Решение № 47 от 14.5.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 232/2025 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. Д. П., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. С., ж.к. „С.“ № ••, ет. *, ап. ••, срещу Наказателно постановление № 25-0339- 000023/21.01.2025г. , издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, вр. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ - за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДВП - в размер на 200 /двеста/ лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на наказателното постановление. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че при пресичане на разделителна линия в МПС, управлявано от водача се е ударил мотоциклетист, който е започнал маневра по изпреварване, на място, където това е забранено. Счита, че ПТП е по вина на водача на мотоциклета. Оспорва наказателното постановление и като незаконосъобразно, поради нарушение на процедурата по издаването на АУАН и НП, тъй като същите не съдържат задължителните по ЗАНН реквизити. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и се представлява от неговия защитник. Административнонаказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо № 4825/20.08.2025г., с което моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител. РП - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител по делото и не изразяват становище по спора. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното: На 16.07.2024 година в 09,20 часа, в гр. С., в ж.к. „С.“, на кръстовището, образувано с бул. „С.“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка и модел „С. Б.“, с рег. № * •••• ••, като е извършил маневра ляв завой в посока центъра на гр. Сандански. Настъпило е ПТП с мотоциклет марка „Я. •• •••“ с рег. № * •••• *, собственост и управляван от И. Д. С.. Срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство по пр.пр. № ••••/2024г., по която е посочено, че водачът е станал причина за ПТП, тъй като не е спазил предимство, навлязъл е в кръстовището по път без предимство и без да осигури предимство на ППС, движещи се по него, при което предизвикано пътно – транспортно произшествие. Причинена е по непредпазливост средна телесна повреда на водача на мотоциклета И. С. /контузии в областта на главата и на гръдния кош в областта на гърба и на двете колена/. Пострадалото лице е отказало да се води наказателно производство по случая и досъдебното производство е прекратена на 28.12.2024г. Срещу жалбоподателя е издадено НП от 21.01.2025г. - за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДВП – не пропуска ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище, ПТП. Св. В. и М., не са преки очевидци на ПТП. Същите са били автопатрул и са отишли на място по сигнал от дежурния за възникване на ПТП. Установили са лек автомобил П.П., б., и на около 20 м. мотор скутер на земята. Не са съставили АУАН. Пострадалият сочи, че е предприел маневра по изпреварване на колите, които са били пред него и е видял как го е ударило нещо. По делото са прегледани видеозаписите от камерите, засекли инцидента на мястото. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказателствата по делото са достатъчни, за да направи съдът правни изводи. Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. При съвкупната преценка на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин. От правна страна: Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Настоящата съдена инстанция не споделя становището на жалбоподателя, досежно тъй липсата на задължителните по ЗАНН реквизити в НП. Напротив, в атакуваното НП е посочено достатъчно ясно, за да може и адресатът на НП, и съдът да разберат без затруднения съдържанието на обвинението. В НП ясно е отразено, че жалбоподателя е управлявал автомобила си, като на посоченото кръстовище /ж.к.“С.“ – бул.“С.“/, в посока изхода на града извършва маневра ляв завой в посока центъра на града и навлизайки в кръстовището отнема предимството на движещия се по бул.“С.“ в посока изхода на града мотоциклет – очевидно при това положение не той – жалбоподателя се е движил по пътя с предимство. Повторно и обобщено отново е отбелязано, че нарушението му се изразява в това, че не пропуска движещ се по път с предимство автомобил и става причина за ПТП. По делото е безспорно установено, че процесното МПС е управлявано на посочените дата, час и място от жалбоподателя. Установява се също от показанията на свид.С. – другия участник в ПТП, управлявал мотоциклета, че същия видял единствено как процесния автомобил го е ударил, след което нищо повече не си спомня. Свид.В., в показанията си изрично заявява, че произшествието било запазено с оглед на това, че имало пострадал и трябвало да се изясни какъв е видът и степента на нараняването му. Местонахождението на автомобилите при инцидента се установява и от свидетелските показания, както и писмените доказателства по делоо, на които съдът изцяло даде вяра. Съдът следва да отбележи също, че дори и действително по пътя с предимство, да е имало друг движещ се автомобил, и това е попречило на жалбоподателя да види движещият се в същата посока мотоциклет, то при положение, че му се налага да пресече или да навлезе в път с предимство от такъв, без и обозначен със знак „Стоп“, то той е следвало да изчака, докато придобие видимост и възможност да направи маневрата едва след като се увери, че това е напълно безопасно. Поемането на риск е също нарушение, което в случая е довело и до ПТП, освен до отнемане на предимство. Съгласно сочената като нарушена нормативна разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Правната квалификация изцяло съответства на описанието на нарушението. То е такова на просто извършване, а настъпилият вредоносен резултат е утежняващо обстоятелство. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, предл. 4 на закона предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, в случая – неспазване на предписанието на пътните знаци, правилата за предимство, и това създава непосредствена опасност за движението, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200.00 лв., ако деянието не съставлява престъпление, а наложената санкция съответства на предвиденото. В случая деянието е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна и за него следва да се носи административно-наказателна отговорност. Правната квалификация е правилно определена. Съдът счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. к. нарушението е типично за вида си, от него са настъпили и вредни последици. Санкцията е законосъобразно индивидуализирана, за този вид нарушение - тя е фиксирана по вид и размер. Предвид изложеното, съдът прави извода, че описаното в НП деяние е намерило проявление в обективната действителност и че фактите по случая са изяснени хронологично, еднопосочно и в съзвучие с поведението на всички участници, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло. Мотивиран от изложеното, съдът, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът