, ясно и непротиворечиво се установяват както размера на пълния стоков кредитен лимит, така и размера на частта от него, която ще обезпечават имотите - т.2 от Нотариален акт. Твърдението на жалбоподателя, поддържано и в хода на първоинстанционното производство, че ответникът не е предоставил въобще стоков кредит, а предоставеният е по друг предходен договор, е оборено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която към дата 05.08.2020 г. (датата на подписване на Анекс № 3 и Нотариалния акт) купувачите по Договора са получили и незаплатили стоки на обща стойност 455 217, 68 лв., следователно към този момент ипотекарният кредитор е носител на вземане, което надхвърля по размер обезпеченото.

Видно от допълнителното заключение на вещото лице - таблицата на стр.7 - към датата на подписване на Нотариалния акт няма суми, дължими по други договори, като всички суми, за обезпечение на които са предоставени ипотекираните имоти, са отпуснати при действието на процесния Договор.

Ипотеката е акцесорно право, което възниква само при наличието на друго главно правоотношение, което да е източник (да поражда) обезпеченото вземане. Това главно правоотношение не е елемент от договора за ипотека, а предпоставка, която обуславя действието му. Главното вземане може да има паричен или непаричен характер, да е вече възникнало, но няма пречка и да е бъдещо. Каузата на ипотечния договор, т.е. непосредствената цел, поради която страните го сключват, е да бъде обезпечено удовлетворяването на кредитора за индивидуализираното вземане, което придава акцесорен характер на ипотеката. При нищожност на основанието, от което възниква вземането, ипотеката също ще е нищожна. Най-често се обезпечават вземания, възникнали от договори, които пораждат парични задължения за една от страните, които кредиторът се е съгласил да бъдат изпълнени на части в продължителен времеви период - заем, кредит, лизинг и други, какъвто е характерът е на процесния договор за покупко-продажба на стоки, при който плащането е отложено за 30/60 дни.

Когато ипотеката се учредява с договор, може да е за вземане, което все още не е възникнало или договорът да е сключен под отлагателно условие, като интересът на кредитора от обезпечаването на условни и бъдещи вземания е в това, че ипотеката има действие от реда на учредяването й, а не от възникване на вземането, което обезпечава, съгласно правилото на чл.153 ЗЗД. Възможно е с една ипотека да бъдат обезпечени повече от едно вземания, включително възникнали на различни основания, при спазване принципа на договорна свобода, на основание чл.9 ЗЗД, при липса на противоречие със закона и с добрите нрави. Всяко от вземанията следва да бъде индивидуализирано с основание, падеж, размер и акцесорни вземания, ако такива са налице. Ипотеката е неделима, което означава, че се разпростира върху целия имот, съответно всички самостоятелни обекти, и обезпечава цялото вземане, независимо, че е възможно то да е разделено между няколко длъжници или погасено частично. Ипотеката произвежда обезпечителните си последици и независимо от съотношението между цената на недвижимия имот, върху който е учредена, и размера на вземането.В този смисъл е Решение № 1 от 19.04.2022 г. по т.д. № 2503/2020 г., II т.о. на ВКС.

Изложеното сочи на извод, че ипотеката е напълно действителна, макар обезпеченото вземане към момента на учредяването й да не е възникнало, а да има бъдещ характер. Тя ще породи обезпечителното си действие, изразено в предоставяне на ипотекарния кредитор възможност да изнесе на публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена, в случай, че вземането възникне и длъжникът не го изпълни доброволно.

Няма пречка обезпечението да касае само част от възникналото вземане, както в случая, и това по никакъв начин не представлява противоречие с добрите нрави, както ищецът твърди.

Както е прието в константната съдебна практика, добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност. В настоящия случай, видно от НА №175/2020г., предоставянето на обезпечение за част от вземането, което е индивидуализирано с правопораждащ юридически факт, страни и съдържание, при посочване на конкретната частична сума, съответства на изискванията на чл.170 ЗЗД и не нарушава установените в обществото морални правила.

Разпоредбата на чл.166, ал.2 ЗЗД изисква обезпеченото вземане да бъде индивидуализирано от гледна точка на правопораждащ го факт, размер и страни. В настоящия случай това изискване е спазено - обезпеченото вземане е надлежно индивидуализирано чрез правопораждащия го факт - Договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ, който е източник на задължението за заплащане на цена на доставени от „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД на трети лица стоки, която цена по волята на страните е дължима в определен срок след предаването им. С предаване на стоките на купувачите по договора, правото на собственост преминава върху тях, а продавачът придобива вземане за цената им, която страните, в отклонение от правилото на чл.327, ал.1 ТЗ, са уговорили да се заплаща след изтичане на определен срок. За периода, през който купувачите придобиват собствеността върху предадените им стоки и разполагат с възможността да се разпореждат с тях в полза на крайни клиенти, продавачът кредитира купувачите с дължимата за стоките цена. Именно това вземане до конкретно посочения размер от 300 000 лева, който към сключване на ипотечния договор е частичен и с определения падеж-23.01.2021 г., е обезпечено чрез сключената ипотека.

За действителността на акцесорното ипотечно право е без значение какъв е конкретният размер на дължимата цена на доставените стоки към момента на сключване на ипотечния договор (05.08.2020 г.) и дали в този конкретен момент продавачът има вземане за цена именно в размера от 300 000 лева. Достатъчно е, че е налице главно правоотношение, което е годен източник да породи обезпеченото вземане.

Никъде в ипотечния договор не е предвидено, че ипотеката обезпечава еднократно предоставен стоков кредит, и то към датата на учредяването й, като подобно тълкуване противоречи на естеството на главното правоотношение, което регулира продължаващи във времето отношения с предмет доставки на стоки. Затова оплакванията на въззивния жалбоподател в тази насока са неоснователни.

По изложените съображения, както и тези, изложени от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция изцяло споделя, предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен. Събраните доказателства не установяват несъществуване на обезпеченото вземане, чийто правопораждащ факт е договорът за покупко-продажба на стоки от 23.01.2017г., което от своя страна да води до несъществуване на акцесорното ипотечно право, учредено от „ПРЕМИУМ ТАУЪРС“ ЕООД в полза на „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД.

При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

По разноските: При този изход на делото – неоснователност на жалбата, право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемото дружество „ФЬОНИКС ФАРМА“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представлявано в процеса от юрк.Т.. Същият е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева.

Съдът намира, че по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед цената на иска, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 450 лева, които разноски следва да бъдат възложени върху жалбоподателя.

Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският Апелативен съд