РЕШЕНИЕ

№ 37

гр. Смолян, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100097 по описа за 2024 година Ищцата Е. С. А. с настоящ адрес гр. Смолян, чрез пълномощника си адв. Е. ••• е предявил срещу „•••“ ЕООД, представлявано от ••• иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1272708/10.07.2023 г. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1272708/10.07.2023 г., сключен с „•••" ЕООД, по който й е предоставен кредит в размер на 4 000 лв., при ЛП 35 % и ГПР - 49.66 %.

Ищцата сочи, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и Договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество - Multitude Bank, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 3 860 лв., платимо на месечни вноски.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, вр. чл.10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК Счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за заем, предвиждаща обезпечение на кредита с поръчителство представлява изискване за получаване на кредита и не предоставя избор за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция е пряко свързан с договора за паричен заем и възнаграждението за гаранта представлява пряк разход, свързан с кредита, поради което следва да бъде включен при определянето на ГПР, което не е направено. Нарушени са изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора не е посочен действителният ГПР и в него не е включен разходът за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. Процесното възнаграждение води до неравенство в отношенията на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Счита, че след като не е оповестен действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Включването на сумата за възнаграждение по договора за гаранция в ГПР фактически нарушава изискването на чл. 10а ЗПК, тъй като действителният ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва, опредЕ. от МС. Твърди също, че в договора за кредит липсва информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване правото на отказ от кредита от нея, не е разяснено, че кредиторът няма право да изисква и събира обезщетение. Информацията е съществена и липсата й води до невъзможност потребителят да извърши преценка дали кредитът е изгоден за него. По договора за поръчителство длъжникът не получава престация, което нарушава принципа за справедливост. Кредиторът не е изпълнил задължението си да направи преценка на кредитоспособността на кредитополучателя, а му прехвърля тази своя отговорност с обременителното задължение за обезпечаване на кредита с гарант и заплащане на възнаграждение на същия. Това действие на кредитора е недобросъвестно и противоречи на морала Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.

Моли да се приеме, че твърдението на ищцата за нищожност на договора е неоснователно.

Относно твърдяното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК твърди, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищцата при кандидатстването за кредит, с който се е запознал. Лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Изрично посочено е в самия договор, че връщането на кредита става съгласно погасителния план. Лихвеният процент е посочен като число, съответно не е възможно лихвеният процент да е променлив, Видно от договора за кредит, към същия е приложен погасителен план, в който ясно и точно са описани всички дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Посочване на твърдяното в исковата молба „съотношение между главница и лихва“ е направено още в чл. 3 на процесния договор за кредит, като ясно и изрично са посочени размерите на главница и лихва. Следователно счита, че не е налице твърдяната от ищцата неяснота.

Счита още, че същото се отнася и до посочване на дължими суми при различни лихвени проценти, доколкото не е налице променлив лихвен процент. Що се отнася възнаграждението, което ищцата се е задължила да плати на трето лице, то същото въобще не се дължи на „•••“ ЕООД, поради което няма как да бъде посочено в погасителен план, нито представлява главница или лихва.

Счита възражението на ищцата за нарушение на чл. 11, т. 10 и т. 20 от ЗПК за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя. Формирането на ГПР е императивно установено, като същият се изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула.

Счита още за неоснователно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищцата в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), Счита за неоснователно и твърдението на ищцата за нищожност на клаузата съдържаща се в чл. 5 от договора поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, свободата на договаряне се ограничава от изискването да бъдат спазвани добрите нрави, които в правната теория се възприемат като морално-етични възгледи и правила на поведение, възприети от по-голямата част от обществото. Както и твърдението, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит не била уговорена индивидуално, съответно било налице нарушение на чл. 146 от ЗЗП.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД срещу Е. С. А. за сума в размер на 4000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1049416/04.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба – 04.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

Фактическите твърдения се свеждат до следното:

Ответникът отпуснал на ищцата кредит под формата на заем за сума в размер от 4000 лева. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план към договора. Ищцата е поела задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 35 % на годишна база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.66%, платим на 18 вноски. Към момента на предявяване на насрещния иск, Е. А. не е платила нито една вноска по кредита, поради което дължи да му заплати размера на отпуснатия кредит. С насрещната искова молба прави иска предсрочно изискуем и кани ищцата да заплати задължението си. Претендира за разноски.

Ищцата подава отговор на насрещния иск, с който го оспорва като неоснователен.

Оспорва между страните въобще да е имало облигационно отношение и твърди, че сочената от ответника сума не й е предоставяна. Прави при условия на евентуалност възражение за прихващане на недължимо платените от нея по нищожния договор суми в размер на 2000 лв., представляваща възнаграждение за поръчителство и 690 лв. договорна лихва.

В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. ••• в писмена молба поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Поддържа отговора по насрещния иск.

Ответникът не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр. Георгиева моли да бъде отхвърлен предявения от ищцата иск и да бъде уважен насрещния иск.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.07.2023 г. между „•••“ ЕООД като кредитор и Е. С. А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 1272708, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4 000 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 18 месечни вноски, ведно с лихва от 35 % в размер на 1 400 лв., като първата вноска е с падежна дата 09.08.2023 г., а последната е с падеж 31.12.2024 г.. Договорен е ГПР от 49, 66 %. Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, размера на вноската, образувана от главница и договорна лихва.Общата сума за плащане, посочена в договора, е в размер на 5 400 лв..

На 10.07.2023 г. ответникът е превел сумата от 4 000 лв. по процесния договор за кредит на ищцата Е. А. чрез системата за електронни плащания ePay.bg, видно от представената от ответника разписка.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредита сам е избрал поръчителя.

Ответникът не представя договор за гаранция /поръчителство/ между Мултитют банк със седалище в Малта като гарант и Е. А. като клиент.

Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3 от общите условия Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „•••“ ЕООД. Според т. 4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. В чл. 5 от като условие за одобряване на кредита и възможност за повишаване на кредитоспособността на кредитополучателя е предвидено предоставяне на обезпечение от гарант – поръчител чрез договор за поръчителство, одобрен от дружеството или поръчител – физическо лице, предложен от кредитополучателя. Съгласно т. 5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя.

Според т. 6.6. договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини - СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит. В т. 9.4. са посочени банковите сметки на дружеството кредитор в Пощенска банка и Банка ДСК или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните вноски чрез Изи пей по клиентския номер на дружеството.

Не е спорно, че договорената такса-възнаграждение за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от „Мултитют банк“ е платима на 18 месечни вноски с падежи - падежните дати на вноските по кредита и в размерите, посочени в погасителния план към договора за гаранция.

Съгласно заключението по назначената СИЕ ищцата не е извършвала никакви плащания по кредита. В случай, че към ГПР бъдат включени всички разходи по кредита, вкл. и възнаграждението за поръчителство в размер на 3 860 лв., то размерът на ГПР е 215, 51 %.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният от ищцата иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ. Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ За действителността на търговската сдЕ. е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Ал. 4 предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

От страна на ответника не се представят доказателства, че цялата необходима информация по чл. 10 ЗПФУР действително е била предоставена и получена по предвидения начин на ищцата. С оглед твърдението на ответника, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ищцата е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то е необходимо от страна на ответника да се ангажират доказателства, че това е извършвано съобразно изискванията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, с предишно наименование - Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.

Както е установено в съдебната практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ.

За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.

Чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП.

В случая от страна на ответника не се ангажират доказателства, потвърждаващи получаването на цялата необходима преддоговорна информация от ищцата, тъй като не се представят нито договорът за гаранция /поръчителство/, нито общите условия за този договор.

С оглед признанието на неизгодния за ищцата факт, съдът приема, че същата е усвоила изцяло предоставения от ответника кредит в размер на 4 000 лв. въз основа на процесния договор за кредит, които е следвало да върне съобразно погасителния план като брой погасителни вноски, размер и елементи на вноските, както и падеж на вноските.

От начина, по който е формулирана клаузата на чл. 5 от договора за кредит, оспорена от ищцата като нищожна, не става ясно каква точно е функцията на поръчителството/гаранцията, респ. между кои страни следва да бъде сключен договорът и дали се касае за двустранно или тристранно споразумение. Самият договор за кредит е сключен между кредитора „•••“ и кредитополучателя Е. А., а тази клауза обвързва и третото за кредитното правоотношение лице - „Мултитют банк“, като договорът за кредит е двустранен и е сключен от страните по него, но не и от гаранта.

Не се ангажират доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, да докаже валидността на клаузата за обезпечение, респ. на сключения договор за гаранция. Оскъдното съдържание на клаузата на чл. 5 от договора и непредоставена допълнителна информация за конкретните условия по този договор за поръчителство сочат на невъзможност за ищцата спокойно и разумно да прецени дали договорът за кредит, съдържащ и тази клауза, е изгоден за него и дали изобщо би искал да сключи договора при тези условия. Именно поради липсата на конкретни данни в договора за кредит за условията на поръчителството са направили невъзможно ищцата да се запознае с всички условия по кредита и да вземе мотивирано решение за сключването му. По този начин клаузата е неточна, неясна и двусмислена, тъй като не предвижда конкретни права и задължения за потребителя; не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора досежно поръчителството, а освен това и клаузата не е индивидуално уговорена, в какъвто смисъл ответникът не ангажира доказателства.

Освен това съдът счита, че конкретният избор на поръчител е фиктивен, тъй като изначално е предложен на потребителя от кредитополучателя.

При това положение клаузата на чл. 5 от договора е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. В този смисъл и неоснователно е твърдението, че след като ищцата не се е отказала от договора за кредит в предвидения 14-дневен срок /чл. 9 от договора за кредит/, то същата е била съгласна с него и е приела условията на кредитора за поръчителя. Неупражняването на правото й на отказ не заздравява пороците на договора и не го прави действителен във всичките му части.

Освен това клаузата на чл. 5 от договора е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните престации и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по договора - потребителя, поради което е нищожна и като неравноправна. Срещу заплащането на възнаграждение за тази допълнителна услуга реално потребителят не получава еквивалентна насрещна престация. Обратното кредитодателят получава обезпечение от предложено от него лице, което в случая е и свързано лице /при извършена служебна справка в търговския регистър по партидата на ответника се установи, че едноличен собственик на капитала му е Мултитют СЕ/ и избрано от потребителя поради липса на друга възможност, срещу което потребителят в негова вреда се задължава да заплати възнаграждение в размер многократно надвишаващ допустимия размер. В случая договореното възнаграждение от 3 860 лв. /установено от ВЛ по предоставени от ответника справки и информация/ е почти равно на размера на отпуснатия кредит, което е несъвместимо с нормалните възнаграждения за обезпечения и противоречи на общоприетия морал в договорните отношения и принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение.

Посоченият в договора за кредит ГПР от 49, 66 % не е действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото възнаграждение за допълнително сключения договор за гарант /поръчителство/.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР - не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Както се посочи, нито в договора за кредит, нито в общите условия, в общата сума, дължима от потребителя, не е включен о възнаграждението по договора за поръчителство.

Тя представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично посочена в ГПР, което в случая не е направено. Реалното включване на този разход в ГПР автоматично увеличава неговия размер до 215, 51 %, изчислено с помощта на изчислителния модул за ГПР на калкулатор.бг, надхвърлящ значително предвидения законов горен праг, което е в явно противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Определяйки отделно стойността на поръчителството и то в отделен договор, се цели заобикаляне на посочените законови разпоредби. Отпускането на кредита е обвързано именно със сключването на договор за поръчителство, респ. с клаузата на чл. 5 от договора, тъй като така се повишава оценката за кредитоспособността на кредитополучателя и представлява условие за отпускането на кредита. Не случайно е посочена в т. 5 от общите условия за предоставяне на потребителски кредити – „Условия за предоставяне на потребителски кредит. Възможност за повишаване на кредитоспособността чрез предоставяне на обезпечение.“ Клаузата на чл. 5 от договора за кредит е и заблуждаваща, тъй като не отговаря на действителния ГПР, включващ всички разходи по кредита, включително и таксата /цената/ за гарант /поръчителство/, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗПП водеща до нищожност на договора. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, §. 55 изрично е прието, че „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.“ Следователно неточното посочване на ГПР се приравнява на непосочването му, поради което и на това основание договорът за кредит се явява нищожен като противоречащ на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид изложеното съдът счита, че искът за прогласяване недействителността на договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен, ведно с произтичащите последици за съдебните разноски.

Относно насрещния иск:

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая правилото на чл. 23 ЗПК е специално и касае недействителност на потребителските кредити и на това основание подлежи на връщане чистата главница по кредита от кредитополучателя, в противен случай същият би се обогатил без основание с отпуснатия кредит за сметка на кредитора.

Неоснователно е възражението на ищцата, че поради недействителността на договора за кредит не дължи заплащането на каквато и да е сума по него. В случая правилото на чл. 23 ЗПК е специално и касае недействителност на потребителските кредити и на това основание подлежи на връщане чистата главница по кредита от кредитополучателя, в противен случай същият би се обогатил без основание с отпуснатия кредит за сметка на кредитора. Ищцата не представя доказателство за извършвани плащания по кредита. От заключението по СИЕ се установи, че ищцата не е извършвала никакви плащания.

При това положение насрещният иск се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване. Ще следва да бъде осъдена ищцата да плати на ответника чистата стойност на кредита в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.07.2024 г. до окончателното плащане.

Ще следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано възражението за прихващане на ищцата на твърдяната като недължимо платена сума от 2 690 лв. със сумата от 4 000 лева, представляваща главница по Договора за потребителски кредит.

Относно разноските:

И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.

Ищцата е направила разноски за платена държавна такса в размер на 216 лв. и 120 лв. за възнаграждение на вещо лице. Действително дължимата държавна такса е 160 лв..С оглед изхода от спора и уважаването на основния иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата държавната такса в размер на 160 лв., колкото е дължимата държавна такса върху стойността на договора за кредит, съизмерима с размера на отпуснатия кредит и платеното възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лв..

Адв. ••• – пълномощник на ищцата е заявила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 1 008 лв. с ДДС, като не е посочен размер. Осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. ••• е безплатна за ищцата като материално затруднено лице, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.12.2023 г. /л. 12 от гр.д. № 472/2023 на РС – Мадан, приложено по настоящото дело/. Право на преценка на адвоката е да установи условията за безплатната правна помощ при сключването на договора с клиента, която преценка не подлежи на съдебен контрол, съгласно установената съдебна практика.

С оглед изхода от спора, ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на АД Е.

••• адвокатско възнаграждение под минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, а именно в размер на 480 лв. с ДДС /АД Е. ••• е регистрирано по ЗДДС/, като при определянето на размера на възнаграждението съдът се съобрази с разрешенията в § 2 и 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № C‑438/22, и счита, че адекватният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед положения труд, сложността на делото и защитавания материален интерес е в определения минимален размер.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение под минимално предвидения размер в НМРАВ, съдът се съобрази с невисоката сложност на делото поради многобройната съдебна практика по подобни казуси, както и отчете обема и вида на осъществяваната от пълномощниците на страните правна защита и я съобрази със защитавания материален интерес по главния иск.

Поради уважаването на насрещния иск, на ответника се дължат разноски за заплатената държавна такса в размер на 160 лв.. Съдът счита, че на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за уважения насрещен иск в размер от 300 лв..

Мотивиран от гореизложеното Съдът